Костадин Костадинов за еврото: Започваме консултации с парламентарните партии за референдум

 

 

"Вчера правителството на Петков извърши поредното си национално предателство. По предложение на министър-председателя Министерският съвет прие план за въвеждане на еврото като официална валута в България от 1 януари 2024 г. Решението не е взето единодушно - имало е гласуване, при което 10 министри са били за, а 7 са гласували против въвеждането на еврото.

Възраждане, разбира се, няма да допусне предателите да унищожат българския лев. Още от днес започваме консултации с другите парламентарни партии, за да съберем поне 48 подписа на депутати под искането ни за референдум по темата. Ние вече имаме 13 (това са народните представители от Възраждане), трябва да съберем поне още 35. Логично е едно толкова съдбоносно решение да бъде взето от целия български народ, а не само от 10 министри на ПП и ДБ". Това обяви в личния си профил във фейсбук лидерът на партия "Възраждане" Костадин Костадинов.

"Ако обаче не получим подкрепа в парламента, ни остава следващото средство - да съберем поне 200 000 подписа, за да разгледа Народното събрание предложението за референдум, и поне 400 000, за да се превърне това предложение в задължително за изпълнение от управляващите.

И сега е момента на големия парадокс. Аз съм уверен, че без проблем ще съберем не 400 000, а дори 500 000 подписа. Същевременно въобще не съм такъв оптимист за събирането на 35 подписа в Народното събрание. Не е ли това показателно за пълния разлом между народа и неговите уж "народни" представители? Така че, уважаеми сънародници, чака ни нова, много важна битка. Битка за спасяването на българския лев и запазването на финансовата ни независимост. Битка, която трябва да спечелим. Битка, която ще спечелим!", посочва още той.

Не съм оптимист за спечелването на тази битка...

Иначе рублата пак тръгна нагоре. Оня ден 58, вчера 62, днес вече 66...

преди 2 часа, ncl написа:

Не съм оптимист за спечелването на тази битка...

Иначе рублата пак тръгна нагоре. Оня ден 58, вчера 62, днес вече 66...

Оптимизирай се ...

преди 2 часа, ncl написа:

Не съм оптимист за спечелването на тази битка...

Иначе рублата пак тръгна нагоре. Оня ден 58, вчера 62, днес вече 66...

Начи не гледаш каквото трябва. Лев/долар също не стои на едно място. По времето, когато рублата беше най-скъпа, левът беше най-евтин, спрямо долара. Последните няколко дни лева е малко във възход, докато рублата пада. Ама все пак преди само година курса е бил около 1.6лв/1дл, а преди няколко дни беше достигнал спад до 1.9/1 като в рамките на тая година май 2021 до май 2022, графиката е на постоянен спад на цената на лева, май и на еврото, нали сме вързани за него и ни влече(ше) надолу. Така че есср и БГ вкупом губят. Некои пишман икономисти, ше обяснят сигурно сега, ще поевтиняването на валутите на есср и БГ, ни правят по-конкурентни, ама дгд. Тия валутни курсове, никога не са са ми изглеждали логични 😁

 

Защо при ядрена война ще оцелеят само богатите

Автор: Румяна Генадиева

Лайфстайл

22:16

28.05.2022

 

 

/public/images/articles/2022-05/14-1_8439940751196051485_big.jpg

 

Дворци под земята

Единствено Нова Зеландия не е застрашена от унищожение 

Световните елити изграждат „резервен“ Пентагон 

Вече половината от богатството на човечеството е на разположение само на седем семейства. Тези хора не са трупали богатствата си, за да загинат в горнила на войната или заради глобална катастрофа! От доста време те си подготвят резервни скривалища.

Всички ще умрат, но аз ще остана

Основните въпроси на закритите срещи в Давос са инвестициите в изграждането на "бункерни дворци" и в наука - основно в изследвания и технологии за увеличаване на продължителността на живота. Това недвусмислено казва Робърт Джаксън, президент на Американския институт за ново икономическо мислене. Оказва се, че милиардерите отдавна са определили за себе си „резервна държава“, която да замени Америка – а това е Нова Зеландия, която според изчисленията на световното правителство трябва да оцелее по време на всички възможни ядрени конфликти на планетата.

Това се улеснява от благоприятното местоположение на острова и отдалечеността му от територии, които могат да бъдат замърсени с радиация. Изолирането на Нова Зеландия от други страни може също така да гарантира, че на територията й не влизат вируси или болестотворни бактерии, които имат за цел да унищожат останалата част от човечеството.

Според изчисленията на американски учени, катастрофа или ядрена война трябва да се случи на Земята уж през следващите 10-15 години. Затова, за да оцелеят, богатите активно поръчват изграждането на огромни подземни бункери, чиято цена достига до пет милиарда долара.

От 2014 г. повечето от 700-те острова на Нова Зеландия са приватизирани и купени от богатите, и там тече активно строителство. Приблизително един на всеки шест острова е подходящ за оборудване на бункер и организиране на летище - олигарсите отчитат възможността океаните да се издигнат. През 2016 г. са закупени над 3600 кв. км от територията на страната.

Откъде учени, близки до милиардерите, знаят за такава печална съдба на планетата, е най-главният въпрос. Най-вероятно "елитът" има свои собствени планове да "нулира" населението на Земята. Нова Зеландия обаче строи не само подземни убежища за световните олигарси. Според слуховете, именно тук американците планират да преместят „резервния“ Пентагон, в случай че истинският бъде унищожен.

В самата Нова Зеландия идеята да се превърне страната в „резерват“ за американците е възмутителна: през последните години дори има обществено движение „Кампания срещу чужд контрол върху страната“. Но кой ще пита обикновените хора, когато бъдещето на куфарчетата с парите е заложено на карта?

В скривалището на Лари Хол

В подземните жилища има всякакви удобства.

По-скромните богаташи предпочитат да купуват подземни апартаменти на стойност от един и половина до 5 милиона долара. Подобни убежища в изоставени ракетни силози в щата Канзас се строят от изпълнителя Лари Хол. Наричат се "етажна собственост" за богатите. Самият Лари се заема с този „бизнес“, след като научава, че САЩ съвсем официално започва да инвестират в проекти за подготовка на „непобедимо правителство“. Хол основава Survival Condo Project и също започва да се подготвя за края на света.

Общо в убежището му има 50 отделни апартамента. Всяко семейство има свой „дом“, а от бедстващия свят те са разделени от една обща врата, тежаща седем тона. Скривалището разполага с общи системи за подаване на вода, електричество и пречистване на въздуха. Разбира се, богатите в такъв бункер ще се нуждаят от прислуга – за нея са изградени отделни клетки. Всички места в етажната собственост вече са разпродадени, а богаташи се редят на опашка за „апартаментите“, които "спасителят на света" Лари Хол строи в изоставени ракетни силози в Невада и Аризона.

Шепа избраници

Те наистина се подготвят активно за края на света. Например милионерът Стив Хофман се подложи на лазерна очна операция през 2015 г., за да коригира късогледството си. Той твърди, че в случай на война или бедствие ще бъде трудно да се намерят очила. Един от собствениците на Facebook Антонио Мартинес се сдоби със собствен остров, на който има всичко необходимо за живот, включително генератори и оръжия. Директорът на рисковия фонд Mowfield Fund, Тим Чен, активно спестява пари за закупуване на бункер. И друг богаташ се готви за края на света – IT специалистът Ишан Бонг. Той също претърпя операция за коригиране на късогледство и смята, че ако средствата позволяват, има смисъл да инвестирате част от парите си в закупуването на бункер.

Като цяло, според статистиката, най-малко 50% от богатите хора се подготвят за война и бедствия в Щатите. Те вярват, че могат да оцелеят и да вземат със себе си в бъдещето всички чудеса на съвременната наука и всички ценности на този свят, включително ценни колекции, литература и антики. Някои, без да се крият в същото време, казват, че след сътресенията, планетата ще бъде "изчистена" от „простосмъртните“ и ще принадлежи изключително на тях - шепа избрани.

на 29.05.2022 г. в 0:00, Sliderum2 написа:

Начи не гледаш каквото трябва.

Гледам я тук: Все самое интересное из мира IT-индустрии

Доколкото знам това е от централната банка.

преди 37 минути, ncl написа:

Гледам я тук: Все самое интересное из мира IT-индустрии

Доколкото знам това е от централната банка.

Аз по-скоро се бъзикам. Сигурно си забелязал и в други теми, че към колеги с моята гледна точка, спорещи там с трололинките, пиша неща от рода на "Ти нищо не знаеш", " Не си прав" и др. Е, това тук е от този род и всъщност показва съгласие, с фраза която само изглежда анти.

 

Какво ще загубят САЩ в Украйна?

Автор: Джон Миршаймър, zavtra.ru

Мнения

22:00

30.05.2022

 

/public/images/articles/2022-05/15_-_%D0%B7%D0%B0_%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%B2%D0%BE%D0%B4_6263199753775093700_big.jpg

Западът накара Украйна да удвои залозите, а самият Запад тръгна ва банк, в резултат на което Украйна ще претърпи крах

Западът глупаво принуди Украйна да бръкне в окото на Русия с разширяването на НАТО, което предизвика тази криза

Неутрална Украйна би била нещастие за американците и техните европейски съюзници, които не искат да допуснат руската победа

В същото време трябва да си спомним, че днес в света има още една сериозна заплаха за САЩ и това е Китай

Нека започнем с това защо Путин направи това, което направи. Винаги съм вярвал, че тази криза е свързана с усилията на Запада да направи от Украйна своя бастион на границите на Русия. Всичко започна през април 2008 г. на срещата на върха на НАТО в Букурещ, където беше обявено, че Украйна и Грузия ще станат членове на НАТО. Тогава руснаците и в частност Путин дадоха да се разбере, че това пресича тяхната червена линия. Това е недопустимо и представлява екзистенциална заплаха за Русия.

А кризата избухна на 22 февруари 2014 г. след събитията на Майдана и оттогава Запада следва своята стратегия да „удвоява залозите“. Когато президентът Байдън пое Белия дом през януари 2021 г., той дори отиде по-далеч в подкрепата на Украйна, отколкото администрацията на Тръмп. Ние американците всъщност прекосихме червена линия, и представляваме екзистенциална заплаха за руснаците и руснаците ни казаха това недвусмислено. И ние продължихме да удвояваме залозите, a крайният резултат беше, че на 24 февруари тази година Путин започна активни военни действия в Украйна.

Сега много хора казват, че Путин е нахлул в Украйна, защото е искал да завладее Украйна и да я интегрира в по-голямата Русия, и че се интересува от пресъздаването на Съветския съюз. Но няма доказателства в подкрепа на това. Всичко е свързано с разширяването на НАТО на изток.

Няма съмнение, че Путин е имал стратегия с ограничени цели. Той искаше да получи контрола над определени територии, предимно в Източна Украйна. И той се интересуваше или от смяната на режима, или от това да принуди съществуващия режим в Украйна да промени политиката си към присъединяване към НАТО или към Запада. Няма съмнение, че руските въоръжени сили са изправени пред най-опасната ситуация в Украйна, защото НАТО и особено САЩ през цялото време подкрепяха Украйна и се опитваха да я превърнат в де факто член на НАТО. Ето защо Украйна се бие толкова добре на бойното поле. Но руснаците сега също удвояват своите залози в играта.

Нека не забравяме, че руснаците гледат на случващото се в Украйна като на екзистенциална заплаха. Ако руснаците се провалят в Украйна и Запада успее и унищожи руската икономика, тогава ще бъде упражнен много силен натиск върху Путин, с възможната ескалация на кризата до използването на ядрените оръжия. Искам да бъда много ясен. Не казвам, че е вероятно, просто казвам, че това е реална възможност.

Много е ясно, че ако украинските войски превъзхождат руската армия в Източна Украйна, и ако благодарение на цялата западна помощ под формата на дронове, „Джавелини“, разузнавателни данни и така нататък и така нататък, руските войски ще бъдат в уязвима позиция, тогава всички ще се окажем в една много опасна ситуация. Ако в същото време руската икономика наистина пострада от санкциите и дори е на ръба на колапса, мисля, че в този момент руснаците ще замислят много сериозно да спасят ситуацията с ядрени оръжия. Още веднъж, не казвам, че това е вероятно, но смятам, че Запада си играе с огъня тук.

И това, което е още по-важно, е това, което правим, че ние американците водим Украйна по пътя на унищожението. Вижте какво се случва в Украйна сега, защото това е катастрофа. Запада глупаво принуди Украйна да бръкне в окото на Русия с разширяването на НАТО, което предизвика тази криза. И тогава, веднага щом кризата избухна, Запада накара Украйна да удвои залозите, а самият Запад тръгна ва банк, в резултат което Украйна ще претърпи крах.

Ако сравним конфликта в Украйна с това, което се случи в Грузия през август 2008 г., тогава трябва да се каже, че в Грузия имаше бърза война. И когато руснаците превзеха Крим през март 2014 г., това също се случи много бързо, без военни действия. Сега ситуацията е коренно различна, защото американците подкрепят украинците. Американците изоставиха грузинците през 2008 г., и грузинците се опитаха да се справят сами и бързо загубиха. През 2014 г. по отношение на Крим американците не помогнахме на Украйна да се пребори за запазването на полуострова. Тук САЩ и техните европейски съюзници, и съюзниците от НАТО бяха дълбоко въвлечени в битката и, както знаете, САЩ разполагат с огромно количество модерни технологии. Ние сме изключително богата страна и можем да направим много, за да продължи Украйна да се сражава.
Колкото до Владимир Путин, той трябва да продължи битката, която не може да загуби. Това ще бъде не само политическа катастрофа за него, но ще бъде катастрофа и за цялата страна. Отново повтарям, че той смята това за екзистенциална заплаха. Така че Путин, според мен, няма да спре. И аз не виждам и американците как ще спрат. Освен това не мисля, че украинците могат по някакъв начин да спрат това.

Затова ми е трудно да разбера как това може да приключи в близко бъдеще. Може и да греша, и аз сгреших в редица други случаи, предвиждайки как ще се развият международните събития. И се надявам да греша и в този случай. Надявам се, че ще се подготви някакъв мирен договор и тази война ще приключи. Но в момента не бих заложил много на това.

В крайна сметка това споразумение е много трудно за изпълнение. За Русия приемливото решение е Украйна да се откаже от всякакъв интерес да стане част от НАТО и да се превърне в бастион на Запада на границата на Русия. За Украйна решението е да стане неутрална страна и да изработи някакъв модус вивенди с Русия. В крайна сметка е очевидно, че Русия е много мощна държава. Тя е много по-силна от Украйна и може да причини огромни щети на Украйна, както и виждаме. Тъжно е да се каже, но истината е, че украинците всъщност нямат голям избор да се справят до голяма степен с руснаците. Да мушнеш с пръчка руснака в окото е рецепта за бедствие. Затова една неутрална Украйна е решението на проблема. И това беше решението от самото начало. Но не знам как ще се стигне до този момент, защото една неутрална Украйна би било победа за Русия. И за Украйна това също би било победа.

Проблемът обаче е, че една неутрална Украйна би била голямо нещастие за американците и техните европейски съюзници, които не искат да допуснат да се случи руската победа. Освен това този вариант не е приемлив за ултрадесните и в самата Украйна. Ето защо Зеленски има много малко място за маневриране: вдясно от него има голям брой украинци, които не искат той да прави никакви отстъпки на руснаците. И тези крайнодесни елементи в Украйна, съчетани с нежеланието на американците и на техните съюзници, означава, че Украйна едва ли ще може да се придвижи към статута на неутрална държава сама.

