Премини към съдържанието

Архивирана тема

Темата е твърде стара и е архивирана. Не можете да добавяте нови отговори в нея, но винаги можете да публикувате нова тема, в която да продължи дискусията. Регистрирайте се или влезте във вашия профил за да публикувате нова тема.

sprite

Какво е човекът ?

Препоръчан отговор


Какво е човекът?

Автор епископ Калистос Уеър

Публикувано изображение

Обикновено си мислим, че знаем кои сме. Но знаем ли всъщност в пълния и дълбокия смисъл кои сме? Един текст, който е много важен за православното разбиране на човешката личност, е Псалом 63:7 – “дълбочината на сърцето”. Това означава, че човешката личност е дълбока тайна. Има дълбини – или, ако предпочитате, висоти – вътре в мен, които аз разбирам твърде малко.

Кой съм аз? Отговорът на този въпрос съвсем не е очевиден. Моята личностност като човешко същество се простира надалеч в пространството и времето. И наистина тя преминава отвъд пространството в безкрайността и отвъд времето във вечността. Нашата човешка личностност е сътворена, но тя надхвърля сътворения порядък. Както се казва във 2 Петр. 1:4, аз съм призван да бъда “участник в божественото естество”. Аз съм призван да участвам, така да се каже, в нетварните енергии на Живия Бог. Нашето човешко призвание е теосис, обожение, обожествяване. Както казва св. Василий Велики, “Човешкото същество е твар, която е призвана да стане Бог.”

Това ми припомня разказа за грехопадението в началото на книга Битие, за обещанието на змията, която казва на Ева, “ще бъдете като богове” (Бит. 3:5). Иронията в този разказ е, че именно това е било намерението на Бога. Човеците наистина са били призвани към божествения живот. Но грехопадението се състои в това, че Адам и Ева самоволно са посегнали към онова, което Бог, в Свое време и по Свой начин, е щял да им даде като дар.

Пределите на нашата личностност са наистина много широки. Ние трябва да възприемем един динамичен възглед за това какво означава да бъдеш личност. Да бъдеш личност означава да растеш. Да бъдеш на път. И това пътуване е пътуване, което няма предели, което се простира до безкрай, което продължава дори на небето. Някои хора си представят небето като място, където човек не прави нищо особено. Обаче това със сигурност е заблуда. Със сигурност небето означава, че ние продължаваме да напредваме по Божията милост от слава в слава. Небето е цел, която няма край.

Св. Ириней отбелязва, “Дори и в бъдещия век винаги ще има нови неща, на които Бог да ни научи и винаги ще има нови неща, които да научим.” И така дори на небето ние никога няма да можем да кажем на Бога, “Всичко това вече го знаем.” Напротив, небето означава неспирно учудване и безкрайно откривателство. По думите на Дж. Р. Р. Толкин в “Хобит”, “И напред ни повеждат пътеките вечно.”

Има конкретна причина за това загадъчно и неопределимо естество на човешката личностност. И тази причина ни е дадена от св. Григорий Нисийски, който пиша през четвърти век. “Бог”, казва той, “е тайна напълно непостижима.” Ние човеците сме създадени по Божи образ. Образът следва да възпроизвежда особеностите на архитипа, на първообраза. Така че, ако Бог е непостижим, тогава човешката личност, създадена по Божи образ, е също така непостижима. Именно защото Бог е тайна, аз също съм тайна.

Споменавайки образа, ние достигаме до най-важния фактор в нашето човечество. Кой съм аз? Като човешка личност, аз съм създаден по образ Божи. Това е най-значимият и основен факт по отношение на моята личностност. Ние сме живи икони на Бога. Всеки един от нас е тварно проявление на Божието безкрайно и нетварно себепроявление. А това означава, че е невъзможно да разберем човешката личност отделно от Бога. Човеците откъснати от Бога вече не са автентични човеци. Те са суб-човеци (sub-human).

Ако загубим нашето усещане за божественото, ние загубваме с него и нашето усещане за човешкото. Това ние го виждаме много ясно от историята например на съветския комунизъм през 70-те години, които последват революцията от 1917 г. Съветският комунизъм се стреми да установи общество, в което съществуването на Бога да бъде отречено, а служението на Бога да се преследва и премахне. В същото време съветският комунизъм показва едно ужасяващо незачитане на достойнството на човешката личност.

