Летачите, извънземните пришълци поробили хората

[Гости mecholari]

 

[Гости mecholari]

 

 

[Гости mecholari]

на ‎3‎/‎27‎/‎2012 в 21:41, mecholari написа:

БУДНОСТ НА СЪЗНАНИЕТО НА УЧЕНИКА

…………

Има един апаш, с когото не можете да се справите.

Имаш едно хубаво чувство, една хубава мисъл, но изчезнат,

защото апашът ги е задигнал. Няма кой да те пази. Трябва

солидна мисъл, за да си ограден винаги, трябва една отлична

философия. Съзнанието трябва да бъде винаги будно и човек

да знае в дадения случай дали страданието е негово или

чуждо и да знае коя мисъл да приеме и коя да не приеме.

Сега трябва да се пазите да не би, когато се повдигнете

нагоре, да паднете, да не би да стане реакция. Например,

някой вързан бръмбар подхвръкне и падне, подхвръкне и

падне и най-сетне се освобождава и си отива. Някой път и

вие сте вързани.

В човека има паразити, които искат да го заблудят и след

това да го ограбят, а има и Висши същества, които искат да

го предпазят от тях и изобщо – помагат му. Човек трябва да

направи нещо, за да не се поддава: когато е буден, е добре,

но при малко прекъсване на съзнанието паразитите влизат

вътре. Когато искат да те оберат, ще те напият, т.е. ще

замъглят съзнанието ти и когато изтрезнееш, ще видиш, че

нищо нямаш. Не знаем как да запазим това, което имаме.

Комарите си забиват хобота и смучат кръв; има и психически

комари, които ви обезсърчават, изсмуквайки енергията.

Трябва да се освободим от ненужния тормоз на низшите

същества. Христос дойде да освободи човечеството от някои

същества, на които хората са били пленници. Да, силата е

там: съзнателният живот да коригира нещата. Има известни

формули, но не смея да ги давам, понеже нямате ритъм и

не ги правите със сърце. А и понякога уж стреляте патрони

във въздуха, но може да направите пакост. Човек никога

не трябва да подпушва Божественото в себе си. Когато го

подпушва, той разрушава себе си. Когато човек иска да

уреди по човешки начин своите работи, той си създава

своето нещастие; с други думи, човек трябва да даде ход

на Божественото в себе си и то ще уреди неговите работи.

Необходимо е ново възпитание, ново разбиране, нови

пътища. Може да турите в стаята си чисти или мътни стъкла;

в единия случай няма да пропущат изобилно светлина, но

ако турите съвършено кристални стъкла, ще бъде още по-

добре. Който много знае и не прилага, много страда. Не от

много знание, но от неприлагане страда човек.

Цялото човечество преминава в нова фаза и става

един преврат. Хората не могат вече да живеят по старому.

Старата черупка се пука и пилето или трябва да се измъти,

или трябва да умре – едно от двете. Някой жали за старото,

а върху старите клончета се раждат младите и тук страхът

е неестествен.

В Елада разказвали, че хората видели в морето една голяма

костена жаба*(* Костена жаба (арх.) – костенурка (бел. ред.))

и помислили, че това е остров. Забили знаме

и се установили, но после костената жаба се размърдала и те

избягали. По същия начин в нашия ум изпъква някоя идея

и мислим, че е остров и туряме знаме, но после си отиваме.

Преведено това значи да не се мамим с илюзии. Когато сте

слизали на Земята, сте избрали един план, но като стъпите

на нея, намирате си друг някакъв план.

Щом мислиш, чувстваш и постъпваш добре, ти си там,

дето трябва да бъдеш; щом не мислиш, не чувстваш и

не постъпваш добре, ти не си там, дето трябва да бъдеш.

