на 23.10.2022 г. в 1:01, Гост написа:

 

Мангизите заминаха тогава, после , а - и сега - директно през океана.

Справка например - „Дънди Прешъс Металс“ - 4,5млрд. лева на година!!!

Мога да изброявам още поне до 300броя - Химко, ПЛама, Каолин, Соди, топлоцентрали, АЕЦ, самолети, телефони, тежка индустрия, селско стопанство ..................................

Дънди Прешъс, купува концесията от друга частна фирма която ФАЛИРА. На тон руда има 3(три) грама злато. Четете, мислете. Ако пак вярвате, че Америка е тази която ви ограбва няма начин хапчета.

преди 4 часа, Митко Вълчев написа:

Дънди Прешъс, купува концесията от друга частна фирма която ФАЛИРА. На тон руда има 3(три) грама злато. Четете, мислете. Ако пак вярвате, че Америка е тази която ви ограбва няма начин хапчета.

 

Професора казва друго -

 

 

преди 9 часа, Митко Вълчев написа:

Дънди Прешъс, купува концесията от друга частна фирма която ФАЛИРА. На тон руда има 3(три) грама злато. Четете, мислете. Ако пак вярвате, че Америка е тази която ви ограбва няма начин хапчета.

Тези големи филантропи Ша додат

Знаем как беше фалирана нарочно българската индустрия, за да бъде подарена. Тя не фалира защото беше ненонкурентна, каквато лъжа е разпространена, а беше фалирана умишлено. Което е все още ненаказано престъпление. Много лица заслужават народен съд за това и изличаване за предателство.

преди 33 минути, Sliderum2 написа:

Знаем как беше фалирана нарочно българската индустрия, за да бъде подарена. Тя не фалира защото беше ненонкурентна, каквато лъжа е разпространена, а беше фалирана умишлено. Което е все още ненаказано престъпление. Много лица заслужават народен съд за това и изличаване за предателство.

А много лица заслужават психиатрична помощ, заради заблудите и омразата които разпространяват.

преди 6 часа, Стоимен написа:

 

Професора казва друго -

 

 

Е с такъв професор социализма фалира . Преди мен е качил някой каква глупост са огромните печалби. Но плоскоземците сте лесни за манипулиране.

преди 1 час, цър-вул написа:

Тези големи филантропи Ша додат

Не, нормални бизнесмени на които сметката излиза. Според цената на златото, ту добре, ту никак. Провери за тези от които те са купили мината какво са спечелили.

на 25.03.2022 г. в 8:22, Гост написа:

И тук налазиха троловете. А може би си психичноболен? 🙄

Огледай се в стаята, щом не го виждаш не е.

 

 

преди 1 час, Стоимен написа:

 

 

Гледам първата минута, цената била 61000 долара килограм, пиша "борсова цена злато" в търсачката и какво да видя, 62400 ЛЕВА. Лева. Което са под 35000 долара. Значи, за две минути аз ставам по голям специалист, от този лъжец пропагандист. Хващам най явната му лъжа. Ко правим баце. Как да наричаме путиноидите освен Престъпници, Предатели, Ренегати. Измета и утайката на България, заради която сме на дъното.

 

„Достатъчно ли плаща концесионерът на държавата?“, „Колко злато се изнася от България“, „Как страната ни защитава националното си богатство“ и „Защо резултатите от дейността на „Дънди прешъс металс Челопеч“ ЕАД  са „конфиденциална информация“ ?
 
Тези въпроси се задават спорадично от десетилетия. Проблемът стигна и до Специализираната прокуратура, след като Софийска градска прокуратура през 2020 г. изпрати преписката по компетенция там и с мнение, че петима бивши министри от различни правителства трябва да бъдат разследвани за безстопанственост.   

Неотдавна сдружение „Пловдивски правен комитет“ с председател адв. Стефан Харизанов отново повдигна темата - направи нещо като отчет какво са опитали да направят адвокатите и как държавата проформа им е отговорила, но всъщност не е съвсем. Основният проблем тръгва оттам, че с допълнително споразумение от 2015 година, подписано от бившия министър на енергетиката Теменужка Петкова, добивът на руда и респективно получаваните количества ценни метали /злато, сребро и мед/ са определени като строго конфиденциални и до тях имат достъп скромен кръг от хора, обясни адв. Стефан Харизанов. Така сега е ясна само една част от уравнението - консеционната такса на„Дънди прешъс металс Челопеч ” е 1.5% от декларирания добив на злато, а тази на „Дънди прешъс металс Крумовград” за находището „Ада тепе” е плаваща - от 1.44% до 4%, е видно от Националния концесионен регистър. Само че декларираният добив го знаят една шепа хора, защото е тайна. Трудно може да се хване и има ли недеклариран, пак по същата причина.

Според Софийска градска прокуратура петима министри трябва да се разследват. Това са Петър Жотев от правителството на Иван Костов, Лидия Шулева от кабинета “Сакскобургготски”, Петър Димитров от Тройната коалиция, Трайчо Трайков от кабинета “Борисов 1” и Теменужка Петкова. През 2000 г. Петър Жотев с допълнително споразумение с концесионера намалява задължителната минимална екологична програма от 9 600 000 долара на 1 374 668 долара, а задължителната инвестиционна програма е орязана от 37 136 000 долара на 8 302 857 долара. Отменя също и Контролния съвет, както и задължението на концесионера да осигурява достъп за контрол на обекта. Така концесионерът на практика остава без контрол, а концесионната такса пък е процент от добива, който никой не знае колко е.
 
Лидия Шулева пък намалява концесионната такса наполовина за периода от 2004 до 2010 година - от 1.5% на 0.75% върху декларирания добив заради „неблагоприятни условия“. Адв. Николай Банков от „Пловдивския правен комитет“ обаче представи цифри, взети от Министерството на енергетиката, според които добивът през 2004-а е възлизал на 624 310 тона, а през 2010 г. е станал над 1 милион тона. Тоест, „неблагоприятните условия“ са били съвсем благоприятни за бизнеса на канадците. Шулева подписва също отмяната на задължението на концесионера да преработва рудата на територията на страната. Било е  предвидено да се изгради такова като смесено дружество, като 75% от акциите да се държат от концесионера, а останалите - от държавата. С допълнителни споразумения с канадската компания се разписват и другите трима министри, като накрая Теменужка Петкова обявява добива за „конфиденциален“. Оттам нататък историята мълчи дали Специализираната прокуратура работи по случая за безстопанственост.
 
 Въпреки това, групата пловдивски адвокати в последните години не губят хъс и кореспонденцията продължава и със служебния кабинет на Стефан Янев, като основното искане е спиране на концесионния договор. „Беше назначена проверка, големият извод от която е, че държавата почти няма възможност да контролира добива на руда, къде тя се продава и на какви цени. Така не е ясно дали не продаваме на безценица богатствата на земята си“, обобщи адв. Харизанов.
 
