Имаме нужда от някакво относително усамотение. Особено мислещите винаги са се нуждаели от самотата за да могат да се съсредоточат. Ако не да отидат като Моисей в планината, като Христос в пустинята, като Шакямуни под дървото бодхи, то поне да се предпазят от дразнещи контакти като Емили Дикинсън или Башо. Кабинетът на интелектуалеца е като килията на монаха- там може да се скрие от външните сигнали, стимули и да се концентрира, било върху мисли, било върху медитация и изживявания. 

В българската култура, която е силно социална, усамотението е проклятие. "Ега опустееш" е клетва съдържаща отлъчването от всички хора, остракизъм от обществото. Знаете ли какво е "тарикат"? Вж. тук . Това е мнението ни за отшелника- тарикат, който не работи с ръце, а под предлог че мисли се отчуждава от обществото и съвместния труд.

Отшелникът Иван Рилски, който е закрилник на България няма никакви документирани резултати от умствената дейност. Има завет "Аз, смиреният и грешен Иван, който не съм извършил никакво добро на земята" тук , чиято автентичност се оспорва и му се определя доста по- късен произход. Посещаван е повече от поклонници, отколкото от ученици и едва ли е имал учение, посветен на своите молитви. Светостта му е по- скоро свързана със съчувствие към мизерията и страданията, отколкото заради приноса му.

Като имам предвид написаното, разделям отшелничеството на два вида - "бягство за да не..." и "бягство за да...", т.е. отбягване от хората за да се постигне личен покой и отбягване за да се постигне концентрация и се осмисли социално значим проблем. Второто ражда просветените

Отбелязах, че усамотението е относително. Имам предвид, че както покоят в механиката е относителен и зависи от отправната система, така и отшелничеството е относително и не само замества външното общуване с вътрешен говор и общуване с покойни мъдреци, но и остават контакти с учители и ученици, с поклонници и прислужници. Сам мъдрец не е мъдрец и този, който не е оставил следа, все едно не е съществувал. А за това са нужни контакти, т.е. поне временно отсъствие на усамотение. По принцип отшелничеството е неприсъщо на човека, но му е необходимо за някои интелектуални дейности и то ако тези дейности не могат да се извършват колективно.

преди 11 часа, Търсещ истини написа:

Като имам предвид написаното, разделям отшелничеството на два вида - "бягство за да не..." и "бягство за да...", т.е. отбягване от хората за да се постигне личен покой и отбягване за да се постигне концентрация и се осмисли социално значим проблем. Второто ражда просветените

Отбелязах, че усамотението е относително. Имам предвид, че както покоят в механиката е относителен и зависи от отправната система, така и отшелничеството е относително и не само замества външното общуване с вътрешен говор и общуване с покойни мъдреци, но и остават контакти с учители и ученици, с поклонници и прислужници. Сам мъдрец не е мъдрец и този, който не е оставил следа, все едно не е съществувал. А за това са нужни контакти, т.е. поне временно отсъствие на усамотение. По принцип отшелничеството е неприсъщо на човека, но му е необходимо за някои интелектуални дейности и то ако тези дейности не могат да се извършват колективно.

Не ми е ясно, защо ползваш бягство и от какво, но нека приемем, че е вид дистанциране от обществото. 

Скитът се отдръпва от обществото не, за да може да се концентрира, а за да може да съхрани (запази) вярата.

За другите религии може и да си прав. 

Другите твои съждения се базират на твоя мисъл за бягството и кое спрямо теб бягство е приемливо и кое не. 

  Явяваш се като вид какъв, а?! Вид който нарежда какво е приемливо и кое не. Грешно е това!!!

Забележи къде се заглеждаш??? Мислиш ли, че един отшелник ще сподели с теб истината, а?! 

Да, виждам вид твое незнание, но поне малко проумей какво е да се отречеш от всичко материално в този свят. 

За това не е необходима вид концентрация, а вид твоя решимост!!! Ти явно не си решителен. Нормално е. 

В основата да станеш отшелник не е страх, а вид вяра!!! Вид непонятна за обикновените хора и дори недостъпна. 

