Немога да се нарека безстрашна, но забелязвам че околните ми се плашат от много неща. Имам приятелка която се стахува от гръмотевици, а аз обожавам летните бури. Децата се страхуват от тъмното и призраци. Има ужасно много фобии от които страдаме. Аз се страхувам от радикалните промени, когато незнам какво да очаквам. Вие от какво се страхувате?

По - първично от насекоми...голям страх бера...веднъж опищях едно кафе по този повод да ми се чуди човек... Принципно от неизвестното и от самотата.

Точно на този въпрос незнам как да от говоря, защото не се сещам да се страхувам от нещо чак толкова, че да си заслужава да се спомене. По-скоро се страхувам за... Страхувам се за децата си, за жена си, за майка си и брат си и за всички близки и приятели (включително за вас). Адски ми е страшно когато губя хора около себе си (ето оня ден на 38 години си отиде един приятел, който живее в съседния апартамент, а аз кротко съм си спял през една стена!!!) и празнината си остава сякаш съм в орбита около черна дупка... Срашничко си е!

До тук никой не каза че го е страх от смъртта. Да не би да не ви пука че рано или късно ще умрем. Или никога не сте се замисляли по този въпрос?

Мен ме е страх от загубата на близки хора и самотата.На ме е страх от смъртта,защото чрез смъртта,ти ще отидеш при Бог и завинаги ще останеш при него.Разбира се,че съм се замисляла по този въпрос,разбира се че има страх в думата ''смърт'',но аз вярвам,че има след смъртта живот,но това е друга тема.

За какво да ме е страх от смъртта? Тя така или иначе ще дойде, така че няма смисъл. Пък и не мисля,че тя е окончателния край,а по-скоро нещо като врата към друго ниво на съществуване. Като всеки нормален човек и аз си имам своите малки фобии - изпитвам ужас от болници,от самата им миризма ми се гади, страх ме е от едри насекоми - хлебарки,големи бръмбари,големи нощни пеперуди...Такива нещица...

Аз се страхувам от змии.. фобия направо имам Страхувам се и да изгубя обичаните от мен хора.. колкото по-сигурна съм в някого или колкого повече обичам, толкова по-голям е страхът..

Страхувам се от самотата .

Днес попаднах на следната статийка

http://www.netinfo.bg/?tid=40&oid=909255

мисля че чудесно се връзва с темата

Мене ме е страх преди всичко от болести.

Мене ме е страх преди всичко от болести.

Абсолютно на същото мнение съм. Винаги съм имала проблеми със здравето, когато се обострят изпадам в абсолютна психическа "дупка", от която не излизам докато не се оправя. Не мисля, че се страхувам от нещо друго.

Аз се страхувам единствено от себе си... всичко друго е преодолимо!

Де да беше всичко. Аз се страхувам от старостта.

От смъртта

Човек, който заявява, че не се страхува от нищо е пълен идиот. Просто няма безстрашни хора!!! Аз лично съм много гальовен опа страхлив !!! Като малък се страхувах от рибените кости - незнам защо. Сега ме е страх да не се насера като ме озори, щото често ми се случва - нередовен стомах какво да се прави. Изобщо имам едни такива дребни страхове. Не знам за староста и смърта просто самия се мъча да не мисля. То и да мисля файда няма. С думата файда поздравявам населението на кърджалийски окръг.

Аз пък съм много страхлива! Страхувам се от буболечки, от влечуги, от питбули, от това да не допусна някоя голяма грешка, от човешката глупост..и от други работи ама просто сега не се сещам!

Както всички сънародници "най ме е страх да не се мина..."

P.S.TaRantuJ|kA,страх ме е и от паяци (по-специално от тарантули )

P.S.TaRantuJ|kA,страх ме е и от паяци (по-специално от тарантули )

И мен..паяците спадат се пак към буболечките

От какво ли не ги е страх хората!!! От паяци, от питбули, от буболечки, от смъртта, от старостта, от неизвистното, от болести и т.н. и т.н. Мен пък ме е страх от хората, защото съм ужасена колко лоши и подли същества крачат по земята. И от мен да знаете, че никое животно не може да ви причини това, с което може да ви навреди един човек! Знам, че е тъжно, но е истина, а аз я предпочитам!

deliverme с това за хората съм абсолютно съгласна с теб,но освен от тях ме е страх и от бездомни кучета и то от когато ми скочиха.Също така много ме е страх да не остана сама един ден - дали без приятели или без мъж - само да не съм сама!

От какво се страхувам ли, от това нещата да не са под мой контрол, нещо да не зависи от мен - като болката и смъртта на близките ми хора (за която споменавате). Както fifa каза всичко останало е преодолимо по един или друг начин стига да имаме воля. За съдбата няма да говорим, защото мисля че имаше тема, но защо да се страхуваме от смъртта, след като рано или късно тя ще дойде при нас и няма как да избягаме от нея, освен ако не я сложим в торбата (любителите на приказки ще се сетят за какво говоря) За живота след смъртта - и това е дълга тема, дали има рай и ад или както смятат индианските племена на Земята има определен брой души, които просто сменят телата и формата си или душата ни отива в безкрайността на вселената, или просто умира заедно с нас... Неща, които за да проумеем ще ни трябва прекалено много време, за момента сякаш имаме по-важни неща, за които да мислим и да се притесняваме. Та от това ме е страх, мислете глобално, колко по-страшни неща има от едно влечуго или буболечка, дори те да носят знака на смъртта в утробата си, измислете нещо по-интересно

Страх ме е от неизвестното. Страх ме е от безчестието, злобата и садизма на ненаказуемите и властимащите , изживявайки се кото дясната ръка на Бога и превърна ли се в морални изроди.Страх ме е и от тия които ги подкрепят и ръкопляскат от интерес или простотия. Нека Бог ги съди.

Аз се страхувам от на леля Пена кравата

Аз ще преповторя MasterRalf, че се страхувам най-много от болката и от смъртта,ще добавя също,че неизвестността също ме плаши по свой си начин. Понякога предпочитам да не знам нищо,а друг път се плаша от това,че не съм наясно какво се случва.

От неизвестното,от нещо което незнам какво е и незнам дали ще мога да контролирам.От раци също ме е много страх въпреки че уж не съм страхлив човек и съм ловил змии.Просто тия раци....с тия щипки