23 юни 20223 г.

Дизелът поскъпна с 65%, петролът с 35%

Автор: Стефан Кючуков

Икономика

10:37

23.06.2022

Горивата по бензиностанциите поскъпват значително повече от руския петрол, който използва рафинерията в Бургас.

Рафинерията в Бургас използва предимно руско гориво, което е по-евтино

Масовият бензин А-95 е с 58% нагоре спрямо юни миналата година

Няма промяна при налозите

Бензинът и дизелът в България поскъпват значително повече от повишението на цената на руския петрол, който основно използва рафинерията на Лукойл в Бургас, показват данни за котировките на петрола на международните пазари. Това означава, че цените на дизела у нас надминаха 3,50 лв. за литър не само заради поскъпването на петрола.

Цената на руския петрол урал на 22 юни миналата година е била 75 долара за барел, а сега е около 90 долара за барел. Това е увеличение само с 20%. Ако вземем средните цени на руския петрол за малко по-дълъг период от време се оказва, че увеличението е по-голямо. Преди година цената му се е движила около 70 долара за барел. През миналата седмица руският петрол урал за момент надминава 100 долара за барел, което е рекордна стойност за периода от август 2014 г. насам. След това цената му се понижава до 90-95 долара за барел. Това представлява поскъпване с около 35% за година. Но дори да направим изчисленията с рекордно висока цена от 100 долара за барел, се оказва, че поскъпването на руския петрол за година е с по-малко от 43%. Това е значително по-малко от повишаването на цените на горивата по бензиностанциите у нас.

Цената на най-масовия бензин А-95 нарасна до средно ниво от 3,37 лв. за литър. Точно преди година тя е била 2,13 лв., показват данни на специализирания сайт fuelo.net. Поскъпването за година е с 1,24 лв. за литър, или с 58%. При дизела повишението на цената е още по-голямо. Средната цена на дизела по бензиностанциите достигна 3,51 лв. за литър, при положение, че преди година той струваше колкото бензина - 2,13 лв. Това представлява увеличение с 1,38 лв. за литър или с 65 на сто, което е значително повече от покачването на цената на руския петрол.

Цените на горивата по бензиностанциите не зависят само от котировките на петрола на международните пазари.

Значителна част от цената се определя от размера на акцизите и на ДДС, които през последната година не са се променили. И преди и сега акцизът за бензина е 71 ст. на литър, а за дизела е 65 ст. на литър. Ставката на ДДС също остава без промяна в размер на 20%. Влияние върху цените на горивата имат и други разходи като например за заплати. Дори през последната година заплатите в бранша да са нараснали, това едва ли е с около 60%, колкото е поскъпването на горивата.

Оказва се, че цените на бензина и дизела в страната са нараснали значително повече от покачването на разходите за производството им. През миналата година цената на руския петрол и на петрола сорт Брунт бяха много близки. След войната в Украйна обаче това се промени. В рафинерията в Бургас използват не само руски петрол. Освен това редица търговци внасят горива, които не са произведени в бургаската рафинерия. Цената на петрола сорт Брент сега е около 104 долара за барел, а преди година беше 73 долара. Това представлява увеличение с 42%. Ако вземем предвид рекордните цени на петрола Брент от 120 долара за барел, които бяха достигнати през миналата седмица, се оказва че поскъпването спрямо миналата година е с 64%, приблизително колкото е покачването на цената на дизела. Но дори всичките горива в страната да са произведени от Брент, отново покачването на цените им не съответства на поскъпването на петрола, защото при акциза, който е съществена част от цената, промяна няма.

Превозвачите изразиха подкрепа

Граждани на протест заради високите цени

Исканията не са политически

Граждани излязоха на протест заради високите цени на горивата.

Граждани излязоха на протест на площада пред храм-паметника “Александър Невски” в София заради високите цени на горивата. Те издигнаха плакати с надписи: “Стига безпътие”, “Превозвачите излизат във ваканция”, “Регулирайте, овладейте инфлацията”, “Исканията неразбрани, хората обрани”.

Протестът беше подкрепен от превозвачите в страната. Протестът ни не е политически, изцяло икономически е и подкрепяме справедливото искане на българските граждани за по-ниски цени на горивата, каза Магдалена Милтенова от Конфедерацията на автобусните превозвачи. Искаме актуални, нормални цени на горивата, така че да бъдат достъпни за всеки български гражданин, допълни тя. Исканията на протестиращите граждани бяха литър дизел и бензин да струват под 2 лева, а литър газ - по-малко от 1 лев. Точно преди година цените на бензина и дизела бяха съвсем малко над 2 лв. за литър.

България продължава да е страната от ЕС, която все още не е взела мерки срещу покачващите се цени на горивата и галопиращата инфлация, заявиха браншови организации от сферата на транспорта. Преговорите с транспортния бранш и исканията, с които излязоха превозвачите, продължават да стоят без отговор, допълват те.

Транспортният бранш подкрепя националния граждански протест срещу високите цени на горивата, защото българските граждани ежедневно плащат все по-високи цени, докато всички страни-членки от ЕС взимат адекватни мерки за подкрепа на гражданите и бизнеса в екстремната ситуация, в която се намираме, заявиха от браншовите организации.