п.п. Много обикновени хора не знаят какво е обет, обител и т.н., не знаят какво е клетва. За тях това са пълни простотии и ненужно нещо. Повечето хора са склонни да наричат хората дали обет или клетва луди и/или идиоти. 

Подбудите, за да си отшелник не са свързани с материалния свят. Те в повечето случаи са свързани с висша духовност. Определено повечето хора не желаят въпросната. Те се наслаждават на висша светска суета. Да са значими в този свят. Да го управляват те по свои критерии, а не по вид ирационални възгледи на луди и/или идиоти (маймуни; "Бай Ганю"). 

Нека видим как ще се произнесе Рамус. Май той е привърженик на рационалното мислене и определено ще е по-меродавен от мен, който съм невеж и алкохолик!!!  

преди 11 часа, Търсещ истини написа:

Имаме нужда от някакво относително усамотение.

Всички спим, повечето даже всеки ден.

преди 6 минути, Myanmar написа:

Всички спим, повечето даже всеки ден.

Едва ли ще те разбере!  

 Да, не е грешно да спиш с чужда жена, но повечето не спят.  

преди 21 минути, iИ.дИоNд.Ni написа:

За тях това са пълни простотии и ненужно нещо. Повечето хора са склонни да наричат хората дали обет или клетва луди и/или идиоти. 

Да.

Не е лек живота на един отшелник, но същия за обикновения човек не представлява интерес.

Нека видим и други мнения. Определено знам какво ще стане с темата, но нека да не съм пророк.  

п.п. Психологията не може да борави с религиозни хора. Тя, просто зачита дали някакви религиозни схващания вредят на светския живот или не.

преди 12 часа, Търсещ истини написа:

....

Отшелника е отшелник, дори сред обществото. Отшелничеството може да бъде И усамотение, но усамотение не е тъждествено на отшелничество.

преди 2 часа, iИ.дИоNд.Ni написа:

Скитът се отдръпва от обществото не, за да може да се концентрира, а за да може да съхрани (запази) вярата.

Добре, де, даваш препратка, където Скит е място, а пишеш за скит като за отшелник. Явно препратката е невалидна. Приемам, че смяташ скита за отшелник. После... манастири и скитове са били убежище, основно когато наоколо религията е християнска, т.е. там не се съхранява вяра, а се извисява, постига се по- висше състояние и евентуално се живее по- пълноценно според каноните. В дадената статия от Уики основно става дума за скитове в Атон, а той си е бил автономен и при турците. 

преди 2 часа, iИ.дИоNд.Ni написа:

 Явяваш се като вид какъв, а?! Вид който нарежда какво е приемливо и кое не. Грешно е това!!!

Нарежда? Не- изследва. Писмено декларирам, че имаш право да избираш кое е приемливо и кое не. Прочее аз те зная само като ник и нямам никакви властови механизми за да наредя и следя как се изпълняват нарежданията. Дори да ти наредя да не ядеш в пости блажно, какво ще последва? 

преди 2 часа, iИ.дИоNд.Ni написа:

проумей какво е да се отречеш от всичко материално в този свят. 

За това не е необходима вид концентрация, а вид твоя решимост!!!

Не проумявам. Всички случаи, които осмислям са бягали от обществото. Аскетичен начин на живот, умъртвяване на плътта могат да се практикуват и сред хора- вж. индийските аскети. Отричането от материалното не изисква отричане от обществото, вкл. монашеското, което е нематериално. Дори, ако мотивът е за да не бъде подложен отшелникът на съблазни, то геройството му не е по- голямо ако отиде в пустинята където няма съблазни, отколкото да живее сред братята монаси. Прочее и в пустинята има съблазни, които при това по- лесно се укриват от хорски очи- може дълго и необезпокояван "да вкарва дявола в пъкъла". Явно отшелникът протестира и предпочита бягството и самоизтезанието като метод за да извиси душата си, изпреварвайки другите пред божеството си. Факт е, че присъства във всички религии.

