От това, което прочетох Новият завет е утвърден през втори век, само че никъде не пише кой (кои) го е съставил? 

Матей, Марко, Лука и Йоан

преди 2 часа, Мечо Хубавеца написа:

От това, което прочетох Новият завет е утвърден през втори век, само че никъде не пише кой (кои) го е съставил? 

Съставили са го потребители на халюциногенни треви, напушат и почват да пишат съчинения по халюцинации.

Цитат

НОВИЙ ЗАВЕТ

НА

ГОСПОДА НАШЕГО

ИИСУСА ХРИСТА

1. От Матея свето Евангелие

2. От Марка свето Евангелие

3. От Лука свето Евангелие

4. От Иоана свето Евангелие

5. Деяния на светите Апостоли

6. Съборно послание на св. ап. Иакова

7. Първо съборно послание на св. ап. Петра

8. Второ съборно послание на св. ап. Петра

9. Първо съборно послание на св. ап. Иоана Богослова

10. Второ съборно послание на св. ап. Иоана Богослова

11. Трето съборно послание на св. ап. Иоана Богослова

12. Съборно послание на св. ап. Иуда

13. Послание на св. ап. Павла до Римляни

14. Първо послание на св. ап. Павла до Коринтяни

15. Второ послание на св. ап. Павла до Коринтяни

16. Послание на св. ап. Павла до Галатяни

17. Послание на св. ап. Павла до Ефесяни

18. Послание на св. ап. Павла до Филипяни

19. Послание на св. ап. Павла до Колосяни

20. Първо послание на св. ап. Павла до Солуняни

21. Второ послание на св. ап. Павла до Солуняни

22. Първо послание на св. ап. Павла до Тимотея

23. Второ послание на св. ап. Павла до Тимотея

24. Послание на св. ап. Павла до Тита

25. Послание на св. ап. Павла до Филимона

26. Послание на св. ап. Павла до Евреите

27. Откровение на св. Иоана Богослова

Новий завет (bg-patriarshia.bg)

п.п. НЗ в действителност са писанията за Христос. Това са по канон! Всички останали някакви писания не са НЗ. 

Християнски информационен център

преди 9 часа, Мечо Хубавеца написа:

От това, което прочетох Новият завет е утвърден през втори век

Всъщност така наречния Нов Завет е бил съставян практически до 5век.А е систематизиран най-рано четвърти век.А и дори тогава е имало спорове кои книги трябва са включени в него.

преди 1 час, badr написа:

Всъщност така наречния Нов Завет е бил съставян практически до 5век.А е систематизиран най-рано четвърти век.А и дори тогава е имало спорове кои книги трябва са включени в него.

Хубаво, ама кой (кои) го е направил? Всеки човек си има име и фамилия, а понякога и адрес. 

на 2.02.2024 г. в 10:16, Мечо Хубавеца написа:

Хубаво, ама кой (кои) го е направил? Всеки човек си има име и фамилия, а понякога и адрес. 

Четвърти век сл. Хр. е преломен в историята на християнството. Дотогава подложени на гонения, християните вече имат официалното признание на най-голямата империя – Римската. През 313 г. съимператорите Константин и Лициний подписват Миланския едикт, който провъзгласява правилото за религиозна търпимост на територията на Римската империя. Едиктът изравнява правата на християните с тези на езичниците и връща на хората и християнските общини иззетата им собственост.

Десет години по-късно Константин вече е придобил цялата власт в империята и започва процеса по установяване на християнството като държавна религия. Той отменя данъците и таксите за църквата, разрешава ѝ да придобива собствено имущество и да го управлява. Започва масово строителство на храмове, често върху разрушени езически светилища.

Идеята на Константин е върху основите на християнската религия, превърната в държавна, да обедини и укрепи империята. Единната църква е най-добрият начин за това.

Така той започва активната си намеса в църковните дела и се опитва да прекрати вътрешния разкол на християнската църква. А разприте сред християните не са малко и не са отскоро – такива има още от времената на гонение. Ожесточените спорове по основополагащи въпроси на вярата често превръщат предишни единомисленици в крайни врагове.

