Страдание и възторг Страданието е възторг, от нежност споделена, на платното образ оживява, под четката вълшебна. От камък скулптура създава и влага цялата си обич, забравя да обича,да се храни докато не завърши свойта рожба. И пламъкът на свещта догаря, не стигат му дървата да се стопли, не дочаква утрин бяла, с длетото във ръка той вае. Уморен,изпосталял, ляга на бедното ложе, талантът му е Божи дар, ръцете носят любовта му. Поглажда камъка с ръце, очите му се насълзяват, в гърдите плъзва топлина, душата в камъка си влага.

Загадъчна Загадъчна,необяснима, в сърцето слънцето пленила, ръка разтваря да разпръсне, стих от радост да възкръсне. Подай ръка, не се страхувай, очите ми са бистри езера, сърцето пълно с топлина, душата носи светлина, в мечтата ще възкръсне тя.

Редактирано 7 януари 200818 г. от smirena (преглед на промените)

Надежда Вървя сред тъмнина и мрак, със стъпки плахи и несигурни. Съзирам в мрака две очи, ръце протегнати към мен и аз политам като птица. да птица съм,в мечти зареяна, сред облаци надежди и желания, но в миг ранена съм от думи злобни, политам към земята като камък. В доброто да вярвам,ме учеха със обич да срещам деня, с благодарност да изпращам слънцето и всеки ден подарък е за мен.

Редактирано 7 януари 200818 г. от smirena (преглед на промените)

Очакване Не мога да затворя аз очи, тъмнината ме поглъща цяла и образи се лутат там беспир не оставят ме, не дават мир. А щастието ме очаква и моят стръмен път,трънлив ще го извървя ли аз докрая, ще го достигна ли не зная. Защо избрах мечтата, защо избрах стиха, защо вълнува ме вълната целуната от нежен бриз. Очи притварям притаена, живота в стих пресътворила, ще се събудя,ще си спомня, целувка от луната ще запомня.

Редактирано 7 януари 200818 г. от smirena (преглед на промените)

Нощ Очаквай ме, когато гасне вечерта смирено, луна изгрява бавно, небето озарено от звезди, ако не дойда,тихо приседни, Към небето нежен взор вдигни, звезда ще падне,следа ще остави желанието твое ще се сбъдне. Премръзнал и очакващ ще чуеш стъпки тихи, ще ме прегърнеш сипно, нощта ще ни погълне.

Редактирано 7 януари 200818 г. от smirena (преглед на промените)

Непреодолимо Застинала в очакване на избавление, несигурно замислям се, сънувам ли или съм будна, докосвам с длани тъмнината на болка и несигурност, отварям очи-непознато. Ставам с несигурни стъпки отварям широко прозорци, светлината болката да прогони, свежестта надеждата да върне. На прозореца гълъб долита,пърха с криле и ме вика навън последвах го сред изящни картини ръцете ми докосваха томове книги. Богатството от багри и мисли не ме задържа. Бързах боса след моя вестител. Виждах полета на гълъба, усещах пърхането на крилете. Сред малка поляна, до извора кацна пи ненаситно,погледна ме и като ,че поклати главица. Наведох се, напълних шепи с вода,а тя изтичаше между пръстите, с капчици лицето си покрих, забравих болки и съмнения, погледнах с благодарност към гълъба,а той запърха с криле и отлетя. Още коленичила,забравих за тъмната къща, пред мен бе живота и пратеника от Бог, който ме откъсна от непреодолимото линеене. Наяве или на сън аз знам,че ме има. Ще пия с пълни шепи мъдрост и обич. Ще преодолея НЕПРЕОДОЛИМОТО!

Отиваш си Отиваш си. Не казвай сбогом, Открехната вратата остави, Да можеш да се върнеш, Да си спомниш,за миналите дни. Сълза в очите ми блести, До болка сърцето ми рани, А може би на ъгъла ме чака, новата любов изникнала от мрака. Но зная сенките се губят, не спират да напомнят за любов, ще кажа сбогом,вратата ще затворя, ще се притая,ще пазя мълком, останалата капчица живот. А сенките и спомените плъзват, напомнят ми за срещи и раздели, изплъзват се, изчезват в мрака, оставам аз и нося свойта карма.

Земя

Земя,наш пръв и последен дом

всеки ден те стъпкваме забързани,

не се замисляме дори за миг,

а накрая ти ни приютяваш.

С машини ровим до забрава,

а утрешния ден за нас го няма,

оплитаме се във собствената

си цинична философия,

че вечни сме,че ще ни има.

И само миг от вечността,

дарява ни тази земна красота,

дърветата да разцъфтяват

и мънички цветя любов даряват.