Повтарям. Отшелничество, което не допринася нищо за хората е себично и не ми харесва като поведение. Намирам го за фанатично и граничещо с психиатрично отклонение. Вж. https://ru.wikipedia.org/wiki/Анахоретство_(психиатрия)

Човек може да се усамоти временно за да пречисти ума си. Също за да се възстанови и укрепне психически. Отдалечаването от цивилизацията, от ежедневните проблеми, навици, стремежи и зависимости могат да доведат до това, човек да погледне на тях по различен начин. Отделно, че в определени места, далеч от градовете атмосферата е различна, зареждаща, предразполагаща към размисъл. Мълчанието - също. Разбира се идеята е докато човек е усамотен, мисъловният му поток да не е обичайният, привързан към обичайните житейски проблеми. Идеята е да се породят нови мисли свързани с една различна гледна точка върху света. 

Когато усамотението е дълго или завинаги, това вече може да е знак за пълно отдаване и жертване на всичко старо - притежания и желания, - в името на постигането на определена духовна цел. Усамотението може да е и метод за самодисциплина. За някои може да е средство за самонаказване и изкупление. Може да е и бягство. Последните две за мен са по-скоро ненужни отклонения, т.е. не оправдавам отшелничеството поради подобни причини. Но иначе усамотението е много мощно средство за развиване на определени качества и освобождаване от редица привързаности. 

преди 16 часа, Търсещ истини написа:

Имаме нужда от някакво относително усамотение. Особено мислещите винаги са се нуждаели от самотата за да могат да се съсредоточат. Ако не да отидат като Моисей в планината, като Христос в пустинята, като Шакямуни под дървото бодхи, то поне да се предпазят от дразнещи контакти като Емили Дикинсън или Башо. Кабинетът на интелектуалеца е като килията на монаха- там може да се скрие от външните сигнали, стимули и да се концентрира, било върху мисли, било върху медитация и изживявания. 

В българската култура, която е силно социална, усамотението е проклятие. "Ега опустееш" е клетва съдържаща отлъчването от всички хора, остракизъм от обществото. Знаете ли какво е "тарикат"? Вж. тук . Това е мнението ни за отшелника- тарикат, който не работи с ръце, а под предлог че мисли се отчуждава от обществото и съвместния труд.

Отшелникът Иван Рилски, който е закрилник на България няма никакви документирани резултати от умствената дейност. Има завет "Аз, смиреният и грешен Иван, който не съм извършил никакво добро на земята" тук , чиято автентичност се оспорва и му се определя доста по- късен произход. Посещаван е повече от поклонници, отколкото от ученици и едва ли е имал учение, посветен на своите молитви. Светостта му е по- скоро свързана със съчувствие към мизерията и страданията, отколкото заради приноса му.

Като имам предвид написаното, разделям отшелничеството на два вида - "бягство за да не..." и "бягство за да...", т.е. отбягване от хората за да се постигне личен покой и отбягване за да се постигне концентрация и се осмисли социално значим проблем. Второто ражда просветените

Отбелязах, че усамотението е относително. Имам предвид, че както покоят в механиката е относителен и зависи от отправната система, така и отшелничеството е относително и не само замества външното общуване с вътрешен говор и общуване с покойни мъдреци, но и остават контакти с учители и ученици, с поклонници и прислужници. Сам мъдрец не е мъдрец и този, който не е оставил следа, все едно не е съществувал. А за това са нужни контакти, т.е. поне временно отсъствие на усамотение. По принцип отшелничеството е неприсъщо на човека, но му е необходимо за някои интелектуални дейности и то ако тези дейности не могат да се извършват колективно.

 

Не си ли чувал за многобройните издълбани ниши във високи скални ридове, и в България има такива, където в древността медитират монаси/отшелници/свети хора.

Работата и ролята им е "стоенето пред бога", "мълчаливата молитва", постигането и поддържането на състояние на постоянно вътрешно озарение и връзка с бог. Което помага на хората, на населението в страната като цяло. Затова на такива монаси са носели дарове и храна от сърце (те са се нуждаели от малко), а те са прекарвали времето си в дълбока медитация.

 

преди 5 часа, Търсещ истини написа:

Отшелничество, което не допринася нищо за хората е себично и не ми харесва като поведение.

Всъщност, ако никой не се опитва да допринася нещо за хората, света щеше да е много по- подреден,  а хората по- спокойни и нормални. 😏

преди 7 часа, Търсещ истини написа:

Скит е място

Да. отшелника или отшелниците се отъждествява/т с мястото. Прочети внимателно от къде произлиза думата скит. 