През първата четвърт на IV век най-острата дискусия е между александрийския епископ Александър и презвитера на една от александрийските църкви Арий. Те спорят по въпроса за природата на Христос. Александър и неговите привърженици отстояват догмата за Светата Троица, настояват за триединството на Бог – Бог Отец, Бог Син и Свети Дух. Арий пък твърди, че Христос е творение на Бога и битието му има ясно начало, което го прави неравен на Бога.

Император Константин разпорежда да се съберат най-авторитетните свещенослужители от Римската империя и заедно да решат коя от двете версии е правата.

Така на 20 май 325 година в град Никея (днес Изник, Турция) започва Първият Вселенски събор. За пръв път епископите на християнската църква се събират не просто открито, но и при официална подкрепа от държавата. В Никея пристигат над 300 висши свещеници. Много от тях още носят белезите от гоненията. Пристигат делегати не само от Римската империя. Има свещенослужители от Армения, Персия, Скития… Няма го само „епископ Римски” – папа Силвестър, който праща от свое име двама презвитери.

Тържественото откритие се отличава с размах и пищност, които по-късно ще станат характерни за всички тържествени моменти в християнската църква. Председател на събора е лично император Константин. В уводната си реч той приканва епископите да побързат с решенията си и да общуват мирно.

Това се оказва невъзможно. Арий е непреклонен, а противниците му крещят обвинения в разкол и вероотстъпничество. Стига се почти до ръкопашни схватки.

Единственото, което не предизвиква спорове, е текстът на Символа на вярата. По предложение на Константин в него е вкарана думата „единосъщен”, което решава и проблема със същността на божия син. Арианството е заклеймено като ерес, а арианите – изпратени на заточение.

Така Арий се превръща в първия „дисидент” в историята на християнството, дълго преди кладите на Инквизицията. Все пак няколко години по-късно арианството отново набира сила и последователи – чак до Втория Вселенски събор през 381 г., когато окончателно е анатемосано.

Другият много важен въпрос, решен от Никейския събор, е въпросът с празнуването на Пасха, Възкресение Христово.

Дотогава Пасха за християните се определяла астрономически – първата неделя след първото пролетно пълнолуние. Никейският събор превръща Възкресение в календарно събитие – трябва да се проследяват църковните календари, за да се установи датата, която се съобразява с юдейската Пасха и е винаги след нея. В този период все още християнската църква е единна, не съществуват католици, православни и протестанти, и Възкресение е един и същи ден за всички християни.

Едно от знаменитите решения на Никейския събор е задължението на църквата лично да управлява системата за медицинска помощ за бедните. Това в католическия свят продължава почти до началото на ХХ век.

В Никея е решен веднъж завинаги йерархичният ред в църквата. Приети са и 20 канона, несъществували преди това.

След Никейския събор в историята на християнството настъпва нова епоха. Кръстоносните походи, Инквизицията и Вартоломеевата нощ предстоят…

 

https://www.ploshtadslaveikov.com/kogato-tsarkvata-reshi-che-hristos-e-raven-na-bog/

преди 2 часа, _Aumi_ написа:

Четвърти век сл. Хр. е преломен в историята на християнството. Дотогава подложени на гонения, християните вече имат официалното признание на най-голямата империя – Римската. През 313 г. съимператорите Константин и Лициний подписват Миланския едикт, който провъзгласява правилото за религиозна търпимост на територията на Римската империя. Едиктът изравнява правата на християните с тези на езичниците и връща на хората и християнските общини иззетата им собственост.

Десет години по-късно Константин вече е придобил цялата власт в империята и започва процеса по установяване на християнството като държавна религия. Той отменя данъците и таксите за църквата, разрешава ѝ да придобива собствено имущество и да го управлява. Започва масово строителство на храмове, често върху разрушени езически светилища.

Идеята на Константин е върху основите на християнската религия, превърната в държавна, да обедини и укрепи империята. Единната църква е най-добрият начин за това.

