Човекът - това е най големият враг на човека !!!

Човекът - това е най големият враг на човека !!!

Защо мислиш така ?

Защо мислиш така ?

Защото се самоунищожаваме...нас самите, природата около нас, другите хора...Това което човек може да направи сам на себе си, аз мисля, че и цял свят не може да му го стори ! Иначе, по принцип, човекът е даденост, част от една голяма система и забележи, че той е най големият разрушител в този механизъм. Дори природата е благосклонна към човека - стихиите минават и каквото и да стане, след тях винаги остава нещо ! Така е било от както свят светува...Но, човекът винаги, бавно и славно, ежедневно руши света около себе си! Ще ти дам няколко примера - строим къщи, вили, хотели, но рушим природата си ; трупаме пари и състояния, за сметка и на гърба на други хора / няма проблем /, богати сме, известни сме, но здрави ли сме, а щастливи ли сме, нормални и сплотени семейства ли имаме ??? Наливаме се с алкохол, да притъпим умората от изминалия ден, друсаме се, за да ни е хубаво, но се превръщаме в ходещи развалини! Взимаме домашни любимци, затваряме ги в клетки, храним ги под час и нарушаваме баланса на естествената им среда...както и да е. В крайна сметка човек иска всичко, с цената на всичко, за сметка на себе си и всичко заобикалящо го ! Съжалявам, че мисля така, но за мен това е реалността - човекът, е най големия враг на човека !

Защото се самоунищожаваме...нас самите, природата около нас, другите хора...Това което човек може да направи сам на себе си, аз мисля, че и цял свят не може да му го стори ! Иначе, по принцип, човекът е даденост, част от една голяма система и забележи, че той е най големият разрушител в този механизъм. Дори природата е благосклонна към човека - стихиите минават и каквото и да стане, след тях винаги остава нещо ! Така е било от както свят светува...Но, човекът винаги, бавно и славно, ежедневно руши света около себе си! Ще ти дам няколко примера - строим къщи, вили, хотели, но рушим природата си ; трупаме пари и състояния, за сметка и на гърба на други хора / няма проблем /, богати сме, известни сме, но здрави ли сме, а щастливи ли сме, нормални и сплотени семейства ли имаме ??? Наливаме се с алкохол, да притъпим умората от изминалия ден, друсаме се, за да ни е хубаво, но се превръщаме в ходещи развалини! Взимаме домашни любимци, затваряме ги в клетки, храним ги под час и нарушаваме баланса на естествената им среда...както и да е. В крайна сметка човек иска всичко, с цената на всичко, за сметка на себе си и всичко заобикалящо го ! Съжалявам, че мисля така, но за мен това е реалността - човекът, е най големия враг на човека !

Има и такива хора, каквото описваш.

Но има и други.

Можем да променим света като променим себе си.

Като мислим повече за другите отколкото за себе си.

Можем да бъдем добър пример.

Само ако поискаме.

Има и такива хора, каквото описваш.

Но има и други.

Можем да променим света като променим себе си.

Като мислим повече за другите отколкото за себе си.

Можем да бъдем добър пример.

Само ако поискаме.

Съвършено прав си...САМО АКО ПОИСКАМЕ... как хубаво звучи !

Лошото е, че разрушителите са много повече и не са хората, за които говоря, а са масовата част !

А, как бих искала да има повече от тези, за които, ти споменаваш, защото една птичка - пролет не прави !

Пролетта идва с една птичка, с едно кокиче с един топъл повей.

Пролетта идва с една птичка, с едно кокиче с един топъл повей.

Но природата не спира да загива, защото има шепа природозащитници, нито болните от рак оздравяват, защото някой се бори срещу тютюнопушенето, човекът е враг на себе си, дори защото стои сред пушачи и яде зеленчуци пълни с нитрати...

Човекът ли?!? Хм, това което ми идва на ум когато чуя думата човек е "безрасъдие", човек е създаден от Господ за да твори ... а не да руши. Това което правим ние е тъкмо обратното на "мисията" с която сме изпратени. Човекът всъщност трябва да бъде превирнат в човек с главно Ч до тогава е просто същество ... Друга дума която ми идва на ум е самонадеяност ... до такава степен са самонадеяни много хора в наше време, че забравят че не са толкова велики за каквито се смятат ....