В повечето случаи отшелникът избира място където нормален човек не би дръзнал да отиде заради определено екстремните географски и/или климатични условия не са подходящи за постоянно живеене. Затова и ти казах, че бягство не е подходяща дума. (Бягаш от нещо лошо някъде при нещо хубаво).  

За повече подробности може да се допиташ до монаси. Те много интересно с вид притчи разказват и схващаш определени неща, а за "по-научно"  говори с някой игумен, не че и свещениците не могат да се изкажат по въпроса, но същите повече се занимават с обикновените миряни. 

преди 7 часа, Търсещ истини написа:

манастири и скитове са били убежище, основно когато наоколо религията е християнска, т.е. там не се съхранява вяра, а се извисява, постига се по- висше състояние и евентуално се живее по- пълноценно според каноните. В дадената статия от Уики основно става дума за скитове в Атон, а той си е бил автономен и при турците. 

Това си е твое народно творчество. Не така момко ... Не знам как четеш, но явно нищо не прочиташ и на база вид твои не структурирани мисли се получава кака фония ...  

Ще се повторя с риск някой пак да каже, че съм цикличен: Психологията не може да борави с религиозни хора = разбирай го като вид хора със съответната мания!!! Тя, само може да каже дали тази мания е опасна за обществото или не. В повечето случаи отшелника се разглежда като човек с "тиха лудост", т.е. не е опасен. 

И остави Атон!!! Той е нещо като Мека!!! И по онова време е османска империя, а в една империя може да им многобройни вероизповедания. Не са посегнали на Атон, защото не знаеш какъв е релефа там. Къде го виждаш мързелив човек да се мори по баирите.  

преди 7 часа, Търсещ истини написа:

умъртвяване на плътта

Тук не говорим за умъртвяване. Говорим за незачитане на материалното в този свят. Определени хора са само и единствено с ирационално мислене. Психологията не може да надникне в това лоно = вярата. Тя може само да каже дали съответния човек е склонен да разруши нещо чуждо или не. Останалото е в сферата на психиатрията. Тя поема патологичните случаи.

Продължавай с кака фонията.  НО, определено по този начин не ще достигнеш до истината.  

преди 7 часа, Търсещ истини написа:

Отшелничество, което не допринася нищо за хората е себично и не ми харесва като поведение. Намирам го за фанатично и граничещо с психиатрично отклонение.

И???

Според теб това е истината ли, а??? 

Това, че на теб не ти харесва, то какво заклеймяваш вид хора ли, а?! 

С какво толкова ти вредят въпросните, че изразяваш своето недоволство от тях, а?! 

Явно и ти имаш психично отклонение, което яростно отричаш. 

Принципно по-общо казано всеки е с определена доза психично отклонение. Дали въпросното е опасно или не, зависи само и единствено от това дали носи вид блага за обществото или не. 

Не може да си абсолют по това, че отшелника е с психично отклонение, защото е отказал да прави блага за обществото. Елементарен абсурд. 

Бог да ти прости волните и неволни грехове! Амин 

преди 11 часа, Търсещ истини написа:

Повтарям. Отшелничество, което не допринася нищо за хората е себично и не ми харесва като поведение. Намирам го за фанатично и граничещо с психиатрично отклонение.

По същата логика можеш да кажеш, че да ходиш на фитнес е себично и не допринася с нищо за хората. Или пък разходката сред природата. Т.е. това са погрешни очаквания. 

Ще се опитам да направя друга аналогия. Един футболен фен решава, че е станал твърде зависим в пристрастията си и решава да се освободи от тях. В случая най-важното в началото е просто да не ходи на стадиона или да гледа мачове по телевизията; да не влиза в съответните сайтове и т.н. Ако използваме модерната напоследък дума егрегор, това е за да се освободи от влиянието на съответния егрегор (в миналого са се използвали други думи, вкл. и демони). В последствие евентуално както казваш, такъв човек може да се случи да гледа мач по телевизията и да остане необвързан със случващото се. Но докато не е изградил такова отношение на необвързаност изолирането е най-доброто средство. Та и отшелникът може да се върне в обществото и в мислите си да е свободен от него, но за това е необходим съответния психически тренинг. А той не се появява като с магическа пръчица. Дадох примера с футбола, защото съм следял всичко свързано с тази тематика, ходил съм редовно на мачове и съм гледал всичко, което дават по телевизията, а сега ми е напълно безразлична тема.