В същото време трябва да си спомним, че днес в света има още една сериозна заплаха за САЩ и това е Китай. Това не е Русия. Китай е абсолютният конкурент на САЩ. Именно Китай може да се превърне в регионален хегемон в Азия. САЩ трябва да съсредоточат вниманието си върху Китай колкото е възможно повече. Те трябва да работят ден и нощ, мислейки как да сдържат Китай. И в същото време те трябва да работят с Русия като съюзник, който може да им помогне в сдържането на Китай. САЩ, Индия и Русия, всичките те трябва да са от една и съща страна на барикадата, и да се опитват да сдържат Китай, защото Китай има потенциала да се превърне в една много мощна страна.

Вместо това САЩ постъпиха глупаво, като започнаха битка с Русия. САЩ са затънали в Източна Европа, като направиха много малко в Азия, особено в Източна Азия, за да обяснят на своите съюзници как планират да сдържат Китай. Защото сега САЩ са твърде заети да мислят как да воюват с руснаците, а ние не трябва да воюваме с руснаците. Трябва да работим, за да изградим някакъв съюз с руснаците, и отново с цел да сдържаме Китай. Но ние не го правим. Това показва, че в резултат на тази украинска война ще има само един победител. И този победител ще е Китай.

преди 3 часа, dimy написа:

още една сериозна заплаха за САЩ и това е Китай

Даа, заплаха са - инвеститор №1 в САЩ с инвестиции за над 1 трилион долара. Видяхме какво стана, когато Google отряза Huawei... А дали това не беше прокарване на правителствена политика?

Руската операция в Украйна "Пръстена на анакондата" започна

 

 

Автор: Емил Боев, eadaily.ru, снимка: u-f.ru

Прието е да смятаме, че за начало на сегашните събития в Украйна и на нашата специална операция от 24 февруари 2022 г. послужи срещата на нашия президент с президента Байдън в Женева, през юни 2021 г. Но ние знаем, че това не е така. В Женева Байдън обеща да направи на пух и прах икономиката на Русия със санкциите си. Ще я направи, ако Русия пречи на Украйна и продължава да подготвя война в Донбас. Ако трябва да формулираме нещата по-разбираемо и ги назовем с истинските им имена, то Байдън ясно очерта перспективата, че война задължително ще има. Тоест, в Женева нашият президент направи последен опит да избегне ВОЙНАТА и да се договори. Но се разбра, че Америка решително се готви за битка. И тази битка ние за първи път решихме да започнем не на наша територия.

От двата възможни театъра на военни действия (Кубан или Донбас) ние избрахме Донбас.Всичко това обаче започна много по-рано, още след като завършихме войната с терористите в Чеченя, след като отново изградихме пост-перестроечния вертикал на властта и започнахме укрепването на армията си. Владимир Путин отиде в Мюнхен и в речта си през февруари 2007 г. каза буквално следното: „Ние знаем кой и как разсипа Съветския съюз; ние знаем кои страни и кой конкретно разпали войната в Чечня; ние знаем какво искате от Русия; спрете, достатъчно, нека да започнем всичко отново, от нивото на днешната среща и то справедливо, на равни начала, отчитайки интересите на всички страни". Фактически тогава Путин искаше отговор от целия „цивилизован свят“, върху какво да се концентрира Русия, на строителство на интегрирана в световната руска икономика, или на строителство на най-силните в света въоръжени сили?

Никой не прие на сериозно речта на Путин в Мюнхен през2 007 г. И тогава на нас окончателно ни стана ясно, че за никаква справедливост или равнопоставеност с Русия и дума не може да става. Те искат да я довършат и напълно да унищожат държавата. Именно тогава Русия взе решението да изгражда въоръжените си сили, без да жали нито сили, нито средства. Впечатляваща част от огромните доходи от нефт и газ бе инвестирана в колосални научно-изследователски и опитно-конструкторски работи в сферата на новите военни технологии, нови типове въоръжения и обучение на принципно нови военни подразделения и структури.

Под писъците на "лай-нократите" и „либероидите“ за „икономиката на Русия, седяща на върха на нефтената игла“, ние създавахме въоръжени сили, способни да обезсмислят всяка въоръжена агресия срещу страната ни. Мълчейки, без да афишираме и рапортуваме, ние възстановявахме собствения си промишлен потенциал, съпоставим с потенциала на Съветския съюз. За последвалите след речта в Мюнхен 15 години, Русия практически отново построи нефто-химическата си промишленост. Ние въведохме в експлоатация 42 абсолютно нови  предприятия и пред никого не се похвалихме с това. Никъде и пред никого не се бихме в гърдите за отчетените колосални показатели в „заместването на вноса със собствени производства на стоки, храни и промишлени изделия („импортозамещении“). Ние правехме това мълчаливо, без да пречим, за да не подплашим ТЯХ по-рано от срока, който сме си поставили. И днес, когато нефтената и газова кризи задушават практически целия „цивилизован Запад“ започва да става ясно, че обемът на продуктите от нефтопреработката в Русия превишава този от износа на суров нефт. И че с нефтеното „ембарго“ няма да ни потопите. Закъсняхте, сега вече е късно да ни уплашите.

Но сега за ТЯХ стана страшно. Вече започнаха да се усещат, че цялата им зелена енергетика, всичките им вятърни „перки“ заедно със слънчевите панели е една голяма измама, един помпозен пиар за сплашване на страните от ОПЕК. Не повече от 5% от необходимото за света количество, може да даде цялата зелена енергетика в близките 30 години, по цена 3-4 пъти по-висока, отколкото традиционни въглеводородни източници. Но стига за икономиката, по-нататък пак ще говорим. Сега да се върнем към въоръжените сили. На 1 март 2018 г. в своето послание към Федералното събрание Владимир Путин разказа за принципно новите пробиви и нямащи аналог образци на наше оръжие. Обясни, че да нападат Русия вече няма да бъде възможно. Средствата за нападение ще бъдат унищожени и страната агресор също ще бъде унищожена, още преди да бъдат унищожени пуснатите от нея ракети. Нали знаете, че вече имаме хиперзвук...

За първи път в историята си Русия напълно е обезопасила територията и гражданите си от външни нападения. Няма какво да бъде противопоставено на нашето оръжие. Англосаксонците нарекоха показаните от нас образци „мултфилмите на Путин“ и се самозабравиха в истерията си да налагат безсмислени и безпощадни санкции. Те бяха безпощадни обаче и по отношение на цялата „западна общност“. През 2018 г. Западът не повярва на  „мултфилмите на Путин“, но страхът вече стремително гонеше техния естаблишмънт. Западът рязко и истерично ускори подготовката на Украйна за война. „Големите момчета“ решиха да пуснат напред малкия побойник. Малкият, злобен и малоумен побойник. В началото  на 2020 г. безпощадните санкции започнаха да определят практически всички направления на развитие на „целия цивилизован свят“. Тези направления бяха абсолютно изгодни за Русия. Нашата операция „Пръстена на анакондата“ от началото на 2020 г. премина в практически зрим стадии. Съдете сами затова:

- Запада наложи санкции на руските олигарси, като им взе яхтите, дворците, банковите сметки и предприятията. Олигарсите от времето на перестройката, които до ушите си бяха интегрирани в западната икономика и напълно зависими от нея, бяха смачкани и разорени. Разори ги Запада, а не Путин. Нито един от нашите „перестроечни“ олигарси-западняци, не може да предяви никакви претенции към Путин. Никакви социални бунтове те не могат да организират. Руските власти нямат нищо общо с това, всичко направи техния любим Запад. И тези вече не много млади олигарси се спихнаха и на смяна дойдоха други, много по-млади и много по-патриотични. През 2022 г. завърши преразпределянето на сферите на влияние в икономиката в полза на бизнесмените-държавници. Елита на Русия започна да се избавя от нелоялните си представители, започна отдавна чакания процес. Американците сами разкъсаха хищническите икономически връзки, оплели и изсмукващи икономиката на Русия от времето на перестройката. Много им благодарим за това.

- Санкциите за доставка в Русия на наукоемка, свръхсъвременна продукция доведоха до това, че ние започнахме да развиваме собствено производство с немислими по-рано темпове. Вече казахме за новопостроените 42 нефтопреработвателни предприятия. Останалите предприятия от реалния сектор на икономиката, а именно авиационната промишленост на СССР, която американците започнаха първо нея да разрушават по време на перестройката. Именно министерството на авиационната промишленост на СССР беше ликвидирано първо, именно флагманът на руската авиопромишленост беше потопен първи в щорма на перестройката. Гайдар и Чубайс потопиха първо най-новия и най-крупен самолетен комплекс на СССР, Уляновския авиационно-промишлен, този който произвеждаше най-големия самолет в света, Ан-124 „Руслан“. Причината е разбираема. Съвременният самолет е най-сложното изделие, произвеждано днес от човека. Това изделие изисква най-съвременни предприятия в областта на металургията, електрониката, производството на стругове и инструменти. Хиляди и хиляди здраво кооперирани предприятия и заводи. Като унищожиш основното предприятие, всички тези хиляди доставчици ще фалират и ще станат ненужни. Русия, мълчейки, без да афишира, отново създаде и реанимира тези заводи. И именно те ни обезпечиха с най-добрите военни самолети в света и именно те възраждат сега гражданския флот на Русия.

- Санкциите, наложени на доставките на продоволствия в Русия, направиха от Русия един от най-крупните износители в света на продоволствия и торове, необходими за производството на това продоволствие. Огромните мрежови ритейлъри и корпорации от типа на McDonald’s и KFC създадоха в Русия технология и цялостна технологична верига за производството на хранителни продукти, от полето и фермата, до обработката, транспортирането и продажбата. А сега чуждестранните собственици на тези мрежи напускат Русия. Сега техните печалби, техните предприятия остават да работят у нас за благото на руския народ. Сега ние имаме всичко, рафтовете на хранителните ни магазини и пазари се огъват от храни, а в Америка няма детски храни и във Великобритания се задава глад. Фермерите в Америка без нашите и белоруските торове не могат да получат добри реколти.

- Разюзданите експерименти на западната демокрация във взаимоотношенията между половете и в отношенията между еднополовите и децата доведоха до нравствен, идеологически и религиозен шок в целия свят и най-вече в православния и мюсюлманския. Много бързо този шок породи отхвърляне на западния начин на живот и положи началото на тектоничен процес на сближаване между мюсюлмани и православни. Дългогодишните посещения на Рамазан Кадиров в Близкия Изток и подчертано уважителното отношение към него от страна на президента на Русия ни помогнаха достойно да покажем истината за западните „шейтани“ и „кяфири“  на близкоизточните монархии и на целия мюсюлмански свят. Санкциите, наложени от американците върху средствата на Централната ни банка (включително и върху приходите, получени от продажбите на нефт и газ), направиха управляващите в Саудитска Арабия ОАЕ, Кувейт и останалите арабски страни много възприемчиви към доводите на Русия. Те ясно разбират, че самите те са беззащитни и могат да получат защита единствено от Русия. Те започнаха да осъзнават, че следващият, който ще бъде ограбен, ще бъде някой от тях. Примерът на Либия и Ирак сами да се откажат от долара много добре прочисти мозъците на целия близкоизточен елит. Арабските управляващи бяха изправени пред много прост и ясен избор. Или да бъдат заедно с Русия, или да свалят гащите пред хомосексуалистите от „целия цивилизован свят“. Да, изборът е именно такъв. И това е така, ако трябва да го кажем без да се сополивим, без толерантност и тънки дипломатични увъртания. Такива бяха най-едрите и принципни щрихи на ситуацията в света преди и в самото начало на нашата специална операция в Украйна, драги читатели. А сега си спомнете за Крим през 2014 г. и помислете, можеше ли още тогава Русия да вземе Донбас? Слава богу, че президент на Русия беше Владимир Путин. Ако ние тогава се бяхме опитали да направим голяма крачка, бихме си разпрали гащите. През 2014 г. ние взехме толкова, колкото можехме да отнесем.

И така за Украйна, за първия кръг на операцията „Пръстена на анакондата“:

1. Всички украински пристанища са блокирани. От 153 млн. тона товари минали през тях през 2021 г., за 4-те месеца на 2022 г. през тях са минали по-малко от 1 млн. тона товари. По железопътно направление и автомагистралите цифрите са съвсем смешни. Военните товари, практически изцяло парализираха транспортната система на Украйна, плюс безкрайните кервани от камиони превозващи зърно. Пътищата са претоварени, а количеството извозено зърно е мизерно, само 20 хил. тона към днешния ден, срещу 20 млн. тона през миналата година. Камионът не е кораб-зърновоз и няма защо да ги сравняваме.

2. Оборотите на промишленото производство паднаха пет пъти, като част от заводите вече не са под контрола на киевските власти, част от тях са разрушени, а останалата част стремително губи кооперираните си доставки и натрупаните запаси от комплектоващи части. Отделно от това, всяко производство страда от остър дефицит от енергоресурси. Според оценката на министерството на икономиката на Украйна промишленото производство след 3-5 месеца напълно ще спре. Никакви вливания на долари няма да помогнат. Необходими са метали, нефт, газ, въглища, комплектоващи...

3. Сеитбата едва достигна 50% от показателите за 2021 г. Предстоящата жътва няма да стигне и този показател, миналогодишното зърно е затворено в складовете, животновъдите започнаха да колят животни, защото няма с какво да ги хранят. Допълнително към всичко това са и непрекъснатите бойни действия.

4. Жилищно-комуналното строителство спря и постепенно се разрушава. Навсякъде не достигат енергоресурси, трите мобилизационни вълни забележимо обезлюдиха кадровия потенциал, жилищните бюра, жилищния фонд и инженерната инфраструктура не се подготвят за есенно-зимния сезон.

5. От 41.5 млн. население на Украйна бежанците само за три месеца са повече от 6 млн., това е повече от 15% само за три месеца, плюс огромните загуби на фронта. Русия избра тактика на войната без атаки. Живата сила на врага се унищожава от разстояние, а в близък бой руските войски влизат само тогава, когато предния край е обработен така, че няма нищо, което да доведе до смърт. Ние не бързаме, ние пазим бойците си и ги обучаваме в тактиката на съвременната война.

Както обеща Путин, в Украйна започна процес на загуба на държавността. Специалната военна операция в Украйна нагледно демонстрира на целия цивилизован свят как Русия с пъти по-малък контингент войски, без да използва и половината от образците си на оръжия, успешно постига целите си по военен път. Специалната операция в Украйна ще бъде и начало на втория „Пръстен на анакондата“.    
         

Превод за "Гласове": Никола Стефанов

 

Путин в Мюнхен през 2007-а: Когато балансът на силите бъде нарушен, ние ще отговорим (видео)

 

 

На 10 февруари 2007-а Владимир Путин говори в Мюнхен на годишата конференция по сигурност. Реч, която се оказа историческа и която по признание на световни лидери и експерти, тогава не е била чута. "Гласове" публикува видео и пълна стенограма на словото на Путин, включително дискусията в края на панела. Казаното дава отговори на много въпроси, свързани с настоящите международни отношения и кризата, чиито очертания се виждаха още тогава.

Публикуваме пълната стенограма от речта на Владимир Путин от конференцията за сигурност в Мюнхен от 10 февруари 2007 г. 

Много благодаря, уважаема госпожо Федерален канцлер, господин Телчик, дами и господа!

Много съм благодарен за поканата на толкова представителна конференция, събрала политици, военни, предприемачи, експерти от над 40 страни в света.

