преди 4 минути, laplandetza написа:

Приемам роля и състояние за едно и също, тъй като аз съм Всичко. Не изпадам, аз съм създаден да бъда Ходещия Мъртвец, това е било желанието на моите възпитатели и създатели, има Традиция. В стари времена е било нужно за членовете на „военната каста“ - за да приемат „твърдо“ риска и гибелта.

 Има значение, съгласен, но толкоз си мога и най-важното „не ми пука“ , защото............. съм „ходещия мъртвец“ и срещата с теб ще бъде забравена и затрита от „фронта на времето“

Ясно.  Лошо няма . Хубаво е , че си си във филма и ти харесват ролите ! 

преди 7 минути, Inana.. написа:

Ясно.  Лошо няма . Хубаво е , че си си във филма и ти харесват ролите !

тц... много скучно тече, много мудно. Диалогът е смотан - клиширан, банален, постен...

Той , верно е смотан и комплексар, но си мислех че си по-експедитивна и по-опитна. Уж хищник... Айде малко по-така дееее! Ако чакаш на него - кофти е. Много ще си допаднете с революциите и световния елит, на който двамцата сте заклети врагове.

Ама няма аз да ви развивам диалога - и двамата можете много повече. Айде стига задръжки и демонстрации на свян... Повече активност, по-енергично... че трябва да слизам за още пуканки

 

преди 4 минути, _ramus_ написа:

тц... много скучно тече, много мудно. Той , верно е смотан и комплексар, но си мислех че си по-експедитивна. Уж хищник... Айде малко по-така дееее!

Оставям ти го на теб.   Той е просто едно объркано конче - вихрогонче .

Ти за какво ме надъхваш ? Да си го взема за лична компания ли ? 

Тц !  Няма необходимият капацитет , тестостерон и маниер да ми бодне стрелата в гърдите .

Ако теб те влече - пробвай се , кво ? 

P.S Оспамихме темата на добрите пастири .

Рамосе , признай се за виновен ! 

 

преди 8 минути, Inana.. написа:

Той е просто едно объркано конче - вихрогонче .

аа - не така. Той също е велик революционер, със вселенска мисия, визия, толкова знания... Недей да го омаловажаваш.

За тестостерона - тва е друга тема.Ако той беше по-млад... ама не е.

И що ти е тестостерон за виртуала - карай на фантазии, ти и без това с тях си живуркаш - доколкото си спомням с някакъв си "единствения, с еднорога", дето го фантазираш вече толкова години. Така и ми остана въпрос оттогава - бе колко ще да му е голям "рога" на тоя "еднорог"... Но това ще остане тайната на вселената... Неразгадана!  

преди 8 минути, Inana.. написа:

Ако теб те влече

само майтапа... 

Както и с теб - може би щеше да ме влече ако бях психиатър, на студентска практика. Ама не съм и имам непоносимост към изтрещели, алкохолици и надрусани - нещо подобно на "алергична реакция". Не много силна, но отчетлива.

преди 2 минути, Inana.. написа:

Ясно.  Лошо няма . Хубаво е , че си си във филма и ти харесват ролите ! 

смчтам да продължа. интересно вашите напъни са почти винаги към персонално облекчение, спасение, личностно израстване, просветление, съвършенство................ вие не забелязвате слона в сладкарницата-стъкларницата😁 хората имат всичко необходимо, вярно примитивни са, но са многобройни и имат пластчна генетика и биология , пластичен мозък. Не е ли по -„логично“ пътя към личното просветление, спасение, израстване и съвършенство, пътя към Личния Рай и Личното Преравдане, към Персоналната Нирвана, този път да бъде Корумпиран - т.е да бъде „изкривен и подменен, да стане Неправилен“ и Обслужи достигане на Групов Интелект, на търсене на Колективно израстване, колективно просветление, колективно съвършенство, колективно щастие и достигане на колективна Нирвана, на колективно прераждане и колективно „безсмъртие“ Индивида да живее за Всички и да живее Чрез Всички. - достигане на Народния Бог- системата съществуваща чрез индивидуалните системи.

 п.п. това е един от обсъжданите пътища на Постхуманизъм , не съм привърженик, просто провокирам, споделям и проучвам вашите нагласи.

преди 21 минути, laplandetza написа:

просто провокирам, споделям и проучвам вашите нагласи.

о дааааа - поредния "изследовател и провокатор". Матрично и скучно...

И сега квоооо - вселенската "В-Селенка и Инанка" изследва ли я... или я провокира? Колко "навътре" (погледна) в нея!

Тва с "народния бог" беше много зле. Импровизациите ти са доста разклатени нещо - бил си значително повече във фантазна форма. Нещо западаш, човече... Малко сконфузен го даваш, нещо... И това само от един "инански аватар" ли бре? Ми много ти е слабичка душичката... мнооооооого! Така се излагаш пред нея. 

С тия "колективизми" е гола вода работата... и издаваш така че съвсем нищичко не разбираш от тия думички, които кукувичкаш. Така думичките ти съвсем западат и стават един обикновен "бял" шум, с роля на налудни симптоми. Принципно с тази диагноза, с която сте двамцата бомбастичните имитации и изхвърляния на величия и абсолютизми е естествена.