-----------------------------------------------------

ФАЦ: Германия се готви да обяви извънредно положение във връзка с доставките на газ

Германското правителство ще обяви т.нар. "извънредно положение" на 8 юли заради напрегнатата ситуация с доставките на газ, съобщава вестник Frankfurter Allgemeine Zeitung, позовавайки се на свои източници, цитиран и от ТАСС.

Министърът на икономиката Робърт Хабек ("Зелените") иска да обяви следващия етап от плана за извънредни ситуации за газа след две седмици и половина с оглед на ограничените доставки на газ от Русия. Според свидетели, Хабек е казал, че планира да обяви така нареченото "ниво на тревога" на 8 юли в сряда сутринта в комисията по енергетика на Бундестага. Датата е избрана, защото Федералният съвет се събира този петък и ще разглежда два нови закона, които позволяват нивото на тревога да влязе в сила - Законът за енергийна сигурност и Законът за осигуряване на резервни електроцентрали.

От една страна, мярката позволява въглищните електроцентрали да бъдат активирани от резерва, за да поемат производството на електроенергия. Това би освободило природен газ за промишлеността или отоплението.

На второ място, на дружествата за доставка на енергия като Uniper ще бъде позволено да коригират силно повишените цени на газа за своите клиенти в бъдеще, т.е. на общинските комунални услуги, промишлените предприятия или други крайни клиенти.

Това обаче няма да бъде автоматично. Според Закона за енергийната сигурност Федералната мрежова агенция първо трябва да получи валидни основания да коригира цените. Тя трябва да отчете "значително намаляване на общото количество газ, внесен в Германия". В момента то е с 18% под обичайното ниво. Дали това е достатъчно за задействане на механизма, вероятно ще трябва да се реши на политическо ниво.

Все още не е ясно дали и как ще бъдат облекчени крайните клиенти, които и без това страдат силно от инфлацията. От енергийната индустрия твърдят, че във федералното правителство се наблюдава "трескава дейност" за подпомагане на частните крайни потребители и икономиката в тази област.

Понастоящем Германия все още се намира в етап на ранно предупреждение по плана за газови аварии. Освен ценовия преход, нивото на предупреждение се променя слабо. Това по-скоро е знак, че ситуацията се влошава. Очаква се пазарът в голяма степен да подосигури предлагането.

Само при третото и последно ниво на ескалация, т.нар. извънредно ниво, държавата се намесва пряко. След това Федералната агенция за мрежите има право да разпределя газ на промишлените предприятия. Частните домакинства и други защитени зони, като например болници или сили за сигурност, са изключени от това управление.

От няколко дни насам Русия доставя само 40% от максималното количество през газопровода "Северен поток 1", най-важния газопровод за Германия. През юли, за който Хабек вече взема предпазни мерки, то може да бъде още по-малко, тъй като тогава предстоят отдавна планирани ремонтни дейности. Тогава има вероятност потокът да бъде напълно спрян.

Газът е най-важният първичен енергиен източник в Германия след петрола. В момента тя е по-малко необходима, отколкото през студения сезон, заради топлината. Но ако не е на разположение, индустрията страда, а съоръженията за съхранение на газ не могат да бъдат запълнени. Но това е необходимо, за да се подготвите за есента и зимата.

Източници: ТАСС, faz.net

Цитирай

23 юни 20223 г.

Цитат

Рублата всъщност стана толкова силна, че Централната банка на Руската федерация активно предприема мерки, за да се опита да я отслаби, опасявайки се, че това може да навреди на конкурентоспособността на руския износ.

Прочетете целия материал на следния линк: https://www.actualno.com/business-world/zashto-rublata-e-naj-dobre-predstavjashtata-se-valuta-v-sveta-vypreki-sankciite-sreshtu-rusija-news_1772381.html © Actualno.com

Цитирай

23 юни 20223 г.

преди 8 минути, dimy написа:

Дизелът поскъпна с 65%, петролът с 35%

Автор: Стефан Кючуков

Икономика

10:37

23.06.2022

/public/images/articles/2022-06/04-01_7000072458444539589_big.jpg

Горивата по бензиностанциите поскъпват значително повече от руския петрол, който използва рафинерията в Бургас.

Рафинерията в Бургас използва предимно руско гориво, което е по-евтино

Масовият бензин А-95 е с 58% нагоре спрямо юни миналата година

Няма промяна при налозите

Бензинът и дизелът в България поскъпват значително повече от повишението на цената на руския петрол, който основно използва рафинерията на Лукойл в Бургас, показват данни за котировките на петрола на международните пазари. Това означава, че цените на дизела у нас надминаха 3,50 лв. за литър не само заради поскъпването на петрола.