Форматът на конференцията ми дава възможност да избегна „излишната учтивост“ и нуждата да говоря загладени, приятни, но празни дипломатически щампи. Форматът на конференцията позволява да кажа, че аз наистина мисля за проблемите на международната сигурност. И ако моите разсъждения се сторят на нашите колеги излишно полемически, остри или неточни, моля да не ми се сърдите – нали това е просто конференция. И се надявам, че след две-три минутното мое изказване господин Телчик няма да включи „червената лампичка“.

И така. Известно е, че проблематиката на международната сигурност е много по-обширна от въпросите за военно-политическата стабилност. Това е устойчивостта на световната икономика, преодоляването на бедността, икономическата сигурност и развитието на междуцивилизационния диалог.
Такъв всеобхватен неделим характер на сигурността е изразен и в нейния основен принцип: „сигурността на всеки е сигурността на всички“. Както казва още в първите дни на разразяващата се Втора световна война Франклин Рузвелт, „Ако мирът бъде нарушен на което и да е място, мирът навсякъде се оказва в опасност и под заплаха.“

Тези думи са запазили своята актуалност и днес. За това, впрочем, свидетелства и темата на нашата конференция, която е написана тук: „Глобалните кризи са глобална отговорност“.

Само преди две десетилетия светът беше идеологически и икономически разделен, а неговата сигурност се гарантираше от огромния стратегически потенциал на две свръхдържави. Глобалното противостояние отмести в периферията на международните отношения и на дневния ред крайно острите икономически и социални въпроси. И както всяка война и Студената война ни остави „невзривени снаряди“, образно казано. Имам предвид идеологическите стереотипи, двойните стандарти и други шаблони на блоковото мислене. Предложеният след Студената война еднополюсен свят също не се състоя.

Историята на човечеството, разбира се, познава и периоди на еднополюсно състояние и стремеж към световно господство. Какво ли не се е случвало в историята на човечеството.

Какво обаче е това еднополюсен свят? Както и да се украсява този термин, той в крайна сметка означава на практика само едно: един център на властта, един център на силата, един център на взимане на решенията. Това е свят с един стопанин, един суверен. И това  в крайна сметка е пагубно не само за всички, които се намират в рамките на тази система, но и за самия суверен, защото го разрушава отвътре.
И това няма, разбира се, нищо общо с демокрацията. Защото демокрацията, както е известно, е власт на мнозинството със зачитане интересите и мнението на малцинството.

Между другото, нас, Русия, постоянно ни учат на демокрация. Но тези, които ни учат, по някаква причина сами не искат да се учат. Смятам, че за съвременния свят еднополюсният модел не само е неприемлив, но е и като цяло невъзможен. И не само защото при едноличното лидерство в съвременния – именно в съвременния – свят няма да са достатъчни нито военнополитическите, нито икономическите ресурси. Но това, което е още по-важно: самият модел е неработещ, тъй като в неговата основа няма и не може да има морално-нравствена база за съвременната цивилизация.

Наред с всичко това, което става днес в света – и сега ние само започваме да дискутираме това – е следствие от опита за внедряване именно на тази концепция за световните работи – концепцията за еднополярния свят.

А какъв е резултатът?

Едностранните, често нелегитимни действия, не решиха нито един проблем. Нещо повече, те станаха генератор на нови човешки трагедии и огнища на напрежение. Съдете сами: войните, локалните и регионалните конфликти не станаха по-малко. Господин Телчик спомена много меко точно за това. И в тези конфликти загиват не по-малко хора, но даже повече от преди, значително повече! Сега наблюдаваме почти необуздано, хипертрофирало прилагане на сила в международните работи, военна сила, сила, потапяща света в бездната на последователни конфликти. В резултат, не стигат силите за комплексното решаване на нито един от тях. Става невъзможно и политическото им решение.

Виждаме все по-голямо пренебрегване на основополагащите принципи на международното право. Освен това, отделни норми, да, всъщност едва ли не цялата правна система на една държава, преди всичко, разбира се, Съединените щати, прекрачиха своите национални граници във всички сфери: и в икономиката, и в политиката, и в хуманитарната сфера – и се намесват в чужди държави. На кого би му харесало това? На кого би му харесало? В международните работи все по-често се среща стремежът да се реши един или друг въпрос, като се изхожда от така наречената политическа целесъобразност, основаваща се на текущата политическа конюнктура.

И това, разбира се, е крайно опасно. И води до това, че в крайна сметка никой не се чувства в безопасност. Искам да подчертая това: никой не се чувства в безопасност! Защото никой не може да се скрие зад международното право като зад каменна стена. Такава политика се явява, разбира се, катализатор на надпреварата за въоръжение.

Доминирането на фактора на силата неизбежно подхранва склонността на редица страни към притежаване на оръжия за масово унищожение. Освен това се появиха съвсем нови заплахи, които и преди бяха известни, но днес придобиват глобален характер, като например тероризмът. Убеден съм: ние стигнахме до граничния момент, в който сме длъжни сериозно да се замислим над цялата архитектура на глобалната сигурност. И тук трябва да се оттласнем от търсенето на разумен баланс между интересите на всички субекти на международното общуване. Още повече днес, когато „международният ландшафт“ толкова осезателно и толкова бързо се променя – променя се за сметка на динамичното развитие на редица държави и региони.

Госпожа Федералният канцлер вече спомена за това. Например, сумарният БВП на Индия и Китай по паритетна покупателна способност вече е по-голям от този на Съединените американски щати. А изчисленият на този принцип БВП на държавите от групата БРИК – Бразилия, Русия, Индия и Китай превъзхожда съвкупния БВП на Евросъюза. И по оценка на експертите, в обозрима историческа перспектива този разрив само ще става по-голям. Не бива да се съмняваме, че икономическият потенциал на новите центрове на световния ръст неизбежно ще се конвертира в политическо влияние и ще засилва многополярността. В тази връзка сериозно се увеличава ролята на многостранната дипломация. Откритостта, прозрачността и предсказуемостта в политиката са безалтернативни, а прилагането на сила трябва да бъде наистина изключителна мярка, така както и прилагането на смъртното наказание в правовите системи на някои държави.

Днес, напротив, ние наблюдаваме ситуация, когато страните, в които смъртното наказание е забрането даже и по отношение на убийци и други престъпници – опасни престъпници, въпреки това с лекота участват във военни операции, които е трудно да се назоват легитимни. Защото в тези конфликти загиват хора – стотици, хиляди мирни хора!

Но в същото време възниква въпросът: нима сме длъжни безучастно и безволево да гледаме различни вътрешни конфликти в отделни страни, действия на авторитарни режими, тирани, разпространяване на оръжия за масово унищожение? Именно това беше в основата на въпроса, който беше зададен на Федералния канцлер от нашия уважаван колега господин Либерман. (Обръщайки се към Дж. Либерман) Нали правилно съм разбрал Вашия въпрос? И, разбира се, този въпрос е сериозен! Можем ли безучастно да гледаме това, което става? Аз също ще се опитам да отговоря на Вашя въпрос. Разбира се, ние не трабва да гледаме безучастно. Разбира се, не. Но имаме ли средства да се противопоставим на тези заплахи? Разбира се, имаме. Достатъчно е да си припомним недалечната история. В нашата страна все пак се случи мирен преход към демокрация! Все пак се състоя мирна трансформация на съветския режим – мирна трансформация! И то на какъв режим! С такова количество оръжия, включително и ядрени оръжия! Защо сега при всеки удобен случай трябва да се бомбардира и стреля? Нима при отсъствието на заплаха от взаимно унищожение на нас не ни достига политическа култура, уважение към ценностите на демокрацията и правото?

Убеден съм: единственият механизъм за взимане на решения за използване на военна сила като последен довод може да бъде само уставът на ООН. И в тази връзка, аз или не съм разбрал това, което неотдавна беше казано от нашия колега, министъра на отбраната на Италия, или той се е изразил неточно. Аз със сигурност чух, че прилагането на сила е легитимно само в случай, че решение за него е взето в НАТО или в Евросъюза, или в ООН. Ако той наистина мисли така, то ние с него имаме различни гледни точки. Или аз не съм чул правилно. Прилагането на сила е легитимно само в случай, че решението е взето на основанията и в рамките на ООН. И не трябва да подменяме Организацията на обединените нации нито с НАТО, нито с Евросъюза. И когато ООН реално обедини силите на международното общество, които наистина могат да реагират на събитията в отделни страни, когато се освободим от пренебрегването на международното право, тогава ситуацията може и да се промени. В противен случай, ситуацията може да отиде единствено в тупик и количеството тежки грешки да се умножава. Разбира се, нужно е да добавим и необходимостта международното право да има универсален характер и в разбирането, и в прилагането на нормите.

И не бива да забравяме, че демократичният начин на действие в политиката задължително предполага дискусия и старателно изработване на решения.

Уважаеми дами и господа!

Потенциалната опасност от дестабилизация на международните отношения е свързана и с очевидния застой в областта на разоръжаването.

Русия се обявява за възобновяване на диалога по този най-важен въпрос. Важно е да се запази устойчивостта на международно-правната основа на разоръжаването, като се гарантира приемственост на процеса на съкращаване на ядреното оръжие.

Ние се договирхме със Съединените американски щати за съкращаване на нашите ядрени потенциали на стартегически носители до 1700-2200 ядрени бойни заряди към 31 декември 2012 година. Русия е решена стриктно да изпълнява поетите ангажименти. Надявам се, че и нашите партньори ще действат също така прозрачно и няма да отклонят за всеки случай, за „черни дни“, още няколкостотин ядрени бойни глави. И ако днес новият министър на отбраната на Съединените щати ни обяви тук, че Съединените щати няма да крият тези допълнителни заряди нито в складове, нито „под възглавницата“, нито „под завивката“, аз предлагам всички да станем на крака и да приветстваме това. Това би било много важно изявление.

Русия сторго се придържа и е решена и занапред да се придържа към Договора за неразпространение на ядрено оръжие и многостранен режим на контрол над ракетните технологии. Принципите, заложени в тези документи, носят универсален характер. В тази връзка бих искал да припомня, че през 80-те години СССР и Съединените щати подписаха Договор за ликвидация на цял клас ракети със среден и малък обхват, но на този документ не беше придаден универсален характер.

Днес вече редица страни имат такива ракети: Корейската народно-демократична република, Република Корея, Индия, Иран, Пакистан, Израел. Много други държави в света разработват такива системи и планират да ги вземат на въоръжение. И само Съединените американски щати и Русия са поели ангажимент да не създават пободни системи на въоръжение. Ясно е, че в тези условия сме длъжни да се замислим за осигуряването на собствената си сигурност. Наред с това не трябва да допускаме появяването на нови дестабилизаращи високотехнологични видове оръжия. Вече не говоря за предупредителните мерки за новите сфери на конфронтация, особено в космоса. „Междузвездните войни“, както е известно, вече не са фантастика, а реалност. Още в средата на 80-те години [на миналия век] нашите американски партньори на практика извършиха прихващане на собствен спътник. Милитаризацията на космоса, според Русия, може да провокира непредсказуеми за световната общност последствия – не по-малки от началото на ядрена ера. И ние не веднъж сме предлагали инициативи, насочени към недопускане на оръжие в космоса.

Днес бих искал да ви информирам, че ние подготвихме проект на договор за предотвратяване на разполагане на оръжия в космическото пространство. В най-близко време той ще бъде изпратен на партньорите като официално предложение. Нека работим заедно върху това. Нас не биха могли да не ни тревожат също и плановете за разполагане на елементи от системи за противоракетна отбрана в Европа. На кого е нужен пореден, неизбежен в този случай, епизод на състезанието за въоръжаване? Дълбоко се съмнявам, че това са самите европейци.

Ракетното оръжие, от което реално се ужасява Европа, с обхват на действие от 5-8 хиляди километра, не е налично в нито една от така наречените проблемни страни. И в обозримо бъдеще и обозрима перспектива нито ще се появи, нито дори се предвижда такова. Дори и хипотетичното изстрелване, например, на севернокорейска ракета към територията на САЩ през Западна Европа, явно противоречи на закона за балистиката. Както казват у нас в Русия, това е все едно „с дясната ръка да стигнеш до лявото ухо“.

И, намирайки се тук, в Германия, не мога да не спомена и за критичното състояние на Договора за конвенционалните въоръжени сили в Европа. Адаптираният договор за конвенционалните въоръжени сили в Европа беше подписан през 1999 година. Той отчиташе новата геополитическа реалност – ликвидирането на Варшавския блок. От тогава изминаха седем години и само четири държави ратифицираха този документ, една от които е Руската федерация.

Страните от НАТО открито заявиха, че няма да ратифицират Договора, включително положенията за фланговите ограничения (за разполагането по флангове на определено количество въоръжени сили), докато Русия не изведе своите бази от Грузия и Молдова. Нашите войски се извеждат от Грузия, даже в ускорен порядък. Тези проблеми бяха решени с нашите грузински колеги, и това е известно на всички. В Молдова остава групировка от хиляда и петстотин военнослужещи, които изпълняват миротворчески функции и охраняват складове с боеприпаси, останали от времето на СССР. И ние с господин Солана постоянно обсъждаме този въпрос, той знае нашата позиция. Ние сме готови и по-нататък да работим в тази посока.

Но какво се случва в същото това време? В същото това време в България и в Румъния се появяват така наречените леки американски предни бази, по пет хиляди щика всяка. Излиза, че НАТО издига свои предни сили към нашите държавни граници, а ние, стиктно изпълнявайки Договора, не реагираме по никакъв начин на тези действия.

Мисля, че е очевидно: процесът на натовското разширяване няма никакво отношение към модернизацията на самия алианс или към гарантирането на  безопасността на Европа. Обратното, това е сериозно провокиращ фактор, свалящ нивото на взаимно доверие. И ние имаме справедливото право откровено да попитаме: против кого е това разширение? И какво стана с уверенията, които се даваха от западните партньори след разпускането на Варшавския договор? Къде са сега тези изявления? Никой дори не си спомня за тях. Но аз ще си позволя да напомня пред тази аудитория, какво беше казано. Бих искал да приведа цитат от изказването на генералния секретар на НАТО господин Вернер в Брюксел от 17 май 1990 година. Той каза тогава: „Самият факт, че ние сме готови да не разполагаме войски на НАТО отвъд пределите на територията на ФРГ, дава на Съветския съюз твърди гаранции за сигурност“.

Къде са тези гаранции?

Камъните и бетоновите блокове на Берлинската стена отдавна се превърнаха в сувенири. Но не бива да забравяме, че нейното падане стана възможно благодарение и на историческия избор на нашия народ – народа на Русия, избор в полза на демокрацията и свободата, откритостта и искреното партньорство с всички членове на голямото европейско семейство.

Сега се опитват да ни наложат вече нови разделителни линии и стени – макар и виртуални, но все пак разделящи нашия общ континент. Нима отново ще трябват дълги години и десетилетия, смяната на няколко поколения политици, за да „махнем“ и „демонтираме“ тези нови стени?

Уважаеми дами и господа!

Ние еднозначно се застъпваме и за укрепване на режима за неразпространение. Съществуващата международно-правна база позволява създаването на технологии за изработка на ядрено гориво и използването му за мирни цели. И много страни искат на това основание да създават собствена ядрена енергетика като основа на тяхната енергийна независимост. Но ние също разбираме, че тези технологии могат да бъдат бързо трансформирани за получаването на оръжейни материали.

Това предизвиква сериозно международно напрежение. Ярък пример за това е ситуацията с иранската ядрена програма. Ако международната общност не изработи разумно решение на този конфликт на интереси, светът и занапред ще продължи да се тресе от подобни дестабилизиращи кризи, защото правовите държави са повече от Иран и ние с вас го знаем. Ние постояннно ще се сблъскваме със заплахата от разпространение на оръжия за масово унищожение.

