Премини към съдържанието
  • Добре дошли!

    Добре дошли в нашите форуми, пълни с полезна информация. Имате проблем с компютъра или телефона си? Публикувайте нова тема и ще намерите решение на всичките си проблеми. Общувайте свободно и открийте безброй нови приятели.

    Моля, регистрирайте се за да публикувате тема и да получите пълен достъп до всички функции.

     

Психология в ежедневието: Психични защитни механизми: - Ескапизъм! Дигитален, религиозен или друг масов тип


Препоръчан отговор

http://bg.housepsych.com/eskapizm_default.htm

 
 
bg.housepsych.com
 

Ескапизъм

 

 

 Ескапизмът е явление, което представлява индивидуално-примирителна гравитация на човек, който се стреми да се промъкне в илюзорна вселена, криейки се от реалността.

Най-просто казано, разглежданият феномен ЕСКАПИЗЪМ се състои в желанието на човешкия субект или част от социална асоциация да се отдалечи от общоприетия жизнен модел на обществото. Основата на ескапизма е липсата на увереност в разумността на общо установените норми, съставляващи основата на идеите на обществото. Резултатът е критично преосмисляне на подобни норми. За появата на феномена ескапизъм е необходимо обществото да достигне връх в нивото на собственото си развитие, при което социалната дезадаптация и изключване от обществото не водят до смърт, както в примитивното общество, когато "остракизмът" (изхвърляне / отхвърляне / изключване) е избран като често наказание за неправомерно поведение и престъпни деяния.

Какво е ескапизъм?

Светското съществуване просто е задължено да носи удовлетворение, а ако се случи понякога, тогава възниква горното явление. Често животът изисква от хората да преодолеят различни препятствия и да положат значителни усилия, за да постигнат желания щастлив живот. И затова понякога се уморяват, те искат да се откажат от всичко. Това поражда мечти за утопична реалност, за фантастична реалност, за живот, където е ясно и удобно, където хората са щастливи и всички са здрави, където няма омраза , скърби и провали, където всичко е просто. Временното оттегляне в илюзия и предаване на мечтите могат да бъдат причислени към форма на отпускане, облекчаване на стреса след стресов ден. След това човек трябва да събере сили и да започне нов ден с усмивка, за да създаде своя собствена реалност.

Някои хора обаче се провалят, след като дават мечти да се върнат в реалността. За тях измисленият свят става все по-хубав, по-интересен и светещ с по-ярки цветове. Такива личности сами не са в състояние да се откажат от измисления свят. По този начин възниква разглежданото явление.

Ескапизъм, какво е това?

В психологията ескапизмът е вид психологическа защита, често това може да бъде гранично разстройство на личността, причинено от акцентуация на характера . Това е бягство от актуални реалности. Освен това разглежданата концепция предполага да отидете навсякъде.

Ескапизмът може да се намери при активното (секс, учене, игри, работа, спорт) и в пасивното функциониране (четене на книги, медитация ).

Средство за ескапизъм е кариера, религиозни вярвания, компютърни игри, тоест всичко, което може да се използва като компенсаторен инструмент, заместващ различни нерешени личностови проблеми.

По правило ескапизмът възниква поради недоволството от отразените от индивида условия на социалният контекст, отношенията, парадигмите, от епохата, в която той съществува, липсата на желание (способност) да живее в наши дни и на това място. Това явление може да се появи при всички, тъй като в различните етапи от живота всеки индивид е имал желание да бяга някъде.

Адекватният ЕСКАПИК (бягащ във фантазен свят) обикновено е субект, който избяга в илюзорния свят, където няма нужда да решава проблеми и да разрушава бариерите в ежедневния живот. Често тенденцията за бягство от съществуването всъщност се предхожда от различни постоянно присъстващи стресори. Тоест, ескапизмът тук е един вид отговор на организма. Освен това често възниква след претърпяна психологическа травма , поради упорит труд, живот в неблагоприятна среда и невъзможност за изграждане на адекватни отношения с околната среда.

По този начин ескапизмът в психологията е осъществяването на действия, които водят индивидите да загубят връзката си с реалността, да скъсат реалните взаимоотношения, да обезсилят творческата и творческата дейност, насочена към социалното развитие. Това явление е само заместител на лесното, удобно съществуване, външен вид, който е напълно предвидим и отговаря на изискванията на живота на човек.

Ескапизмът е опасен, защото инхибира развитието на личността, защото когато няма желание за преодоляване на трудностите, не се проявява закаляване на характера , възниква копнеж, резултатът от който е опит за живот на фалшив живот.

Днес има много възможности и начини да избягате от реалността. Не е възможно да се разграничат в съответствие с естествените свойства на индивидите, следователно познаването на методите помага малко за разбирането на същността на проблема. Така например, ако човек има ясни очертания на „паралелни реалности“, тогава с появата на желание да се потопи в някоя от тях, той веднага би могъл да осъзнае корена на проблема и какво трябва да се направи в реалния свят. Тогава няма да има нужда да създавате илюзорни светове и да ги оставяте.

Привърженик на ескапизма всъщност може да напусне обществото, например, като се е преместил в практически необитаемо село или в недостъпен регион, или може да живее в обществото, отчуждено от него, тоест такъв човек престава да проявява интерес към общоприетите норми, избирайки свят на собствените си мечти.

На практика всяка дейност може да се използва като метод за ескапизъм, ако може да компенсира реалността или нерешените задачи в нея.

 

Как да се отървете от ескапизма?

Да се освободиш от желанието да избягаш от съществуващата реалност в измислен свят, изтъкан от илюзии, понякога е доста трудно.

В съвременната медицина това явление не принадлежи към категорията на психичните разстройства. Въпреки това много проучвания са доказали, че ескапизмът често се превръща в основа за формиране на мания, депресивни състояния и други разстройства на личността.

През последното десетилетие все повече последователи сред младежи от 12 до 26 години придобиват т. Нар. Компютърен ескапизъм или оттегляне във виртуалността. Тази разновидност на разглежданото явление не само кара субектите да участват в измислен героичен сюжет, но и ги прави зависими от случващото се с хората.

 

Компютърните и онлайн ролевите игри се превръщат в проклятие на нашето време. Много човешки субекти не са в състояние да овладеят собственото си „желание“, в резултат на което „живеят“ в продължение на много часове зад компютърни монитори.

Компютърният ескапизъм допринася за развитието на следните негативни характеристики:

- изолация поради загуба на контакт с роднини и другари;

- проблеми във всички области на живота (учене, кариера, семейни отношения);

- нестабилност към въздействието на стресорите, нарушения на адаптивната способност.

Освен това компютърният ескапизъм може да причини различни разстройства на личността: подобни на неврози и депресивни състояния, мания, психопатия , социопатия , нарцисизъм , шизоидно разстройство и др.

Как да се справим с ескапизма? Как такова лечение на ескапизъм не съществува, тъй като анализираният феномен не може да се счита за патологични състояния. Има само редица общи препоръки.

