Как да се откажа да споря, че съм прав.

[HasXXX83]

С приятели споря за неща за които аз съм прав и се опитвам да им докажа, че не са незнаещи и не са прави.
Далеч съм от мисълта да ги обиждам Спорим за неща които работя, знам и съм убеден , че е така.
Скоро с познат роден и живеещ на село спорихме, че по живково време имаше жителство.А той не вярва, а е набор 70.Чак жена му, като потвърди спря да спори.Веднъж ми вика, как един път не каза, че съм прав.Ами не мога да кажа,както се изразяваш че 2х2=8.
Иначе в професията си е доста добър, но някои неща от обща култура и четенето на книги му липсва.
Напоследък чул-нечул за българското образование спора ни е за него и рефрена.Знаеш ли в БГ нямало до 8клас основно, а средното почвало след 7ми клас.Ужас човекът не е наясно за гимназиите.Приятел ми е от 14г е в чужбина и децата почват средното от 11клас.
Изобщо спорите ли с такива хора и как избягвате да спорите, макар да сте прави?

[нушо]

Прав си ,макар че си седнал.Прав си кривчо,имаше един лаф.

[HasXXX83]

преди 7 минути, нушо написа:

Прав си ,макар че си седнал.Прав си кривчо,имаше един лаф.

Да лафа го знам, но с годините смисъла на лафа вече е- За да не разберат, че съм прост, ще казвам, че не си прав.

Били казал 2х2=8 а?

[нушо]

Не, не спори с радиоточка,няма смисъл.

[HasXXX83]

преди 1 минута, нушо написа:

Не, не спори с радиоточка,няма смисъл.

Мислех, че споровете започват след, като е пийнал, но напоследък не пие и пак спори.

А най-интересното е че след време помни спора, който аз съм забравил вече и се опитва да докаже, че е прав.

[нушо]

Има хора за всичко.

[Емил Костов]

Доколкото виждам споровете са май само с един човек. Имаш два варианта. Или намираш доказателства ( черно на бяло), че си прав или спираш да спориш с него.

[HasXXX83]

преди 11 минути, Емил Костов написа:

Доколкото виждам споровете са май само с един човек. Имаш два варианта. Или намираш доказателства ( черно на бяло), че си прав или спираш да спориш с него.

не еедин, а двама-трима са. А за доказателство-книги,нет,тв и обща култура и мислене.
Ааз никога не споря в теми, които не разбирам.Само слушам и пак не схващам, но не споря.Имах един познат.Лека му пръст.Казват самоубил се.Умно интелигентно момче все спореше.Днеска, ако е взел позицията защитник на БСП срещу Герб.Утре става отявлен защитник на Герб.Викам му защо го правиш.-Ами спор да има.Истината е, че почнахме с приятели да го отбягваме точно поради тази причина.Изсмукваше ни силите и нервите.Отначало гузно ни бе, че го отбягваме, после свикнахме със свободата!

[Bubbles]

Мълчанието е злато.

 

[vesyo]

Любима притча:

Ученик попитал мъдрец:

-Учителю, каква е рецептата за щастие?

-Не спори с идиоти!

- Учителю, не мисля, че си прав!

- Добре, съгласен съм!

 

[Търсещ истини]

преди 3 часа, HasXXX83 написа:

Как да се откажа да споря, че съм прав.

С приятели споря за неща за които аз съм прав и се опитвам да им докажа, че не са незнаещи и не са прави.

Половината от решението на един проблем е в доброто му формулиране 

Мисля, че един от проблемите, че не можеш да убедиш другите в правотата ти е в лошия стил на изразяване или речево богатство и умения. Първото от цитираните изречения е много объркано. Може би искаш да кажеш "Как да се откажа да споря, въпреки/макар че съм прав.". Може би искаш да попиташ, но тогава трябва да сложиш въпросителна. 

Второто изречение не отстъпва. Много нелепо е да доказваш на приятели, че не са незнаещи и едновременно не са прави. Може би искаш да кажеш друго, но тогава, кажи го. 

Горното го написах, защото е добре да имаш език в спора- спорът е работа за умни мъже- глупавите се бият. Така че по- добре е да не се отказваш да спориш, когато си прав, но да изразяваш ясно своите съображения и фактите.

Другото е, че спорът е място не само за сравняване на мнения, но и на сравняване на характери. А мъжът с характер е по- ценен.

Третото е, че в споровете е най- добре да се формулират ясно тезите, да се сравнят аргументите и да има арбитър. Дали този арбитър ще е знаещ човек, книга или уикипедия, все едно. А сега уикипедия може да се ползва и там, където човек си пийва и се разгорещява. 