Така той започва активната си намеса в църковните дела и се опитва да прекрати вътрешния разкол на християнската църква. А разприте сред християните не са малко и не са отскоро – такива има още от времената на гонение. Ожесточените спорове по основополагащи въпроси на вярата често превръщат предишни единомисленици в крайни врагове.

През първата четвърт на IV век най-острата дискусия е между александрийския епископ Александър и презвитера на една от александрийските църкви Арий. Те спорят по въпроса за природата на Христос. Александър и неговите привърженици отстояват догмата за Светата Троица, настояват за триединството на Бог – Бог Отец, Бог Син и Свети Дух. Арий пък твърди, че Христос е творение на Бога и битието му има ясно начало, което го прави неравен на Бога.

Император Константин разпорежда да се съберат най-авторитетните свещенослужители от Римската империя и заедно да решат коя от двете версии е правата.

Така на 20 май 325 година в град Никея (днес Изник, Турция) започва Първият Вселенски събор. За пръв път епископите на християнската църква се събират не просто открито, но и при официална подкрепа от държавата. В Никея пристигат над 300 висши свещеници. Много от тях още носят белезите от гоненията. Пристигат делегати не само от Римската империя. Има свещенослужители от Армения, Персия, Скития… Няма го само „епископ Римски” – папа Силвестър, който праща от свое име двама презвитери.

Тържественото откритие се отличава с размах и пищност, които по-късно ще станат характерни за всички тържествени моменти в християнската църква. Председател на събора е лично император Константин. В уводната си реч той приканва епископите да побързат с решенията си и да общуват мирно.

Това се оказва невъзможно. Арий е непреклонен, а противниците му крещят обвинения в разкол и вероотстъпничество. Стига се почти до ръкопашни схватки.

Единственото, което не предизвиква спорове, е текстът на Символа на вярата. По предложение на Константин в него е вкарана думата „единосъщен”, което решава и проблема със същността на божия син. Арианството е заклеймено като ерес, а арианите – изпратени на заточение.

Така Арий се превръща в първия „дисидент” в историята на християнството, дълго преди кладите на Инквизицията. Все пак няколко години по-късно арианството отново набира сила и последователи – чак до Втория Вселенски събор през 381 г., когато окончателно е анатемосано.

Другият много важен въпрос, решен от Никейския събор, е въпросът с празнуването на Пасха, Възкресение Христово.

Дотогава Пасха за християните се определяла астрономически – първата неделя след първото пролетно пълнолуние. Никейският събор превръща Възкресение в календарно събитие – трябва да се проследяват църковните календари, за да се установи датата, която се съобразява с юдейската Пасха и е винаги след нея. В този период все още християнската църква е единна, не съществуват католици, православни и протестанти, и Възкресение е един и същи ден за всички християни.

Едно от знаменитите решения на Никейския събор е задължението на църквата лично да управлява системата за медицинска помощ за бедните. Това в католическия свят продължава почти до началото на ХХ век.

В Никея е решен веднъж завинаги йерархичният ред в църквата. Приети са и 20 канона, несъществували преди това.

След Никейския събор в историята на християнството настъпва нова епоха. Кръстоносните походи, Инквизицията и Вартоломеевата нощ предстоят…

 

https://www.ploshtadslaveikov.com/kogato-tsarkvata-reshi-che-hristos-e-raven-na-bog/

Не отговори кой е съставил Новия завет? Кой или кои? Кой после е съставил Библията? Кой или кои? 

преди 24 минути, Мечо Хубавеца написа:

Не отговори кой е съставил Новия завет? Кой или кои? Кой после е съставил Библията? Кой или кои? 

 

преди 1 час, _Aumi_ написа:

 

Не отговаря на въпросите ми, но е много интересно. Пише, че следва продължение. Къде мога да го прочета това продължение?

Редактирано 4 февруари 20242 г. от badr (преглед на промените)

преди 13 часа, Мечо Хубавеца написа:

Не отговаря на въпросите ми, но е много интересно. Пише, че следва продължение. Къде мога да го прочета това продължение?

