Аз се страхувам да остана без приятели.

Изпадам в ужас някой да ме вози в колата си.Предпочитам аз да карам.

От хлебарки, скакалци и пълзящи насекоми А иначе - най- много ме е страх от самотата

Ами май от доста неща така като се замисля: от насекоми и гадини, от бездомните кучета, от високото, от това да плувам надълбоко. Но това са не толкова важни неща. Най-много се страхувам да не загубя близък човек. Вярно е че времето лекува, но мисля че е в природата ни да се страхуваме. Ако имаше някой който да не го е страх от нещо, той нямаше да е човек.

Като гледам, мисля, че доста хора (повечето момичета) се страхуват от насекоми и пълзящи гадини. Аз изпитвам страх само от паяци, изпадам в паника, като видя паяк, някакъв ужас. Всъщност не знам защо се получава така, като се има предвид, че са много по-малки и с един удар мога да го убия. Но само като видя паяк и се парализирам. Иначе от другите дребни животинки изпитвам само погнуса.

Страховете ми са свързани единствено с децата ми.Само мисълта, че може да им се случи нещо лошо ме води до безсъние и нервност.Бъдете живи и здрави всички деца и се пазете!

Редактирано 30 август 200620 г. от meri1966 (преглед на промените)

Както много други, така и аз се страхувам най-вече от неизвестното и от тъмния тунел на смъртта, който не знам къде води

Редактирано 30 август 200620 г. от myd (преглед на промените)

Мен много ме е страх от Паяци и хлебарки

Аз се страхувам да остана без приятели.

Мен ме е страх много от здмиите като видя някъде такъв изрод на свобода направо настръхвам целия

Редактирано 11 септември 200620 г. от Foka (преглед на промените)

Имам много и различни страхове. Най-големият ми страх на този етап е,че няма да успея да намеря този който търся от дълго време.Гледам сините му очи,силно изразената му трапчинка на брадичката и.....толкова.Дали има сайт ,в който да откриеш някого по снимки...?

Страхувам се от тъмнината и високото.Също изпадам в ужас когато някой кара бързо и аз съм в колата.Направо ми се свива стомаха.Най-много обаче се страхувам от самотата.Страх ме е ,че понякога казвам неща за които после съжалявам и наранявам хора които не го заслужават.

Единственото от което се страхувам до смърт е да не загубя някой от хората, които обичам и без които не мога. Страх ме е да не бъда разделена от тях безвъзвратно. Всичко друго мога да понеса...

На първо място ме е страх за здравето на семейството ми. Да остана без приятели. Самотата.

Като прочетох това и останах с впечатлението че съм бил доста резервиран с предният си отговор,затова да допълня че съм напълно съгласен с теб!

Страх ме е от единствено сигурното нещо в живота- смъртта.

Страх ме е от единствено сигурното нещо в живота- смъртта.

Аз се страхувам от раздялата,

смърт на близък или да се разделя

с хора на които държа и които обичам.

Редактирано 26 септември 200619 г. от ^^ANGELSING^^ (преглед на промените)

От смърта най-много.

Най-много ме е страх от смъртта,от природните бедствия като наводнения,земетресения....

Страх ме е от загубата на приятел.Случи ми се и не искам за нищо на света да се налага да преживявам подобно нещо.Не ме е страх от моята смърт,но ме е страх от болка(физическа)....не съм от най издръжливите,а и не обичам да ме боли.Страхувам се какъв родител ще бъда...май най-много от това ме е страх И по тривиални неща като....страх ме е от богомолки и всякакви насекоми....

Единественното нещо от което се страхувам са катастрофите

..... 3 месеца по-късно.... вече ме е страх и от хората... Хора непознати, без лица, които присъстват в живота само като глас от телефонна слушалка, като букви на монитора....

От това всеки го е страх...

..... 3 месеца по-късно.... вече ме е страх и от хората... Хора непознати, без лица, които присъстват в живота само като глас от телефонна слушалка, като букви на монитора....

Хей!

Не се страхувай. Обичай ни.

И ние ще те обичаме.

Редактирано 19 октомври 200619 г. от Вало (преглед на промените)

chain_reaction,не забравяй,че всичко е в главите ни.Просто не взимай нито себе си,нито околните не сериозно......красивите мигове идват без да ги очакваме и без да сме ги търсили.

Страх ме е - да си отида без да съм успяла - да кажа на някого че го обичам.