При Путин страната изплати външния си дълг и се радва на положително салдо по текущата сметка

Чaвдар Киселинчев

Буш и неговата администрация приеха с раздразнение факта, че Русия на Путин е отново фактор в световните дела и втора ядрена сила, оспорваща претенцията на САЩ да бъдат единствена свръхсила.

Конфликтът в Близкия изток, кризите около ядрените амбиции на Иран, както и на Корейския полуостров във връзка с ракетните опити на Северна Корея, борбата с тероризма, всички тези фактори на напрежение в международната обстановка през това лято поставят и въпроса за мястото и ролята на Русия в световните дела. Общопризнато е, че при управлението на президента Путин в Русия бе преодолян хаосът и безвластието и настъпи стабилизация. Сега на Запад се задава въпросът: трябваше ли стабилността и относителният просперитет на Руската федерация да става за сметка на демокрацията? И наистина ли Москва върви към утвърждаване на нов авторитаризъм?

У мнозина се създава впечатлението, че САЩ и Западът се опитват да упражнят натиск върху Москва, не толкова защото Русия се отдалечава от либерално-демократичния модел, колкото защото се опасяват от възстановяването на нейната роля като световна сила и основен играч на международната сцена.

Някои на Запад внушават, че новият статут на Русия като енергийна суперсила не е нищо друго освен блъф, за да си предаде Москва по-голяма международна тежест. Твърди се, например, че сегашният период, когато, благодарение на високите цени на петрола и природния газ, страната е в икономически подем е временно явление, което прикрива едностранчивото развитие на Русия, дължащо се на дълбоката й зависимост от износа на енергоносители. Напомня се за тежката демографска криза, при която Русия губи ежегодно 700 хиляди души от своето население. Западни анализатори подчертават неефикасните икономически държавни монополи, безпрецедентната дори за историята на Русия корупция, деградацията на руската армия, нуждата от фундаментално преструктуриране на болното здравеопазване, на образователната и социална система. Всичко това до голяма степен е вярно.

Но нека погледнем обратната, може би по-важната, страна на медала. Руската федерация се развива с много добри за сегашната световна стагнация темпове, от 6-8 на сто годишен стопански прираст. Борсите процъфтяват, страната изплати външните си дългове и се радва на положително салдо по текущата сметка. И извън енергийния сектор Русия устойчиво възстановява основни за нея области на икономиката - например, високодоходния сектор на износ на военна техника. При това добри клиенти за руското оръжие се намират в изобилие. И нещо особено важно - огромната страна се измъкна от социалния колапс.

Преди десетина години, по времето на президента Елцин, кошмар на Запада бе превръщането на Русия в слаба, обедняла и разпадаща се държава, откъдето към Западна Европа и Северна Америка нахлуват милиони отчаяни емигранти. Днес обаче от Русия към Запада тръгват платежоспособни туристи и инвеститори, които купуват недвижима собственост, елитни спортни клубове и дори наддават за придобиването на западни металургични предприятия. Възкръсването на Русия е исторически закономерен факт, като се имат предвид нейните природни богатства, човешки потенциал и несравнимо геополитическо положение - едновременно в Европа и в Азия. Но за да даде всичко това резултат, бе необходимо възстановяването на руската държавност при президента Путин.

След разпадането на Съветския съюз голямата грешка на САЩ бе намерението им да превърнат Русия в русифицирана икономическа и политическа реплика на Америка. Това нито можеше да се случи, нито бе нужно. Особено поради непривлекателния при управлението на президента Буш нов облик на американската демокрация, от една страна, и съвършено различното историческо наследство и сложното съвременно положение, в което се намира Руската федерация - от друга.

Снимки: Интернет

Плакат на Путин във военно поделение в Чечня. Популярността на руския президент в армията и сред широките обществени слоеве се тълкува на запад като проява на авторитаризъм.

Основателните западни критики са в няколко посоки. Това е засилващият се държавен контрол върху икономиката, който се смята за подкопаващ нейната ефективност; елиминирането на всяка сериозна опозиция на Кремълската власт; загубата на независимост от страна на електронните медии; отслабената роля на парламента, което води до засилването на централизираната власт на Кремъл. Дали пък в Русия наистина не се утвърждава един просветен и обусловен от обстоятелствата авторитаризъм? Или пък се развива поетапна дирижирана демокрация?