През миналата година Русия излезе с инициатива за създаването на многонационални центрове по обогатяване на уран. Ние сме отворени за това подобни центрове да се създават не само в Русия, но и в други страни, където на легитимна основа съществува мирна ядрена енергетика. На държавите, желаещи да развиват мирна атомна енергетика, ще бъдат дадени гаранции за получаване на гориво чрез непосредствено участие в работата на тези центрове, разбира се, под строгия контрол на Международната агенция за атомна енергия (МААЕ).

Съзвучни с руските предложения са и последните инициативи на президента на Съединените американски щати Джордж Буш. Смятам, че Русия и САЩ обективно и в еднаква степен са заинтересовани от затягане на режима за неразпространение на оръжия за масово унищожение и средствата за тяхното доставяне. Именно нашите страни, като лидери по ядрен и ракетен потенциал, трябва да станат лидери в разработването на нови, по-твърди мерки в сферата на неразпространението. Русия е готова за такава работа. Ние водим консултации с нашите американски приятели. Като цяло трябва да се обсъди създаването на цяла система от политически лостове и икономически стимули – стимули, при които държавите биха били заинтересовани да не създават собствени мощности от ядрено отоплителния цикъл, но биха имали възможност да развиват атомна енергетика, укрепвайки своя енергиен потенциал.

В тази връзка подробно ще се спра на международното енергийно сътрудничество. Госпожа Федералният канцлер също, макар и кратко, спомена за това, засегна тази тема. В енергийната сфера Русия се ориентира към създаване на еднакви за всички пазарни принципи и прозрачни условия. Очевидно е, че цената на енергоносителите трябва да се определя от пазара, а не да бъде предмет на политически спекулации, икономически натиск или шантаж.

Ние сме отворени за сътрудничество. Чуждестранни компани участват в нашите най-големи енргийни проекти. По различни оценки, до 26% от добива на нефт в Русия – замислете се над тази цифра, моля ви – до 26% от добива на нвфт в Русия се пада на чуждестранен капитал. Опитайте, опитайте се да ми дадете пример за подобно широко присъствие на руския бизнес в ключови отрасли на икономиката на западни държави. Няма такива примери! Такива примери няма.

Ще напомня също и за съотношението на инвестициите, постъпващи в Русия и излизащи от Русия в други страни по света. Съотношението е около петнайсет към едно. Ето ви видим пример за откритостта и стабилността на руската икономика. Икономическата безопасност е сфера, в която следва всички да се придържаме към еднакви принципи. Ние сме готови да се конкурираме честно.

Руската икономика има все повече възможности за това. Такава динамика се оценява обективно от експертите и от нашите чуждестранни партньори. Така например, скоро беше повишен рейтингът на Русия в ОИСР - от четвърта група по риск нашата страна премина в трета. И бих искал, използвайки случая, тук, днес в Мюнхен, да благодаря на нашите германски колеги за съдействието им за взимането на това решение. По-нататък. Както знаете, процесът на присъединяване на Русия към Световната търговска организация влезе във финален стадий. Ще отбележа, че в хода на дългите сложни преговори ние не веднъж чувахме думи за свобода на словото, за свобода на търговията, за равни възможности, но по някаква причина изключително отнасящи се за нашия, руския пазар.

И още една важна тема, пряко влияеща на глобалната сигурност. Днес много се говори за борбата с бедността. Какво става всъщност? От една страна, за програмите за подпомагане на най-бедните страни се отделят финансови ресурси – и при това немалки финансови ресурси. Но честно казано, и това е ясно на мнозина тук, те се „усвояват“ от компании на самите страни-донори. Но в същото време, от друга страна, субсидиите за селско стопанство остават в развитите страни, а достъпът до високи технологии е ограничен за другите.

И нека наричаме нещата с истинските им имена: получава се така, че едната ръка раздава „благотворителна помощ“, а другата не само запазва икономическата изостаналост, а събира и печалба. Възникващото социално напрежение в такива депресивни райони неизбежно прелива в надигане на радикализъм, екстремизъм, подхранва тероризма и локални конфликти. А ако всичко това се случва, да кажем, в Близкия Изток, в условията на изострено възприемане на външния свят като несправедлив, възниква и риск от глобална дестабилизация.

Очевидно е, че водещите страни в света виждат тази заплаха. И, съответно, трябва да изградят по-демократична, справедлива система на икономически взаимоотношения в света – система, даваща на всички шанс и възможност за развитие. Изказвайки се на конференцията по сигурността, уважаеми дами и господа, не трябва да отминаваме с мълчание и дейността на Организацията по сигурност и сътрудничество в Европа. Както е известно, тя бе създадена, за да разглежда всичко – ще подчертая това – всичко, всички аспекти на сигурността: военно-политически, икономически, хуманитарни, както и техните взаимовръзки.

Какво виждаме днес на практика? Виждаме, че този баланс е явно нарушен. ОССЕ се опитва да превърне във вулгарен инструмент гарантирането на външнополитическите интереси на една или на група страни по отношение на останалите страни. С тази цел беше „скроен“ политическият апарат на ОССЕ, който по никакъв начин не е свързан с държавите-учредителки. С тази цел са „скроени“ и процедурите по взимане на решения и използването на така наречените неправителствени организации. Формално – да, независими, но те са целенасочено финансирани, а значи и зависими. Съгласно основополагащите документи в хуманитарната сфера ОССЕ е призвана да оказва на страните-членки по тяхна молба съдействие за спазването на международните норми в областта на правата на човека. Това е важна задача. Ние я подкрепяме. Но това съвсем не означава намеса във вътрешните работи на други страни, още по-малко налагане на тези държави как трябва да живеят и да се развиват. Очевидно е, че такова вмешателство по никакъв начин не помага израстването на истински демократични държави. Обратното, прави ги зависими и като следствие – нестабилни в политическо и икономическо отношение. Ние разчитаме на това, че ОССЕ ще се ръководи от своите независими задачи и ще изгражда отношенията със суверенни държави на основата на уважение, доверие и прозрачност.

Уважаеми дами и господа!

В заключение бих искал да отбележа следното. Ние много често и аз лично много често, слушаме призиви към Русия от страна на нашите партньори, включително и от страна на европейските партньори, да играем все по-активна роля в световните работи. В тази връзка ще си позволя да направя една малка забележка. Едва ли е нужно да бъдем подтиквани и стимулирани към това. Русия е страна с над хилядолетна история и практически тя винаги се е ползвала с привилегията да провежда незвисима външна политика. Ние не смятаме да променяме тази традиция и днес. Наред с това, ние добре виждаме как се е променил светът, реалистично оценяваме собствените си възможности и собствения си потенциал. И разбира се, би ни се искало по същия начин да имаме работа с отговорни и също самостоятелни партньори, с които бихме могли заедно да работим за строителството на справедливо и демократично светоустройство, в което сигурността и благоденствието са гарантирани не за избрани, а за всички.

Благодаря за вниманието.

Дискусия: 

Х. Телчик: Сърдечно благодаря за Вашето важно изказване. Прозвучаха нови теми, в това число и въпросът за глобалната архитектура, който в последните години не беше на преден план; разоръжаването, контрола над въоръжението, въпросът за отношенията на Североатлантическия алианс и Русия, сътрудничеството в областта на технологиите. Има още цяла поредица въпроси и господин Президентът е готов да отговори.
 

Въпрос: Многоуважаеми господин Президент, благодаря за Вашето изказване. Бих искал да подчертая, че ние в германския Бундестаг сме убедени във важността на Русия в качеството й на партньор на Европа и във важната роля, която Вие играете. Това каза и Федералният канцлер в изказването си. Бих искал, изхождайки от своя опит, да засегна две точки от Вашето изказване. Първата е оценката на НАТО, неговото разширяване, което Вие смятате опасно за Русия. Вие признавате ли, че разширяването фактически не е разширяване, а самоопределяне на демократични държави, които са поискали да тръгнат по този път? И че НАТО се затруднява да приема държави, които не изявяват такава готовност? Вие бихте могли да признаете, че благодарение разширяването на НАТО източните граници станаха по-надеждни, безопасни. Защо се страхувате от демокрацията? Аз съм убеден, че само демократични държави могат да станат членки на НАТО. Това стабилизира съседите. По въпроса за това, което става вътре във Вашата страна. Беше убита Анна Политковская – това е знак. Може да се каже, че това касае много журналисти, всякакви страхове, закона за неправителствените организации – това извиква тревога.

Въпрос: Аз добре разбирам Вашата забележка за неразпространението. Особено в края на Студената война, ние видяхме съкращаване на разполагането на ядрено оръжие, но видяхме също и ръст на тероризма. Ядрените материали трябва да бъдат сериозно защитени от терористи.

Въпрос: Относно въпроса, който беше зададен и на Федералния канцлер. Какво следва в Косово и Сърбия? Как оценявате М. Ахтисаари? Какво влияние ще окаже Русия за решаването на този проблем?

Въпрос: Можете ли да коментирате опита на руските военнослужещи в Чечня? Относно забележката Ви за енергетиката: Вие накратко изложихте връзката между пазарната роля на енергетиката и политиката. Европейският съюз е заинтересован от постигането на заключително партньорско споразумение, което да фиксира принципите в областта на политиката. Вие готов ли сте да гарантирате надеждна доставка на ресурси и да се включите в състава на това споразумение?

Въпрос: Господин Президент, Вие споделихте искрени, откровени наблюдения. Надявам се, че ще разберете моя откровен и прям въпрос. През 90-те години руските експерти активно помагаха на Иран за разработването на ракетни технологии. Иран сега има съвременни ракети със среден и далечен радиус на действие, което му позволява да нанесе удар по Русия и по части от Европа. Те работят и върху разполагането на ядрени бойни глави на тези ракети. Вашата страна предприе усилия по преговори с Иран по този въпрос и подкрепи резолюцията на Съвета за сигурност на ООН да не се позволи на Иран да провежда такава политика. Моят въпрос се състои в следното: какви усилия ще предприеме Русия – чрез ООН или по друг начин – за прекратяването на тези много сериозни събития в Иран?

Въпрос: Сигурен съм, че историците няма да напишат някой ден, че по време на нашата конференция е била обявена втора Студена война. Но биха могли. Вие казахте, че трябва да се оказва и натиск върху Иран, и да се дават положителни импулси. Но не е ли истина, че Русия пречи на силния натиск под формата на санкции и, второ, относно поставянето на оръжия там – това ги насърчава, още повече, че оръжието се оказа в Ливан и в сектора Газа. Как ще коментирате това?

Въпрос: Разбирам Вашата искреност и се надявам, че и Вие ще се съгласите с нашата искреност. Първо, контрол над въоръжаването. На кого е нужно състезание по въоръжаване? Искам да посоча, че САЩ не разработват ново стратегическо оръжие вече повече от две десетилетия, а Вие неотдавна направихте изпитания на „Тополь-М“, който вече е разположен в шахти и на подвижни установки. Вие критикувате САЩ за едностранни действия и на два пъти казахте, че военните действия могат да бъдат законни, единствено ако са одобрени от ООН. САЩ водят бойни действия в Ирак и в Афганистан по решение на ООН, а в Косово днес мнозинството подкрепя миротворческата операция в тази страна. Моят въпрос е такъв: казвате ли Вие сега, че независимо от начина, по който Русия гледа на заплахата за своите международни интереси, тя няма да предприема военни действия, без одобрението на ООН?
 

Въпрос: Вие говорихте за опасността от еднополярен свят, когато един суверен взима решение, без консултация с другите. В Русия, по мнението на мнозина, виждаме все по-еднополярно правителство, където конкурентните центрове на влияние са принудени да следват партийната линия, независимо дали говорим за Държавната дума, ръководството на регионите, медиите, бизнес общността, НПО. Ще бъде ли еднополярно правителство от този вид надежден партньор, когато става дума за енергийната сигурност?

В. Путин: Преди всичко, искам да благодаря за тези въпроси. Много са интересни. Жалко, че времето ни е малко, аз с удоволствие бих провел с весеки от вас отделна дискусия. Обичам това, харесва ми.

Ще започна с последния въпрос по повод еднополярността на руското правителство. В руския парламент днес са представени комунистическата партия на Руската федерация, партия „Единна Русия“, либерално-демократичната партия, представени са и други политически сили, които принципно, по своите основополагащи възгледи, се отличават една от друга. Ако това не ви е известно, поговорете с ръководството на комунистическата партия, а после и с лидера на нашите либерални демократи господин Жириновски. И веднага ще видите разликата. Ако сега не я виждате, поговорете с тях. Няма никакъв проблем да дойдете в Москва и да поговорите.

Относно това, как планираме да правим това в бъдеще. Бихме искали да имаме зряла  политическа система, да имаме многопартийна система с отговорни политици, които ще могат да прогнозират развитието на страната и да действат отговорно не само в периоди на избори и след тях, а и в дълга историческа перспектива. Ето към това ще се стремим. Но тази система, разбира се, ще бъде многопартийна. Всички наши действия вътре в страната, включително и относно изборния ред за Държавната дума, за парламента на Русия, са насочени именно към укрепване на многопартийната система в страната.

Сега за това, в състояние ли е нашето правителство да действа отговорно при взимането на решения по проблемите на енергийните доставки и по гарантирането на енергийната сигурност. Разбира се, да! Нещо повече, всичко, което сме правили до този момент и правим сега, е насочено към постигането на една единствена цел: да приведем нашите отношения с потребителите и с транзитьорите на нашите въглеводороди към пазарни, прозрачни принципи и дългосрочни договори.

Ще ви напомня, и тук срещу мен седи моят колега президентът на Украйна, той знае това, както и аз: до миналата година, когато ние с него в трудна дискусия взехме съответните решения, доставките на нашите енергоносители, преди всичко на газ за Европа, в продължение на 15 години зависеха от това дали Украйна и Русия ще се договорят помежду си за условията и за цените на доставките на нашия газ в самата Украйна, а ако не се договорят – всички европейски потребители биха останали без газ. Такава ситуация устройва ли ви? Мисля, че не. И независимо от всички скандали и прочее защита на интереси, борба на мнения и така нататък, ние успяхме да се договорим с президента Юшченко. Смятам, че той взе отговорно, изключително правилно, пазарно решение: подписахме отделни договори за доставка на наш газ в Украйна и за транзит за Европа за пет години напред. Трябва да ни кажете благодаря, на нас и на Украйна, за това решение. И за Вашия въпрос благодаря, хубав въпрос.

По-добре ще е да е да отговарям веднага на вашите въпроси. Нашата оценка за разширяването на НАТО на изток. Аз вече говорих за гаранциите, които ни даваха и които днес не се спазват. Нима смятате, че това е нормално в международните работи? Бог да е с тях, с тези гаранции. Относно демокрацията и разширението на НАТО. НАТО не е универсална организация, за разлика от Организацията на Обединените Нации. Това е преди всичко военно-политически блок – военно-политически! И разбира се, гарантирането на собствената сигурност е прерогатив за всяка суверенна държава. Ние и не оспорваме това. Моля, ние не възразяваме против това. Но защо непременно трябва да се издига военна инфраструктура към нашите граници при това разширяване? Ето на това може ли някой да ни отговори? Нима разширяването на военната инфраструктура е свързано с преодоляване на днешните глобални заплахи? Да допуснем, ако говорим за главната от тях днес – главна и за нас, и за САЩ, и за Европа – тероризма и борбата с него. Нужна ли е Русия в борбата с тероризма? Разбира се! Нужна ли е Индия в борбата с тероризма? Разбира се! Но нас ни няма в НАТО, както и други страни също ги няма. А по тази проблематика може да се работи ефективно само с обединени усилия. Така че, разширяването на военна инфраструктура и приближаването й към нашите граници и демократичният избор на отделни страни по никакъв начин не са свързани. И аз бих помолил да не се бъркат тези две понятия.

