Всички сме чели, че християнската религия е хуманна и миролюбива. Сигурно е така. Аз много не съм запознат в дълбочина с религиозните учения но не мога да си обясня защо в библията се пише за необходимостта от толкова много жертвоприношения като религията е толкова миролюбива. Защо Бог се омилостивява от жертвоприношение на животни? Нали животните са живи същества (в случая става въпрос за жертвоприношение на агне). Нали една от Божиите заповеди е "Не Убивай."

Жертвоприношението не е ли убийство?

Нека някой внесе яснота по проблема.

Жертвоприношението в християнството почива най-вече на жертвата на Христа и Евхаристията. Това което ти визираш е жертвоприношение както в християнството, така и в юдаизма. Жертвоприношение има още в исляма и хиндуизма. Не знам защо обръщаш внимание конкретно на християнството, но божата заповед "Не убивай" се отнася до хората. Жертването на животно е дар, просба за помощ или средство за сделка с божеството. Самото християнство разглежда старозаветните жертви (които очевидно визираш) като предобраз на жертвата на Христос. Е, аз не съм много съгласен с тази интерпретация... При всички положения обаче говорим именно за дар. Недейте мисли, че божествата и свръхестествените създания нямат нужда от нищо.

Когато Бог решава да изпита Авраам в предаността му към Него, поискал той да пренесе в жертва сина си Исаак.Авраам не се замислил нито за миг.Повел обичния си син към жертвеното място.Целунал го, положил го и вдигнал меч над главата му.Тогава божествен глас му казал да остави меча, да освободи детето и да пренесе в жертва животно.

Така е по Библията.От тогава се пренасят в жертва животни, по този начин се засвидетелствува предаността към Бог.

Интересно ще ти е да я прочетеш, опитай.

Жертвоприношението в християнството почива най-вече на жертвата на Христа и Евхаристията. Това което ти визираш е жертвоприношение както в християнството, така и в юдаизма. Жертвоприношение има още в исляма и хиндуизма. Не знам защо обръщаш внимание конкретно на християнството, но божата заповед "Не убивай" се отнася до хората. Жертването на животно е дар, просба за помощ или средство за сделка с божеството. Самото християнство разглежда старозаветните жертви (които очевидно визираш) като предобраз на жертвата на Христос. Е, аз не съм много съгласен с тази интерпретация... При всички положения обаче говорим именно за дар. Недейте мисли, че божествата и свръхестествените създания нямат нужда от нищо.

Ако ползваш някакви източници, може би е добре да ги дадеш като линк. Ако обаче това всичко ти е в главата, нищо чудно по едно или друго време да сме били съученици. Е, мен ме изключиха със скандал от една гимназия, но както и да е...

Ако ползваш някакви източници, може би е добре да ги дадеш като линк. Ако обаче това всичко ти е в главата, нищо чудно по едно или друго време да сме били съученици. Е, мен ме изключиха със скандал от една гимназия, но както и да е...

Не ползвам източници (освен това, което някога съм чел), но ме съмнява да сме били съученици. Нямам съученик изключван със скандал.

Жертвата е етическия символ на себеотричането. Отдавайки/дарявайки нещо скъпо на някому - откъсвайки го от себе си, се засвидетелства уважение и почит.

Четейки стария завет, може да проследим как са е изменяла ценностната ситема във времето.

Първата сцена с жертвоприношение в Стария Завет е описана в историята за синовете човешки - братята Каин и Авел. Всеки от тях принесъл в жертва плодовете на сезонните си усилия - Каин бил земеделец и посветил Господу земните плодовете, а по-малкият му брат Авел бил пастир и принесъл първородните от стадото си (Битие 4). Жертвата на Авел била приета, а тази на Каин не. Каин убива брат си Авел, за което е строго порицан, прокуден и прокълнат и от Господ. Тука можем да видим какво са смятали за ценно древните евреи. Като номадски народ, те са смятали животновъдството и продуктите от него за ценни - достойни за жертва, а на земните плодове не се е гледало с добро око. Защо? Защото начина за добиването им - уседналия живот е бил нещо порочно и ненормално за тях, то е било извън представите им за начин на оцеляване. Следователно е трябвало да бъде осъдено. Това става, в началото на повествованието, и тази линия се следва до смърта на Мойсей. Утвърждават се ценностите на пастирския начин на живот и номадското битуване.

