Летачите, извънземните пришълци поробили хората

[Гости mecholari]

Написах тези цитати от Евангелие подарено ми на улицата. И това е защото не вярвам в случайността. А днес на улицата ми подариха една брошурка "Кой в действителност управлява света"? И там ми обърнаха вниманието към тези цитати.

А иначе съм чел Библията в изданието от 1992 г. Имам я в електронен вариант. И ето неща от нея:

ПЪРВО СЪБОРНО ПОСЛАНИЕ НА СВЕТИ АПОСТОЛ ИОАНА БОГОСЛОВА

ГЛАВА 3.

1. Вижте, каква любов ни е дал Отец - да се наречем чеда Божии и сме. Затова светът не ни знае, защото Него не позна.

10. Чедата Божии и чедата дяволови се познават тъй: всякой, който не върши правда, не е от Бога, също и който не обича брата си.

11. Защото такова е благовестието, което чухте изпърво, - да любим един другиго,

12. не както Каин, който беше от лукавия и уби брата си. А защо го уби? Затова, че неговите дела бяха лоши, а братовите му - праведни.

13. Недейте се чуди, братя мои, ако светът ви мрази.

14. Ние знаем, че преминахме от смърт в живот, защото обичаме братята; който не обича брата си, пребъдва в смърт.

15. Всякой, който мрази брата си, е човекоубиец; и знаете, че никой човекоубиец няма вечен живот, който да пребъдва в него.

16. Любовта познахме по това, че Той положи за нас душата Си: и ние сме длъжни да полагаме душите си за братята.

ГЛАВА 2.

10. Който обича брата си, той пребъдва в светлината, и в него няма съблазън.

11. А който мрази брата си, той се намира в тъмнината, и в тъмнината ходи, и не знае накъде отива, защото тъмнината е ослепила очите му.

12. Пиша вам, чеда, защото ви са простени греховете заради Неговото име.

13. Пиша вам, бащи, защото познахте Оногова, Който е отначало. Пиша вам, момци, защото победихте лукавия. Пиша вам, момчета, защото познахте Отца.

14. Писах вам, бащи, защото познахте Оногова, Който е отначало; писах вам, момци, защото сте силни, и Божието слово пребъдва във вас, и победихте лукавия.

15. Не обичайте света, нито което е в света: ако някой обича света, той няма любовта на Отца.

16. Защото всичко, що е в света - похотта на плътта, похотта на очите и гордостта житейска, не е от Отца, а от тоя свят.

Библия

Глава 14

30. Няма вече много да говоря с вас, защото иде князът на тоя свят, и в Мене той няма нищо.

Глава 16

7. Аз обаче ви казвам истината: за вас е по-добре Аз да си замина; защото, ако не замина, Утешителят няма да дойде при вас; ако ли замина, ще ви Го пратя;

8. и Той, като дойде, ще изобличи света за грях, за правда и за съд:

9. за грях, че не вярват в Мене;

10. за правда, че Аз отивам при Отца Си, и няма вече да Ме видите;

11. а за съд, че князът на тоя свят е осъден.

[N e o]

Мечолари,имаш сериозен съперник

[Алморот]

10 Най-после, заяквайте в Господа и в силата на Неговото могъщество.

11 Облечете се в Божието всеоръжие, за да можете да устоите срещу хитростите на дявола.

12 Защото нашата борба не е срещу кръв и плът, но срещу началствата, срещу властите, срещу духовните сили на нечестието в небесните места.

13 Затова вземете Божието всеоръжие, за да можете да противостоите в злия ден, и, като надвиете на всичко, да устоите.

14 Стойте, прочее, препасани с истина през кръста си и облечени в правдата за бронен нагръдник,

15 и с нозете си обути с готовност чрез благовестието на мира.

16 А освен всичко това, вземете вярата за щит, с който ще можете да угасите всичките огнени стрели на нечестивия;

17 вземете тоже за шлем спасението и меча на Духа, който е Божието слово;

18 молещи се в Духа на всяко време с всякаква молитва и молба, бидейки бодри в това с неуморно постоянство и моление за всичките светии,

Ефесяни 6 глава

Редактирано 16 юли 2008 от Алморот (преглед на промените)

[N e o]

Ефесяни 6 глава

Ефесяните летачи ли са?