преди 7 часа, insec написа:

Всъщност, ако никой не се опитва да допринася нещо за хората, света щеше да е много по- подреден,  а хората по- спокойни и нормални. 😏

Не съм съвсем съгласен и ще го предам с метафора- ако градинарят не се опитва да плеви, култивира градината си, бурени ще задушат добрите растения. Ако ние, човеците не правим неща, които допринасят за хората, светът НЯМА да е по- подреден, нито хората по- нормални, защото хората с лоши и себични намерения се развиват най- бързо и никак не се колебаят да направят лошото.

преди 5 часа, iИ.дИоNд.Ni написа:

С какво толкова ти вредят въпросните, че изразяваш своето недоволство от тях, а?! 

Проследи мисълта- Шакямуни, Мойсей, Исус, Башо, Емили Дикинсън са страняли от хората и са правили добри неща. Вкл. св. Йероним с Вулгата, Браво на такива.

Други се молят и застъпват пред бога за хората, които им дават храна. Колко е помогнало се вижда от падането на България под Рим, под турците. 

Общо взето се отнасям пренебрежително към мотивите за отказ от блага за запазване на добро място в рая, защото самата Библия не смята отшелничеството за голямо предимство. Фактически и отшелниците в скитове имат свои наставници и са свързани с църквата, така че да не вземат да стигнат до Бога по крив, не контролиран път.

Интересен е по- скоро въпросът дали целият поток от знайни и незнайни отшелници трябва да бъде търпян, само защото от него ще излезе един Шакямуни, Мойсей, Исус, Башо, Емили Дикинсън и Паисий? Уви, практиката говори, че трябва да се промие много пясък за да се намери зрънце злато. Няма достатъчно напреднала технология, която да ги открива.

преди 1 час, Shiniasu написа:

По същата логика можеш да кажеш, че да ходиш на фитнес е себично и не допринася с нищо за хората. Или пък разходката сред природата. Т.е. това са погрешни очаквания. 

Аргументът е добър, но аз не смятам, че фитнесът допринася нещо и на практикуващия го. Да, отшелничеството за душата и фитнеса за тялото са модни и като нещо по- крайно ще бъдат вкарани в граници с времето. 

А сега за съществения аргумент- Допринася ли личният път, който не е пропагандиран, нещо за хората? Когато човек си живее по своите правила за добро, без да ги афишира, той допринася ли за всички? И има ли право на това?

Първият отговор е- не. Личният "добър път", който не е афиширан пред другите не е социално добро. Дори е лошо да знаеш светъл път към доброто и да го пазиш само за себе си.

Вторият е да. Човек има право да практикува какъвто и да е път към доброто. Да ходи на фитнес, на разходка, да се усамотява за почивка или концентрация. Аз се опитвам да намеря до къде това е добро, защото, споменах има болестно психично състояние на човекомразие и отшелничество, има безполезно и вредно за здравето отказване от блага. Има и път към злото, който човек е лошо да практикува- примерно отказът от неизбежни медицински манипулации, индийските аскети пък се случва да попушат наркотици (когато им изпаднат), което вярата им не осъжда, а в романа, подчертавам роман- Папеса Йоана, предрешената като мъж Йоана с любовника си, се усамотяват в един скит и си се любят до насита. Аз не виждам лошо, но не било по устав. 

преди 33 минути, Търсещ истини написа:

А сега за съществения аргумент- Допринася ли личният път, който не е пропагандиран, нещо за хората? Когато човек си живее по своите правила за добро, без да ги афишира, той допринася ли за всички? И има ли право на това?

Непряко, но доколкото обществото е изградено от индивиди - допринася. Най-малкото такъв човек може да повлияе хората около себе си, които знаят за него, за които той е пример за нещо различно. Не е нужно всички да одобряват избора му. Мнозина всъщност инстинктивно ще го отхвърлят - най-вече защото подобен избор е непонятен и невъзможен за тях самите.