Следващата ключова сцена на жертвоприношение, това е оброка на Авраам и принадлежащите му жени, наследници, работници и роби на Бога Израилев (Битие 17). Аврам жертва "краекожието" на себе си, първородния си син (Исмаил), роби, работници и техни наследници, с няколко думи всички от мъжки пол. Тука виждаме отдаване на голяма ценност. Макар и малка, но все пак част от инструмента за направа на наследници, дадена в залог за осигурена наследственост и белег на принадлежност. Заложено е обособяването по етнически и верски признаци в образуването на цялата плеяда от семитски народи.

Друга интересна сцена е с жертвоприношение е, когато за да изпита верноста на Авраам към себе си, Господ го кара да пожертва наследника си Исаак. Авраам е бил готов, надигнал е ножа и в последния момент е бил спрян (Битие 22). Показал е на Господ, че е узрял за общението, успявайки да отрече, че най-ценното за него е синът му. Той отдава първо място в сърцето си на Господ и за това, до края той е почитан като основна фигура при образуването и разпространението на семитските народи - стожер на вярата - бащата на 3 религии.

По-късно, бягайки от египетско господство, по нареждане на Господ във вечерта преди да почне похода, е извършено масово жертвоприношение. Заклани са първородните от стадата на израилтяните и е белязана вратата на къщата. Така Господ познал еврейските къщи и ги пропуснал, а в останалите поразил първородните наследници и животни. Този ден се почита от евреите като Пасха - свещеното пропускане. За да подсигури по-здрав оброк с Господ, Моисей му посвещава всички пъвородни от мъжки пол (Изход 12, Изход 13). Жертвата е отново е залог за успех, но жертвата не е малка - хиляди животни и цяло поколение момчета, обречени в служба на Господ.

Следващото интересно жертвоприношение е когато Моисей е извел народа си от Египет, вече са се установили на лагер на Синайския Полуостров и новия обет с Господ е сключен - приети са десетте божи заповеди да бъдат основата на моралния кодекс и лепило за образуването на цял един народ. Тогава Моисей минава сред сънародниците си и събира волни пожертвования от злато, сребро, мед, кожи и други ценности за съграждане на култовата обител на Ел Шадаи (бога дащен) (Изход 24).

Следващата стъпка в договора/обета с Господ е служенето, цяла книга от петте книги на Мойсей, книгата Левит е посветена на служенето на Господ, ритуали, жертвоприношения, поведение на индивида - всичко което кара хората да почитат Господ и наложените от него правила и рестрикции. Това отново е жертва, макар и вече в не чисто материален аспект. Жертва на личностните интереси в посока създаването на монолитна вяра и единен народ.

В по-късните етапи, Господ вече не се интересува от спазването на ритуалите, той изисква да се вярва в него. Тука започва да си личи трансформацията на общението на Господ с хората, отначало е искал за жертва части от човешкото тяло, после първороден син, после първородни животни, после хора на служба, после скъпоценности и най-накрая в залог иска само да се вярва в него. Не може линията в повишаване на етичните и морални качества на да не направи впечатление. Грубите, натурални материални ценности са заменени с духовните. Тази линия, че продължи да се избистря през целия стар завет, ще мине през съдиите израилеви по време на епичните борби с филистимците, през царете юдейски Саул, Давид и Соломон, през късните пророци по време на изгнанието на евреите и ще завърши с най-чистата саможертва описана някога. Господ, жертва себе си в името на своите създания. Синът човешки, облика на Създателя е пратен, чрез смърта си да докаже безсмъртието на човешкия дух. До сега винаги хората са показвали уважение и са отдавали почит чрез жертвоприношение, но сега в този момент Господ прави жертвата, праща себе си за да изкупи греховете ни. Показва, че сме достойни за него - че можем да съществуваме на неговото ниво. Човек и Господ - достойни един за друг. Това е ренесанс във вярата и обуславя хуманноста на християнството.

