Най ме е страх от моята глупост.

От змии и хора, които се занимават с пророчества.

От неприятни изненади или промени към по-лошо, от пияни или надрусани шофьори.

Като успеете, като мен, да се преборите окончателно със страха от смъртта, после всички други страхове стават лесни за преодоляване, ако пречат или създават неудобство в ежедневието.

 

Като бях малък , един път се връщахме с две момчета от ТКЗС-то и минавахме пограй селските гробища. По едно време по-голямото извика че видял змия да пресича пътя и побегна в обратна посока. Другото и то се затича с пълна сила и и двамата ми викаха да бягам и аз. А пък тя змията беше далече и аз до тогава знаех само на теория че змиите имат отрова и ако те ухапят може да умреш. Ама ако съм бил сам едва ли съм щял да побегна с пълна сила, най-много да съм се върнал и зобиколил гробищата. Да ама ония като побегнаха толкова яко и ми внушиха че змиите са нещо много страшно. Те си живееха целогодишно на село, пък аз ходех само през лятото там. Та им повярвах.

И после в съседния двор детето на квартирантите на чичо ми като си нямаше друга работа и ми каза че са видели с баща му три змии излегнали са на бетонните стълби на къщата ( на чичо ми ) и стана белята. Почна да ме е страх от змии. Без да ми е много ясно защо ме е страх. Ама ме беше страх сред природата, а в зоологическата градина си слагах пръста до стъклото да ги дразня змиите. После, към 9-ти или 10-ти клас, по военно обучение, полковника си нямаше друга работа и ни обясни за противоотровите за змийската отрова, в планините как могъл да си спаси живота човек ако има правилната, та пак ме подсети да ме е страх от змиите.

Абе беше ме страх, ама змии като няма в София никъде и нямаше проблеми.

После след години, като дойдох за първи път в Белгия, ме заведоха да се разхождаме из едни гори и там се сетих да питам дали има отровни змии. Те ми казаха че нямало, ама шубето си е голям страх.

Хубаво, носиш си го някакъв ирационален страх, още от детството ти, който ти е провокиран от поведението на други деца и не предприемеш никакви мерки да се справяш с него, щото не ти пречи особено на съществуването. Ми да, като няма змии и още не съм срещал никъде разхождаща се змия, страхът ми си е бил напразен.

Такаааа, ама един ден по телевизията АРТЕ показаха един германски филм за фобиите от паяци. И там някакъв едър германец го вързали с разни кабели към машини разни ,да му изследват реакциите при  гледане на снимки на паяци. Обясняват че сърцето се разтуптява , че се поти и разни други признаци. После показаха как го лекуваха. Леко полеко, успяха да го накарат да му лази един много голям паяк по ръката, без той да изпада в паника. Като го видях този резултат и се замислих дали не мога и аз да си "избия" от главата ирационалния страх от змии. Почанах да се интересувам, какво всъщност са змиите. Когато ме бяха уплашили другите две селянчета, аз явно съм останал с впечатление , че едва ли не змията ще тръгне да ме гони мене да ме преследва , да ме настигне и да му ухапе, даже и да е далече от мен. Нещо като все едно да те гони зло куче да те хапе, ако влизаш в чужд двор. Да, ама те змиите не функционират така. Те си търсят плячка, която могат да погълнат и не им пука че имало на 10 метра някакъв си човек. Почнах да гледам разни документарни филми за змиите, когато ги имаше по телевизиите. До деня в който показа в Индия една кобра как погълна някакъв смок. И тогава ми прещрака нещо в подсъзнанието и ми "светна", че те змиите си се ядат между тях и аз въобще не мога да съм им плячка на тях. Осъзнах че за да ме ухапе кобра или пепелянка, ще трябва аз да съм я настъпил нещо или заплашил, та ухапването ще е защитна реакция за нея. Щото няма как да ме изяде, понеже няма как да ме погълне, като мишка и жаба или смок. И вече не ме е страх от змии. Мога да си гледам филми, в които показват нарочно сцени с много змии и хора които ги е страх да не ги сложат там. Гледал съм си спокойно по една телевизия как й слагаха на една ( от телевизията ) много змии по нея да я лазят и не ме беше шубе. 

Значи, бях успял сам да се отърва от страха ми от змии, провокиран в детството ми, още преди да се бях замислял за страха от смъртта.

