ДЕТЕ В него не гори омраза, то е чисто като бистрата вода... От него не струи заразата на злите хора във света... А от него лъха истинската доброта и не знае що е злоба и ненавист, в искренната му душа - липсва унищужителната завист. То не осъзнава своята съдба и понякога се плаши от смъртта, но живее в божията светлина, тъй е свежо - като пролетта! Там във него някъде е скрита тъй желаната от всеки младост, носеща на всеки радост, която винаги отлита...

Ти

Обземаш мислите,защото,

силно искам да те чувам,

да те виждам в съня си,

не спират мислите към теб,

защото ние сме свързани,

свърза ни началото и края,

свърза ни това ,че ме вълнува,

гласът дошъл по телепатия,

какво е разстояние,

каквото е желание,

а може би ще те нося,

завинаги в сърцето,

там има кътче ,

отредено само за теб.

Минавайки те разливат вода;един ден ще напоят пустинята,доката разцъфне.

`~~~~~~~~~

Алистър Кроули

Ето и първото стохотворение, което съм написала и незнайно защо , необяснимо дори за мен съм го написала в мъжки род...За съжеление е малко редактирано и съм го възтановявала по памет. ЗОВ Стоя аз самотен в огомната стая и мисля за теб , но къде си не зная... С ръка на сърцето затварям очи и смръзва лицето, о' споемн гори! Затварям очите потичат сълзи.., щом спомих си аз, сърцето ми се сви... Защо ти остави ме сам да живея, с тъга и болка по теб да копнея ! Защо ти забрави за наште мечти, за наште копнежи и хубави дни..? Какво ли е станало с твоита душа, къде ли се скита, дали е сама..? Кажи ми къде е усмивката ти разцъфтяла- като буйна роза?! Много обич нявга ми бе дала... Аз зная... - прекрасно цвете, ти си в рая! Ела си любима, върни с епри мен.., от теб аз останах во веки пленен! Ела си любилма, бъди до мен.., не ме оставяй ти тъй огорчен... Но свършиха вече мойте сълзи... душата ми тъне в забрава... Изчезват , отлитат красиви мечти, сърцето ми пак пусто остава...

Сълзи се стичат по страните, очите си изплаках и защо, събираха се като ручей непотребен, напоиха роза зажъднала. Погледнах я,посъживи се, и грейнаха алени цветове, от мъката роди се красота, откъснах я и тръгнах по света.

Аз виках те, преди години, но ти, така и не дойде. Когато спрях с молбите, ти сети се, че имаше едно дете. Едно дете с подпухнали очи... И всяка вечер твойто име се зовеше. Едно дете с болки в гърди... И всяка вечер твойто име се крещеше. Но изморих се да те чакам. Аз срещнах светлина в моето мъничко щастие, побиращо се в дланта едва. Отправих се към вкъщи с него, притиснала го силно към гръдта. И бях щастлива и ненужна на болката... скръбта. Но ти проклета си! Проклета! Сети се да дойдеш, след десет месеца любов. Щастието взе ми! Погреба го в онзи ров! Аз зовях те, Смърт! Зовях те! Но ти не чу вика! Защо, когато нямах нужда да те чакам, Появи се и ми взе смеха? Защо дойде неканена в дома ми? Защо ми го отне? Той беше всичко, той беше моето сърце!

Не познаваш човека,отритваш го даже.

Не познаваш и себе си,но пак се приемаш.

Не искаш да страдаш,страдание раздаваш,

и глупости редиш, ред подир ред.

Как се осмелява човек без сърце,

деца да споменава,да ронят сълзи,

никого ти не познаваш,а пишеш си само,

искаш с думи хората да нараняваш.

Остани си там зад зидовете високи,

дано ти прости онзи отгоре,

той не забравя,а само забавя,

в мъките ти душевни да нямаш опора.

Ще скланяш глава под високи дървета,

ще те стопля само лъч от небето.

забравен си вече,отдавна разбираш,

а нужен ли си на някой,дано го откриеш.

Минавайки те разливат вода;един ден ще напоят пустинята,доката разцъфне.