Следното може да се посъветва на хора, които са загубили връзка с реалността. На първия завой трябва да премахнете розовите очила от очите си и да огледате света с ясен поглед. Човек трябва да приеме реалността в своята цялост, с цялата си непривлекателност и проблеми. Това не е лесно да се направи, ще са необходими някои усилия и обучение. Човек трябва да усеща живота. Разберете, че всички земни хора са индивидуални.

Неизпълнените мечти водят до недоволство от себе си и съществуване, което кара човек да навлезе още по-дълбоко в илюзорна реалност, така че фантазиите трябва да се опитат да се преведат в реалност. В хода на тяхното изпълнение човек няма да има време за празни мечти.

Мозъкът трябва да бъде зает с нещо, тъй като рутината изостря ситуацията. За целта можете да изучавате езици, да решавате кръстословици, да научавате стихове, да четете книги. Най-важното в борбата срещу засмукване в паралелна реалност е премахването на причината, която предизвика полета от належаща реалност.

 

Последствия от ескапизма

Това явление, както и повечето други явления, е нееднозначно. Основната му опасност се крие във възможността окончателно да се отдалечи от реалността и да преживее останалото време в необятността на измислената реалност.

Освен това обществото никога не е одобрявало и едва ли отсега нататък одобрява хора, които не споделят неговите ценности. Обществото притиска такива личности, така че ескапистите са още по-потопени в пула на нереалността.

Разглежданото явление, от една страна, е нормално свойство на човешката психика. Всеки индивид изпитва нужда да избяга от ежедневните тревоги, тежест от отговорност, стрес. Такава нужда е нормално състояние. Следователно ескапизмът, като получаване на временна почивка от преодоляване на безкрайните препятствия, поставени от живота, е необходимо нещо.

Крайното проявление на описаното явление се счита за пълно отчуждение от реалността (ФАНАТИ-зъм). Подобно поведение показва наличието на сериозни належащи проблеми или психични разстройства.

Появата на компютрите в човешкия живот и с него в световната мрежа предостави на човечеството безпрецедентни открити пространства за полета на въображението и възможността за ескапизъм. Виртуалността днес прави възможно да се преживеят и най-нереалистичните мечти и фантазии.

Освен това нереалното интернет пространство е изпълнено с всевъзможни фантастични светове, които влачат не само най-малките представители на човечеството, но и възрастни хора, които нямат ясно привличане да избягат от реалността, но се поддават на виртуално изкушение, защото е по-светло и по-наситено с емоции, отколкото скучно сиво ежедневно съществуване.

Човек, потопен изцяло в несъществуващи фентъзи или религиозни светове, продължава собственото си физическо същество, но като ЕСКАПИСТ неговата личност се повлиява и "той" се превръща в илюзия, притеснителна необходимост, скучен дълг, в сравнение с яркостта на емоциите от измислена реалност. Резултатът от такъв ескапизъм е разпадането на семейните отношения и социалните връзки, нарушената адаптация и интелектуалното разстройство. В екстремни прояви ескапизмът често води до продължителни депресивни настроения или самоубийства . ..

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

Колега, на някакви таблетки ли сте, защото сте сбъркали раздела с тоя на "вицовете".

Интелигентните хора са такива, защото са се научили да внимават и осмислят. Ако не сте способен на елементарни умения ( освен че ви липсват техническите) отидете на психолог или невролог.

=====

п.с.

Ако напишете тази 'фантастична статия" - моля приложете снимковия си материал как сте извършили точно процедурата на вас самия. :lol6:

Смешно е когато поредните клоуни си търсят по-широк манеж, че омръзват на дадена публика. Може би - и на себе си омръзват.

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

преди 11 минути, dimy написа:

Скоро ще напиша статия за фимозата.

На ръкоделието или на обрязването ще наблегнете? :) Нетърпелив съм да науча за психическото й лечение.

Или не. Ще пишете за това, колко е опасна за психиката на юношата и щом възникнат проблеми да ги решава, а не да търпи. А- ха.

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

преди 3 минути, Търсещ истини написа:

Нетърпелив съм да науча за психическото й лечение.

Е как да го "научите" след като такова отсъства и въпросният "примерен"  потвърджава липсите на такова лечение. :)

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

преди 21 часа, _ramus_ написа:

http://bg.housepsych.com/eskapizm_default.htm

 
 
bg.housepsych.com
 

Ескапизъм

 

 

 Ескапизмът е явление, което представлява индивидуално-примирителна гравитация на човек, който се стреми да се промъкне в илюзорна вселена, криейки се от реалността.

Най-просто казано, разглежданият феномен ЕСКАПИЗЪМ се състои в желанието на човешкия субект или част от социална асоциация да се отдалечи от общоприетия жизнен модел на обществото. Основата на ескапизма е липсата на увереност в разумността на общо установените норми, съставляващи основата на идеите на обществото. Резултатът е критично преосмисляне на подобни норми. За появата на феномена ескапизъм е необходимо обществото да достигне връх в нивото на собственото си развитие, при което социалната дезадаптация и изключване от обществото не водят до смърт, както в примитивното общество, когато "остракизмът" (изхвърляне / отхвърляне / изключване) е избран като често наказание за неправомерно поведение и престъпни деяния.

Какво е ескапизъм?

Светското съществуване просто е задължено да носи удовлетворение, а ако се случи понякога, тогава възниква горното явление. Често животът изисква от хората да преодолеят различни препятствия и да положат значителни усилия, за да постигнат желания щастлив живот. И затова понякога се уморяват, те искат да се откажат от всичко. Това поражда мечти за утопична реалност, за фантастична реалност, за живот, където е ясно и удобно, където хората са щастливи и всички са здрави, където няма омраза , скърби и провали, където всичко е просто. Временното оттегляне в илюзия и предаване на мечтите могат да бъдат причислени към форма на отпускане, облекчаване на стреса след стресов ден. След това човек трябва да събере сили и да започне нов ден с усмивка, за да създаде своя собствена реалност.

Някои хора обаче се провалят, след като дават мечти да се върнат в реалността. За тях измисленият свят става все по-хубав, по-интересен и светещ с по-ярки цветове. Такива личности сами не са в състояние да се откажат от измисления свят. По този начин възниква разглежданото явление.

Ескапизъм, какво е това?

В психологията ескапизмът е вид психологическа защита, често това може да бъде гранично разстройство на личността, причинено от акцентуация на характера . Това е бягство от актуални реалности. Освен това разглежданата концепция предполага да отидете навсякъде.

Ескапизмът може да се намери при активното (секс, учене, игри, работа, спорт) и в пасивното функциониране (четене на книги, медитация ).

Средство за ескапизъм е кариера, религиозни вярвания, компютърни игри, тоест всичко, което може да се използва като компенсаторен инструмент, заместващ различни нерешени личностови проблеми.

По правило ескапизмът възниква поради недоволството от отразените от индивида условия на социалният контекст, отношенията, парадигмите, от епохата, в която той съществува, липсата на желание (способност) да живее в наши дни и на това място. Това явление може да се появи при всички, тъй като в различните етапи от живота всеки индивид е имал желание да бяга някъде.