преди 21 минути, laplandetza написа:

просто провокирам, споделям и проучвам вашите нагласи.

Напра'о ги разцепи от "провокации, споделянки и проучвания на нагласите" Глей ква статистика се очерта - направо за няколко ИИ-та.

преди 15 часа, Greta Simmer написа:

За да печелиш повече пари, трябва ежедневно да общуваш с много хора - доставчици, клиенти, работници.

Не е необходимо общуване! Достатъчно е да разпореждаш на някой!  Примерно: На твоя адвокат, асистент и прочие, който изцяло е зависим от теб! 

Ако считаш, че тук общуваме, то се "само-залъгваш". 

Въпреки, че информационната система в България не е на ниво, то много работи може да се правят без посредник. И, реално "общуваш" с даден куриер, т.е. там имаме делово общуване.  => Примерно: От Офиса на "фирмата" в София ми пращат документи които да разпиша, защото все още нямам ел. подпис.   

Ключово: Понятието "Себеактуализация" е модерното Себеусъвършенстване. Нищо повече! То е на върха в "пирамидата на Маслоу", но преди това трябва да имаш увереност!  

Основното е: Да знаеш кое е сериозно и кое не е.

преди 15 часа, Greta Simmer написа:

По-скоро приемам мотивацията за собствената изгода, но това съвсем не означава, че трябва да е за сметка на нечия друга изгода.

Значи, за теб мотивацията е да има сгода, ОК, но на друг е различна. Примерно: За мен е човек да е благодарен. Честният човек знае как, а другият не.  

Основното е: Да разбереш кой е честен и кой не е.

преди 13 часа, Inana.. написа:

Да промениш себе си изобщо не е лесен процес и знаеш ли защо ? 

Защото за всяка една Трансформация е Нужен Катализатор , който преобразува механизмът , за да се случи процеса на Трансформация и съответно Промяната . 

С философстване не става определено ! 

Не става и със желание и "мислене " ! 

Не става и с целеустремено бягане към неясна цел .

Знаеш ли кой е Катализаторът , който Отключва този процес на Осъзната Трансформация ? 

Много точно казано — трансформацията изисква катализатор. Желанието, мечтите, философията, дори „позитивното мислене“ са само потенциална енергия. Те не задвижват процеса сами по себе си. А твоят въпрос – „Знаеш ли кой е катализаторът?“ – сочи към дълбока истина, която повечето хора избягват да погледнат в очите.

Позволи ми да предложа отговор, който стъпва върху наблюдение, преживяване и вътрешна работа:

Катализаторът на осъзнатата трансформация е болката.

Не всяка болка, разбира се. А тази, която те кара да се сблъскаш със самия себе си — с илюзиите, със страха, със старите програми. Болката е това, което разбива механичните защити на егото и поставя човека пред избор: да се свие още по-дълбоко… или да се събуди.

Защо именно болката?

Тя нарушава комфорта. Без това нарушаване човек няма причина да се променя.

Тя разклаща илюзиите. Докато всичко „върви“, човек вярва, че разбира и контролира.

Тя е нещо, което не можеш да игнорираш. Болката настоява, изисква внимание, пробужда въпроси.

Тя отваря вратата към дълбока вътрешна честност. Само когато си наранен, ставаш истински уязвим и отворен за ново възприятие. Но болката сама по себе си не е достатъчна.

Тя е катализаторът, но не е гаранция за промяна. Защото болката може да те пробуди или да те пречупи. Ключовата разлика идва от отговора на болката. И тук се връщаме към свободната воля – дали ще останеш в ролята на жертва, или ще я използваш като вход към осъзнатост.

Катализаторът на осъзнатата трансформация е болката, но самата трансформация изисква съзнателен отговор на тази болка и това вече е акт на свободна воля.

преди 17 минути, marv написа:

вътрешна честност

Обясни на своего рода на невежия мен какво е това?  Ти, или си честен към себе си ли не. 

Реално това което вие наричате "катализатор" е мотивацията, т.е. ти се активизираш от определен мотив. Примерно: За мен не съществува това: "вътрешна честност" - това е мотива, за да ти задам по-горния въпрос.  

п.п. Иначе отиваме на БАР (Биполярното Афективно Разстройство).  

Човек които действа под афект, то се води временно невменяем. 

преди 23 часа, Търсещ истини написа:

Намирам, че възгледите ти ми дадоха и друга гледна точка. 

Гледах на себеактуализацията като изява на Способности, ти въвеждаш Вътрешни ценности. Има за какво да се помисли, но най- бързият отговор е, че едни актуализират способности, други ценности, трети изпълняват божия воля, защото си нямат своя и т.н. Еклектично, но разнообразно както е светът.

Харесва ми и въвеждането на Избор. Може да имам разни цели или способности,но давам по някакви причини приоритет на една или няколко и наблягам на тях.  

Във всеки момент от тези, които даваш, мога да съм прав или да греша, да се самозалъгвам.