`~~~~~~~~~

Алистър Кроули

Да плачеш без глас. Да мълчиш гръмогласно. Да сияеш без огън. Да помръкваш без жар. Да се будиш без сили. Да заспиваш без плам. Да пропадаш с надежда. Да летиш без криле. Да се луташ с идея. Да откриваш без смисъл. Да търсиш отрова, но да няма къде.

Да плачеш без глас.

Да мълчиш гръмогласно.

Да сияеш без огън.

Да помръкваш без жар.

Да се будиш без сили.

Да заспиваш без плам.

Да пропадаш с надежда.

Да летиш без криле.

Да се луташ с идея.

Да откриваш без смисъл.

Да търсиш отрова,

но да няма къде.

Отрова

Мисалта за теб е като хапче,

боли те, пия я те и минава.

Докога ще пием един от друг,

ще бягаме с надеждата,че е завинаги.

Ще се лъжем че сме добре,

ще живее всеки във своя свят,

и само защото така трябва,

и това е правилно.

На мен ми казваш обичамте,

но на друга държиш,

и на нея казваш обичамте

така,че защо да ти вярвам.

Аз сам само оная ,

с която си гледаш часовника,

а тя е тази при която отиваш,

заради която трепереш,

и така ще бъде винаги

Редактирано 3 февруари 200818 г. от tod74 (преглед на промените)

LOVE Love is not a color, love is not a game, love is not a game... Love is just a feeling, she is like a flame... Love can make you feeling high, like a cloud up in to the sky... Like the sun is rising up, like the fire burning up... Love can give you wings to fly....with the winds... Love rivivles us like the flower and the threes blooming during the spring Love thrills, love excites.., love enchants and delight... Love hurts , love heals..., love gathers and dispels... Love can make you smile, like a blazing star... Love can make you cry like the rain falling from the sky... Love is pured and sacred, love is truth and light... Love is everithing good, she is selfless and undemanding, giving more that you expecting in return! Love can give you strenght, feerless and freedom... Love can be your shellter, even if you don't have a home.., If you love and you are loved, you never be alone... Love is to give, to cherish, to care... Love is to trust , love is to share... Love is hope and happyness...Love is life and there is no life without love... Love is everywhere.., in your eyes.., in your breath.., in your heart... in your arms.., in your face.. , in your smile... Love is like the univerce , biger than everithing else... Over the ocean, more than the earth... Over than the sky , more than the sunshine... You're maybe small part of the univerce , but you're huge.., cose ... YOU ARE THE LOVE!!!

LOVE

Love is not a color, love is not a game, love is not a game...

Love is just a feeling, she is like a flame...

Love can make you feeling high, like a cloud up in to the sky...

Like the sun is rising up, like the fire burning up...

Love can give you wings to fly....with the winds...

Love rivivles us like the flower and the threes blooming during the spring

Love thrills, love excites.., love enchants and delight...

Love hurts , love heals..., love gathers and dispels...

Love can make you smile, like a blazing star...

Love can make you cry like the rain falling from the sky...

Love is pured and sacred, love is truth and light...

Love is everithing good, she is selfless and undemanding,

giving more that you expecting in return!

Love can give you strenght, feerless and freedom...

Love can be your shellter, even if you don't have a home..,

If you love and you are loved, you never be alone...

Love is to give, to cherish, to care...

Love is to trust , love is to share...

Love is hope and happyness...Love is life and there is no life without love...

Love is everywhere.., in your eyes.., in your breath.., in your heart...

in your arms.., in your face.. , in your smile...

Love is like the univerce , biger than everithing else...

Over the ocean, more than the earth...

Over than the sky , more than the sunshine...

You're maybe small part of the univerce , but you're huge.., cose ...

YOU ARE THE LOVE!!!

Ето и превода...

ЛЮБОВТА

Любовта е разноцветна като пъстрата дъга, но... съвсем не е игра...

Любвта е просто чувство, разгарящо се като пламъка...

Любовта ... ще те накара да се рееш като облак във небето...

Ще те озарява като изгрева на слънцето,

необятна - като песъчинките в морето...

Любовта ще ти даде криле да летиш със всички ветрове...

Изпълва те с надежди нови...и вратата към сърцето ти отваря...