[Алморот]

Ефесяните летачи ли са?

Темата за летачите постоянно ми се набива в очите, но признавам досега никога не я бях отваряла. Пускам един линк, нещата са обяснени на пръв поглед простичко, но този който има очи да види и уши да чуе... Поздрави!

Страхът

п.п. Под една или друга форма за тези неща се говори във всяко учение.

Май войните толтеки говореха нещо за безупречност и чистота ако не се лъжа. Ако не се лъжа ив други учения горе долу става въпрос за същото. Правя сравнение

Редактирано 16 юли 2008 от Алморот (преглед на промените)

[N e o]

Май войните толтеки говореха нещо за безупречност и чистота ако не се лъжа. Ако не се лъжа ив други учения горе долу става въпрос за същото. Правя сравнение

Зависи за кои толтеки говориш?Истинските на Дон Хуан или измислените на дон Мигел?Въпросът е каква е целта на учението и кой,защо и как ти го споделя или пробутва с някаква комерсиална или друга цел....

[Алморот]

Не знаех, че има истински и измислени толтеки хихихи и по какъв критерий ги определяш ?

[N e o]

Не знаех, че има истински и измислени толтеки хихихи и по какъв критерий ги определяш ?

Не толтеките са измислени ,а писачите които ти обясняват нещо за тях.Но може само така да ми се струва,днес не съм си ял гъбите,пробвам нещо ново...

[Алморот]

Е, това сама ще преценя и внимавай с новостите

[Гости valentinus]

mecholari е копирал тоя цитат от протестантския превод на Библията, който е направен доста по - късно от оригиналния и поради тази и множество други причини изменения и отклонения от оригиналния превод се получават не само тук, но и на много други места в Библията.

Оригиналния православен превод на Библията, синодално издание 1992г., гласи:

3. Ако пък е и закрито нашето благовестие, то е закрито за погиващите:

4. на невярващите от тях богът на ТОЯ ВЕК е заслепил умовете, за да ги не озари светлината на благовестието за славата на Христа, Който е образ на невидимия Бог.

5. Защото не себе си проповядваме, а Христа Иисуса Господа; колкото пък за нас, ние сме ваши слуги заради Иисуса.

В случая се има в пред вид Сатана, който, чрез греховността на тогавашните (то не че сега сме по - различни..) хора е покорил тоя свят, а не, че е истински бог, наместник или нещо друго на Господ на земята..Не случайно "богът" е изписан с малка буква, тъи като се изпозлва в метафоричен аспект за изобразяване на дявола и не представлява реално божество.

Дори в протестантския смисъл и превод (както и в не може да се тълкува, че светия апостол е имал в пред вид пряк наместник, защото в контекста на смисъла ясно се вижда, че целта на "богът на тоя век" е да отдалечи хората от Христос, за да не могат те да бъдат озарени от Христовата светлина, което пък като цяло е исконната цел на врага на тоя свят.

И за да не са думите ми голословни, като доказателство за правилния православен превод, ето и оригиналния гръцки превод на тази част от посланието:

3 εἰ δὲ καὶ ἔστιν κεκαλυμμένον τὸ εὐαγγέλιον ἡμῶν, ἐν τοῖς ἀπολλυμένοις ἐστὶν κεκαλυμμένον,

4 ἐν οἷς ὁ θεὸς τοῦ αἰῶνος τούτου ἐτύφλωσεν τὰ νοήματα τῶν ἀπίστων εἰς τὸ μὴ αὐγάσαι τὸν φωτισμὸν τοῦ εὐαγγελίου τῆς δόξης τοῦ χριστοῦ, ὅς ἐστιν εἰκὼν τοῦ θεοῦ.

5 οὐ γὰρ ἑαυτοὺς κηρύσσομεν ἀλλὰ ἰησοῦν χριστὸν κύριον, ἑαυτοὺς δὲ δούλους ὑμῶν διὰ ἰησοῦν.

αἰῶνος - век, уча гръцки

Въпросната думичка има и други значения, освен век. Зависи от контекста. В случая по-скоро означава живот - Богът на този живот /вариант на Богът на този свят/.

Илитерацията е хлъзгава почва...

-ῶνος ὁ, реже ἡ (acc. тж. αἰῶ Aesch.)

