Премини към съдържанието

Препоръчан отговор


                                                                                       image.png.c2efd7c722efff124c136b776041400c.png

 

„You, my daughter, said - Love.

And you, my son, said - Action.

And you, both, said – Beauty”.

                                                                       [LMG 333]

 

 

"Да пуснеш на свобода и да загубиш са две различни неща"

- колко вярно е това за силата.

 

Но първо трябва да имаш сила.

След това - да знаеш как да я приложиш.

Да познаваш възможностите и последствията от тях.

След познанието и с практиката идва способността.

Наред със способността върви стремежът.

Когато стремежът е градивен и мисълта наситена с добра воля, силата ще нарасне.

Когато целта е безогледно и ненужно унищожаване, силата ще угасне.

 

Любовта е сила;

Хармонията е сила;

Равновесието е сила;

Спокойствието е сила;

Търпението е сила;

Мисълта е сила;

Знанието е сила;

Мъдростта е сила;

Целеустремеността е сила;

Думите са сила;

Смелостта е сила;

Решителността е сила;

Жертвоготовността е сила;

Красотата е сила...

 

Кое от изброените е излишно?

Овладяването на кой от изброените аспекти е ненужно?

 

Силата е в началото и в края.

Без сила нищо не може да се осъществи.

Да, всички я използваме.

Но дали я познаваме?

 

Защото силата започва с нейното познаване.

След познаването идва нейното овладяване.

И едва след това тя може да бъде приложена разумно.

А когато действията са наситени с разбиране и сила,

резултатите няма да закъснеят.

 

Само разбиране не е достатъчно.

Само действие не е достатъчно.

Само сила не е достатъчна.

 

Разбирането ще си остане безплодно без действие.

Действието е разрушително без разбиране.

Силата ще си остане непроявена без действие.

Силата ще остане без посока при неразбиране.

Плодовете на действието и разбирането ще бъдат нежизнеспособни без силата.

 

Трите са взаимнонеобходими. Но в тази тема ми се иска акцентът да е върху силата. Малко се говори за силата в контекста на духовното развитие.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 1 час, Shiniasu написа:

...в тази тема ми се иска акцентът да е върху силата....

Дай определение за сила !:nono:

Защото с думата "сила" могат да се обозначават различни неща с различни степени на общност ......чиито качества може да са несравними .....и т.н. .

На първо място "Силата в духовен аспект" е вече ограничение за вид сила . Но даже и така има различни Сили - Сила на Его-то , Сила на Душата и Сила на Разума .....където Силата има различни , а по някога и противоположни проявления .

Примерно споменаваш - Равновесието (по подразбиране на Духа) е Сила - няма кой да го помръдне . Да - Сила е ! Ама в Равновесие Духът може и да няма Сила....да се помръдне....

....Освен ако желанието ти е да се получи буламач някакъв - безкрайно дърдорене....С тенденция за заяждане - множество будизми...:)

Казано по друг начин - дал си направление , но няма отправна точка . Две основни изисквания за успешно мислене.....

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Слабостта е сила.

 

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Според китайските системи в човека има три фактора:
  心 (син) — сърце, съзнание (свързано с чувствата)
  性 (Син) — природа, същност на човека (чиста природа)
  命 (Мин) - жизненост (съдба, жизненост, енергия)

При духовното усъвършенстване са възможни два пътя:
 - да започнеш работа с ума и същността 性
   (Характерен за северните школи и въобще за тия, които започват с медитация)
 - да започнеш усъвършенстване на жизнеността 命
   (При различните системи Ян-Шън, Ци Гун, когато се работи за усилване на 氣 Ци енергията)

Въобще се счита, че усъвършенстването на същността без усъвършенстване на жизнеността не е достатъчно.
("Духът без енергия прилича на ракета без гориво").
Затова се говори за усъвършенстване на СИН-МИН 性命 (природата и жизнеността).

Освен тази теория, има конкретни методи за практическа работа.

Чанските (Дзен) методи до 6-тия патриарх се считат за аналогични на даоските Син-Мин методи.
Хатха йога например се отнася повече към енергетичните методи, работещи първо с 氣 (Ци енергията, прана).
Необходимостта от това е чисто практическа - ако човек не овладее своето тяло и не се погрижи за здравето си,
този живот може просто да не му стигне за духовно усъвършенстване (а на успешно прераждане може ли да се разчита).

