преди 2 минути, С-600 написа:

Пак ли изпълзя изпод масата ве трохар-малограмотник. Пенсионерите те извикаха на помощ

Трохар какъв българин си ти ?

Колко поста ти трябват та да изкараш за попарата? Щи помогна за десетина, ама после трябва сам да се оправяш, щото нема цел ден да вися тук. Айде давай, че нямам време.

Как българина казва че е българин"

Аз съм българин!

Как амебите казват че са българи:

тодей аз ис идентфай ас българин йее.

Другарю Тодор Живков,

Днес, на тази дата, много от нас – хората от онова поколение – свеждаме глава и почитаме паметта Ви. Не защото историята е еднозначна. Не защото всички мислим еднакво. А защото за мнозина Вашето име завинаги остана свързано с една цяла епоха от живота на България и с годините на нашата младост. Не знам дали писмата стигат до онзи свят. Но нашето поколение винаги е умеело да пише писма, когато му е тежко. Когато сърцето му е пълно със спомени. Когато търси не толкова отговори, колкото разбиране. Пишем Ви от една различна България. От България, която се промени до неузнаваемост. От името на хора, които преживяха две различни епохи и останаха някъде по средата – между спомените и настоящето. Не пишем това писмо, за да спорим с историята. Историята винаги ще бъде разказвана по различен начин. Всеки ще помни своето. Едни ще помнят трудностите. Други – спокойствието. Едни ще помнят ограниченията. Други – сигурността, която са усещали тогава. Но никой не може да ни отнеме личните спомени. Помним училищните дворове. Детския смях между блоковете. Пионерските лагери. Манифестациите. Първата работа. Казармата. Първата любов. Помним заводите, които даваха препитание на цели градове. Помним селата, в които още имаше живот. Помним България такава, каквато я видяха нашите очи. След това дойдоха промените. За едни те донесоха нови възможности. За други – много разочарования. Много семейства се разделиха. Много млади хора потърсиха бъдещето си далеч от родината. А тук останаха родителите, останаха празните къщи, останаха снимките по стените и спомените, които никой не може да заличи. Днес не търсим виновници. Не търсим оправдания. Търсим само правото да помним. Да разказваме на децата и внуците си за времето, което сме живели така, както ние сме го преживели. Без страх. Без омраза. Без да заличаваме нито доброто, нито трудното. Защото народ, който се страхува от собствената си памет, трудно намира път към бъдещето.

Другарю Живков,

Времето отдавна е отнесло много неща.

Но не успя да отнесе спомените.

Те продължават да живеят в милиони сърца.

И докато има хора, които ги пазят, една част от онази България ще продължава да съществува.

Поклон пред паметта Ви. 🙏🙏

От едно поколение, което помни

и което никога няма да забрави годините, през които израсна.

Ти кого наричаш амеба бе хомосувлетикус неандерталус фактите са факти а това ще ти ги обясни на език ,които разбираш унга бунга.

Малограмотен пенсионер

преди 40 минути, ivottoshev написа:

Колко поста ти трябват та да изкараш за попарата? Щи помогна за десетина, ама после трябва сам да се оправяш, щото нема цел ден да вися тук. Айде давай, че нямам време.

Трохара малограмотник слуга на тукашните пенсионери

преди 55 минути, Sliderum2 написа:

Да си надроби попара от фалирали есср компании. Може да почне с Варта, BBS Automation и да продължи с Mercer Torgau, Kodi и това са само някои големи основно в германия и само за последният около месец. Списъкът сигурно е безкраен, ако се включат и други страни в есср и по-малко компании и разширяване до една година, вместо само за месец.

Лошо е да си малограмотен соц пенсионер. Радващ се на нещо което не разбира

преди 1 час, С-600 написа:

Радващ се на нещо което не разбира

Щом не ти се ще да е вярно, значи да го отричаме.

преди 1 час, С-600 написа:

Малограмотен пенсионер

Несериозник. 40 минути не те е имало. К'во очакваше? Да седя и да те чакам?

преди 4 минути, ivottoshev написа:

40 минути не те е имало.

С-200 е залепнал някъде. Или не му понасят хаповете вече.

преди 5 минути, Miusuka написа:

С-200 е залепнал някъде. Или не му понасят хаповете вече.