В момента непреработената руда се изнася от България към Намибия. Държавата губи и по още една линия - според националното законодателство износът на непреработена руда не се облага, така че постъпления за бюджета няма.
 
В непреработената руда, която „Дънди“  изнася от България обаче, са налични 38 ценни компонента, допълни адв. Любомир Славков, сред които галий, германий, телур, селен. Цените на тези елементи на световните пазари са много високи - килограм германий например стига до 2500 долара, при телура е 500 долара. Това пък са непреките загуби на държавата, посочи той.
 
За да стигнат находищата до чуждестранния инвеститор, предисторията е от далечната 1999 година. С Решение на МС от март 1999 г. на "Челопеч" ЕАД е предоставена концесия за добив на подземни богатства, като концесионният договор е сключен за 30 години. Дружеството концесионер към онзи момент е 100% държавна собственост. След поредица преобразувания и прехвърляния на акции,  концесионер от 9 декември 2003 г. е "Челопеч Майнинг" ЕАД, 100% собственост на "Дънди прешъс - Челопеч B.V." ООД - чуждестранно юридическо лице, регистрирано в Холандия. Десет години по-късно фирмата на дружеството е променена на "Дънди прешъс металс Челопеч" ЕАД.
 
Регионът край Крумовград пък е проучван още от началото на 90-те години на миналия век, като геологопроучвателните дейности са били възложени от тогавашното правителство. Резултатите са показали „наличие на злато и геохимична аномалия със значителен интензитет и разпространение върху целия участък, както и разнообразие от геофизични аномалии“.

 „Болкан Минерал енд Майнинг" ЕАД, придобива правата върху проучвателна площ „Крумовград" (130 кв.м) през 2000 г., след което сключва договор за търсене и проучване с Министерството на икономиката и енергетиката през лятото на 2000 г. През 2003 г. „Дънди прешъс металс“ придобива „Болкан Минерал енд майнинг“ ЕАД и по-късно го преименува на „Дънди прешъс металс Крумовград” ЕАД. "Ада тепе" е и първият новоразработен рудник  в България за последните 40 години у нас. Първите количества концентрат от рудата там бяха произведени през 2019 г. Само за три месеца бе достигната пълна производствена мощност, което е забележително постижение в минната индустрия, съобщават от дружеството на корпоративния си сайт. Също така не крият, че „Ада тепе“ е сред рудниците с най-високо съдържание на злато в света.
 
Трети сме по злато в Европа

 Според официални данни на Министерството на енергетиката, за съжаление не толкова скорошни - за 2018 г., у нас средно годишно се добиват около 9 тона злато. Сега би трябвало да е повече, защото през 2019 г. стартира „Ада тепе“ край Крумовград, Но още преди това България се подреждаше на трета позиция сред златодобивните държави в Европа, пишат в свой анализ от „Тавекс“. Всъщност само за десетилетие количеството извлечен метал нараства над два пъти - от 4.5 тона през 2009 г. до 9 тона през 2018 г.
 
През март 2021 г. "Velocity Minerals" откри над 156 хил. тройунции злато в находището „Обичник“ от зона „Дурусу тепе“, като самата компания съобщи, че то е на стойност половин милиард лева. Преди това бяха открити и 457 хил. тройунции и в находището „Розино“, част от площ „Тинтява“, намиращо се на 40 км от „Ада тепе“.
 
В Челопеч от един тон руда се добива средно около 3,3 грама злато, което я прави сравнително богата. За сравнение  - в най-богатите рудници в света може да се добиват до 7-8 грама. Освен това в Челопеч от тон руда се извличат и 7-8 грама сребро, а съдържанието на мед е 0,95-1%.

 Още като служебен министър Асен Василев публично обяви, че приходите в бюджета от концесионни такси са твърде ниски, а канадският инвеститор "Дънди прешъс" трябва да плаща повече отчисления за добива на злато. Сега, като вицепремиер и министър на финансите, с проект на постановление на МС той предлага драстично завишаване на концесионните такси за добив на подземни богатства.

 Най-сериозно се завишават именно таксите за добив на метали - например мед, злато, сребро. В момента концесионното плащане е от 0.8% до 4%, а се предлага занапред то да се повиши в границите от 4% до 12%. Запазва се принципът с този процент да се облагат нетните приходи от продажба на добиваните природни богатства, което според МФ е справедливо както за държавата, така и за концесионера.

 За металите се предвижда още въвеждане на минимално концесионно възнаграждение, когато не се осъществява добив. Минимумът не може да е по-нисък от стойността, определена на базата на 50% от предвидения средногодишен добив. За т. нар. индустриални минерали (например кварцови пясъци) предложението е концесионните такси да се повишат двойно - 8% от базата за изчисляване на плащането.

 

 

преди 22 минути, Стоимен написа:

 

„Достатъчно ли плаща концесионерът на държавата?“, „Колко злато се изнася от България“, „Как страната ни защитава националното си богатство“ и „Защо резултатите от дейността на „Дънди прешъс металс Челопеч“ ЕАД  са „конфиденциална информация“ ?
 
Тези въпроси се задават спорадично от десетилетия. Проблемът стигна и до Специализираната прокуратура, след като Софийска градска прокуратура през 2020 г. изпрати преписката по компетенция там и с мнение, че петима бивши министри от различни правителства трябва да бъдат разследвани за безстопанственост.   

Неотдавна сдружение „Пловдивски правен комитет“ с председател адв. Стефан Харизанов отново повдигна темата - направи нещо като отчет какво са опитали да направят адвокатите и как държавата проформа им е отговорила, но всъщност не е съвсем. Основният проблем тръгва оттам, че с допълнително споразумение от 2015 година, подписано от бившия министър на енергетиката Теменужка Петкова, добивът на руда и респективно получаваните количества ценни метали /злато, сребро и мед/ са определени като строго конфиденциални и до тях имат достъп скромен кръг от хора, обясни адв. Стефан Харизанов. Така сега е ясна само една част от уравнението - консеционната такса на„Дънди прешъс металс Челопеч ” е 1.5% от декларирания добив на злато, а тази на „Дънди прешъс металс Крумовград” за находището „Ада тепе” е плаваща - от 1.44% до 4%, е видно от Националния концесионен регистър. Само че декларираният добив го знаят една шепа хора, защото е тайна. Трудно може да се хване и има ли недеклариран, пак по същата причина.

Според Софийска градска прокуратура петима министри трябва да се разследват. Това са Петър Жотев от правителството на Иван Костов, Лидия Шулева от кабинета “Сакскобургготски”, Петър Димитров от Тройната коалиция, Трайчо Трайков от кабинета “Борисов 1” и Теменужка Петкова. През 2000 г. Петър Жотев с допълнително споразумение с концесионера намалява задължителната минимална екологична програма от 9 600 000 долара на 1 374 668 долара, а задължителната инвестиционна програма е орязана от 37 136 000 долара на 8 302 857 долара. Отменя също и Контролния съвет, както и задължението на концесионера да осигурява достъп за контрол на обекта. Така концесионерът на практика остава без контрол, а концесионната такса пък е процент от добива, който никой не знае колко е.
 