Цената на руския петрол урал на 22 юни миналата година е била 75 долара за барел, а сега е около 90 долара за барел. Това е увеличение само с 20%. Ако вземем средните цени на руския петрол за малко по-дълъг период от време се оказва, че увеличението е по-голямо. Преди година цената му се е движила около 70 долара за барел. През миналата седмица руският петрол урал за момент надминава 100 долара за барел, което е рекордна стойност за периода от август 2014 г. насам. След това цената му се понижава до 90-95 долара за барел. Това представлява поскъпване с около 35% за година. Но дори да направим изчисленията с рекордно висока цена от 100 долара за барел, се оказва, че поскъпването на руския петрол за година е с по-малко от 43%. Това е значително по-малко от повишаването на цените на горивата по бензиностанциите у нас.

Цената на най-масовия бензин А-95 нарасна до средно ниво от 3,37 лв. за литър. Точно преди година тя е била 2,13 лв., показват данни на специализирания сайт fuelo.net. Поскъпването за година е с 1,24 лв. за литър, или с 58%. При дизела повишението на цената е още по-голямо. Средната цена на дизела по бензиностанциите достигна 3,51 лв. за литър, при положение, че преди година той струваше колкото бензина - 2,13 лв. Това представлява увеличение с 1,38 лв. за литър или с 65 на сто, което е значително повече от покачването на цената на руския петрол.

Цените на горивата по бензиностанциите не зависят само от котировките на петрола на международните пазари.

Значителна част от цената се определя от размера на акцизите и на ДДС, които през последната година не са се променили. И преди и сега акцизът за бензина е 71 ст. на литър, а за дизела е 65 ст. на литър. Ставката на ДДС също остава без промяна в размер на 20%. Влияние върху цените на горивата имат и други разходи като например за заплати. Дори през последната година заплатите в бранша да са нараснали, това едва ли е с около 60%, колкото е поскъпването на горивата.

Оказва се, че цените на бензина и дизела в страната са нараснали значително повече от покачването на разходите за производството им. През миналата година цената на руския петрол и на петрола сорт Брунт бяха много близки. След войната в Украйна обаче това се промени. В рафинерията в Бургас използват не само руски петрол. Освен това редица търговци внасят горива, които не са произведени в бургаската рафинерия. Цената на петрола сорт Брент сега е около 104 долара за барел, а преди година беше 73 долара. Това представлява увеличение с 42%. Ако вземем предвид рекордните цени на петрола Брент от 120 долара за барел, които бяха достигнати през миналата седмица, се оказва че поскъпването спрямо миналата година е с 64%, приблизително колкото е покачването на цената на дизела. Но дори всичките горива в страната да са произведени от Брент, отново покачването на цените им не съответства на поскъпването на петрола, защото при акциза, който е съществена част от цената, промяна няма.

Превозвачите изразиха подкрепа

Граждани на протест заради високите цени

Исканията не са политически

Граждани излязоха на протест заради високите цени на горивата.

Граждани излязоха на протест на площада пред храм-паметника “Александър Невски” в София заради високите цени на горивата. Те издигнаха плакати с надписи: “Стига безпътие”, “Превозвачите излизат във ваканция”, “Регулирайте, овладейте инфлацията”, “Исканията неразбрани, хората обрани”.

Протестът беше подкрепен от превозвачите в страната. Протестът ни не е политически, изцяло икономически е и подкрепяме справедливото искане на българските граждани за по-ниски цени на горивата, каза Магдалена Милтенова от Конфедерацията на автобусните превозвачи. Искаме актуални, нормални цени на горивата, така че да бъдат достъпни за всеки български гражданин, допълни тя. Исканията на протестиращите граждани бяха литър дизел и бензин да струват под 2 лева, а литър газ - по-малко от 1 лев. Точно преди година цените на бензина и дизела бяха съвсем малко над 2 лв. за литър.

България продължава да е страната от ЕС, която все още не е взела мерки срещу покачващите се цени на горивата и галопиращата инфлация, заявиха браншови организации от сферата на транспорта. Преговорите с транспортния бранш и исканията, с които излязоха превозвачите, продължават да стоят без отговор, допълват те.

Транспортният бранш подкрепя националния граждански протест срещу високите цени на горивата, защото българските граждани ежедневно плащат все по-високи цени, докато всички страни-членки от ЕС взимат адекватни мерки за подкрепа на гражданите и бизнеса в екстремната ситуация, в която се намираме, заявиха от браншовите организации.

-----------------------------------------------------

ФАЦ: Германия се готви да обяви извънредно положение във връзка с доставките на газ

Германското правителство ще обяви т.нар. "извънредно положение" на 8 юли заради напрегнатата ситуация с доставките на газ, съобщава вестник Frankfurter Allgemeine Zeitung, позовавайки се на свои източници, цитиран и от ТАСС.

Министърът на икономиката Робърт Хабек ("Зелените") иска да обяви следващия етап от плана за извънредни ситуации за газа след две седмици и половина с оглед на ограничените доставки на газ от Русия. Според свидетели, Хабек е казал, че планира да обяви така нареченото "ниво на тревога" на 8 юли в сряда сутринта в комисията по енергетика на Бундестага. Датата е избрана, защото Федералният съвет се събира този петък и ще разглежда два нови закона, които позволяват нивото на тревога да влязе в сила - Законът за енергийна сигурност и Законът за осигуряване на резервни електроцентрали.