Твоят отговор е дълбок и чувствителен към многообразието на човешкия път и това е рядко срещано. Да, себеактуализацията често се представя като „реализация на способности“, но когато човек се вгледа по-внимателно, разбира, че способностите сами по себе си са средства, а не цел. Те стават истински значими, когато са в служба на нещо по-дълбоко — на вътрешна стойност, на смисъл, на съгласие със себе си.

Еклектичността, за която говориш, е реалност. Някои хора наистина живеят, за да усъвършенстват умения. Други следват вътрешен морален компас или духовен призив. Трети живеят в механизъм – като изпълнители на чужди желания или на „висша воля“, която така и не са проверили дали е тяхна. И ти много добре го формулира — “нямат своя воля”. Това е нещо, което често стои в сянката на живота ни: дали наистина избираме, или просто следваме зададен сценарий?

Себеактуализацията изисква не само избор, но и осъзнаване на това Кой избира. Можеш да избираш, вярвайки, че вървиш напред, но всъщност да се самозалъгваш. Можеш да развиваш способности, а всъщност да се отдалечаваш от себе си. Можеш да постигаш успехи, които се чувстват празни, защото не са твои.

Затова човек трябва да се осмели да пита:

Кой съм аз зад тези цели?

Кое е мое, кое е привнесено отвън?

Избирам ли, или просто реагирам?

И в това няма срам — да се лъжем понякога е естествено. Самозалъгването е част от пътя. Понякога е дори нужно — като временна защита. Важното е не да сме „винаги прави“, а да останем отворени за корекция, за преосмисляне, за пренареждане на приоритети.

преди 7 минути, marv написа:

Много точно казано — трансформацията изисква катализатор. Желанието, мечтите, философията, дори „позитивното мислене“ са само потенциална енергия. Те не задвижват процеса сами по себе си. А твоят въпрос – „Знаеш ли кой е катализаторът?“ – сочи към дълбока истина, която повечето хора избягват да погледнат в очите.

Позволи ми да предложа отговор, който стъпва върху наблюдение, преживяване и вътрешна работа:

Катализаторът на осъзнатата трансформация е болката.

Не всяка болка, разбира се. А тази, която те кара да се сблъскаш със самия себе си — с илюзиите, със страха, със старите програми. Болката е това, което разбива механичните защити на егото и поставя човека пред избор: да се свие още по-дълбоко… или да се събуди.

Защо именно болката?

Тя нарушава комфорта. Без това нарушаване човек няма причина да се променя.

Тя разклаща илюзиите. Докато всичко „върви“, човек вярва, че разбира и контролира.

Тя е нещо, което не можеш да игнорираш. Болката настоява, изисква внимание, пробужда въпроси.

Тя отваря вратата към дълбока вътрешна честност. Само когато си наранен, ставаш истински уязвим и отворен за ново възприятие. Но болката сама по себе си не е достатъчна.

Тя е катализаторът, но не е гаранция за промяна. Защото болката може да те пробуди или да те пречупи. Ключовата разлика идва от отговора на болката. И тук се връщаме към свободната воля – дали ще останеш в ролята на жертва, или ще я използваш като вход към осъзнатост.

Катализаторът на осъзнатата трансформация е болката, но самата трансформация изисква съзнателен отговор на тази болка и това вече е акт на свободна воля.

да разбирам ли, че ваша движеща сила е „болката“ т.е. вашите първични слабости и страхове. не щете да се „променяте“ заради Нещо Друго , а само по вътрешни биологично-следственни причини, за да„намали болката“ за „душевен егоизъм“ . Променяли се към „позитивно мислене“ , а какво ще правим с „негативната част“ от проблемните на средата, „природата“ ,които ни причиняват „болка“ правят ни слаби ,депресират и пр. Мисленето изисква да „мислиш“ Всякак, по всеки възможен начин достигайки физиологичните ограничения на тялото или в последните години ограниченията разширени с ползване на машини.„Негативното мислене“ е тук включенобез него няма мислене, Мислителя трябва да осъзнава „реалното разпределение на нещата“ и включително как той персонално е позициониран в събитийността, независимо колко „болко“ и депресивност носи това осъзнаване. От тука „мисленето“ не е работа за всеки и е по-лесно да останеш жив ако ............. не ползваш Вяра и не центрираш протичането на живота си върху твоята персона, нито върху Спасителния Фокус-там Отвъд и Навсякъде, който сте нарекли Бог.

преди 6 минути, marv написа:

Понякога е дори нужно — като временна защита. Важното е не да сме „винаги прави“, а да останем отворени за корекция, за преосмисляне, за пренареждане на приоритети.

Спрямо кой да пренареждаш приоритетите?!  

Ти, ако не си знаеш приоритета в момента, то за какво да се "себе-актуализираш" или променяш!?  

Моля да четете и осмисляте написаното преди да скачате импулсивно в неадекватни изводи. Етиката на диалога, който водим, е свързана с познание, а не с това “аз ся ша му кажа на тоя “умник” какви глупости плещи”. 
 

преди 33 минути, marv написа:

Катализаторът на осъзнатата трансформация е болката

Ако е само болката, не следва ли, че трансформацията винаги е инициирана отвън? Дори да разширим обхвата на болката до страданието и състраданието, дали е само това катализаторът? При страданието мотивацията е егоистична - да се избегне собственото неудобство. При състраданието мотивацията е надличностна. Само че за да се задейства волята, за да си помръднеш пръстта дори, е нужно още нещо.