Обвиняват Москва, че отстъпвала от завоеванията на демокрацията от 90-те години на миналия век. Фактически обаче Русия излиза от убийствения хаос на този период.

И тук му е мястото да се отбележи двойният стандарт на Запада и особено на САЩ. Когато подкрепяният от Вашингтон Елцин превземаше със сила избрания руски парламент, когато той наложи конституция с неограничени права на изпълнителната власт, това се наричаше „демократични реформи". Когато Путин утвърждава държавността, това се критикува като автокрация. Сега се прави внушение, че ако Путин промени конституцията , за да получи правото за трети мандат през 2008 година, Западът трябва да изключи Русия от привилегирования клуб Г-8 на водещите световни държави.

Колкото до „дирижираната демокрация", Москва с право контрира, че такава се опитват да наложат САЩ в Ирак и на други места в Близкия изток.

Иначе постсъветска Русия ще трябва да извърви дълъг път, включително с неизбежната смяна на поколенията, преди да утвърди своя нов политически модел. Модел, който при всички обстоятелства няма да бъде икономическо и политическо копие на Америка.

В широките слоеве на руското общество се шири мнението, че Западът не иска да допусне една нова, силна и суверенна Русия. Това усещане донякъде е плод на вкоренения в руската стара и нова история „обсаден мироглед". Работата обаче е там, че тези може би преувеличени опасения и страхове на Москва се подхранват от подхода и действията на САЩ.

Първата и най-голяма грешка на Вашингтон е, че след разпадането на СССР Америка се изживява като победител в Студената война и се опитва да третира Русия като победена. Това е така нареченият американски триумфализъм. Втората погрешна стъпка е почти официализираният стремеж на САЩ да третират Русия като „младши партньор" в международните отношения и световните дела. САЩ се самообявиха за единствената суперсила - и това бе подхванато от американските и западноевропейските медии, като се игнорира фактът, че Руската федерация си остава втората реална ядрена суперсила.

Но при президента Буш Вашингтон далеч не се ограничи със самовъзхвала и пропагандно принизяване на Русия, а направи и съвсем практически стъпки да дисквалифицира Москва като един от основните играчи на световната сцена. И всичко това се случи след унизителния период на съглашателската, удавена в алкохолна злоупотреба, политика на Елцин. Случва се във времето на управлението на Путин и на вътрешното и международно укрепване на Русия.

За пръв път в новата история, при Буш, САЩ правят опит да постигнат тотално стратегическо превъзходство над Руската федерация. От една страна, след като Вашингтон се оттегли едностранно от Договора за противоракетна отбрана, САЩ започнаха да изграждат противоракетен щит срещу руските стратегически ракети. Наред с това се форсира американският ракетно-ядрен потенциал с презумпцията, че Москва не разполага с финансови ресурси за една нова надпревара в ракетно-ядрената област. Но трезвата оценка показва, че, без да влиза в надпревара с Вашингтон, Москва е в състояние да направи безсмислен противоракетния щит на Америка, просто като рязко увеличи броя и маневреността на ядрените заряди на обновените си стратегически ракети.

Кремъл разполага с един набор от геополитически инструменти, с които да отговори на американското настъпление в постсъветското пространство и въобще срещу руските национални интереси. На първо място, каквото и да се говори, това е „енергийната карта". Зависимостта от износа на руски природен газ и петрол към Европа наистина е двустранна - от една страна, надеждност на доставките, от друга - сигурност на пазарите. Но по принцип, при определени неблагоприятни обстоятелства Москва може да пренасочи енергийните си доставки от Европа към азиатските пазари, които са жадни за петрол и природен газ. На второ място, в постсъветското пространство Русия е в състояние икономически да притисне Украйна, Грузия и Молдова, като им наложи световни пазарни цени за петрола и природния газ, в пъти по-високи от цените, на които досега Москва им доставя жизнено необходима енергия.