Самонадеяността си е част от човека.Не можеш да я изкорениш.Това е една от чертите му.В природа естествения подбор елиминира самонадеяните.В човешкото общество-оцеляват и придават гените си нататък

Човека е консуматор.... консумира, идей, енергия, пространство, време, всякакви ресурси! От друга страна е творец, надарен да използва наличните оскъдни ресурси и да ги превъплати във формите на фантазията си! Човека е понятие, изложено за да осмисли живота ни, само Господ знае, как точно се титуловаме и дали всичко, което сме съградили е реално или не, както и това което ползваме също!?

Алберт Айнщайн умира и пристига на небето. Тъй като е VIP, посреща го самият Господ: - Добре дошъл, Алберт! За нас е чест, такъв велик учен, каква велика формула измисли! А Айнщайн казва: - Остави я моята формула, аз цял живот чакам този миг, та да видя твоята формула, онази, по която направи човека. Дай да я видя, моля! Господ се дърпа: - Това са стари работи, нищо интересно няма, какво толкова... Но след дълго настояване на Айнщайн, Господ му подава едно смачкано листче: - Ето я тази формула. Айнщайн чете внимателно, изведнъж се сепва и казва: - Но, Господи, тук има грешка?! - Е, точно това, де...

Алберт Айнщайн умира и пристига на небето. Тъй като е VIP, посреща го самият Господ:

- Добре дошъл, Алберт! За нас е чест, такъв велик учен, каква велика формула измисли!

А Айнщайн казва:

- Остави я моята формула, аз цял живот чакам този миг, та да видя твоята формула, онази, по която направи човека. Дай да я видя, моля!

Господ се дърпа:

- Това са стари работи, нищо интересно няма, какво толкова...

Но след дълго настояване на Айнщайн, Господ му подава едно смачкано листче:

- Ето я тази формула.

Айнщайн чете внимателно, изведнъж се сепва и казва:

- Но, Господи, тук има грешка?!

- Е, точно това, де...

Това определено ми хареса...

Скоро на този въпрос отговорих следното: Аз не знам какво е човека.Мога само да предполагам. Както и коня не знае какво е коня ,той ,знае че му е хубаво да тича сред гората ,знае че трябва да отгледа поколението си ,знае че когато човека му каже да спре трябва да спре ,но защо?- не знае. Виж човека знае доста повече за коня от самия ,него за себе си. Така че аз мога да си мисля че знам какво съм аз,но вероятно други знаят много повече за мен и то неща за които дори не съм предполагала. Така че да се даде определение на понятието "човек" е най -малкото невъзможно. Невъзможно за нас самите разбира се. Успех в търсенията на отговора

Човека ли? Мммм...ще кажа само: Човеци много хора малко! Тълкувайте го както си искате...

За общото между снежния човек и огъня

Има една приказка на Джани Родари за снежния човек и кучето. Децата направили снежен човек на двора. Той си говорел с вързаното там куче за това, че няма по-голямо щастие в живота от силния студ. Но когато се свечерило, видял през прозореца запалената в къщата камина и усетил в себе си нещо странно: закопнял да бъде вътре и да се сгуши до огъня.

Снежният човек все повтарял, че иска да бъде при камината, че само тогава ще намери покой, а кучето го слушало и мислело, че новият му приятел полудява.

Дошла пролетта. Снежният човек се разтопил. Оказало се, че децата са сложили в него лопатката за пепел от камината. Тази лопатка, скрита във вътрешността му, така непреодолимо влечала човека от сняг към огъня на камината, че дори и най-суровият студ не му носел радост.

Говорим за цел, говорим за смисъл, за себереализация. Отговорът е в онова, което носим в себе си и ни определя, което е същността ни и крайната цел на живота ни: Божият образ и подобие. Него трябва да разкриваме, него трябва да развиваме и оделотворяваме, да следваме високото си назначение, да се богоуподобяваме.

Божията искрица в нас винаги ще ни напомня кои сме всъщност, ще тегне към Небето и не ще ни дава покой, докато не се сгушим до своя Създател. "Неспокойно е сърцето ни, докато не си почине в Тебе, Господи" - казва блаж. Августин.

Разбира се, винаги ще се намерят хора като онова куче, вързани и ограничени от веригата на своите страсти и суетни стремежи, които ще ни възразяват, че е лудост да копнеем по Бога, вместо да си "живеем живота", ще ни убеждават, че вярата ще ни ограничи, ще ни обезличи, ще ни ограби... Но техните разбирания се определят от дължината на веригата, към която са привързани.

За хората, които живеят без Бога, по свое усмотрение, животът е непонятен, безсмислен, случаен. Защото дотолкова сме щастливи и удовлетворени, дотолкова животът ни има смисъл, доколкото сме Божии, доколкото напредваме по пътя към богоуподобяване.