преди 31 минути, marv написа:

Моля да четете и осмисляте написаното преди да скачате импулсивно в неадекватни изводи. Етиката на диалога, който водим, е свързана с познание, а не с това “аз ся ша му кажа на тоя “умник” какви глупости плещи”. 
 

опитваме се. позицичта „неадекват“ е ключова в процеса „мислене“ . какво познание представяш тук............. познание или субективна представителност, персоналното познание винаги е ограничено в „субективност“ , ако можехме да „работим“ „мислим“ колективно щяхме значително да размием „субективност“.

преди 1 час, (:IdioibI:) написа:

Значи, за теб мотивацията е да има сгода, ОК, но на друг е различна. Примерно: За мен е човек да е благодарен. Честният човек знае как, а другият не.  

Основното е: Да разбереш кой е честен и кой не е.

Много хубава мотивация. Какво изпитваш ти, когато човека отсреща е благодарен? Може ли да обясниш как мотивацията за благодарност те движи, след като вече си споменавал, че си си самодостаъчен и не си част от обществото? Кой трябва да ти бъде благодарен? Или трябва да си си само-благодарен?

преди 38 минути, Theros написа:

Ако е само болката, не следва ли, че трансформацията винаги е инициирана отвън? Дори да разширим обхвата на болката до страданието и състраданието, дали е само това катализаторът? При страданието мотивацията е егоистична - да се избегне собственото неудобство. При състраданието мотивацията е надличностна. Само че за да се задейства волята, за да си помръднеш пръстта дори, е нужно още нещо.

Дали става дума за страдание или състрадание, мотивацията е една и съща - намаляване на собственото неудобство, както го наричаш. Просто при състраданието се стремим да намалим страданието, което изпитваме ние от болката на някой друг. 

При всички положения, когато действаме за изгодата на някой друг, ние също имаме изгода от това - това е чувството на удовлетворение, което получаваме.  Т.е. в същността си, мотивацията пак е собствената ни изгода. Не е лошо, все пак е в ползва на обществото. 

преди 17 часа, Inana.. написа:

Аз не искам да критикувам позицията ти, само апелирам към логическа мисъл и анализ.

Точно това правя. Хората, който разбират взаимозависимото съ-възникване или факта, че никой не може да има свобода на избор отвъд причинно-следствените вериги, които обуславят избора, достигат до по-дълбоко ниво на саморефлексия*, защото не се лъжат, че имат свободна воля.

*Саморефлексията е способността на човек да анализира отразеното в него. Всякакви събития, външни и вътрешни стимули предизвикват отговор от човешкия мозък. Това са мисли, чувства и усещания. Осъзнатото наблюдение на нашите вътрешни процеси, техния анализ, промяна в поведението – това е саморефлексия.

преди 49 минути, Śūnyatā написа:

*Саморефлексията е способността на човек да анализира отразеното в него. Всякакви събития, външни и вътрешни стимули предизвикват отговор от човешкия мозък. Това са мисли, чувства и усещания. Осъзнатото наблюдение на нашите вътрешни процеси, техния анализ, промяна в поведението – това е саморефлексия.

Изключително малко хора се замислят и анализират 'отразеното в него'. Повечето хора изобщо не ги интересува да си направят самоанализ, саморефлексия или самооценка на действията си. 

Затова имаме дори и в този форум толкова много винаги негативни , асоциални и откъснати от реалноста хора!

преди 35 минути, Belefor написа:

Изключително малко хора се замислят и анализират 'отразеното в него'. Повечето хора изобщо не ги интересува да си направят самоанализ, саморефлексия или самооценка на действията си. 

Затова имаме дори и в този форум толкова много винаги негативни , асоциални и откъснати от реалноста хора!

Светът, в който живеем, е мрежа от безброй връзки, където всяко действие и явление се ражда от сложни и в голяма степен невидими причини и следствия. Хората, които разбират тази взаимозависимост — идея, кореняща се както в източните философии, така и в западния детерминизъм — постигат по-дълбоко разбиране на себе си. Те не се лъжат, че притежават свобода на избора, а вместо това се опитват да разберат контекста в който възникват решенията. Това откритие води до истинска саморефлексия, освободена от илюзията за автономна воля.  

Концепцията за взаимозависимото съ-възникване (пратитя-самутпада в будизма) подчертава, че нищо не съществува изолирано — всички феномени възникват благодарение на условия, създадени от други феномени. Например, едно дърво зависи от почвата, дъжда и слънцето, които от своя страна са резултат от други процеси. По подобен начин причинно-следствените вериги в детерминизма описват вселената като система от събития, свързани със закони на физиката и социалните влияния, които предопределят изборите ни. 

Когато човек приеме, че решенията му са плод на минали преживявания, културни норми и биологични фактори, той спира да търси оправдание в една абстрактната "свобода". Вместо да се възприема като изолиран автор на своите действия, той започва да анализира: "Какви външни и вътрешни влияния ме доведоха до този избор?". Този въпрос превръща саморефлексията в процес на разследване, а не на самооправдание. Например, гневът ни към някого вече не е просто "наш избор", а реакция, обусловена от предишни травми или липса на разбиране. 