1) век, жизнь

ex. (ψυχέ καὴ αἰ. Hom.; αἰ. τλήμων Soph.)

τελευτῆσαι καλῶς τὸν αἰῶνα Her. — счастливо окончить свою жизнь;

αἰῶνος στερεῖν τινα Aesch., — лишать кого-л. жизни;

ἐμὸν κατ΄ αἰῶνα Aesch. — пока я жив

2) поколение

ex. αἰῶνα ἐς τρίτον Aesch. — до третьего поколения;

ὁ μέλλων αἰ. Dem. — потомство

3) жизненный жребий, доля, судьба

ex. (τίν΄ αἰῶν΄ ἕξεις; Eur.)

4) век, время, эпоха, эра

ex. δι΄ αἰῶνος ἀπαύστου Aesch., — в течение бесконечного времени;

μακροὺς αἰῶνας Theocr. — в течение долгих веков;

εἰς τοὺς αἰῶνας τῶν αἰώνων NT. — на веки веков

5) вечность

ex. ἀπ΄ αἰῶνος Hes. — испокон веков;

τὸν δι΄ αἰῶνος χρόνον или δι΄ αἰῶνος Aesch., — вечно;

τὸν αἰῶνα Plat. — навеки

6) спинной мозг HH., Pind.

[hrisko_96]

Точно заради контекста - тъй като най - вече думите се отнасят за моментното състояние на човеците за точно този определен период, се превежда като "богът на този век", въпреки, че тези думи в продължение на времето са се доказвали, че се отнасят не само за "онзи" век.

[Гости valentinus]

Точно заради контекста - тъй като най - вече думите се отнасят за моментното състояние на човеците за точно този определен период, се превежда като "богът на този век", въпреки, че тези думи в продължение на времето са се доказвали, че се отнасят не само за "онзи" век.

Да, в този контекст съм съгласен. Стигаме до интересната тема за Господярят и Наместникът, за Бог и за Пазителя. Това е фундаменталният въпрос, върху решението на който ... лежи всяка философия, религия и мистерия. Ще бъде прекрасно, ако спокойно всеки изложи своите или на своята школа идеи .

[Гости mecholari]

В друг форум открих мнение, много подходящо за тази тема. Все пак тя разисква естеството на лукавия, човешката сянка, енергийния вампиризъм. Бих казал "екзестенциално важни въпроси", даже "ужасно важни". Мнението на Чебурашка: "Критиката – “за” или “против”? Аз бих отговорила на този въпрос на няколко нива: На енергийно ниво – всяка критика е конфликт, който се явява процес на предаване на енергия от един човек (енергодонор) на друг човек (енерговампир). Най-често тя възниква тогава, когато на единият не му достигат жизнени сили, които се получават по нормален начин и в резултат на някакви болестни процеси на организма (физически, психически, емоционални) започва да ги черпи от други хора, провокирайки ги за внимание. В употреба влизат всякакви средства - нравоучение, оскърбление, критика, груби изказвания и т.н. Единствената цел е другият да се разгорещи и да реагира, отвръщайки по какъвто и да е начин. Какво всъщност мисли – това е без значение за енерговампира – важното е просто да изпрати енергиен импулс. Това, което обаче, трябва да се разбере в дълбочина – е какво лежи в основата на дългосрочния недостиг на енергия у човека-вампир. Тук нямам предвид случаите на краткотрайни енергийни пропадания, а по-скоро продължителният недостиг на жизнени сили, явяващ се като следствие от неправилното отношение към живота като цяло. От друга страна – ако ние самите нямаме определени идеализации, е невъзможно да ни провокират по какъвто и да е начин. Просто нищо няма да ни засегне дотолкова, доколкото за нас всичко има еднакво значение (или по-скоро е без значение). Затова, ако опонентът ни намери начин да ни засегне – ние трябва да сме му благодарни, че е напипал тъкмо онова “слабо звено”, на което придаваме излишно голямо значение. Така той всъщност ни помага да извадим на повърхността погрешните си убеждения, за да можем да ги отстраним. Всеки човек има определен набор от идеализации – и именно те биват засягани. Другите хора често се явават своего рода лекари-диагностици, доколкото ни посочват степента на нашата обидчивост. Според мен, има няколко начина за реагиране в подобна ситуация: - Да избегнем конфликта като замълчим или отвърнем шеговито. В този случай отсрещният няма да получи “дозата” си и ще се насочи другаде, към някой с незащитена психика. - Да влезем в конфликт. Това може и да не ни нанесе кой знае каква вреда, ще удовлетвори отсрещния, но след ден-два същото “развлечение” отново ще се повтори.. и така до безкрай. - Да изпратим на отсрещния мислено онова, към което той се домогва, но самият той не осъзнава – внимание, уважение, признание за неговата значимост, повишаване на самооценката и т.н. По този начин сами му предлагаме енергия, но вече от друго качество. Възможно е той да успее да я усвои и реакцията му да се трансформира по неочакван начин като промени поведението си. Възможни са и други варианти, но всичко това са решения само на енергийно ниво. Защото, за да се прекратят принципно онтошения, основаващи се на критики и конфликти – необходимо е промяна в цялостният мироглед и приемане на хората (и живота като цяло) такива, каквито са, без да се осъждат."