Александра Карамихалева

Човека ли? Мммм...ще кажа само:

Човеци много хора малко!

Тълкувайте го както си искате...

Точно обратно е : хора много - човеци малко.

Човек е това, което е избрал да бъде.

Редактирано 5 юли 200718 г. от Ken (преглед на промените)

Точно обратно е : хора много - човеци малко.

Човек е това, което е избрал да бъде.

Не мога да се съглася.Човек а общото название на всеки 1 от нас, но хора са само тези който наистина се държат като разумни същества!!!

Човека е биологичен вид който в непрекъсната борба със заобикалящата го среда е успял да се изкачи на върха на хранителната пирамида. Благодерение на придобитите си качества е достигнал днешното си ниво на популация и се е разпозтранил на територията на цялото земно кълбо ... а приматите от които е произлязъл, днес могат да се съберат на един стадион. До днес е доказал че е толкова устойчив вид колкото са плъховете, хлебарките и врабчетата. До тук браво на него, за в бъдеще не знам.

Човекът е безпомощно същество, което търси помощ навсякъде другаде, но не и в себе си...

Редактирано 6 юли 200718 г. от vboychev (преглед на промените)

Човекът е безпомощно същество, което търси помощ навсякъде другаде, но не и в себе си...

Ако не могат да я намерят, затова търсят, чужда.

Ако не могат да я намерят, затова търсят, чужда.

Не е срамно да поискаш помощ, глупаво е ако ти я откажат...

И въпреки това, по добре да помолиш за помощ, отколкото да си блъскаш главата сам !

Не е срамно да поискаш помощ, глупаво е ако ти я откажат...

И въпреки това, по добре да помолиш за помощ, отколкото да си блъскаш главата сам !

Съгласен съм

Един път да сме на едно мнение.

Съгласен съм

Един път да сме на едно мнение.

Ееееееееееее, време беше !!!

Ееееееееееее, време беше !!!

Дам така е

ИВАНКА МЛАДЕНОВА: ЧОВЕКЪТ ИМА СЕДЕМ ТЕЛА

Когато посещаваме църквите, ние виждаме изобразените светии с ореол около главата.

Но едва ли знаете, че всеки от нас има такъв ореол, не само светиите.

Ние, хората, сме космически създания. Ние притежаваме способността да мислим, но няма такъв орган в нашето физическо тяло, който да изработва мислите. Нашите мисли идват отвън и без да има специална подготовка, човек не може да спре и да преустанови притока на мисли в главата си.

Ние всички знаем, че имаме подсъзнание, или да го наречем биологичен компютър, но в тялото ни няма такъв орган. Ако искаме да го обясним по-образно, ето как изглеждат нещата: представете си руските матрьошки (всички сме ги виждали), които са съставени от няколко тела, вкарани едно в друго.

Така е и при нас, хората. Досега науката е установила шест човешки тела, които съставляват едно цяло.

ФИЗИЧЕСКОТО ТЯЛО – ВИДИМАТА ПЛЪТ

Това е нашата видима плът. Физическото тяло е химическа фабрика за преработката на едни елементи в други. От всичко, което ние изяждаме, само 1,5 процента отиват за нашата жизнеспособност. И когато в тялото ни се появи болест, това означава, че в работния ритъм на фабриката се е случил пробив. И когато ни предписват недостигащите в организма елементи, тогава още повече се нарушава работата на организма. Това е така, защото органът, изработващ тези елементи, е атрофирал от безделие. И ако човек не реши сам да промени храненето си, физическото натоварване, дишането и най-вече - начина си на живот и мислене, то на всяка цена ще получи хронично заболяване и ще стане зависим от страничните елементи.

ЕФИРНОТО – НЕВИДИМАТА ОБВИВКА

То е разположено по контурите на физическото тяло и е като своеобразна невидима обвивка, леко издаваща се навън. Ефирното тяло е свързано пряко с физическото и с неговото състояние. Лечението на това тяло става чрез масаж, чрез въздействие върху физически активните точки, с прочистване на каналите, чакрите и накрая чрез специално дишане.

Ефирното тяло отговаря и за сексуалната енергия, която трябва да се използва правилно.

ВИТАЛНОТО ТЯЛО – ЖИЗНЕНАТА СИЛА

Това е тялото на жизнената сила. Точно това тяло страда от умора, слабост, страх, гняв. С една дума - страда от недостиг на жизнени сили. Затова тази жизнена сила трябва да се събира и натрупва чрез физически упражнения, чрез укрепване на волята. Трябва да се загърбят вредните навици. За да бъде здраво виталното тяло, човек трябва да следва пътя на Доброто. Не трябва да се подчиняваме на волята на другите хора, защото чрез виталното тяло се осъществява въздействието на магиите и уроките. На виталното тяло въздействат колебанията в слънчевата активност и в лунните цикли.