Липсата на илюзия за свобода води до смирение. Ако нашите успехи са продукт и на външни фактори (подкрепа, късмет), гордостта намалява. Ако неудачите са резултат от обстоятелства, самокритиката се превръща в съчувствие към себе си. Освен това, разбирането, че другите също са "обусловени", поражда емпатия — нападащият ни човек вече не е "зъл по природа", а жертва на собствената си мрежа от причини. Така взаимоотношенията не се изграждат върху осъждане.

Срещу тази теза често се изтъква, че ако всичко е предопределено, няма смисъл от усилия, но е точно обратното — осъзнаването на взаимозависимостта подтиква към действие. Ако съзнанието ни е продукт на средата, то ние можем да пресъздадем средата, която ще оформи по-добри решения. Будистките практики за медитация или светските подходи за образование са примери за това как хората активно участват в промяната на своите "причинни вериги".  

Да приемеш, че свободната воля е илюзия, не е пораждащо отчаяние откритие, а ключ към автентично самопознание. Това разбиране превръща живота в съзнателно участие в мрежата от причини и следствия, където всеки избор, макар и обусловен, носи отговорност към себе си и околните. Хората, достигнали до това ниво на рефлексия, не се крият зад извиненията на "свободата", а поемат властта да преосмислят условията, които ги оформят. Така те не само виждат света по-ясно, но и стават негови активни съ-творци.

______________

Основната теза на текста е, че вярата в свободата на избора създава илюзия за изолирана автономия, която позволява на хората да оправдават действията си чрез абстрактното понятие "свободна воля", без да изследват сложния контекст на своите решения. Това води до повърхностни обяснения и самооправдания, които блокират дълбоката саморефлексия. Ето как става това:  

Когато човек вярва, че изборите му са изцяло негови и "свободни", той е склонен да използва тази вяра като оправдание, за да избегне анализ на реалните причини зад действията си. Това създава два проблема:  

Пренебрегване на контекста: Свободната воля се превръща в универсален отговор, който замества критичното мислене.  

Морална комфортност: Човекът се чувства "отговорен", но само на повърхностно ниво, без да разбира как вътрешни и външни фактори са го довели до избора.  

Пример 1: Служител, който постоянно закъснява на работа, може да каже: "Това е мой избор — просто не ми пука". Това оправдание игнорира възможни причини като хроничен стрес, липса на организация или дори подсъзнателно съпротивление срещу авторитетни фигури. Вярата в свободния избор му позволява да избегне сблъсък с тези неудобни истини.  

Пример 2: Родител, който крещи на детето си, може да твърди: "Така реших — това е моя воля". Но ако разгледа минали травми, умората или социалните модели на поведение, които е наследил, ще разбере, че "изборът" е резултат от сложна мрежа от влияния.  

Вярата в свободната воля често се използва за защита на егото. Когато хората се изправят пред последствията от действията си, те се обясняват с "реших така", за да запазят представата за себе си като рационални и контролиращи индивиди. Това пречи на личностния растеж.  

Пример 3 : Студент, провалил изпит, може да заяви: "Не се постарах достатъчно — това е моя вина". Въпреки че това изглежда като приемането на отговорност, всъщност е форма на самонаказание, която игнорира фактори като липса на подкрепа, неадекватни учебни методи или емоционални предизвикателства. Тук "свободният избор" става начин да се избегне работа върху системни слабости.  

Пример 4: Партньор, който е изневерил, може да твърди: "Просто исках да го направя". Такова обяснение крие подводни камъни като емоционална празнота, несвързаност с партньора или повторение на семейни модели на невярност.  

Когато човек отхвърли илюзията за свободна воля, той започва да търси корените на действията си в конкретни влияния. Това превръща саморефлексията в разследване, а не в оправдаване:  

Въпросите се променят: От "Защо аз избрах това?" към "Какви фактори ме накараха да избера това?".  

Отговорността става конструктивна: Вместо да се обвинява или оправдава, човекът идентифицира области за промяна.  

Пример 5: Човек, който се гневи в задръстване , вместо да каже "Това е мой избор", ще анализира:  

Външни фактори: Предишни конфликти с шофьори, претоварване на пътя.  

Вътрешни фактори: Ниско ниво на толерантност към стрес, неосъзнати страхове от загуба на контрол.  

Този подход води до решения като медитация, терапия или промяна на ежедневието, вместо да се повтаря цикълът на гнева.  

Вярата в свободата на избора не е безобидна — тя е психологически механизъм, който подхранва егоцентричното мислене и създава илюзия за контрол. Когато хората разберат, че изборите им са обусловени, те преминават от "Аз съм виновен" към "Какво ме е довело дотук?". Това не отнема отговорност, а я преформулира като възможност за промяна на условията, които оформят решенията. Така самооправданието се заменя с емпатия към себе си и другите, а животът става съзнателно участие в мрежата от причини и следствия.