П.П. Съжалявам за свободния преразказ на пасажи от библията, но не исках да се ангажирам със скучни цитати, който иска може да прочете оригиналите на дадените от мен глави.

Жертването на животно е дар, просба за помощ или средство за сделка с божеството.

Сделка? Ех,какви глупости има в религиите като цяло...Ще убиеш някакво животно ей така,да направиш кефа на някакъв хипотетичен бог,и в замяна на това очакваш да ти се върне жеста,очакваш някаква облага. Е това наистина си е чиста търговска сделка. По-грозно нещо от това,здраве му кажи.

И хората са вярвали и продължават да вярват в такива плиткоумни неща...

Сделка? Ех,какви глупости има в религиите като цяло...Ще убиеш някакво животно ей така,да направиш кефа на някакъв хипотетичен бог,и в замяна на това очакваш да ти се върне жеста,очакваш някаква облага. Е това наистина си е чиста търговска сделка. По-грозно нещо от това,здраве му кажи.

И хората са вярвали и продължават да вярват в такива плиткоумни неща...

Не е за да му направиш кефа. Тук става дума както за мана така и за жест както казах. Да го речем така - форма на дипломация. А колкото до това хипотететичен ли е бога или не - ние можем само да гадаем. Според вярващите не е бил и ако от твоята гледна точка е, то задруги това е по-инак. А да обявим чуждата гледна точка за глупост по подразбиране не е много по-красиво от жертвоприношението...

Хмм...Когато аз казвам,че за мен дадено вярване е глупост, аз не вредя на никой с това.Това е моето мнение. Докато жертвопринашението не е нищо повече от непредизвикано убийство,при това извършено хладнокръвно. За мен това е глупост и никой не може да ме разубеди.Нямам нужда от религия, която ме задължава да вярвам в нея,иначе ще горя в ада за вечни времена,или пък ме кара да принасям жертви. Понякога се чудя на хората как е възможно все още да зачитат такива варварски обичаи, останали от хиляди години, и да ги обявяват за свещени. Пак повтарям - за мен това е глупост!

Хмм...Когато аз казвам,че за мен дадено вярване е глупост, аз не вредя на никой с това.Това е моето мнение. Докато жертвопринашението не е нищо повече от непредизвикано убийство,при това извършено хладнокръвно.

Ние говорихме за "нещо красиво", нали!? Нетолерантността красиво нещо ли е?

Понякога се чудя на хората как е възможно все още да зачитат такива варварски обичаи, останали от хиляди години, и да ги обявяват за свещени. Пак повтарям - за мен това е глупост!

Че коя религия практикува жертвоприношение днес!?

Сталик,чакай сега...Това,че смятам някои неща за глупави, значи ме прави нетолерантен,така ли???

Много странно...Нетолерантен ще бъда,ако взема един АК 47 и тръгна да пуцам наред Иначе другото е просто изказване на лично мнение. По твоята логика трябва да се съгласявам с всичко и да казвам "Да,колко вярно,колко красиво" , иначе ще бъда обявен за нетолерантен...

Вторият ти въпрос - и християнството, и мюсюлманството го практикуват днес. Разни жертвени кланета на животни, курбани и т.н. Не се ли сещаш?

Редактирано 13 август 200619 г. от WhiteHart (преглед на промените)

Сталик,чакай сега...Това,че смятам някои неща за глупави, значи ме прави нетолерантен,така ли???

Много странно...Нетолерантен ще бъда,ако взема един АК 47 и тръгна да пуцам наред

Нетолерантен си и когато извърташ и спекулираш за да дискредитираш дадена религия, системно посочвайки я като глупост. В случая - въображаемото жертвоприношение. Напомнам че темата е за жертвоприношението в християнството. Жертвите за които днес говори християнството са Христовата саможертва и посвещението на собственост или лице в името на Бога. Къде е глупостта в тези неща? Само по себе си личното ти мнение няма кака да е обида.

