преди 5 минути, Търсещ истини написа:

възможност за колективен ум

Модерни думи изпразнени от смисъл.

Искаш ли да ти кажа тайната на това да бъдеш истински отшелник по душа, нещото, което останалите описват като "възвишено, близко до бога, път към мъдростта и съвършенството"?

И да не искаш пак ще ти кажа: да мразиш хората. Трябва да си отвратен от хората и живота сред тях за да бъдеш истински, 100%-ов отшелник.

Останалото са приказки.

преди 15 минути, Myanmar написа:

Модерни думи изпразнени от смисъл.

Искаш ли да ти кажа тайната на това да бъдеш истински отшелник по душа, нещото, което останалите описват като "възвишено, близко до бога, път към мъдростта и съвършенството"?

И да не искаш пак ще ти кажа: да мразиш хората. Трябва да си отвратен от хората и живота сред тях за да бъдеш истински, 100%-ов отшелник.

Останалото са приказки.

Доверявам ти се, че със 100процента омраза си близо до бога. Идеята за потопа не е близо до човека, но до бога....

преди 56 минути, Търсещ истини написа:

Идеята за потопа не е близо до човека, но до бога....

Това не го разбрах.

преди 8 часа, Myanmar написа:

Това не го разбрах.

Да направиш потоп за да изтребиш човечеството, което мразиш  е толкова нехуманно, че не би дошло на ум на човек. Дори Хитлер е искал да господстват някакви хора- нацисти, други пък да слугуват. Само бог, който мрази всички, иска да си е сам, без никого.

преди 1 час, Търсещ истини написа:

Да направиш потоп за да изтребиш човечеството, което мразиш  е толкова нехуманно, че не би дошло на ум на човек. Дори Хитлер е искал да господстват някакви хора- нацисти, други пък да слугуват. Само бог, който мрази всички, иска да си е сам, без никого.

Ти Библията чел ли си? Целта на потопа не е била да избие всички. Имало е избраници. И ако ще говорим за идеи, същите идеи ги имат и хората, когато селектират животни.

преди 39 минути, Myanmar написа:

Ти Библията чел ли си? Целта на потопа не е била да избие всички. Имало е избраници. И ако ще говорим за идеи, същите идеи ги имат и хората, когато селектират животни.

Да, чел съм Библията. И кои са избраници? Дедо Нойо & famyli, змията (оная същата), мухите, чумата.

А Бог във висинето погубва кърмачета, майки, художниците от Алтамира за да остане сам още хиляди години докато се роди Бог- син.

преди 47 минути, Търсещ истини написа:

Да, чел съм Библията. И кои са избраници? Дедо Нойо & famyli, змията (оная същата), мухите, чумата.

А Бог във висинето погубва кърмачета, майки, художниците от Алтамира за да остане сам още хиляди години докато се роди Бог- син.

Е нали хората след смъртта си отиват в рая или в ада. Дали решението на Бог да убие хората преждевременно е правилно или погрешно? Ако хората са били дотолкова затънали в грехове, че единствено възможно е те все повече да затънат и нямат възможност вече да се измъкнат от блатото, то не е ли по-добре Бог да  не ги чакат да затънат още повече. Всъщност ако се приеме доктрината за прераждането, която се е споделяла от ранните християни, то нещата стават пък съвсем различни. Според тази доктрина след смъртта си хората не страдат вечно, а само докато изживеят последствията от собствените си слабости и добродетели. После пак се прераждат. И кое е несправедливото тук? Всъщност потоп има в множество религии. В известен смисъл това е по-скоро проява на милост, отколкото наказание. И да, за основа на новото човечество трябва да се изолират най-чистите видове от старото.

преди 2 часа, Shiniasu написа:

Е нали хората след смъртта си отиват в рая или в ада.

Дали решението на Бог да убие хората преждевременно е правилно или погрешно?

И да, за основа на новото човечество трябва да се изолират най-чистите видове от старото.

Идеята за възмездие след смъртта у евреите е късна- при вавилонския плен, така че до дядо Нойо няма да намерите подкрепящ ви текст. За задгробния живот вж. https://ru.wikipedia.org/wiki/Жизнь_после_смерти (в Уики.бг е много бедно).

Решенията на Бога са правилни по определение, евентуално са необясними. 

Ако прочетете кои "най- чисти видове" Бог изолирал от Содом ще останете смутен от способностите му да оценява. Другото е, че Бог е всемогъщ и не се нуждае от защита и обяснение.

С Бога съм постигнал съгласие- ще си живее всеки за него си, все едно, че другия го няма.  Препоръчвам ви да се възползвате. Така постъпвам с президента на САЩ, Русия, с краля на Япония и ОАЕ, с председателя Си, с тъщата и други велики сили.  Можете да го наречете изолационизъм или доктрина Монро, но не е проблем да пребивавам и без тях.

на 5.08.2020 г. в 20:19, Търсещ истини написа:

"Красив ум

Замислих се, защо искаш да си шизофреник?! 

Реално се стремиш към вид художествен обра, то тогава защо не бъдеш някой от героите на "Полет над кукувиче гнездо", а?!

Може ли със свой избор да отделиш поне една година да живееш с луди хора, а?! 

Да видим как от там ще излезе някакъв отшелник, който ти ще направиш.

Твърде си объркан. Не м оже да има колективен ум!!! Друго е, но поне усещам, че в реала нямаш никаква реализация. Едва ли би търсил истината, особено тук.

Анализирай това!!!

на 5.08.2020 г. в 20:19, Търсещ истини написа:

Ами психично болният гений от "Красив ум"?