Адекватният ЕСКАПИК (бягащ във фантазен свят) обикновено е субект, който избяга в илюзорния свят, където няма нужда да решава проблеми и да разрушава бариерите в ежедневния живот. Често тенденцията за бягство от съществуването всъщност се предхожда от различни постоянно присъстващи стресори. Тоест, ескапизмът тук е един вид отговор на организма. Освен това често възниква след претърпяна психологическа травма , поради упорит труд, живот в неблагоприятна среда и невъзможност за изграждане на адекватни отношения с околната среда.

По този начин ескапизмът в психологията е осъществяването на действия, които водят индивидите да загубят връзката си с реалността, да скъсат реалните взаимоотношения, да обезсилят творческата и творческата дейност, насочена към социалното развитие. Това явление е само заместител на лесното, удобно съществуване, външен вид, който е напълно предвидим и отговаря на изискванията на живота на човек.

Ескапизмът е опасен, защото инхибира развитието на личността, защото когато няма желание за преодоляване на трудностите, не се проявява закаляване на характера , възниква копнеж, резултатът от който е опит за живот на фалшив живот.

Днес има много възможности и начини да избягате от реалността. Не е възможно да се разграничат в съответствие с естествените свойства на индивидите, следователно познаването на методите помага малко за разбирането на същността на проблема. Така например, ако човек има ясни очертания на „паралелни реалности“, тогава с появата на желание да се потопи в някоя от тях, той веднага би могъл да осъзнае корена на проблема и какво трябва да се направи в реалния свят. Тогава няма да има нужда да създавате илюзорни светове и да ги оставяте.

Привърженик на ескапизма всъщност може да напусне обществото, например, като се е преместил в практически необитаемо село или в недостъпен регион, или може да живее в обществото, отчуждено от него, тоест такъв човек престава да проявява интерес към общоприетите норми, избирайки свят на собствените си мечти.

На практика всяка дейност може да се използва като метод за ескапизъм, ако може да компенсира реалността или нерешените задачи в нея.

 

Как да се отървете от ескапизма?

Да се освободиш от желанието да избягаш от съществуващата реалност в измислен свят, изтъкан от илюзии, понякога е доста трудно.

В съвременната медицина това явление не принадлежи към категорията на психичните разстройства. Въпреки това много проучвания са доказали, че ескапизмът често се превръща в основа за формиране на мания, депресивни състояния и други разстройства на личността.

През последното десетилетие все повече последователи сред младежи от 12 до 26 години придобиват т. Нар. Компютърен ескапизъм или оттегляне във виртуалността. Тази разновидност на разглежданото явление не само кара субектите да участват в измислен героичен сюжет, но и ги прави зависими от случващото се с хората.

 

Компютърните и онлайн ролевите игри се превръщат в проклятие на нашето време. Много човешки субекти не са в състояние да овладеят собственото си „желание“, в резултат на което „живеят“ в продължение на много часове зад компютърни монитори.

Компютърният ескапизъм допринася за развитието на следните негативни характеристики:

- изолация поради загуба на контакт с роднини и другари;

- проблеми във всички области на живота (учене, кариера, семейни отношения);

- нестабилност към въздействието на стресорите, нарушения на адаптивната способност.

Освен това компютърният ескапизъм може да причини различни разстройства на личността: подобни на неврози и депресивни състояния, мания, психопатия , социопатия , нарцисизъм , шизоидно разстройство и др.

Как да се справим с ескапизма? Как такова лечение на ескапизъм не съществува, тъй като анализираният феномен не може да се счита за патологични състояния. Има само редица общи препоръки.

Следното може да се посъветва на хора, които са загубили връзка с реалността. На първия завой трябва да премахнете розовите очила от очите си и да огледате света с ясен поглед. Човек трябва да приеме реалността в своята цялост, с цялата си непривлекателност и проблеми. Това не е лесно да се направи, ще са необходими някои усилия и обучение. Човек трябва да усеща живота. Разберете, че всички земни хора са индивидуални.

Неизпълнените мечти водят до недоволство от себе си и съществуване, което кара човек да навлезе още по-дълбоко в илюзорна реалност, така че фантазиите трябва да се опитат да се преведат в реалност. В хода на тяхното изпълнение човек няма да има време за празни мечти.

Мозъкът трябва да бъде зает с нещо, тъй като рутината изостря ситуацията. За целта можете да изучавате езици, да решавате кръстословици, да научавате стихове, да четете книги. Най-важното в борбата срещу засмукване в паралелна реалност е премахването на причината, която предизвика полета от належаща реалност.

 

Последствия от ескапизма

Това явление, както и повечето други явления, е нееднозначно. Основната му опасност се крие във възможността окончателно да се отдалечи от реалността и да преживее останалото време в необятността на измислената реалност.

Освен това обществото никога не е одобрявало и едва ли отсега нататък одобрява хора, които не споделят неговите ценности. Обществото притиска такива личности, така че ескапистите са още по-потопени в пула на нереалността.

Разглежданото явление, от една страна, е нормално свойство на човешката психика. Всеки индивид изпитва нужда да избяга от ежедневните тревоги, тежест от отговорност, стрес. Такава нужда е нормално състояние. Следователно ескапизмът, като получаване на временна почивка от преодоляване на безкрайните препятствия, поставени от живота, е необходимо нещо.

Крайното проявление на описаното явление се счита за пълно отчуждение от реалността (ФАНАТИ-зъм). Подобно поведение показва наличието на сериозни належащи проблеми или психични разстройства.

Появата на компютрите в човешкия живот и с него в световната мрежа предостави на човечеството безпрецедентни открити пространства за полета на въображението и възможността за ескапизъм. Виртуалността днес прави възможно да се преживеят и най-нереалистичните мечти и фантазии.

Освен това нереалното интернет пространство е изпълнено с всевъзможни фантастични светове, които влачат не само най-малките представители на човечеството, но и възрастни хора, които нямат ясно привличане да избягат от реалността, но се поддават на виртуално изкушение, защото е по-светло и по-наситено с емоции, отколкото скучно сиво ежедневно съществуване.

Човек, потопен изцяло в несъществуващи фентъзи или религиозни светове, продължава собственото си физическо същество, но като ЕСКАПИСТ неговата личност се повлиява и "той" се превръща в илюзия, притеснителна необходимост, скучен дълг, в сравнение с яркостта на емоциите от измислена реалност. Резултатът от такъв ескапизъм е разпадането на семейните отношения и социалните връзки, нарушената адаптация и интелектуалното разстройство. В екстремни прояви ескапизмът често води до продължителни депресивни настроения или самоубийства . ..

цялата статийка, която си цитирал е един bullshit и е написана от някой идиот, който не може да се изразява писменно с думи какво иска да каже, толкова много размазаности и неопределености в този текст, просто веднага се набива в мисленето (на човек) при четенето на този тъпизъм

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

на 4.01.2022 г. в 13:16, _ramus_ написа:

Ескапизмът е явление, което представлява индивидуално-примирителна гравитация на човек, който се стреми да се промъкне в илюзорна вселена, криейки се от реалността.