Аз мисля, че тези две неща вървят заедно. Който утвърждава човека, утвърждава също и Бога. Който отрича Бога, отрича също и човешката личност. Човешкото същество не може да бъде разбрано правилно, ако не е съотнесено към божественото. Човешкото същество не е автономно, не е самодостатъчно. Аз не съдържам вътре в себе си своя смисъл. Като личност по Божи образ, аз соча винаги отвъд себе си към божественото царство.

Спомням си едно посещение през студентските си години в Оксфорд на архимандрит Софроний, ученика на св. Силуан Атонски. Той говори за Православието, след което последва дискусия. Към края председателстващият каза, “Имаме време само за още един въпрос.” Някой се изправи от дъното на залата и каза, “Отец Софроний, моля кажете ни – какво е Бог?” А отец Софроний отговори съвсем кратко, “Вие ми кажете – какво е човек?” Бог и човешката личност са две тайни, които са взаимосвързани, и никоя не може да бъде разбрана отделно от другата. “По образ Божи” означава, че има едно вертикално съотнасяне в нашата личностност. Ние можем да бъдем разбрани единствено в светлината на нашата връзка с божественото.

Но тогава нека да помислим за един друг момент. “По образ Божи” означава по образа на Троицата. Както казва св. Григорий Богослов, “Когато кажа Бог, аз разбирам Отец, Син и Светия Дух.” Това е, което ние като християни разбираме под Бог. Ние не разбираме Бога като поредица от абстракции. Ние разбираме Бога като три Личности. И това го виждаме много ясно от Символа на вярата. Ние започваме Символа, като казваме, “Вярвам в един Бог”. След това не продължаваме с думите, “Който е първопричина, Който е първична реалност, Който е основание на битието”. Така говорят много съвременни богослови. А казваме “Вярвам в един Бог . . . Отец, Син и Свети Дух”. Ние продължаваме, така да се каже, с конкретни личностни понятия.

Бог за нас е Троица. И ако ние сме по образ Божи, ние сме по образа на Триединния Бог. Какво означава това за нашето разбиране на нашата личностност? Нека да помислим първо за Троицата, а след това за себе си.

“Бог е любов” (1 Иоан. 4:8). А св. Иоан в същата глава казва, в стих 18, “В любовта страх няма, но съвършената любов пропъжда страха”. В истинската любов няма недостъпност, няма ревност. Истинската любов е открита, не затворена. Бог е любов. В любовта страх няма. И затова Бог не е любовта на един. Бог не е любов в смисъл на себелюбие, обърнато към себе си. Бог не е затворена единица. Бог не е единица, а съюз. Бог е любов в смисъл на споделена любов, взаимната любов на три Личности в едно.

Когато кападокийците през четвърти век описват Бога, една от техните ключови думи е кинония, означаваща общение или връзка. Както казва св. Василий в своя труд за Светия Дух, “Съюзът на Бога е в кинонията, взаимовръзката на Лицата.” Ето това е тогава, което ни казва учението за Светата Троица: Бог е споделена любов, а не себелюбие. Бог е откритост, взаимност, сплотеност, себеотдаване.

Сега да отнесем всичко това към човешките личности, създадени по образ Божи. “Бог е любов”, казва св. Иоан Богослов. А онзи голям английски пророк на осемнадесети век, Уилям Блейк, казва, “Човекът е любов”. Бог е любов, не себелюбие, а взаимна любов, като същото се отнася следователно и за човешката личност. Бог е кинония, връзка, общение. Това също е и човешката личност по тринитарен образ. Бог е откритост, взаимност, сплотеност, себеотдаване. Същото се отнася и за човешката личност, когато живее в тринитарния модус според божествения образ.

Има една много полезна книга от британския философ Джон Макмъри, озаглавена “Личности във връзка”, публикувана през 1961 г. Макмъри набляга върху това, че връзката изгражда личността. Той твърди, че не съществува истинска личност, ако няма поне две личности, които общуват помежду си. С други думи аз се нуждая от теб, за да бъда себе си. Всичко това е така, защото Бог е Троица.

