Честно да ти кажа, да, страх ме е да си видя разголено детето от ранна възраст. Но си мисля, че и родителите могат да направят така, че детето да не се показва така...Значи тук идва страхът дали ще успеем да възпитаме подобаващо децата си...

Вярно е-че е И до възпитание

Моята дъщеря на 12 години няма да се снима в такива пози никога

Защото така ще я възпитам-че това е грозно и неприлично

Но някои се снимат така-от някой чичко паричко

Това ми беше мисълта

Понеже не им достигат паричките от мама и тате-та що да не заработят някое левче по бикини

От тук пътят на такова дете,морала му-е ясен...

ако си говорим за първични страхове - от палячовци, марионетки, кукли с порцеланови лица и всякакви подобни! а иначе по-скоро се ядосвам но и се замислям след което малко ме хваща страх от разпространяващата се простотия из БГ (най-общо казано)

Редактирано 29 юни 200818 г. от Lady_Death (преглед на промените)

Понякога ме е страх от самия страх и от това че би ми попречил да разсъждавам и действам адекватно. Понякога ме е страх от смъртта и усещането за всепоглъщаща пустота, но за това ми помага четенето на философия, древни науки и окултизъм. Понякога ме е страх от самата себе си, от това, че каквото си направи сам човек никой не може да му го причини. Разчитам да съм си добър приятел. Понякога ме е страх от неизвестното. Но това означава да кажа, че се страхувам от живота. И да се изправя пред неизвестното спокойно ми помага вярата в себе си и не само. Понякога ме е страх от лудостта. / като болестно състояние/ Защото съм се сблъсквала с такава патологично ситуация, в която един такъв чове забърка не само мен а и още няколко и най-страшното е, че през цялото време всичко изглеждаше толкова истинско докато не започнаха да се навързавт обстоятелства и факти. Чак да ти се изправи косата. Помогна ми че не съм сама. Да изпитваш страх е човешко поне така си мисля. Поне за мен е важно да не съм страхливка.

страхувам се от самия страх, защото когато започна да се страхувам усещам как демона влиза вътре в мене и не мога да го победа, тогава наистина съм умрял, но когато страха е далеч от мене гранича единствено с божественото и границите на реалността се изместват с една педя което ме прави безсмъртен творител

Най-ме е страх от змии.Това е най-големият ми страх.Постоянно сънувам кошмари с тях.Мрзя ги тези животни.

Най-ме е страх от змии.Това е най-големият ми страх.Постоянно сънувам кошмари с тях.Мрзя ги тези животни.

Прочетох блога на Доктора за различните фобии (не знаех, че са толкова много ) и реших да вдигна тая тема. Имате ли фобии ? Какви са и защо смятате, че ги имате? Има ли начин да се справите със страха според вас? за мен: И аз като повечето хора имам фобии, и си мисля, че съществува някаква връзка между тях: - страх от отворени пространства (агорафобия) - фобия от тълпи, блъсканица, навалица - фобия от пазаруване в хипермаркетите - фобия от пътуване в градски транспорт - фобия да не ме нападнат и оберат на улицата видя ли повече от 2-ма души на опашка, независимо дали в супера или в поликлиниката, моментално изчезвам. видя ли циганки, бягам като дявол от тамян. а в дните на предколедната и предновогодишна еуфория по магазините, никаква сила не може да ме накара да ида до центъра. нямам представа защо ги имам, но с никоя не съм успяла да се справя

Страхувам от неизвестността и от болници http://www.kaldata.com/forums/public/style_emoticons/<#EMO_DIR#>/sad.gif http://www.kaldata.com/forums/public/style_emoticons/<#EMO_DIR#>/sad.gif http://www.kaldata.com/forums/public/style_emoticons/<#EMO_DIR#>/sad.gif И май е това ..