Кой е написал Библията на Новия завет?

Новият завет е написан от много различни автори през годините ~49 г. сл. н. е. до средата на 2-ри век сл. н. е. Апостол Павел почти определено е написал седем от новозаветните послания (Римляни, 1 Коринтяни, 2 Коринтяни, Галатяни, Филипяни, 1 Солунци, Филимон). Повечето от другите книги са етикетирани с имена на апостоли (като Йоан, Петър, Марк и т.н.), които вероятно не са написали книгите, но са добавени по-късно, за да им се даде достоверност. За тези текстове авторът е неизвестен.

Откъде произлиза Новият завет?

Новият завет е компилация от 27 книги, написани от различни автори през 1 век. Авторите са живели в и около римските провинции в Средиземноморието и Юдея, които са писали на гръцки койне.

Кой е създал Новия завет?

Въпреки че Новият завет е написан между 1-ви век от н.е. от различни автори, той не е компилиран в колекция, наречена Нов завет, до 3-ти и 4-ти век от н.е. Тази колекция от текстове, които се смятаха за свещени и авторитетни за традицията, бяха канонизирани и наречени Нов завет около 4 век от н.е.

 

История на Новия завет

Новият завет е сборник или антология много повече от една книга. Има дълга история на съставяне, тъй като е продукт на множество автори в продължение на приблизително 200 години. Първата вероятно написана книга е 1 Солунци, която датира още от 49 г. сл. н. е. — приблизително 15–20 години след разпъването на Исус . Най-късната възможна дата на всяка написана книга е началото до средата на 2-ри век. Тъй като тези текстове са написани от различни автори от различни области с различен произход и намерения, всеки текст има различен тон и цел.

 

https://study.com/learn/lesson/what-is-the-new-testament-books-history-timeline.html

на 2.02.2024 г. в 10:16, Мечо Хубавеца написа:

Хубаво, ама кой (кои) го е направил? Всеки човек си има име и фамилия, а понякога и адрес. 

Толкова ли е важно кой точно го е направил?

преди 10 часа, bioid написа:

Толкова ли е важно кой точно го е направил?

А не е ли важно кой го е съставил, а не направил?

преди 12 часа, _Aumi_ написа:

Кой е написал Библията на Новия завет?

Новият завет е написан от много различни автори през годините ~49 г. сл. н. е. до средата на 2-ри век сл. н. е. Апостол Павел почти определено е написал седем от новозаветните послания (Римляни, 1 Коринтяни, 2 Коринтяни, Галатяни, Филипяни, 1 Солунци, Филимон). Повечето от другите книги са етикетирани с имена на апостоли (като Йоан, Петър, Марк и т.н.), които вероятно не са написали книгите, но са добавени по-късно, за да им се даде достоверност. За тези текстове авторът е неизвестен.

Откъде произлиза Новият завет?

Новият завет е компилация от 27 книги, написани от различни автори през 1 век. Авторите са живели в и около римските провинции в Средиземноморието и Юдея, които са писали на гръцки койне.

Кой е създал Новия завет?

Въпреки че Новият завет е написан между 1-ви век от н.е. от различни автори, той не е компилиран в колекция, наречена Нов завет, до 3-ти и 4-ти век от н.е. Тази колекция от текстове, които се смятаха за свещени и авторитетни за традицията, бяха канонизирани и наречени Нов завет около 4 век от н.е.

 

История на Новия завет

Новият завет е сборник или антология много повече от една книга. Има дълга история на съставяне, тъй като е продукт на множество автори в продължение на приблизително 200 години. Първата вероятно написана книга е 1 Солунци, която датира още от 49 г. сл. н. е. — приблизително 15–20 години след разпъването на Исус . Най-късната възможна дата на всяка написана книга е началото до средата на 2-ри век. Тъй като тези текстове са написани от различни автори от различни области с различен произход и намерения, всеки текст има различен тон и цел.

 

https://study.com/learn/lesson/what-is-the-new-testament-books-history-timeline.html

Кой го е съставил? Кой е решил какво да има в него?

