Съдейки по нивото на дискусията, бих се обзаложил, че не сте оставали сами и една седмица.

На мен ми се случи в продължение на един месец да живея сам и да разменя думи само с двама души, и двамата над 60-те, при това нищо съществено, само битовизми. Мога да кажа, че това в никакъв аспект не е допринесло за мен. Сигурно, ако се правех на философ през това време можех сега да минавам за просветен и да ви раздавам акъл, обаче бях зает с работа, вместо с губене на времето си.

преди 5 минути, Търсещ истини написа:

Значи лъжа е да са посветени, защото истината е, че е за затворено общество?

Да. Какво не разбра? Ето, аз сега реших, че имам езотерично учение. Плати ми 1 млн. лв. и ще те включа в него, защото е тайно и без да влезеш няма да ти разкажа нищо повече. Обаче влезеш ли, вече си посветен в него, защото ще ти разкажа за него. Трудно ли ти се стори?

Ама то и твоето търсене на "истини", ако е толкова лековерно, мога да ти кажа, че си търсиш заблуди, в които да вярваш, защото толкова много ти се иска да вярваш, че не ти е важно и в какво.

преди 1 минута, Myanmar написа:

На мен ми се случи в продължение на един месец да живея сам

Може би разликата между вашата самота и отшелничеството е в написаното от вас  "случи". Обаче аз допускам, че сте бил сам по свое решение за да изпълните някакъв проект. Тогава вашето е излязло с продукт като при споменатите отшелници. Вероятно греша, но от толкова информация- толкова изводи

преди 17 минути, Търсещ истини написа:

Как ние да вземем акъл от филм, който ти си гледал? 

Като го гледаш. Пиша ти да се обвържеш с практика, а не само с теория.

преди 10 минути, Myanmar написа:

Ама то и твоето търсене на "истини", ако е толкова лековерно, мога да ти кажа, че си търсиш заблуди, в които да вярваш, защото толкова много ти се иска да вярваш, че не ти е важно и в какво.

Благодаря за психоанализата.

Ще се възползвам и при създаващи ми проблем въпроси свързани с вашите интереси:компоти, спане, картофи, всичко безинтересно и скучно

преди 1 минута, Търсещ истини написа:

разликата между вашата самота и отшелничеството

Да, човек може да си прекара по различен начин времето. От затвора едни излизат с татуси, а Майк Тайсън стана мюсюлманин.

Препоръчвам ти да изгледаш този филм, или нещо друго, НА ПРАКТИКА, за да се запознаеш с етапите на самота. Трябва да ти кажа, че самотата няма да ти донесе нищо, ако вече не си узрял за нея.

Открих видеото:

Има и други. Нелепо е да се философства за Иван Рилски в днешните условия.

преди 40 минути, Myanmar написа:

Нелепо е да се философства за Иван Рилски в днешните условия.

Философстването е обсъждане, търсене на смисъл и връзки, обяснение. Няма ограничения. Като погледнах какви теми обсъждат в "История" направо викнах "Писна ми, яд ме е и ще си го кажа". Ако отворите който и да е учебник по философия ще видите с какви "стари муцуни" започват.

ПП Благодаря за филма Няма да пиша, докато не го изгледам.

преди 2 часа, Търсещ истини написа:

По- горе добавих и поетите Башо и Емили Дикинсън, които определено не са с религиозни или езотерични възгледи

Ако говориш за Мацуо Башо майстора на хайку той определено е дзен възпитаник. За Емили Дикинсън не знам нищо. Но както подчертах и по- горе, при хората на изкуството също се случва явлението на отшелничеството.

преди 18 часа, Търсещ истини написа:

Като погледнах какви теми обсъждат в "История" направо викнах "Писна ми, яд ме е и ще си го кажа". 

И реши да пуснеш и ти една бомба- тема със същото заглавие и с нито едно вярно твърдение 🤣 Безспорно сериозен принос в свалянето на нивото на раздел История.  

на 31.07.2020 г. в 23:41, Myanmar написа:

Открих видеото:

Филмът беше интересен. Остана въпросът защо един обезпечен човек търси екстремното. В случая това беше самотен остров, но със същия успех можеше да е пещера, връх, вулкан, пустиня, кораб, вкл. космически. Много ми харесва отговорът на въпроса "Защо трябва да бъде изкачван Еверест?"- "Защото съществува"Така и тук.  Човекът търси предизвикателство, което да преодолее и филмира. 