Най-просто казано, разглежданият феномен ЕСКАПИЗЪМ се състои в желанието на човешкия субект или част от социална асоциация да се отдалечи от общоприетия жизнен модел на обществото. Основата на ескапизма е липсата на увереност в разумността на общо установените норми, съставляващи основата на идеите на обществото.

Още в началото на статията е "заложено" противоречие в лицето на еднопосочна оценка!

"Се стреми" + "криейки се".  Е как реши някой си, че друг "се крие". Това е въвеждане на нарицателно!

А пък във второто изречение, започва с нещо универсално като наблюдение - желание за "отдалечаване" - признак за начало на индивидуализиране. Обаче във втората част, вече безкритично се изказва "общо установените норми, съставляващи основата на идеите на обществото". Не бива "общоустановените" да са универсални и да сме достигнали пика, "съвършеното общество" със "съвършените му норми"....хахаха. "Утопичното" винаги води със себе си "антиутопичното"...

"Първичен фашизъм" прозира и в тази популярна статия. Ама съм сигурен, че това е убегнало на руския екип на "housepsych.com"!

Та "ескапизмът" като "нова думичка", на ниво индивид, е просто друг израз на фаза от "индивидуализиращото се дете"....и това е естествена фаза(стадий) в социалното развитие на индивидите..... пък то кво - ще го превърнем в нарицателно, в негативна конотация, като "дезадаптираните деца", които "бягат да се крият"....не бива да са длъжни да са безкритични към обществото! Ми че то така се възпитават "послушковци", от които "промяна" не мож се роди....а където няма движение има блато.

А на ниво "общество" е фаза от обособяването на групи по интереси. И безкритичното вкарване като нарицателно е въвличане в "борбите между лобита" от вече изградени групи по интереси. Клони към "кадифено-ръкавичена", демагогска хватка за ограничаване на възникване на "нови групи", критикуващи управлението на "стари". А то "промяна" без "разрушение" ни мож се реализира. 

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

на 5.01.2022 г. в 6:01, dioib написа:

Те бюрократите от СЗО първо да обяснят как "стария" Ковид се оказа за тях "нов", па тогава да определят "геймърството" като "заболяване"!!! Нагла бюрократична машина, дето се правят опити да стане "глобално министерство на здравеопазването"....тинтириминтири...още не сме дорасли като цивилизация да "работим в големи мащаби", та да "пробутват" "светли социалистически похвати" наново.

Аз лично, докато се опитвам да пиша кодове и "биндове" за мигновено купуване на снаряжение в конзолата на CStrike, придобих представа за програмирането и как се изгражда структурата на виртуална реалност на игра.

Сумати приятелчета от едновремешните клубове играеха "стратегии" и вече управляват екипи от хора, и то успешно. 

Не е проблема в "децата", а в социалната система, в която сме сите. "Ескапизмът", "геймърството" са просто "бунтът на младите" срещу системата. Това са признаци на заболяване на обществото. И подобни силови похвати лекуват, колкото заварчик е скулптор... 

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

преди 1 час, kipen написа:

Още в началото на статията е "заложено" противоречие в лицето на еднопосочна оценка!

Присъединявам се, не я четох внимателно, защото ми се набиха в очите недомислиците в нея. Като че ли има наистина едно и веднъж завинаги определение що е реалност, чии представи за нея са правилни (на авторите на статията, на обществото в момента като някакъв средностатистически фактор и арбитър, на публикувщия я тук и може би смятащ твърденията в нея за разбиращи се от само себе си?) ... С една дума плоско и манипулативно на квадрат. 

пп. В тийнейджърска възраст ме изключиха от две гимназии и какво, никога не съм била престъпник, нито опасен за обществото субект. Кой е бил в състояние на илюзия в онзи случай? Двете страни поотделно, имам предвид обществото и аз, но кой в по-голяма степен? Баща ми дори ме заведе на психиатър, психиатърът каза, че съм напълно нормална. Което си е така и до днес, ако не броим треските за дялане, дето всеки си има. 

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

преди 3 часа, witness написа:

не я четох внимателно

след като не четете внимателно... а и въобще не е четена, стана норма всеки да си дращи каквото му скимне.

Екапизмът няма нищо общо с привидените тийнейджърски бунтове и вечните противопоставяния "Аз и обществото", както и вечните слогани на "двете страни - АЗ (че кои са тия), Обществото - (кой пък е тоя).

Разглежда се набор от процеси и ефекти от тях, при които даден субект бяга в своя конструирана реалност, защото съставената от рецепторни сигнали, за него е болезнена, травмираща и конфликтна за преживяване. :) И кое не е очевидното, като се зачете калдата навсякъде, вкл и коментарите под статията?

прехвърлянето на отговорността някъде в "обществото" - е в началото на статията и тя е само за общо сравнение. защото и бегълците също идват от социалният живот, сред който се формират като личности, и дори избягали за тях е проблем самотата и си търсят цял живот "сродни", или най-малкото "приемащи". Търсят си цял живот нужната им идеологична образно-концептуална система сред която да се привидят... и текват процеси по различното темпо на бягане и на бягство от действителността. НЕ ОТ ОБЩЕСТВОТО - а от проблеми на даден субект в съприкосновението му с "другите".

И ако в животът на всеки човек се минава и през тийнконфликта "аз - обществото", се ползва думата МИНАВА, защото се влиза и излиза от това, защото е етап. Който не го преминава, отработва/израства после  разиграва сценките на неслучилото решение на конфликта и цял живот психичното цикли в повторения, докато не се получи "пробив". Точно затова точните коментари, на точните хора се завъртяха около едно и също и отново се дири "рефлексия чрез писането, и привиждане на вече написаното в своята нагласена барака.

Само за бегла справка - разбира се че е пълно с примери. В случая - ето:

преди 3 часа, witness написа:

В тийнейджърска възраст ме изключиха от две гимназии и какво, никога не съм била престъпник, нито опасен за обществото субект.

Кой е бил в състояние на илюзия в онзи случай? Двете страни поотделно, имам предвид обществото и аз, но кой в по-голяма степен? Баща ми дори ме заведе на психиатър, психиатърът каза, че съм напълно нормална. Което си е така и до днес, ако не броим треските за дялане, дето всеки си има. 

Ето чудесен пример за описание как работят психичните защити и нуждата да се изгражда вътрешна вселена в която 'всичко ми е ок, проблемите са в обществото, психиатърът каза че съм нормална"

съвсем бегло аналитично сравнение на написаното подава ясно че това са доизмислени и нагласени 'факти'...

Например - "изключиха ме от две гимназии" - но се пропуска преднамерно "защо, заради какво". Повторението на рецидив е едно в тийнвъзрасти, но над 30+ същото е вече девиация или патология.

Нелогичността в изразеното е в много посоки - например излиза че "психиатъра не е от "потъналото в илюзии общество". Последното е виновно че "някой си имал трески за дялане, докато "психиатъра е казал - НАПЪЛНО нормална е".