Мисли, чувствай и постъпвай така, както Христа в малък

размер. Хората търсят лесния път, а той е мъчен. Под лесен

път се разбира обикновен житейски път. Красивият път с

големите постижения и успех е Божественият път, който

всъщност е истински лесният път. За предпочитане е по-

ранното събуждане в духовно отношение, отколкото по-

късното. В това отношение в Евангелието имаме прекрасен

пример с разумните и неразумните девици.

Като дойде една мисъл на раздвояване, тя е от човешки

характер. Един човек се оженил за една баба, която била

дегизирана като млада мома. После бабата си показала

истинското лице, което момъкът е трябвало да провери

отначало. Също така и вие имате много свои идеи, които

трябва да проверите какви са всъщност.

Хората не бива да бъдат свинопасци. Злоба, омраза,

нечисти мисли, желания и чувства и пр. са свинете, които

човек пасе, и той трябва да ги напусне и да отиде при баща

си. Няма какво да стоиш при тях и да слушаш грухтенето

им, върви си по своята работа; не ги пъди, а ги напусни,

защото ако ги изгониш, те пак ще се върнат. Човек трябва

да освобождава ума си от някои ненужни мисли, желания

и постъпки. Трябва да се научи всяка вечер да се разтоварва

от ненужния багаж и да задържи най-ценното, което може

да приложи в дадения случай. Човек трябва да потърси

пътища, за да се освободи от чуждите мисли в себе си, които

го отклоняват.

Както има пет степени хора – обикновени, талантливи,

гениални, светии и Учители, също така има и пет категории

мисли, чувства и постъпки. Например ти сега можеш да имаш

една обикновена мисъл, друг път можеш да имаш талантлива

или гениална мисъл и пр. Трябва да различаваме мислите.

Когато ви дойде една хубава мисъл, не я отхвърляйте както

петел подминава диаманта. Във всеки момент трябва да

знаете къде е Божественото. Трябва да излезем от този свят

на колебание и на страдание и да дойдем в свят на хармония,

където всичко е Радост и Веселие.

Има чувствания, които са животински, а има и такива,

които съдържат разумност – те са Божествени и не бива да

се смесват едни с други. Когато казваме, че човек чувства, а

не мисли, подразбираме едно животинско състояние. Какви

ще бъдат последствията от това? Във физическия свят,

когато се пързаляш надолу, няма за какво да се заловиш и

продължаваш спускането през глава. Това е за света, но за

ученика не е така; той трябва да е надраснал това пързаляне

надолу, защото работи съзнателно. Докато се осъзнае, човек

се намира в едно хаотично състояние. В мисълта могат да се

съберат много непотребни, излишни неща и човек трябва

да се освободи от тях. Прахта в стаята влиза неканена.

Човек трябва да познае, кое в неговото съзнание е прах

и да се освободи от нея. Ако имаш Светлина и Топлина,

ненапредналият дух се пази от теб като от чума – не може

да се доближи, но все гледа да прекъсне Светлината и

Топлината в теб.

Противоречията в живота са предмети за тълкувание.

Каквото и да се случи, онзи, който може да разгадава, няма

какво да се смущава. Когато човек действа без Божествена

светлина, тогава се ражда злото, тогава идат катастрофите.

Например човек се разгневи на някого и иска да го бие, без

да разсъждава за последствията.

Една сестра попита: „Как да се вардим от лошите

мисли?“

Мисли за доброто! Повдигни се пет пръста нагоре. Не

влизай в долното течение; щом краката ти се допрат до него,

ще влезеш под влиянието му. Някой път в теб проблясва

нещо вътрешно изведнъж, а някой път – медлено*. Свещта

блесва отведнъж, а Слънцето изгрява медлено. Бързите

неща са човешки, а Божествените методи са медлени.

Когато влизаш където и да е, ограждай се, прави мислено

светли кръгове около себе си и дълбоко дишане; чак след

това влез, защото всички лоши влияния се премахват и

така всичко се урежда. Цяло изкуство е да знае човек как

да използва благоприятните условия, които му се дават в

момента. Ученикът всякога трябва да помни, че е ученик;

никога не трябва да забравя – в каквото и среда да работи и

да се намира.