Във всеки случай се счита, че усилването и овладяването на жизнената енергия Ци 氣
е основа за овладяването и преобразуването на тялото, което е нужно за освобождението. 
 

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 27 минути, Efix написа:

Слабостта е сила.

 

Да, може да се каже. Зависи от гледната точка. И от целите. 

Слабостта може да се свърже с неспособността да се реализира нещо, което е възможно да бъде реализирано.

Така че силата можем да определим като способността ни да реализираме въпросното нещо.

Дали говорим за слабост или сила ще зависи от това, дали сме способни да реализираме желания резултат.

И да, всяка слабост може да бъде трансформирана в сила, както и всяка сила доведена до слабост.


Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

В тази връзка, има два пътя - на силата и на слабостта.

Кой от двата да изберем?

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

В тази връзка, има два пътя - на силата и на слабостта.

Кой от двата да изберем?

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 43 минути, Efix написа:

В тази връзка, има два пътя - на силата и на слабостта.

Кой от двата да изберем?

Това предполагам, всеки сам трябва да реши и да обоснове за пред себе си.

Моето решение е в полза на силата. Или по-точно на способността. Защото силата не е наша, а само способността да я приложим. (Този въпрос възнамерявах да засегна по-късно, затова че сега само ще го спомена). Ако си придобил дадена способност, то можеш да я използваш или да не я използваш, според случая. Можеш да приложиш повече или по-малко сила, отново според случая. Силата вложена в действията ни трябва да е съобразена с необходимостта за постигане на желания резултат. 

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 1 час, Efix написа:

В тази връзка, има два пътя - на силата и на слабостта.

Кой от двата да изберем?

anatta~anatman~ahimsa~fullness

Не можеш да развиеш осъзнатостта си чрез сила. Активната стегната сила на волята изобщо няма да ти помогне. Всъщност, тя дори ще забави напредъка. Осъзнатостта не може да се развие с борба. Тя расте чрез осъзнаване, чрез освобождаване, просто чрез отпускане в момента и като се оставиш да се чувстваш удобно с каквото и да преживяваш. Това не означава, че осъзнатостта се случва от само себе си. Напротив. Нужна е енергия. Нужно е усилие. Но това усилие е различно от силата. Осъзнатостта се развива с нежно усилие, с усилие без усилие. Медитаторът развива осъзнатост, като постоянно нежно си напомня да поддържа съзнателност за това, което се случва точно сега. Осъзнатостта се развива, като човек постоянно се издърпва към състояние на съзнателност, нежно, нежно, нежно.
 
Освен това осъзнатостта не може да се използва по егоистичен начин. Тя е неегоистична будност. Няма „мен“ в състояние на чиста осъзнатост. Затова няма его, за което да сме егоистични. Точно обратното — осъзнатостта ти дава истинската перспектива за теб самия. Тя ти позволява да направиш тази изключително важна умствена стъпка назад от собствените си желания и неприязън, така че тогава да можеш да погледнеш и да кажеш: „Аха, значи в действителност съм така и така“.

В състояние на осъзнатост можеш да видиш себе си точно така, както си. Виждаш собственото си егоистично поведение. Виждаш собственото си страдание. И виждаш как ти създаваш това страдание. Виждаш как нараняваш другите. Преминаваш през слоя лъжи, които обикновено си казваш, и виждаш какво има там наистина. Осъзнатостта води до мъдрост.
 
Осъзнатостта не се опитва да постига нищо. Тя просто гледа. Затова желанието и неприязънта не са включени. Състезаването и борбата за постижения нямат място в процеса. Осъзнатостта не цели нищо. Тя просто вижда това, което вече е. Това е реалността.

Банте Х. Гунаратана

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

До тук , така и никой не посочи отправна точка .......за да протича смислено обсъждане .

Ще опитам като за начало със следното определение , без да ангажирам когото и да е било с изразеното мнение :

Отправна точка :    Силата е способност за взаимодействие - характеристика на Енергията .

1. Духовната Енергия това е Волята , а Духовната Сила е характеристика на Волята .

2. Волята се произвежда от Душата .

3. Душата произвежда Воля от Вяра - без Вяра няма Воля .

4. Вярата е продукт на мислене чрез знание , от незнанието .........Тук е мястото на Религията като средство за мислене , мислене произвеждащо Вяра....