От една страна, мярката позволява въглищните електроцентрали да бъдат активирани от резерва, за да поемат производството на електроенергия. Това би освободило природен газ за промишлеността или отоплението.

На второ място, на дружествата за доставка на енергия като Uniper ще бъде позволено да коригират силно повишените цени на газа за своите клиенти в бъдеще, т.е. на общинските комунални услуги, промишлените предприятия или други крайни клиенти.

Това обаче няма да бъде автоматично. Според Закона за енергийната сигурност Федералната мрежова агенция първо трябва да получи валидни основания да коригира цените. Тя трябва да отчете "значително намаляване на общото количество газ, внесен в Германия". В момента то е с 18% под обичайното ниво. Дали това е достатъчно за задействане на механизма, вероятно ще трябва да се реши на политическо ниво.

Все още не е ясно дали и как ще бъдат облекчени крайните клиенти, които и без това страдат силно от инфлацията. От енергийната индустрия твърдят, че във федералното правителство се наблюдава "трескава дейност" за подпомагане на частните крайни потребители и икономиката в тази област.

Понастоящем Германия все още се намира в етап на ранно предупреждение по плана за газови аварии. Освен ценовия преход, нивото на предупреждение се променя слабо. Това по-скоро е знак, че ситуацията се влошава. Очаква се пазарът в голяма степен да подосигури предлагането.

Само при третото и последно ниво на ескалация, т.нар. извънредно ниво, държавата се намесва пряко. След това Федералната агенция за мрежите има право да разпределя газ на промишлените предприятия. Частните домакинства и други защитени зони, като например болници или сили за сигурност, са изключени от това управление.

От няколко дни насам Русия доставя само 40% от максималното количество през газопровода "Северен поток 1", най-важния газопровод за Германия. През юли, за който Хабек вече взема предпазни мерки, то може да бъде още по-малко, тъй като тогава предстоят отдавна планирани ремонтни дейности. Тогава има вероятност потокът да бъде напълно спрян.

Газът е най-важният първичен енергиен източник в Германия след петрола. В момента тя е по-малко необходима, отколкото през студения сезон, заради топлината. Но ако не е на разположение, индустрията страда, а съоръженията за съхранение на газ не могат да бъдат запълнени. Но това е необходимо, за да се подготвите за есента и зимата.

Източници: ТАСС, faz.net

Така става като цяла Европа се кланя на кравите и един безумен еврейски актьор.

Цитирай

1

23 юни 20223 г.

преди 1 час, Bubbles написа:

Така става като цяла Европа се кланя на кравите и един безумен еврейски актьор.

Да.

Цитирай

23 юни 20223 г.

Автор

Бившият тв водещ на BBC Джереми Кларксън и настоящ собственик на огромно имение, занимаващ се с фермерство, не е известен с особено елегантния си хумор, но в "Светът според Кларксън" се забелязват някои негови забавни и точни наблюдения върху руснаците. Или поне върху една преобладаващо-пътуваща по света част от тях.

***

"Миналата година чух за един руски турист в Южна Франция, който, подобно на много посетители на Лазурния бряг, си харесал вила на брега и се свързал с агент на недвижими имоти.

"Съжалявам, господине - казал агентът - но не можете да разгледате тази къща, тъй като тя не се продава."

Този отговор очевидно не се харесал на руснака, тъй като на следващата сутрин агентът бил намерен на плажа, заровен с главата надолу, като само ходилата му стърчали от пясъка. Това им е лошото на руснаците. Ние носим тениски с разни чудовища на тях, докато те носят някаква чудовищна искра в погледа си.

Именно затова предпочитам да не се смея на банските им костюми. Сега обаче, когато съм си у дома, мога да ви кажа, че банските им са наистина смешни.

...

Казват, че имало невероятно красиви рускини. Явно обаче са в интернет...

Освен една, която не можеше да бъде сравнена с нищо. Да започнем с гърдите й, които не бяха огромни. "Огромни" е твърде слаба дума. Когато приятелят й, който имаше на предмишницата си татуировка - две акули чук, които ядяха очите на някакъв човек - та когато приятелят й е избирал бюст от каталога, той може би се е изкушил от имплантите в категория "големи", но после се е спрял на по-радикално решение и е избрал гърдите, известни в медицинските среди като "О, боже, те са навсякъде!"

Областта под гърдите имаше свой микроклимат. И все пак първото, което забелязах, бяха устните. Те бяха така натъпкани с хиалурон, че в лице момичето приличаше на орангутан. Орангутан с плитка. И с два дирижабъла в горнището на банския.

Толкова дълго гледах тази жена, че когато се обърнах, половин Украйна ме беше предредила на опашката.

...

Има и още нещо, което не харесвам у руснаците. Те не правят най-малко усилие да се усмихнат или да разговарят. Германците поне с готовност идват и се извиняват за поведението на страната си през войната. Руснаците изглеждат така, сякаш войната все още не е свършила."

Цитирай

2

23 юни 20223 г.

