Някой тихо под прозореца ми плаче... иска ми се да погледна да го видя но в съня си неспокоен не успявам да се вдигна да открия под завесите злокобни тежки тъжните протяжни трели за и въпреки без самотата както грозно са ме вплели спомените сякаш пея под прозореца си спящ и опитвам да се върна в истинското си там горе тих спокоен и незрящ и безкрайно недоволен че откривам в този плач себе си и постепенно се събуждам... Някой тихо под прозореца ми плаче... Пак ли аз...

Нощта е прасковена. Мога

да бъда с цвят на кадифе,

да стана нечия тревога,

да имам разум на дете...

Нощта е бисерна. И черна.

Това е само стръкче свян.

А мисълта за теб ме пази

и ме превръща в топъл блян...

Нощта е дълга. И е жарка.

Не искам този спомен лош...

Без теб нощта е просто жалка -

една илюзия за нощ...

Усмихваш се.Потъвам в очите ти.

Спира дъха ми,пръсти вплиташ в косите ми.

Отмалявам.

Сърцето ми бясно премята се.

Душата ми стене,вземи ме...

Докосваш ме.Устните шепнат твоето име.

Изгарям.Политам.Незная коя съм.

Искам в теб да се скрия.

Летя и тишината раздирам.

Целуваш ме.Лумват пожари.

Усещам те...Не мога да дишам.

Ще се разплача.Разтапям се...

Не! Заплача ли,ще се събудя...

Сонет за Скитника

Бях в рая, горе в небесата

Където небето е вечно синьо

И облаците меки кат коприна

Но дори сред красивите поля

Изпълнени с жълти цветя,

Не намерих покой и радост.

Слязох долу в адските дълбини,

Където небето е забравено

И виждаш само огън и скали.

В това царство на вечната болка

Не открих ни покой, ни утеха.

Посетих земята на хората,

Където Ада и Рая се събират,

Където има и щастие и болка.

Но дори тук, сред красивите земи

Не открих търсеното от мен

Видях морета, планини, велики градове.

Видях епохи да идват и да си отиват

Но пак се чувствам като странник

Скитник без посока и цел

И когато бях на прага на отчаянието

Видях светлината в сърцето ти.

Усмивката ти ме накара да забравя всичко.

Най – накрая душата ми откри покой!

И тогава едва разбрах, че всичко

За което мечтаех и търсех

Е твоята усмивка и две сини очи.

Ако може да съм скитник, самотен, отчужден

Но открих своя дом при теб, любов моя.

УСМИХВА МИ СЕ СЛЪНЦЕТО

Усмихва ми се слънцето в зори

и в мойте изумрудени очи

намира пристан и ме гали,

и най дълбоки страсти пали!

Докосва ми с любов вратлето,

но не забравя и нослето,

и зачервява двете ми страни

така лицето ми ще изгори!

Тъй искам слънчице да има,

а не дъжд, ураган и зима,

то настроението ми да оправи

и чувства стари да разпали!

Малко вяра

Дай ми малко вяра,

за да те създам отново.

Такава каквото беше

и каквато си.

Не търгувам души,

просто не искам сълзи.

Ела и докосни ме,

после пак се върни

в ложата сред звезди.

Да те гледам вечер

в небето, пълно с мечти.

дай ми само малко вяра.

Друго едва ли мога

да поискам.

Нима едничката цел във живота ми е да сбъдвам среднощни желания. Нима щом веднъж си опитал вкуса ми съм вече прочетена страница? А може би просто вкусът ти е твърде банален и не разбираш прекрасното.

ЦВЕТЕТО НА ЛЮБОВТА

От душата моя

цвете ще откъсна,

вече ми се втръсна

със глупци да споря!

Знам, ще се преборя!

Злобата човешка

в клетка ще заключа,

с това ще приключа.

Знам, че няма грешка

в мъдрите слова,

в думата добра.

С желание огромно,

с ухание съдбовно,

цветето красиво

на теб ще подаря

дано да стопли твойта

каменна душа.

С какво ще го поливаш,

с какво ще го ториш?

То трябва да живее,

за нас, за любовта,

за всички по света.

Ако сълзи не стигнат

от моите ще дам

и словото добро

на тебе ще предам.

Обичай хората

и протегни ръка,

пази ти цветето

на любовта!

И приказката свършва вече остават само спомени горчиви за смях ,за плач и за раздели ..... но щом доволни са , да са щастливи..

Същия глас

Отново същия глас

прониква дълбоко

и размива съня.

Глас и нежност,

едно съкровено цяло,

глас, който тъжи,

но изпълнен с мечти.

Отново същия глас,

който преди време

даряваше ме с радост

и пленяваше с думи.

Сега просто шепти..

но знам, че това е

същия глас от преди.