"Красив ум" е филм, който и да го водят "по действителен случай" си е художествена измислица. Смях се като го гледах, защото завъртулките за интеграли са изглеждали на обикновения зрител като писмо от извънземни, но не и на мен.

на 5.08.2020 г. в 20:19, Търсещ истини написа:

Като че ли изкуството върви с усамотение и лудост.

Не, това е невярно клише. Нищо общо с истината. И за двете неща, които ти пиша, знам какво пиша, но не чакай да ти разказвам битието си. Относно изкуството, трябва да знаеш, че хората на изкуството са НАЙ-ГОЛЕМИТЕ БОХЕМИ. Важало е и в миналото, важи и в наши дни. Затова ти казах да зарежеш теориите и да погледнеш практиката, но виждам, че нахалост е отишъл съвета ми.

Единствено хора рисуващи черкви в забравени от бога места са сами, но причините са, че там просто няма хора, а не че не са желани.

Ако имаше опит и с изкуството, щеше да знаеш, че най-големият вдъхновител, музите, са хората. Бих казал, ако хората не познаваха други хора, то те не биха били способни да създават изкуство.

Клишето, че изкуството изисква усамотение, вероятно се дължи на факта, че това си е бачкане, иска концентрация, и не може да редиш пасианси с аверите, докато рисуваш Сикстинската капела.

ПП: Търся ти един филм, че си от малкото, които искат да учат в този форум, ама трудно ще го открия... Приятен, игрален.

Открих го - Jasminum, ще ти хареса: https://www.filmweb.pl/video/Zwiastun/Jasminum+Zwiastun+nr+1-16692

Има го в Замунда.

преди 1 час, iИ.дИоNд.Ni написа:

Едва ли би търсил истината, особено тук.

разумно. Ще се възползвам

Обратно на отшелничеството, когато човек по своя воля напуска хорската суета, заточението е принудително изхвърляне от шумния поток на живота. Близостта на тези явления се проявява в прекрасните произведения, родени в изгнание. Овидий написва "Метаморфози" в Констанца, Пушкин в Михайловское пише "Евгени Онегин" (Известно е това "В глуши, во мраке заточения"), Вазов пише "Под игото" в Одеса.

Тоест отшелничеството, както и заточението дават специфична среда за творчество и свободно изразяване. Стига да са задоволени в някаква степен телесните нужди и да няма притеснения, умът може да продуцира без външните влияния на постоянни социални стимулации, на интензивните нахлувания в живота, които разбъркват идеи и планове. Човек може да се отдаде на мислите си необезпокояван и да намери "пещера", скрит от вълците измежду хората. Друг метафоричен израз на случващото се е: да те изхвърли морето на живота на сушата, а ти да отхвърлиш рибята опашка и направиш еволюционен скок към сухоземно.

Все пак, мнозина намират за нещо ужасно "провинциалното нищо-не-случване", при което отсъствието на стимули и обратна връзка от интелектуална среда довежда до летаргия ума. И така възниква отново въпроса за мярата на стимулите, да има изключване на шума, на вредните и неинформиращи сигнали и същевременно да има достатъчно сигнали, които да поддържат активността на ума.

Пак Пушкин

Когда средь оргий жизни шумной 
Меня постигнул остракизм,
Увидел я толпы безумной
Презренный, робкий эгоизм.

Човек има нужда от усамотение за да се огледа, да се отстрани от блъскащия го насам- натам живот и да върви където сам иска, а не където го води "безумната тълпа", пък дори да има един несъществуващ приятел Бънбъри, при когото може да се скрие, когато досадните реални приятели станат нетърпими.

Важен е въпросът защо се прави нещо. Каква е целта, какви са реалните резултати ?
Отшелничеството не е просто усамотяване, а има определен смисъл и цел в религиозните практики.
Ако оставим настрана религиозното отшелничество, може да се говори за други видове усамотяване, възможно с друга цел.

По-специално за творчеството.
Привърженик съм на мнението, че творческите идеи идват по-скоро отвън, а не отвътре на самия човек.
Колкото и странно да изглежда такова отношение: сякаш съществува светът на идеите на Платон,
от който човек получава или открива по някоя идея.
А не обратното: самият човек да бъде творец, който измисля, създава от нищото или по собствена прищявка идеи.

До такива възгледи съм стигнал от заниманията ми с музика.
Считам, че музиката съществува обективно, по-скоро като потенциална природна същност,
а не като нещо, което композиторите измислят по своему.

Сега се използва и софтуер за писане на музика, включително начални форми на изкуствен интелект.
И резултатът е просто музика, независимо дали е написана от човек или компютър.
Поради това изглежда, че музиката идва от някъде като нещо обективно съществуващо, независимо от човека или компютъра.

За всяко творчество човек трябва да бъде свързан с нещо по-голямо от него, например с други хора, с природата,
най-малкото това обогатява идеите и мотивира.
 

Реално отшелничество може и да не е свързано с вид цел или смисъл. 

Човек който се дистанцира от цивилизацията го прави, защото не може да живее по нейните правила. Издирва място където влиянието на същата е сведено до минимум и заживява по свои правила. Това е до момента в който някой от цивилизацията не предяви вид собственост върху територията в която се е заселил въпросния отшелник. Затова и в миналото отшелниците са избирали трудно достъпни или непотребни територии. 

Реално дори и резултата е без значение, защото за човека избрал отшелничество друго е по-важно. Същия може да сподели, но може и да не сподели. Това при положение, че някой прояви интерес.

Тези които избират да не се дистанцират от цивилизацията определено не може да се считат като отшелници.