Основната грижа на героя беше храната, оплакваше се постоянно от самота, макар че на няколко часа път има хора. Честно ли е това? Да имаш в къщи храна, приятели, всичко, да отидеш по свой избор на ... и да се оплакваш от състоянието си, което по всяко време можеш да прекратиш? 

Моля, споделете своето виждане. Моето е, че това е проверка на силите в едно предизвикателство. Героят не е отшелник, а авантюрист, търси приключения.

преди 22 часа, insec написа:

Но както подчертах и по- горе, при хората на изкуството също се случва явлението на отшелничеството.

Твърдя същото от първия си коментар. 

преди 6 минути, Търсещ истини написа:

Героят не е отшелник, а авантюрист, търси приключения.

Добро наблюдение!!! Ето сам виждаш, че усамотението не е тъждествено на отшелничество.

преди 6 минути, insec написа:

Добро наблюдение!!! Ето сам виждаш, че усамотението не е тъждествено на отшелничество.

Добре, да дискутираме

преди 17 минути, Търсещ истини написа:

със същия успех можеше да е пещера

На тъмно няма да издържи и месец.

В крайна сметка този швед ли беше, че по спомени го нарекох норвежец. Те там си имат традиции със самотното живеене. Примерно по фиордите, разни откъснати островчета, рибарство в открития океан, такива работи. Мен ме озадачи, че спомена семейство. Може и пари да са замесени.

преди 17 минути, Търсещ истини написа:

Човекът търси предизвикателство, което да преодолее и филмира. 

Аз не го почувствах така. По-скоро беше отшелничество или опит да научи нещо. Всъщност неясно остана защо. Съсипа се на острова, радваше се на случайни хора и куче. Имаше опит с камерата, не му е първото приключение.

преди 17 минути, Търсещ истини написа:

Героят не е отшелник, а авантюрист, търси приключения.

Авантюра беше първия ден. Останалите 299 дена стоеше на едно място, нямаше мотивация даже да си пали огън, да стигне до вулкана (чак с гостите ги заведе до там), да си завърши навеса, от който го вали дъжда...

преди 10 минути, insec написа:

Добро наблюдение!!! Ето сам виждаш, че усамотението не е тъждествено на отшелничество.

Къде я видяхте тая авантюра!? Авантюра е да излизаш с чужда жена и да не знаеш какво ще стане утре. На тоя остров всичките 300 дни бяха едно монотонно повтарящо се ежедневие. Направо се "роди" като си направи една скамейка да лежи на нея.

преди 2 минути, Myanmar написа:

Може и пари да са замесени.

Възможно. Смятам, че екзотиката на индийските аскети също опира до това, че колкото по- чуден е аскетизмът, толкова повече зяпачи идват и оставят по нещо. На снимка съм виждал един, който стоял с една вдигната ръка. Та тя се съсухрила от скованост. Може и да се е умъртвила. Ама го снимат и оставят по нещо.

За съжаление, едва ли ще можем да добавим повече обективни данни и реалистични съждения, отколкото има в уикипедия- на всички езици. Само нашето ЛИЧНО отношение можем да добавим.

преди 1 час, Търсещ истини написа:

Добре, да дискутираме

Това със Еверест е една добра отправна точка. Де факто Еверест на никого не пречи и там горе няма нищо - и да го изкачиш, какво? Нищо. Доказал си на себе си - разбира се и на другите - че е възможно. Но какво толкова, като е възможно? Рискувал си живота си, само и  само, за да докажеш, че е възможно да се изкачи Еверест - всъщност повечето хора, които са се пробвали, са загубили живота си, борбата с Еверест е завършила с фатален край за тях. Някаква безсмислена борба, която може да ти струва живота, така че не е майтап работа - не е да минаваш левели на компютърна игра.

Тази борба е егото. Еверест пречи на егото. Не може един връх да остане непокорен - самия този термин,, който най- често се среща "покори" еди кой си връх, още повече връх, не си покорил какво да е, а връх. Отшелничеството е в противоположна посока - човек се отдава на отшелничеството, за да се срещне с его подбудите си. Тука покорения си ти, да осъзнаеш несъзнателността си и никой няма да ти каже браво, никой няма да те награди, никой няма да ти плати, даже едва ли някой ще чуе за теб и твоето отшелничество, като цяло незначителна работа, не е като да изкачиш Еверест и да бъдеш записан в историята, и хората да ти ръкопляскат. Няма с какво да се изфукаш - аз съм отшелник, та на кой му пука, че си бил отшелник. Друго си е да кажеш "аз изкачих Еверест", ще получиш огромно признание, хората ще те гледат с възхита и всичко това ще подхранва егото ти, ще се чувствам значим, нищо, че цялата работа е пълна безсмислица.