Когато Бог ти проговори и ти каже да направиш нещо,

вторият глас ти казва чрез теб самия, че няма време, че

не си струва да бъдеш толкова добър, че нямаш средства и

сили, че не бива толкова да постиш и да се молиш. Вторият

* Медлено (рус.) – бавно (бел. ред.)

глас е гласът на изкусителя. Странични втичания могат да

стават в човека, но той трябва да ги отстрани.

Веднъж поставили окото на един човек върху едното

блюдо на везните, а върху другото турили злато, но блюдото

с окото не се повдигало. Натрупали много злато и пак не

се помръдвало. Най-сетне прибавили малко пръст и то се

вдигнало. Човек не бива да желае много неща; ако желае

много неща, очите отслабват.

Вие имате връзка с Христа. Вървете по този Път и

връзката сама ще се усилва. Вие всички живеете в живота на

миналото; казвате, че сте се помолили преди десет години и

Бог ви е послушал, обаче днешният ден е важен. Всеки ден

носи несметни богатства. А вие, като мислите за миналото,

изгубвате настоящето. Сега трябва да турите основа;

вътрешният ви живот е важен – там да бъдете изправни.

Вътрешният човек е от Бога. Когато направиш нещо и не

го харесваш, то е от тъмните духове; ако направиш нещо

и го харесаш, то е от Бога. Божественото все нашепва на

човека отвътре. Когато човек забрави пътя, нали разпитва

окръжаващите за него? Също така и човек трябва да пита

сегиз-тогиз Невидимия свят, трябва да почака и да не бърза

с решаването на въпроса. Вслушвай се в новите идеи, които

ти се нашепват отвътре.

Днес Божествените мисли и мислите на тъмните духове

са оплетени навсякъде, затова не трябва да мисли човек, че

ще се избави без будността на съзнанието си. Тъмният дух

казва на Бога: „Те изглеждат много добри, пеят много добре,

но не са такива, каквито се представят. Чакай, аз ще им дам

една игра, за да ги пресея.“ Така че тъмният дух иска да ви

пресее. Малките грехове приличат на кръчмарска чаша –

чукаш се в кръчмата и всичко това, което Бог е вложил в

теб, изчезва; значи така се постига целта на онези, които

искат да те оберат. Още при първата визитация на тъмния

дух трябва да го познаеш и да вземеш мерки. Твоят Ангел-

ръководител може да ти говори чрез някой човек и затова

трябва да слушаш какво говорят добрите хора.

Някой ще те пита как ще живееш в бъдеще. Аз за

бъдещето не мисля, мисля за днешния ден и вярвам, че

следващият ще бъде по-добър, а третият ден ще бъде още

по-добър. Който пита какво ще стане с него, не разбира

живота. Животът от единия до другия край е Божествена

красота.

Един Учител препоръчал на двама свои ученици

следното: на първия – когото срещне да му казва, че във

всичко ще сполучи, а на другия – когото срещне, да му

казва, че в нищо няма да сполучи. Когато се върнал, вторият

разправял, че много пъти бил бит. Трябва да казваме

на хората: „Ще се оправи тази работа!“ Сегашните хора

навсякъде се колебаят – и светските, и духовните. Не могат

да различат Божественото в себе си, поддават се и някой

път човешкото взема надмощие. Понякога ние даваме ум

на душата – обажда ни се тя, а пък ние все питаме дали

другояче може.

Ние постоянно държим в съзнанието си тези, които са ни

направили пакост, и с това спъваме своето повдигане. Щом

дойде животинското в човека, братство и сестринство –

всичко възвишено в човека изчезва. От низшите духове,

които дохождат, човек може да се освободи. Как? – Не

трябва да допуска техните слабости. Има ли ги, привлича

всички неприятели. Със старото човек трябва да се прости,

което е ценно да избере, а което не е – да се освободи от

него.