Е , сега една съвсем "еретична" мисъл , явяваща се в концентриран вид смисъл на казаното по-горе :nono:

Черпете всякаква Духовна Сила от Незнанието ! То е безкрайно ! :)

Колкото повече знаем , толкова повече не знаем !  :nono: (за това моят Дух е несъкрушим ! :lol6:)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 2 часа, Efix написа:

В тази връзка, има два пътя - на силата и на слабостта.

Кой от двата да изберем?

Зависи от конкретния случай ! " Сляпа баба " не е адекватно решение !  :nono:

Но има и естествени дадености . Във връзка с една друга тема , жените по-често избират пътя на слабостта - меката Сила , докато мъжете обратно - остро противопоставяне....

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Мисля, че душата, волята и желанието нямат пол.

Интересно как "видя" тези два пътя през призмата "мъже-жени" ...

Да смятам ли, че това е "твоят" конкретен случай?

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 11 минути, Efix написа:

Мисля, че душата, волята и желанието нямат пол.

Интересно как "видя" тези два пътя през призмата "мъже-жени" ...

Да смятам ли, че това е "твоят" конкретен случай?

Имат "пол" !........Но ще те оставя сам да се досещаш . В случая не е трудно .......! :)

Т.е. в този конкретен случай , сега подхождам с мека сила . Следващият - още не се знае ! :lol6:

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

"463. Разумът не обича огъня, защото винаги се състезава със сърцето. Разумът не обича мъдростта, защото се страхува от Безкрайността. Разумът се опитва да ограничи себе си посредством закони, защото полетите му са чужди. Така е възможно да открием както принципите отнасящи се до земното, така и  полетите в Огнения Свят."    [Огнен Свят III]. 

Написаното горе не е много по темата, но ще започна с него. Някак си прекалено много умуваме и заглушаваме вътрешното си чувство. С това не искам да се прави извода, че разумът не е необходим, но той не може да ни даде широтата и дълбочината на интуитивното разбиране. Както е споменато в цитирания откъс, с разума можем да разсъждаваме само за земното. За трансцеденталната мъдрост е нужно вътрешно разбиране и любов. Любов - всеобхватна, неизключваща нищо и никого. Така и мъдростта няма да изключва нищо и никого. Това, написаното разбира се, всеки трябва да си го провери сам за себе си. А тази проверка не е лесна. Но в крайна сметка не може да се очакват съществени резултати без съответната подготовка.

Вчера изброих няколко качества, но те всички трябва да бъдат старателно и търпеливо култивирани. 

Като помисля това, че в тема за силата, започна да се говори за слабостта, не е нещо неочаквано.

Осъзнатостта не се развива нито със сила, нито със слабост. Осъзнатостта води до разумност в нашите действия. До осъзнаване на последствията от тях. Правилните действия предполагат правилна насоченост на нашата сила. Нещата не се случват от самосебе си. 

Да стоиш и да наблюдаваш отстрани може да е полезно в някои ситуации, но също така да е израз на престъпно невежество в други. Бодхисатвите не са останали на Земята само за да наблюдават безучастно отстрани. Разбира се ние не сме Бодхисатви, но чий друг пример да следваме, ако не техния. Ако наистина се стремим към освобождение де. Защото на приказки можем да кажем всичко.

преди 19 часа, by_chechi написа:

До тук , така и никой не посочи отправна точка .......за да протича смислено обсъждане .

Който има нужда от точно определена отправна точка, нека да си я фиксира. 

Който може да разсъждава в няколко различни плоскости, може да си определи отправна точка за всяка от тях.

Във втория случай самоограничаването е далеч по-малко.

Егоистът се ограничава поставяйки отправната точка в себе си.

Фанатикът поставя отправната точка в учението, което следва.

Каква отправна точка да търся за силата, чието приложение в живота е повсеместно?

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 10 часа, Shiniasu написа:

....Каква отправна точка да търся за силата, чието приложение в живота е повсеместно?

Написал съм го , подчертал съм го и съм го начернил в поста си .

Посочвам , но не настоявам .......защото с настояване не става .

Ти ако не можеш да го възприемеш - това вече не е моя грижа !.....

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

 

Когато се говори за сила, не може да не бъде спомената взаимната зависимост между силата и търпението. Правилното действие предполага не само канализиране на сила в правилната посока, не само прилагането на точното количество сила, но и действие в точното време. Търпението е от съществено значение за последните две.

Търпението не е просто безцелно изчакване, а процес при който се акумулира сила. Също така нараства интензивността на тази сила. Разбира се, за да стане това, то от нас се очаква спокойствие. Нервността и раздразнението ще доведат до изтичане на силата и невъзможността за нейното акумулиране, а интензивността и ще намалее.