Виталното тяло е основата на жизнеспособността на целия организъм, затова то трябва да бъде пазено чрез активност, самоконтрол и дори разкрепостеност. То може да бъде запазено, ако не допускате стресовете и силните преживявания през него.

АСТРАЛНОТО – СЪРЦЕТО НА ЧОВЕКА

Това е сърцето на човека и отговаря за възвишените чувства, затова в него трябва да преобладава любов към всички същества. И когато човек проявява благородство, любов към ближния и преданост към висшите същества чрез молитва, користта, завистта, ненавистта в човека се заглушават.

Астралното тяло е свързано с ангели и става по-голямо, когато човек върши Добро.

МЕНТАЛНОТО ТЯЛО – НАШИЯТ УМ

Менталното тяло е нашият ум. То се подчинява на кармичната тенденция и представлява един вид карта на света, т.е. на всичко, което е известно на човека. Със своя житейски опит ние разширяваме картата на света и получаваме по-високодуховни мисли.

Мислите се стремят да се материализират и около 5 на сто от хората “черпят” информация от единно информационно поле в Космоса. Те движат нашата цивилизация напред, създавайки чрез своите мислоформи съвършено нови неща - самолети, кораби, градове и т.н.

Когато човек зацикли на някаква идея и е уверен, че може да постигне всичко, Космосът идва да му помогне. Той го прави гений.

КАУЗАЛНОТО – КАРМИЧНАТА ПРОГРАМА

В това тяло се намира кармичната програма, т.е. опитът от всички минали животи. Понятието “карма” съответства на понятието греховност и възмездие за нашите неправилни действия, т.е. каквото посееш, това ще пожънеш.

Кармата е дълг, който човекът трябва да плати в банката на сатаната за греховете си. И целта на живота на човека е да изкупи, да “обработи” своята карма към по-добро. Нашите болести и неприятности ни се дават за изгаряне на кармата, т.е. нейните остатъци от минали животи и лошите постъпки от този живот.

Човек трябва да знае това и да бъде психологически готов за него: не падайте духом при неуспехите. Вярвайте в добрия изход при болестите, не роптайте, не търсете виновни, а вършете добро.

НИРВАННОТО ТЯЛО – ЦЯЛОСТНАТА ХАРМОНИЯ

С това си тяло човек се свързва, когато “приведе самия себе си” в хармония, когато разтвори своето съзнание и разтваряйки своето “аз”, се открие на Всевишния.

ПО ЦВЕТА НА АУРАТА МОЖЕ ДА СЕ ОПРЕДЕЛИ ФИЗИЧЕСКОТО СЪСТОЯНИЕ

Всички тези тела, които изброихме, съставляват този ореол, който е изобразен на иконите. Ето това е аурата на човека и колкото по-обемна и обширна е тя, толкова по-здрав е човекът.

Аурата има и различни цветове. По цвета й може да се определи физическото състояние на човека. Ако своеобразният пашкул (аурата) е оранжев и плътен, човек е абсолютно здрав; ако е син, състоянието му е добро. Ако обаче пашкулът е сгърчен и сив - то тогава може да се каже, че болният бавно угасва и трябва да се заеме с лечение, като отстрани от аурата си лошите същности.

АКО ЧОВЕК НЕ СИ ПОМОГНЕ САМ, И БОГ НЕ МОЖЕ ДА МУ ПОМОГНЕ

Накратко казано, човек - това е Дух, който чрез Душата владее тялото. Духът е семе, хвърлено в почвата-Душа, и ако семето е било положено с любов, то ще израсне силно растение-Тяло, което също ще даде добри семена в бъдеще.

Духът и Душата са невидими и безсмъртни. Те съществуват на ниво чувства. Видимото физическо тяло е смъртно, а смъртта е само отбелязване на изминат етап от пътя на превъплъщението на Духа.

Нашата Душа е тази “отворена книга”, в която са записани всички наши действия.

Ако човек е създаден по образ и подобие на Бог, той е длъжен да твори, както и Бог, със силата на своите мисли. И може да лекува своето физическо тяло също чрез силата на мислите - внушението и самовнушението.

Затова трябва да знаем, че човек е здрав дотолкова, доколкото самият той го желае.

И ако човек не започне да си помага сам, и Бог не може да му помогне.

източник http://www.bulpress.net