От това следва, че характеризиращата човека дума не е “аз”, а “ние”. Ако непрекъснато казваме, “аз, аз, аз”, тогава ние не осъществяваме нашата истинска личностност. Това е изразено в поемата на Валтер де ла Маре, “Наполеон”:

Какво е светът, о войници?

Това съм аз:

Аз, този неспиращ сняг,

това северно небе;

войници, тази самота,

през която вървим,

съм аз.

Независимо дали историческият Наполеон е бил такъв или не, мисълта на де ла Маре несъмнено е вярна. Егоцентричността в крайна сметка е студенина, изолация. Тя е пустиня. Не е случайно това, че в Господнята молитва, образецът за молитва, който Бог ни е дал и който учи какви трябва да бъдем, думата “нас” се появява пет пъти, думата “наш” три пъти, думата “ние” веднъж. Но никъде в Господнята молитва не откриваме думите “мен”, “мой” или “аз”.

В зората на епохата на съвременната философия в началото на седемнадесети век философът Декарт изказва своята прочута мисъл, “Cogito ergo sum” – “мисля, следователно съществувам”. И следвайки този модел, множество дискусии от тогава са съсредоточени около понятието за себесъзнаване, самосъзнание. Но затруднението при този модел е в това, че не въвежда елемента на връзката. Затова вместо да казваме “Cogito ergo sum – мисля, следователно съществувам”, не трябва ли ние като християни, които вярват в Троицата, да кажем, “Amo ergo sum” – “обичам, следователно съществувам”? И дори нещо повече, не трябва ли да кажем, “Amor ergo sum” – “Обичан съм, следователно съществувам”?

Една съвременна поема, която особено обичам, от английската поетеса Катлийн Рейн, носи точно това заглавие – “Amo ergo sum”. Нека да цитирам няколко реда от нея:

Защото обичам,

слънцето лее лъчи златоживи

лее злато, сребро над морето.

Защото обичам,

зелена израства тревата, и папратите, и

облените в слънце прозирни дървета.

Защото обичам,

нощем реката се влива в съня ми

и хиляди живинки заспиват в мойта прегръдка,

спят бдейки и носят се в пълен покой.

Това е ключът към личността според тринитарния образ. Не изолирано себесъзнаване, а връзка във взаимна любов. По думите на големия румънски богослов о. Димитру Станилоае, “Доколкото аз не съм обичан, аз съм непонятен за себе си.”

Следователно, когато мислим за божествения образ, ние трябва да мислим не само за вертикалното измерение на битието ни като образ Божи; ние трябва да мислим също и за тринитарния аспект, което означава, че образът има хоризонтално измерение – връзка с моите ближни. Може би най-доброто определение за животното човек е “създание, способно на взаимна любов според образа на Бог-Света Троица”. И така ето същността на нашата личностност: съ-принадлежност; да живееш в другите.

Казаното от Христос в Неговата молитва към Отца на Тайната вечеря, несъмнено е от голямо значение за нашето разбиране на личността: “да бъдат всички едно: както Ти, Отче, си в Мене, и Аз в Тебе, тъй и те да бъдат в Нас едно” (Иоан. 17:21). Именно. Взаимната любов на трите Божествени Личности е видяна като образец за нашата човешка личностност. Това е жизненоважно за нашето спасение. Ние сме тук на земята, за да възпроизведем във времето любовта, която съществува във вечността между Отца, Сина и Светия Дух.

Това е адаптиран вариант на серия от лекции от епископ Калистос Уеър със заглавие “Човешката личност в православната духовност”, изнесени в Института за православни изследвания “Ийгъл Ривър” в Ийгъл Ривър, Аляска, през август 1998 г.

Източник:

OrthodoxyToday.org

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Думите са хубави, но не ми е ясно защо епископ ще изнася лекции по православие? Не трябва ли да си говори за католицизма? Или нещо са се объркали нещата. За първи път срещам духовно лице, което да се базира на художествени текстове. И не разбирам кое му дава основание да твърди, че Бог е щял да направи хората богове... по-скоро май го е страх да не получат безсмъртието и затова ги прогонва.