Когато се изхарчи нервната енергия, идват всички

болести. Като нямаш нервна енергия, ти си фалирал търговец,

който няма никакъв капитал. Да няма изтичане на нервна

енергия. Ако си кажеш: „Я го разбера, я не“ или „То моята се

е свършила“, по този начин твоята нервна енергия изтича.

Винаги човек трябва да има напрежение – да е напрегнат;

тогава енергията идва и разумно се изразходва. Тепърва

трябва да се самовъзпитаваш. Човек е странник на Земята –

все ще го повикат един ден, но кога и как не знае. Ще го

повикат, когато не очаква, затова трябва да е готов. Когато

си омърлушен, отпаднал духом, когато се чувстваш в лошо

състояние на духа, това значи, че преживяваш за един час

или за един ден цял един недобър минал живот. А когато

се чувстваш бодър, радостен, весел, тогава изживяваш цял

един хубав минал живот.

Насреща ти иде един човек; не мисли дали той ще се

отбие, но отдалеч още помисли как да му сториш място.

Така спестяваш време и достойнство. Мислиш ли така, и в

отсрещния ще се зароди желание да се отбие.

Имаш вериги, а си жаден; наблизо има вода, но не

можеш да отидеш, вързани са ти краката. Обаче ключът на

веригите се оказва в джоба ти – отвори веригите, остави ги,

иди на чешмата и пий вода.

Като минавате през царството на тъмните духове, минете

оцапани и когато го прекосите, омийте се. Един мъдрец

прекарвал красива царска дъщеря през една страна, дето

искали да я убият, но тя била оцапана и със скъсани дрехи,

за да не я познаят.

Когато човек работи в която и да е област и влага лични

чувства, кръвта отива към центъра на личните чувства, а

не към предните и горните мозъчни центрове, които имат

нужда от кръв. Тогава човек не може да напредва нито

умствено, нито сърдечно, нито музикално и пр. Когато

човек има висок стремеж, кръвта отива в предните и горните

части на мозъка и развива неговите висши центрове. Обаче

престане ли да работи в областта на високите стремежи,

кръвта отива отзад и тогава човек слиза до животински

чувства – сърдене, каране, отмъщение, гняв. Тогава трябва

да дойде някое Същество от Невидимия свят, за да го

ръководи, защото инак ще си докара някое страдание.

Животът е най-хубавата музика. Мъчно се живее, защото не

знаем как да живеем.

(УЧИТЕЛЯ ПЕТЪР ДЪНОВ, АКОРДИРАНЕ НА ЧОВЕШКАТА ДУША)

повторение...

[Гости mecholari]

"Емоцията произлиза от нисшата душа,
възприятието произлиза от висшата душа,
а интуицията – тя е поток от Духа.

Емоциите и чувствата
не могат да дадат успокоение никога -
те нямат обхват.

Възприятието е друго нещо.
Възприятието се успокоява от интуицията - то има голям обхват.
Възприятието е духовно умение, а не психическо,
и затова чрез него можеш да създаваш в себе си живот.
ЧИСТОТО възприятие е висш израз на душата -
то е звукът на душата,
докато намерението е още по-дълбоко -
то има дълбоки корени в Духа.

Емоцията и чувствата пропадат - Защо?
Защото те имат някакви ограничени цели..
/Говорим за толтеките, които са големи наблюдатели,
които говорят конкретно от опит/
..Те (емоциите) имат ограничени цели,
докато възприятието е всеобхватно, то може да улови даже и необяснимото и да го всели дори в себе си.

Възприятието изисква да имаш осъзнаване - душа.
Възприятието е чистото и безсмъртно пространство на самата душа.