Той е боц-носталгик. Копнее да се боцне, ама нема парички.

преди 2 часа, Sliderum2 написа:

Как българина казва че е българин"

Аз съм българин!

Как амебите казват че са българи:

тодей аз ис идентфай ас българин йее.

СССР се ражда от хаоса на Руската революция (1917), когато болшевиките свалят цар Николай II и ликвидират 300-годишната династия Романови. Следва кървава гражданска война между Червената и Бялата армия, придружена от масови репресии, известни като Червения терор.

През 1922 г. Русия, Украйна, Беларус и Закавказието подписват договор за създаване на Съюза на съветските социалистически републики – първата комунистическа държава в света.

---

## Сталин и превръщането на СССР в суперсила

След смъртта на Ленин през 1924 г. властта поема Йосиф Сталин. Неговото управление е белязано от:

- Колективизация – насилствено обединяване на селските стопанства, довело до глад и милиони жертви (Голодомор).

- Голямата чистка (1936–1938) – масови арести, екзекуции и депортации.

- Индустриализация – превръщане на СССР от аграрна страна в индустриална и военна сила.

По време на Втората световна война СССР дава около 27 милиона жертви, но излиза като една от двете глобални суперсили и поставя основите на Студената война.

---

## Студената война и Кубинската ракетна криза

След Сталин идва Никита Хрушчов, който започва десталинизация и опит за либерализация.

Най-драматичният момент от неговото управление е Кубинската ракетна криза (1962) – 13 дни, в които светът е на ръба на ядрена война.

Кризата завършва с компромис: СССР премахва ракетите от Куба, а САЩ – своите от Турция.

---

## Горбачов, перестройката и началото на края

През 1985 г. властта поема Михаил Горбачов, който въвежда две ключови реформи:

- Гласност – политическа откритост, свобода на медиите, критика към властта.

- Перестройка – икономическо преструктуриране и частично допускане на пазарни механизми.

Но вместо да укрепят системата, реформите разхлабват контрола и дават сила на националистически и демократични движения.

---

## Чернобил – катализаторът

Катастрофата в Чернобил (1986) е повратен момент.

Първоначалното прикриване на истината от властите разрушава доверието към режима.

Това ускорява протестите и желанието за промяна в целия източен блок.

---

## Падането на СССР

Те се страхуват от:

разпадане на съюза,

загуба на власт,

преминаване към пазарна икономика,

политически плурализъм и край на еднопартийното управление.

Затова организират Августовския преврат (1991) – опит да върнат твърдата линия и да спрат реформите.

преди 14 минути, ivottoshev написа:

Несериозник. 40 минути не те е имало. К'во очакваше? Да седя и да те чакам?

Пак ли изпълзя за малко изпод масата

преди 2 минути, ivottoshev написа:

Той е боц-носталгик. Копнее да се боцне, ама нема парички.

Боцко ако заработиш днес довечера ше има лепилце

преди 12 минути, Miusuka написа:

С-200 е залепнал някъде. Или не му понасят хаповете вече.

Бабо малограмотен изкара ли за първак в попарата ?

преди 1 минута, С-600 написа:

Пак ли изпълзя за малко изпод масата

Това соц носталгиците са големия проблем та за това качих цялата история на СССР малко по-горе

преди 2 часа, ivottoshev написа:

Втора ръка хора сме всички българи... според новите ни приятели от ЕС. Нали си чувал за Европа на две скорости?

Скоро и на задна скорост 😄Казвам го с чувство за хумор, някой да не го приеме много насериозно. Очевидно погледнато от икономическа гледна точка има голяма разлика в развитието - къде са скандинавските държави, къде сме ние. Това не означава да се мразим едни други - различни хора, народопсихология. Не е казано, че трябва да станем баш като тях.

Това не означава, че едни са патриоти, други не. Този тип внушения които прави @Belefor не са коректни. Не може просто да кажеш на някой, че щом не харесва социализма, значи е антибългарин. Доста елементарно е (а може и той толкова да си може).

преди 50 минути, Sliderum2 написа:

Щом не ти се ще да е вярно, значи да го отричаме.

Не ти се отдава да разбираш затова си малограмотна.