А относно конкретния въпрос бих използвала един разказ на Елин Пелин - "Чорба от греховете на отец Никодим". Човекът е съвкупност от бели и черни бобени зърна (добро и зло), които са най-често равен брой, т.е единоборство на противоположностите... Публикувано изображение

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Думите са хубави, но не ми е ясно защо епископ ще изнася лекции по православие? ...

Епископа е православен, разбира се :cheers:

"Bishop Kallistos is a Greek Orthodox bishop in Oxford, England, and during 1966 to 2001 he lectured in Eastern Orthodox Studies at the University of Oxford. His books include The Orthodox Church, The Orthodox Way, and The Inner Kingdom."

За първи път срещам духовно лице, което да се базира на художествени текстове.

Това е често срещана практика в православието. Може да посетиш някоя неделна служба за да се убедиш сама ;)

със Здраве :)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Посетих неделна служба, но освен задължителните молитви не чух друго. Нямаше проповед и отпратки към художествени текстове - явно не съм случила на свещеник. Публикувано изображение

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Посетих неделна служба, но освен задължителните молитви не чух друго. Нямаше проповед и отпратки към художествени текстове - явно не съм случила на свещеник. Публикувано изображение

Православието ни учи да търсим първо вината в себе си Публикувано изображение

със Здраве :yanim:


Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Човекът - това е нещото , което ще унищожи Земята...........

Е тя отдавна е унищожена Публикувано изображение

И мисля че много малко ни остава,да я досъсипем и да си идем и ние

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Е тя отдавна е унищожена Публикувано изображение

И мисля че много малко ни остава,да я досъсипем и да си идем и ние

За стжаление и аз смятам така

И все пак човекът може да бъде и полезен за Земята,макар че в днешни дни май не сме много полезни Публикувано изображение

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Човек е уникалното Божие творение.Бог е изваял в нас самият себе Си.В този смисъл, на тази Земя и смея да кажа в цялата Вселена, няма нещо, което да превъзхожда човека, освен Самият Бог. Човек е съчетание на Божието съвършенство, мъдрост, сила и красота.Човек прилича на Бога.За съжаление опорочен, унизен и паднал в робство.И затова можем само да се срамуваме.Ние не сме хората от Божия план.Бог е имал друг план и все още има друг план за нас.Следващия път, като се погледнете в огледалото, замислете се, дали предпочитате да сте на върха на еволюционната пирамида с приматите или да сте син или дъщеря на Всемогъщия.Защото това е Божият план за нас.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Човек е уникалното Божие творение.Бог е изваял в нас самият себе Си.В този смисъл, на тази Земя и смея да кажа в цялата Вселена, няма нещо, което да превъзхожда човека, освен Самият Бог. Човек е съчетание на Божието съвършенство, мъдрост, сила и красота.Човек прилича на Бога.За съжаление опорочен, унизен и паднал в робство.И затова можем само да се срамуваме.Ние не сме хората от Божия план.Бог е имал друг план и все още има друг план за нас.Следващия път, като се погледнете в огледалото, замислете се, дали предпочитате да сте на върха на еволюционната пирамида с приматите или да сте син или дъщеря на Всемогъщия.Защото това е Божият план за нас.

Чудесно написано!

Какво е човекът?

Обикновено си мислим, че знаем кои сме. Но знаем ли всъщност в пълния и дълбокия смисъл кои сме?

Цял живот ни трябва за това нещо...и пак няма да е достатъчен!

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Човек е уникалното Божие творение.Бог е изваял в нас самият себе Си.В този смисъл, на тази Земя и смея да кажа в цялата Вселена, няма нещо, което да превъзхожда човека, освен Самият Бог. Човек е съчетание на Божието съвършенство, мъдрост, сила и красота.Човек прилича на Бога.За съжаление опорочен, унизен и паднал в робство.И затова можем само да се срамуваме.Ние не сме хората от Божия план.Бог е имал друг план и все още има друг план за нас.Следващия път, като се погледнете в огледалото, замислете се, дали предпочитате да сте на върха на еволюционната пирамида с приматите или да сте син или дъщеря на Всемогъщия.Защото това е Божият план за нас.

alesys,защо слагаш Бога в клетка и му "връзваш ръцете",че човека е уникален е така,но че няма нещо което да го превъзхожда и то в цялата вселена е доста консервативно мислене,доста ограничи своя Бог.