Лидия Шулева пък намалява концесионната такса наполовина за периода от 2004 до 2010 година - от 1.5% на 0.75% върху декларирания добив заради „неблагоприятни условия“. Адв. Николай Банков от „Пловдивския правен комитет“ обаче представи цифри, взети от Министерството на енергетиката, според които добивът през 2004-а е възлизал на 624 310 тона, а през 2010 г. е станал над 1 милион тона. Тоест, „неблагоприятните условия“ са били съвсем благоприятни за бизнеса на канадците. Шулева подписва също отмяната на задължението на концесионера да преработва рудата на територията на страната. Било е  предвидено да се изгради такова като смесено дружество, като 75% от акциите да се държат от концесионера, а останалите - от държавата. С допълнителни споразумения с канадската компания се разписват и другите трима министри, като накрая Теменужка Петкова обявява добива за „конфиденциален“. Оттам нататък историята мълчи дали Специализираната прокуратура работи по случая за безстопанственост.
 
 Въпреки това, групата пловдивски адвокати в последните години не губят хъс и кореспонденцията продължава и със служебния кабинет на Стефан Янев, като основното искане е спиране на концесионния договор. „Беше назначена проверка, големият извод от която е, че държавата почти няма възможност да контролира добива на руда, къде тя се продава и на какви цени. Така не е ясно дали не продаваме на безценица богатствата на земята си“, обобщи адв. Харизанов.
 
В момента непреработената руда се изнася от България към Намибия. Държавата губи и по още една линия - според националното законодателство износът на непреработена руда не се облага, така че постъпления за бюджета няма.
 
В непреработената руда, която „Дънди“  изнася от България обаче, са налични 38 ценни компонента, допълни адв. Любомир Славков, сред които галий, германий, телур, селен. Цените на тези елементи на световните пазари са много високи - килограм германий например стига до 2500 долара, при телура е 500 долара. Това пък са непреките загуби на държавата, посочи той.
 
За да стигнат находищата до чуждестранния инвеститор, предисторията е от далечната 1999 година. С Решение на МС от март 1999 г. на "Челопеч" ЕАД е предоставена концесия за добив на подземни богатства, като концесионният договор е сключен за 30 години. Дружеството концесионер към онзи момент е 100% държавна собственост. След поредица преобразувания и прехвърляния на акции,  концесионер от 9 декември 2003 г. е "Челопеч Майнинг" ЕАД, 100% собственост на "Дънди прешъс - Челопеч B.V." ООД - чуждестранно юридическо лице, регистрирано в Холандия. Десет години по-късно фирмата на дружеството е променена на "Дънди прешъс металс Челопеч" ЕАД.
 
Регионът край Крумовград пък е проучван още от началото на 90-те години на миналия век, като геологопроучвателните дейности са били възложени от тогавашното правителство. Резултатите са показали „наличие на злато и геохимична аномалия със значителен интензитет и разпространение върху целия участък, както и разнообразие от геофизични аномалии“.

 „Болкан Минерал енд Майнинг" ЕАД, придобива правата върху проучвателна площ „Крумовград" (130 кв.м) през 2000 г., след което сключва договор за търсене и проучване с Министерството на икономиката и енергетиката през лятото на 2000 г. През 2003 г. „Дънди прешъс металс“ придобива „Болкан Минерал енд майнинг“ ЕАД и по-късно го преименува на „Дънди прешъс металс Крумовград” ЕАД. "Ада тепе" е и първият новоразработен рудник  в България за последните 40 години у нас. Първите количества концентрат от рудата там бяха произведени през 2019 г. Само за три месеца бе достигната пълна производствена мощност, което е забележително постижение в минната индустрия, съобщават от дружеството на корпоративния си сайт. Също така не крият, че „Ада тепе“ е сред рудниците с най-високо съдържание на злато в света.
 
Трети сме по злато в Европа

 Според официални данни на Министерството на енергетиката, за съжаление не толкова скорошни - за 2018 г., у нас средно годишно се добиват около 9 тона злато. Сега би трябвало да е повече, защото през 2019 г. стартира „Ада тепе“ край Крумовград, Но още преди това България се подреждаше на трета позиция сред златодобивните държави в Европа, пишат в свой анализ от „Тавекс“. Всъщност само за десетилетие количеството извлечен метал нараства над два пъти - от 4.5 тона през 2009 г. до 9 тона през 2018 г.
 
През март 2021 г. "Velocity Minerals" откри над 156 хил. тройунции злато в находището „Обичник“ от зона „Дурусу тепе“, като самата компания съобщи, че то е на стойност половин милиард лева. Преди това бяха открити и 457 хил. тройунции и в находището „Розино“, част от площ „Тинтява“, намиращо се на 40 км от „Ада тепе“.
 
В Челопеч от един тон руда се добива средно около 3,3 грама злато, което я прави сравнително богата. За сравнение  - в най-богатите рудници в света може да се добиват до 7-8 грама. Освен това в Челопеч от тон руда се извличат и 7-8 грама сребро, а съдържанието на мед е 0,95-1%.

 Още като служебен министър Асен Василев публично обяви, че приходите в бюджета от концесионни такси са твърде ниски, а канадският инвеститор "Дънди прешъс" трябва да плаща повече отчисления за добива на злато. Сега, като вицепремиер и министър на финансите, с проект на постановление на МС той предлага драстично завишаване на концесионните такси за добив на подземни богатства.

 Най-сериозно се завишават именно таксите за добив на метали - например мед, злато, сребро. В момента концесионното плащане е от 0.8% до 4%, а се предлага занапред то да се повиши в границите от 4% до 12%. Запазва се принципът с този процент да се облагат нетните приходи от продажба на добиваните природни богатства, което според МФ е справедливо както за държавата, така и за концесионера.

 За металите се предвижда още въвеждане на минимално концесионно възнаграждение, когато не се осъществява добив. Минимумът не може да е по-нисък от стойността, определена на базата на 50% от предвидения средногодишен добив. За т. нар. индустриални минерали (например кварцови пясъци) предложението е концесионните такси да се повишат двойно - 8% от базата за изчисляване на плащането.