Пробвай.

[HasXXX83]

на 8.08.2022 г. в 14:47, Търсещ истини написа:

Половината от решението на един проблем е в доброто му формулиране 

Мисля, че един от проблемите, че не можеш да убедиш другите в правотата ти е в лошия стил на изразяване или речево богатство и умения. Първото от цитираните изречения е много объркано. Може би искаш да кажеш "Как да се откажа да споря, въпреки/макар че съм прав.". Може би искаш да попиташ, но тогава трябва да сложиш въпросителна. 

Второто изречение не отстъпва. Много нелепо е да доказваш на приятели, че не са незнаещи и едновременно не са прави. Може би искаш да кажеш друго, но тогава, кажи го. 

Горното го написах, защото е добре да имаш език в спора- спорът е работа за умни мъже- глупавите се бият. Така че по- добре е да не се отказваш да спориш, когато си прав, но да изразяваш ясно своите съображения и фактите.

Другото е, че спорът е място не само за сравняване на мнения, но и на сравняване на характери. А мъжът с характер е по- ценен.

Третото е, че в споровете е най- добре да се формулират ясно тезите, да се сравнят аргументите и да има арбитър. Дали този арбитър ще е знаещ човек, книга или уикипедия, все едно. А сега уикипедия може да се ползва и там, където човек си пийва и се разгорещява. 

Пробвай.

Дар слово имам, но те нямат и не разбират словата ми:)

[Търсещ истини]

преди 1 час, HasXXX83 написа:

Дар слово имам, но те нямат и не разбират словата ми:)

О-хо-о!

[Гост]

на 8.08.2022 г. в 14:19, Bubbles написа:

Мълчанието е злато.

 

Това е, ключа за палатката! Не е важно да си прав, по-важно е да си щастлив!

Когато сте на различна честота е безсмислено да водиш словесни битки с часове, по -добре да оползотвориш това време във четене или гледане на филми.

[ined]

В казармата имаше един фазан, той спореше за всичко, като мотото му беше "най-обичам да споря като знам че не съм прав иначе не е интересно"

[HasXXX83]

на 9.08.2022 г. в 18:18, MST написа:

Не е важно да си прав, по-важно е да си щастлив!

Не съм съгласен.Може би търся истината винаги

на 9.08.2022 г. в 20:11, ined написа:

В казармата имаше един фазан, той спореше за всичко, като мотото му беше "най-обичам да споря като знам че не съм прав иначе не е интересно"

Аз не споря за неща, които не разбирам, но за тема която знам споря и се аргументирам.Разликата е че не си признават, че съм прав.

[нушо]

Истината боли за някой хора.

[Win_user]

Ами сменяй приятелите, к'во се чудиш...

[insec]

на 11.08.2022 г. в 15:05, HasXXX83 написа:

Аз не споря за неща, които не разбирам, но за тема която знам споря и се аргументирам.Разликата е че не си признават, че съм прав.

грешката ти е, че спориш, за да ти признаят правотата

[Just a Stranger]

Хора с голямо его могат да спорят до безкрай. Това, че те са убедени за себе си в правотата си, съвсем не им е достатъчно и всеки различен възглед поражда в тях вълна от негативни емоции. При това особено важно за тях е последната дума да е тяхната. Вътрешно те приемат това за победа, независимо от това реално кой какво точно е казал. Обратното приемат за поражение и поражда в тях емоционален дисбаланс с който не могат да се справят, освен ако не продължат да "доказват" правотата си. Кавичките са, защото в един момент доказателствата преминават в повтаряне на едно и също и изместване на фокуса към хората отсреща. Всичко това има за цел спорещият да не компрометира себе си в своите очи и тези на другите. Голямото му его и самочувствие биха пострадали сериозно, а те са фалшивата основа върху която ср крепи психиката му.

От значение е и друг момент в дискусиите, когато човек си мисли, че казва нещо важно, но другите не го оценят по същия начин. В случая казаното може наистина да е важно, а може да е важно само за автора - това е без значение. Желанието да го покаже довежда до настойчиво повтаряне, защитаване на собствената позиция и налагането й. Често това не се осъзнава и човекът е убеден, че не прави нищо нередно. 

Излишно е да споменавам, че примери във форума с лопата да ги ринеш. Но те примерите всъщност са навсякъде. 