Афиширането е несъвместимо с отшелничеството. Отшелникът не живее по своите си правила. Такъв човек може да отхвърли определени обществени порядки, които смята за погрешни, но това не означава, че отхвърля всички порядки. 

Имам чувството, че продължаваш да приемаш отшелничеството като бягство. Но то е по-скоро вид дистанциране. Причината за бягството обикновено е страх и неприемане. Отшелникът се усамотява, защото има вътрешна нужда от нещо различно. Нещо, което животът сред хората не може да му предложи. Не само това, но то е нещо, което хората се стремят да угасят щом забележат. И такъв човек докато не придобие нужната устойчивост се дистанцира. Масите са склонни да довеждат всичко до своето си ниво. Даде по-горе пример с култивираните растения и дивите. В случая отшелникът е в образа на култивираното растение. Сред дивите той просто няма как да израстне. За масите (дивите растения) това е непонятно, защото те си имат свои си интереси, своя си територия, своя си зона на комфорт. В това няма нищо лошо само по себе си и няма нищо необичайно в това, че си я бранят. Но за някои хора това може да бъде изключително тежко и задушаващо.

Аз лично съм привърженик на това, хората да се усамотяват за кратко - ден, два, седмица. Далеч от града, от хората. Будистите правят ретрийти, което е полезно, защото освобождава мисълта от някои отрицателни натрупвания. Дават възможност на човек да помисли за нещо по-различно, което е за много хора е трудно осъществимо в потока на градското им ежедневие.   

преди 2 часа, Търсещ истини написа:

Не съм съвсем съгласен и ще го предам с метафора- ако градинарят не се опитва да плеви, култивира градината си, бурени ще задушат добрите растения.

Само, че градинари много, а растение никой не ще да бъде. Зад всички беди на този свят, стоят добри намерения. Няма особена нужда непременно да се допринася за обществото - и без това плащаме данъци.

преди 2 часа, insec написа:

Само, че градинари много, а растение никой не ще да бъде. Зад всички беди на този свят, стоят добри намерения. Няма особена нужда непременно да се допринася за обществото - и без това плащаме данъци.

В продължение на играта на асоциации и метафори, ще кажа следното

Нека наречем тези, които плащат данъци растения, а чиновниците, на които се плаща от данъци градинари. Съгласявам се, че много искат да са градинари. Някои пък искат да са растения, ама да не им се бъркат градинари, защото са неопитни или злонамерени. Други пък не искат да са "растения",защото градинарите им обират плода.

Та,  "градинарите" според мен са необходими, защото въвеждат ред. Обаче тия бахчеванджии си имат предпочитания. Едни искат да имат овошки, други бостан, трети зарзават. Тези, които наричаме "растения" също имат предпочитание - да се плоди и размножава техния вид. Заради това има противоречия. Обаче ако спрем да плащаме данъци и да издържаме "градинари", нашата градинка ще потъне в разруха и няма да е нито овощна, нито бостан, нито злак. Само буренак.

А сега да погледнем метафорично темата. От метафората става ясно, че най- хубаво е да си в градина, в която умело развъждат твоя вид. Тези дни се разхождах по полето и в нива с люцерна видях слънчоглед от предишния посев- крив, хилав, няма да стане. Ако беше поникнал самосиндикално и отшелнически в синура, нямаше да му е по- добре. Пак щеше да е келяв. От това, да живее в пещера и да се храни с огризки, човек не става силен и умен. Ако споменатото слънчогледче беше намерило подходяща почва... някой градинар, дето мечтае да завъди слънчоглед, но няма семе... а? Да, ама не. Дебнат мишки, птици и мравки. Няма да го бъде. Обречено е. 

Ами, според тази метафора- не става. Може би за това ми е допаднала  

Друга е, че отшелникът е като Зевс, отгледан на о. Ида, за да не го глътне Кронос. Така са правили първите християни, бягайки от дългата ръка на Рим. Тайно са растели и после Рим е станал християнски. Обаче Френската революция показа, че вливането на маса хрантутници, отшелници от мирското в манастири, в реалността е добро за всички, за разлика от молитвите, които евентуално, евентуално(!), биха помогнали за душата. 