И сега най важното - ако САЩ наложат на Русия ново противопоставяне по обширната периферия на бившия СССР, дори да започнат един вид нова Студена война, Москва има сериозни предимства да устои и дори да спечели тази конфронтация. Тук биха си казали думата географската близост на Руската федерация с бившите съветски републики, основните пазари, енергийните тръбопроводи, традиционните връзки, общата историческа опитност наред с руските малцинства и руския език. В този смисъл са очевидни съседските предимства на Москва пред далечния Вашингтон, в лицето на който някои бивши съветски републики, като Грузия и Украйна, търсят новия си патрон. Тук му е мястото дебело да се подчертае, че ако Украйна се присъедини към НАТО, това ще бъде преминаване на критичната точка, след което отношенията между Русия и Запада ще тръгнат към пряко противопоставяне.

Наред с всичко това САЩ и Западът добре осъзнават, че без сътрудничеството на Русия не могат да бъдат решени такива глобални проблеми, като неразпространението на ракетно-ядреното оръжие или борбата с международния тероризъм. Също така Москва има силно влияние в Иран и Сирия, така че на даден етап от нея не малко ще зависи за решаването на сегашната многостранна криза в Близкия изток.

С други думи, на Русия трябва да се гледа не като на победена в Студената война, а като на партньор в световните дела - може би труден и своенравен, но основен.

Източник: в-к Монитор

Благодаря за интересното четиво, dragozow

Статията е твърде интересна, а Чавдар Киселинчев е стар и видял какво ли не журналист, не бих се осмелил да се опълча пряко срещу професионалното му мнение, но има няколко места, които ми се струват уязвими.

Путин действително пораздвижи икономиката на страната и икономическият й растеж е очевиден в някакви степен, но посочените 6-8% не бива да подвеждат - важна базата за сравнение, а не голата цифра. А и май не се посочва цената на това, освен признанието за авторитарно управление. Тия дни се повдигна темата за посочване на наследника - какво означава това, извинявам се, ама за мен това означава "престолонаследник"

Има развитие и селското стопансто - рядко случващата се добра реколта не остава (или поне не в ония мащаби като при Елцин и Горбачов) по нивите поради вечните им транспортни проблеми и неособената склонност на обикновения руски човек към трудови подвизи (опитвам се да не назова думата в прав текст).

Положителните резултати по-скоро са в резултат от преструктурирането на икономиката и ограничаване (вероятно) на безумните разходи за въоръжаване и превъоръжаване (няма да останат по-назад от американците, я).

Има и още един важен детайл - повечето от положителните неща в развитието на страната се виждат предимно в големите градове, но Русия не се отъждествява само с Москва и Санкт Петербург.

Лично и неангажиращо никого с нищо мнение.

П.П. Не ми се рови сега за информация, но не ми е известна страна в света, която да няма външен дълг, пък бил той и съвсем съзнателно поддържан.

Професор Именитов ме подбра в своя екип за дипломна работа.Той е учен от световна величина и ми предложи аспирантура.Неговите думи никога няма да забравя.

-Ако годишното световното потребление на въглища се запази, Руската федерация е в състояние да снабдява света в продължение на 6000 (шест хиляди) години напред, Като по открит способ (разбирай кариера или дар от Бога) ще бъде 70%.Кимберлитовата тръба е диамантена жила тръгваща от Москва и стигаща Финландия с диаметър 200м.Ако тези диаманти бъда доставени на повърхността, то цената на килограм ще бъде равна на кило домати.Проблем, че се намират на 2км от повърхността.С една дума Русия лежи върху мендеелевата таблица в неизчерпаеми количества.Това е и отговор за появилите се руски мулти милионери.Якутия добива 2000т злато годишно и го обменя за канадско жито.Един ден арабския нефт ще удари на камък, руският тепърва ще набива сонди.

Китай има претенции да стане световна първа икономическа сила.Но за неговите чукачки, ще са нужни суровини.Под носа на Китай е Русия.И двете недолюбват САЩ.Причина Русия да бъде страшна.