Чрез емоциите и чувствата се натрупват знания,
а чрез възприятието човек осъзнава своята душа.
Това е наречено при толтеките „ил намики“ –
означава да стигнеш до духовно спомняне, търсене навътре, търсене на себе си в себе си.
При емоциите и чувствата ти нямаш нито истинско знание, нито чиста енергия и дори когато уж разбираш нещата и даже когато ги говориш, ти нямаш чисто знание и нямаш чиста енергия – няма го възприятието, т.е. душата. И затова ти не можеш да се преобразяваш; говориш много, но няма трансформация.

Паразитите са неспособни за възприемане на чисти и висши потоци от идеи, мисли и влияния, защото те са се отказали и са се отделили от същността и от себепознанието. Според толтеките, щом си избрал „тескат липока“, т.е. фалшивото, илюзията в живота си, ти ще бъдеш убеден от паразитите да възприемаш илюзията. Те ще те убедят, паразитите, да възприемаш илюзията в света и няма да имаш възприятия за реалността.

За толтеките чистото възприятие е усилване на чистото съзнание в човека. А чистото съзнание е имунната система на човека – истинската, първична имунна система.

"Това, което възприемаш - казват толтеките, - това оживява в тебе. Това, което не възприемаш, то умира. Няма значение дали е истинско или нещо друго – това, което не възприемаш - ти се отделяш от него и то умира. Възприятието решава кое да живее и кое да умре."

Да умееш какво да възприемаш е въпрос на дълбочина и духовност, въпрос на себепознание и безупречност. И както казах,
няма значение какви събития се случват –
тежки, леки или много леки –
същественото е какво възприемаш..
Ако ти си безупречен,
ти ще възприемаш само Божествени неща.
Така, както е случаят с Ал Халладж, казва: Има само един народ! Който вярва, че има много народи, той не познава Аллах, и т.н. и т.н.

(За малко ще се отклоня, преди да продължа с втората лекция „Паразитите“. Ал Халладж казва, другият път ще говорим за него, но тука искам нещо да ви загатна: Голгота и инквизицията – видях в тях Божия аромат. Забележете, няма да се впускам, тъй като другия път ще ви говоря повече за това, само ще ви загатна: "Голгота - според Ал Халладж, - това е другото име на Бога. Това е изключителна чест – да ти се изпрати Голгота! Това е специална любов на Бога към тебе. Той те избира за Себе Си, отделя те от света, отделя те от смъртта, отделя те от преходното и тленното, и поради великата Си Любов, тъй като Голгота е страшна милост, милост на много високо ниво, което нямаме и понятие, Той те избира и те взима при Себе Си."
Така възприема Ал Халладж, но другият път ще говорим за него, тъй като става въпрос за най-великия суфи.)"

Елеазар Хараш
из лекция ВЪЗПРИЯТИЕТО - 05.06.2012 http://avatorot.com/_mp3/6_2012/5_06_2012_lek_2.mp3

[Aumi]

преди 37 минути, mecholari написа:

Елеазар Хараш
из лекция ВЪЗПРИЯТИЕТО - 05.06.2012 http://avatorot.com/_mp3/6_2012/5_06_2012_lek_2.mp3

Чудесна лекция от Елеазар Хараш!

Но само не разбрах, защо си я поместил в тази тема.

Като видях заглавието ѝ, очаквах наистина нещо за извънземните...
 

Цитат

Летачите, извънземните пришълци поробили хората...

 

[Гости mecholari]

   Aumi, говори се и за паразитизма и именно чрез емоциите биваме изсмуквани, затова нещата са свързани. Когато човек не се владее бива изяждан.