Хем психиатърът е "казал" нормална си. Дали го е казал, дали - не, не е толкова важно. И да го казал - психиатрично да си "нормална" е едно, но психично проблемна - е вече друго. Защото в старо време, за да те изключват от две гимназии, означава че си проблемна. Условно е от няколко варианта - или идеологически, или "морално" или психично . Интелигентността ти е очевидна, качествата на творец, на различно виждащ - също, именно психичната девиация е отключена заради проблемни преживявания на проблемни събития. В тийн-възраст - това си е масово, но повечето деца го израстват. А други - не успяват.

Качествата на творец и вродената интелигентност нямат нищо общо с изострената чувствителност, ранимост, уязвимост, фобии... Последното в ранна възраст говори вече и за други неща и след него - следват също "други неща"...

Всичките тия говорят за психични девиации, които не само не са израснати, а и ги има и досега и ти чудесно го знаеш, колкото и да го заобикаляш. И казвам само че и аз го докоснах, защото светът не е толкова голям, пък аз дори съм те виждал, защото ходиш на представянето на книгите на съпруга ти...  Аз именно заради това и отидох, защото неговите неща... 'да речем' че нямат нищо общо с мен. Както и за мен става ясно защо двамата сте "заедно". И да - добри хора сте и нищо от написаното няма общо с това кой, дали и защо е Добър, или кое, колко и дали е Лошо.

Почти няма ТИЙН-ка, която да не преживява нейните си варианти на "мистична опитност". И двете ми дъщери още от малки започнаха с тия наченки - голямата виждаше НЛО в стаята й, някакви призми обикаляли, пък се променяли и тя си играела с тях. МАЛКАТА, след нея на подобна възраст си говореше с различни гласове, а една нощ ми изкара акъла с думички, изразни средства, нисък мъжки глас с ръмжащ тембър... преминали докато сомнамбулстваше из апартамента нощем. Това мина и премина и те си спомнят за това с усмивка и се шегуват с него.

Някои деца в зависимост от средата си измислят цели светове, сред които преживяват още от малки конфликтите в средата си на израстване и възпитание. Работата е там, че някои от тия деца толкова потъват, че никога не ги напускат. И защо да го правят, при положение че сред "тяхната си обективна реалност, те са си ок". Именно там са си ок и там става чудесна територия в която да преживеят дефицита от "другата територия.

Та ето за тия работи става въпрос, докато разтягате локумите на всеки своето си забиване кое какво било, как той самият си е ок, но гадното общество, дето нищо не разбира, дето живеят тъпо, дето са такива или онакива... Дето вие сте виждащи, а те са слепи, заблудени, нещастни и проблемни и не - няма да живеете в тяхната смотана схема... жаме!!!

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

преди 6 часа, kipen написа:

Те бюрократите от СЗО

Не те знам на кое бюро стоиш ти ли?! Или кой серир (сериал) гледаш ли бе ... :) 

п.п. Знам та теб, по-важното за теб е да си недоволен!

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

преди 18 часа, _ramus_ написа:

съвсем бегло аналитично сравнение на написаното подава ясно че това са доизмислени и нагласени 'факти'...

Например - "изключиха ме от две гимназии" - но се пропуска преднамерно "защо, заради какво". Повторението на рецидив е едно в тийнвъзрасти, но над 30+ същото е вече девиация или патология.

Да, предполагам, че трябва да уточня за какво беше, че така звучи прекалено проблемно. След 30 не мисля, че съм имала проблеми, освен ако не броим някакъв кратък период на потъване в творчески занимания за ескапизъм, или въобще по принцип заниманията с изкуство за вид бягство от някакви си проблеми на обществото. Но и това отмина за добро или лошо. Аз отговарям на определението за ескапист и си го признавам, но нищо не можех да направя в полу-детските си години, щото нали си чувал, че човек изпада в ситуации, харктерни за себе си. Случайностите му ги осигуряват на точното време и място. 

От първата гимназия ме изключиха "за злоупотреба с алкохол и нарушаване на обществения ред". От втората не беше точно изключване, аз наистина преувеличих - намалиха ми поведението до незадоволително с последно предупреждение и баща ми каза край, продължаваш като частна ученичка. После размисли и се обади на директора с молба да ме възстановят редовно, но той му казал, че вече не им трябват "такива". Първия път се напихме на една практика в малък град, беше пълна дивотия, не бях само аз. В несмислено състояние решихме да отидем на църква в полунощ, защото беше Великден, а бяхме се поразглезили в София откъм реда и свикнахме да ходим със свещички по улиците по това време и да гледаме народ. То добре, че не можахме да влезем, понеже в полунощ на Великден църквата в тоя китен градец и партизанско гнездо се оказа заключена :) Целият град спеше тъмен. И ние минахме по някаква уличка и обърнахме кофите. Защо не знам, глупости пълни. Уличката се оказала точно покрай блока на началника на милицията и след десет минути се оказахме в управлението. Няма да разказвам всичко, но на другия ден милиционерите ни казаха, че ако са знаели как ще реагират учителите, нямало изобщо да им кажат... На същия този ден съпроводени от милиционер всеки минахме и поставихме кофите в правилно положение, много махмурлии. Някакъв дядо крещеше "това ли ви е златната младеж" и тъй нататък... Това беше първата глупотевина общо-взето. Втората беше чиста липса на късмет. Изпратиха ни за наказание в гимназия, в която се пиеше още повече, а на мен алкохолът явно не ми понася, но не се цепех особено от колектива и трябваше да минат още няколко години, докато окончателно го разбера. Тук изкарах само един срок редовно. Идиотите пиеха като смокове, някои бяха направо пристрастени. Този път по Коледа минахме следобед през базара в центъра, там пък лееха пелин и аз изглежда съм се напила. Само че в шест вечерта трябваше да отидем в гимназията да рисуваме скици, по модел. Аз се почувствах недобре и съм излязла във фоайето, после съм заспала на една табуретка под фикуса пред директорския кабинет. Съучениците ми ме забравили, естествено, и късно вечерта оттам ме вдигна един от даскалите и голямо врява вдигнаха на другия ден. Това беше. Пълна тъпня.

Понеже е тъпо наистина, няма да задълбавам в психологически подробности.

на 4.01.2022 г. в 13:16, _ramus_ написа:

Освен това нереалното интернет пространство е изпълнено с всевъзможни фантастични светове, които влачат не само най-малките представители на човечеството, но и възрастни хора, които нямат ясно привличане да избягат от реалността, но се поддават на виртуално изкушение, защото е по-светло и по-наситено с емоции, отколкото скучно сиво ежедневно съществуване.

А да, относно обявяването на геймърството от СЗО за заболяване - малко двоен стандарт и пълно лицемерие на фона на предложенията, по-скоро внушенията, че оттук нататък ще живеем в някакви си метавселени и това е неизбежно. Неизбежно ли ще е, ако се наложи в обществото още по-голямо обвързване на социалния живот, който и без това не е никаква действителност, а колективно бълнуване в много отношения (според личната ми преценка), с виртуалните "светове". Винаги съм се чудила какъв е този нагон да добавяме т.нар. реалности в кавички към и без това побърканите си представи. Едни след други, едни върху други и никога да не е достатъчно. И това в крайна сметка да се превръща в норма, страненето от която да се нарича девиация, фантазиране и т.н. Не е правилно според мен да се обобщават тези явления толкова безотговорно. 