 

 

Твоето е толкова достоверно колкото това: 

 

ЧЕЛОПЕЧ – НАЙ-ГОЛЯМАТА КРАЖБА В ИСТОРИЯТА НИ

 

ЧЕТИРИ ПРАВИТЕЛСТВА МЪЛЧАТ : Тонове злато изтичат от страната. Костов, Сакскобуготски, Станишев, Борисов прибират тлъсти пачки за да си мълчат.
За знайни и незнайни чужди компании получили апетитни “подаръци” от нашите държавници.
Левон Хампарцумян и съпругата му Мариана живеят вече в огромна къща в полите на Витоша, а заплатата на банкера е 200 000 лева месечно, без другите бонуси от банката , както споделиха някои медии преди време.
Припомняме и следното: на 9.12.2012 г. г-н Левон нарече нацията некадърна. Сега, обаче, нацията се сети да се поразрови в миналото и извади не една от “кирливите ризи” на Мистър “Мендижър на годината”.
А именно:
Милиарди долари изнася “Дънди Прешъс Метълс” чрез добива на злато и други ценни елементи от недрата на нашата земя. А подземните ни богатства са общонародна, а не частна собственост. Така пише в Конституцията на Р. България.
За да си го представим картинно – пари, колкото за две АЕЦ.
Срещу какво?
Ето срещу какво: правителството на Костов договори концесията срещу 6 милиона долара, за да прехвърли мината в частни ръце срещу скандалните 1.5% от печалбата, които по царско време падат на 0.75%. Няма грешка в цифрите 0,75% за България и 99,25% за “Дънди” . За справка: дори най-изостаналите африкански държави вземат от конкистадорите 30-50 % от стойността на златото си, за да им позволят да ги дупчат и тровят.
Схемата е чудовищна. Дори по цени на БНБ концесионерът изкарва много повече от 500 милиона годишно от подземното богатство на Родината ни. И така година след година.
От България ежедневно се отмъкват злато, уран, германий, сребро, платина, мед…
Ежедневно!
Грабителството на държавата и народа ни не се прекратява от нито едно правителство!
Кои са основните играчи?
Левон Хампарцумян. По времето на Костов, когато Дънди взема за без пари концесията за златодобив, Левон е зам-министър на промишлеността и шеф на привативацията. Когато Уникредит скандално приватизира на силно занижена цена най-големия български трезор Булбанк, химикът Хампарцумян става банкер. Оглавява банката, заради което специално е променен закон.
Виктор Меламед е друга възлова фигура. Когато кабинетът Костов подарява за 100 000 долара на никому неизвестния евреин Гад Зееви БГА Балкан, а той източва от него между 40 и 60 милиона тогавашни долара (по онова време цената на най-голямото ни предприятие Нефтохим е 100 милиона долара), Виктор Меламед е дясна ръка на прословутия бизнесмен.
След управлението на Костов сигурно по случайност Меламед става почетен консул на Тайланд, което му гарантира неприкосновеност от всякакви органи в България в дома, офиса, колата му и навсякъде другаде. Почетен консул на Канада пък става другият човек на Костов – Левон Хампарцумян. Не е тайна, че Канада е родината на Дънди.
Към групичката е присъединен и наследникът на Левон като почетен консул на Канада – олигархът със спорна слава Иво Прокопиев…

През 2011 тогавашният екоминистър Нона Караджова подари 2 милиарда лева на “Дънди”. Това стана факт, след като министърката даде одобрение на канадската компания да добива златото ни край Крумовград. Така “Дънди” най-накрая получи окончателното одобрение на екоминистьра и дълго отлаганият проект на “Болкан минерал енд майнинг” тръгна.
“Болкан Минерал енд Майнинг”, дъщерна фирма на канадската “Дънди Прешъс Майнинг”, добива 794 000 тройунции, или близо 25 тона благороден метал от хълма Ада тепе. Като изчислим, че в момента тройунция струва близо 2 472 лева, по фиксинга на БНБ, излиза, че “Дънди” печели близо 2 милиарда лева от българското златo само от Ада.
През февруари 2011 г. правителството даде на “Дънди” 30-годишна концесия за крумовградското находище. Концесионната такса е нищожна – от 1,5% до 4,5%. Очакваният добив само на находището Ада тепе е 25 тона. Така “Дънди” прибира 2 милиарда лева, а държавата – нищожните 20-50 милиона.
Както съобщи геологът д-р Вълко Гергелчев, първоначалните запаси в Челопеч са били изчислени на 1,1 млрд. тона, през 1985 г. са намалени до 57 млн. тона, а сега цифрите са ревизирани до 30 млн. тона. И в тези 30 млн. тона руда освен злато, сребро и мед има и други метали, като олово, цинк, германий, селен, телур, сребро, галий, антимон, бисмут, талий, платина и т.н. В находището има залежи още на сяра, живак и др. Но печалбата на “Дънди” от тях на практика не може да се докаже, тъй като единственият източник на информация за това са анализите, правени винаги в лабораторията на фирмата. След това с благословията на държавата наличните метали в концентрата отпътуват за далечна Намибия.
А за да се застраховат срещу евентуални нападки, че изнасят много повече от обявената продукция, от канадската компания настояват за официално увеличаване на концесията за добив до 3 млн. тона руда за година от находището в Челопеч.
Далаверата със златото ни започва от времето на Иван Костов. Преди правителството му да сдаде властта през 2001 г. тогавашният икономически министър Александър Божков сключва договор с “Дънди прешъс”, в който концесионната такса е в размер на 1,5% от годишния добив на злато и мед.
През 2003 г. правителството на Симеон Сакскобургготски с министър Лидия Шулева за да извлекат и те нещо от българското злато намаляват тази такса от 1,5% на 0,75%.
Така царят подарява най-голямото находище в България и едно от големите в Европа на канадската фирма.
През 2008 г. кабинетът на тройната коалиция подписва нов договор с канадската компания “Дънди”, който е за срок от 10 години, като предвиденият добив на
благородния метал представлява 3 млн. тона годишно. А концесионната такса става 8%. Очакваната печалба само от злато и мед е 5,735 млрд. долара на година.

Както виждаме, в България все още се експлоатират подземните ни богатства за частни цели.

 

преди 8 часа, Стоимен написа:

 

 

Гледам първата минута, цената била 61000 долара килограм, пиша "борсова цена злато" в търсачката и какво да видя, 62400 ЛЕВА. Лева. Значи, за две минути аз ставам по голям специалист, от този лъжец пропагандист. Хващам най явната му лъжа. Ко правим баце. Как да наричаме путиноидите освен Престъпници, Предатели, Ренегати. Измета и утайката на България, заради която сме на дъното.