 

Към днешна дата, съм се преборил и със страха от смъртта, та змиите нямат никакъв шанс вече да ме уплашат никога повече.

Да не те е страх от смъртта, си е много готино нещо.

Возиш си се на самолет и не ти пука.

Всъщност, аз не съм имал никога някакъв специфичен страх от смъртта.

 Но съм успял да достигна до състояние такова, че ако изпадна в ситуация застрашаваща ми живота , няма да ме е страх и няма да изпадам в паника. По-ясно казано, фобия от смъртта не съм имал, и няма и да имам щото съм се сетил как да си настроя съзнанието така че да не ми пука. Като си помисля че умрялият човек си няма никакви проблеми и чак ще почна да завиждам на мъртвите че са се "уредили" със безгрижие.

Един роднина алкохолик умря на 52 години. Когато умря, ме беше яд че е умрял глупаво, пък и проблеми остави след себе си. Сега обаче, като се сетя за него че е умрял и съм съвсем сам, си позволявам да се сетя че вече се е разложил и че в гроба проблеми си няма никакви. Един вид, измъкнал се е от капана на съществуването, пък аз може да се наложи да се мъча да живея до 80 или 90 годишна възраст ( имам такиви из бабите и дядовците ). Демек, той един вид се е изтарикатил, абе все едно че се е отървал от задължителната комунистическа двугодишна казарма, пък аз трябва да марширувам там.

Редактирано 27 март 201313 г. от Belge (преглед на промените)

Страхувам се от всичко което успее да ме изплаши!!!

От богомолки и големи скакалци. От земетресения също. Имах страх и от морето , но мисля че го преодолявам вече

От себе си и тъмнината която е с мен и около мен. Общо взето само един въпрос преди пак да почнете да вярвате много в глупости. Вие като погледнете към небето, кое е повече тъмното или отблясъка на някакви слънца, планети небесни тела, някаква луна? И защо стават все по-малко ония блещукащи неща които ми пречат да спя. Не съ страхувайте от мен, не хапя.

А иначе ако съм сериозен като прочетох нещо от рода на:

-От какво се страхувате?

-От Лин.

Някой ми каза шегата и няма смисъл да ви я обяснявам, няма да се смеете.

Редактирано 19 август 201610 г. от サムライオートバイ (преглед на промените)

преди 45 минути, サムライオートバイ написа:

От себе си и тъмнината която е с мен и около мен.

лошо лошо - да те е страх от тебе си

много лошоо

По скоро от какво не ме е страх. Монк само знае по-добре.

Редактирано 19 август 201610 г. от acnekt (преглед на промените)

преди 43 минути, acnekt написа:

По скоро от какво не ме е страх. Монк само знае по-добре.

кой е Монк

Мен ме е страх от змии, не знам защо така..

Мммм много искам да опитам змийско месо. Казват, че било доста чисто, без никакви мазнини и много вкусно.

на 20.08.2016 г. в 0:44, サムライオートバイ написа:

 

-От какво се страхувате?

-От Лин.

 

и аз така

В живота си съм имал няколко момента , които можеха да бъдат фатални за мен. Най- странното е че при тях като че ли времето протича по-бавно и запомням и най -малките детаили от тях. После със седмици тези моменти изкачат в съзнанието , а понякога и на сън ,това е кошмарно! От това състояние ме е страх.Все пак да виждаш дълго време  мечка с мече насреща, усойница на петдесетина сантиметра  и може би защото е сутрин рано и тя е слабо подвижна  и  не ме нападна, да ти се откачи клина и да дръснеш от скала, да пукнеш гума предна лява , по точно винтил да изпусне при скорост 130 км/ч и поради това че спадането не беше веднага ,съм може би жив сега, да те нападнат двама и да ръгнеш единия с шило и за това да избягат - всичко това ми се е случвало и страха е идвал  седмици след това и не можеш да се отървеш!

От непредвидими случайности водещи до непоправими , негативни последици . Или както е казано : " Бой се от бога ! " . 

Страхувам се от факта, че ...
Нивото на простотия и простащина неколкократно е надвишило общия сумарен капацитет на всички „места за съхранение“!!!

Ни нищо същественно не мога да направя!

Spoiler

 

 

 

От паяци, стоножки и прилепи.

от изгаряния и друг вид болезнени травми, които могат да ме осакатят, обездвижат или ... обезчовечат.

Както и да не изтрещя и да причиня смърт и болка на невинни, без да го съзнавам.