Има различни методи за развитие на търпението - медитация, труд. А проверката е в живота. Няма къде другаде. Както и с всяко друго качество, без неговото тестване в живота, ние само ще си въобразяваме, че го притежаваме.

За търпението е нужно с разбиране за това, което се случва с нас и около нас. Всяко действие води до своите последствия, но това е свързано с необходимото за разгръщането на процеса време. 

За да се постигне каквото и да е, следва търпеливо и разумно да се създадат всички необходими за това условия. Какъв резултат можем да очакваме без да сме създали всички необходими предпоставки за него?

 

 

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
на 26.06.2019 г. в 10:49, Shiniasu написа:

Който има нужда от точно определена отправна точка, нека да си я фиксира. 

Който може да разсъждава в няколко различни плоскости, може да си определи отправна точка за всяка от тях.

Във втория случай самоограничаването е далеч по-малко.

Егоистът се ограничава поставяйки отправната точка в себе си.

Фанатикът поставя отправната точка в учението, което следва.

Каква отправна точка да търся за силата, чието приложение в живота е повсеместно?

Така наистина е прекалено общо казано.
Все пак, за да потръгне разговора е добре да се разгледа едно нещо конкретно,
после може и нещо друго, но не всичко общо, неопределено и накуп (неструктурирано).

Мога да предложа първо древното понятие "жизнена сила".
То се разбира като силата, която прави нещо да е живо.
Например, по-конкретно у човека, ако жизнената сила е повече, той е по-силен и по-здрав във всяко отношение - физически, интелектуално, духовно.

"жизнена сила" не се покрива с китайския термин "Ци", защото Ци е много общо - 
например може да се каже, че синоптикът изучава "небесната ци".
Ако става дума конкретно за човешкото тяло, в китайската медицина се уточняват различни видове Ци.

Така от прекалено общото понятие "Ци" се отива към по-конкретното проявление на Ци като "жизнена сила"
и от там към съвсем конкретен "вид Ци" у човека, който се описва със своите специфични реални прояви,
като например поява на определени характерни усещания, физиологични промени и т.н.

Това е начин за свързване на теорията с практиката.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 17 минути, NVJ написа:

Мога да предложа първо древното понятие "жизнена сила".
То се разбира като силата, която прави нещо да е живо.
Например, по-конкретно у човека, ако жизнената сила е повече, той е по-силен и по-здрав във всяко отношение - физически, интелектуално, духовно.

Добре. Но всъщност всичко, което съм написал досега, така или иначе се отнася за жизнената сила при човека. 

Нека първо да тръгнем от това, откъде идва тази сила. Ние ли я генерираме или тя присъства в навсякъде във вселената или в природата и асимилирайки я, ние я превръщаме от един вид ци в друг. Ако желаеш можеш да споделиш и какви методи за усилване на жизнеността познаваш.

От написаното не ми стана ясно и дали в интелекта включваш и емоциите.

 

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
на 25.06.2019 г. в 11:14, NVJ написа:

....
Необходимостта от това е чисто практическа - ако човек не овладее своето тяло и не се погрижи за здравето си,
този живот може просто да не му стигне за духовно усъвършенстване (а на успешно прераждане може ли да се разчита).

Във всеки случай се счита, че усилването и овладяването на жизнената енергия Ци 氣
е основа за овладяването и преобразуването на тялото, което е нужно за освобождението. 
 

 

преди 1 час, NVJ написа:

...

Мога да предложа първо древното понятие "жизнена сила".
То се разбира като силата, която прави нещо да е живо.
Например, по-конкретно у човека, ако жизнената сила е повече, той е по-силен и по-здрав във всяко отношение - физически, интелектуално, духовно.

...

Вероятно разлика има между думите `сила` и `енергия`, но има нещо което не разбирам, ако приемем че тялото ни `произвежда` енергия- едновременно сме като акумулатори-генератори и крушки и радиатори- чисто физически- силата на тази енергия от какво зависи?