преди 10 минути, Magas написа:

Най-драматичният момент от неговото управление е Кубинската ракетна криза (1962) – 13 дни, в които светът е на ръба на ядрена война.

Кризата завършва с компромис: СССР премахва ракетите от Куба, а САЩ – своите от Турция.

А днес компромис няма. НАТО-то държи да приеме Укрия и да разположи там ракети. Прекрасно знаеха как ще реагират руснаците, но въпреки това не отстъпиха от идеята и подтикнаха Русия да започне същите действия, каквито тогава предприе Кравария, а именно военни действия срещу държавата в която ще са разположени ракетите.

--- --- --- --- --- --- --- --- --- --- --- --- --- --- --- --- --- ---

преди 12 минути, Gencho 123 написа:

Скоро и на задна скорост 😄Казвам го с чувство за хумор, някой да не го приеме много насериозно. Очевидно погледнато от икономическа гледна точка има голяма разлика в развитието - къде са скандинавските държави, къде сме ние. Това не означава да се мразим едни други - различни хора, народопсихология. Не е казано, че трябва да станем баш като тях.

Това не означава, че едни са патриоти, други не. Този тип внушения които прави @Belefor не са коректни. Не може просто да кажеш на някой, че щом не харесва социализма, значи е антибългарин. Доста елементарно е (а може и той толкова да си може).

Къде отнесе плувката? Факт е, че ние сме втора ръка хора за "приятелите" ни от ЕС.

преди 2 минути, Gencho 123 написа:

Това не означава, че едни са патриоти, други не. Този тип внушения които прави @Belefor не са коректни. Не може просто да кажеш на някой, че щом не харесва социализма, значи е антибългарин.

Това се казва пропаганда. Те малограмотните само това могат

преди 1 час, ivottoshev написа:

Къде отнесе плувката? Факт е, че ние сме втора ръка хора за "приятелите" ни от ЕС.

Факт, даже трета ръка можем да станем. Както искаш така го интерпретирай - винаги можем да кажем, че чашата е наполовина пълна, или пък наполовина празна. Има вероятно българи които мият чинии все още на запад, както и професори, хора на високи позиции пак там. Аз не оспорвам, че хората сме различни, не разбирам каква ти е идеята тук с това, че Европа била на 2 косрости и т.н. след като моята публикация е по темата, как който не харесва социализма, бил антибългарин 😄

преди 1 час, С-600 написа:

Това се казва пропаганда. Те малограмотните само това могат

Подобна пропаганда как въобще достига до невестулки - дето се крият като Кокич из разни селски дупки??? Нещо много знаеш и много разбираш.

преди 26 минути, Gencho 123 написа:

как който не харесва социализма, бил антибългарин 😄

Не извъртай. Не ставаше дума за антибългари, а за втора ръка хора:

преди 5 часа, Gencho 123 написа:

та сега щом не следваме повелята и не зачитаме социализма автоматично сме класифицирани като втора ръка хора.

...аз ти показах за кого сме "втора ръка хора" И не, това не са комунетата, а "приятелите" ни от Запад.

преди 16 часа, ivottoshev написа:

Мине, не мине месец, и ти пак започваш с тази опорка. Като те попита човек: "Защо без БКП и СССР, България нищо не е посторила вече толкова години?"... изчезваш безкрайно, или изтропваш някоя чутовна глупост. Днес какво? Измисли някаква нова смешка за отговор и държиш да ни я кажеш ли? Хайде давай, сцената е твоя

Пак волни интерпретации. Няма моя опорка. Има ваша, че без соц нямаше да имаме заводи. Иначе още да сме в плетени къщи и земята да се обработва с волски впрягове.

И как да няма новопостровени? Ти ще изкараш, че ние сме страната на услугите и туризма.

преди 6 минути, ivottoshev написа:

Не извъртай. Не ставаше дума за антибългари, а за втора ръка хора:

...аз ти показах за кого сме "втора ръка хора" И не, това не са комунетата, а "приятелите" ни от Запад.

Тъпотошеф айде под масата

Сега те хванах. Щом има банани и портокали, значи е гейпросащесср трололинка. Може да е самият другаря кокич на картинката.