Когато очакваш я най-малко , тогава се най-бурно разгаря!

Като огън , който може както да те стопли, тъй да те опустуши

и всяка твоя мисъл да стопи...

Но тъй също може да те съживи, както пролетното утро

вдъхва живот на цветя и дървета, на животни и птички...

И като красива магия облагородява всички...

Любовта те кара да тръпнеш и да се вълнуваш

и ти се иска да запееш и да затанцуваш...

Тя те пленява и омайва и в очите ти - всичко с възхита извайва!

Любовта наранява и заздравява , тя е нежна отрова и животворно лекарство!

Любовта закъснява и подранява, тя не допуска ни робство , ни царство!

Тя ще те дари с усмивка - сияйна като най-ярката звезда - Зорницата...

Любовта е чиста и свята, тя е истината и светлината...

Любовта е безкористност и самоотверженост...

Тя не е изискване, а дар - без да очакваш да получиш нещо в замяна!

Любовта ще ти даде сила безстрашие и свобода...

и за теб ще стори чудеса...

Тя ще бъде твоя подслон , дори когато нямаш дом...

Ако обичаш и бъдеш обичан - никога не ще си сам!!!

Любовта е да даваш, да се грижиш и да съхраняваш...

Любовта е да вярваш, любовта е да споделяш...

Любовта е опование и щастие!Любовта е живот, защото няма живот без нея...

Тя е в ръцете ти..,тя е в усмивката.., тя е в лицето ти...

Любовта е като вселената - по-голяма от всичко останало...

Носеща се над Земята - по-ярка и от светлината...

Над океана - по-голяма от небесния простор и синевата...

ТИ...може би си малка част от вселената, но ти си ВЕЛИК..!

Защото ТИ СИ ЛЮБОВТА!!!

Неземен

Кой ангел те изпрати,

да влееш сили,

да те имам дори в съня си,

опивам се от любовта ти.

Бъди до мен,дори далече,

като неземен рицар,

отвлечи ме,с магията,

наречена любов,

в бездната ще сляза без уплаха.

Обгърни ме с твоята мистерия,

прегърни ме с моите мечти,

бездната ще бъде като замък,

защото заедно сме аз и ти.

Минавайки те разливат вода;един ден ще напоят пустинята,доката разцъфне.

`~~~~~~~~~

Алистър Кроули

Неземен

Кой ангел те изпрати,

да влееш сили,

да те имам дори в съня си,

опивам се от любовта ти.

Бъди до мен,дори далече,

като неземен рицар,

отвлечи ме,с магията,

наречена любов,

в бездната ще сляза без уплаха.

Обгърни ме с твоята мистерия,

прегърни ме с моите мечти,

бездната ще бъде като замък,

защото заедно сме аз и ти.

Минавайки те разливат вода;един ден ще напоят пустинята,доката разцъфне.

`~~~~~~~~~

Алистър Кроули

Дадох всичко от себе си,

борих срещу ветровете,

и бурите в живота ни,

доказвах колко те обичам.

И всичко е било напразно.

Колко жалко,че не ме разбра,

колко жалко,че не ме познаваш,

колко жалко за напразните надежди.

Накрая пак се блъснах в стена,

стената изградена от теб

оная която според теб

те пази от мен.

Нека те пази там в гнездото ти,

кадето се чустваш добре,

кадето обичаш и си обичан,

дано да си щастлив.

Болка Плаче сърцето ранено, кърви и не спира, капки на мъка жескока, капки на горчилка от живота. Такава съм,ранима, не допуснах да го разберат, всеки по своя път поема, болката остава в мен. Как раните ще зараснат, само болка споделена, изпепеляваща любов и мечти,за да живея, в този свят суров. Минавайки те разливат вода;един ден ще напоят пустинята,доката разцъфне. `~~~~~~~~~ Алистър Кроули

Две следи по бялата пътека. Две сълзи в нейните очи. Две ръце изтриващи водата. Две звезди изгрели в полумрака. Две тела в едно се вплели. Две сърца полуумрели. Два свята коренно различни. Две съдби разделени от живота. Две души... но всяка, поела в своята посока.