@Profruit ,мнението ти е на място както винаги.И на мен ми е много интересна статията и затова я постнах като предварително знаех че ще породи дискусия.Според мен сега Русия върви в правилната посока като възстановява позападналата си икономика вместо да се занимава с война срещу тероризма.В лицето на Путин има добър управляващ,но и доста твърд според някои.Русия винаги е била суперсила но след разпада на СССР и управлението на вечно пияния Елцин позападна и се навъдиха така наречените олигарси.САЩ и ЕС могат да се опитват да я дискриминират от световната сцена,но тя винаги ще бъде там.Природния газ в Европа иде от Русия така че тя спокойно може да им извива ръцете колкото си иска и да поставя условия.Спомнете си Украйна.Русия както каза моя приятел от далечен Израел лежи върху Менделеевата таблица и това я прави независима от никой и нищо.В комбинация със силно развитата ядрена енергетика и въоражение(най-добрите атомни подводници също са руски независимо от това какво говорят хамериканците) стават може би най-великата сила в световен мащаб.Имат традиционно добри връзки със Арабския свят,Китай,Индия и Южна Америка,продават и хиляди тонове руско оръжие.Има едно НО,какво би станало след Путин?Дали ще продължи по този път или олигарсите пак ще тържествуват и грабят?

Нормално,който не е очаквал това значи е политически късоглед.САЩ се пренадуха,но скоро тази надута торба ще се спука,и покрай нея и тяхната външна политика.както показва и Русия,със собствените камъни на американците( икономически и военни) по тяхната собствена глава.ЕС видя че са по-близо до Русия отколкото до САЩ,и имат по големи интереси в Русия,отколкото в САЩ.Никой не обича суперполицаи с каубойски манталитет,САЩ вече се задъхват в опита си да се изживяват все още за такива.Надменноста им ,им пречи.Тяхната икономика лека полека влиза в застой и дори рецесия,която може да продължи поне 50 години според икономистите. Е това е цената за няколкото десетилетия величие на САЩ. Историята учи,но някои не се учат от нея ,а се мислят за богоизбрани.Напразно всеки техен президент споменава и Бог в своята клетва,все едно му е отпуснат неограничен кредит Кредита свършва обаче.

Редактирано 8 август 200619 г. от Morfey_A (преглед на промените)

Русия си връща мястото

Хах ,преувеличавате в някои сметки.Да хамериканците има за какво да ги е яд - от една страна те закъсват ,от друга бившият враг се съвзема.И друго америкаците са свикнали да получават каквото искат само трябва да подръпнат някоя и друга връзка.С Русия просто няма как да стане това ,не и гратис.

Така че никоя свестна държава не би се страхувала ,нито от силни Щати ,нито от силна Русия.Поне докато не почнат да изнасят псевдо демокрация или комунизъм.

Колкото до енергиийните ресурси ,не забравайте че след време няма да се разчита на традиционните горива като нефта.Какво ще стане когато за това почне да се използва водата (ядреният синтез).Просто на тези енергийни суровини не може да се разчита дългосрочно.

Доста далеч е времето когато всеки ще има мини ядрен реактор у дома.Дотогава нефта и природния газ ще са актуални,арабските ще свършат скоро и те ще се станат такива каквито са били цял живот.

Чак на персонален реактор вкъщи не разчитам .Радияцията от екрана ми стига на този етап.Всъщност дадох синтеза като най-достъпен пример.Но достатъчно е и в АЕЦ реакторите да са такива.

.Лека полека науката излиза от средновековието на 70-те ,колкото и това да се харесва на определени кръгове.Така ще бъде.Така че на нефт не бих заложил повече от 3 до 5 петилетки.

Все пак диамантите са обещаващи ,поне засега .

Отговора е злато.От хиляди години се цени,историята го показва.Иначе бих заложил на енергийните ресурси защото без тях държавата е слаба,наложи ли се да купува отвън...

В някаква степен бих подкрепил Melmak ® по въпроса за енергийните ресурси. Вярно е, че Русия почти е синоним на природен газ, има (предполага се) колосални запаси от злато, диаманти и какво ли още не, но това не е всичко. Руският нефт е много, вероятно далеч повече от този в арабския свят, но има и още няколко детайла - черното им злато (според прочетеното тук-там) е с доста по-лоши характеристики от арабския например, а и технологията, която се използва е доста остаряла. Не че е проблем да си купят която си поискат, но с това нефтът няма да стане по-качествен. Не бива да се забравят и залежите по останалите краища на света, САЩ също използва твърде ограничено собствените си залежи, а и все повече се развива добива от шелфа в северните морета - запасите са фантастични и при това с високо качество, макар и с някои трудности при сондирането.