[npn]

Бъдете спокойни братя. Тези другомерни същества,които ни управляват умовете срещат все по- голям проблем със задачата си. Краят им ще е през 2012г., когато хората ще си изгубят ума и ще се осланят само на интуицията си. Моля ви изгледайте невероятния филм от Колибка-та, " Календара на Маите, мистерията разкрита ". И да знаете, че дори сега интуитивните хора все по-често се изплъзват от тези " Скачачи ".

Редактирано 13 ноември 2009 от npn (преглед на промените)

[DEKASTA]

На различни места дон Хуан прави обобщение и набляга на факта, че всяка от техниките, на които ги е учил, има ЕДНА ЦЕЛ: СПИРАНЕТО НА ВЪТРЕШНИЯ ДИАЛОГ /т.е. игнорирането на инструмента на летачите – става ясно в десетата книга на Кастанеда/. И когато се достигне вътрешното мълчание, човек може да прекрачи границите на възприятие… И тогава ще разбере, че винаги е бил вълшебно същество… Вярно е. Всеки миг на покой в ума ми, ми носи спасението от всичко това. Колкото по-дълъг миг, толкова повече покой и хармония, толкова повече съхранена енергия, толкова повече осъзнаване… Друга основна цел, казва в последните книги дон Хуан, е била да му съдейства да натрупа повече енергия. Защото, колкото и елементарно да звучи, всичко е въпрос на количество енергия. Колкото повече имаш, толкова повече умееш и знаеш. Сънуването, прикриването, спирането на вътрешния диалог, воинският начин и безупречността, неправенето и т.н. водят до съхранение на енергия… Имах същото осъзнаване докато четох книгата ”Активната страна на безкрайността”, каквото било преживяването на автора, писал предговора й. Видях отговорите на въпроси, които касаят самоунищожителното поведение на човечеството. Видях отговорите на въпросите си от моя живот – за мен, за хората около мен, за хората, които бяха все едни и същи, където и да ходех, за идиотския начин, по който са организирани човешките институции… Тези отговори не ми ги дадоха нито религията, нито официалните науки, изучаващи човешката психика и социалност… “Защо никое животно няма склонността да се самоунищожава, а човекът го прави?”– разсъждават в университета. Летачите ни учат как да живеем, пилеейки енергията си… Когато открих “Кастанеда”, разбрах, че животът ми е слаб и аз неизбежно щях да стигна до задънена улица… А животът ми беше като на всеки друг човек, не по-особен... С годините разбирам, че няма “учение на дон Хуан”, има учение на намерението /на осъзнатата сила, която изпълва света/. Оглеждах се и виждах как светът Е учението на дон Хуан. Едно към едно. Опитвах се да отрека Кастанеда, опитвах се да не го следвам… Толкова е облекчаващо да си кажеш: “О, това е лъжа! Ще си живея като всички останали “човеци-само парче месо”, които ме убеждават, че нещо не ми е наред, щом не съм щастлива от техния начин…” И нищо не ставаше. Не можех да забравя, защото всеки ден откривах, че няма друг свят. Светът беше учението на дон Хуан… Всеки опит да живея като преди, ме изцеждаше физически и ме докарваше до болести и усещане за безнадежност… Чета темата за летачите и ме спохожда горчива усмивка, която натрупах през годините… Хората си мислят, че могат да се измъкнат от всичко това… Отричат Кастанеда, вкарват го в групата “опасно”, “измислица”… Не знаят, че самите те ежедневно потвърждават учението на дон Хуан… Хората не случайно отричат Кастанеда и го избягват, ние всички не случайно живеем самоунищожавайки се, аз не случайно съм вървяла по пътя на слабостта… Такъв е бил договорът с летачите… Това е ценностна система – легализирана във всички официални институции на обществото. Обществото ни учи как да бъдем слаби от раждането ни… Преди години, когато бях успяла да съхраня доста енергия, имах силно преживяване. Беше в началото на работата ми в едно училище. Имаше събрание. Почувствах/осъзнах/усетих/видях, че в директорската стая има концентрирана тъмна енергия. Беше се пропила в директора, учителите, най-вече в тези, които бяха от най-неприятния тип… Беше обвила цялото училище, беше тежка, беше тъмна, беше зла… На талази ме връхлитаха осъзнавания… Че това е злото. Че ако има Сатана, това е той… Че в образователните институции е концентрирана огромна част от това нещо, защото трябваше да подтиснат човешките деца, да ги обработят…. ИЗПОЛЗВАХА ОФИЦИАЛНИТЕ ИНСТИТУЦИИ. Прокарваха ценностите си с Правилници, със Закони. Чувствах как с тяхната сбирка, правила и опити да ми налагат ценностите за работа, се опитваха да ме задушат в тази тъмнина. Знаех, че това са те – летачите. Тогава чувствах/виждах/усещах тъмнината, която беше независима енергия, обвила цялото училище и наситена