Може да се каже, че отшелника с нищо не допринася на обществото - което не отричам, а само контрирам, защото твърдението ти е непълно: именно с недопринасянето си за обществото, неговия принос е най- голям. На никого не пречи, от никого нищо не иска - отшелника просто живее своята обикновеност и самота. Егото, което все иска да променя и да покорява, не е тук - това е отшелника.

Цитат

Отшелничество, анахоретство – аскетическо отречение поради различни убеждения от цивилния живот с максимално ограничение от външни връзки и усамотен живот в пустинни места.

Цитираното "различни убеждения" е така широко. И авторите не могат да ги опишат. Възможно е да е изпитание при инициация- възмъжалите индианци, казват, че се усамотявали в пустинята за да получат име и покажат, че са мъже. В някои религии усамотяването е само отказ от семейната общност и цивилизацията и се осъществява под погледа на наставник, става място за учение. Манастирските и ученически пансиони правят същото- отделят децата от света. Някои са се спасявали от преследване. Някои не харесват разпуснатите нрави и се усамотяват за да живеят по нови канони, правят си общините на някакви отдалечени места, чак до Новия свят, като пуританите. Някои искат да са максимално близо до природата и имат идилична представа за живота. Може, дори чрез отшелничество да си погалиш его- то, стига да има с какво и пред кого да се похвалиш после. 

И в града може да се живее "КАТО отшелник" и такива странят от хората, по правило са със запусната хигиена, небръснати, с лош външен вид. Поведението им често е по- примитивно и показва трудности за адаптация към цивилизационните изисквания (клошари) или протест (хипари), или безразличие (бохема), или други нрави (гето) или дори умствено заболяване (психари).

Примерно дядо Добри бил повече към клошарите, отколкото към монасите. Просил, ходил да го рисуват гол за хонорар. Живеел сам в мизерия, а трупа пари... по- скоро неадаптиран в обществото, отколкото самоволно напуснал за да се усъвършенства - такова нещо по нищо не личи. 

 

Някои позастарели хора на изкуството бягат по провинцията и живеят доста нечисто, ама това е, защото това не им е ценност- те витаят другаде и земната обстановка им е отвъд погледа... бохема.

преди 5 часа, Търсещ истини написа:

За съжаление, едва ли ще можем да добавим повече обективни данни и реалистични съждения, отколкото има в уикипедия- на всички езици. Само нашето ЛИЧНО отношение можем да добавим.

В повечето случаи са всяко нещо е така. 

От психологична гледна точка, човек се дистанцира от обществото или в следствие на лична драма (вид разочарования) или от желание за самоусъвършенстване, и да, има и трети тип хора = творците

Самото отшелничество обаче не е свързано с вид психологически изменения. То е свързано с това до колко индивида се сраства с вид религия.

Някъде по-горе в темата бе споменато това: Всеки се усамотява поне за малко през денонощието, било когато спи, когато ходи до тоалетната и т.н. 

Нека разгледаме индивида като набор от датчици, място на съхранение на данни и процесор който обработва данните. В даден момент мястото където се съхраняват данните се запълва. (Човешкия мозък е с ограничено пространство). Съвсем нормално е да се изчистят вид данни и се освободи пространство, за да може отново да има къде да се записват новите данни постъпващи от датчиците. С течение на годините и особеностите на алгоритмите заложени в първите седем години (относително е това, но с приближение е достатъчно точно), човек достига своя интелигентен праг (апогей) и оформя своята личност. В повечето случаи това става по нормален начин = когато стане родител. 

Има обаче хора, които съзнателно избират да не са. В действителност обаче не означава, че не са личности. За тях по-важно е вид идеал. За тях не представлява вид ценност гена (материала), а знанията по които се оформя бъдещия тукашен свят. Малцина от тях обаче могат да се абстрахират от сексуалния си нагон. Повечето от тях, започват да отричат пола си - това е ненормалното, защото води до психични патологични изменения. 

Една общоизвестна тайна е, че за да не се изкушават от сексуалния си нагон определени хора избират отшелничеството. 