Вторият ти въпрос - и християнството, и мюсюлманството го практикуват днес. Разни жертвени кланета на животни, курбани и т.н. Не се ли сещаш?

Курбан в християнската традиция не ми е известно да има. Думичката курбан, по-точно корбан е קרבן. Доколкото си спомням тази тема е за християнството. Но дори там накъдето ни отправя практиката на курбана той не се практикува от разрушаването на Втория храм досега.

Добре,значи ще си продължа да бъда нетолерантен.Човек не може да угоди на всички.

Понякога,като гледам спортните новини по телевизията, и дават следния репортаж - президентът на закъсал футболен тим от А или Б група прави курбан насред терена на стадиона си, присъства и свещеник,който дава благословията си и т.н. Това какво е?

Понякога,като гледам спортните новини по телевизията, и дават следния репортаж - президентът на закъсал футболен тим от А или Б група прави курбан насред терена на стадиона си, присъства и свещеник,който дава благословията си и т.н. Това какво е?

Не съм бил свидетел на подобно нещо. Затова си казвам направо - I do not know... Ако колят кокошка на терена - може би голям цирк. Идея нямам...

Добре,значи ще си продължа да бъда нетолерантен.Човек не може да угоди на всички.

Понякога,като гледам спортните новини по телевизията, и дават следния репортаж - президентът на закъсал футболен тим от А или Б група прави курбан насред терена на стадиона си, присъства и свещеник,който дава благословията си и т.н. Това какво е?

Жертвоприношението, какъвто смисъл му придаваш ти-варварски, в този си вид не се практикува от християни, мюсулмани или други големи религии.Може би има сатанистки секти, които се занимават с това...но за действията им едва ли може някой да даде обяснение, освен самите те, разбира се.Говоря за жертвоприношения на хора.

Другия вид жертвоприношение-на животни.Вече толкова дъвкахме темата, че става смешно.Всички колят курбан.За това, че някой, преди мача е заклал "жервено" животно, има само едно обяснение, и то не е религия.Обяснението е -"за късмет".Независимо от къде е тръгнало, защо се прави, и кой го прави.За късмет си слагат подкова над леглото, за късмет си плюят в пазвата, за късмет какво ли не правят хората.За късмет колят курбан.Това е различна вяра, не религиозна.Не може да се нарече и промиване на мозъци от религиите.Не е и жертвоприношение на християни заради религията им.Това е просто бит.

Отлично знаеш, за какво става въпрос, WhiteHart

Поздрави

п.п. За присъствието на свещенник на такива измислени жертвоприношения-аз самата съм била свидетел, как един поп дойде да направи опело на починало малко детенце, което не беше кръстено.Против каноните е да се опява мъртъв, ако не е кръстен.Опя го на съседния гроб, който беше на дядо му.

Може да има две обяснения-или на попа много му е дожаляло и е отстъпил...или са му дали нещичко, и е склонил.И в двата случая е неправилно, ама поведението на някои свещенници е друга тема..

Жертвоприношението в хрисиянството и юдеизма , както Сталик правилно посочи, е изцяло свързано с изкуплението чрез жертвата на Христос. Самият Христос казва на учениците си след възкресението си, че в целия Стар Завет е писано за него. Ако четете Стария Завет обаче, малко са местата, където директно се пророкува за идването на Христос. В новия завет той е наречен Агнето, в Откровение Йоан пише, че видял агне, което изглеждало като заклано (след това става ясно, че говори за Христос). В стария завет е имало изискване към жертвените животни да са първородни, и да са без никакъв недостатък - качества, които сочат към Христос.