в директорската стая… Тя беше насадена там, атакуваше хората и проникваше в тях…Чувството, което ми носеха беше кошмарно. А аз трябваше да работя, да се държа адекватно. Костваше ми огромни усилия да се овладея, за да не загубя разсъдъка си - преживяването беше толкова ясно, толкова ясно ми се натрапваше, че аха да изгубя реалния свят и да навляза в енергията, където е истината… В онзи ден тази тъмнина беше насочена твърде лично към мен – бях нова, бях нещо различно, щях да правя нещо ново, трябваше да ме обработят, не можеше да си позволят да има свободно мислещ човек… По-късно съм чувствала тази лепкава тъмнина, която се мъчи да ме задуши, по-скоро като нещо, идващо от хората… Летачите си вършат работата перфектно. Споменът ми за тях стана повече теоретичен... С времето свикнах с училището, борбата ми да наложа своя начин на работа, ми осигуряваше пространство и светлина в това тъмно място, авторитетът ми постепенно нарасна и атаките от страна на учителите намаляха… Понякога имах преживявания, в които виждах/усещах/осъзнавах непрекъснатата енергийна борба между чистата, светла и радостна енергия на децата и тъмната енергия, която беше завладяла учителите… После къде ли не ходих, но не намерих по-различни условия на работа и съществуване на хората… Споменът ми за университета беше за светло място, но никъде не намерих човешка институция, където изобщо да няма от тази тъмнина и чернилка… Темата ми беше полезна! Не по-малко от темата “молитви”. Ние сме в тотална война. Трябва да си го напомняме непрекъснато, защото всеки миг на отпускане, дава контрола над нас на ума на летача… Когато пилеех енергията си, усещах тъмнината, но тя идваше от хората и понеже работех с много хора, започнах да губя надежда за човечеството, погледнах толкова дълбоко в душите на хората, срещах се с най-тъжните истории на хората, които не се разказват, защото е страшно или срамно да се говори за това. Животът ми премина през толкова крайности, та след всичката светлина, която открих, че имам в себе си, срещнах и най-тъмната си страна. Та никога вече да нямам право да казвам за някого: той е еди какъв си, защото знам, че и аз съм същата… Собствените ми най-близки хора ме накараха да се превърна в част от онези хора, които срещах – да се срамувам да говоря за своята среда, защото това не са неща за разказване… Допуснах да изпитам обида, позволих на болката си да ме превземе… Много хора вярват, че “онези лоши неща, за които чуваме” не се отнасят до тях, че не може да се случи с техните близки, че техните близки не могат да бъдат зли… Цялото общество се гради на лъжи: о, тези неща не се случват на нас, ние сме от добрите, онези са лошите – те са от друг вид… В официалните документи, които описват психичните и психиатричните заболявания, се повтаря един и същи симптом – присъствието на летачите – под формата на т.нар. диагнози… Съвременни психологически теории наричат съвременният човек Хомо-невротикус. Трескавостта, тревожността, забързаността характерна за времето ни, е във всеки… Всички сме в кюпа… Цивилизацията се гради на грешни правила. Институциите са с грешна основа. Много популярен е експериментът на психолога, който разиграл затвор в мазето на университета. Вкарал студентите си там – разделени на “затворници” и “надзиратели”. Всичко това било доброволно, всички те били приятели, това било просто мазето на университета… До тогава. Експериментът бил прекъснат по-рано, защото нещата излезли от контрол. Студентите така влезли в ролите си, че започнали да изпитват чиста омраза едни към други /надзиратели срещу затворници/. Професорът, който създал експериментът не можел да си обясни как било възможно това… От него останал изводът, че социалната роля не е роля; влезли в нея, ние лесно губим границите за “себе си”… Ако човешките институции са създадени грешно в основата си – с този принцип на съперничество, с принципа на “добър-зъл” човек, с всички идиотски принципи, които знаем – то как човечеството ще се спаси?... И стигнах до извода, че хората сме лоши и че човечеството е обречено на самоунищожение… Бях забравила… Бях забравила думите на дон Хуан… Бях забравила, че ние сме съвършени създания, които са пионки в ръцете на летачите; че ако не бяха те, едва ли бихме се държали толкова идиотски… “Ежеминутна борба със себе си”/Тайша Абелар/ е битката на воина – борба със собствената си човешка глупост/самомнението/… Залишем ли се, ставаме съучастници на летачите в собственото си самоунищожение, в унищожението на тези, които са важни за нас и в унищожението на целия ни човешки род…