преди 1 минута, Стоимен написа:

 

ЧЕЛОПЕЧ – НАЙ-ГОЛЯМАТА КРАЖБА В ИСТОРИЯТА НИ

 

ЧЕТИРИ ПРАВИТЕЛСТВА МЪЛЧАТ : Тонове злато изтичат от страната. Костов, Сакскобуготски, Станишев, Борисов прибират тлъсти пачки за да си мълчат.
За знайни и незнайни чужди компании получили апетитни “подаръци” от нашите държавници.
Левон Хампарцумян и съпругата му Мариана живеят вече в огромна къща в полите на Витоша, а заплатата на банкера е 200 000 лева месечно, без другите бонуси от банката , както споделиха някои медии преди време.
Припомняме и следното: на 9.12.2012 г. г-н Левон нарече нацията некадърна. Сега, обаче, нацията се сети да се поразрови в миналото и извади не една от “кирливите ризи” на Мистър “Мендижър на годината”.
А именно:
Милиарди долари изнася “Дънди Прешъс Метълс” чрез добива на злато и други ценни елементи от недрата на нашата земя. А подземните ни богатства са общонародна, а не частна собственост. Така пише в Конституцията на Р. България.
За да си го представим картинно – пари, колкото за две АЕЦ.
Срещу какво?
Ето срещу какво: правителството на Костов договори концесията срещу 6 милиона долара, за да прехвърли мината в частни ръце срещу скандалните 1.5% от печалбата, които по царско време падат на 0.75%. Няма грешка в цифрите 0,75% за България и 99,25% за “Дънди” . За справка: дори най-изостаналите африкански държави вземат от конкистадорите 30-50 % от стойността на златото си, за да им позволят да ги дупчат и тровят.
Схемата е чудовищна. Дори по цени на БНБ концесионерът изкарва много повече от 500 милиона годишно от подземното богатство на Родината ни. И така година след година.
От България ежедневно се отмъкват злато, уран, германий, сребро, платина, мед…
Ежедневно!
Грабителството на държавата и народа ни не се прекратява от нито едно правителство!
Кои са основните играчи?
Левон Хампарцумян. По времето на Костов, когато Дънди взема за без пари концесията за златодобив, Левон е зам-министър на промишлеността и шеф на привативацията. Когато Уникредит скандално приватизира на силно занижена цена най-големия български трезор Булбанк, химикът Хампарцумян става банкер. Оглавява банката, заради което специално е променен закон.
Виктор Меламед е друга възлова фигура. Когато кабинетът Костов подарява за 100 000 долара на никому неизвестния евреин Гад Зееви БГА Балкан, а той източва от него между 40 и 60 милиона тогавашни долара (по онова време цената на най-голямото ни предприятие Нефтохим е 100 милиона долара), Виктор Меламед е дясна ръка на прословутия бизнесмен.
След управлението на Костов сигурно по случайност Меламед става почетен консул на Тайланд, което му гарантира неприкосновеност от всякакви органи в България в дома, офиса, колата му и навсякъде другаде. Почетен консул на Канада пък става другият човек на Костов – Левон Хампарцумян. Не е тайна, че Канада е родината на Дънди.
Към групичката е присъединен и наследникът на Левон като почетен консул на Канада – олигархът със спорна слава Иво Прокопиев…

През 2011 тогавашният екоминистър Нона Караджова подари 2 милиарда лева на “Дънди”. Това стана факт, след като министърката даде одобрение на канадската компания да добива златото ни край Крумовград. Така “Дънди” най-накрая получи окончателното одобрение на екоминистьра и дълго отлаганият проект на “Болкан минерал енд майнинг” тръгна.
“Болкан Минерал енд Майнинг”, дъщерна фирма на канадската “Дънди Прешъс Майнинг”, добива 794 000 тройунции, или близо 25 тона благороден метал от хълма Ада тепе. Като изчислим, че в момента тройунция струва близо 2 472 лева, по фиксинга на БНБ, излиза, че “Дънди” печели близо 2 милиарда лева от българското златo само от Ада.
През февруари 2011 г. правителството даде на “Дънди” 30-годишна концесия за крумовградското находище. Концесионната такса е нищожна – от 1,5% до 4,5%. Очакваният добив само на находището Ада тепе е 25 тона. Така “Дънди” прибира 2 милиарда лева, а държавата – нищожните 20-50 милиона.
Както съобщи геологът д-р Вълко Гергелчев, първоначалните запаси в Челопеч са били изчислени на 1,1 млрд. тона, през 1985 г. са намалени до 57 млн. тона, а сега цифрите са ревизирани до 30 млн. тона. И в тези 30 млн. тона руда освен злато, сребро и мед има и други метали, като олово, цинк, германий, селен, телур, сребро, галий, антимон, бисмут, талий, платина и т.н. В находището има залежи още на сяра, живак и др. Но печалбата на “Дънди” от тях на практика не може да се докаже, тъй като единственият източник на информация за това са анализите, правени винаги в лабораторията на фирмата. След това с благословията на държавата наличните метали в концентрата отпътуват за далечна Намибия.
А за да се застраховат срещу евентуални нападки, че изнасят много повече от обявената продукция, от канадската компания настояват за официално увеличаване на концесията за добив до 3 млн. тона руда за година от находището в Челопеч.
Далаверата със златото ни започва от времето на Иван Костов. Преди правителството му да сдаде властта през 2001 г. тогавашният икономически министър Александър Божков сключва договор с “Дънди прешъс”, в който концесионната такса е в размер на 1,5% от годишния добив на злато и мед.
През 2003 г. правителството на Симеон Сакскобургготски с министър Лидия Шулева за да извлекат и те нещо от българското злато намаляват тази такса от 1,5% на 0,75%.
Така царят подарява най-голямото находище в България и едно от големите в Европа на канадската фирма.
През 2008 г. кабинетът на тройната коалиция подписва нов договор с канадската компания “Дънди”, който е за срок от 10 години, като предвиденият добив на
благородния метал представлява 3 млн. тона годишно. А концесионната такса става 8%. Очакваната печалба само от злато и мед е 5,735 млрд. долара на година.

Както виждаме, в България все още се експлоатират подземните ни богатства за частни цели.

 

Баце колко пъти ти оспориха тая глупост. Троловете нямате спирачки 

Мажд Алгафари: По времето на соца не ни караха да приемаме рублата, сега защо ни налагат еврото?

 

 

 

преди 12 минути, Стоимен написа:

сега защо ни налагат еврото?

Не станахме 16-я република на СССР, но на есср - да. И сега ще ядем дървеници и цикади (миризливки).

преди 36 минути, Sliderum2 написа:

И сега ще ядем дървеници и цикади (миризливки).

е поне можеш да се прибереш у дома в руZия

преди 52 минути, Стоимен написа:

Мажд Алгафари: По времето на соца не ни караха да приемаме рублата, сега защо ни налагат еврото?

по времето на соца нямахме пари, така че за какъв чеп да ни налагат друга валута. Пък еврото не ни го налагат, сами си го поискахме.

преди 40 минути, Sliderum2 написа:

Не станахме 16-я република на СССР, но на есср - да. И сега ще ядем дървеници и цикади (миризливки).

В психиатрията това ли е менюто? Пробвай да оздравееш, навън не сме чували за такива неща.

преди 6 часа, Митко Вълчев написа:

В психиатрията това ли е менюто? Пробвай да оздравееш, навън не сме чували за такива неща.

 

Русия започва добив на стратегически суровини

/Поглед.инфо/ След 25-годишно прекъсване Русия започва да добива литий. Този метал е ключов за производството на батерии, компоненти в ядрената индустрия, космическата и транспортната индустрия. Разработването на най-голямото находище се извършва от съвместно предприятие между “Норникел” и “Росатом”. Защо това е важно.