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

преди 22 часа, _ramus_ написа:

Та ето за тия работи става въпрос, докато разтягате локумите на всеки своето си забиване кое какво било, как той самият си е ок, но гадното общество, дето нищо не разбира, дето живеят тъпо, дето са такива или онакива... Дето вие сте виждащи, а те са слепи, заблудени, нещастни и проблемни и не - няма да живеете в тяхната смотана схема... жаме!!!

Прекрасен израз на собствените ти страсти!

Ама в статията не става въпрос за индивидуално отношение на млад човек спрямо обществото, а за социални процеси и техни следствия като отражения в съзнанието на младите хора, резултиращи в дезадаптирани поведенчески модели....вече кат възрастни. Но това не е уточнено. В кюпа е и доста младия индивид:

на 4.01.2022 г. в 13:16, _ramus_ написа:

12 до 26 години придобиват т. Нар. Компютърен ескапизъм или оттегляне във виртуалността.

Едно към гйоторо! Къде е 12-13 годишното дете на прага на пубертета, къде е 26г., еле па 40г., патологично залитнал във фантазен свят, заместващ действителните човешки взаимоотношения, и завил се в защитна черупка.

По примерите, с които се защитава тезата може лесно да се определи тенденциозността на автора.

Това, че клони към психиатричния подход за оценка, т.е. поставя генерализирано в негативна конотоция "ескапизмът" си е негово решение. Но пък самата статия и развитието й е чудесен пример за това как и когато още от началото можеш да предвидиш "на къде ще го отвее вятъра кораба".

При положение, че имаш да разкроиш един плат, то ако "мръднеш" само с 1мм в началото, на 50-ия метър отклонението ще е бая голямо!

Имам предвид, че в статията е засегната и описана само една гледна точка - тази на съвременния психиатър, за който има само "дезадаптирани индивиди", които "са проблемни", не "служат добре" на обществото. И за това изниква и въпросът в статията - "Как да се отървем?"....  а пък като структура, ма грам не се различава от манипулативно "мотивираща неделна проповед" -"как да променим себе си за да сме богоугодни", "или да ни обича джизъс"!!! 

А защо да се "отърве човек"?!? - щото така ще е по адекватен в средата.... Ами защо условията на социалната средата са такива?!?!? ....не знам дали изобщо ще ми проследиш мисълта или пак ще си залитнеш в "предимствата на социализирането" и даването на пореден личен пример как някой си не е постигнал "равнис, мирно" с "общоприетите идеи на обществото", сякаш са универсални...

Няма като контра-аргумент нищичко по отношение на системата. Това го няма и в никой от съвременните разработки в Социалната психология. Пълно е обаче с определения за "разстройства" и методи "за отърваване".  ...Пинк Флойд така си написаха "The Wall", та и прекрасния клип към песента, ама в зациклилото ни в консуматорските ценности общество, диктувани от производителите желаещи да си продават стоките, е съвсем естествено да възниква "историята се повтаря" ...

То това е и функцията на соц.психологията, зададена от управляващите центрове в обществото. ...или в съвременната форма на "парадна демокрация", а всъщност "съвременен феодализъм(корпоративен)", функцията на соц.психологията е да определя и изнамира методи за "лечение на индивидите", за да са по-продуктивни. Разбира се за сметка на "инакомислието", което може да задава неудобни въпроси. 

Всъщност в икономическо отношение, съвременната(и отдавна) водеща система е тази на лихвата. А след "краха на източния блок" вече е господстваща система...за западния свят и голяма част от изтока вече.

При тази система се толерира конкуренцията и иновативността, за постигане на по-висока производителност ....обаче и до "консуматорското общество":

Води до меркантилизиране на индивидите в обществото. До дехуманизация и бюрократщина в процесите на консолидиране на капитала във все по-тесни рамки (концентриране на богатствата сред все по-малко хора) и окрупняването на властоизпълняващите институции. Капитализмът, в процеса на глобализиране се превръща бавно във Финансов капитализъм. Човекът става все по-малко човек и все повече "системен индивид" с определен цена. Дивата конкуренция за постигане на печалба отчуждава хората един от друг...и т.н. Все проблеми, предизвикателства при определянето на съвременните политики за управление, които вече не убагват толкова лесно от очите на социолозите и социалните антрополози, и които вече често повдигат неудобните въпроси пред управляващите звена....поне на запад, но и у нас има текива тенденции.

Определено това са процеси отразяващи прехода от Постмодерна във Виртуалната епоха, но пък да мотивираш млад човек като му дрънкаш, че проблемите в социализацията са единствено дължащи се на негово нежелание за развитие е цинизъм, според мен. Верно, че е съвсем естествено да възникне и кофти ответната реакция - "ами да, аз съм си ок, а средата не е", ама има и нещо друго.

И то е в подхода. Избраният подход е от "кадифените", ама е от множеството на "подходите на Силата".

Много по-ползотворен според мен, би бил подходът с описание и на социалните фактори, които обуславят причините за "ескапизмът"....и от тях вече произтичат съвсем други съвети - не как "да се отърве", което е зацикляне в проблема, ами как да бъде проактивен за промяна на системата чрез лично допринасяне, чрез социална активност, чрез идентифициране с образът на "имащият воля за промяна".

Ако си забравил какво е да си млад и неориентиран, особено за по-интелигентните и премислящи деца, ще ти го припомня!

Основен механизъм в психичната динамика за формирането на оценка е "звеното", на което се дължи "усещането за справедливост". Верно, че при децата и младите в този процес не е развита обективността за собственото допринасяне и за това често са недоволни, но пък в крайният резултат взима участие и входящата информация от динамиката в социалната среда.

Не само Валкирия води обществен живот...аз също. А доста често се случва да се срещам и с млади хора и да се сблъсквам с техната перспектива и оценки, както и лични решения при избора на поведение. И не става въпрос какви качества ти си възпитал у твоите, а като цяло за младежта, също и "вечните младежи", дето навремето не бяха "проблемни", но вече са, защо ли?

На млад човек да му обясниш защо има социална несправедливост, липса на равен старт - не го вълнува толкова, защото бързо-бързо "изтласква" тези констатации. Повече го вълнува как да достигне до некви модерни идеали. Те тез, последните битуват в обществото като следствие от ценностите, които пък са функция на "формата" на обществото. Всеобщи са оценките, че живеем в "Консуматорско общество" и неговите "производни" ценности.  Последните, като функция на обществото се "диктуват" в медийната среда от имиджмейкърите на рекламни кампании, свързани с определени "бизнеси".

Всъщност бизнеса, диктува и лайфстайла и определя и оценките за стойностен живот. И това е "бичът" на "консуматорската култура" - Да имаш, а не да бъдеш! (или иначе казано, както Ерих Фром описва двата модуса на "бъденето" и "притежаването"). А това е основният конфликт при децата в процеса им на социализиране. Защото в "сблъсък" са модуса на "бъдене", който е свързан с детските мечти VS модуса на "притежаване", налаган като ценност от обществото като външен свят за детето и младежите.