Знаете ли, така съм драскал тук, че вече сам не мога да разчета какво съм писал. Ще отговоря на това, което мога да разчета, а ако на нещо не отговоря, ще ми напомните с въпроси.

Какво ще стане с Косово, със Сърбия. Това могат да знаят само косоварите и сърбите. И хайде да не решаваме вместо тях как да устроят живота си. Не е нужно да се правим на Господ Бог и да решаваме всички проблеми на всички народи. Ние с вас можем само да създадем условия и да помогнем на хората да се разберат по своите проблеми – да създадем условия, да бъдем гаранти на определени договорености. Но не е нужно да им налагаме тези договорености. Иначе ще вкараме ситуацията в тупик. Ако някой от участниците в тези доста сложни проблеми се почувства обиден, унижен, това ще продължи с векове. Ние само ще вкараме проблема в тупик.

И в какво се състои нашата позиция? Нашата позиция се състои в това, че ще се придържаме именно към този принцип. И ако видим, че една от страните е явно неудовлетворена от предлаганите начини за решаване на ситуацията, ние няма да подкрепим такова решение. Аз не разбрах добре, какво имахте предвид, когато попитахте за опита на нашите военни в Чечня. Опитът не е приятен, но е голям. Ако Ви интересува като цяло ситуацията в Чечения, мога да Ви кажа, че сега там е избран парламент, избран е президент, работи правителство. Формирани са всички органи на властта и управлението. На практика всички политически сили на Чечения са привлечени към работа за републиката. За пример мога да кажа, че бившият министър на отбраната на Чечения А. Масхадов е член на парламента. И ние проведохме цяла серия от решения, които позволиха на бившите бойци да се върнат не само към нормален, но дори към политически живот в републиката. Така че ние днес предпочитаме да действаме там с политически и икономически средства, предавайки практически почти на сто процента гарантирането на сигурността в ръцете на самия чеченски народ. Защото органите на правния ред, които са формирани там, почти на сто процента са съставени от местни граждани, от живеещите в Чечения постоянно – от чеченци.

Относно Ливан, също не разбрах добре, какво имате предвид, но да, като потвърждение на това, че определена ситуация се стече там по начина, който описах, за това говори и изпращането на наши военни строители в Ливан, които да възстановят мостове и инфранструктура, разрушени в хода на конфликта с Израел. И тези строители бяха охранявани от подразделения, изцяло съставени от военнослужещи от Чечения и чеченци по националност. Изхождахме от това, че нашите военнослужещи трябва да работят в райони, които са населени от мюсюлмани и ако контингентът, който охранява нашите военни, бъде съставен също от мюсюлмани – от това няма да стане по-лошо. И не се излъгахме. Наистина, местното население посрещна много топло всички наши военни строители.

Сега по съглашенията в областта на енергетиката с Евросъюза – така разбрах въпроса? Ние вече многократно сме казвали, че не сме против да съгласуваме принципите в нашите отношения с Евросъюза в сферата на енергетиката. Още повече, че тези принципи, които са заложени в хартата, най-общо и като цяло са приемливи. Но самата харта не ни устройва изцяло. Защото тя не се изпълнява, не само от нас, но и от нашите европейски партньори. Достатъчно е да си спомним затворения и до сега за нас пазар на ядрени материали. Никой не го отвори за нас. 

Има и други моменти, на които сега просто не искам да обръщам внимание, но принципите сами по себе си – те вече се използват от нас, включително и в работата с немски компании. Ще напомня за сделката между „Газпром“ и „BASF”. Това по същество е обмен на активи. Ние сме готови и занапред да работим така. Ние сме готови. Но във всеки конкретен случай ние трябва да разберем: какво даваме ние, какво дават нашите партньори, да пресметнем, да направим независима експертна международна оценка и да вземем решение. Ние сме готови на такава работа. Същото това нещо неотдавна направихме с италиански партньори, с компанията “ENI”. Не само подписахме с тях договор за доставки до 2035 година, мисля, но и говорим за обмен на активи. Сега проучваме същото нещо, такъв вариант на сътрудничество с нашите украински приятели. Този процес върви.

А има ли смисъл тези принципи да влязат в основата на възможен бъдещ основополагащ акт между Русия и Евросъюза, може да се разгледа по различни начини. Но аз мисля, че не си струва, защото освен енергетиката в нашите отношения с Евросъюза има и други сфери на сътрудничество: има и селско стопанство, има и високи технологии, има транспорт. И всичко е много остро, много интересно. Ние не можем да заложим всичко наред в основополагащ акт, който трябва да бъде рамков документ. Или вие искате там да влезе само това, което на вас ви трябва, а това, което ни трябва на нас, да излезе извън рамката? Хайде все пак честно да дискутираме едни с други и да приемем взаимноизгодни решения.

„През 90-те години Русия оказваше помощ на Иран за създаването на ракетна техника.“ Мисля, че Вие ми зададохте този въпрос. „Днес иранците искат да екипират тези ракети с ядрени бойни глави, имат ракети, които могат да достигнат Европа. Какво ще направи Русия по иранската ядрена програма?“ Нали така?

Първо, аз нямам сведения, че Русия през 90-те години е оказвала на Иран помощ в създаването на тяхна собствена ракетна технология. Там много активно действаха други страни. Включително технологиите вървяха по различни канали. И ние имаме доказателства за това. Аз навремето ги предавах директно на президента на Съединените щати. Има технологии и от Европа, и от азиатските страни.

Така че, Русия тук няма нищо общо. Уверявам Ви. Най-малко Русия е замесена тук. Аз по това време работех все още в Петербург, но ние не се занимавахме с това. Мога да Ви уверя. Но, вероятно, там, знаете, на бизнес ниво може и нещо да е станало. При нас се обучаваха специалисти в институтите и така нататък. И ние, на тази молба, по информация от нашите американски партньори, реагирахме на това твърдо. Незабавно и твърдо. Но реакциите на други наши партньори, включително европейски, не бяха такива. Освен това, не зная дали Ви е известно или не, би трябвало да Ви е известно: от Съединените щати и до този момент постъпва военна техника и специално оборудване. До този момент. До този момент постъпват от запасите на въоръжените сили на Пентагона резервни части за самолети F-14. В Съединените щати по този повод даже се провежда, доколкото ми е известно, разследване. Върпеки това, че тече разследване, тези резервни части са били взети от границата, върнати обратно и след известно време същите тези части отново са били задържани на границата. Даже с обозначението „Веществено доказателство“.
Знаете, този поток действително е трудничко да се установи. Трябва да се действа съвместно.

По повод това, че Иран има ракети, които застрашават Европа. Вие грешите. Днес Иран – ето тук е господин Гейтс, който вероятно има по-точна информация от мен и нашия министър на отбраната – Иран днес има ракети с обхват 2000 километра.

С. Иванов: 1600-1700 километра.

В. Путин: 1600-1700 километра. Това е. Е, пресметнете колко километра са от границата на Иран до Мюнхен. Иран няма такива ракети. Те само планират да разработят до 2400 километра. И не е известно, дали технически ще успеят да го направят. А вече 4, 5, 6 хиляди километра – мисля, че за това е необходима даже различна икономика. Така че това изобщо е малко вероятно. И Иран не застрашава Европа. Относно това, че те се канят да разположат ядрени заряди, ние нямаме такива сведения за поставяне на ядрени бойни глави – ние такива сведения нямаме.

Ето, Северна Корея проведе изпитания на ядрено взривно устройство. Иранците през цялото време ни казват, че тяхната ядрена програма има мирен характер. Но аз съм съгласен с Вас, съгласен съм, че международната общност е загрижена по повод характера и качеството на ядрената програма на Иран. И господин Ел-Барадей неотдавна формулира тази загриженост, мисля, в шест или седем точки. И тук аз съм солидарен с Вас. И за мен е непонятно, защо иранската страна до този момент не реагира по позитивен и конструктивен начин на тази загриженост и на предложенията на Ел-Барадей – да снемат тази загриженост. На мен също ми е непонятно, както и на Вас.

Какво ще правим? Аз мисля, че ние заедно трябва да се въоръжим с търпение и да работим внимателно. Да, точно така, да създаваме стимули и да показваме на иранското ръководство, че сътрудничеството с международната общност е много по-добро от конфронтацията. Да, отново за доставките на оръжие за Иран. Знаете ли, разговорите са много повече от доставките. Нашето военно-техническо сътрудничество с Иран е минимално. Просто минимално. То се изчислява не зная с какви цифри. Изобщо ние доставяме оръжие в региона на Близкия Изток в пъти по-малко от други страни, в това число Съединените щати. Просто в пъти, няма никакво сравнение. Ние доставихме там неотдавна системи за противовъздушна отбрана – това наистина е така – със среден радиус на действие, от 30 до 50 километра приблизително. Това е истина. Защо направихме това? Мога да обясня. Ние направихме това, за да не се чувства Иран притиснат в ъгъла. Да не чувства, че се намира в някакво враждебно обкръжение и да разбира, че има канал за общуване, да разбира, че има приятели, на които може да се довери. Ние много разчитаме на това, че иранската страна ще разбере и ще чуе нашите сигнали.

По повод нашето оръжие в Ливан и в сектора Газа. В сектора Газа аз изобщо не съм чувал да присъства наше оръжие. Не съм виждал такова. Е, автомат Калашников е най-разпространеното изобщо огнестрелно оръжие в света. Него вероятно го има навсякъде. Вероятно и в Германия още има автомати Калашников на въоръжение, във всеки случай още неунищожени – сто процента.

В Ливан, да. Там действително бяха забелязани сандъци под нашите противотанкови системи. Това е истина. Нашите израелски партньори веднага ми съобщиха за това. Ние проведохме щателно разследване за това, което е станало там. И установхме, че тези системи са останали на територията на Ливан след изтеглянето на сирийската армия. Проведохме съответна работа със сирийските партньори и определихме необходимите условия за бъдещото си сътрудничество в областта на военно-техническото взаимодействие със Сирия, които изключват възможността за попадане на оръжие в чиито и да е ръце, освен тези, за които е предназначено. Такава система е изработена. Договорихме се също и за система за възможна инспекция на складовете по всяко удобно за руските специалисти време. На складовете след доставката на наши системи в Сирия.

„САЩ не разработва стратегическо оръжие, а Русия разработва. Русия ще прилага ли сила без санкция от ООН в бъдеще? Русия разработва системи за стратегическо оръжие.“ Прекрасен въпрос, забележителен! Аз съм Ви много благодарен за него. Това ми дава възможност да покажа същността на ставащите събития. На какво дължим, че през последните десетилетия имаше противостояние, а голяма война все пак не се случи в периода на противостояние на две свръхдържави и две системи? Дължим го на баланса на силите между тези две супердържави. Имаше баланс и страх от взаимно унищожение. И едната страна се страхуваше да направи и една излишна стъпка, без да се посъветва с другата в последния момент. Това беше чуплив мир, разбира се, и страшничък. Но той беше достатъчно надежден, както става ясно днес. Днес той, оказва се, не е толкова надежден.

Да, Съединените щати не разработват някакво нападателно оръжие. Или поне такова нещо не е известно на обществеността. Макар вероятно да разработват. Но ние даже няма да питаме за това сега. Ние знаем, че текат разработки. Но си даваме вид, че не знаем за това: не разработват. Но какво знаем? Знаем, че в Съединените щати активно се разработва и вече се внедрява система за противоракетна отбрана. Да, днес тя е неефективна и ние не знаем с точност дали някога ще бъде ефективна. Но теоретично тя за това се и създава. Значи, ние отново хипотетично изхождаме от това, че някога ще настъпи момент, когато възможна заплаха от страна на нашите ядрени сили ще бъде напълно неутрализирана. Днешната ядрена сила на Русия. А ако това е така, значи, че балансът ще бъде абсолютно нарушен и че у една от страните ще възникне усещането за пълна сигурност и това ще развърже ръцете й не само за локални, а вероятно вече и за глобални конфликти.

Ние с вас сега дискутираме. Аз не искам никого да подозирам в каквато и да е агресивност. Но системата на отношенията е същата като математиката. Тя няма лично измерение. И ние сме длъжни, разбира се, да реагираме на това. Как? Или като вас, да строим многомилиардна противоракетна система, система за противоракетна отбрана, или, имайки предвид нашите днешни възможности – икономически, финансови – да отговорим асиметрично. Така че всички да разберат, че да, система за противоракетна отбрана има, но по отношение на Русия тя е безсмислена, защото ние имаме такова оръжие, което лесно може да я преодолее. Ето по този път ще тръгнем ние. Това за нас е по-евтино. Но това по никакъв начин не е насочено към Съединените щати. 

Аз съм напълно съгласен, че ако системата за противоракетна отбрана не е насочена против нас, то и нашето въоръжение не е насочено против вас. И аз съм напълно съгласен тук с моя колега и приятел – аз, знаете, не се боя от тази дума, при всички разногласия аз смятам президента на Съединените щати за свой приятел. Той е порядъчен човек, аз зная, че всички кучета там могат да му припишат в Съединените щати всичко, което се прави и на международната арена, и вътре. Но аз зная, че той е почтен човек и с него може да се разговаря и да се договаря. И точно по този начин, когато ние говорим с него, той казва: „Аз изхождам от това, че Русия и САЩ никога вече няма да бъдат противници и врагове.“ Аз съм съгласен с него. Но повтарям още веднъж: в тази симетрия и асиметрия няма нищо лично. Това е въпрос на сметки.

Сега относно това, дали Русия ще приложи военна сила без санкцията на ООН. Ние винаги ще действаме строго в рамките на международното право. Моето основно образование все пак е юридическо и ще си позволя да напомня – и на себе си, и на колегите си – че в съответствие с устава на ООН в случай на провеждане на миротворчески операции са нужни санкциите на Организацията на обединените нации, на Съвета за сигурност на ООН. В случай на провеждане на миротворчески акции. Но в устава на ООН има и статия за самоотбраната. И тук вече не са нужни никакви санкции.

Така. Какво забравям?

Въпрос: В моя въпрос ставаше дума за многополярността в самата Русия като такава и за това, което касае отношението на международната общност спрямо Русия, ако тя не спазва тези принципи: убийства на журналисти, страх, терор, отсъствие на свобода, неправителствените организации.

В. Путин: Ще кажа две думи. Там имаше някакъв друг въпрос, на който аз вече отговорих по принцип, когато говорих за състава на руския парламент. Погледнете кой е представен там и какви са политическите възгледи на хората, заемащи лидерски позиции в парламента, легитимните партии. Що се отнася до неправителствените организации, те активно работят в Русия. Да, ние въведохме нова система за тяхната регистрация. Тя не се отличава особено от системата за регистрация в другите страни. И досега не сме видели никакви забележки от страна на неправителствените организации. Ние практически на никого не сме отказали регистрация. Там има два-три случая по чисто формални условия и тези неправителствени организации работят за поправяне на някакво положение в устава си и така нататък. По субстанциални, същностни въпроси на никого не е било отказвано. Всички се трудят по най-активен начин и ще продължат да се трудят. Какво ни безпокои? Мога да кажа и мисля, че е разбираемо за всички: когато тези неправителствени организации се финансират, всъщност, от чужди правителства, ние гледаме на това като на инструмент на чужда държава за провеждане на политика по отношение на нашата страна. Това първо. И второ. Във всички страни съществуват определени правила на финансиране, да кажем, на предизборните кампании. Чрез неправителствените организации идва финансиране от правителствени източници на други страни, в това число и в рамките на правителствени кампании. И къде се вписва това? Какво е това, нормална демокрация ли е, какво е? Това е скрито финансиране. Скрито от обществото. Какво демократично има тук? Можете ли Вие да ми кажете? Не! Не можете. И никога няма да кажете. Защото това не е демокрация, а просто влияние на една държава в друга. Но ние сме заинтересовани от това в самата Русия да се развива гражданското общество, да ругае властта, да критикува, да помага на властта да открива собствените си грешки, да коригира своята политика в интерес на хората. Ние безусловно сме заинтересовани от това и ще подкрепяме гражданското общество и неправителствените организации. 