с помощ от DeepSeek 

на 11.05.2025 г. в 8:24, Solly написа:

А можем ли свободно да избираме своите вярвания и кой път да следваме, ако всичко е детерминирано?

Някои приемат, че е възможно.

преди 5 часа, Greta Simmer написа:

1.Какво изпитваш ти, когато човека отсреща е благодарен? 2.Може ли да обясниш как мотивацията за благодарност те движи, след като вече си споменавал, че си си самодостаъчен и не си част от обществото? 3. Кой трябва да ти бъде благодарен? 4. Или трябва да си си само-благодарен?

1. Удовлетворение. 

3. Този който е поискал от мен нещо.

2. Тръгнах да споделям спомен, но е дълъг. => Резултата бе след като един относително непознат ме помоли за нещо и пожела да се отблагодари. Аз му отговорих, че не е нужно, но той настояваше. Та, не му счупих хатъра, но пожелах да е под формата на усмивка. => Е, по-хубава усмивка не бях виждал, а човекът не обичаше да се усмихва.  

Значи, благородството не е само характеристика на богатите. Много сиромаси са повече благородни от мнозина с богатство. Жестът няма как да споделя тук, т.е. най-хубаво е да видиш радостта на този на когото си му помогнал и не си пожелал насреща нещо. 

4. Е, аз съм благодарен само на родителите си, но те вече са мъртви, та, задочно, няма как да препредавам благодарностите към тях.  

 

преди 3 часа, Śūnyatā написа:

Основната теза на текста е, че вярата в свободата на избора създава илюзия за изолирана автономия, която позволява на хората да оправдават действията си чрез абстрактното понятие "свободна воля", без да изследват сложния контекст на своите решения. Това води до повърхностни обяснения и самооправдания, които блокират дълбоката саморефлексия.

Хм, лично аз не съм присъствала на такава случка - някой да използва "свободната си воля" като оправдание, пък било и пред себе си. Обикновено човек се оправдава точно с обстоятелствата. Много поздрави на дийп сийк ("кака Сийка"?) но малко е избягала от житейската достоверност. А ти й се връзваш. 

И въобще има някакво сляпо петно в теб точно върху противоречието между лишаването на съзнанието от агентивност и настояването, че ако осъзнае положението си на безучастен наблюдател, това може да го превърне едва ли не в "съ-творец" на средата. Потресаваща мисъл и логика, но ние сме ти свикнали вече )

Чудя се да се осмеля ли пак да попитам кое или какво е това самоактуализиращо се "себе"? Дай да го назовем, без значение дали го има или не. Защото без него заглавието на темата ти става заглавие на пародия с въпросителна в началото. 

преди 8 часа, marv написа:

Самозалъгването е част от пътя. Понякога е дори нужно — като временна защита.

Да, и може "себе-актуализацията" така формулирана и наречена, да е в дъното на само-залъгването. Макар че е законна и естествена част от пътя. 

преди 9 часа, marv написа:

Много точно казано — трансформацията изисква катализатор. Желанието, мечтите, философията, дори „позитивното мислене“ са само потенциална енергия. Те не задвижват процеса сами по себе си. А твоят въпрос – „Знаеш ли кой е катализаторът?“ – сочи към дълбока истина, която повечето хора избягват да погледнат в очите.

Позволи ми да предложа отговор, който стъпва върху наблюдение, преживяване и вътрешна работа:

Катализаторът на осъзнатата трансформация е болката.

Не всяка болка, разбира се. А тази, която те кара да се сблъскаш със самия себе си — с илюзиите, със страха, със старите програми. Болката е това, което разбива механичните защити на егото и поставя човека пред избор: да се свие още по-дълбоко… или да се събуди.

Защо именно болката?

Тя нарушава комфорта. Без това нарушаване човек няма причина да се променя.

Тя разклаща илюзиите. Докато всичко „върви“, човек вярва, че разбира и контролира.

Тя е нещо, което не можеш да игнорираш. Болката настоява, изисква внимание, пробужда въпроси.

Тя отваря вратата към дълбока вътрешна честност. Само когато си наранен, ставаш истински уязвим и отворен за ново възприятие. Но болката сама по себе си не е достатъчна.

Тя е катализаторът, но не е гаранция за промяна. Защото болката може да те пробуди или да те пречупи. Ключовата разлика идва от отговора на болката. И тук се връщаме към свободната воля – дали ще останеш в ролята на жертва, или ще я използваш като вход към осъзнатост.

Катализаторът на осъзнатата трансформация е болката, но самата трансформация изисква съзнателен отговор на тази болка и това вече е акт на свободна воля.

Невероятно ! Най-после да открия Резонанс и Висока Вибрация , ехо от Дълбока Осъзнатост ! 

Зададох ти тези въпроси , като ключови , контролни точки , за да Усетя дали е възможно да разбереш и Осъзнаеш какво визирам и дали имаме сходна картина и усещане за Дълбочина . 

Останах изключително впечатлена с каква лекота бе разчетен текста и въпросите ми и бе отговорено по същество - ясно , точно и коректно.

Да , Болката е един от Факторите , но не е достатъчна за да протече Трансформация .