Колкото и странно да звучи, но за нормалния човек воденето на сексуален живот е важно. Няма ли полов живот човек, то неговата психика постепенно се изкривява и личността се извратява. В днешно време определени извратености били поносими, а други не. Това е голямата опасност за обществото. Всяко нещо ако било по взаимно съгласие = било добро. Това определени извратени личности масово лансират. Допуска се, че сексуалните страсти можело да са и между два индивида с еднакъв пол. Това противоречи на природен закон!!! НО, имало граждански начин и селски. Гражданския бил поносим, а селския = не. 

Само да обърна внимание = На село такива педе*а*и и лиз*иииики не вереят!!! Същите биват пребивани било то с колове или камъни.  Повечето от въпросните извратени личности се преселват в града, в цивилизацията. 

Следващия път се замислете: До колко вие може да се абстрахирате от вашия пол и дали имате склонност към въпросния върховен грях = емоцията от водене на полов живот с друг от вашия пол. Ако не можете да се абстрахирате от пола си и не приемите да задоволявате своите сексуални нужди с човек от същия пол, то явно може да станете отшелник. От Вас зависи!!! Среден път няма. 

В своята си същност сексуалната похотливост е греховна. Само и единствено духовно извисени личности могат да се абстрахират от този свят. Такива са рядкост, дори бих казал са изключително много малко на фона на седем милиарда. Същите определено не ще ги срещните из дебрите на информационния ареал, и едва ли ще споделят как се абстрахират. 

Трябва да отбележа и друго: Малцина са хората които след седемдесет годишна възраст водят пълноценен полов живот. Границата даже се е смъкнала на 60 ... а при жените даже 50 ... 

Затова момчета и момичета = Не мислете за отшелничеството, а правете любов!!!

Тя е важна!!!

Трябва ли да се бъркаме в живота на хората, търсещи самота, дори тя да е психиатрично обусловена?

Надявам се, не се изненадвате, че в Уики има по- умни коментари от нашия форум. Ето какво има във Вики.ру

Цитат

 

Самотата е понятие, в рамките на което се разграничават две различни явления - положителна (усамотение) и отрицателна (изолация) самота, но най-често понятието самота има отрицателни конотации.

Проблемът за определяне на самотата е свързан с разнообразието от интерпретации на тази концепция от различни изследователи: усещането за самота и социална изолация; болезнено преживяване на насилствена изолация и доброволно усамотение, свързано с екзистенциално търсене. Чувството за самота изпълнява регулаторна функция и е включено в механизма за обратна връзка, който помага на индивида да регулира оптималното ниво на междуличностни контакти. Физическата изолация обаче не винаги води до самота.

Самотата може да бъде изпитана от млад мъж или момиче, които не могат да намерят подходящ партньор, или възрастен човек, който е загубил приятели и роднини и не може да намери общ език с хората. Самотата често се изпитва от хора с инертна нервна система, трудно срещат нови контакти, бавно свикват с нови познанства. В крайни случаи самотата може да доведе до депресия.

Напомня за самотата, но в същото време не е с толкова дълбок характер, липсата на обратна връзка, поради ситуацията или темперамента (психологически тип) на човека. От своя страна самотата може да се дължи на дълбоки патологични промени в психиката на индивида (например аутизъм).

Има редица психологически фактори, които допринасят за самотата. Например може да е ниска самооценка, което води до избягване на контакт с други хора поради страх от критика, което от своя страна създава порочен кръг - в резултат на липсата на контакт, самочувствието пада още повече. Лошите комуникативни умения също допринасят за самотата. Хората с лоши междуличностни умения, слаба социализация поради страх от провал в отношенията или пристрастяване в психологическо отношение също са склонни да бъдат самотни, особено ако вече имат лоши преживявания с други хора.

Самотата като състояние често се изразява в музиката, киното, литературата и поезията.

Възприемането на самотата от самия човек играе важна роля. Може да се използва за работа върху себе си. За човек със здрава психика и разум свободната самота трябва да служи за промяна на себе си към по-добро, към самоусъвършенстване.

Според френския писател Андре Малро само духовната дейност може да актуализира онези вечни ценности, които формират пространството на културата, въвеждането в което може да компенсира загубата на истински значения и в резултат на това самотата, разединеността, индивидуализма на съвременния човек.

Според проучване, проведено от VTsIOM през януари 2018 г., 6% от анкетираните руснаци се чувстват самотни. 41% от анкетираните смятат, че през последните пет години около тях има повече самотни хора, 15% смятат, че има по-малко хора [1]

 

Прочее, трябва ли да се бъркаме в живота на хората, търсещи самота, дори тя да е психиатрично обусловена?