Останалите природни богатства, за които също стана дума по-горе не са без значение, разбира се, но ги има и на още много места, пък макар и не в руските размери. Впрочем посочената 200 метрова диамантена жила едва би била извадена, дори и да има технология за това, а и сравнението с доматите е твърде показателно.

А и не виждам поне засега кой и по какъв начин ще ограничи ежедневно нарастващото влияние на младите милиардери (стана дума по-горе за тях), тия олигарси едва ли биха са спряли пред нещо и то без да мислят за цени или последствия - примери вече има доста, има и редица покойници, а и в някаква степен появата и битието им напомня за събития в Америка от преди 80-100 години. Много по-важното в случая е до къде се простират интересите им, защото ако са като на Роман Абрамович (поне не са популярни други стремления освен типичните за чудещите се какво да си правят парите богаташи - спорт, яхти, коли и т.н.) нещата едва ли ще са толкова страшни, ама все някъде ще има инокомислещи, накъде ли ще избият мераците им. Ако рекат да правят "Велика матушка Русь", то нещата съвсем не розовеят в местен, а категорично и в световен мащаб. Мисля си, че все пак тия момчета с бронираните коли и лъскавите накити не олицетворяват съвременна, днешна Русия и добре, че е така.

Позицията на САЩ? Очакваната - тази луда надпревара е нормално да се развива циклично, жалкото е, че често последствията от регреса на едната суперсила се отразяват върху някоя друга, обикновено почти нищо не подозираща страна. Времената се промениха необратимо, студена война няма отдавна и няма как да има повече, мегаломанските военни проекти за космически чадъри и ракети, способни буквално да разрушат физически планетата вече от доста години събират праха по рафтовете.

Позицията на ЕС? Също очакваната - нямат (най-вероятно) единна такава, толкова страни трудно биха намерили свързващото звено, сътресенията и противоречията в Евросъюза не са тайна за никого. Не помага и черният хумор, твърде възможно е след като влезем и ние, в комплект с комшиите отвъд Дунав-а, да си излезем, защото може и да няма къде да членуваме. Причините, които породиха създаването на ЕС май ще станат и причина за разпадането му.

Китай? Ами има тема съвсем наблизо до тази...

По мое скромно мнение докато има петрол, газ и въглища на планетата няма да се пуснат двигатели горящи вода или да се ползва алтернативна енергия. Още много пари могат да се извадят и от конвенционалните. Но Русия е богата не само на енергиини ресурси - желязо, боксит, диаманти, злато, мед, сребро, сурова дървесина, вода - това са само най-интересните. Да не говорим за огромните човешки ресурси. Има на какво да се опре растежа на икономиката и с какво да защити външнополитическите си интереси. Само трябва да се научат да си ги пазят и да не ги продват за по сандък пари в брой.

Забравяте желязото и алуминия на Русия,далеч не е газа само.Те са независими от външно влияние във всяко едно отношение,нещо с което друга държава неможе да се похвали.

"Русия никога не била толкова силна колкото изглежда, но и никога не била толкова слаба колкото изглежда." Цитат на западен политолог.

Според мен Русия си е достатъчно силна, че да се съобразяват с нея. Което е достатъчно.

Забравяте желязото и алуминия на Русия,далеч не е газа само.Те са независими от външно влияние във всяко едно отношение,нещо с което друга държава неможе да се похвали.

Само един нюанс. Понеже ресурсите им са бол, имат навика да ги пилеят под най-различни форми. Евтино продадени концесии, неусъвършенствани технологии за добив, преработка и обогатяване, безогледна продажба на стратегически ресурси.

Спомням си разказа на човек от спедиторска фирма, който ми обясняваше, че понеже в Русия износът на алуминий е забранен, хората правели поръчка за 2 милиона канчета от алуминий на известен с производството си на посуда завод. И после в митническите деклараци и накладните се пишело, че изнасят посуда. Митничара, като види от къде идва композицията и като види щемпелите по сандъците прилежно си затваря очите, спазвайки инструкциите на началството.