Ще се огранича дори в земен план,като ти задам въпроса от твоята сфера.Ангелите не стоят ли по-високо от човека ,и ако човека стане Ангел,къде ще бъдат днешните Ангели и в какво ще са се превърнали те ?

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Човекът - това е нещото , което ще унищожи Земята...........

Ето една анимацийка,затова как човека я унищожава и после тръгва на лов за други планети. тук

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Ако не бяха чувствата му и стремежите,както и вярата му,че има бъдеще,а не само настояще-човекът щеше да е само една торба с л...йна...

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Миналото и бъдещето ги няма. Единствено реално е тук и сега.

Често обаче живеем с мечти и разочарования, някъде в миналото или някъде в бъдещето. Не пропускаме ли това, което е? Не пропускаме ли живота си, ако сме някъде другаде?

Какво е човекът?

Безкрайна, безгранична ясна светлина. Мъдрост, безстрашие, радост и любов. Това сме. Всичко друго е преходно. Може да звучи твърде абстрактно, но може и да се преживее.

Имаме потенциала да сме щастливи във всеки момент от живота си. Щастие, което не зависи от причини.

Същността ни е съвършенство. Това, което ни пречи винаги да преживяваме нещата така, са чувства като гняв, гордост, завист, ревност, алчност... и закостенелите ни идеи и навици.

Тялото и речта могат да бъдат инструменти за защита и помощ на другите.

Цялата радост на света произтича от желанието за щастие за другите,

цялата мъка на света произтича от желанието за лично щастие.

Шантидева

Будистки учител

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Може би човекът е някъкъв етап от някъкъв път нанякъде, но наистина и аз се убедих колко много губим като живеем в бъдещето и миналото. Понякога ми се струва, че губим и време в разсъжвения като това "Какво е човека?". Има една мисъл, която много харесвам: "Намерих себе си, едва когато спрях да се търся".

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

alesys,защо слагаш Бога в клетка и му "връзваш ръцете",че човека е уникален е така,но че няма нещо което да го превъзхожда и то в цялата вселена е доста консервативно мислене,доста ограничи своя Бог.

Ще се огранича дори в земен план,като ти задам въпроса от твоята сфера.Ангелите не стоят ли по-високо от човека ,и ако човека стане Ангел,къде ще бъдат днешните Ангели и в какво ще са се превърнали те ?

Не слагам Бог в клетка.Посочи ми това, което превъзхожда човека.Ангелите, пише за тях, че са служебни духове, изпратени да служат на тези, които ще наследят спасение.Да, днес и сега те ни превъзхождат в сила, знание и т.н.И тези им качества са впрегнати в служение на хора.Но човек беше създаден по Божия образ, не ангелите.Прави си изводите. :)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Но човек беше създаден по Божия образ, не ангелите.Прави си изводите. :whist:

"Бог е човешко творение. И поради това божествената природа е една плитка загадка.Човешката природа е дълбоката загадка"

Нанрей Кобори

:)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

"Бог е човешко творение. И поради това божествената природа е една плитка загадка.Човешката природа е дълбоката загадка"

Нанрей Кобори

;)

Аз пък мисля, че човек няма толкоз интелект да измисли Бога.Това чувство е първично в човека и даже инстинктивно.Може ли човек да има цялото знание?Не може.Но въпреки всичко казва: Няма Бог.От каква позиция?На всезнаещ?Това е смешно.Развитието на нашата научна мисъл ни е отвело само до една малка крачка извън нашата планета, в повечето случаи, кръжим около нея.Дори на Марс не можем да изпратим пилотиран кораб.С какъв акъл тогава казваме, че и спорим по отношение на съществуването на Бога?Аз казвам, не можем да отделим човека като човек от Бога, като Бог.Без Бог, нямаше да има човек.Бог самият, може да мине без човека.Но човека, не може да мине без Бога.Все пак, аз няма да споря за това, който иска да мисли както иска за себе си и по принцип за човека.Божият коментар беше: Стана твърде добре.Нямам какво да добавя.Честито Въкресение Христово.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Не слагам Бог в клетка.Посочи ми това, което превъзхожда човека.Ангелите, пише за тях, че са служебни духове, изпратени да служат на тези, които ще наследят спасение.Да, днес и сега те ни превъзхождат в сила, знание и т.н.И тези им качества са впрегнати в служение на хора.Но човек беше създаден по Божия образ, не ангелите.Прави си изводите. :clap:

Микроскопът ни показа и най-малките живи същества в капката вода, но не е изобретен още прибор, способен да открие по-висшите същества, обитаващи безграничните простори на Вселената.