А в процеса на "придобиване на притежания", основен фактор младите да не "виждат", че се минава през развиване на умения и способности, различни от най-лесните  -"гъзеблизане" и "конформизъм", е защото ВНИМАНИЕТО е изместено към материалните придобивки и "сочните примери" в обществото как "ексцентрични" власт- и капитало-имащи се заобикалят с кръг от послушници и шутове, на които "даряват спокойствие".

Болшинството от младите хора, с които разговарям имат толкова ясен поглед върху тези процеси, че чак ме изумяват. Много от тях ми изтъкват тезата, че не виждат смисъл в "ученето", защото "в живота е най-важно под кое крило ще се сгушиш". И доста голяма част от така настроените млади хора "ескапизмът" не ги засяга.

Обаче по-интелигентните и иновативни, които са по-склонни да използват собствения си ум, а не да са "държанки" на някой си, задължително МИНАВАТ през "ескапизма". И на подобни, да им дефинираш това, което изживяват като "проблем за обществото", не само че е цинично, ами и още повече "заздравява черупката", като ги съботира да достигнат до жизненоважната мотивация, с която да излезнат от циклажа.

на 4.01.2022 г. в 13:16, _ramus_ написа:

Освен това обществото никога не е одобрявало и едва ли отсега нататък одобрява хора, които не споделят неговите ценности. Обществото притиска такива личности, така че ескапистите са още по-потопени в пула на нереалността.

И то при положение че изрично е упоменато, че "ескапизмът" не е заболяване, то това е таман "натискът на обществото", с който спекулира и авторът на статийката, за да си провежда внушения, резултиращи вътрешно в "страх от бъдещето" чрез "обществото няма да те одобри" и т.н. , които да доведат до естествен инстинктивно предизвикан интерес към статията му.    ...а и това, че е руски сайта напълно "резонира" с основната разлика между западното и руското общество - на запад младите са доста по-позитивни, щото не ги "плашат", че "обществото няма да ги одобри", а че "ще успеят въпреки трудностите". 

И понеже статията, според теб, не била за юношеско-младежкия период, а за тези във възрастов етап, които е след това НЕ МИНАВАТ, не излизат от този водовъртеж. (макар, че не е изрично уточнено, ама карай...)

Таман тези индивиди са "изгубен потенциал" в обществото. (и са сравнително доста по-интелигентни от масата от връстниците им, но умът им е зациклил в морални колизии, защото с него виждат и по-големи картини, а не само баровете, суеатата). И увеличаването им е доказателството на социалните антрополози за зациклянето на западната обществена система и основата за възникване на все повече неопаганизъм.

За това и написах, че

на 6.01.2022 г. в 12:30, kipen написа:

Това са признаци на заболяване на обществото. И подобни силови похвати лекуват, колкото заварчик е скулптор... 

 

п.п. На локално ниво във форума, най-много да се съдейства за все повече "последователи" на тукашните "проповедници"... което не вервам, че е целян качествен резултат от действията ти...ама знае ли се:wow:, така или иначе "работиш за собствениците"...

 

КУКУРИГУУУУ

преди 19 часа, dioib написа:

Не те знам на кое бюро стоиш ти ли?! Или кой серир (сериал) гледаш ли бе ... :) 

п.п. Знам та теб, по-важното за теб е да си недоволен!

Можеш! Ще успееш!

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

преди 3 часа, witness написа:

че оттук нататък ще живеем в някакви си метавселени

това е и "досега" - през цялата история на Хомо. В самият форум е изпълнено с примери. Дали ще се нарекат :"мета" или не - това е без значение. Други ги наричат религиозни, или идеологически, вселени,  което също е без значение.

И по принцип "геймърството" не е проблем за никого. Има се предвид потъването в световете на игрите, които стават все повече да приличат на 'реалистични'. Има хора сядат, играят, стават и са деятелни. А има други, които в играта намират 'своят свят" в който са точно онова, в което извън играта не могат да са. И потъват... и не им се "излиза". Даже и да не играят - те са си вътре в нея. И всичко това не е по-различно от всяко друго пристрастяване.

Между другото когнитивните възможности в игрите доказано се развиват чудесно, защото има много и различни видове игри. Познавам хора, които се научиха за 6 урока да управляват съвсем реален учебен самолет, само от "флайт симулатор" на Майкрософт.

преди 8 минути, kipen написа:

натискът на обществото", с който спекулира и авторът на статийката, за да си провежда внушения, резултиращи вътрешно в "страх от бъдещето" чрез "обществото няма да те одобри" и т.н. , които да доведат до естествен инстинктивно предизвикан интерес към статията му.

зацикли си "някъде в обществото като виновно за личността и дефицитите й. И нямаш спирка като набереш скорост... :)

Понеже бил :"руски сайт" ти, точно напълно по руски си зацикли в конфликта социум-личност.

Няма проблеми - изкажи си насъбраното - то такъв плам, такъв напор... Може би виждаш че "това е точното място". Може би, но няма нищо общо с ескапизма, като психичен синдром - от психични явления и процеси. И последствия.

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

преди 34 минути, _ramus_ написа:
преди 3 часа, witness написа:

че оттук нататък ще живеем в някакви си метавселени

това е и "досега" - през цялата история на Хомо.

https://bntnews.bg/news/shto-e-to-metavselena-i-kakvo-se-krie-zad-novoto-ime-na-feisbuk-1173454news.html

Мета-фейсбукът не е толкова еднозначен... дава възможности некой да продължи да си "се крие", докато му вливат произведени хранителни вещества от "Пепсико" или "Нестле":lol6: ....таман обществото, дето сме и ти и аз, а не некъв имагинерен обект, ще си спести от лечение на пристрастията му, за да има повече за търговците на газ и електроенергия

преди 34 минути, _ramus_ написа:

зацикли си "някъде в обществото като виновно за личността и дефицитите й.

Кой е споменвал "вина"? Аз ли?!?

За разлика на автора, АЗ изреждам и фактори, които също влияят, па макар и у доста от хората да не е напълно съзнавано как или да са невежи за които. И освен това критикувам подхода на статията, която е списана в руски сайт, който не само ти си цитирал.

преди 34 минути, _ramus_ написа:

Може би, но няма нищо общо с ескапизма, като психичен синдром - от психични явления и процеси. И последствия.

Само дето "обхватът" на въвежданото в статията понятие включва и психично здрави индивиди. Към които е отправена констатацията, че е нужен като "защитен механизъм", ама им препоръчва как "да се отърве", а не описва и цялостно социалните фактори, влияещи върху това защо възниква.

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

преди 35 минути, kipen написа:

Можеш! Ще успееш!

Не, не желая "пирова победа". ;) 

При всяка стратегия се планират жертви и т.н. Не би следвало в мирни времена да се ползват военни методи, та дори да са успели някакви си геймъри в миналото 'успешно" да управляват хората си. ;) 

Та, докато те са си играли в миналото на стратегии, то аз съм писал код за планиране на загуби при определени бойни действия. ;)

Мда ... ако по други неща съм академик идиот, то в програмирането съм само професор. :) 

Жив и здрав бъди! 