Ей от такива ме е страх, за друго не се сещам:

Хлебарки и жени в цикъл

от отчаянието

Аз имам аерофобия. Само като си помисля за самолет или го видя и превъртам. Същото е с кораби, лодки, лодчици и всякакви водни съоражения. И до сега не мога да се справя с това. Напълно. Имам страх от тъмното, което, както прочетох се води никтофобия. С това се справям благодарение на тока Сигурно имам и други, ама хайде да ги оставя за някой следвящ път

Аз имам аерофобия. Само като си помисля за самолет или го видя и превъртам. Същото е с кораби, лодки, лодчици и всякакви водни съоражения. И до сега не мога да се справя с това. Напълно.

Имам страх от тъмното, което, както прочетох се води никтофобия. С това се справям благодарение на тока

Сигурно имам и други, ама хайде да ги оставя за някой следвящ път

Всъщност "аерофобия" е страх от въздуха, вятъра. Страхът от летене се нарича "Птеромерханофобия" или "Авиофобия". Имаше и отделна дума за страх от возене, да нямаш контрол над управлението. За справка.

Мисля си, че страх изпитват само онези които имат какво да губят - пари, деца, дом, здраве, кариера, брак, любовница, любовник... изглежда се чувствам спокоен, щом се страхувам, че това (спокойствие) няма да трае дълго...

Всъщност "аерофобия" е страх от въздуха, вятъра. Страхът от летене се нарича "Птеромерханофобия" или "Авиофобия". Имаше и отделна дума за страх от возене, да нямаш контрол над управлението. За справка.

Мисля си, че страх изпитват само онези които имат какво да губят - пари, деца, дом, здраве, кариера, брак, любовница, любовник... изглежда се чувствам спокоен, щом се страхувам, че това (спокойствие) няма да трае дълго...

Добре. Моя грешка, но както и ще да се нарича - това не променя факта.

А това за страха според мен въобще не е така. Неслучайно има толкова много фобии. Да кажем какво общо има страха от паяци със семейството?

Бъркаш двете неща

Редактирано 23 февруари 201016 г. от SeismiC (преглед на промените)

Мисълта ми бе, че ако имаш деца ще бдиш над тях, ако имаш кола ще внимаваш като я изкарваш да не я одраскаш, като имаш пари ще внимаваш как да ги вложиш. Всичко това е ред от сложни преценки, свеждащи до минимум ситуациите от които се страхуваме, а именно загубата им.

Имам си теория, че имането (в най-широк смисъл) е първоизточника на нашето неосъзнато, но доброволно робуване. Всичко което имаме са вериги под формата на задължения, данъци, морален дълг. Не можем даже да пресечем улицата без да се огледаме или погледнем светофара, за какво говори това? Часовникът, облеклото ни, тонът ни, всичко е подчинено на един грандиозен план на подтискане на индивидуалността, за сметка на общественото спокойствие.

Страхът от загубата е инстинктът за самосъхранение впрегнат в каузата наречена "човешка раса". Не познавам детството ти, нито съм компетентен да давам професионални оценки, защо имаш фобия от паяци, но всичко се свежда до инстинктите. Много видове животни, без никакво обучение или опит могат да преценят кои видове са отровни или опасни за живота им. Това е гарантирало оцеляването им. Тези които не са се страхували са били убити и не са оставили гените си. Нормално е и и човек да има такива подсъзнателни готови отговори помагащи да се прецени заплаха ли е нещо или не.

Страхът престава тъкмо в този миг от който ме е страх - мигът в който не е останало нищо за губене и вече няма спирачки за ума.