преди 38 минути, ivottoshev написа:

Не извъртай. Не ставаше дума за антибългари, а за втора ръка хора:

...аз ти показах за кого сме "втора ръка хора" И не, това не са комунетата, а "приятелите" ни от Запад.

Не знам защо винаги успяваш да промениш контекста - ето за какво става дума. Тука не се спомева нито лошия запад, нито ЕС, нито СССР (ти се включи след тази публикация) :

преди 9 минути, Sliderum2 написа:

Сега те хванах. Щом има банани и портокали, значи е гейпросащесср трололинка. Може да е самият другаря кокич на картинката.

Затова си в интерната защот ма хвана в паралелната вселена

Каква беше „голямата работа“ на силната индустрия през социализма

Близо 40 години след сриването на този строй и краха на надеждите за едно „справедливо“ общество, все още има хора, които си спомнят с умиление за тези времена. Това са предимно възрастни хора, чийто живот е минал основно през социализма. Напоследък обаче има тенденция по-млади хора, които не са достатъчно запознати с особеностите на този строй, да се прехласват и хълцат по успехите и постиженията на този неуспешен експеримент. А че е такъв, можем да заключим дори и само от мястото, където се намира в момента – в историята.

Обикновено въздишките на носталгиците са в две направления: каква индустрия сме имали и колко по-хубав и спокоен е бил тогава животът. Дали е било така, е най-лесно да се определи, когато сравним резултатите на индустрията с тези на другата алтернатива – т.нар. „загниващ капитализъм“.

За индустрията по време на соца може много да се пише

Имаше фабрики или заводи в почти всеки град. Произвеждаха се кораби, мотокари, автобуси, химически торове, текстил и пластмаси, хладилници, телевизори, телефони, дори калашници. Ще каже човек, че сме били на челно място по стандарт на живот, ако не в света, то поне в Европа? Соцносталгиците вече са скочили с дежурни реплики като: „България тогава беше на ХХ място по стандарт на живот“, „Качество на образованието – 2 място“ и т.н.

Индустрия може и да сме имали, но това не се е отразило на стандарта на живот. Стандартът на живот измерва благосъстоянието чрез доходи и потребление, както и възможност за избор. През тези 45 години нито доходите ни са били високи, нито този стандарт може да се квалифицира като „висок“.

Независимо от дългия списък с фабрики и заводи, соцносталгиците (СН) не могат да обяснят

защо тогава България беше с едни от най-ниските заплати в СИВ?

Само Румъния беше след нас. Страни като Чехословакия, Полша, Унгария, Югославия и ГДР бяха доста напред. Или още по-лесен въпрос: защо всяка една страна от Западна Европа, в която не цари „най-справедливият строй“, е с по-високи заплати, респ. по-висок жизнен стандарт от нас?

Оставете заплатите, често пеят СН, по-важно е какво е можело да се купи с тези пари. Доматите бяха 30 стотинки, билетчето за градски транспорт – 6 ст., а храната в стола на завода беше безплатна… това е донякъде забавно, тъй като СН вярват, че има такова нещо като „безплатен обяд“. Обаче техният патрон К. Маркс учеше друго: че капиталистът (производителят) печели именно от труда на работника, не от друго.

Няма как да има нещо безплатно, след като в това нещо са вложени суровини, материали, енергия и труд

Ако ти ползваш стока или услуга и не заплатиш за него – някой друг ще го направи, като цена или загуба. Ако получаваш нещо безплатно, някой друг вече е платил за него. Но да си мислиш, че винаги ще можеш да получаваш нещо безплатно, е като да очакваш 363 дни в годината да получаваш подаръци, след като на Коледа и на рождения ден се е случило.

Да се върнем на стоките, които сме произвеждали и сме ползвали, за да видим как това е повишило стандарта на живот. За тези, които не са живели през социализма, първо нека поясним нещо ключово:

Тогава имаше дефицит

За някои от стоките дефицитът беше голям. Толкова голям, че се правеха списъци и се чакаше с години. Например за кола: първо трябваше да дадеш на държавата едни 1500 лв. като вноска, за да ти даде номерче. И след това с този номер, година подир година, се придвижваш към финала, където те очаква голямата радост – лек автомобил.