Трябва да добавя обаче, че когато искат могат да манипулират когото си поискат. В съседаната тема бях упоменал, ако не се лъжа за деноминацията на рублата. Единствената държава, където това става с декрет. Просто хората почнаха да копаят златото на река Колыма в далечен Магадан и когато се разбра какви количества злато ще залеят пазара. Заинтересованите лица, моментално предложиха безвъзмездни заеми, освобождаване на пазари за руски стоки, лицензии за производство на различна техника и т.н.

Бившия съветски съюз беше на първо място в света по залежи на природни изкопаеми и то по-всички видове с изключение някаква сол където беше на 2 място.

За нефта. 60% от световните залежи също са в бившия СССР.

При това положение единствената свръхсила ще остане Русия.

И САЩ и ЕС ще останат само в ролята на клиенти на руските суровини,като са и още повече ще бъдат в енергийна зависимост от Русия.А това е и политическа зависимост.

Според различни данни,от световното производство на енергия,дялът който се пада на възобновяеми източници на енергия е 8-10%.Единствения значим възобновяем източник на енергия е слънчевата енергия.Нейното използване се възпрепятства от твърде ниския КПД на съществуващите преобразуватели.

Атомната енергетика пък ни заплашва с екологична катастрофа(Не се вижда решение на проблема с радиоактивните отпадъци) което от своя страна възпрепятства дялът на атомната енергия да бъде увеличен сериозно.

С намаляването на световните запаси от петрол,цената му ще се вдига,а с него и влиянието на Русия.

За военна интервенция в Русия никой не смее дори да сънува.

Редактирано 8 август 200619 г. от badr (преглед на промените)

Забравяте желязото и алуминия на Русия,далеч не е газа само.Те са независими от външно влияние във всяко едно отношение,нещо с което друга държава неможе да се похвали.

Дам.И живака също.

Няма смисъл да изброявате всиччко което го има там.Припомнете си само че все пак менделеевата таблиза е била открита от руския учен Менделеев.Ако е нямал достъп до повечето вещества,дали е щял да открие тези зависимости м/у елементите

В Русия има всичко,и то в много.Все пак това е най голямата по площ държава в света!

Колкото до енергиийните ресурси ,не забравайте че след време няма да се разчита на традиционните горива като нефта.Какво ще стане когато за това почне да се използва водата (ядреният синтез).Просто на тези енергийни суровини не може да се разчита дългосрочно.

Не знам как точно смяташ да използваш водата за добив на енергия . Русия разработва планове за добив на He3 от Луната, основното гориво за едни бъдещи термоядрени централи. Не случайно и Буш обяви за завръщане на американците на Луната в следващите 10-15 години.

Русия в момента е единствената държава способна да унищожи всяка друга, включително и САЩ, със своите ядрени оръжия. И тази възможност ще се запази поне следващите 10 години. Благодарение на американската политика се наблюдава поскъпване на енергийните носители, един от основните източници на доходи за Русия. Друг източник е оръжейният износ, където руснаците са номер едно. При едно добро управление Русия може да постигне много, ако се справи със сепаратизма, ислямският фундаментализъм и мегаломанията си.

Не знам как точно смяташ да използваш водата за добив на енергия ...

Най-простия начин да изполваш водата за добив на енергия е ВЕЦ (E = (m*V*V)/2 -диференциален вид на закона за кинетичната енергия). По-сложен начин да се използва водата е като вторичен енергоносител - примерно ТЕЦ, АЕЦ. Все повече набира сила идеята за двигатели горящи водород (water combustion), водородни батерии (H Fuel Cells) и други сега струващи ни се футуристични идеи. Водата не е хич маловажен ресурс дори и в не чисто енергийно отношение, и да се пренебрегва в оценките от този род е несериозно. Най-малкото докато се стигне до добиване на He3 от луната, на земята ще бъдат усвоени теравати енергия произведени от вода.

Едните ресурси не правят държавата.Руснаците открай време ги имат ,но това не прави страната им Швейцария.

Когато наблягате на ресурсите трябва да оцените и пораженията върху околната среда ,които биха настъпили при евентуалното им извличане.В учебника ми имаше много поучителна снимка на град Есен ,преди и след развитието на Круп.Също така имам не означава добивам.Повечето им находища за щастие си остават потенциални.