Смисълът на жертвоприношенията в старозаветните времена е бил е свързан с принципа на заместителната жертва. За греховете си, хората би трябвало да платят с живота си, за да удовлетворят Божията справедливост , "понеже заплатата на греха е смърт" (цитат от Новия завет). За да се възстановят взаимоотношенията между човека и Бога, е трябвало да бъде платено с кръв - Новият Завет казва в прав текст, че без проливане на кръв, няма прощаване на греховете. Бог обаче, решава да се справи с греха по различен начин - като "вмени" човешките грехове на жертвата, а невинността на жертвата вмени на хората. Така хората са бивали пощадени от Божия гняв, който вместо тях е понасяла жертвата. Разбира се, жертването на животни не е могло да очиства греховете, а е било само демонстрация на вярата в предстоящата жертва на Христос, който понася наказанието за греховете на целия свят, а всеки, който повярва в него и го приеме, получава неговата праведност и невинност даром, чрез вяра. След жертвата на Христос, всички други жертвоприношения губят смисъл, и не само това, ами и по същество обявяват Христовата жертва за недостатъчна и несъвършена.

По тази тема може да се прочете повече в "Посланието към евреите" - там изключително подробно, и с много доказателства е изложено това, което накратко обобщих по-горе. Там става ясно, че не самите жертвоприношения, а вярата в заместителната жертва е тази, която е удовлетворявала Бога, а не смъртта на животните. Изкушавам се да цитирам Евреи 11, но е твърде дълга и затова пускам само линк: http://www.biblegateway.com/passage/?book_...&version=21

Ще цитирам само един стих от тази глава, във връзка с Авраам и Исаак:

17 С вяра Авраам, когато го изпитваше Бог, принесе Исаака жертва, да! оня, който беше получил обещанията принасяше единородния си син,

18 оня, комуто беше казано: " По Исаака ще се наименува твоето потомство".

19 като разсъди, че Бог може да възкресява и от мъртвите, отгдето по един начин на възкресение го и получи назад.

Както се вижда, Авраам е разсъждавал и е вярвал в Божиите обещания, затова е могъл да вдигне ножа, за да жертва сина си.

Що се отнася до съвременните практики, курбаните нямат нищо общо с християнството, и аз недоумявам защо православни свещеници участват в ритуала и ги благославят.

bluesprite : Малка поправка, юдеизма няма нищо общо със символите свързвани с Христос. Ортодоксалните евреи - пазителите на същинския юдеизъм отхвърлят Христос като божествена жертва. Единствените които лекичко се доближават до идеите на християнството са есеите (есенчици), но това е отдавна мъртва фракция на юдеизма. За ортодоксалните евреи да си акум (християнин) е по-лошо от колокото да си гой(неверник - не-юдей).

Всички сме чели, че християнската религия е хуманна и миролюбива. Сигурно е така. Аз много не съм запознат в дълбочина с религиозните учения но не мога да си обясня защо в библията се пише за необходимостта от толкова много жертвоприношения като религията е толкова миролюбива. Защо Бог се омилостивява от жертвоприношение на животни? Нали животните са живи същества (в случая става въпрос за жертвоприношение на агне). Нали една от Божиите заповеди е "Не Убивай."

Жертвоприношението не е ли убийство?

Нека някой внесе яснота по проблема.

религията е нещо хубаво- каза атеиста в мен.така е защото дава някаква опора на душа, това е в положителен аспект.конкретно за жертвоприношенията ,в много обичаи се наблюдава наследяване на езически обреди минали през времето.ако се разтърсите за корените на обичаите ще стигнете до интересни находки в това отношение

bluesprite : Малка поправка, юдеизма няма нищо общо със символите свързвани с Христос. Ортодоксалните евреи - пазителите на същинския юдеизъм отхвърлят Христос като божествена жертва. Единствените които лекичко се доближават до идеите на християнството са есеите (есенчици), но това е отдавна мъртва фракция на юдеизма. За ортодоксалните евреи да си акум (християнин) е по-лошо от колокото да си гой(неверник - не-юдей).

Юдеизмът, разбира се, отхвърля християнството и Иисус Христос като Месия, но имаш голяма грешка, че нямал нищо общо със символите, свързани с Месия по принцип. Те все още очакват Месия да дойде и да изпълни пророчествата, които са пръснати из целия Стар Завет, тоест Писанията, които те признават.