   Иначе темата тука беше осакатена, първата ѝ страница не се отваря. Там Кастанеда и дон Хуан казват, че безмълвието е тяхната практика за справяне с летачите. Дори Кастанеда казва още нещо в едно интервю: "Аз говоря от 35 години тишина," т.е. спирането на вътрешния диалог. И тогава, когато това стане, "дървото на осъзнаване" започва да расте, да се възстановява и нагуалите навлизат така в други светове, стават "пътешественици в безкрайността". Защото при обикновените хора осъзнаването е "изядено до пръстите на краката",  и им стига само да се себеотразяват :Аз, Аз. Дон Хуан казва, че хората са създадени да бъдат магически същества, чародейци, но без дисциплината на съзнанието и овладяване на намерението не могат да постигнат това. С дисциплина летачът спира да ни яде и си намира други жертви, бол в този свят.  Може да изпитвам състрадание към тях и да се опитвам "да ги спасявам", но без техните усилия нищо не се получава. Всеки се спасява до известна степен сам. Човек трябва да бъде буден дори в сънищата, защото Летачите пробиват дори и там. Всички кошмари са енергийно източване. Затова и в Учението на Учителя имаме "осъзнато сънуване", преминаване от будност в будност и винаги нащрек. По време на сън се променя най-лесно събирателната точка и това пак е метод за навлизане в други светове. Събирателната точка е термин от дон Хуан.

 

Нещо от Учителя, което не съм публикувал в темата до сега:

"Има невидими същества, в чийто интерес е да възбуждат енергиите в човека, за да черпят от него. Като се гневи, те използват тази енергия в него и го обезсилват. Аз наблюдавам как пристигат тия същества - те идват групово, сядат около човека и започват да му внушават отрицателни мисли, докато го настроят. Щом постигнат целта си, те се отдалечават и наблюдават какво ще прави той. Какви са тия същества? Като хората, само че за тях не са нужни специални столове - те могат да сядат и по десетина на един стол и пак им е широко. Какви са, каква външна форма имат - не е важно, важно е как действат върху човека. При всяко изпитание лицето на човека потъмнява. Страшно е, когато той се отдава на отрицателни чувства: завист, отмъщение, злоба. Тогава лицето му потъмнява и погрознява. Когато Каин завидя на брат си, лицето му почерня и погрозня и той реши да го убие. Пазете се от греха на Каин! Наблюдавайте се, да видите какви промени стават с цвета на лицето ви. Когато изпитвате завист и търсите случай да отмъстите на човека, погледнете се в огледалото, да видите какви промени стават с вас - ако цветът на лицето ви е тъмен, вземете мерки да се справите с отрицателните си мисли и чувства!"
"Вътрешна обхода", 29 август 1937 г.

Т.е. ученикът сам взема мерки, няма кой да го направи вместо него.

[Гости mecholari]

 

 

Тайша Абелар в „Магическият преход“

Събитията, които разказвам, отразяват началните ета­пи на подготовката ми за прикривач. Тази фаза включва прочистване на обичайния начин на мислене, поведение и светоусещане със средствата на традиционните магьоснически похвати, един от които, наречен „прег­лед", трябва да приложат всички начинаещи. Като до­пълнение към прегледа аз бях обучена на серия практи­чески упражнения, наречени „магически движения", ко­ито включват различни движения и начини на дишане. И за да се осмислят и свържат тези практики, аз бях обу­чавана в съпътстващите ги философски обосновки и обяснения.

Целта на всичко, на което бях обучавана, бе преразп­ределяне на нормалната ми енергия и разгръщането й по такъв начин, че да може да се използва за извънобичай­ни постижения на възприятието, които се изискват в ма­гическата подготовка. Идеята зад тази тренировка е, че когато чрез прегледа се разградят затвърдените модели на старите навици, мисли, нагласи и чувства, човек без никакво съмнение вече е в състояние да натрупа доста­тъчно енергия, за да живее според новите постановки, съдържащи се в магьосническата традиция, и да си ги доказва, като възприема непосредствено една различна реалност

.......................

Търпеливо ми обясни, че прегледът е дейст­вие за извикване обратно на енергията, която вече сме изразходили в минали действия.

................................................