преди 1 минута, Misoury написа:

Бившият тв водещ на BBC Джереми Кларксън и настоящ собственик на огромно имение, занимаващ се с фермерство, не е известен с особено елегантния си хумор, но в "Светът според Кларксън" се забелязват някои негови забавни и точни наблюдения върху руснаците. Или поне върху една преобладаващо-пътуваща по света част от тях.

***

"Миналата година чух за един руски турист в Южна Франция, който, подобно на много посетители на Лазурния бряг, си харесал вила на брега и се свързал с агент на недвижими имоти.

"Съжалявам, господине - казал агентът - но не можете да разгледате тази къща, тъй като тя не се продава."

Този отговор очевидно не се харесал на руснака, тъй като на следващата сутрин агентът бил намерен на плажа, заровен с главата надолу, като само ходилата му стърчали от пясъка. Това им е лошото на руснаците. Ние носим тениски с разни чудовища на тях, докато те носят някаква чудовищна искра в погледа си.

Именно затова предпочитам да не се смея на банските им костюми. Сега обаче, когато съм си у дома, мога да ви кажа, че банските им са наистина смешни.

...

Казват, че имало невероятно красиви рускини. Явно обаче са в интернет...

Освен една, която не можеше да бъде сравнена с нищо. Да започнем с гърдите й, които не бяха огромни. "Огромни" е твърде слаба дума. Когато приятелят й, който имаше на предмишницата си татуировка - две акули чук, които ядяха очите на някакъв човек - та когато приятелят й е избирал бюст от каталога, той може би се е изкушил от имплантите в категория "големи", но после се е спрял на по-радикално решение и е избрал гърдите, известни в медицинските среди като "О, боже, те са навсякъде!"

Областта под гърдите имаше свой микроклимат. И все пак първото, което забелязах, бяха устните. Те бяха така натъпкани с хиалурон, че в лице момичето приличаше на орангутан. Орангутан с плитка. И с два дирижабъла в горнището на банския.

Толкова дълго гледах тази жена, че когато се обърнах, половин Украйна ме беше предредила на опашката.

...

Има и още нещо, което не харесвам у руснаците. Те не правят най-малко усилие да се усмихнат или да разговарят. Германците поне с готовност идват и се извиняват за поведението на страната си през войната. Руснаците изглеждат така, сякаш войната все още не е свършила."

Глупости...
Глупости...
Глупости...
.

.

и пак - глупости! На търкалета. И на квадрат!

Цитирай

23 юни 20223 г.

Мисури, пак ли си толкоз дрогиран, че даже не знаеш в коя тема повръщаш? Май даже си объркало и форума, ей това е твоето място: tinder

Цитирай

27 юни 20223 г.

Германците се отказват от рибата и месото

Автор: Handelsblatt

Капитал и пазари

22:30

12.06.2022

Германците купуват все по-малко и все по-евтини продукти заради ръста на цените в супермаркетите.

Заради поскъпването в супермаркетите

Преминават към по-евтини марки, за да пестят

Олио и млечни продукти нагоре

Силните ръстове в цените на хранителните продукти водят до много ясно изразени реакции от страна на потребителите в Германия. Разбира се, те харчат повече за храна - по необходимост. Но също така преминават към по-евтини марки, а понякога дори се отдръпват от отделни продукти.

Проучване на компанията за пазарни анализи POS-Pulse показва, че инфлацията засяга сериозно клиентите. Повече от 98 на сто от анкетираните посочват, че цените в техния супермаркет са по-високи от преди година.

Фактът, че олиото за готвене е поскъпнало в резултат на войната в Украйна, се потвърждава и от 87 на сто анкетираните. Но други категории продукти са съвсем малко по-назад.

Например 81 на сто от потребителите твърдят, че сега трябва да харчат повече за млечни продукти, т.е. за сирене, кисело мляко или масло. Подобна е ситуацията и при месото – 79 на сто от анкетираните, и при брашното – 72 на сто. Но плодовете, зеленчуците, рибата и сладкарските изделия също са значително по-скъпи.

Според проучванията на Федералната статистическа служба цените на хранителните продукти се повишават всеки месец от средата на миналата година, а през април дори са се увеличили с 8,6 на сто. Оказва се, че в много случаи потребителите вече не са склонни да плащат високите цени.

Това е особено видно при рибите. Макар че консумацията на риба в Германия се увеличава от години, 52 на сто от участниците в проучването заявяват, че купуват по-малко риба, а в някои случаи напълно се отказват от нея. 11 процента от анкетираните са заявили, че са преминали към по-евтина марка, което означава, че са оставили по-малко пари в магазина.

Подобна е ситуацията и при месото – близо половината, или 45 на сто от анкетираните, са купували по-малко или са се отказали напълно от него.

Клиентите не са толкова гъвкави по отношение на млечните продукти, въпреки че там цените се повишиха особено рязко. Така например цена от две евро за маслото преди се е смятала за горна граница, която никога не е била надхвърляна. Според наблюденията на потребителските центрове цената на маслото напоследък варира между 2,29 и 3,35 евро в зависимост от марката.

Затова много търговци на дребно се опитват да привлекат потребителите в магазините си със специални оферти за млечни продукти.