Що се отнася до страховете и така нататък. Знаете ли, у нас днес има по-малко страхове, отколкото в много други страни. Защото през последните години ние кардинално променихме ситуацията в сферата на икономиката и благосъстоянието на гражданите. Ние имаме още много проблеми. Имаме още много нерешени проблеми. Включително проблеми, свързани с бедността. И ето, аз ще Ви кажа, че страховете произлизат основно от нея.

Относно журналистите, да, това е голям сложен проблем. И журналисти загиват, между другото, не само у нас, в Русия, но и в други страни. Най-много журналисти са загинали къде? Вие сте специалист, вероятно можете да кажете в коя страна са загинали най-много журналисти за последната година и половина? В Ирак са загинали най-много журналисти.

Що се отнася до трагедията в нашата страна, ние безусловно ще се борим по най-всеобхватен начин с тези явления и строго ще накажем всички престъпници, които се опитват да подкопават доверието в Русия и да разклащат нашата политическа система.

Благодаря за вниманието.

Само Русия може да спаси Украйна

Автор: Д-р Илия Илиев

Анализи

09:00

03.06.2022

 

 

/public/images/articles/2022-05/FQ5EA7rXMAEZc4l_4683908170276186201_big.jpg

 

Украйна се превръща в „черна дупка“, в която потъват огромни средства на страните от НАТО

Въпросът не е „кой лично е виновен“ - Путин, Си или Байдън, а „къде е грешката в системата“

На 18. 03. „Труд“ припомни какво през 1815 г. пишат вестниците в Париж за придвижването на заточения на остров Елба Наполеон към столицата. Първия ден: „Корсиканското чудовище излезе от клетката“; следват „Канибала стъпи на брега“, „Узурпаторът влезе в Гренобъл“, „Бонапарт окупира Лион“, „Наполеон се приближава към столицата“, а накрая -„Негово императорско величество Наполеон днес влезе в неговия верен Париж, Vivat!“.

200 години по-късно пренастройка на пропагандната машина в британския „Дейли телеграф“. На 24.02. започна руското нахлуване в Украйна: „На кървавата власт на Путин ѝ се вижда краят!“; 3.04.: „Русия губи играта си от Запада“; 21.04.: „Войната на Путин претърпя крах, но можеше да е и по-лошо“; 5.05.: „Унижената Русия губи епохално сражение“; 12.05.: „Победата над Путин ще изисква висока цена“; 26.05.: „Още малко и Путин ще спечели шокираща победа.“ 

Според бpитанcкия пpемиеp Боpиc Джонcън „рycкият пpезидент Пyтин бележи бавен, но оcезаем напpедък в Донбаc в Източна Укpайна“. Бившият държавен секретар на САЩ Хенри Кисинджър в Давос: „Украйна вероятно ще трябва да направи териториални отстъпки като част от евентуално споразумение“. Все по-рядко се говори за военно поражение на Русия и пълна победа над „лудия или тежко болния“ Путин.

Ричард Хейдън Блек, американски политик, бивш сенатор, полковник от резерва, експерт по наказателно право: „САЩ нямат ограничения и прегради пред жестокостта и безчовечността... огромен брой украински и руски войници, които ще загинат ненужно... През декември 2021 г. Путин направи отчаян опит да спре движението към война, постави конкретни предложения за мир, но НАТО просто ги игнорира... Моята версия е, че украинците са убили тези хора в Буча.“

Навлиза се в период на цялостна промяна на световния ред и в този контекст събитията в Украйна са планетарен стрес тест. Появяват се в САЩ и ЕС трезви анализи, коментари и оценки. „Ние американците водим Украйна по пътя на унищожението. Западът глупаво принуди Украйна да бръкне в окото на Русия с разширяването на НАТО, което предизвика тази криза“, пише политологът Джон Миршаймър.

Шефът на президентския офис в Киев Аристович: „Иде месец на паника и криза, фронтът може да се срине във всеки момент“. Преломът се долавя все по-ясно, Украйна се превръща в „черна дупка“, в която потъват огромни средства на страните от НАТО, но особена полза няма. Очертава се стратегически провал на колективния Запад в хибридната световна война, вече забележим дори в информационната и съставляваща.

След 3 месеца военни действия Русия не рухна икономически, не ѝ свършиха боеприпасите, гладни руснаци не тръгнаха да свалят Путин. Чуждата агентура за влияние в Москва мигом се разбяга, кой из Европата, повечето в Израел. С пъти по-малко войски, без да използва и половината от новите си системи оръжия Русия постига основната част от военните си цели. Процесът на загуба на държавността от Украйна напредва.

Бежанците само към страни от ЕС досега са повече от 6 млн., близо 20% от предвоенното ѝ население. Немалко от тях се държат предизвикателно към гостоприемното население, извършват антисоциални и криминални действия и неизбежно предизвикват отрицателни реакции и отхвърляне. И у нас се видяха и чуха такива примери, макар и доста по-редки, защото сред избягалите тук „великите укри“ с претенции за расово превъзходство са изключения.

Огромни са загубите на фронта, особено сред нацистките полкове и бригади, които реално крепят въоръжените сили на Украйна (ВСУ). Сред тях с превземането от руските войски на мощно укрепените райони пред Донбас бойният дух се топи. Резервистите всячески се отклоняват от мобилизация, бягат на запад и дори на север. В Украйна тръгва огромен протест отдолу, в Европа обществата се украинизират. А у нас властта опитва с либералфашизъм и готви медийно гестапо.

Огромната всестранна подкрепа за Киев от НАТО и ЕС в досегашния си обем не успява да спре руското настъпление. Президентът Зеленски и рехавото му обкръжение не се виждат живи дори в някаква остатъчна Украйна, осигуряват си чужди гражданства. Вече зоват Полша за масирано присъствие в страната си с обилни административни функции. Чрез нея и НАТО за пряк военен сблъсък с Русия.

Стратегията „изгорена земя“, всекидневно прилагана от ВСУ при отстъплението вляво от Днепър направи връщането ѝ под властта на Киев изключено. Лавинообразно нарастват ужасните разкрития за фактическия терор не само в Донбас, Харков и Одеса. Макар и много трудно, но факти и доказателства проникват и на запад. Не само руснаците там, но и повечето украинци възприемат руските войски като освободители.

Градена по натовски стандарти със стомана и бетон близо две години, отбраната на ВСУ пред Донецк и Луганск се оказа здрава. Обучавани от спецове от НАТО, войските също все още се бият грамотно и упорито, удържаха три месеца ключови позиции. Но повече не могат. За Киев и покровителите на Зеленски въпросът е възможна ли е подобна отбранителна линия по западния бряг на река Днепър, където откъм Херсонска област руските сили вече имат плацдарм. Нямат никакво време, практически липсват и подобни сили, остро недостигат материално-технически средства. За формиране на нова армия от 250 000 подготвени и мотивирани бойци, а няма откъде да дойдат. Ще са нужни за такива части и съединения около 1000 танка, 4-5000 оръдия и до 400 самолета. И милиони тонове гориво-смазочни материали и боеприпаси.

Изключено е повечето от всичко това да се достави под активния обстрел от вода, въздух и суша. Пред Вашингтон и страните от НАТО стои въпросът за спиране по някаква дипломатическа формула на войната си с Русия или да я ескалират. Първото би било болезнено, защото се обръща наопаки пропагандният им мотив „Украйна печели, Русия губи“ дори не към „Украйна губи“, а именно НАТО се провали.

А само Русия може да спаси Украйна от погибел. Преди почти 200 години Пушкин писа: „По отношение на Русия Европа е толкова невежествена, колкото и неблагодарна.“

 „Вашингтон Поуст“: „Съединените щати и НАТО са в прокси война с Русия... алтернативните виждания и гласове сякаш не съществуват. Фашисткото или неонацисткото възраждане е токсичен фактор в много страни, от европейските до Съединените щати. Защо толкова често украинската история се отрича?“

Видният журналист Крис Хеджис: „Ние плащаме тежка социална, политическа и икономическа цена за своя милитаризъм. Вашингтон пасивно наблюдава как САЩ гният морално, политически, икономически и физически, докато Китай, Русия и други страни се измъкват от тиранията на щатския долар и на международната Общност... Сред обществеността има дълбока ненавист към елитарните архитекти от Бръшляновата лига на американския империализъм.“

„Ню Йорк Таймс“: „След три месеца на изключително единство... има нарастващ разкол в мненията за това какво да се прави по-нататък... Разколът в мненията стана очевиден по време на Световния икономически форум.“

Геополитическият стрес тест в Украйна демонстрира, че Европа се управлява от Кирчовци, от протежета и назначенци на Вашингтон. Чиито досегашни морални претенции потънаха, а отгоре изплува чудовищният им цинизъм. И действията на САЩ са все повече ситуативни, рефлекторни, безплодни и често самоувреждащи.

Елитите не проумяват, че въпросът не е „кой лично е виновен“ - Путин, Тръмп, Си, Ким или Байдън, а „къде е грешката в системата“. Затова постоянно грешат. Същевременно светът се деамериканизира.

преди 14 часа, dimy написа:

Геополитическият стрес тест в Украйна демонстрира, че Европа се управлява от Кирчовци, от протежета и назначенци на Вашингтон. Чиито досегашни морални претенции потънаха, а отгоре изплува чудовищният им цинизъм. И действията на САЩ са все повече ситуативни, рефлекторни, безплодни и често самоувреждащи.

Явно това е тренда на рашистката пропаганда

По темата обаче... :

Тысячи российских компаний объявили форс-мажор из-за санкций
 

Цитат

 

Несколько тысяч российских компаний не могут исполнить условия контрактов и объявляют форс-мажор из-за санкций, введенных после вторжения в Украину.

Такие данные привела Ольга Горбачева - и.о руководителя управления ФАС России по контролю размещения госзаказа и государственного оборонного заказа.

По ее словам, речь идет не о внешнеторговых сделках, которые заблокированы ограничительными мерами США и Евросоюза. В ситуации форс-мажора оказались контракты российских юрлиц с российскими, в том числе по госзаказу. Торгово-промышленная палата (ТТП РФ) сейчас принимает заявки на свидетельства о форс-мажоре. Но получить документы бизнес не может: в российском законодательстве санкции не прописаны как основание для неисполнения обязательств.

Опрос, проведенный в мае Институтом уполномоченного по защите прав предпринимателей Бориса Титова, показал: санкции затронули 86,4% российских компаний.

Практически две трети из них (61,7%) сообщили о падении финансовых показателей, почти треть (29,4%) отметили сокращении выручки.

Каждый четвертый собственник или топ-менеджер охарактеризовал состояние своего бизнеса как серьезный спад, а 7,1% как  — как кризис. При этом 5,7% уже закрыли свое дело или намерены сделать это в ближайшее время.

 

 

Ричард Ран: Светът страда от енергийния заговор на Байдън и Зеленото лоби

 

Ричард Ран, ръководител на Института за глобален икономически растеж. Неговият анализ е публикуван във „Вашингтон Таймс“ и преведен от БГНЕС.

Обичате ли да къмпингувате в дивата природа? Тоест, истинско къмпингуване в дивата природа, където нямате нищо повече от малка палатка, одеяло и храна за шест дни, но нямате мобилен телефон или дори фенерче? Малко хора практикуват този вид къмпингуване, защото са твърде млади, стари, дебели или без форма, или им липсват основни умения за оцеляване - или пък предпочитат петзвездни хотели.

Причината, поради която повечето хора днес не живеят в условия, както предците им, е нашата евтина и изобилна енергия, но въпреки това мнозина от политическата класа правят всичко възможно, за да унищожат съвременното енергийно чудо. Преди изобретяването на парната машина преди около 300 години, а след това и на електрическия двигател и електрическото осветление, повечето хора е трябвало да разчитат на собствената си физическа сила, за да направят всичко, което използват, или на физическата сила на животни като коне или волове. Имало е водни и вятърни мелници, но те не са били толкова много, че да имат значение.

Причината, поради която имаме евтина и изобилна храна, е, че повечето торове се произвеждат от нефт и газ. Същите тези горива задвижват селскостопанските машини и камионите за разпространение на произведеното. Голяма част от това, което хората носят, е от влакна на петролна основа, а също и повечето пластмаси, които се използват във всичко, са направени от петрол.

Когато хората са разчитали на дърва и въглища, а не на природен газ, за да отопляват домовете си, градове като Лондон са имали толкова голямо замърсяване на въздуха, че много хора са умирали всяка зима. Въпреки това политиците от администрацията на Байдън открито хвалят повишаването на цените на петрола и газа - с фалшивото твърдение, че това помага на планетата. Всеки път, когато цените на петрола и газа се повишат с 1%, някои хора вече нямат пари да плащат сметките си за отопление и охлаждане или да купуват необходимото количество или качество здравословни храни. В САЩ повечето хора живеят далеч над границата на съществуването, отколкото много хора, които живеят на други места, но дори и така, увеличението на цените на енергията води до много лишения.

Ако енергийният цар на г-н Байдън, Джон Кери, изсмуче половината от горивото от резервоара на колата ви или ако министърът на енергетиката Дженифър Гранхолм нахлуе в килера ви и вземе 20 % от храната, те правилно ще бъдат възприети като крадци. Факт е, че и двамата са част от заговорническата групировка на администрацията на Байдън, която умишлено прокламира политики за повишаване на цените на бензина и храните. За разлика от Робин Худ, те не са дали незаконно спечелените си печалби на бедните, а на "зеленото лоби", което се състои предимно от заможни бели хора.

Имаше един печално известен съветски учен, Трофим Лисенко, (любимец на Сталин), който, наред с други неща, отхвърляше съвременната генетика и използването на торове и пестициди, което доведе до провал на реколтата и милиони излишни смъртни случаи. Онези, които не са били съгласни с г-н Лисенко, са получавали различни наказания от Сталин, налагайки разрушителна ортодоксалност. Съвременната версия е известна като "енергиен лисенкоизъм", който налага "идеология на деградацията" на представителите на публичната политика.

Разбира се, лисенковците настояват да се сложи край на въглищата, петрола, газа и ядрената енергия. Много от тях имат проблеми с вятърните паркове (защото са грозни и убиват милиони птици). Слънчевата енергия представлява проблем, защото повечето от панелите се произвеждат в Китай (където има Гулаг) и използват редки метали (някои от които нарушават добрите минни и трудови практики). Хидроенергетиката води до преграждане на реки, което дразни рибите.