Сърцето тупти,изгаря

кожата съхне,изгаря

очите плачат,изгарят

всичко вехне,изгаря

руши се,изгаря

бележат рани кожата мека

потапя кръвта във сив водопад

очите миеят,жадуват

за въздух и слънце

и както безнадежно всичко изглежда

птица една покрай нея прелита

,но пада под зоркия поглед на смърта

всичко се губи,изгаря

лента една-живота ни пресича

в тъга и смях-образи неясни

минават през очите и сини

живота свършва,изгаря

надеждата я няма

къде,къде си-спаси ме

отчаян вой оглася тъмнината

ни вест,ни повей

идва смъртта

къде си,къде си-защо ме остави

пречернява пред погледа тих

къде си,къде си-защо не идваш

пропада в смъртта

тялото обгорено свлича се на земята

от немощ и старх-гори,гори

надеждата умира,няма светлина

а острието наближава-всичко свършва дотук

къде съм,къде съм-защо го заслужих

господ не щади

нима това е краят

така ли ще свърши

смъртта е близо,говори-шепне с уста

времето й дойде

без страх,без болка посреща я тя

нека умра от огъня жулещ платта

нека се отърва от мъки безбожни

нека умра в пустошта

и ето вече е близо-смъртта

замахва,сече я

къс подир къс

пречупва,изхвърля-кост подир кост

сломява духа,открадва й всичко

гори,гори нещастнице мръсна

пъкъл те поеме,душа ти вземе

умри без слава, с позор,с гняв

умри-та ти го заслужаваш

уби го без капчица жал,без милост,без срам

умри,умри нещастницо мръсна и гори до веки-веков

няма го бог,няма я дева

сама си

къде си

каква си

убийца

проклинам те

бъди проклета,додет го уби

бъди проклета щом го отне

бъди проклета,проклета

умри,умри

заслужаваш

нека ад за теб се отвори,а рая погуби те

ОМРАЗА В душата ми гори омраза , така е, но защо аз не искам да кажа! И с всички сили се боря със нея, но от всичко това ми на мене додея... Горят очи , глава ми се люлее, свистят уши, сърце свирепа песен пее.., прехапвам устни, вкус на кръв усещам, треперят пръсти, изгаря плът гореща... Умът суши се, а лице бледнее, сърце боли, душата ми линее, а от мислите тежки кърви рана една, която е пълна със горчивина... О'боже, кажи ми, дали ще успея, да се преборя аз някога с нея?! С таз горчива омраза, с тази жива зараза, която разяжда ме като проказа... Нищо , че съм изтощена и до болка огорченча- душата ми е несломена! Аз пак ще се боря, със силна съм воля, не ще трепна вече и не ще се моля!

Вяра

Повярвай в любовта,

повярвай във живота,

когато най-боли,

запей,недей скърби.

Очите избърши си,

погледни се,

видение,красота,

дари си миг доброта.

Дари си и надежда,

в мечтите се обвий,

ще заблестят очите,

сърцето ще пламти.

Скръбта ще е безсилна,

пред любовта ти вечна,

с цвете закичи се,

усмивката върни си.

Погледни небето,

там птиците се реят,

кръжат над теб и пеят,

за теб,за всички нас.

Минавайки те разливат вода;един ден ще напоят пустинята,доката разцъфне.

`~~~~~~~~~

Алистър Кроули

Редактирано 26 февруари 200818 г. от smirena (преглед на промените)

Вяря

Повярвай в любовта,

повярвай във живота,

когато най-боли,

запей,недей скърби.

Очите избърши си,

погледни се,

видение,красота,

дари си миг доброта.

Дари си и надежда,

в мечтите се обвий,

ще заблестят очите,

сърцето ще пламти.

Скръбта ще е безсилна,

пред любовта ти вечна,

с цвете закичи се,

усмивката върни си.

Погледни небето,

там птиците се реят,

кръжат над теб и пеят,

за теб,за всички нас.

Минавайки те разливат вода;един ден ще напоят пустинята,доката разцъфне.

`~~~~~~~~~

Алистър Кроули

Казах ти благодаря.

Но е толкоз малко,

няма дума такава,

която да кажа.