[DEKASTA]

Качих в Нета една мелодия от Непал, която ми помага в спирането на вътрешния диалог. Винаги ми е звучала като да има послание от друго измерение, но все нямах търпението да я изслушам цялата... Веднъж имах време и докато седях на слънце и разпусках, изслушах цялата мелодия. Умът ми беше победен в този миг от някой, който съзнателно целеше това... Осъзнах, че мелодията е магическа. Че който я е писал, я е направил с цел да атакува ума. Тя е създадена за медицитация и те отвежда директно там... Има няколко различни мотива, които се разгръщат постепенно до края - всеки от тях е стъпка нагоре. След първата минута се включва странен иструмент /прилича на звук от рог/, който прилича на зов - зов от някъде далече, зов лично към теб, зов към душата ти или онази част, която е нашето истинско "аз". Постепенно ритъмът на мелодията се засилва - постепенно тя става все по-бърза и по-силна... Със засилването на мелодията, усещаш целта на тази схема - всеки път тя атакува ума ти, все по-настойчиво, все по-тотално. Чувстваш, че нещо в съзнанието ти бива избутвано и колкото по-често практикуваш, колкото повече обикваш тази мелодия, толкова по-лесно тя изпълнява тази своя роля за теб - битката срещу ума... Просто усещаш, че умът е нещо отделно от теб и усещаш, че в един момент той просто няма сила да остане в главата ти, защото мелодията системно го изтиква от там... Онзи зов се включва още няколко пъти и всеки път те кара да осъзнаваш все по-ясно,че те зове назад към природата... От онзи ден, в който осъзнах целта на тази мелодия, започнах да я слушам системно, докато съм в паркове и си гледам сенките между листата или просто разпускам... Тя се е превърнала в нещо много важно за мен. Достатъчно ми е да чуя първите й звуци и тяло ми замръзва и сякаш се настройвам да се събудя... Най-точното е да кажа, че умът ми замръзва... Пиша тук страницата, на която съм качила мелодията: http://4storing.com/free/47hpah/86f4515e017a0ad87af2c7098eb77be7.html Надявам се, всеки който поиска да намери нещо ново и красиво чрез личен опит, и реши да чуе тази мелодия, да няма проблеми със свалянето й! Името й е: Sur Sudha - 06 - Bhairavi.mp3 ако това е необходимо, за да я свалите... Пожелавам повече мигове на вътрешен покой на всеки, който чете тази тема!