Ехо от миналото

Русия е на трето място в света по запаси от литий. От 1941 г. се добива по руден метод в находището “Завитински” в Забайкалието. По отношение на производството СССР е на второ място след САЩ.

От 70-те години на миналия век се използва по-евтина технология - извличането на литий от естествени солници с висока концентрация на минерала. За целта водата се събира в специални резервоари от солени планински езера. При изпаряването се получава разтвор с високо съдържание на редкия земен метал. Тази техника е много подходяща за горещи страни. Основните износители стават Аржентина, Чили и Боливия, докато цената на литиевия карбонат не пада от 8-9000 на 3000-3500 долара за тон.

По тази причина през 1997 г. Русия свива добива, въпреки че Трансбайкалското находище е разработено само на 40%. Оттогава Новосибирският завод за химически концентрати, “Халмеком” и Красноярският химико-металургичен завод купуват суровини от чужбина - в Латинска Америка и Китай. Въпросът със собственото производство се изостря след миналогодишното замразяване на доставките от Аржентина и Чили.

В същото време някои страни - например Австралия - запазват индустрията. Това им носи огромни ползи: цените на металите скачат над 80 000 долара за тон до края на 2022 г.

Полярен литий

Литият е необходим за производството на алуминиеви полуготови продукти, електроника, лазерни технологии и се използва в космическата индустрия и ядрената енергетика. Самостоятелното му производство е стратегическа задача.

От тази година съвместно предприятие между “Росатом” и “Норникел”, “Полярен литий”, започва да разработва голямото находище “Колмозерское” в Мурманска област. Открито е през 1947 г. и проучванията са извършени около 1960 г. Но работата е ограничена: в онези години търсенето на литий е ниско. Сега металът е в голямо търсене поради ръст от 75% в производството на електрически превозни средства, през последните две години цените за него достигнаха исторически върхове. Тенденцията ще се запази още дълго време, прогнозират анализатори.

Само вносът на литиев карбонат струва на Русия поне почти четири милиарда рубли годишно. Според индустриалния експерт Леонид Хазанов разработването на находището “Колмозерское” ще спести значителни средства, ще задоволи напълно вътрешното търсене и ще развие износа.

„Благодарение на съвместния проект на “Норникел” и “Росатом” ще се формира единна технологична верига - като се започне от добива на суровини и преработката им в концентрат и се стигне до производството на литиево-йонни батерии и електрически превозни средства. Русия ще направи истински пробив на световния пазар, унищожавайки господството си в Чили, Австралия, Китай и Аржентина“, подчертава експертът.

Производствените обеми ще бъдат до 45 000 тона литиев карбонат и хидроксид годишно. Планира се геоложките проучвания да приключат до няколко години, а проектният капацитет да бъде достигнат до 2030 г., посочват от Министерството на промишлеността и търговията.

Странични ефекти

Освен разработването на кариера и изграждането на обогатителна фабрика са необходими пътища и електропроводи. “Норникел” обсъжда инфраструктурния план с местното население. Маршрутите не трябва да минават през места за поклонение, исторически погребения и земеделски земи - в района има две държавни ферми за отглеждане на северни елени.

"Ние се ръководим от принципите на свободно, предварително и информирано съгласие, заложени в Устава на ООН. Всяка стъпка е съгласувана с коренното население, живеещо наблизо", казват от компанията.

За да идентифицира значими места, компанията ангажира изследователи, проучва архиви и разговаря с местните жители. "Миналото лято проведохме консултации в селата Ловозеро и Красношелие- те са сравнително близо до потенциалното място на находището. Разговаряхме с хора, които живеят и се занимават със земеделие тук, изслушахме техните мнения, опасения и препоръки", разкрива представител на “Норникел”. Процесът на одобрение ще приключи през 2024 г.

Освен това компанията оценява въздействието на работата върху околната среда. Основните щети ще бъдат причинени от разкопаването на земята. Технологията на производство не включва токсични емисии и отпадъци. Страничните продукти на завода за преработка на концентрат ще бъдат гипс и алумосиликати, подобни на бяла глина. Самият продукт е нетоксичен. И така, литиевият карбонат се използва във фармацевтиката като успокоително средство, а литиевият хидроксид е слаба основа.

Леонид Хазанов отбелязва, че съществуващите технологии за преработка на литиевосъдържащи пегматити позволяват да се осигури затворен воден цикъл по време на производството и да се предотвратят вредни емисии в атмосферата. Въздействието върху околната среда ще се сведе само до образуването на кариера, както и до натрупването на могили, състоящи се от фелдшпати и кварц. Те могат да се използват в керамичната и стъкларската промишленост, например за производството на облицовъчни плочки, и пясък и чакъл за пътно строителство.

 

преди 10 часа, Стоимен написа:

Русия започва добив на стратегически суровини

да прай москвичи, дет и комунделите не щете да купувате. 😄

епа погребан е долара и банките

 

Край с отстъпките. Русия вдигна цената на петрола

 

/Поглед.инфо/ Руският петрол “Урал” за първи път от една година надхвърли тавана на санкциите и продължава да поскъпва. Има намаление на износа. И ОПЕК + не увеличава преди това намалените доставки. За плюсовете и минусите на политиката на изкуствен дефицит - в материала.

По-малко е по-добре

Поради ниското търсене по време на пандемията ОПЕК+ намали производството с 9,7 милиона барела на ден. Преди година щяха да се върнат към предишните показатели, но през ноември 2022 г., напротив, ги намалиха с два милиона. През 2024 г. ще съкратят още 1,4 милиона.

Но ситуацията все още не се е стабилизирала и някои производители предприемат допълнителни мерки. И така, Алжир премахна 20 хиляди барела на ден от международния пазар, Саудитска Арабия - милион. Русия реши да не променя производството, но ще намали доставките за чужбина с 500 000 през август, а от септември до края на годината - с 300.

Общо ОПЕК+ намали доставките с десет процента, отбелязва експертът по енергийна сигурност Игор Юшков. По негови оценки най-голям принос имат Рияд и Москва, които сега добиват 9,5-10 милиона барела на ден.

Прости сметки

В резултат на това “Уралс” се търгува над това, което е предвидено в бюджета (70 долара за барел), докато “Брент” се търгува на 84. Въпреки че основните купувачи не приеха западните ограничения, Русия продава петрола с отстъпка - под тавана от 60 долара. "Отстъпката беше дадена поради рисковете: вторични санкции, трудности с плащането и логистиката. Сега тези проблеми са решени и отстъпката също намалява. Например за най-големия купувач, Индия, тя е само 4-5 долара ”, обяснява Юшков.

Директорът на Фонда за енергийно развитие Сергей Пикин добавя, че Индия и Китай се надцакват взаимно поради голямото търсене.

По данни на Министерството на финансите приходите от нефт и газ за първото полугодие са с 47 на сто по-малко спрямо същия период на 2022 г. Тогава газът беше много скъп (до две хиляди долара за хиляда кубически метра), а доставките бяха намалени само през лятото: блокираха газопроводите през Полша, “Северен поток” и ограничиха доставките през Украйна. „В края на пролетта петролът се продаваше на цена над 100 долара за барел и до март нямаше отстъпки за него“, уточнява Юшков.