Ще се наведа,ще те погаля,

зямя, ще те разровя с пръсти,

уханието ти ще почувствам,

ти вечна си,аз те целувам,

без страх ще легна,

ти ще ме приемеш.

http://vbox7.com/play:e88af4cb

Ураган от чувства

Завърти ме в танца

на твоята стихия.

Дай ми сила,

себе си да разбера.

Изпращай ми

бури,силен дъжд

цялата ме намокри,

искам да усетя

страст и мощ.

Над мен

огромни облаци пълзят,

покриват ме,

с могъщество и нежност.

Не спирай танца,

ветре мой,

завърти ме силно

не пускай ме,

когато бурята утихне,

с капка нежно,

подари ми целувка.

Кажи "Довиждане"

не казвай "Сбогом"!

Ще чакам новата

ни среща.

http://uk.youtube.com/watch?v=I4bHn06wijE&...feature=related

Редактирано 19 ноември 200718 г. от smirena (преглед на промените)

Не ме търси Не ме търси, сред погледите празни,не искай да затворя очи, да не виждам думите и книгите, да се забравям, пред платна невиждани. Не искай да съм като другите, някой вижда платното с очите си, а аз с душата, и тя кърви от страданието на твореца, сълзи напират, от думи написани, докоснали до болка сърцето и душата. Когато утихна, изчерпана от красота и мъка-Ела, намери ме и с нежност ме върни при себе си.

Редактирано 22 ноември 200718 г. от smirena (преглед на промените)

Нежност Измислям те, измисляш ме, ръка протягаш във очакване докосваш ме, докосвам те. С очи изпивам те, като отлежало вино. С устни,с дъх на узрели къпини, поемам тъгата ти. С нежност докосвам ръцете ти силни, очите горят като жарава, сърцата ни бият като едно-пълно, преливащо от обич. Измислям те познавам те, измисляш ме докосваш ме. Горят вплетените ни ръце, жадно устните,пият наслада. Залеза замрял от великолепие, и вълшебство- очаква пламенна ЛЮБОВ!

Дъжд

Капки,като бисерни сълзи,

отронени от очите на дете,

се сипят от пересто облаче.

Във въздуха се носи свежест,

вятър брули есенни

листа и клони.

По улиците срещам хора,

навъсени,загърнати.

А други усмихнати,мокри

подават длани да съберат,

капките дъжд и си мислят,

няма нищо по-хубаво,

от лошото време.

http://uk.youtube.com/watch?v=E-af-k2P0g4&...feature=related

Обичаш ли? Обичаш ли, кажи?!? С друг човек си ти, нали? Знам, че никога няма да бъдем ние-аз и ти. Затова заминах, болката да може да заспи. Не исках да се будя и заспивам в самота. Не искам, затова сега съм в другата страна. Тук аз ново бъдеще за себе си намирах. Тук аз нов живот, уж по-добър, откривах. Но пак те срещнах и разбрах, не искам аз живот в страх. Страх, че може да те имам, но няма. Страх, че губя шанса си да бъдем двама. Реших, че трябва да остана. Но ти не каза нищо, замълча. Остави ме да плача пак сама. Заради теб "там" е вече "тук" Заради теб моят дом е вече друг. С всичко свиква се нали? По-лесно става, казват, но дали? И пак си времето минава, и пак човек опитва се да оцелява. Минаха години и още вярвам, че ще минат. Не знам дали в мислите ще си, но сърцето, вярвай ми, завинаги. Може някой друг да срещна, повече от смъртта да го обичам. Но първата любов една е и аз с твойто име я наричам.

Приказна гора Намирам се в приказна гора, не мисля,чувствам се лека като перце. Прекланям се, оставам безмълвна пред тази красота. Поглъщам с погпед мистерията. Поглеждам нагоре, Господи, как създаде, такова съвършенство, за нас несъвършените. Вглеждам се във себе си, искам да запазя този вълшебен миг.

Редактирано 19 ноември 200718 г. от smirena (преглед на промените)

Миг от вечността Миг от вечността, е земния ми път. От началото до края искам да съм себе си. Действието предизвиква промяна,бездействието ни прави безсилни. Къде си ти, в потока ми от мисли? Не ме търси, сред неспокойната си съвест. Не чакай ме, сред пустота и мрак. Обичай ме,заради мен самата, Искай ме,но безусловно. Аз съм зареяна, с мечти облечена, в звездите влюбена, сълзата отронена, от бисер е по- скъпа ухания и нежност събирам по пътя си. Ние сме двете части на една монета. Разбери ме и ще станем едно цяло.

Буря Буря,бушуват вълните яростно целуват брега, от целувките ражда се пяна. Небето е мрачно, облаци от гняв се стелят над мен. Заслушвам се в шума на морето,насред буйния тътен,чувам ударите на неспокойното си сърце. Не искам бурята да стихва,а моето сърце да не чувства, неспокойствието на ветровете, шума на вълните, мириса на силни ветрове. Загледана в необятното небе, заслушана в неспокойното море оставам неподвижна,като статуя-творение на Природата.