Смисълът е във възстановяване на извечното единство; повторното събиране на всичко, което е било разпръснато в многообразието на видмия свят. Тъй като всяко Сътворение изисква жертвоприношение, Жертвата символизира живота и смъртта, кръговрата на раждането и прераждането - жертвата е равностойна на сътворението и отъждествява човека с аспектите на космоса. Освен това, представлява и подчинение на божественото напътствие чрез помирение и чрез жертвите на собственото Аз пред божията воля; изкупление.

СПоред много митологии и традиции светът е сътворен от частите на принесената жертва, както например във вавилонската митологичен цикъл, според който, светът е сътворен от парчетата на разкъсната Тиамат, или както е според тевтонския мит - от частите на тялото на Имир. При жертвоприношение главата е символ на зората, окото - слънцето, дъхът - вятъра, гърбът - небето, коремът - въздуха, подкоремната част - земята. При самата церемония жертвата и този, който я принася, стават едно цяло, сливат се един с друг и с вселената; микрикосмосът и макрокосмосът се срещат и съединяват.

В този смисъл, християнската традиция следва предхождащата я. Анализът може много да навелзе в подробности, но не знам дали това е уместно.

Виждаме новите като преминат старите. Синтезът ли ще носи избавление, или сливане с обичта. Самата обич е сливане с абсолютността, нищо друго, но синтезът не дава това.

Преминаването на старите небе и земя става след пълния отказ от тях, а не чрез култивирането им. Това е най-голямата жертва, за тях беше изтръгнат и "Consumatum est", точно защото бяха разпнати на кръста. Иначе никога не би следвало възкресение.

Настоящите търсения са насочени към старото небе, което някои наричат Луцифер. За жалост, едва ли някой би го индикирал на този етап, за да се саморазобличи. За още по-голяма жалост, това е напълно нужно, за да вървиш към мястото, наречено лобно. Където се извършва най-голямото, откъм значимост, жертвоприношение в християнството, а в същото време, даряваш само илюзията, за да спечелиш истината.

Не съм съгласна, анализът и синтезът вървят едновременно и може да не са свързани. Примерно може устата ти да изпреваря мисълта. Ако мисълта ти изпреваря устата това не е цялостно добре умозаключено, но пък е цялостно в собственото си същетвуване независимо от цялото цяло..Нищо не умира нито се ражда. Няма нищо ново, което да не е забравено старо. Ако някой не вижда по-далече от носа си значи не му е необходимо. Той е част от целия логос и на логоса не му пречи, това че не вижда по-дале някой от носа си.

Християните палят свещичка да дадът жертва в черквата. Това е защото искат Бог да не ги унищожи. Господ много се радва на свещичките им.

Необходимо зло

.......................

Всяка смърт, е ново раждане. И крачка нагоре. А от този свят спиралите се виждат като кръгове само от тези, които виждат двуизмерно...

Светът е илюзия.

Дилемата на Авраам-също.Традиционното схващане на проблема, е че Бог е искал да изпита силата на авраамовата вяра, а не, че е искал дейстително жертвоприношение.....

Ами ако не е така?

Ако бог, в безкрайната си мъдрост, е знаел, че Авраам ще принесе в жертва сина си?А как ли се е отразила цялата случка върху психиката на сина на Авраам?

Помните ли случката с Авел и Каин и двете жертви.Богу са угодни кървавите жертви не плодовете на земята.

От агнето логично се стига до човешката жертва.Изведнъж обаче, отново се връщаме на агнето.Вместо сина си-Авраам принася в жертва агне.Подобно на Каин. И Бог отново възнаграждава този, който принася в жертва агне.

Извод-Бог явно обича курбан-чорба.Аз също.

Както и да го наричате, тъпо е да убиеш някое живеещо и чувстващо създание с целта да угодиш на някакъв хипотетичен бог.Защото ако вярваш,че бог се радва на проливането на кръв,струва си да се замислиш какъв е този твой бог...