Изборът не беше голям: Лада, Москвич, Запорожец, Шкода, Вартбург и Трабант. И въпреки това радостта беше голяма – след 10 години чакане най-накрая личен автомобил! Имаше практика на абитуриентски бал родата да подарява вноска на отрочето за кола…

Почти същото важеше и за цветни телевизори – срокът беше по-малък, но принципът същият: списък, отмятане, дебнене и за най-търпеливите имаше хепиенд.

Някои от стоките за бита не бяха налични

Например касетофони и музикални уредби. Ако не броим единични случаи на нискокачествени стерео системи от съседни страни, те се купуваха само в „Кореком“, срещу чужда валута. Вариант беше някой роднина да ти донесе от чужбина, ако пътува служебно. Там тези стоки бяха свободно търгуеми.

Другият вариант беше по-лесен на пръв поглед – да се снабдиш с долари от чужди студенти. Търговията с валута обаче не беше припозната като „справедлива“ от „най-справедливия“ строй и съществуваше риск да отнесете присъда. А това остава в досието и няма реабилитация за подобен тип „упадъчни буржоазни практики“.

Въпреки този риск, до средата на 80-те години хората масово се опитваха да се снабдят с чужда валута. Защото в магазините „Кореком“ можеше да се купи всичко, което у нас липсваше или беше трудно достъпно. Нещо повече – там можеше да се купят марки, които не се предлагаха за простосмъртните жители на страната. Техника и електроника от Германия, Франция и Япония, с по-високо качество от предлаганата в соцмагазините.

Разликите в стандарта на живот между двата режима се очертават повече от ясно: в единия случай човек има избор без дефицит, а в другия – никакъв избор,

ако изборът е между няколко социалистически марки. И разбира се, ако стоката изобщо е налична.

Често се среща мнение, че родните уреди – печки или перални – може да ги е нямало в достатъчни количества, ама били качествени, работели над 15–20 години. Сигурно, и аз имам подобни спомени: с ремонтите една пералня „Перла“ изкара към 20-ина години. Но това не е някакво чудо невиждано. Следващата, Whirlpool, върти вече над 25 г. и не се предава.

Семейство роднини музиканти успяха да заминат за Западна Германия (ФРГ) на работа и с парите оттам си обзаведоха апартамента, като се прибраха. Разбира се, от „Кореком“. Не искаха да се включват в списъци за домакински уреди и да разчитат на прословутото наше качество. Бяха живели близо 10 години в Германия и имаха челен опит.

Взеха си Sony Trinitron, пералня Lavamat от ФРГ и Вартбург от ГДР. Телевизорът живя над 25 години, докато родното енерго не го вкара в кома скоропостижно. Пералнята изкара още една петилетка поне. А Вартбургът роднината го гледаше и ценеше, защото знаеше, че ако нямаше немски марки, щеше да чака над 7–8 години за кола. За него стойността на колата беше не като вещ или превозно средство, а като на нещо подобно на реликва, ценно украшение, което е почти единствено. Разделиха се заедно с края на комунизма…

Но защо да гледаме само техниката?

Дрехи, обувки, мебели, велосипеди, услуги – всичко беше в ограничени количества. Тези неща не са били купувани със списъци, но нямаше достатъчно от тях. Липсваше разнообразие от цени и модели. Това включва избор. Децата караха няколко модела велосипеди, абитуриентите си шиеха костюми за бала, родителите избираха мебели за дома от ограничен брой предложения.

Не знам колко и какво произвеждаше Голямата индустрия на България, но държавата, в лицето на БКП, се ангажираше да поеме разпределението на тези стоки, за да няма усещане за дефицит. Но няма как да премахнеш недостига, освен с повече бройки от същото.

Това не е пазар, в който свободни хора упражняват правото си на живот и имат стандарт на живот

Това е разпределение, създадено на изкуствен принцип. Държавата може да открива големи магазини и да ги кръщава с гордост „Дом на обувката“ или „Мебелен дом“, но изборът вътре в тях не носеше никакво усещане за гордост на родните посетители.

