То май ще е по-лесно ако се пита от какво НЕ се страхуваме...ще е по-лесно за пояснение.... Мен ме е страх от страшно много неща...направо не са за изреждане... Така или иначе човек всекидневно се изправя срещу някой свой страх и така трябва да бъде-страховете са,за да бъдат преодолявани,а не избягвани....

Не е съвсем така. Страхът в много случаи също помага и предпазва. Хубаво е, че човек се страхува от някои неща.

Не е съвсем така.

Страхът в много случаи също помага и предпазва. Хубаво е, че човек се страхува от някои неща.

Да,аз не съм казала,че е вреден и определено съм съгласна,че в някои случаи предпазва,ама ако бъде преодолян така един вид си победител над свой страх,което си е направо постижение...

От нищо

Хмм най-много ме е страх фифа да не ми угоди и да ми купи пушка иначе всичко друго се преодолява....

От нищо

Едва ли те интересува, но.. НЕ ти вярвам!

Няма безстрашен човек!

Едва ли те интересува, но.. НЕ ти вярвам!

Няма безстрашен човек!

Правелно!!!Това е човек,който иска да се изсфука.Всеки човек със страховете си.

Може би единственото нещо,от което ме е страх е да ослепея или по някакъв начин да спра да имам визуален контакт със света. Другото/не на второ място/ е,че ме страх да не се случи нещо наистина лошо и необратимо на сина ми. Страх ме е в такъв смисъл,че незнам как ще реагирам на момента.Иначе другото са бели кахъри/поне за мен/ По принцип няма животно или нещо в природата от което да ме е страх чак пък толко,че да си забравя граматиката. Винаги има начин да се справиш със ситуацията,ако поне малко зависи от теб,защо тогава е нужно да се страхуваш....

[scarface' date=5.08.2006г. в 17:18' post='253116]Може би единственото нещо,от което ме е страх е да ослепея или по някакъв начин да спра да имам визуален контакт със света.

И мен от това ме е страх!

Другото нещо е за близките ми. Страх ме е, защото там нещата не ги контролирам аз. Някак си на произвола на съдбата.

Редактирано 5 август 200620 г. от GFreeman (преглед на промените)

Също така забраех да споделя,че ме е страх да се намирам дълбоко под водата,да стане пожар в къщи(Недаи си боже)или пък от страшни мълнйи.

А аз казах ли че ме е страх също и от мен самата! 'Това което си го прави човек никой друг не може да му го направи!'

Също така забраех да споделя,че ме е страх да се намирам дълбоко под водата

Да бе, и аз забравих за водата. Ей на, на 19 години съм и още не мога да плувам. Не заради друга, а защото ме е страх от водата. Изпитвам ужас от нея. Къпала съм се на разни вирчета, но когато съм сигурна, че водата е не по-дълбока от 1.20м...Иначе не можеш да ме накараш да вляза.

Страхът в много случаи също помага и предпазва. Хубаво е, че човек се страхува от някои неща.

Правилно. В тази връзка има нещо вярно в това което fifa спомена - за страха от себе си. Аз се страхувам когато съм на високо (като балкона на 18-ти етаж) Понякога ме обзема желание (определено не преднамерено и самоубийствено) да скоча. Хубавото е, че до сега не съм правила опит за летене, че все още нямам крила.

Има две неща на този свят, от които се страхувам: Първо - болести; Второ - да не загубя хората, които обичам.

Най-много ме плаши опасността да изляза некадърен, глупав или негоден за изискванията, които трябва да изпълня. Страхувам се също така и от провал, защото съм много амбициозен. Страх ме е да не загубя близките си заради собствената си глупост.

Аз не гледам толкова напред като вас - провали, болести,старост, смърт. Вярно е, че ги има, но защо трябва да ги мислите. Те не зависят от вас /с изключение на провала/ и когато дойдат, а това е неизбежно, трябва да се приемат и ако може да се бориш с тях. А за провала - ами какво толкова, като паднеш, ще станеш и ще започнеш наново. Толкова хора са го правили и по-силни са станали. И не че аз не се страхувам, но тези малки страхове /тъмно, насекоми, височини, висока скорост и т.н./ се преодолява,т ако си го поставиш за цел, и те превземат, ако им се оставиш.

Всеки страх се преодолява. Знам го. Нима ти нямаш страх от нищо? Страхът кара човека да се пази, не е безполезен.

"Страх лозе пази"

Никой не може да изброи всички неща от които го е страх. Просто защото не знае какво може да стане утре. Например преди да прочета "1984" от Оруел, мен не ме беше страх, че някой може да ме накара да предам любимо същество, и то да го предам от душа... но тогава само четях, четях и се тресях от ужас, колко е лесно да се унищожи духа на един човек. Страхът от други неща не е това което ме притеснява, нека си го има. Страх ме е аз да не се превърна в нещо което не искам, страх ме е да не би когато се наложи да не мога да помогна на някой на когото държа. От смъртта не ме е страх или поне не точно. Иначе не трябваше да излизам от къщи. В крайна сметка всички ще опрем до там, както беше споменато. В такъв смисъл даже ще ми е интересно тогава (край на спекулациите какво става след това ).

Плаша се само от себе си защото съм страшно инпулсивен и никога не знам какво ще сторя в следващия момент. Принципно няма нищо лошо в тази ми черта, но на моменти правя много непремислени неща, добре де в повечето случеи.

От смъртта не ме е страх или поне не точно. Иначе не трябваше да излизам от къщи. В крайна сметка всички ще опрем до там, както беше споменато. В такъв смисъл даже ще ми е интересно тогава (край на спекулациите какво става след това ).

което си е така, така си е...аз също не се страхувам от смъртта, пък и едва ли има нещо страшно. Защо трябва да ни е страх от това, което ни очаква?

Всеки страх се преодолява. Знам го. Нима ти нямаш страх от нищо? Страхът кара човека да се пази, не е безполезен.

Напротив, но явно не си прочел добре поста ми. Там ясно писах, че просто не се оставям да завладее съзнанието ми. Страшното е не това, от което се страхуваш, а самият страх.

А когато чувството дойде, защото не всичко можеш да контролираш, се заставям да го преодолея.

Мисля, че имаше подобна тема навремето бях писала. Та, на въпроса от какво се страхувам: Най-много се стахувам от себе си, убедих се в това, че "който каквото си направи сам, друг неможе да му го направи". Страхувам се от хората който обичам, защото само те могат да ме наранят.

зависи за какъв вид страх става дума ако питаш чисто информативно веднага мога да ти кажа - арахнофобия(страх от паяци) и други такива пълзящи гадини но ако питаш в друг смисъл - то човек се страхува от почти всичко, така че няма да ми стигне деня да изброя - страхувам се за близките си, когато закъсняват вечер, страхувам се да не направя някоя глупост, страхувам се от изнасилвачи...............................................

Не съм чел по горните постове-просто се впускам да пиша!!!Н е се страхувам от абсолютно нищо-живота ми наби такива шамари-че вече не ми пука от нищо и никой....-поздрави.........

Редактирано 15 август 200620 г. от d.j.mikele (преглед на промените)