Като цяло обаче във всички категории е очевидно, че клиентите намаляват разходите си поради по несигурността и, разбира се – финансовия натиск. Дори при основните храни, като плодове (39%) и зеленчуци (34%), много от анкетираните заявяват, че купуват по-малко. При сладкишите и снаксовете този дял достига 41%.

Това се отразява и в касовите апарати на търговците на дребно. Федералната статистическа служба съобщи, че продажбите на дребно на хранителни стоки през април са намалели със 7,7 на сто в реално изражение в сравнение с предходния месец. В изявлението си органът пише, че това вероятно се дължи на силното увеличение на цените.

Според икономически доклад на Германската федерация на хранително-вкусовата промишленост производителите на храни в Германия са успели да увеличат приходите си с 13,6 на сто до 12,6 млрд. евро през март. „Увеличението на приходите се дължи на повишаването на продажните цени", се казва в доклада. Освен това производителите са успели да увеличат продажбите си като обем с още 0,6 на сто.

Цитирай

29 юни 20223 г.

Politico: Срещата на върха на Г-7 се провали на всички фронтове

Решенията, които те подкрепиха, изглеждат самоунищожителни и противоречиви, се казва в статия на Politico

Срещата на върха на седемте икономически най-развити западни държави, която приключи във вторник в Гармиш-Партенкирхен, Германия, се провали на всички фронтове. Такава оценка направи вестник Politico във вторник.

"Когато приключиха преговорите, най-могъщите лидери в света изглеждаха на ръба на провала на всички фронтове", пише Politico. "Те са безсилни да спрат войната в Украйна или да предотвратят по-нататъшно неконтролируемо покачване на цените."

Макар да се похвалиха с необичайно и безпрецедентно съгласие относно необходимостта от справяне с тези предизвикателства, решенията, които подкрепиха, изглеждат самоопровержими и противоречиви, се отбелязва в статията. "Това се отнася например до опитите за намаляване на цените на петрола и газа, като същевременно се потвърждава желанието за постепенно отказване от изкопаемите горива."

В коментара на Politico се посочва, че "Изключително трудните обстоятелства и мъчителният избор, пред които са изправени лидерите, подчертават присъщото напрежение между краткосрочните изборни цели, диктувани от нетърпеливите избиратели, които постоянно изискват незабавни резултати, и дългосрочните морални ангажименти за правилни действия за внуците, които все още не са живи".

Цитирай

30 юни 20223 г.

Състоянието на икономиката ни е обезкуражаващо. Официалните данни изкривяват реалността

Автор: Григор Сарийски за "Гласове"

Напоследък в публичното пространство се отделя доста време и усилия в търсене на подходяща характеристика за състоянието в което се намират финансите след оставката на коалиционния кабинет. Коментарите са разнопосочни и объркани, което е разбираемо, тъй като въпреки гръмките обещания за светло бъдеще и ликвидиране на сивата икономика, скоропостижно отишлото си правителство изглежда доста неубедително в отчитането на своите успехи. Малкото експертни мнения, представящи за успешен скоропостижно приключилия четвърт полу-мандат, изтъкват на преден план подобряването на съотношението дълг/БВП, нарастването на брутните приходи в бюджета и пр., което (по начина по който се поднася) изглежда сравнително добре. Под капака, обаче, картината е доста обезкуражаваща и говори за всичко друго, но не и за добрата кондиция на хазната.

Според последните налични данни от бюлетина на ресорната дирекция в МФ, в края на м. април държавният дълг достига 30.2 млрд. лв. Това е с 2.4 млрд. лв. или с почти 1/10 повече от отчетеното за същия месец на предходната - 2021 г. (27.8 млрд. лв.). Факт е, че съотношението между дълга и БВП намалява (от 22.3% до 20.5%) но това не е нечия заслуга, а по-скоро закономерен ефект от ускоряването на инфлационните процеси, тъй като нарастващите цени влияят върху пълния размер на брутните приходи в икономиката за този период и само върху една малка част от дълга. Върху онази част, която е емитирана през това време. Поради тази причина в началото на подобни периоди обикновено се наблюдава нещо като затишие пред буря и дълговите съотношения на емитентите, които могат да ползват привилегията на фиксираните лихви се подобряват. Поне за малко. Тук само за справка може да се отбележи, че през 2019 г. въпросното съотношение беше спаднало до 17.8%, при това по време, когато инфлация практически нямаше. Така получената картина няма да се измени, ако в тези калкулации се включи и държавногарантираният дълг, доколкото той заема относително малък дял от т. нар. „Маастрихтски дълг“ и почти не се променя за разглеждания период.