На фона на тъжния плач за погубената индустрия е нормално да се запитаме: защо при такава Голяма индустрия, толкова фабрики и заводи, човек трябва да чака, за да си купи някаква вещ? Дори и да има пари, обикновеният човек трябва да се реди на опашка, за да си купи домакински уреди, сякаш са поръчков автомобил. И защо само в „Кореком“ имаше избор на западни стоки и марки, при това по-голям от всеки друг редовен магазин?

Няма да чуете логично обяснение на подобни въпроси от СН

Не защото причината не е ясна, а защото тези хора най-лесно и дълбоко са възприели лъжата мантра на управляващата комунистическа върхушка: че винаги има враг, който е външен, който е виновен за страданията, и само ако се доверим на силната и Голяма държава, можем да се справим с него. Разбира се, с цената на ограничения, лишения, дефицит, липси. Важното е накрая победата да е за нас. Тя, държавата, ще се погрижи, ако има лишения, билетчето да е 6 ст., и храната в стола безплатна.

Коя слаба държава полага такива грижи за хората? Даже и почивни станции имаха заводите, по планини и морета! Къде другаде има такива социални придобивки?…

За любопитните и необременените има достатъчно информация къде, а за другите – да припомним:

През 1933 г., когато хер Шикългрубер идва на власт, той създава организацията KdF („Kraft durch Freude“ – „Сила чрез радост“ на немски). Това е мащабна програма за свободното време на работниците, която цели да осигури социално спокойствие сред широките маси и да маскира налаганите ограничения на индивида. Официалната легенда за това е да увеличи производителността на труда на работниците във фабриките, в един период, когато страната се е подготвяла за следващите важни стъпки. Това е вярно и ефикасно като решение. Необявената и главна причина е да спечели признателност, лоялност и преданост към режима от страна на хората чрез културно-масови програми, почивки и екскурзии. Тази лоялност и преданост към национал-социалистическата партия впоследствие стават пословични…

Интересен факт е, че част от тази програма на силната държава е създаването на „кола за народа“, която да развие идеята за повече сила чрез радост, забавления, почивки. Така през 1933 г. е създадена марката VW.

И като става дума за автомобили, да се върнем към темата за качествения и висок стандарт на двете системи. Марката Шкода е създадена още през 19 век като производител на метални изделия. Автомобили започва да конструира в началото на 20 век, по време когато с тази дейност също са прохождали Даймлер и Бенц. Стана дума, че VW е създадена чак през 1933 г.

Излиза, че Шкода е имала предимство и потенциал пред конкурента си. Но нещо се случва след войната, нещо забавя развитието ѝ, а немската марка, оцеляла след Втората световна война с разрушени заводи, в една съсипана икономика, я купува 45 години по-късно. Защо не става обратното, след като Чехословашката социалистическа държава е била голяма и силна, можем само да гадаем.

Всъщност най-точният и не изискващ сложни умствени маневри пример е точно Германия

Еднакво опустошена след войната, разделена на две, като всяка част поема по различен път. Един език, една култура, едно наследство – различен път на развитие. 45 години по-късно разликите са повече от ясни, дори и за някого, кацнал току-що от Марс за първи път на Земята.

Трабант също беше немска марка, създадена изцяло от немски инженери. Произвеждаше и пласираше коли до началото на 90-те години на миналия век. Пласираше, а не продаваше, защото за последното е нужен пазар с всички съпътстващи фактори: свободно движение на стоки, конкуренция, избор.

Въпросната марка доставяше на шофьорите от СИВ допотопно автомобилоподобие: 4 барабанни спирачки, изцяло пластмасова конструкция, двутактов двигател с въздушно охлаждане. Какво получава купувачът след няколкогодишно чакане да му дойде номерът? Спирачен път над 60 метра, никаква сигурност и безопасност при сблъсък дори с малка скорост, липса на парно, ако колата не се движи (няма система за подаване на топъл въздух от ДВГ), ресурс на двигателя – 60 000 км. Този ресурс е дотолкова безперспективен, че производителят доставяше изделието си с резервен двигател в багажника. Нещо като още една резервна гума. Купувачите в България не получаваха този подарък от „Мото техника“.

За близо 40 години обаче източногерманският инженер не успя да промени, развие, усъвършенства нещо по тази кола. Дали тези инженери от ГДР са били по-подготвени и неуки от колегите си във ФРГ? Или да търсим причината другаде?