Не знам. Веднъж питаш кой го е съставил, а после кой го е направил. Лично за мен не е важно, та ми е интересно защо на теб ще ти е важно?

преди 5 часа, bioid написа:

Не знам. Веднъж питаш кой го е съставил, а после кой го е направил. Лично за мен не е важно, та ми е интересно защо на теб ще ти е важно?

Питам само, кой го е съставил. Текстовете са 27 и се знае или се предполага от кои са написани. Разбира се има и някои неуточнени неща. Книгата, която е най-важна за християните трябва да се знае от кой е съставена. Ако се разбере кой (кои) е, следващият въпрос ще е какви са мотивите на този човек (тези хора). Защо е (са) включил(и) точно тези текстове?   П.П. Текстовете се пишат. Не е прието да се казва, че се правят. 

преди 7 часа, Мечо Хубавеца написа:

Питам само, кой го е съставил. Текстовете са 27 и се знае или се предполага от кои са написани. Разбира се има и някои неуточнени неща. Книгата, която е най-важна за християните трябва да се знае от кой е съставена. Ако се разбере кой (кои) е, следващият въпрос ще е какви са мотивите на този човек (тези хора). Защо е (са) включил(и) точно тези текстове?   П.П. Текстовете се пишат. Не е прието да се казва, че се правят. 

Нали ти посочих, че на Църковните събори, са взели решение кое да влезе в Библията, и кое да отпадне.

преди 10 часа, Мечо Хубавеца написа:

Книгата, която е най-важна за християните трябва да се знае от кой е съставена. Ако се разбере кой (кои) е, следващият въпрос ще е какви са мотивите на този човек (тези хора). Защо е (са) включил(и) точно тези текстове? 

Не се знае. Може само да се предполага. А какви са твоите предположения за мотивите?

преди 1 час, bioid написа:

Не се знае. Може само да се предполага. А какви са твоите предположения за мотивите?

За да имам предположение, трябва да разполагам с факти. Ако разбера кой го е съставил това ще ми помогне да направя предположения. Естествено ще искам да науча и биографията на този човек или тези хора.

преди 4 часа, _Aumi_ написа:

Нали ти посочих, че на Църковните събори, са взели решение кое да влезе в Библията, и кое да отпадне.

Доколкото знам Църковните събори само са одобрили вече съставения Нов завет.  Дори да си прав, тогава въпросът е кои са тези хора от Църковните събори. Можеш ли да ги изброиш поименно? Това също би било полезно. 

От този храст няма да излезе заек, но ти пожелавам успех в търсенето.

преди 5 часа, bioid написа:

От този храст няма да излезе заек, но ти пожелавам успех в търсенето.

Благодаря и аз нямам големи надежди. 

Какво излиза, че нямаме информация за нашата свещена книга, кой (кои) е я съставил? Това не ти ли се струва странно?

Всъщност не. Съставителите са били църковни хора, духовници, всеки със своите добри страни и недостатъци. Вероятно не са предполагали, че за бъдещите поколения ще е важно да се знаят имената им.

преди 13 часа, bioid написа:

Всъщност не. Съставителите са били църковни хора, духовници, всеки със своите добри страни и недостатъци. Вероятно не са предполагали, че за бъдещите поколения ще е важно да се знаят имената им.

Значи е нормално най-важната за християните книга да е съставена от неизвестни автори и неизвестни мотиви защо точно тези текстове да са включени в нея и защо други не са били включени и впоследствие добавени нови? Светът се изменя, нормално е Новият завет да бъде допълван и изменян или да бъде съставен още един завет. 

Мислиш ли, че тези църковни хора, които се надяваме да са имали само добри намерения са знаели повече от нас хората, които живеем в 21 век? Ние толкова ли нямаме капацитет, че да съставим трети завет? Или ще бъде грях това начинание? Как мислиш? 

Всичко е възможно. Нищо не пречи да пробвате.

преди 3 минути, bioid написа:

Всичко е възможно. Нищо не пречи да пробвате.

Ти не искаш ли да се включиш?