Сега газът струва 300-400 долара. И износът е намалял. Петролът също поевтиня. Вярно е, че анализаторите посочват, че Министерството на финансите използва данни на агенция “Аргус” и те са склонни да подценяват средните цени. И така, Юшков дава пример, през последните няколко месеца “Уралс” се търгува за над 60 долара, но “Аргус” брои 50-55.

Кому е нужно?

Според експертите, чрез намаляване на износа при същото ниво на производство, правителството се опитва да убие с един куршум два заека: да запази бюджетните приходи и да намали цените на вътрешния пазар.

„От една страна, не е трудно да се продаде излишъкът по-късно, от друга страна, говорим само за износ на суров петрол, което означава, че той може да бъде преработен и да попълни бюджета с мито върху петролни продукти “, твърди Юшков. Освен това, добавя той, ако търговците бъдат изнервени, цените ще растат без реални съкращения.

Въпреки това, излишъкът от суровини не би попречил на вътрешния пазар. Това ще задържи цените на бензина. Но колкото по-слаба е рублата и колкото по-високи са курсовете в чужбина, толкова по-печеливш е износът, отбелязва Пикин. Производителите могат да се възползват от това.

Освен това от 1 септември правителството намалява плащанията към петролните компании. "На пазара на едро цените се покачват, в началото на годината те бяха два пъти по-ниски. Шофьорите също усещат това, въпреки че скоковете на бензиностанциите не са толкова резки", казва Пикин.

Държавата гарантира, че продавачите не надвишават нивото на инфлация. При благоприятни условия цената на бензина не се променя, а по време на криза се увеличава постепенно. Въпреки това нито търговците на едро, нито потребителите трябва да очакват по-евтино гориво.

 

https://pogled.info/imagebank/cache/x230818060330-800x451.jpg.pagespeed.ic.qcUaHG-aTk.webp

 

Индия започна да действа принципно срещу Зеленски

 /Поглед.инфо/ "Не се боят от санкциите." С тези думи експертите обясняват публичния политически шамар, нанесен от Индия както на Зеленски, така и на неговите западни поддръжници. Ню Делхи отказа да покани украинския президент на следващата среща на Г-20 и го оправда с подчертано двусмислени формулировки. Защо Индия си позволи такъв жест?

Украйна няма да присъства на септемврийската среща на Г-20 в Ню Делхи. Индия (която е номинален домакин на срещата и има право да покани когото намери за добре) официално отказа да покани украинския екип на събитието. Официалната причина е проста - според индийския външен министър Субраманям Джайшанкар Украйна не е член на Г-20, но Русия е. Следователно Владимир Путин беше поканен, но Владимир Зеленски не беше.

„Индийците абсолютно не крият, че на срещата бяха поканени девет държави, които също като Украйна не са членове на Г-20. Сред тях са Египет, Алжир, Сингапур - онези страни, с които Ню Делхи има важни търговски, икономически и политически отношения ”, обяснява политологът Елена Супонина.

Да, с Украйна, продължава тя, отношенията на Индия не са на толкова високо ниво. През 2022 г. обемът на двустранната търговия е намалял с почти 30%, от 3,4 милиарда на 2,5 милиарда долара. „Индийско-украинските отношения вече са неутрално-хладни. Украинската дипломация обръща малко внимание на контактите с Индия, освен това Украйна поддържа добри отношения с Пакистан. Индия няма особени интереси в Украйна“, казва Алексей Куприянов, ръководител на Центъра за Индийско-тихоокеанския регион на ИМЕМО на РАН.

Но изглежда, че това няма значение. Зеленски е западната прима на международната сцена и през последната година стана обичайно да го канят на всички международни събития, в които участва Западът. Е, или му позволяват да говори онлайн, чрез видеовръзка - какъвто беше случаят на миналогодишната среща на високо равнище на Г-20 в Индонезия, където ръководителят на режима в Киев представи своя така наречен мирен план (по-скоро списък с искания за капитулация на Русия) .

И точно това изглежда не се хареса на Индия. „Индийците искат да избегнат ненужни политически скандали. Ясно е, че западните страни ще прокарат изявление, осъждащо Русия, и присъствието на президента Зеленски само ще изостри тези дискусии. Сега индийците се опитват да изгладят нещата по ориенталски“, казва Супонина.

От няколко месеца медиите пишат, че Индия е в много тежка ситуация. Страната, която претендира за един от световните лидери, се опитва да деполитизира максимално предстоящата среща на Г-20, за да не я превърне в разправа по украинския въпрос.

Според индийския външен министър руско-украинският конфликт е извън отговорностите на Г-20 и именно това е причината Зеленски да не е поканен. „Г-20 обсъжда проблемите на енергията, торовете, доставките на храни. Това е Г-20, а не Съветът за сигурност на ООН. Г-20 не се занимава с глобални проблеми на сигурността“, обясни Джайшанкар.

Ню Делхи е наясно, че това изявление не е просто констатация на факт (Г-20 е създадена, за да се занимава с икономически проблеми), а реч срещу един от най-важните западни наративи. Американците, опитвайки се да въвлекат страните от Глобалния Юг в антируската кампания, започнаха да позиционират СВО в Украйна като една от основните причини за световните икономически проблеми и оказват натиск върху Москва, за да прекрати конфликта възможно най-скоро възможно при украински условия. Включително оказвайки натиск върху такива платформи като Г-20 или БРИКС.

Иронията обаче е, че именно санкциите срещу Русия причиняват глобални икономически проблеми, включително и за самата Индия. „Вземете например продажбата на нашите въглеводороди на Индия на намалени цени“, казва Игор Юшков, преподавател във Финансовия университет и експерт в Националния фонд за енергийна сигурност. „Сега за Индия това е възможност да спечели добри пари от факта, че те купуват нашия петрол, преработват го и продават получените петролни продукти. Ако сега се поддадат на натиска на Запада и откажат нашия петрол, няма да има на кого да продадем такъв обем. Ние ще намалим износа и производството, след което цените ще се покачат доста над 100 долара за барел. И Индия - подобно на други страни - ще бъде принудена да купува на толкова високи цени“, допълва експертът.

Затова индийските власти по всякакъв начин се опитват да се дистанцират от участие в американската интерпретация на украинските събития. Това води до влошаване на индийско-руските отношения, което би било неблагоприятно за Делхи както политически (Москва ще се сближи още повече с Пекин, който е враг на Индия), така и икономически. „Отношенията с Русия сега се развиват бързо, търговският оборот само през първата половина на 2023 г. надхвърли 30 милиарда. И Индия не иска да засенчи тези връзки“, казва Супонина.