А сега пък превърна и Ангелите в кучета служещи на човека,а също така и не са магарета за да бъдат впрягани.

Отвори съзнанието си за далечните светове,те всички са създадени по Божия образ а не само Ти.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Микроскопът ни показа и най-малките живи същества в капката вода, но не е изобретен още прибор, способен да открие по-висшите същества, обитаващи безграничните простори на Вселената.

А сега пък превърна и Ангелите в кучета служещи на човека,а също така и не са магарета за да бъдат впрягани.

Отвори съзнанието си за далечните светове,те всички са създадени по Божия образ а не само Ти.

Защо ми слагаш думи в устата?Прочети Новият Завет, какво пише там за ангелите и тогава говори.И да се повторя:Човека беше създаден по Божия образ, нищо друго.Не камъни, дървета, животни , птици, дори и ангели.Поне така пише в първите две глави на Библията.За този, който не вярва в написаното там, не виждам какво повече да коментирам.Какво има по другите светове, никой не знае.Освен Бог.За какво да си отворя съзнанието си е лична работа на всекиго.Какво има по далечните светове, едва ли самият ти знаеш, но ми препоръчваш нещо все пак.Благодаря./Ти, също си създаден по Божия образ.Както и всички пишещи тук.Когато кучето роди котенца или примерно гаргите измътят славейчета, тогава, ще повярвам, че човек се е пръкнал от камъните, амебите или каквото поискате там.Засега, вярвам на горенаписаното.Това е.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Защо ми слагаш думи в устата?Прочети Новият Завет, какво пише там за ангелите и тогава говори.И да се повторя:Човека беше създаден по Божия образ, нищо друго.Не камъни, дървета, животни , птици, дори и ангели.Поне така пише в първите две глави на Библията.За този, който не вярва в написаното там, не виждам какво повече да коментирам.Какво има по другите светове, никой не знае.Освен Бог.За какво да си отворя съзнанието си е лична работа на всекиго.Какво има по далечните светове, едва ли самият ти знаеш, но ми препоръчваш нещо все пак.Благодаря./Ти, също си създаден по Божия образ.Както и всички пишещи тук.Когато кучето роди котенца или примерно гаргите измътят славейчета, тогава, ще повярвам, че човек се е пръкнал от камъните, амебите или каквото поискате там.Засега, вярвам на горенаписаното.Това е.

Както и преди съм писал за да четеш новия завет и въобще Библията се нуждаеш от ключове или просто да разсъждаваш върху това,което четеш а не просто да си наизустяваш.Както виждам ти само четеш,потърси и други източници,които са обяснили примерно някой цитат от Библията,какво означава,не е нужно да го приемаш но все някъде ще намериш нещо което да ти отвори очите за нещо.

Знай че аз съм православен христянин,но отдавна съм изгубил вяра в църквата (като институция),колкото и пъти да съм питал някой от така наречените божи служители те ми отговарят с цитати от Библията,но аз искам да знам какво наистина се крие в този цитат и винаги си поставям въпроса -Защо ?

Една молба към теб,би ли ми разтълкувал какво означава "Човека беше създаден по Божия образ",но по нашироко,както ти го виждаш?Или се опитай да намериш някой друг източник,както ти решиш .