Главният редактор на Grid Brief, Емет Пени, който е писал много за привържениците на тази така наречена "елегантна пестеливост", всъщност вярва в минималната енергия, въпреки че тя прави всички по-бедни. "Зелените" често настояват съществуващата система за производство и разпределение на енергия да бъде разрушена, преди да бъдат създадени нейни заместители. Зелените оказаха натиск върху нюйоркските власти да затворят голяма атомна електроцентрала, обслужваща Ню Йорк. Загубата на електроенергия трябваше да бъде компенсирана с нова преносна линия от Quebec Hydro, което не беше направено. Не е изненадващо, че същите екологични групи, които поискаха затварянето на атомната централа, лобират срещу новия електропровод.

Всяко общество може да очаква, че ще има групи от чудаци, които ще издигат глупави или невъзможни искания. Но в САЩ и някои от европейските страни сега на власт са хора, които одобряват много от частите на зелената програма, въпреки че тя ще доведе до обедняване на милиони хора - особено в по-бедните страни. Кой човек смята, че е нормално да се води политика, която прави хората по-бедни и с по-кратък живот - за да се спаси на теория животът на милиони хора, които може да се родят след сто години?

По всяка вероятност през следващите няколко десетилетия ще има много видове ядрени реактори, които ще произвеждат много по-безопасна електроенергия с нулеви емисии - предвид бързия напредък, който се постига. Вече са разработени устройства за извличане на излишния въглероден двуокис от въздуха - и най-вероятно скоро такива устройства ще бъдат пуснати в действие.

Преди сто години хората не са правили съзнателни жертви, за да подобрят живота на сегашното поколение (нас), но въпреки това, по всички показатели, повечето хора са много по-добре от своите предци. Има всички основания да се очаква, че проблемите на околната среда, които са актуални в момента, ще бъдат решени през следващото столетие, без да се налага сегашното човечество да се превръща в бедно и нещастно. /БГНЕС

------------------------------------------------

"Гардиън": Русия печели икономическата война, рублата е силна, санкциите имат обратен ефект

 

Изминаха три месеца, откакто Западът започна икономическата си война срещу Русия, и тя не върви по план. Напротив, нещата вървят наистина много зле.

Противоположните последици от санкциите водят до увеличаване на разходите за гориво и храна за останалата част от света и нарастват опасенията за хуманитарна катастрофа. Рано или късно трябва да се постигне споразумение, пише The Guardian.

Санкциите бяха наложени на Владимир Путин не защото се смятаха за най-добрия вариант, а защото бяха по-добри от другите два възможни начина на действие: да не се прави нищо или да се действа с военна сила.

Първият пакет от икономически мерки беше въведен веднага след инвазията, когато се предполагаше, че Украйна ще капитулира до дни. Това не се случи, в резултат на което санкциите - макар и все още непълни - постепенно бяха засилени.

Въпреки това няма непосредствени признаци за изтегляне на Русия от Украйна и това едва ли е изненадващо, тъй като санкциите имаха обратния ефект да увеличат цената на руския износ на нефт и газ, да повишат значително търговския баланс на страната и да финансират военните ѝ усилия.

През първите четири месеца на 2022 г. Путин може да се похвали с излишък по текущата сметка в размер на 96 млрд. долара (76 млрд. паунда) - повече от три пъти повече от същия период на 2021 г.

Когато ЕС обяви частичната си забрана за износ на руски петрол по-рано тази седмица, цената на суровия петрол на световните пазари се повиши, осигурявайки на Кремъл още един финансов неочакван приход. Русия не среща трудности при намирането на алтернативни пазари за енергията си, като износът на нефт и газ за Китай през април се е увеличил с повече от 50% на годишна база.

Това не означава, че санкциите са безболезнени за Русия. Според оценките на Международния валутен фонд икономиката на страната ще се свие с 8,5 % през тази година, тъй като вносът от Запада се срива. Русия има запаси от стоки, които са от съществено значение за поддържане на икономиката ѝ, но с течение на времето те ще бъдат изчерпани.

Европа обаче само постепенно се отърсва от зависимостта си от руската енергия и така непосредствената финансова криза за Путин е предотвратена. Рублата - благодарение на капиталовия контрол и добрия търговски излишък - е силна. Кремъл има време да намери алтернативни източници на резервни части и компоненти от страни, които са готови да заобиколят западните санкции.

Когато световните лидери се срещнаха в Давос миналата седмица, публичното послание беше осъждане на руската агресия и подновяване на ангажимента за твърда подкрепа на Украйна. В частен план обаче се изразяваше загриженост за икономическите разходи от една продължителна война.

Тези опасения са напълно основателни. Нахлуването на Русия в Украйна даде допълнителен тласък на и без това силния ценови натиск.

Годишната инфлация в Обединеното кралство възлиза на 9% - най-високата от 40 години насам - цените на бензина достигнаха рекордно високи стойности, а през октомври се очаква таванът на цените на енергията да се увеличи със 700-800 паунда годишно.

Последният пакет от мерки за подпомагане на Риши Сунак за справяне с кризата с разходите за живот е третият от канцлера в рамките на четири месеца - а по-късно през годината ще има още такива.

В резултат на войната западните икономики са изправени пред период на бавен или отрицателен растеж и нарастваща инфлация - връщане към стагфлацията от 70-те години на миналия век. Централните банки - включително Английската централна банка - смятат, че трябва да реагират на почти двуцифрената инфлация, като повишат лихвените проценти.

Безработицата ще се увеличи. Другите европейски държави са изправени пред същите проблеми, ако не и пред по-големи, тъй като повечето от тях са по-зависими от руския газ, отколкото Великобритания.

Проблемите, пред които са изправени по-бедните страни в света, са от друг порядък. За някои от тях проблемът не е стагфлацията, а гладът в резултат на блокирането на доставките на пшеница от украинските черноморски пристанища.

Дейвид Бийзли, изпълнителен директор на Световната продоволствена програма, казва: "В момента зърнените силози на Украйна са пълни. В същото време 44 милиона души по света вървят към гладна смърт."

Във всички многостранни организации - МВФ, Световната банка, Световната търговска организация и ООН - нарастват опасенията от хуманитарна катастрофа. Позицията е проста: ако развиващите се страни не са сами износители на енергия, те са изправени пред тройно бедствие, при което кризите с горивата и храните предизвикват финансови кризи.

Изправени пред избора да изхранват населението си или да плащат на международните си кредитори, правителствата ще изберат първото. Шри Ланка е първата държава след руската инвазия, която не изплаща дълговете си, но едва ли ще бъде последната. Светът изглежда е по-близо до пълноценна дългова криза, отколкото когато и да било от 90-те години насам.

Путин с право е осъждан за това, че "въоръжава" храната, но готовността му да го направи не бива да ни изненадва. От самото начало руският президент играе дълга игра, изчаквайки международната коалиция срещу него да се разпадне. Кремъл смята, че прагът на икономическа болка в Русия е по-висок от този на Запада, и вероятно е прав в това отношение.

Зверствата, извършени от руските войски, означават, че компромисът с Кремъл в момента е труден за преглъщане, но икономическата реалност предполага само едно: рано или късно ще бъде сключена сделка.

Провал на руската система за разплащане с Индия.
 

Цитат

 

Российский механизм платежей «в обход санкций» рухнул после отключения банков от SWIFT

Созданный для преодоления западных санкций российских механизм платежей в обход традиционных мировых валют оказался неработоспособен.

Индия не смогла расплатиться рупиями с конвертацией в российские рубли за поставки удобрений Белорусской калийной компании (БКК), сообщает Reuters со ссылкой на источники, знакомые с ситуацией.

БКК с декабря находится под американскими санкциями и предложила индийскому клиенту - Indian Potash Ltd (IPL) - воспользоваться схемой «рупия-рубль». Индийская компания согласилась, открыла счет в местном отделении Сбербанка и перечислила на него 1,77 млрд рупий.

Но лишь крайне незначительная часть этих средств была конвертирована в рубли для платежа БКК, а львиная доля «зависла» в российском банке, говорится в письме, которое на имя главы Сбербанка в Индии Ивана Носова отправили юристы IPL.

Индийские клиенты шокированы: они не только не смогли перевести деньги, но и не получают ответа от Сбера. Письмо было направлено 23 мая, но спустя две недели банк продолжает хранить молчание.

Проблемы у Сбера возникли из-за санкций, введенных после вторжения в Украину, рассказал один из источников Reuters: «Платежи в рублях столкнулись со сложностями, поскольку российские банки были отключены от SWIFT».

Сейчас без доступа к системе: Сбер, ВТБ, ВЭБ, "Открытие", Новикомбанк, Промсвязьбанк, Банк «Россия», Совкомбанк, Россельхозбанк, Московский кредитный банк.

 

 

А Дойче банк извела 2000 руски специалисти от страната със семействата, животните и т.н.
 

Цитат

 

Спецгруппа Deutsche Bank вывезла из России 2000 человек

За три месяца Deutsche Bank, не привлекая внимания, вывез (https://www.moscowtimes.eu/2022/06/07/kipi-dokumentov-zmei-i-shpioni-kak-deutsche-bank-perevez-rossiiskih-it-spetsialistov-v-berlin-a21046) из России сотни разработчиков и членов их семей в Берлин.

До вторжения России в Украину в Москве и Петербурге на Deutsche Bank работало около 1500 IT-специалистов. Это четверть инвестбанковского подразделения.

 

 

IBM също прекратили работа в РФ и се изтеглят.

Макар че това не е никаква новина... всеки ден вдигат чукалата всякакви световни водещи фирми ....

 

Познайте какви кадри ще останат в "матушката".

 

 

преди 2 часа, miro20 написа:

Провал на руската система за разплащане с Индия.
 

 

Не плачи на чужди гробища! Ако трябва - с камили ще превозят парите след като има газ и петрол насреща!

Цитат

Иностранный бизнес формирует в России 2 млн рабочих мест напрямую, еще 4 – 6 млн человек связаны с ним косвенно, подсчитали эксперты ЦСР.
В компаниях, которые уже приостановили деятельность или полностью ушли из России, трудится 350 тыс. россиян, в фактическом простое уже находятся 120–150 тыс. В основном это работники автопрома и розничной торговли.

Цитат

Япония запрещает с 17 июня экспорт в Россию грузовых автомобилей, самосвалов и бульдозеров

 

WSJ: САЩ ще изнасят по-малко втечнен газ за Европа и това може да стопи единния фронт срещу Русия

 

Съществува глобален пазар на природен газ, но когато доставките са толкова ограничени, колкото днес, техническите проблеми могат да се превърнат в болезнени събития, пише "Уолстрийт джърнъл".

Цените на горивата за отопление и производство на електроенергия като цяло се движат в една и съща посока нагоре навсякъде тази година, тъй като нивата на съхранение намаляват, а геополитическото напрежение в Европа с Русия, която е важен износител на природен газ, нараства след нахлуването на Русия в Украйна.

Във вторник те тръгнаха в коренно противоположни посоки. Американският фючърсен бенчмарк Henry Hub спадна с повече от 15% до 7,28 долара за милион британски термични единици, докато холандският бенчмарк TTF се повиши с 16% до близо 30 долара за mmBtu.

Във вторник се случиха и още две неща: Freeport LNG, която втечнява и изнася природен газ от остров Кинтана, Тексас, съобщи, че съоръжението ѝ няма да възобнови пълната си работа до края на 2022 г. след пожара миналата седмица. Дори частична работа няма да започне поне три месеца, което изненада наблюдателите, тъй като преди това компанията беше съобщила, че съоръжението ще остане затворено за три седмици. Това представлява около 18 % от общия капацитет за износ на втечнен природен газ в САЩ. По-малкият износ означава, че повече природен газ трябва да остане в страната, което вероятно ще позволи да се складира повече за зимата.

Това означава и по-малко газ за Европа.

Във вторник руската компания "Газпром" заяви, че "Северен поток" - тръбопроводът, по който се транспортира руски природен газ за Германия - работи с малък капацитет. Газпром обвинява Германия за това, че не е успяла да върне навреме газовите компресорни агрегати след ремонт. Те се ремонтират от "Сименс". Каквато и да е причината, газопроводът е в състояние да доставя само 100 млн. куб. м газ на ден, или 3,53 млрд. куб. м - около 60% от общите планирани доставки.

Втечненият природен газ от Freeport има потенциала да втечнява и изнася 2,1 млрд. кубични фута дневно, което е около 15% от обема, който САЩ добавиха към своите газохранилища седмица преди пожара. Ако САЩ добавят природен газ към хранилищата със същите темпове като през 2021 г., те ще паднат под петгодишния лимит преди зимния отоплителен сезон. 

Последното развитие е като сол в раната за Европа, където повишаващите се цени на енергията водят до затваряне на някои производства. Междувременно американската индустрия ще започне да лобира за по-малък износ на втечнен природен газ. Както направи миналата година.

Промишлените енергийни консуматори на Америка, индустриална група на производителите, направиха изявление във вторник, в което се казва, че спадът на цените на природния газ след развитието на Freeport LNG "отразява ясна корелация между ефектите на инфлацията върху износа на втечнен природен газ и вътрешните цени на природния газ и електроенергия. 

То може да има и геополитически последици. Досега САЩ и Европа поддържаха единен фронт по отношение на енергийната политика, като САЩ говореха за способността си да изпращат товари с втечнен природен газ в Европа. Внезапното ценово облекчение за едната страна и финансовото напрежение за другата увеличава риска в крайна сметка да се разминат и политиките, а не само цените.

Докато Европа се стреми да се откаже от руската енергия, американските производители на природен газ се борят да задоволят търсенето, а цените се повишават. Фактори, сред които екстремни климатични условия и спешна нужда от оборудване, създадоха затруднения в условията на войната в Украйна.

 

 

Войната в Украйна бележи края на американския век

 

 

Автор: Майк Уитни, unz.com

„Ожесточеността на конфронтацията в Украйна показва, че говорим за нещо много повече от това каква ще е съдбата на режима в Киев. Архитектурата на целия световен ред е заложена на карта.” Сергей Наришкин, директор на външното разузнаване

Ето ви едно разсъждение за „резервната валута“: Всеки щатски долар е чек, изписан върху сметка, която е надвишена с 30 трилиона долара.

Вярно е. „Пълната вяра и доверие“ в Министерството на финансите на САЩ до голяма степен е мит, вкаран в институционална рамка, която почива върху основа от чист пясък. Всъщност американският долар не си струва хартията, на която е отпечатан; това е IOU (запис на заповед), която вършее из океан от червено мастило. Единственото нещо, което предпазва доларът да изчезне в пространството, е доверието на лековерни хора, които продължават да го приемат като законно платежно средство.

Но защо хората продължават да вярват в долара, когато недостатъците му са известни на всички? В крайна сметка американският национален дълг от 30 трилиона долара едва ли е тайна, нито пък допълнителните 9 трилиона долара, които са натрупани в баланса на Борда на Федералния резерв. Това е скрит дълг, за който американският народ изобщо не знае, но все пак е отговорен за него.

За да отговорим на този въпрос, трябва да разгледаме как всъщност работи системата и как доларът се поддържа от многобройните институции, създадени след Втората световна война. Тези институции осигуряват среда за провеждане на най-дългата и крещяща измама в историята, размяна на висококачествени произведени стоки, суровини и тежък труд срещу листчета зелена хартия с мъртви президенти върху тях. Човек може само да се чуди на гениалността на елита, който измисли тази измама и след това я наложи на масите, без да избухне протест. Разбира се, системата е придружена от различни механизми за прилагане, които бързо премахват всеки, който се опитва или да се освободи от долара, или, Бог да ни е на помощ, да създаде изцяло алтернативна система. (Спомняме си за Садам Хюсеин и Муамар Кадафи.) Но фактът е – освен институционалната рамка и безмилостното унищожаване на противниците на долара – няма причина човечеството да остане приковано към валута, която е заровена под планина от дългове и чиято реалната стойност е практически непознаваема.