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Силата е най- големия враг на човека, най- опасния. Особено в духовен контекст - всички я търсят, всички я искат, но едва единици осъзнават, че само стават роби на силата. Те за това големите учители премълчават много неща пред духовно търсещите, по- добре ученика да бъде излъган, отколкото оставен на произвола на силата, защото веднъж победен, бива победен завинаги.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 10 часа, sound написа:

Силата е най- големия враг на човека, най- опасния. Особено в духовен контекст - всички я търсят, всички я искат, но едва единици осъзнават, че само стават роби на силата. Те за това големите учители премълчават много неща пред духовно търсещите, по- добре ученика да бъде излъган, отколкото оставен на произвола на силата, защото веднъж победен, бива победен завинаги.

Добре, но кажи поне едно нещо, което да може да бъде осъществено без прилагането на сила.

Дори и за мисленето е необходимо определено усилие. Дишането примерно е процес на генериране на сила необходима за поддържане на функционирането на организма и за осъществяване на каквато и да е физическа дейност. 

Всъщност за каква свобода и за какъв избор може да се говори ако само безучастно се носим по течението. Но дори и за това е необходима сила.

Някой решава да се освободи от самсара. Но какво само съпротивление от обкръжаващата среда ще последва. Как може да се преодолее то без сила. Дори за да счупи черупката на яйцето, птичето трябва да се е развило достатъчно, да е достатъчно силно за да я пробие. Дали ние в самсара не сме в същата позиция?

Всичко в природата се осъществява с посредничеството на един или друг вид сила - движението на планетите, на светлината, вятъра, препускащия кон, растението пробиващо пътя си до повърхността... Нима от хората се очаква нещо различно или ние не сме част от света?

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
на 1.07.2019 г. в 10:58, Shiniasu написа:

Добре, но кажи поне едно нещо, което да може да бъде осъществено без прилагането на сила.

Спокойствие; ненасилие; отсъствие на алчност, ненавист и заблуда; просветление...

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 2 часа, Śūnyatā написа:

Спокойствие; ненасилие; отсъствие на алчност, ненавист и заблуда; просветление...

Да, на пръв поглед може да изглежда така. Ще се спра на спокойствието. Зависи кой как го разбира. За мен то е като течението на поток. Застоялата вода не става за пиене. Също мога да сравня спокойствието с ритъма на дишането. За мен спокойствието е свързано с движение, с промяна. Нищо не е постоянно, а се променя. Спокойствието свързвам с начина по който се извършва движението, промяната. А това изисква сила. При спокойствието имаме плавност и ритмичност, вместо неуравновесеност, нервност, липса на сдържаност. Последните са резултат от липсата на способност да използваме силата правилно. Да генериращ сила, която не можеш да направлява разумно, ще доведе до негативни последствия. Това е като река в която ако постъпи твърде много вода, ще прилее. И тогава край със спокойствието и равновесието. Решението съвсем естествено не е в крайностите. Преливаща та река, както и пресъхналата са бедствие. 

По-късно ще помисля и върху останалото. 

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 25 минути, Shiniasu написа:

За мен то е като течението на поток.

За мен е вълна, защото природата на явленията е свързана с възникване и угасване. Дори планина като Хималаите, която изглежда постоянна, неизменна и едва ли не вечна, сравнена с един човешки живот, също е вълна.

Всичко представлява процес. Вълновите форми, които са в основата на квантовата физика, предполагат че вселената е вълна в процес. Всичко е в движение. Това е първият основен принцип е будизма - анича (непостоянството). Нищо не е вечно. Всичко възниква и пропада, появява се и изчезва.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 9 минути, Śūnyatā написа:

За мен е вълна, защото природата на явленията е свързана с възникване и угасване. Дори планина като Хималаите, която изглежда постоянна, неизменна и едва ли не вечна, сравнена с един човешки живот, също е вълна.

Да, вълната е добра аналогия. Всъщност при вълната движението на частиците е комбинация от два основни вида движение - кръгообразно и по права линия. Т. е. резултатът е спирала. А такова движение може да се наблюдава навсякъде около нас. Аналогията с вълната е приложима за множество явления. В потока от течаща вода също непрекъснато се надигат вълни и утихват.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Добавете отговор

Можете да публикувате отговор сега и да се регистрирате по-късно. Ако имате регистрация, влезте в профила си за да публикувате от него.

Гост
Напишете отговор в тази тема...

×   Вмъкнахте текст, който съдържа форматиране.   Премахни форматирането на текста

  Разрешени са само 75 емотикони.

×   Съдържанието от линка беше вградено автоматично.   Премахни съдържанието и покажи само линк

×   Съдържанието, което сте написали преди беше възстановено..   Изтрий всичко

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.


×
×
  • Добави ново...