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Ако искаш се смей, но аз вярвам, че човек дори и външно прилича на Бога.Че човек е създаден по образ и подобие на Бога, според моето скромно мнение означава едно нещо.Аз имам деца.По какво те приличат на мен?Това е същото.Човек най-много прилича на Бога по своята творческа способност.Бог е Творец.За Него се казва, че извиква в съществуване, това, което не съществува.Той създаде Вселената от нищото.Човек може същото.Човек е способен да си представи нещо несъществуващо, да го планира, проектира и да му даде материален израз.Никое друго създание няма тази способност.Именно на тази ни способност дължим целият научно-технически прогрес.Човек прилича на Бога и по други неща, но те са предмет на друга дискусия, исках да посоча едно от всичките само.Исус е най-пълното откровение за Бога.Той дойде като човек на Земята, последния Адам, сещаш се.Той не дойде като ангел, нито някакво друго създание.И да кажа нещо още по-еретично.Исус Христос, Вечния Син на Бога, Той ни създаде нас хората, Той ни и изкупи обратно.Защото пише, че всичко е създадено чрез Него.Ние приличаме на Исус първо, Негово подобие сме.Още когато сме били създадени.В Библията има няколко стиха където се споменава малко за външния вид на Бога, по кокретно в Стария Завет. Аз си чета Библията и достатъчно друга литература.В този ред.Мисля, че само четенето на друга литература повече от Библията, води до погрешни изводи.Ключът към разбирането на Библията е създаване на взаимоотношения с нейния автор.Няма друг.А нейният автор е Святият Дух.Можеш да направиш връзката.Естествено, не знам всичко.Знам това, в което вярвам.Хора, които четат Библията със собствените си разбирания и преценки, влизат в погрешна посока.Бог никога не е планирал човек да стигне до Него със собствени сили.Това е невъзможно.Библията е духовна книга за духовни неща.В нея има неща, които са ясно казани и разбираеми за всеки, но има и такива, които са истински съкровища и за тях се копае надълбоко.Мисля, не откривам топлата вода.За църквата, споко, аз също съм на това дередже.Но не съм православен християнин, с тази разлика. ;)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Ако искаш се смей, но аз вярвам, че човек дори и външно прилича на Бога.Че човек е създаден по образ и подобие на Бога, според моето скромно мнение означава едно нещо.Аз имам деца.По какво те приличат на мен?Това е същото.Човек най-много прилича на Бога по своята творческа способност.Бог е Творец.За Него се казва, че извиква в съществуване, това, което не съществува.Той създаде Вселената от нищото.Човек може същото.Човек е способен да си представи нещо несъществуващо, да го планира, проектира и да му даде материален израз.Никое друго създание няма тази способност.Именно на тази ни способност дължим целият научно-технически прогрес.Човек прилича на Бога и по други неща, но те са предмет на друга дискусия, исках да посоча едно от всичките само.Исус е най-пълното откровение за Бога.Той дойде като човек на Земята, последния Адам, сещаш се.Той не дойде като ангел, нито някакво друго създание.И да кажа нещо още по-еретично.Исус Христос, Вечния Син на Бога, Той ни създаде нас хората, Той ни и изкупи обратно.Защото пише, че всичко е създадено чрез Него.Ние приличаме на Исус първо, Негово подобие сме.Още когато сме били създадени.В Библията има няколко стиха където се споменава малко за външния вид на Бога, по кокретно в Стария Завет.

Аз си чета Библията и достатъчно друга литература.В този ред.Мисля, че само четенето на друга литература повече от Библията, води до погрешни изводи.Ключът към разбирането на Библията е създаване на взаимоотношения с нейния автор.Няма друг.А нейният автор е Святият Дух.Можеш да направиш връзката.Естествено, не знам всичко.Знам това, в което вярвам.Хора, които четат Библията със собствените си разбирания и преценки, влизат в погрешна посока.Бог никога не е планирал човек да стигне до Него със собствени сили.Това е невъзможно.Библията е духовна книга за духовни неща.В нея има неща, които са ясно казани и разбираеми за всеки, но има и такива, които са истински съкровища и за тях се копае надълбоко.Мисля, не откривам топлата вода.За църквата, споко, аз също съм на това дередже.Но не съм православен християнин, с тази разлика. :whist:

Благодаря ти за отговора alesys.