[some_spirit]

много сте далеч от истината за летачите, тя и тази тема е измислена от летачите за да ви цедят мисловната енергия, отърване от това няма.

Трябва да си го напомняме непрекъснато, защото всеки миг на отпускане, дава контрола над нас на ума на летача…

много погрешно схващане, никакво напрягане няма да ви помогне срещу летачите, те помитат вашия разум с тяхната телепатия почти моментално, а след това те са си на ход постоянно, така че вие хората сте постоянно под техен контрол и ви пият от мисловната ви енергия и ви скапват.

[Гости valentinus]

много сте далеч от истината за летачите, тя и тази тема е измислена от летачите за да ви цедят мисловната енергия, отърване от това няма.

много погрешно схващане, никакво напрягане няма да ви помогне срещу летачите, те помитат вашия разум с тяхната телепатия почти моментално, а след това те са си на ход постоянно, така че вие хората сте постоянно под техен контрол и ви пият от мисловната ви енергия и ви скапват.

Тъй, и какво предлагате, как да намалим влиянието на съществата от астралната сфера върху мисленето и емоциите ни? Няма ли някакъв начин, техника, изход?

...дали пък да не повишим малко дозата на зепрексчето, уважаеми, а? Само временно, да поотмине пролетта...

[crazyfrog]

Летачите ? Да нямаш предвид Лапачите ?

[Гости valentinus]

Летачите ? Да нямаш предвид Лапачите ?

То е едно и също бре

[some_spirit]

Тъй, и какво предлагате, как да намалим влиянието на съществата от астралната сфера върху мисленето и емоциите ни? Няма ли някакъв начин, техника, изход?

то да беше само влияние добре щеше да бъде, те астралните същетсва (летачите) се хранят с мисловната енергия на хората (и скапват бавно цялото ви устройство, майната на биологичното тяло, но те скапват и мисленето ви, тоест разума ви). Начини за спасение засега не знам.

Редактирано 24 март 2010 от some_spirit (преглед на промените)

[Гости valentinus]

то да беше само влияние добре щеше да бъде, те астралните същетсва (летачите) се хранят с мисловната енергия на хората (и скапват бавно цялото ви устройство, майната на биологичното тяло, но те скапват и мисленето ви, тоест разума ви). Начини за спасение засега не знам.

Ми Кастанеда /дон Хуан/ дава начин - постигане на ментално и емоционално равновесие, което прави невъзможно етерния вампиризъм от страна на астралните хищници, хранещи се с праната ни.

[Нел]

то да беше само влияние добре щеше да бъде, те астралните същетсва (летачите) се хранят с мисловната енергия на хората (и скапват бавно цялото ви устройство, майната на биологичното тяло, но те скапват и мисленето ви, тоест разума ви). Начини за спасение засега не знам.

Там е работата, че ние(хората) сами си помагаме(помежду си), но не винаги го съзнаваме.

Ако аз проявя вид психическа агресия срещу теб, ти можеш моментално да ми отвърнеш със същото, но можеш и да ме изолираш като причина и да се вгледаш в себе си. Да си зададеш въпроса какво всъщност съм се опитала да активирам у теб-ревност, гняв, злоба, тревога, страх. Ако го тушираш, остава да се опиташ да го разсееш или да го пренасочиш в нещо, което няма да те натовари.

Не е лесно това, но е достижимо. И в един момент напук на всичките ни заучени възприятия, с радост усещаме, че точно тези, които са против нас, работят силово за нас, иначе казано... врагът се оказва по-голям приятел.

Абсурдно, нали? Но е истина.

[naso83]

според Дон Хуан и Кастанеда начина за да изградим обвивка около енергийното си тяло, която ще ни предпази от смученето на летачите е практикуването на магическите движения "Тенсегрити" - аз имам книгата с движенията, мисля че още е налична по книжарниците а в YouTube има клипчета с извършването им:

[delig]

според Дон Хуан и Кастанеда начина за да изградим обвивка около енергийното си тяло, която ще ни предпази от смученето на летачите е практикуването на магическите движения "Тенсегрити" - аз имам книгата с движенията, мисля че още е налична по книжарниците а в YouTube има клипчета с извършването им:  

http-~~-//www.youtube.c...h?v=_muVV7b2I2E

Няма начин тези движения да не ни предпазят от тези смукачи. Ядец за летачите.