Когато се връшам и пясъкът черен от нощни сълзи и пречупени страсти боде по краката ми тъжно пак не се питам защо... Когато се връщам и ветрове стенещи звездите откраднали усмивките скрили следите замазват бавно пак не се питам защо... Когато се връщам и ножове търсещи тъмно сърцето ми пред твоята ограда чакат ме пак не се питам защо... Когато се връщам и в ръцете треперещи посивели от студове цветята любимите са увяхнали Нямам сили да питам... Изобщо...

Цветна Приказка

В една градина цветна и красива,

живееха красиви и недостижими ...

И сякаш приказно красива една Върба

над всичките цветя се бе извила.

Плачеща наричаха я всички,

но бе нежна и игрива.

Под нея тихи и сгушени седят Хризантемите сестри,

жълти, розови, сини, та виолетови дори,

сякаш тайни те споделяха

та дори и цветни песни пееха.

А малко по в страни, строг и непримирим,

ален и недостижим господинът Гербер фин

вземаше си сутрешният душ-роса,

размишлявайки за трудните дела.

Госпожата Роза гиздава и китна,

с розови листа разказваше улисана

истории на своите деца!

А близо до Чемшира наперен и зелен,

се бе скрила една красива, срамежлива Момина сълза

и сякаш с нежния парфюм озаряваше цялата

зеленина!

Така със дни тревата бе толкова щастлива,

че толкова финес и красота при себе си

е приютила ...

"О да прекрасна бе таз градина!"

Снимка: Деси Петкова (Destiny)

Редактирано 10 август 200718 г. от varvarinata (преглед на промените)

Раждане Като кръв върху бяла хартия, попиваш дълбоко в мен, дълбоко като древна магия, от моето сърце си обвинен. Горд в своята виновност, ме съблече гола и предаде, дори и не промълвих „помощ”, душата ми сама ти се отдаде. И с кръв върху бяла хартия, се изписват червени дъги, кръвта се слива и размива, а болката горестно блести. Вземи хартията небрежно, до огъня я приближи, ще я обгърнат пламъците нежно милостиво на огъня я подари. Ще се превърне в пепел миналото, ще изгрее слънце над града, в мед ще се превърне виното, а от пламъците аз ще се родя.

Тъмна Луна

Празен смях достига ушите ми,

Ехтящ там нейде от тъмнината.

Сам, бродя наоколо в дълбокото мазе.

Слаба надежда се носи във въздуха

Като цветя, загубили свежестта си...

Въртящите се пламъци ме подлудяват.

Усещам как тъмна луна ме поглъща.

И не мога да почувствам нищо

Все едно сълзи разкъсват тялото ми

И ме отвеждат далеч, дълбоко във водите

На онова черно море, отразяващо тъжната луна.

Парченца стъкло, потъват в студения ти поглед.

Кукла от камък, ти се промени...

Докато сърцето ми все още гори

Мислите, които не могат да те достигнат

Се разпръсват на парчета покрай мен.

Тъмна луна ме поглъща, води ме в

Далечната страна на сладките спомени

Със сухи очи, виждам слабо видение на теб.

Видението ме повиква към далечното море.

И аз искам да отида там, където може да си

Едничък спомен за стара любов.

------------------

Сънища...

Дали бе вчера или някога много отдавна...

Може би в друг живот или в друго безвремие…

Помня само, че някой, някак си, влезе в съня ми

И тихичко ми прошепна на ухо “Ти си! Само ти!”

Кой бе той? Откъде се появи?

Защо така разминахме се в лабиринта от чувства?

Не знам... Или може би знаех... И забравих...

Нали всичко бе само сън... а съня умира...

Когато над небето се появи изгрева светъл

Прогонил далеч и нощта, и съня.

Отиде си. Дали бе вчера или отдавна?

Но пак тръпна, нека дойде нощта и срещата

И знам, че той е там. И че ме чака...

И отново ще ми прошепне “Искам те!”

Някъде тук из вселената има две места запазени за теб и мен един до друг ръка в ръка създадени завършени приети в градините на вечността и във ръцете на създателя неподатливи на разделяне съзнателно приели участта да са се слели в стих... за любовта...

ЩЕ БЪДА С ТЕБ ВЪВ РАЯ

Тръгна си, така реши.

Аз знам добре, че ти сгреши!

Нощта бе наша и звездите

видяха любовта, сълзите

във нашите добри очи.

Тръгна си, така реши!

Тази нощ със мен сгреши!

Всяко нещо има край,

дали ще има за нас рай,

където с тебе ще живеем,

ще се обичаме, ще пеем

за обич, за любов, за нас,

ти моя болка, сласт и страст?!

http://vbox7.com/play:6c3d6ae6

Когато се раждах, живота си кръстих със своя плач. Когато умирам, забулен в черни одежди пред мене стои палач. Не живях спокойно, но бях щастлива. Радвам се, въпреки че душата ми завинаги заспива. По трънливи пътища вървях, много от живота не видях. Но бях щастлива и аз не знам защо. Но бях щастлива. За какво? Днес умирам! Сбогом! Но утре пак ще се родя!

Душата ми в душата ти се влива, разтваря се като сълза в море... Полита после като птица, за да се гмурне в твоето небе... Ти идваш някак ненадейно, но много чакан - като сън... Създаваш пак една вселена, и чезнеш в нежния й звън...