Така поднесени, горните числа все още не дават ясна картина на състоянието на хазната. Не и докато не се приспадне сумата на фискалния резерв, тъй като за един длъжник не може да бъде все едно дали разполага с някаква сума в наличност, или е с празни джобове. Според отчетите на МФ, общият размер на фискалния резерв в края на миналия април е 8.8 млрд. лв., а година по-късно (през април 2022 г.) вече достига 9.4 млрд. лв., което на пръв поглед изглежда добре. Поне докато не извадим заделените 1.1 млрд. лв. за капитала на "Врана ЕАД", които все още се водят като част от резерва и не са свалени от отчет само заради отказа на Агенцията да впише това обстоятелство в регистъра. След приспадането на въпросната сума реално остават едва 8.3 млрд. лв., което е с половин милиард по-малко от миналия април или с други думи, ако МФ иска да възстанови фискалния резерв до нивото от април 2021 г. би трябвало само дотук да изтегли допълнителен заем в такъв размер и да прибере получената сума в резерва. В тази сметка изобщо не включваме изменението на покупателната способност на тези пари, тъй като при 14.5% годишен темп на ИПЦ към края на април всеки заделен лев купува (и то – по официални данни) с 1/7 по-малко стоки и услуги, отколкото през миналата пролет.

Към тази сума, разбира се, трябва да се добави и скритата част на бюджетният баланс, тъй като всеки дефицит, включително и квазибюджетният, трябва бъде покрит отнякъде – било то с нов дълг или със средства от резерва. Простото сравнение на частта от баланса, подаваща се над водата изглежда в полза на сегашното управление, което в края на април отчете излишък по консолидираната фискална програма в размер на 883 млн. лв. (срещу едва 172 за кореспондиращия период на 2021 г.). По-интересна, обаче, е сумата която не фигурира в отчета и за която може да се добие известна представа чрез сравнението на темповете, с които правителството харчи нашите пари. От отчетите на МФ е видно, че за четирите месеца на 2021 г. са похарчени 33,8% от общо заложените разходи в ЗДБРБ, докато за кореспондиращия период на тази година са изразходени едва 27.8% (10.9 млрд. лв. от общо заложените 39.0 млрд. лв. разходи в ЗДБРБ). Това едва ли може да се нарече успех, тъй като в общия случай подобно изоставане означава, че МФ бави плащанията (което е разбираемо на фона на намаляващата охота, с която кредиторите му отпускат заеми) и че за да получим съпоставими величини, би трябвало от сегашния излишък да извадим поне толкова, колкото да изравним дела на направените до момента разходи. Сумата не е малка и се равнява на 1/5 от похарченото до момента, т. е. над 2 млрд. лв., които в общия случай са неразплатени задължения по изпълнени договори или с други думи дълг, който просто не се отчита като такъв в официалните бюлетини на ведомството.

Освен че изкривява общата картина трупането на този дълг има множество последствия, които мултиплицират негативите и ги разпростират върху сектори и предприятия, нямащи нищо общо с правителството и хазната. Само като пример може да споменем забавянето на разплащания по цялата верига от доставчици (и произтичащия от това ръст на междуфирмената задлъжнялост), свиването на оборотите в свързаните сектори, ограничаването на търговския кредит и пр. Освен всичко друго, така направената „икономия“ означава неспазване на сроковете за изпълнение на важни инфраструктурни проекти, а от там и нарастване на риска от загуба на финансиране от фондовете на ЕС, което беше потвърдено съвсем наскоро при посещението на председателя на регионалната комисия на ЕП. За да се върнем на сметката в сегашно време, трябва само да отбележим че този дълг няма да изчезне, а с времето може даже да се увеличи, тъй като забавяйки плащанията, МФ рискува да изпадне в позицията на неизправна страна, което обикновено води до неустойки, но също и до анекси към договорите. В гоненето на икономии администрацията има навика да забравя че по правило евтиното излиза скъпо и че в сферата на публичните финанси за този лукс се плаща само от едно място. От джоба на данъкоплатеца.

За да се постигне някаква (макар и бегла) прилика с миналия април, би трябвало към така получените суми да се добавят и отчетените като разход за миналия декември 1.2 млрд. лв., които обаче бяха заделени по сметки за чужди средства (по бюджетите на ДОО и МЕ), за да се изхарчат в момента. Очевидно е, че ако в края на миналата година не беше използван този интересен похват (заимстван, между другото, от уж „изчегъртаното“ предходно управление) за времето на своето кратко съществуване коалиционният кабинет би трябвало да покрива разходите до този размер или с нов заем, или пък като изтегли същата сума от фискалния резерв и нито едно от двете нямаше да изглежда добре в априлските отчети.

Проблемите, разбира се не свършват дотук. Възникването на ситуация в която проектът за актуализация на бюджета се разглежда в условия на предизборна наддаване превърна хазната в своеобразен заложник на тесни партийни интереси. В опит да се харесат на своите избиратели партиите от целия политически спектър започнаха да внасят предложения, с които от една страна се увеличават разходите на бюджета (за пенсии, помощи, заплати в определени сектори, стипендии и така нататък), а в същото време данъчната тежест бива облекчавана с всички познати методи, като например понижаване на ставката за данък добавена стойност върху тестените изделия, отлагане на въвеждането на нови акцизни ставки върху цигарите и тютюневите изделия и пр. С други думи следващата изпълнителна власт (която и да е тя) ще трябва някак хем да харчи повече хем да събира по-малко. Поне в относително изражение.