За това с което ме дари,

кратки мигове на щастие,

жеста с подарак,

и прекрасната вечер.

Благодаря за хубавата вечер.

Благодаря за тези мигове,

прекарани с теб и подарака,

който няма да забравя

Това ще са мойте споменни,

мойте съкровенни мигове,

мойте незбъднати мечти,

за моята голяма болка.

Изморени клепачите тежки, затварям аз бавно сега. И търся в съня да намеря, смисъл отново да продължа. И всяка вечер намирам нещо аз явно, щом посрещам пак сутринта. И новия ден ще живея, щом те видя Зора. Изгрев, хаос, тишина, настъпва залез, с него мрак... И пак клепачи натежават, и вятър движи се с луната в такт.

Има те Поисках слъмце ,засия, поисках обич тя изгря. Шеметно ме приближаваш , вплитаме двете си ръце. Знаех си ,че теб те има, че ще стопиш леда , с теб ще бъда аз по -силна, като морската вълна. Ще се носим в безметежност, вятър косите ни ще сплита, ще останем тъй навеки, щом съдбата е решила. Няма сила да ни спре, няма вече да мълвим, ще крещим от щастие, любовта ни дава сили. Огъня ти в мен запали, обзема ме като магия, цялата на теб се давам , живота ти аз посвещавам. Минавайки те разливат вода;един ден ще напоят пустинята,доката разцъфне. `~~~~~~~~~ Алистър Кроули

Прокоба тежка, орисия зла Какво ми стори, ти Съдба? Защо не мога други да обичам? Защо оставам си сама? Защо отблъсквам любовта им? Защо се спирам, когато имам зелена светлина? Какво се случва с мен? Какво ми става? Защо с хората съм зла? Не искам времето назад да връщам, а напред да превъртя. Да премине бъркотията в главата. Да мога частите да събера. Да ги поставя на местата И нов пъзел да започна да редя. Там картината ще бъде друга, сама ще си я избера. И ще бъда аз щастлива. И ще бъда аз добра. Животът ще се промени и с него, ти Съдба.

Прокоба тежка,

орисия зла

Какво ми стори,

ти Съдба?

Защо не мога други да обичам?

Защо оставам си сама?

Защо отблъсквам любовта им?

Защо се спирам,

когато имам зелена светлина?

Какво се случва с мен?

Какво ми става?

Защо с хората съм зла?

Не искам времето назад да връщам,

а напред да превъртя.

Да премине бъркотията в главата.

Да мога частите да събера.

Да ги поставя на местата

И нов пъзел да започна да редя.

Там картината ще бъде друга,

сама ще си я избера.

И ще бъда аз щастлива.

И ще бъда аз добра.

Животът ще се промени

и с него, ти Съдба.

Това е прекрасно може би сме много с такива мечти за живота нареден точно с този пъзел

********************************

Защо живота е така устроен?

Едни да се събират а други....

ръка да си подават на раздяла.

защо съдбата така се подиграва

на нас простосмъртните човеци,

като приятелство на заем дава

щом знае, че няма да сме вечни.

*********************************

това е откъс от едно мое стихче озаглавено съдба

********************************

Защо живота е така устроен?

Едни да се събират а други....

ръка да си подават на раздяла.

защо съдбата така се подиграва

на нас простосмъртните човеци,

като приятелство на заем дава

щом знае, че няма да сме вечни.

*********************************

това е откъс от едно мое стихче озаглавено съдба

Харесва ми!!! Може ли да публикуваш цялото?

Вълната ме изхвърли, като песъчинка малка, отърсих се, огледах се, около мен само пустота. Поисках да извикам, нещо гърлото ми стисна, поисках да заплача, сълзите не се проляха. Приседнах на брега и вперих поглед към морето, вълни се гонят неуморно, сами, забравили за мен. Ръце протегнах-накъде, очи отправих-накъде. Отпуснах се на топлия пясък, каква бе моята тъга. Заслушах се сърцето ми туптеше, за тебе дори и в тъга, душата излекува ти незнайно и сълзи рукнаха като река.

Редактирано 18 февруари 200818 г. от smirena (преглед на промените)