чувал ли си израза "Само от качествен приятел става качествен предател".......

Беше ми смешен допреди десетина дни....

Кака, това е само надута фраза. Боли повече, просто защото от другите го преживяваме някак си...

Страх ме е най-вече да не изгубя някой близък. Да се събудя един ден и него да го няма. Ето това е най-страшното. А иначе ме е страх от едри насекоми, от това да гледам филми на ужасите вечер сам на тъмно(от малък ми с страшно, но продължавам да ги гледам). Имаше един пост назаде, където някой каза че го е страх от старостта. Сега като се замисля и мен ме дострашава, но има време да се тревожа и за това.

От какво се страхувам - от смърт, но не от моята смърт; от болести, но не и ако аз съм болният... със сигурност има и други неща. Но общо взето нямам много страхове.... бих казал по-скоро, че съм предпазлив, но не ме е среах от нещата, към които се отнасям предпазливо...

От какво се страхувам ли?Страхувам се от неизвестното,самотата и смъртта...

Аз си страхувам от високото, неизвестното и тъмното. Също така изпитвам неописуем страх от някои насекоми.

Аз се страхувам да не осакатея. Евентуално и да не проявя слабост, но май с второто се справям.

До тук никой не каза че го е страх от смъртта. Да не би да не ви пука че рано или късно ще умрем. Или никога не сте се замисляли по този въпрос?

Смъртта е облекчение, особено ако старостта и болестите са изсмукали живота ти. Иначе повод за тревога е ако някой разчита на теб да си жив.

Аз се страхувам да не осакатея. Евентуално и да не проявя слабост, но май с второто се справям.

Смъртта е облекчение, особено ако старостта и болестите са изсмукали живота ти. Иначе повод за тревога е ако някой разчита на теб да си жив.

Разчитам на теб да си жив - мисли му, дребен!!!!

Точно на този въпрос незнам как да от говоря, защото не се сещам да се страхувам от нещо чак толкова, че да си заслужава да се спомене. По-скоро се страхувам за...

Страхувам се за децата си, за жена си, за майка си и брат си и за всички близки и приятели (включително за вас). Адски ми е страшно когато губя хора около себе си (ето оня ден на 38 години си отиде един приятел, който живее в съседния апартамент, а аз кротко съм си спял през една стена!!!) и празнината си остава сякаш съм в орбита около черна дупка... Срашничко си е!

Защо трябва да ги е страх от смъртта.Това е нещо, което е при всички Вие вече казахте, че рано или късно ще се случи, а от къде знаеш, че след смъртта няма друг живот.Така де то никой жив незнае какво е след смъртта така, че за смъртта аз мога да кажа, че никой не трябва да се страхува като незнае какво е вие ако се страхувате по-добре недейте да си затруднявате живота... живейте си да не ви пука (Така де това са си мой мисли, затова аз само анаизирам нищо повече )

Редактирано 31 май 200818 г. от d1dcho (преглед на промените)

По принцип ме е страх когато има нещо, с което не мога да се справя. Тогава винаги започвам да го ровичкам, ровичкам и т.н.

За протокола трябва да добавя, че се справям задоволително(не значи перфектно) във всичко области, без една жените.

Там съм много зле, опитвам се да разбера някой техни прищявки и не мога и не мога... и в крайна сметка всеки път аз съм виновния...

Затова ще кажа така:

Страх ме е от жените, но ги обичам повече от страхът си!

От гръмотевици се страхувам

Страхувам се за здравето на близките си.Страхувам се и от извънземни.Страх ме е да не ме отвлекат и да си правят генетични експерименти с мен.

Страхувам се за здравето на близките си.Страхувам се и от извънземни.Страх ме е да не ме отвлекат и да си правят генетични експерименти с мен.

Това за извънземните какво е.Да не би да са правили такива работи.

Аз се страхувам от жегата.

Това за извънземните какво е.Да не би да са правили такива работи.

Мхм,има купища сведения за това из нета..друг е въпроса кой вярва в това

Мхм,има купища сведения за това из нета..друг е въпроса кой вярва в това

Мисля че не трябва да се вярва на всичко, но това е друга тема.

Като малък се страхувах от кучета. Сега не чак толкова...

Като заговорихме за страх... Някои хора имат доста необичайни страхове : http://www.zazz.bg/play:60aa0b8c

От прости хора най-ме е страх Пази Боже!

От кучета!Изпитвам панически страх!Фобия!.....

В предишния си живот сигурно съм имала някви преживявания с кучета...

Аз пък се страхувам от самият страх... Изключение мога да направя може би само за болестите

Страхувам се от вода, страхувам се от кучета, страхувам се от болести, страхувам се да седна зад волана, страхувам се от собствената си реакция... От много неща се страхувам, но най-много ме е страх да не остана без близък човек до себе си, защото ще загубя мотивация да се боря със страховете си.

От себе си.

Страх ме е от лоши хора, защото не се знае от къде и какво ще ти направят. Страх ме е от високо и тясно. Страх ме е и от простотията, която настъпва с пълна сила. Страх ме е, че няма да открия любовта.

Страх ме е, че чувствата,които изпитвам, че могат да ми изиграят лоша шега.Както днес с едно момиче,което ми отвърна,че ме приема само като приятел....

Редактирано 1 юни 200818 г. от kai_99 (преглед на промените)

Аз се страхувам от змии.. фобия направо имам Страхувам се и да изгубя обичаните от мен хора.. колкото по-сигурна съм в някого или колкого повече обичам, толкова по-голям е страхът..

Абсолютно същото все едно аз съм го писала...1/1

Имам ужасна фобия от височини. Понякога ме е страх какво крие бъдещето...

Мен ме е страх от дълбокото ... осмелих се да доплувам до шамандурата сама само 3 пъти ... като съм на дълбочина 2 метра примерно и ме е страх от това че не виждам какво може да има под мен ... (ама иначе много обичам да плувам :Р )