ДАЙ МИ....

Дай ми от слънцето в твойте очи!

Дай ми любов на длани поднесена!

Дай ми тъга, нека горчи!

Нека остана до болка потресена!

Нека те имам и взема от раните,

от твоята болка и думите -странните!

За теб ослепях, разбудена, бясна,

жадувам те, искам те, любов прекрасна!

http://zazz.bg/play:f070f2d9

33

Не искам аз покой в душата,

не искам спокойствие и блажени дни.

Жадувам за венец от тръни на главата,

раздиращ безпощадно сърцето ми.

Не искам лекотата на релакса

с лъжовното си биле да ме трови.

Любов аз искам

като кръст да нося

и да разкъсвам на правилата тежките окови.

Редактирано 17 август 200718 г. от mucunka (преглед на промените)

Ще заспивам самотна в утринни лъчи. Ще заспивам дълбоко, ще потъвам в мечти. Ще сънувам вълните морски, пясъка горещ. Ще сънувам птиците волни, бризът нощем свеж... ...телата мокри и изгарящият ги копнеж... ...И сърца във болката обвити, и души във мъката си скрити.

ПАРИ ПАРИ ПАРИ...

http://vbox7.com/play:afbd37c6

Пари, пари...

въпрос на ударение!

Това е мойто мнение

за социалното ни положение!

Вместо кебабчета,

напъвам хапчета!

Вместо доктори добри,

човекоубийци зли!

Вместо здраве, красота,

дрога, алкохол, болна душа!

Културата ни куца е старица,

oбразованието ни умряла птица!

Кражбата, лъжата, взломът

туй за българинът е погромът.

Той обича си жената,

пие си ракията с салата,

бие се в гърдите,

хвали се в компания

от млади, стари

що мангизи е спестил

колко краднал

и къде ги скрил,

що жени е изповядал

и от бачкане не сядал!

А жената слугувница,

тича с пълните торби,

бере душица,

друга нокти си лакира

и изневяра гарантира.

И днес борбата за парата

е приказка на всекиму позната -

"Дай ми да ти дам"

или "Стани от стола

да седна аз там!"

http://vbox7.com/play:cdd085d5

Пустите пари, не стигат!

Колко хора ги мори

страшната им власт

и кой пак не е в час,

и не разбра как днес парата,

бавно, сигурно руши душата,

и всичко ценностно убива,

честта, достойнството затрива?

Пари изпрани или не,

убиват чувствата дете

и хора мили и добри

превръщат в роби и слуги,

слуги на дявола!

Но Бог ще победи,

ще ни покаже,

как да живеем без пари!

Прераснала в самота, и още по- висока, с вик пронизала ноща, приуютила в себе си порока. Целувам огледалото, преди да го натроша, на късчета превръщам цялото изхвърлям парчетата в коша. Не ме мрази, достатъчно ми е самичка да се мразя, студът в мен гори, подклаждан от моята омраза. Да стана по – добра, със себе си дали ще се преборя, ще докосна ли небето с ръка, или ниско долу с очи ще продължавам да го моля? Не ме гони, при теб когато съм дошла, не ме наричай крадла. Не се обръщай на другата страна, дошла съм само малко обич от тебе да изпрося.

...И вечната Любов роди възторг в сърцето ми, стаено в безначалното. Отпуснах се в пенливия поток на радостта си. С нея съм венчана. По пръстите разлива благодат целувка на вечерна орхидея, разлистила омайния си цвят в цвета на Любовта. А аз немея... пред силата на нежните слова извиращи в сърцата. До незнание потъпкват мрака с тиха светлина над онзи здрач, разпръскващ отчаяние.

Усещам тихия ти смях до мен

все още...

с ръка разресвам русите коси...

и нищо, че е малко тихо нощем,

и от очите перлен блян роси...

ти тук си, знам,

в сърцето на съня ми,

в прегръдката на нежна самота

когато те изричам, и те търся

в пределите на жадна слепота

да те докосна, и да те целуна.

До мен си, знам, и в тази

вечер лунна...

На брат ми Александър...

В последвалите часове

Чакаш сам пред входа на старо кино

с два билета в ръка.

Вярваш и надяваш се силно

зад ъгъла да се появи и тя.

Чакаш в къщи с бутилка вино

и две чаши в ръка.

Но, уви, надеждата силна

ще изгори пред неотворената врата.

Куфарите ли стягаш за път?

Ще търсиш жената на своя живот?

Или по- скоро ще търгуваш своята плът,

докато откриеш истинската любов.

Приятелю, още ли си сам?

Намери ли я вече?

Или още тук си, а тя е там,

близко си, а тя е далече?

Така ще търсиш и разпитваш всички богове

коя е жената и къде е в този момент.

Малко по малко в последвалите часове

ще разбереш, че всъщност търсиш мен.

Редактирано 31 август 200718 г. от petito0o (преглед на промените)