Прегледът включва припомняне на всички хора, кои­то сме срещали, всички места, които сме виждали, и всички чувства, които сме изпитвали през целия си жи­вот — като се започне от настоящето и се върви назад към най-ранните ни спомени — тогава те един по един се помитат с помитащо дишане.

Слушах я заинтригувано, макар че не можех да се освободя от чувството, че нещата, които ми говори, за мен са просто безсмислица. Преди да съм направила какъвто и да било коментар, тя здраво хвана брадичка­та ми между дланите си и ми нареди да вдишвам през носа, докато извръща главата ми наляво, а после да из­дишам, докато я извива надясно. После трябваше да за­въртя глава наляво и надясно в едно цяло движение, без да дишам. Тя каза, че това е тайнствен начин на ди­шане, който е основно важен за прегледа, защото вдишването ни позволява да привлечем обратно в себе си енергията, която сме изгубили, а издишването ни позволява да изхвърлим чуждата, нежелана енергия, която се е натрупала в нас при взаимодействието ни с другите хора.

— За да можем да живеем и взаимодействаме, ние имаме нужда от енергия — продължи Клара. — Обикно­вено енергията, която изразходваме, като живеем, си отива завинаги от нас. И ако не беше прегледът, ние ни­кога нямаше да имаме шанса да се обновим. Прегледът на живота ни и помитането на миналото ни с помитащо дишане действат като едно цяло.

Задачата да си припомня всеки, когото някога съм познавала, и всяко нещо, което съм изпитвала през жи­вота си, ми се струваше абсурдна и невъзможна.

— Ами това може да отнеме цяла вечност — казах аз, надявайки се, че една практическа забележка може да прекъсне непонятната линия на мисли на Клара.

— Положително може — съгласи се тя. — Но те уве­рявам, Тайша, че ако го правиш, можеш само да спече­лиш, а нищичко не губиш.

...................

— Когато правиш прегледа, опитай се да усетиш как едни дълги, обтегнати фибри излизат навън от средата на тялото ти — поясни тя. — Тогава синхронизирай об­ръщането на главата си с движението на тези неуловими фибри. Те са проводниците, по които ще се върне енер­гията, които си оставила зад себе си. За да си възвърнем силата и единството, ние трябва да освободим своята енергия, уловена от света, и да я притеглям обратно в себе си.

Тя ме увери, че докато правим прегледа, ние разпрос­тираме тези обтегнати фибри от енергия през пространс­твото и времето към хората, местата и събитията, които разглеждаме. Резултатът от това е, че можем да се вър­нем във всеки момент от живота си и да действаме така, като че ли наистина сме там.

Тръпки ме побиха пред тази възможност.

....................................

    Аз съм правил прегледа и продължавам да го правя, когато усетя, че в дадена ситуация съм изразходвал ненужно енергия. Също съм го модифицирал. В момента на първото движение на главата съчетано с вдишване казвам мислено „взимам обратно енергията пропиляна в тази ситуация“, при второто движение съчетано с издишване казвам „връщам чуждата енергия приета в тази ситуация“. В момента при движението на главата без дишане изговарям мислено „прощавам, прощавам, прощавам“.

   Напълно нормално е паразитите и имбецилите в този свят да те обременят със съществуващи и несъществуващи проблеми, да ти създадат „травми“ и ето едно решение за възстановяване на енергията и личната сила.

 

[Гости mecholari]

Лекция, която засяга паразитите.