Това вероятно ще окаже натиск в посока към увеличаване на дефицита, който трябва да се компенсира отнякъде и вариантите за това се броят на пръсти. От гледна точка на данъкоплатеца най-уместното и предпочитано решение би било чрез подобряване на събираемостта. При последните обсъждания на актуализацията в бюджетната комисия бяха направени подобни заявки, включително и с прогнозата (и последвалият облог върху нейното изпълнение) за допълнително увеличение на очакваните брутни приходи от ДДС със 760 млн. лв. Проблемът е че заложеното увеличение няма нищо общо с така дългоочакваното подобряване на събираемост на данъците за сметка на потоците в сивата икономика (което, между другото, беше едно от големите предизборни обещания на ПП). Лесно може да се добие представа за ефективността на работата на администрацията в тази област, като се направи просто сравнение между темпа на приходите и този - на данъчната основа.

Според данните на Националната статистика, индексът на оборотите в сектор „търговия“ по текущи цени за изтеклите четири месеца от началото на годината се движи между 22 и 34%. Това означава че при равни други условия и непроменени параметри на данъчното облагане (а те са точно такива) би трябвало да се отчете съпоставимо увеличение на постъпленията от ДДС при сделки в страната. Данните обаче не показват нищо подобно. Според априлския отчет на МФ приходите от този източник към април 2022 г. възлизат на 2.982 млрд. лв., което е със 7,8 млн. лв. (0,3 %) повече от отчетеното за същия период на предходната година. Подобно (почти стократно) разминаване между двата темпа естествено буди известно съмнение в капацитета на администрацията да събира дължимите данъци от местните стопански агенти. Още по-сериозният проблем е, че след влизането в сила на разглежданите в момента изменения на ставките и обхвата на облагане подобни сравнения ще стават все по-трудни и това в никакъв случай няма да бъде от полза за финансовата стабилност.

На първо време растящите дефицити ще се покриват чрез емисия на дълг (по този въпрос се работи в момента и покачването на т. нар. "таван" от 7,3 на 10,3 милиарда е въпрос на часове) а на следващ етап вероятно ще се потърси вариант за частична компенсация - чрез увеличението на приходите от някой от останалите източници (концесии, приватизация, вдигане на преките данъци). Това по всяка вероятност ще бъде заложено още в първите непопулярни мерки на следващото правителство, които ще бъдат поднесени на обществото веднага след приключването на водещите теми (като например вдигането на ветото за РСМ).

Интересно как следващият кабинет ще се опита да реши проблемите, натрупани през последните няколко месеца, но още по-интересното е, че ще се наложи да го прави в ситуация в която няма да разполага нито с време, нито с достатъчен ресурс за целта, тъй като перспективите за „меко приземяване“ избледняват все повече. Неотдавна беше публикувана предварителната оценка на икономическия растеж за първото тримесечие и дори беглият прочит на резултатите от оценката показва че състоянието на българската икономика е пълната противоположност на понятието за "добро". Изтеклото тримесечие се оказа третото поредно, през което растежът на икономиката се забавя (от 7,8% през второто тримесечие на 2021 г. до 4% за изтеклия период). Тенденцията на влошаване обхваща всички компоненти на БВП, като например темпът на крайното потребление спада от 8,1% до 5,2%, темпът на износ на стоки и услуги намалява повече от три пъти (от 21,3% до 6,5%) и пр. Особено притеснителното е, че последният показател е двукратно по-нисък от темпа на нарастване на вноса (13,5%), което означава че ние внасяме от чужбина все повече стоки срещу които реално няма какво да предложим.

На този фон прогнозата за 2.9% растеж и уверенията на бившия премиер за „добро макросъстояние“ звучат малко странно. То няма как да е добро, при положение че България е страната с най-енергоемкото производство в региона (дори РСМ и Черна гора използват за производството си с около една четвърт по-малко енергия отколкото България - съответно около 300 килограма петролен еквивалент на 1000 евро БВП, срещу 405 у нас и 117 средно за ЕС) и в същото време проявява особено усърдие по прекъсване на отношенията с традиционните ни доставчици. Тази комбинация напълно закономерно поставя българската икономика в положението на една от най-силно засегнатите от оскъпяването на енергийните източници и нанася тежък удар върху конкурентоспособността на българските производители. Сега страната ни се нарежда на една от челните позиции по ръст на цените (заемайки през м. май пето място – след трите балтийски републики и Чехия) и на едно от последните места (двадесет и второ в ЕС) по темп на растеж в края на изтеклото тримесечие.

Разминаването между фактите и начина на тяхното отчитане създава известно объркване. Според официалната статистика за 2021 г. темпът на заплатите изпреварва почти четирикратно този - на потребителските цени (11% срещу 3%), което означава че стандартът на живот би трябвало да е по-висок. В същото време, според последното допитване на НСИ над 2/3 от анкетираните изпитват затруднения да покриват дори ежедневните си разходи. Проблемът тепърва ще се задълбочава, тъй като потребителските цени най-вероятно ще продължават да нарастват докато не се изравнят с темпа на цените на производител (т. е. докато цялото увеличение на производствените разходи не бъде пренесено върху крайната цена) а възможностите за подпомагане от хазната ще се ограничават все повече. Поради недостиг на средства.