Върхът Краят на едно изкачване. Началото на стръмно спускане. Величествен връх! А колко малки сме ние. В мислите си, недооценени в чувствата си прекалено вглъбени. Не се затваряй в тънката обвивка. Разтвори душата и сърцето. Преклони се пред величествения връх! Отвори широко очи. Попий мириса на гора. Докосни с нежни струни душата си сред величието на природата. Изкачване и слизане. Ние си отиваме,но той величествения връх ОСТАВА!

Дарена обич

Отвори очи за красотата,

отвори душата и сърцето.

Нима искам много,

добра дума,усмивка една

сърцето ми събира

късчета обич,то пълно е

да дава иска топлота.

Целувка дарявам,

невидима нежност,

обич непокорна

води ме към теб.

Затвори очи и приеми ме,

не казвай нищо-целуни ме,

дари ми щастие за миг дори.

Любов дарена ми от Бога,

красива като утринна роса

с целувка цветето дарила,

а мен изпълни с топлина.

http://vbox7.com/play:d5900b85

Самотен ловец Тъмнината ме поглъща цяла, с кадифена мекота на жасмин ухае, замайва ме ,опиянявя. Сълза от тялото ще пия до забрава, ще те целуна с устни огнени,горещи, следа след мене ще оставя и в тъмнината ще изчезна. Защо сърцето ми е тъжно и скита се безцелно в мрака, сърцето ми самотен ловец е, и само утрото ме чака.

Редактирано 21 ноември 200718 г. от smirena (преглед на промените)

Началото на края Ако влезеш тихо през вратата. Ако ме целунеш нежно. Ако помилваш ме с ръката, ще избухне огън безметежен. Ако ме обичаш силно. Ако ме искаш безусловно. Ако не искаш да си тръгнеш, с любов ще те даря безмерна. Ако си истински щастлив. Ако сърцето ти е пълно с обич, ела и прегърни ме, гнездо във вселената ще свием. И като птиците нии вечно ще се търсим, дори когато дойде краят, ще се сгушим,ще си отидем, като птиците ще умрем сами. След нас ще блесне светлина, сияние небето ще обагри. От болка небето дъжд ще пролее, а птици ще кръжат над нас безутешно.

Самотата, невестата тиха във сърцето с любов покани. Покани я и никой не питай и се радвай на себе си ти. И не слушай коварните думи на хората с поглед в теб вперен, които разтягат лукуми, колко смирен си, или пък наперен. Тишината, сестрицата верна тогава с любов прегърни. Скрита в думите омразата черна с тиха стъпка, в мълчание спри. И не слушай ти упрека нервен на света, че си черна овца. Да бъдеш на себе си верен избери си за своя съдба. И тогава ще литнеш свободен и обичан от твойта сестра, и дори от невестата воден пред света не ще скършиш снага. И изворът вечен на сила със любов ще умива света, с лекота красота сътворила ще рисува твойта душа.

Вълшебство скрито във душата смела е "пръстенът на Арабела". Надеждно скрит със помисли нечисти от пазачи-грозни въшки и космати глисти. Но щом паразита в себе си убиеш, вода от извора ще пиеш. Без страх се плаща кървава цената... През смърт достигаш свободата....

Мечти Невидими се нижат дните невидим е и моя свят, където волни са мечтите и няма плач,и няма страх. Но щом очи отворя, връщат се бедите и мечтите са като химери, докосна ли ги ще изчезнат. А мъдри хора казват, че мечтите умират последни. Ще мечтая в живота прозаичен, не ще го превърна в безразличен.

Редактирано 22 ноември 200718 г. от smirena (преглед на промените)

Дъжд от сълзи Сълзи се стичат по лицето! Мъка! Нежност! Нежна музика в ноща. Съцето бие лудо! Сега! Завинаги в нощта музика и сълзи болка и нежност ласки и грубост самота ,плахост,дързост! Сълзи се стичат, а музиката се стеле на талази, стяга до болка сърцето ми. Сладка болка сълзите се стичат!

Редактирано 23 ноември 200718 г. от smirena (преглед на промените)

Настроение Вятър в косите, сълзи в очите. Неспирния вятър, сякаш иска да ме отнесе! Закачливо роши косите ми, не оставя мислите ми в покой. Нося се мислено с вятъра над плодородни поля, над планини и остри върхове. Колко величествена красота! Оглеждам се, там съм, от където мислено тръгнах. Вятър в косите ,без сълзи в очите. Радвам се на мига!

Редактирано 23 ноември 200718 г. от smirena (преглед на промените)