Така че ресурсите винаги са били и си остават неопределяща предпоставка за развитие.

Русия никога не е била това което трябваше да бъде ,още по-малко това което можеше да бъда.Не очаквам скоро да ме изненадат.Това не означава че са нямали периоди на величие и че няма да имат. Какво да се прави никой не е застрохован от авторитарни ненормалници и световни войни.

Учудвам се че по въпроса за водата никой не се сети за термоядрен синтез.ЕС и доста държави хвърлят сума пари в това.Миналата година имаше и широка медийна кампания (доколкото може да се очаква от физици).

За да реабилитирам петрола ,газ-а и въглищата,трябва да отбележа че невтохимите ще ги използват доста след като отпаднат като определяща енергийна суровина.

Просто химичният процес го изисква.

Едните ресурси не правят държавата.Руснаците открай време ги имат ,но това не прави страната им Швейцария.

...

Така че ресурсите винаги са били и си остават неопределяща предпоставка за развитие.

Съгласен съм, просто повишаването на цените на енергоресурсите им дава повече шансове

Учудвам се че по въпроса за водата никой не се сети за термоядрен синтез.ЕС и доста държави хвърлят сума пари в това.Миналата година имаше и широка медийна кампания (доколкото може да се очаква от физици).

Русия е един от основните участници в проекта за експериментален термоядрен реактор който ще бъде построен във Франция.

това често го казвам, ама айде пак: русия никога не е толкова силна, колкото се пъне да бъде и никога не е толкова слаба, колкото изглежда.

за жалост не съм го измислил аз.

Кремъл намалява броя на стратегическите си оръжия много по-бързо от Вашингтон

Русия е съкратила ядрения си арсенал до 4 279 заряда

Съединените щати разполагат с 5 966 атомни бомби

Снимка: интернет

Най-модерните руски ядрени балистични ракети в момента са мобилните "Топол-М".

През последните шест години Русия е съкратила своя ядрен арсенал с почти 1 400 бойни заряда до 4 279 заряда, разположени на 927 носителя, съобщи РИА "Новости", като се позовава на Началника на управление в Министерството на отбраната на Руската федерация Николай Артюхин.

Успоредно със съкращаването на ядрения арсенал на Русия се е променила и неговата структура. Най-голямо е съкращаването на ядрени заряди на руските сили със стратегическо предназначение - от 3 500 на 2 200. Значително е нараснала ролята на ядреното оръжие на морския флот, където броят на зарядите не е бил съкратен. Нараснало е също значението на стратегическата авиация. През 2000 година руските ВВС са имали 64 междуконтинентални бомбардировача - 58 Ту-95 и 6 Ту-160. След въвеждането в строй на самолетите, предадени на Русия от Украйна, броят им е нараснал до 64 Ту-95 и 14 Ту-160.

В момента американският стратегически ядрен арсенал включва 5 966 бойни заряда, разположени на 1 255 носителя. През последните 10 години САЩ са съкратили стратегическите си ядрени заряди с 800 броя.

Руските носители на ядрено оръжие включват: балистични ракети, разположени в шахти и мобилни балистични ракети в състава на войските със стратегическо предназначение; балистични ракети, разположени в подводници на военноморския флот; и стратегически бомбардировачи на военновъздушните сили.

Най-много са руските ядрени заряди на войските със стратегическо предназначение - около 2 200. Тези войски разполагат с 569 ракети. 280 балистични ракети са разположени в подводници. Те могат да пренасят над 1 500 ядрени заряда. По силата да договора за ограничаване на стратегическите нападателни оръжия, сключен между Москва и Вашингтон на 31 юли 1991 година, стратегическите бомбардировачи могат да пренасят най-много по 6 ядрени заряда.

Източник: в-к Монитор

Преди години четох следното нещо: Според учени, за да настъпи ядрена зима е необходимо да се взривят ядрени бомби с тротилов еквивалент 8 гигатона (мисля че мерната единица беше толкова). Тогава ядрените сили по света (не само Русия и САЩ) са разполагали с 60 гигатона. Това са си 7 ядрени сими и половина. Сега Русия и САЩ съкращават а други държави (Индия, Пакистан, Северна Корея) се въоражават. Ако не дай си боже някой натисне копчето ...