Но не винаги е било така. Имаше време, когато доларът беше най-силната валута в света и заслужаваше мястото си на върха. След Първата световна война САЩ бяха „притежател на по-голямата част от световното злато“, поради което международна делегация „реши, че световните валути вече няма да бъдат свързани със златото, а могат да бъдат обвързани с щатския долар, „защото зелените пари бяха сами по себе си, свързани със златото." Ето още по темата в Investopedia:

„Споразумението стана известно като Споразумението от Бретън Уудс. То установи властта на централните банки, които ще поддържат фиксирани обменни курсове между своите валути и долара. От своя страна Съединените щати биха изкупили щатски долари за злато при поискване...

Американският долар беше официално коронован като световна резервна валута и беше подкрепен от най-големите златни резерви в света благодарение на Споразумението от Бретън Уудс. Вместо златни резерви, други страни натрупаха резерви от щатски долари. Имайки нужда от място, където да съхраняват своите долари, страните започнаха да купуват ценни книжа на САЩ, които смятаха за безопасно съхранение на пари.

Търсенето на държавни ценни книжа, съчетано с дефицитните разходи, необходими за финансиране на Виетнамската война и вътрешните програми на Великото общество, накараха Съединените щати да наводнят пазара с книжни пари.

Търсенето на злато беше такова, че президентът Ричард Никсън беше принуден да се намеси и да премахне връзката между долара и златото, което доведе до съществуващите днес плаващи обменни курсове. Въпреки че е имало периоди на стагфлация, която се определя като висока инфлация и висока безработица, щатският долар остава световна резервна валута." („Как щатският долар се превърна в световната резервна валута“, Investopedia)

Но сега златото е изчезнало и това, което е останало, е димяща купчина дългове. И така, как по дяволите доларът е успял да запази статута си на водеща световна валута?

Поддръжниците на доларовата система ще ви кажат, че тя има нещо общо с „размера и силата на американската икономика и господството на финансовите пазари на САЩ“. Но това е глупост.

Истината е, че статутът на резервната валута няма нищо общо с „размера и силата“ на американската постиндустриална, ориентирана към услугите, задвижвана от балон икономика от Третия свят. Нито пък има нещо общо с предполагаемата безопасност на американските съкровищни облигации”, които – наред с долара – са най-голямата измама тип "Понци" за всички времена.–(б.п. Схемата, кръстена на италианския бизнесмен Чарлз Понци, кара жертвите да вярват, че печалбите идват от законна бизнес дейност (например продажба на продукти или успешни инвестиции) и не знаят, че други инвеститори са източник на средствата.)

Истинската причина доларът да остане водеща валута в света е заради картелизирането на централното банкиране. Западните централни банки са де факто монопол, управляван от малка завера от взаимнокръстосващи се потайни хранители, които координират и сговорничат по паричната политика, за да запазят своята маниакална смъртна хватка върху финансовите пазари и глобалната икономика. Това е парична мафия и – както е казал Джордж Карлин: „Ти и аз не сме в нея. Ти и аз не сме в големия клуб.” В крайна сметка: безмилостното манипулиране на лихвените проценти, насоките за напредък и количественото облекчаване (QE) е това, което поддържа долара на неговото високо, но незаслужено място.

Но всичко това е на път да се промени изцяло заради безразсъдната външна политика на Байдън, която принуждава критични играчи в глобалната икономика да създадат своя собствена конкурентна система. Това е истинска трагедия за Запада, който се радва на век на непрекъснато извличане на богатства от развиващия се свят. Сега – поради икономическите санкции срещу Русия – се появява изцяло нов ред, при който доларът ще бъде заместен с националните валути (обработени чрез независима система за финансови решения) в двустранни търговски сделки, докато – по-късно тази година – Русия стартира обменна търгувана валута, обезпечена със стоки, която ще се използва от търговски партньори в Азия и Африка. Кражбата от Вашингтон на руските чуждестранни резерви през април засили сегашния процес, който беше допълнително ускорен от изолацията на Русия от външните пазари. Накратко, икономическите санкции и бойкотите на САЩ разшириха бездоларовата зона в голяма степен и наложиха създаването на нов паричен ред.

Колко тъпо е това? В продължение на десетилетия САЩ извършват измама, с която обменят своята измислена валута за неща с истинска стойност (нефт, промишлени стоки и работна ръка). Но сега екипът на Байдън напълно премахна тази система и раздели света на враждуващи лагери.

Но защо?

Да накаже Русия, това ли е?

Да това е.

Но ако случаят е такъв, не трябва ли да се опитаме да разберем дали санкциите действително работят или не, преди да променим безразсъдно системата?

Твърде късно е за това. Войната срещу Русия започна и първите резултати вече се появяват. Само вижте начина, по който унищожихме руската валута, рублата. Това е шокиращо! Ето част от статия в CBS:

„Руската рубла е най-добре представящата се валута в света тази година...

Два месеца след като стойността на рублата падна до по-малко от един щатски цент на фона на най-бързите и най-строги икономически санкции в съвременната история, руската валута направи зашеметяващ обрат. От януари рублата скочи с 40% спрямо долара.

Обикновено една страна, изправена пред международни санкции и голям военен конфликт, ще бъде свидетел на отлив на инвеститори и постоянно изтичащ капитал, което ще доведе до спад на валутата й....

Устойчивостта на рублата означава, че Русия е частично изолирана от наказателните икономически санкции, наложени от западните държави след нейното нахлуване в Украйна...“ („Руската рубла е най-силната валута в света тази година“, CBS News)“

Ха? Искате да кажете, че атаката срещу рублата все пак не проработи?

Сигурно изглежда така. Но това не означава, че санкциите са провал. О, не. Само като погледнете ефекта, който са имали върху руските стоки. Броят на експортните фактури намалява, нали? Ето още нещо от CBS:

„Понастоящем цените на суровините са до небесата и въпреки че има спад в обема на руския износ поради ембаргото и санкции, увеличението на цените на суровините повече от всякога компенсира тези спадове“, казва Татяна Орлова, водещ икономист за развиващите се пазари в Оксфордска икономика.

Русия привлича близо 20 милиарда долара на месец от износ на енергия. От края на март много чуждестранни купувачи се съобразиха с искането да плащат за енергия в рубли, повишавайки стойността на валутата. („Руската рубла е най-силната валута в света тази година“, CBS News)

Шегувате се, нали? Искате да кажете, че рублата расте и Путин печели повече пари срещу стоки от всякога?

Да, и това е същата сделка с търговския излишък на Русия. Разгледайте този откъс от статия в The Economist:

„Руският износ... се задържа изненадващо добре, включително този, насочен към Запад. Санкциите позволяват продажбата на петрол и газ на по-голямата част от света да продължи непрекъснато. А скокът в цените на енергията допълнително увеличи приходите.

В резултат на това анализаторите очакват търговският излишък на Русия да достигне рекордни нива през следващите месеци. IIF смята, че през 2022 г. излишъкът по текущата сметка, който включва търговията и някои финансови потоци, може да достигне 250 милиарда долара (15% от миналогодишния БВП), повече от два пъти над 120 милиарда долара, регистрирани през 2021 г. Това, че санкциите засилиха руския търговски излишък и по този начин помогнаха за финансирането на войната, е разочароващо, казва г-н Вистесен. Г-жа Рибакова смята, че ефикасността на финансовите санкции може да е достигнала своите граници. Следва решение за затягане на търговските санкции.

Но вземането на подобни мерки може да отнеме време, за да влязат в сила. Дори ако ЕС приеме предложението си за забрана на руския петрол, ембаргото ще се прилага толкова бавно, че вносът на петрол от блока от Русия ще падне само с 19% тази година, казва Лиъм Пийч от Capital Economics, консултант. Пълното въздействие на тези санкции ще се почувства едва в началото на 2023 г. – до този момент Путин ще натрупа милиарди, за да финансира войната си."(„Русия е на път за рекорден търговски излишък“, The Economist)“

Позволете ми да изясня това: санкциите всъщност вредят на САЩ и помагат на Русия, така че експертите смятат, че трябва да наложим повече санкции? Това ли е?

Точно това е. Сега, след като се простреляхме в крака, експертите смятат, че би било разумно да простреляме и другия.

Аз ли съм единственият, който е поразен от лудостта на тази политика? Вижте този клип от статия в RT:

„Русия може да спечели рекордните 100 милиарда долара от продажбите на газ за европейските страни през 2022 г. поради рязкото покачване на цените на енергията, съобщи тази седмица френският вестник Les Echos, позовавайки се на анализатори на Citibank.

Според вестника прогнозните приходи от продажби на газ ще бъдат почти два пъти повече от миналата година. Анализът не взема предвид печалбите от продажбата на други руски стоки, като петрол, въглища и други минерали.

Les Echos съобщава, че въпреки санкциите и предупрежденията за широкомащабно ембарго върху руската енергия, 27-те страни от ЕС продължават да изпращат приблизително 200 милиона долара на ден на Газпром." („Прогнозира се приходите от руски газ да достигнат нови върхове“, RT)

Така че приходите от продажби на газ и петрол буквално наводняват хазната на Москва, както никога досега. Междувременно цените на енергията в ЕС и Америка скочиха до връхни точки от 40 години.

Виждате ли колко контрапродуктивна е тази политика?

ЕС потъва в рецесия, линиите за доставка са сериозно нарушени, недостигът на храна непрекъснато се увеличава, а цените на газа и петрола са безкрайни. По всички обективни стандарти санкциите не само се провалиха, но имаха ефектен обратен ефект. Не могат ли хората от Байдън да видят щетите, които нанасят? Напълно ли са откъснати от реалността?

Представете си, ако украинците използват новата артилерийска установка на Байдън (HIMARS) за обстрел на градове в Русия? Тогава какво?

Тогава Путин хвърля ръкавиците и незабавно спира потока на въглеводороди към Европа. Това ще се случи, ако Вашингтон продължи да ескалира. Можете да заложите на това. Ако руската „специална военна операция“ внезапно се превърне във война, светлините в цяла Европа ще замръкнат, домовете ще започнат да замръзват, фабриките ще замлъкнат и континентът ще се плъзне стремглаво в продължителна и болезнена депресия.

Някой във Вашингтон мисли ли за тези неща или всички са толкова опиянени от собствените си изрезки в пресата, че напълно са загубили връзка с реалността?

Ето още от статия в RT:

„Въпреки че колективният Запад продължава да настоява – против цялата видима реалност – че конфликтът в Украйна върви добре за Киев, големите медии стават все по-неспокойни от ситуацията на икономическия фронт. Все повече и повече наблюдатели признават, че ембаргото, наложено от САЩ и техните съюзници, не смазва руската икономика, както първоначално беше замислено, а по-скоро тяхната собствена...

„Русия печели икономическата война“, заяви в четвъртък икономическият редактор на „Гардиън“ Лари Елиът. „Изминаха три месеца, откакто Западът започна икономическата си война срещу Русия и тя не върви по план. Напротив, нещата наистина вървят много зле", написа той...

В есе от 30 май колумнистът на Guardian Саймън Дженкинс също каза, че ембаргото се е провалило...

Както Дженкинс посочва, санкциите всъщност повишиха цената на руския износ като петрол и зърно – по този начин обогатиха, а не обедниха Москва, като същевременно оставиха европейците без газ, а африканците останаха без храна. („Тъй като санкциите не работят и напредването на Русия продължава, западните медии променят мелодията си за Украйна“, RT)

Схванахте ли тази част за „Русия печели икономическата война“? Какво според вас означава това на практика?

Означава ли това, че неуспешният опит на Вашингтон да запази глобалната си хегемония чрез „отслабване“ на Русия всъщност поставя огромни натоварвания върху Трансатлантическия алианс и НАТО, което ще предизвика повторно калибриране на отношенията, водещо до предизвикателно отхвърляне на „базираната на правила система“.

Това ли означава?

Ще се раздели ли Европа с Вашингтон и ще остави ли САЩ да потъват под океана от червено мастило за 30 трилиона долара?

Да, точно това означава.

Превод за "Гласове": Георги Ванчев

Източник: unz.com

Рубладжиите, що не пробвате да си купите нещо с рубли? Нещичко поне... семки например.

За Радул - Радуле - виж какво пише Блумбърг, виж и графиката -

 

Рублата поскъпва до 7-годишен връх спрямо долара

 

Силната валута се превръща в предизвикателство за руската икономика

17:39 | 20 юни 2022
Обновен: 18:11 | 20 юни 2022

Автор: Николета Рилска

/media/files/resized/article/632x355/d79/09c23503034080683a5ade2471808d79-388454249.jpg

Снимка: Andrey Rudakov/Bloomberg

 

Рублата поскъпва спрямо долара до най-високото си ниво от юли 2015 г., разширявайки ралито, което разтревожи Руската централна банка, съобщава Bloomberg. Силната валута може да подкопае конкурентоспособността на местния износ и правителствените финанси.

Валутата поскъпва с 1,7% до 55,44 рубли за долар, увеличавайки напредъка си през тази година до 35% - най-големият сред кошница от чуждестранни валути, проследявана от Bloomberg. Ръстовете стават факт дори след като централните банкери понижиха основните лихви с общо 1,050 базисни пункта и разхлабиха капиталовия контрол, който беше наложен в отговор на западните санкции.

 

Цената на рублата достигна нов връх спрямо долара въпреки всички усилия на централната банка. Графика: Bloomberg 

Ралито предизвика спорове на най-високо ниво сред представителите на руското правителство и централните банкери в понеделник. Вицепремиерът Андрей Белоусов заяви, че властите обсъждат намеса в обменния курс на рублата и приоритизират икономическия растеж. Това изисква „оптимално“ ниво на рублата от 70-80 рубли за долар, обясни той.

Часове след изказването на Белоусов централен банкер предупреди за предизвикателствата от промяна на политиката за отслабване на рублата.

„Ако се приложат, каквито и да е идеи, свързани с обменния курс, неизменно ще доведат до понижение на ефективността и загуба на суверенитета на провежданата икономическа политика“, коментира заместник-управителят на централната банка Алексей Заботкин.

Бившият финансов министър на Путин – Алексей Кудрин, посочи, че Русия вероятно няма да премине към намеса в курса на рублата. Междувременно анализатори твърдят, че властите нямат ефективно средство, с което да повлияят на валутата, дори и да искат да го направят.

Би било политически невъзможно чуждестранни граждани да получат разрешение да продават активи, смята Дмитрий Полевой, икономист в Locko Bank.

Проклятие за приходите

Ралито при рублата започна малко след руската инвазия в Украйна.

Войната първоначално доведе до обезценяване на валутата до рекордно ниско ниво от 121,5275 рубли за долар на 10 март, след като САЩ и Европа предприеха мерки за изолирането на страната от международната финансова система. След като Москва наложи изискване на износителите за задължителни валутни продажби и принуди някои купувачи на енергийни продукти да плащат в рубли, движенията при валутата се обърнаха и тя поскъпна със 118% спрямо долара.

Въпреки че това помогна на Русия да избегне валутна криза, ситуацията се превърна в нарастваща тревога за централната банка, тъй като тя подкопава приходите от износ в местна валута и прави стоките на страната по-скъпи в чужбина. Банката отговори с поредица мерки за разхлабване.

Ръстът в цената на рублата продължава въпреки това, помрачавайки очакванията на трейдърите за пълно премахване на капиталовия контрол и мерките за насърчаване на потребителското търсене и икономическия растеж.

Рублата поскъпва с 0,8% до 55,9525 рубли за долар малко преди 16:00 часа българско време.