Прочетох цялата тема с голям интерес. И се замислих от какво действително се страхувам. От змии - определено не От височина - също: Смъртта е нещо неизбежно. Изпълва ме с възмущение и недоволство фактът, че всичко, което съм си изградил като познания, характер, умения, в един момент ще бъде унищожено окончателно и безвъзвратно. Но това не е страх. За близките и приятелите си също не се страхувам. Първо, никого не обичам повече от себе си, така че всеки човек в живота ми е заменим. И второ - аз живея здравословно. Зная, че вероятно ще надживея с години и десетилетия всички, които познавам и които са ми близки. Така че, дали ще ги загубя утре или след 20-30 години не е чак толкова важно, вече съм се примирил, че все някога това ще се случи. От катастрофи, болести и прочие нещастия - не. Ако тялото ми бъде увредено и осакатено необратимо, винаги мога да прекъсна живота си. Дори и да не бъда в състояние да го направя сам, мога да убедя или принудя някого да ми помогне. Мисля, че реално се страхувам от две неща. Първо - от самия страх. Ако се плаша от нещо, това ще отнеме вътрешната ми свобода. Няма да мога да постъпвам във всеки момент както реша, а поведението ми ще е определено от страха. За това усетя ли, че нещо предизвиква у мен страх, бързам да го направя. И го повтарям, докато страхът изчезне. И второ - страхувам се някой да не разбере, че се плаша от нещо Това е още по-страшно - тогава ще стана за него уязвим и манипулируем. Преди доста време изпитвах страх от паяци. И реших да го преодолея. Отидох при познат, който развъжда тарантули, взех една по-кротка, но достатъчно голяма и я оставих да се разхожда по мен. Първо по ръката ми, после нагоре по рамото, по главата, по лицето... Докато престана да ми действа емоционално. Най-трудното и страшно в целия процес беше да поддържам неангажиращ разговор със собственика на паяка, защото той по никакъв начин не трябваше да разбере, че изпитвам някакви емоции. И се опасявах да не усети нещо по ширината на зениците ми, по промяната на тембъра на гласа ми, по настръхването на кожата... Но се справих и мисля, че не разбра нищо.

И аз имам тоя страх от летенето със самолет. Идеи за справяне? По едно време почти го бях преодоляла повтаряйки си че самолета е само превозно средство и то най-сигурното, но голям стрес преживявам по време на полет, даже се отказвам от някои пътувания заради този си страх, в този смисъл ми пречи доста. И страх от височина май имам но не много изразен изпитвам дискомфорт ако съм на висок етаж, въпреки че съм пробвала някои екстремни преживявания с височини до момента, но вече не бих.

Самотата и неизвестността. Най-вече самотата...

от простаци

И аз имам тоя страх от летенето със самолет. Идеи за справяне?

По едно време почти го бях преодоляла повтаряйки си че самолета е само превозно средство и то най-сигурното, но голям стрес преживявам по време на полет, даже се отказвам от някои пътувания заради този си страх, в този смисъл ми пречи доста.

Има медикаменти за тази цел. Или просто едно питие

От емоциите си, изключително много.Другото е от поражение или загуба.Дори и от ада не ме е страх, ако ги няма първите две понятия.Виж, от Бога и Съдбата, как да не го е страх човек...

Редактирано 24 февруари 201016 г. от Fixt00l (преглед на промените)

Много се страхувам да не ослепея. Понякога имам такива кошмари и направо се събуждам ужасена.

От болести се страхувам.

Не знам дали само страх е точното понятие, по-скоро съм ужасена от глупостта ширеща се сред хората !

Страхувам се глупаците, да не станат повече от умните.

От престъпността, от прости и глупави хора които могат да извършат някоя глупост с непоправима грешка, от болести и зъболекар. От високо не - понеже 3 години бях парашутист ( авиацията и парашутизма ми са най голямата страст ). От змии не се страхувам понеже баща ми ме научи да ги ловя живи, и ако искам ги убивам, ако искам ги пускам. От насекомите - само от пчели, оси и стършели. Паяците - като не го закачаш и го дразниш то нищо няма да ти направи. Като бях на гости в братовчеда, неговият паяк тарантулата лазеше по ръцете ни и нищо. Не е агресивен. После го сложихме в аквариума и толкоз. Същото е и при змиите - може да мине точно между краката ти без да ти направи нищо и да си замине по пътя, ако не я настъпиш. От насекомите и змиите мисля че е вроден страх, понеже в поделението като бях наряд, бях хванал 3 живи змии ( смоци ), и ги затворих в един голям 3-литров буркан, и въпреки че бяха затворени в буркана, колегите като видяха изпаднаха в ужас, и казаха на ротния ни че няма да влязат дежурната до като не махна буркана от там Както и да е после ги пуснах на свобода, но факта е че ги виждат затворени и пак се страхуват - това е просто вродено. Всеки нормален човек се страхува от нещо и това е нещо съвсем естествено. Тези които казват че не ги е страх от нищо - не им вярвам.