Друга е, че отшелникът е като пра- човеците в пещерата, това е единственото място, където са защитени от бури и набези зли. Там са могли да си говорят, да рисуват по стените и да правят човеци. Обаче отшелниците именно от това бягат. Не искат да си говорят, не искат да правят човеци. На страната на антинаталистите са.  Мизантропи са. Ако бяха хуманисти, щяха да помагат, да учат хората, а не да бягат от тях. 

Та така с метафорите...  

 

преди 4 часа, Shiniasu написа:

Имам чувството, че продължаваш да приемаш отшелничеството като бягство.

Ъ- хъ.

Временната самота на споменатите по- горе личности е част от технологията за осмисляне на живота, която поражда нещо полезно.

преди 2 минути, Търсещ истини написа:

....

Да си отшелник не означава да си социален инвалид. Дори примерите, които предлагаш - Буда, Мойсей, Исус - не са живяли в пещери, а напротив, те са били в центъра на множеството, постоянно са били обградени от тълпа. Тези отшелници са поддържали много повече контакти от самия теб. Правиш критичен анализ на нещо, което обаче НЕ Е отшелничество и не работиш с подходящите примери. Отшелничеството не произтича от отношение към средата, а е отношение към самия теб.

преди 1 час, insec написа:

Отшелничеството не произтича от отношение към средата, а е отношение към самия теб.

1. Към мен или  към себе си?

2. Относно отшелничеството на Буда , Моисей и Христос, се налага да повторя Те са се усамотили за някакво време, докато са осмислили своето виждане за света. Тяхното отшелничество е търсене на покой. Не са имали кабинет, където да се усамотят и са търсели друго място.

Да споделя, че тук правим нещо друго. Както елините не са се отдавали на отшелничество, така и тук, всичко става пред хората, на агората (форума). За тях отчуждаването е било присъда. Това е хубав маниер, да обсъждаме като цивилизовани елини !

 

преди 8 часа, Търсещ истини написа:

Не съм съвсем съгласен и ще го предам с метафора- ако градинарят не се опитва да плеви, култивира градината си, бурени ще задушат добрите растения.

Това, за което говориш, е подсъдимо. Геноцидът не е законен метод да си направиш хубава градина. Хората са най-голямата причина за човешкия прогрес и най-голямата пречка.

преди 2 часа, Myanmar написа:

Това, за което говориш, е подсъдимо.

Изумен съм. Или не разбирате мисленето чрез метафори, или не разбирате правните норми. Моля, посочете текста, според който е наказуемо плевенето на градините. 

Изобщо свържете съждението си със закон. 

преди 2 минути, Търсещ истини написа:

Моля, посочете текста, според който е наказуемо плевенето на градините.

Това, че живееш с плевели, както и не разбираш значението на плевелите. Всяка утопия иска да гради хубави неща, но има свои представи за хубаво, които нарушават правата и живота на повечето от остатъка от света.

преди 1 час, Myanmar написа:

Това, че живееш с плевели, както и не разбираш значението на плевелите. Всяка утопия иска да гради хубави неща, но има свои представи за хубаво, които нарушават правата и живота на повечето от остатъка от света.

ОК. Очаквано прахосване на време. 

преди 13 часа, Търсещ истини написа:

ОК. Очаквано прахосване на време. 

Явно не ти достига време ли?!

Човекът е отделил от себе си време, за да беседва с теб. Той решава!!!! 

Това, че ти не се справяш с времето, не означава, че другия прахосва време, а че ти прахосваш времето си тук = всеки го вижда. 

Та, не разбирам твоята констатация определено .... 

преди 1 час, iИ.дИоNд.Ni написа:

Та, не разбирам твоята констатация определено .... 

Myanmar e вежлив съфорумец. С никого не е влязъл в директен сблъсък. Изведнъж решава, че това, което пиша е подсъдно. Явно е прегледал съвсем повърхностно написаното. Но понеже стил му е да не се задълбочава, то да му обяснявам е излишно. Волна птица е. Я дошъл пак, я- не.