Както се изразих и посочих , нужно е да има няколко Фактора , които да се сблъскат и да Произведат "Взрив " в Съзнанието , които да пометат Границите и Рамките на статуквото и да се отключи/ катализира  Естественият процес на Трансформацията .

Всяко едно човешко същество , всъщност е Енергийна Частица , облечена във Физически Носител .

Светът , които обитават всички тези облечени Енергийни Частици е едно Информационно поле , където същите тези Енергийни Частици се движат и създават Обмен помежду си . 

Обменът се осъществява Съзнателно и Несъзнателно - това е Важно да се отбележи .

Всяка една Енергийна Частица Притежава собствен заряд и Вибрира на съответна Честота .

Поради тази Причина хората са Различни и по Различен начин Възприемат Света / информационното поле , около себе си .

Да приемем , че това Информационно Поле , в което Частиците идват , облечени във ФН е просто една Програма , за да могат тези Енергийни Частици , чрез определена симулация да подобрят своята Честота и Вибрация и да излязат от Програмата с Подобрен и по-висок Капацитет на база симулацията , която Разгърне творческият потенциал и ще им даде Шанс да развият наличният си интегритет .

Нека изхождаме от тази Визия за Света и "обекта " , за да е по-смилаема картината и по-удобно Осъзната . 

Както споделих по-горе - Всички са със Различни Енергийни стойности и Капацитет , Различни Честоти и най-важното Различен "Предел " , които съизмерим с персоналният Комплекс от качества , възможности и стойности . 

Всяка една от тези Енергийни Частици , независимо от своят Предел и Потенциал влиза в "Програмата " с определен "сценарий " / Егрегор , който е необходим , за да се случи Трансформацията , която ще го изведе в следващото Ниво на Развитие .

Какво включва този сценарий ?   

Ами "пътна карта и компас " .  В каква социална клетка ще започне житейското си приключение , в каква среда ще се развие , с кои Нишки Енергийни ще се свърже , какво ще изведе и развие от срещата си с тях и т.н..

Подчертавам - Системата от Условия , Закони , Социални рамки , Морални ограничителни посоки и нравствени норми са еднакви за всички , къде по-слабо , къде по-силно , в зависимост в коя Социално целева клетка ще бъдеш поставен от изграденият ти персонален сценарий. 

Всяка една Енергийна Частица , обаче е с различен Предел !

Ако си чувал сентенцията - " На никому няма да се даде повече , отколкото може да Носи " - е , Вярна е . 

И визира това , което аз споделям , че на всеки Пределът е Различен . 

Едни Цял Живот могат да не Успеят да си стигнат Предела , а други го стигат и когато имат налице и Другите Фактори , образуващи Системата , която да Катализира Трансформация - то тя се случва .

Сама по себе си "Болката / Страданието " , не може да катализира процеса на Естествена Еволюция и Трансформация .

Кои са другите Фактори ? 

Опитност 

Зрялост 

Мъдрост 

Опитът натрупва в Енергийната Частица капацитет , разширява стойностите и усилва Енергията .

Зрелостта увеличава Силата и Дълбочината на тези енергийни стойности .

Мъдростта Счупва Окови и Граници .

Когато ги има налице и запълнят Предела и се появи събитие , явление , което Възпроизведе Болка и Дълбоко Страдание 

процесът "Избухва " и катализира Естественият механизъм на Трансформация .

Чувството е , че се Задушаваш - Тясно ти е в това Пространство , в това Битие , в този ФИЗИЧЕСКИ НОСИТЕЛ . 

Осъзнаваш , че имаш Нужда по-широк Хоризонт , Нови Настройки , че картината , в която си Пребивавал досега вече не е Твоята !

Осъзнаваш , че е нужна нова Актуализация , която да е съобразена с Новите ти Капацитет , Стойности и Съзнание , Вибрации .

Този Процес няма как да се случи нито в Духовни практики , нито в Духовни Теории , нито в празни Философии , нито в Припознаване на чужди Житейски Пътища и Познания . 

Това е Интимен , Персонален Път !  Подчертавам го - Личен персонален Път !

Никой не може да влезе в обувката на другият .

РЕЦЕПТА ЗА ТОЗИ ПРОЦЕС НЯМА ! 

Естествено , всеки е свободен да Припознае каквото му повелява Съзнанието и Вярва , в каквото смята , че ще бъде полезно за "Духовното му Пробуждане " .  Не е вредно , доколко е полезно е друга тема на разговор .

Приключението "Живот на Земята " е интересно до момента на Трансформация .

След това е тягостно , когато си завършил Смисълът да пребиваваш в "Програмата " .

Затова обичайно онези , които са извършили Трансформацията , с новият си поглед Избират Отшелничеството .

Когато Вибрациите започват да Трептят на Високи Нива , започваш да избягваш Ниското Енергийно поле .

Съвсем Осъзнато , разбира се , понеже изниква Дисонанс на Честотите .

 

 

преди 7 часа, Śūnyatā написа:

Точно това правя. Хората, който разбират взаимозависимото съ-възникване или факта, че никой не може да има свобода на избор отвъд причинно-следствените вериги, които обуславят избора, достигат до по-дълбоко ниво на саморефлексия*, защото не се лъжат, че имат свободна воля.