Колкото по-скъпа беше една стока, толкова по-голям беше гладът за нея

Но това не означава, че малките неща, от които имахме нужда в ежедневието, са били на една ръка разстояние.

В книжарниците половината литература беше социалистическа пропаганда, която никой не купуваше. Пробутваха я като комплект с търсено заглавие. Кафето също не беше налично постоянно, като внасяха боклуци от Виетнам, Полша, Етиопия и другаде. За фаянсови плочки и строителни материали трябваха връзки. Резервни части за автомобилите бяха лукс, а да се снабдиш с нови гуми „Видинки“ граничеше с луд късмет, който носеше огромно щастие. Толкова голямо, че късметлиите игнорираха дефектите, с които обикновено идваха тези „блага на социализма“.

Ако седите срещу соцносталгик, тук някъде ще чуете, че това може и да е било вярно, но хората са живеели по-добре, били са по-приятелски настроени, било е по-спокойно и като цяло е имало усещане за интелектуално ниво сред населението на НРБ.

Казват, че хората били по-добри и сърдечни

Това мога да го допусна донякъде, поради една основна причина: хората често се сплотяват и показват съчувствие и състрадание, когато са изложени пред обща заплаха или бедствие. Тогава бяхме „ние“ и „властта“. Народът срещу комунистическата върхушка. Разделението беше огромно и се виждаше дори на пръв поглед – по дрехи, държание, образование. Последното не винаги е било в тяхна полза…

Ама тогава хората бяха „хора“, говореха си, общуваха един с друг… така е, съгласен съм. Но тези хора много внимаваха какво споделят и с кого. Изпуснат коментар, показано недоверие, дори разказан виц можеха да доведат до проблеми на „споделящия“, включително билет до остров на р. Дунав.

Социализмът беше система, ограничаваща много неща. Всъщност всичко

Достъпът до информация беше едно от главните неща. Затова понякога се чудя дали ако има начин да телепортираме съвременните телефони, барабар със слушалките, през 80-те години, нямаше да станем свидетели на рязък спад в общуването на социалистическите единици?

А относно „сигурността“ на онова време, това е доводът, който най-ясно показва заучения изказ и безкритично мислене на тези индивиди. Това не е било сигурност, а обезвреждане на свободния човек.

Те бъркат ограничение и контрол с ред и справедливост

Усещане за изкуствена сигурност, родено в неведението за случващото се около нас. Днес вече има и официални данни, най-вероятно занижени, но и в този си вид доказват обратното: че днес се живее по-спокойно, отколкото през „най-справедливия строй“.

През социализма имаше дефицит. Това е вярно. Но по-точно е да кажем, че причината за този дефицит е самата унитарна държава, поела контрола върху всичко случващо се в териорията на България. Масовия дефицит не е бил резултат от някакви външни или пазарни фактори. Той е бил част от целенасочена и планирана политика на контрол и подчинение на населението. Защото най-лесно се постига покорство и зависимост на хората, когато те не се чувстват сигурни и задоволени по отношение на своето битие и елементарни нужди.

Всеки път, когато някой започва да бие барабана на „сигурността и спокойствието“, всеки критично мислещ човек трябва да погледне в друга посока. Обикновено там някъде е „заровено кучето“. Аз лично не искам нито повече сигурност, нито допълнително спокойствие от държава, която създава дефицит на елементарни стоки и услуги. Недостигът роди спекулата, с която държавата също не можеше да се пребори. Защото за да се пребори с това, първо трябва да признае, че го има. А тогава хората живееха „доволно и щастливо“, нали така беше?

Разпределението на благата е един от основните закони в икономиката

При социализма тази роля беше иззета от държавата, с което автоматично лиши отделния човек от избор: избор какво да има, кога може да го има, как и… дали. Това е отнемане на избора на начин на живот. И никакви лозунги за сигурност, спокойствие, силна държава и ред не могат и не трябва да отнемат правото на всеки човек да живее свободно, съгласно своя избор. Но първо трябва да сме сигурни, че такъв има.

Защото всеки, който е готов да приеме ограничения на свободата заради някаква сигурност, не заслужава и не получава нито свобода, нито сигурност.

Явор Тонев