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

преди 2 минути, dioib написа:

Не, не желая "пирова победа". ;) 

При всяка стратегия се планират жертви и т.н. Не би следвало в мирни времена да се ползват военни методи, та дори да са успели някакви си геймъри в миналото 'успешно" да управляват хората си. ;) 

Та, докато те са си играли в миналото на стратегии, то аз съм писал код за планиране на загуби при определени бойни действия. ;)

Мда ... ако по други неща съм академик идиот, то в програмирането съм само професор. :) 

Жив и здрав бъди! 

Батальона се строява....търсейкиии война! Старото се окуражава...младите ревът!

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

преди 4 минути, kipen написа:

Батальона се строява....търсейкиии война! Старото се окуражава...младите ревът!

:offtopic_s:А, като ядяха кюфтета що не реваха, Ъ?! :) 

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

Кюфтетата от държавния резерв ти ли ги изяде? Рационализирай си, не е синоним на национализирай ... иначе и двете съдържат "рай", ама са сметище.

На твойта възраст да си стоиш на село спокоен е достойно, ама сам си сподели, че и сина ти и снахата не могат да се разберат с теб...та аз ли да споря с теб?

Не ме притеснявай с цитиране на мои постове, моля! Все още уважавам по-старите и изпитвам задължение да отговоря, а така ми губиш времето!

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

преди 3 часа, kipen написа:

Та, докато те са си играли в миналото на стратегии, то аз съм писал код за планиране на загуби при определени бойни действия. ;)

Мда ... ако по други неща съм академик идиот, то в програмирането съм само професор.

Сори, знам че не е твое, но го виждам само при теб и оттам го копирам.

Няма такъв смях, просто... 'академика-идиот"... бил професор... :lol6:Миловидно е някак... аха и да го съжали човек. Че той цял "геймър" бре - в игри на дракони ( за мишки)

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

преди 15 часа, kipen написа:

губиш времето

Сякаш разполагаш с него ... :) 

Напълно те разбирам в кой етап на живота ти си. Много неща, а нямаш достатъчно време. Крайно време е да преосмислиш приоритетите си.

Успех! 

п.п. Обръщай внимание на младите, а не на дъртите де си имат буркани с кюфтета ... ;) И не са от държавния резерв друже!!! Може да съм от ония които са си върнали някакъв вид собственост присвоено от държавата в миналото ни. ;) Не мисли, че може да тълкуваш спрямо идеологията ми, какъв съм в действителност. 

преди 13 часа, _ramus_ написа:

бил професор..

:offtopic_s:Един мой много близък човек ме определи на "дървен философ". Това е точното, а другото е болест в мозъка ви. :) 

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

  • 3 месеца по-късно...
Цитат

Във време, в което парадирането в социалните медии се е превърнало в норма, нарцистичните черти са масови. Това дори води до промени в жаргона.

Психолози: Има два типа нарцисисти | IT.dir.bg

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

Ако човек гледа на себе си като на процес, развиващ се от миналото към бъдещето, то от съществено значение е визията му по отношение на това, как ще се осъществява този процес в бъдеще - близко и далечно. Това е донякъде гледната точка на изтока, въпреки че и там, поне за пред масите, тя бива ограничавана с нирвана (последната представяна като някакъв завършек на развитието). В този смисъл от изклюючително значение е съществуването на идеал, който да бъде постигнат във въпросното бъдеще. Този идеал бива поставян на преден план, а човекът сравнявайки и водейки се от него, няма как да гледа на себе си като на нещо превъзхождащо го, изключително, съответно да изпитва гордост, чувство за превъзходство, нарцисизъм и др. под. В същото време няма и чувтсво за малоценност, за непълнота, за слабост, доколкото въпросният идеал е реално постижим с правилните усилия от всеки, стига да ги положи. 

От горното може да бъде изведена липсата на идеал, на визия за себе си в бъдещето, като основно защитно средство на личността. По този начин човек възприема себе си като нещо завършено, цялостно, задоволяващо се със себе си такъв, какъвто е. Това е начин на рефлекторното, автоматично мислене да запази вече установените навици и модели на поведение и отношение към света и себе си. 

Като допълнение към представата създадена за себе си, при която личността счита себе си за достатъчна и ценна, неведнъж е ставало дума, че тя - личността, може да използва контрастта с другите, като средство за допълнително подчертаване на собствената значимост и "красота". В тази случаи имаме постоянно наблягане на недостатъците (действителни и привидни) в другите, иронизиране, опити за създаване на дисонанс, дестабилизиране, а в крайните случаи и до унищожаване.

 

По отношение на религиозната принадлежност, която често бива използвана от човек, като средство за придаде значимост на себе си, идентифицирайки се със съответната религия, то следва преди всичко да се посочат два фактора. Единият е масовостта, която често са възприема като показател за истинност, докато в действителност масовот е повърхностно, дори и в основата си да е вярно. Второто е усещането, което може да възникне за изключителност, специалност, дори за избраничество. При него имаме усещането, че сме много навътре в познанията си и разбиранията си в дадена сфера (не е задължително религиозна), докато в действителност напрудъкът ни може да не е нищо изключително в сравнение с други хора и дори да е съвсем малък. Като цяло преднамереното избиране на удобна база за сравнение е проблем в много случаи. На другия полюс песимистът или страдащият от комплекс за малоценност ще избере прекалено висока летва по която да измерва успешността си. 

 

Понеже забелязвам как доста участници тук имат навика да поставят етикети, то ще обърна внимание и на това. Това е средство не толкова за защита, колкото за улесняване, но всъщност за опростяване и вкарване в шаблон. Въпросните етикети, веднъж създадени, после се вземат наготово, като даденост, без значение дали все още са валидни (и дали изобщо някога са били валидни). Т.е. няма преразглеждане на вече направеното заключение и асоциация. 

 

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

преди 55 минути, Just a Stranger написа:

Ако човек гледа на себе си

Такова нещо няма. :) 

Избягвай тази форма ако ... 

Ако цапа и понякога мирише. :) 

Линк към коментара
Сподели в други сайтове

Добавете отговор

Можете да публикувате отговор сега и да се регистрирате по-късно. Ако имате регистрация, влезте в профила си за да публикувате от него.

Гост
Публикацията ви съдържа термини, които не допускаме! Моля, редактирайте съдържанието си и премахнете подчертаните думи по-долу. Ако замените букви от думата със звездички или друго, за да заобиколите това предупреждение, профилът ви ще бъде блокиран и наказан!
Напишете отговор в тази тема...

×   Вмъкнахте текст, който съдържа форматиране.   Премахни форматирането на текста

  Разрешени са само 75 емотикони.

×   Съдържанието от линка беше вградено автоматично.   Премахни съдържанието и покажи само линк

×   Съдържанието, което сте написали преди беше възстановено..   Изтрий всичко

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

 Сподели

×
×
  • Добави ново...