*Саморефлексията е способността на човек да анализира отразеното в него. Всякакви събития, външни и вътрешни стимули предизвикват отговор от човешкия мозък. Това са мисли, чувства и усещания. Осъзнатото наблюдение на нашите вътрешни процеси, техния анализ, промяна в поведението – това е саморефлексия.

В живота на хората има 2 Основни ИЗБОРА :

Да се Бориш или да се Предадеш !

Ти си Избрал вторият и затова си Припознал тази Кастрирана Идеология , с която да намериш Покой и Духовен комфорт .

Това е Твоят Избор и аз го приемам , но не го споделям .

Но мога да ти споделя една МЪДРОСТ - От ялово семе нищо не пониква . 

Толкова ....

преди 10 часа, Śūnyatā написа:

Саморефлексията е способността на човек да анализира отразеното в него.

това е поредния фейк. Няма такова нещо. Не може да се анализира нещо, което не се долавя. При положение че е поредната готова заемка, така става когато някой си подбира "по звучене" заемките без въобще да ги разбира и вниква, преди всичко заради некомпетентност...

САМОРЕФЛЕКСИЯТА е способността на човек да долови, различи и рефлектира на собствените си психични процеси - ментални и емоционални движения, динамика, постъпки, мотиви, реакции...

САМОРЕФЛЕКСИЯТА е всъщност ниво на автомониторинг, което при адекватна възможност за управление е "учебен  процес в който някой получава първична информация за себе си".

Много има докато се стигне до АНАЛИЗ. Анализа не е саморефлексия - той е далеч след нея и все пак да напомня че като всеки 'учебен процес' е нужно осмисляне, усвояване на умения и тяхното разширение.

Способността за чувствителност към собствените процеси изисква и известни психични и ментални дадености - няма как да се получи от всеки, по един и същ начин...

1. СПОСОБНОСТИТЕ се развиват вкл от учебния процес

2. нищо от всичко в описаното дотук не е емоционални процеси - по-скоро способността да се наблюдават " в себе си''... да се различат, да се вникне схемата им, после да им се повлиява - точно това се нарича ЕМОЦИОНАЛНА ИНТЕЛИГЕНТНОСТ. А това го не е само до "интелигентност", а и до още други способности и ниво в зрелостта.

Съвсем са си естествени напъните за възвеличаване на емоционалностите и чувствените аспекти - просто когато липсва другото, остава това, но то в основите си е напълно несъзнателно. То не се усвоява - то идва наготово, дори още преди раждането. Едното емоциониране е едно голо нищо - всички висши животни го могат, го правят... го изразяват, но по някаква причина ХОМО не е наречен "емоционалис", а САПИЕНС, означаващ друго - с което единствено като вид той притежава като потенциал.

Любителщината и популизмите въвеждат в заблуда че някой нещо си "разбира" - само защото някак си резонира фантазно на нещо си.... Но за да се схванат сериозните и дълбоки нечии размишления и отражения, е нужна сериозна компетентност и познавателна опитност. Иначе всеки дебил само щото повтаря философски думички, щеше да е гений. Ама не е. И се стига до тия бъркотии, както е поредната в цитатите на "кукльото на конци", който е с претенции че е опитен, осъзнаващ, мислещ, рационален, знаещ... А нищо от това няма покритие. Той е само пример - няколко други форумни "герои" водят същата битка със заблудите си.

Още през далечния 18 в. Дидро разсъждава за детерминизма. Тази дума, тогава, още не е влязла в речника, така че неговият герой е Жак Фаталиста, а не Детерминирания. Един епизод с Жак Фаталиста и неговия господар, който не си спомням добре, така че може и да си доизмислям, но нямам тома под ръка, е следният:

Жак и неговият господар са отседнали в хан. Техни съседи са разбойници. От подслушаните им разговори стават свидетели на нещо, заради което могат да ги убият. Господарят предлага да се местят, но Жак е спокоен- ще се случи това, което е предопределено. В ранни зори Жак буди господаря си и го принуждава да тръгнат на път. Господарят го повтаря- нали всичко е предопределено? (детерминирано). Жак му отвръща, че може би е предопределено и това, да тръгнат рано и да избегнат зло от разбойниците.

Така фатализмът (детерминизмът) на Жак, доведен до абсурд, прави волята му свободна. Той може да ПРАВИ КАКВОТО МУ ВОЛЯ ИСКА, с оправданието, че то е детерминирано.

Има един не- механицистичен поглед към детерминизма, който е статистически. Сподед него, причините пораждат конкретното следствие в някакъв процент от случаите. Защо на причината не се подчиняват всички хора? Ами защото имат свободна воля. 

Ето, сега, лихвите по влоговете са нулеви. Държавата е направила това за да стимулира някакво раздвижване на икономиката, хората да печелят с парите си, а не да ги държат в банки, където горят от инфлацията. Има Условия, дори причини за размърдване. Едни хора инвестират в бизнес, други си горят парите. Свободна воля, господа. Можем да се самоактуализираме и да не се самоактуализираме. Кеф ни.