И за разлика от Южна Африка, която не успя да защити суверенитета си като страна домакин на БРИКС и да осигури достойни условия за участие на руския лидер в събитието, индийците обръщат по-малко внимание на западния натиск. „Индия е достигнала висок темп на икономическо развитие. И в Ню Делхи вярват, че сега не само САЩ или Китай могат да проявят принципи, но и те“, казва Елена Супонина.

„Индианците имат добре дефинирана линия, те се придържат към нея. Конфликтът в Европа ги интересува малко, те не споделят обща позиция на Запада относно помощта за Украйна, не се страхуват от санкции, защото разбират, че Западът се нуждае от Индия като противовес на Китай“, обяснява Куприянов.

На няколко пъти САЩ се опитаха да окажат натиск върху Ню Делхи (принуждавайки го да откаже договори с иранците и руснаците) и отговорът на този натиск беше същият. Индийски медии и политици избухнаха в силни антиамерикански изказвания, след което отговорни хора от американското ръководство призоваха колегите от Белия дом да не застрашават индийско-американските отношения, които са важни за по-нататъшното сдържане на Китай.

Така че настоящата непокана на Зеленски ще бъде игнорирана от Щатите. Стойността на украинския клоун в техните очи е много по-ниска от партньорството с Индия.

https://pogled.info/imagebank/cache/x230910063636-800x451.jpg.pagespeed.ic.3YVmDamfzQ.webp

 

Без петрол и газ. Русия намери още един начин как да печели от САЩ и Европа

 

/Поглед.инфо/ За първи път от 24 години Бразилия закупи пратка руски уран на стойност 72 милиона долара, а “Росатом” ще осигури и гориво за единствената атомна електроцентрала в страната. Доставките за Индия са възобновени, а САЩ са увеличили повече от два пъти вноса. Само за шест месеца Вашингтон плати на Москва почти 700 милиона долара. За това как Русия укрепва позициите си на пазара - в материала.

Добре забравено старо

Тази година Бразилия е внесла 27,1 тона руски обогатен уран на стойност 18,9 милиона долара и 26,9 тона естествен на стойност 52,7 милиона долара. Предишни покупки са били съответно през 1999 г. и 1998 г. Освен това от няколко години Росатом е един от най-големите доставчици на изотопни продукти за медицината.

През 2022 г. бразилците са закупили естествен уран от Великобритания за 23,5 милиона долара, ог Казахстан за 17,3 милиона долара и от Канада за 4,6 милиона долара. Обогатен - отново от Великобритания - с 13,7 милиона, от Германия - с 1,1,от Швеция - за 893 хиляди и САЩ - само за пет хиляди долара. Сега Русия осигури почти всичко, само американците са внесли обеднен уран на стойност 2200 долара.

След четиригодишно прекъсване в Индия бяха изпратени 118 тона суровини на стойност 13,5 милиона долара. „Росатом“ участва в изграждането на реактори в АЕЦ „Куданкулам“ и се обсъждат перспективи за съвместно увеличаване на капацитета. Доцентът от катедрата по икономика на РИУ “Плеханов” Александър Тимофеев обяснява това с промяна в геополитическата ситуация. Според него регионите с енергиен дефицит, които преди са били фокусирани върху газа, са принудени да търсят алтернатива.

Дори в САЩ, въпреки желанието да прекъснат търговските връзки с Русия, покупките са се увеличили повече от два пъти за шест месеца - до 32 процента от местния пазар. Според американската статистическа служба това е максимумът от 2005 г. насам. За 416 тона Москва получи 696,5 милиона долара.

Технологично превъзходство

Западът не е наложил санкции срещу руската ядрена индустрия и тясното сътрудничество не е спряло и до днес. И този резултат е не толкова заради ресурсната база, колкото технологично превъзходство. "Само няколко имат технология за обогатяване, а някои са спрели да я развиват. По-специално Съединените щати. Те няма да могат да възстановят собственото си производство преди 2027 г., така че не могат да изоставят нашия обогатен уран", обяснява Сергей Пикин, директор на фонд за развитие на енергетиката.

"Ние доставяме гориво на почти половината от ядрените реактори в света. САЩ, Великобритания или Франция нямат такъв капацитет", добавя независимият индустриален експерт Леонид Хазанов.

Освен това Русия има богат опит в изграждането на атомни електроцентрали, производството и рафинирането на гориво. Освен в Индия "Росатом" изпълнява проекти в Турция - АЕЦ "Аккую", Египет - "Ел-Дабаа", Унгария - "Пакш-2", Бангладеш - "Рупур", Китай - "Тянван" и "Судапу". Има общо 33 реактора.

Корпорацията също усвоява технологията на затворения ядрен горивен цикъл. Това ще направи възможно повторното използване на отработеното гориво, ще осигури ядрена енергия за хилядолетия напред и ще превърне реакторите в практически вечни двигатели. Съответно цените на енергията ще паднат. В Белоярската АЕЦ половината от реактори вече работят по този начин – с бързи неутрони.

С това се занимават и Франция, САЩ, Великобритания и Япония. Но не се получи и иновативните проекти бяха затворени. Само Русия е постигнала успех. Сред възможните конкуренти в близко бъдеще е Китай.

Визия за бъдещето

Разбира се, технологичното превъзходство само по себе си не гарантира клиенти. Експертите предполагат, че Индия и Бразилия са били привлечени от отстъпки. Както и да е, високото качество и атрактивните цени ще позволят на Русия да стъпи на тези пазари, казва Михаил Хачатурян, доцент от катедрата за стратегическо и иновативно развитие на Финансовия университет.

И това е само началото, убеден е Хазанов. Мащабните планове на Ню Делхи за развитие на ядрената енергетика са трудно осъществими без Москва.

Диверсификацията на доставките намалява загубите от евентуални следващи санкции, подчертава Пикин. "Работата с различни варианти отнема време, трябва да сте сигурни, че всичко работи. На първо място, това е въпрос на логистика и плащания в трудни за конвертиране валути, като индийски рупии", пояснява той.

Анализатори също смятат, че е малко вероятно Западът да се откаже от ядрената търговия с Русия. И така, поради преврата в Нигер, където има големи запаси от уран, горивото ще стане по-скъпо за Франция - ще трябва да се търсят други варианти. И тъй като спад в световното производство след 2026 г. поради изчерпването на находищата е съвсем реален, надеждните доставчици се ценят все повече. Търсенето на изграждане на безотпадни реактори също ще се увеличи и Русия все още няма конкуренти в това отношение.

на 11.08.2023 г. в 21:13, Т.Христов написа:

Край с отстъпките. Русия вдигна цената на петрола

 

/Поглед.инфо/

 

преди 23 часа, Т.Христов написа:

Без петрол и газ. Русия намери още един начин как да печели от САЩ и Европа

 

/Поглед.инфо/

Докато цитирате само рашистки преведени статии , Орбан очевидно не ги чете  

https://www.segabg.com/category-foreign-country/orban-zamenya-ruskoto-yadreno-gorivo-frensko

Що така не ще да е зависим другаря ви Орбан ?