Няма да коментирам повече, не искам да се впускам в спорове ,с които няма да постигна нищо.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

И аз благодаря.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Човече е свръхчовекът

Архимандрит Юстин Попович

Приятели, вгледайте се в основните принципи на европейския хуманистичен прогрес, в неговата метафизика. Нима не виждате, че тази култура системно притъпява в човека усещането за безсмъртие, докато не го притъпи съвсем и той не каже: "Тяло съм и само тяло." А това означава: смъртен съм и само смъртен. Така хуманистична Европа живее под мотото: Човекът е смъртно същество. Това съзнание постепенно ражда убеждението, че смъртта е необходимост. Смъртта - необходимост?! Има ли нещо по-оскърбително и по-подигравателно? Оказва се,че най-големият враг на човека всъщност му е необходим! Нима в това има логика, макар и най-слаба, дори детинска?

Хуманистичният човек е опустошен, страшно опустошен, защото от него е прогонено съзнанието за лично безсмъртие ... Позволете ми едно парадоксално сравнение: мисля, че някои животни са по-близо до вечността и безсмъртиетов своите желания от човека на европейския хуманистичен прогрес. Повяхнал, овеществен, дегенерирал, хуманистичният човек е напълно прав, когато провъзгласява чрез своите мъдреци, че е произлязъл от маймуната. Веднъж изравнен с животните по произход, защо да не се изравни с тях и по морал? Дори грехът и престъплението се считат от модерното правосъдие за неизбежност в обществото и природна необходимост. ... Не би могло да бъде различно, защото само усещането за безсмъртие може да роди морал по-висш от животинския нагон.

Приятели, срещу така разбирания хуманистичен прогрес и неговия човек стои Христовият човек и неговата вяра в безсмъртието. Побеждавайки греха и смъртта, Христовият човек преминава в този живот през три главни периода в християнското си развитие: раждане в Христа, преображение в Христа, възкресение в Христа. Крайната цел на неговата борба е да възкръсне с Христа. А това означава да победи смъртта. В очите ви виждам въпроса: как се постига това в тази воденица на смъртта, каквато е нашата земя?

"Какво е безсмъртието? - пита великият християнски философ св. Ефрем Сирин. "Безсмъртието е усещане на Бога." Да усещаш Бога, означава да се чувстваш безсмъртен. Безсмъртието е да усещаш Бога в себе си постоянно, във всяка мисъл, във всяко чувство, във всяка постъпка. Ако от душа си повярвал във възкръсналия Богочовек това означава, че вече си победил смъртта, защото Той е казал: "Който вярва в Мене, има живот вечен,.. преминал е от смърт в живот..."

След като повярва във възкръсналия Богочовек, човекът започва да става човек, защото се освобождава от греха и смъртта и придобива чувство за безсмъртие. Затова Възкресението на Христос е най-съдбоносното събитие в историята на света, от него зависи непреходната, божествената стойност не само на отделния човек, но и на всички хора.

Ето това е християнската философия на прогреса, това е нашият отговор на въпроса: Що е прогрес? Нищо друго освен преодоляване на смъртта.

Ние живеем на географския и духовен паралел между два свята, между две култури, между Изтока и Запада. Душата на народа ни е пратена на този свят и й е казано: живей на острието на меча! Може ли да се живее по този начин без опасност за живота? И не трябва ли при такъв жребий очите ни да са незаспиващи и цялото ни същество да бди?

От една страна, метежният Запад привлича душата ни със своя магнетизъм, а от друга, спокойният Изток ни мами с тайнствената си красота. Под излъсканата кора на Запада тътнат вулканични противоречия; под грапавата кора на Изтока шумят богожадуващи бездни на духа. Тези два свята ни разкъсват. Накъде да тръгнем: на Изток или на Запад?

Душата ни трябва да бъде херувимски прозорлива и серафимски слуховита, за да може да тръгне и върви по пътя, който не ще и донесе смърт. Не казвай, нека се раздели душата на народа, нека половината тръгне на Изток, а другата на Запад. Приятелю, може ли окото да вижда ако го разделиш? Може ли сърцето ти да усеща, ако го разсечеш? Може ли да просъществува царство, ако се раздели?

ЦВ, Брой втори за 1998 година

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Човекът - това е нещото , което ще унищожи Земята...........

Абсолютно съм съгласен с теб!!! БРАВО!!! ;):lol6:;)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

×
×
  • Добави ново...

Информация

Поставихме бисквитки на устройството ви за най-добро потребителско изживяване. Можете да промените настройките си за бисквитки, или в противен случай приемаме, че сте съгласни с нашите Условия за ползване