преди 1 час, Търсещ истини написа:

Прочее, трябва ли да се бъркаме в живота на хората, търсещи самота, дори тя да е психиатрично обусловена?

Какво значи "психиатрично обусловена"?

Хората обикновено търсят самота водени от някакви мотиви. А без познаването на тези мотиви, как ще оценим действието им и "необходимостта" да им се бъркаме.

преди 1 час, Shiniasu написа:

Какво значи "психиатрично обусловена"?

Хората обикновено търсят самота водени от някакви мотиви. А без познаването на тези мотиви, как ще оценим действието им и "необходимостта" да им се бъркаме.

Искам да кажа, че някой избягва от обществото, но е неадекватен, не оценява реално ситуацията и това застрашава живота му- деменция да речем или шизофрения, или депресия с вероятни суицидни намерения.

Та трябва ли да се бъркаме в живота на хората, търсещи самота, дори това да е психиатрично обусловено?

преди 17 часа, Търсещ истини написа:

Искам да кажа, че някой избягва от обществото, но е неадекватен, не оценява реално ситуацията и това застрашава живота му- деменция да речем или шизофрения, или депресия с вероятни суицидни намерения.

Та трябва ли да се бъркаме в живота на хората, търсещи самота, дори това да е психиатрично обусловено?

Когато човек има сериозни психични отклонения и е неадекватен, то отговорността за него се носи от други. Разбира се, че не можеш да го оставиш сам да влезе да поплува или да отиде на излет в планината. Но в тези случаи за отшелничество и дума не може да става, защото такива хора не могат да се грижат сами за себе си.

преди 18 часа, Търсещ истини написа:

Та трябва ли да се бъркаме в живота на хората, търсещи самота, дори това да е психиатрично обусловено?

Хайде да заменим думичката самота с усамотяване, а?! 

Много хора се чувстват самотни, но не бягат от обществото. 

Отшелникът не търси усамотяване, а реално се усамотява. В никакъв случай това не е на база, че се е чувствал самотен в обществото. 

Що се касае за патологичните случаи, то след вид освидетелстване същите не се лекуват, а се поставят в среда където са под вид контрол.

Може би не си посещавал психиатрични заведения, но определено в тях има не отшелници, а реално луди хора, които са склонни към вид самонаранявания или нараняване на други. 

Та, да определено в дадени моменти трябва да се бъркаме в живота на определени хора, защото представляват реална опасност за себе си и/или другите. 

Отшелникът не е с психично заболяване. Да, мнозина считат същите за луди, но определено е лъжа, ако каже някой, че е общувал с отшелник и знае мотива му да се дистанцира от обществото. 

Казах ти, най-добре се допитай до вид Игумен или Отец, за да ти разясни психологическите особености на хората които са решили да са отшелници. 

Да, през "моята крива" психологията е религия, но същата няма никаква представа за мотива довел до отшелнически живот. 

Явно не търсиш истината, а се опитваш да наложиш своята истина, която обаче е толкова усукана, че си се омотал като "коте в прежда". 

преди 8 часа, Shiniasu написа:

Когато човек има сериозни психични отклонения и е неадекватен, то отговорността за него се носи от други. Разбира се, че не можеш да го оставиш сам да влезе да поплува или да отиде на излет в планината. Но в тези случаи за отшелничество и дума не може да става, защото такива хора не могат да се грижат сами за себе си.

На мен ми е по- сложно да го реша. Не съм уверен, че и днес можеха да излекуват психично болния Ван Гог- Едноухия, без да пострада артиста Ван Гог- Невероятния. Ами Гоген в търсенето на ново начало на Таити? Ами психично болният гений от "Красив ум"? Като че ли изкуството върви с усамотение и лудост. Да не говорим за религиозните преживявания, които са толкова гранични, че и отвъд. 

Да, има съд, които да наложи запрещение, но това си е прехвърляне на отговорност или интерес на наследниците към предсмъртно облагодетелстване от творчеството на лудия.

преди 1 час, Търсещ истини написа:

На мен ми е по- сложно да го реша.

Като те гледам как жадно се интересуваш от мнението на останалите, може да изкараш отшелничество максимум до обяд

преди 53 минути, Myanmar написа:

Като те гледам как жадно се интересуваш от мнението на останалите, може да изкараш отшелничество максимум до обяд

Нямам и намерение да добивам прозрение чрез отшелничество и медитация. 

Интернет свързва умове и дава възможност за колективен ум. Наистина, с обикновените ни няма да дойде Нобел, а със скептици съвсем...