Преодоляването на склонността да се спори е трудно. То е свързано с преоценка на важността да се докажеш именно по този начин - спорейки. Нужно е разбиране на психичния механизъм провокиращ към спор. Очакванията трябва да са реални, а не желаните, т. е. да не очакваме и настояваме отсреща да реагират както ни се иска. Освен това е добре да не се отговаря прибързано. Бързият отговор всъщност говори за емоционална нестабилност, а също и за закостенели възгледи и предразсъдъци. Те дотолкова са вкоренени в ума на човека, че той отговаря вече автоматично, без да мисли и често абсурдно. 

[_ramus_]

преди 1 час, Just a Stranger написа:

Излишно е да споменавам, че примери във форума с лопата да ги ринеш. Но те примерите всъщност са навсякъде. 

да - примерите са навсякъде.

И да напомня, че понятие като "ГОЛЯМО ЕГО" е съвсем аматьорски и с него се обобщават някакви представи за нещо някак си "пресилено"... пък то няма как да е. А "малко его" пак е толкова наивно да се ползва. Проблемите идват главно защото няколкото аматьора се залисват по разни "учения", а за да ги докарат до "себе си" търсят съвсем опростени възгледи, формули и представни схеми. А не в "ученията' е проблема... а във фалшивото и самозаблудно усещане за "яснота", до което резултира винаги невежеството.

Въобще комплексарщината следва народната инерция да се обозначава като синонимна на "голямо его". Иначе... работата е да изглежда някак си "мъдро", а е отново невежествен резултат. Така са - "малките" и "големите" работи...

[dioib]

преди 6 часа, Just a Stranger написа:

Хора с голямо его могат да спорят до безкрай.

Такива няма!  Егото не може да е голямо или малко.  Егото може да се възгордее или да бъде сведено до депресия, т.е. да бъде подложено на натиск. Едно его се огъва, а друго не. 

В действителност егото което спори показва, че не ще се подаде на натиск. В спора не се ражда истината, а възможността на едно его да стане над друго его водещо. При сблъсъкът на двама егоисти се получава "искра', която разпалва детското и възрастовото его отстъпва до момента в който не се изясни кой ще е с родителско и кой в подчинено детско. 

Принципно възрастните егоисти не спорят. Те не подхождат със загриженост или обратното към другите, а като към равен или неравен, а се знае, че никой не е равен на другия освен пред Бог. Та, някои егоисти се заблуждават, че те са богове. Именно затова е въведено понятието Бог, а не заради това, че има такъв или не, за да разберем, че независимо от това, че можем да сме подобие на бог, то сме само и единствено подобие, а не Бог или богове. 

Нормално е човек да греши, но кой от спорещите ще си признае, че греши??? Признанието дава на другият да се възгордее, че той е родителят, а другия е дете, и в случая би следвало да се подчини. Да, ама не!!! Бъдещето е на децата!!! И в тоя случай би следвало всеки който се чувства родител да се подчини на волята на детето, а не на своето его. 

Е, анализирайте това!!! 

По-какъв начин едно дете подчинява своя родител??? Със спор с него или проява на свободна воля??? 

Колко пъти да ви напомням, че трябва първо да усвоите българския език и разберете, че не е елементарен.  Иначе винаги ще препредавате неправилен смисъл в словото си и ще сте тези които спорите защото си мислите, че егото ви е на голямо.  

Човек който не е достигнал своята еманация не може да твърди, че има изградено его!!! Анализирайте и това!!!  

[Just a Stranger]

преди 2 часа, dioib написа:

Такива няма!

Използвам общоприет израз в общоприетото му значение. Харесва ли ти или не, нищо не можеш да направиш. Така е прието от хората и ти не можеш да го промениш. Приеми го и се забавлявай. 

[_ramus_]

преди 44 минути, Just a Stranger написа:

Използвам общоприет израз в общоприетото му значение.

Харесва ли ти или не, нищо не можеш да направиш.

Така е прието от хората и ти не можеш да го промениш.

Еее, днес си просто съвсем изтрещел, бе човек. А го съветваш "приеми го и се забавлявай". Та много "забавен" си бил, радетел на хумора (дето го знаеш какво е)

Духовният иначе радетел и проводник, "използвал общоприето изрази, в общоприети значения". И никой, нищо не можел да направи. Луда работа, ей !

Кои са тия 'ора дето са го "приели''? Ти ли ги попита, ти прие тяхното ли, те - твоето ли? Кога се разбрахте, и за какво, след като невежите могат да си дрънкат каквото им скимне, без да имат нужда да се оправдават с  инфантилизми? Затова и ти си дрънкаш така - съвсем произволно, както ти тече филма...

[Just a Stranger]

Злобно и безпомощно, лае, дращи, опитва и да хапе. Гони си кокалчето, но нещо не му се получава. А злобата расте ли расте. Що е то?