 

[Гости mecholari]

Нещо, което бях пуснал 2007 година на първа страница в темата, която сега е увредена. Затова го повтарям. :

С написаните неща е съвсем същото- ето, аз употребих един израз, като ни най-малко имах предвид неговото буквално разбиране, а и Христос, както можем да прочетем в някои евангелия, често е завършвал притчите с израза "Уши който има, нека слуша"...Под слух се разбира състояние на покой, в което възприемателните възможности на човек нарастват, за да може да "чуе", човек трябва да може да пази "тишина" вътре в самия себе си, защото от всичко що може да се чуе, гласът на Бог, който говори вътре в нас, е най-тих....Никакъв шум не трябва да се вдига- нито една мисъл, нито една емоция не трябва да смущават този покой, в който човек заема позицията на "възприемащ", "чуващ", освен това, под "чуване" се разбира онова състояние на "разумение", в което независимо дали чете или слуша чисто физически и т.н., човек разумява същината на това, което възприема, независимо дали е притча, песен, човешка или природна музика...

Копирал съм го оттук:

http://www.beinsadouno.com/board/forums/topic/1166-евангелие-от-юда/?page=8

[Гости mecholari]

Всичко, което правим и всичко, което представляваме е основано на нашата лична сила...силата на личността ще ти помогне с лекота да проникнеш в магическото обяснение. Ако имаш достатъчно сила една казана дума ще стигне да промениш целия си живот....но ако ни липсва- то и най- великата мъдрост да ни се разкрие, няма да има никакъв смисъл.
Можеш да оцелееш единствено като войн по пътя на познанието, защото изкуството на този войн е да изравни ужаса да си човек с чудото да си човек.
Самоувереността на война не е самоувереност на обикновения човек. Обикновеният човек търси потвърждение в очите на страничния наблюдател и нарича това самоувереност. Войнът търси недосегаемост в собствените си очи и нарича това смирение, а да бъдеш смирен, означава да бъдеш недосегаем в своите постъпки и чувства.
Никой не се е родил войн, както и никой не се родил мислещ човек. Ние възпитаваме в себе си едното или другото.
Висшите толтеки държали абсолютно на принципа пълно овладяване на съзнанието, което зависи от овладяване на твоите скрити намерения, с това те успели да разрушат стената на черното убеждение, че злото е голяма сила в света ...така те се завърнали в мястото на произхода.
Толтеките казват, че ако съумееш да задвижиш намерението, то ще доведе до различаване, става въпрос за безупречност.
....безупречност е овладяване, съхраняване и правилно ползване на енергията.

………………….

Толтеките забелязали, че за твоето свободно движение ти е нужен преодоляващият поток на волята и този поток реално съществува, но същественото е ти да оформиш тайната на своето намерение, то трябва да е съкровено изработено и никой да не го знае.
Според толтеките който не е обикнал истината, той не е дал правилна посока на своята енергия...ако не разбереш езика на истината, ти си чужденец.
Духът на толтека работи с истината и така не попада в затворите на ума, на погрешното възприятие...защо?
Защото той пребивава отвъд менталния и астралния свят.
Ако не си изключително честен със себе си, ти оставаш в старото възприятие, а то е умъртвяване на енергията и развитието ни.

………………….

Войнът трябва да се домогне до своето истинско намерение, защото истинското намерение осъществява чиста връзка със свободата, пътя на война е чисто практичен път, по който енергията се овладява постепенно и все повече се изостря...колкото е по- чиста е, е по-остра и проникваща. А знае се, че енергията е най- могъщото оръжие, но при едно условие- когато е овладяна.
Войнът не прави разходи...така превръща енергията си и словото си в меч....и този меч е ключът срещу всяка опасност.
Всички действия на война са стратегии...т.нар. недеяние. Това изкуство представлява тайното действие на сърцето, дълбоко скритото благородство, което никой не вижда освен толтека и Орела....в това дълбоко благородство се решава живота на душата и духа.

……………………

Войн означава да започнеш стратегическа постепенна и постоянна война. Става въпрос за много хитър враг, той е ефирен, той е без тяло, той внушава, разубеждава, отклонява....тази война означава правилна любов към себе си, а така се придобива правилната независимост.
В ума на човек има много мнения...толтеките решили, че умът трябва да бъде пречистен....най-опасния враг е неовладяния ум....най широката врата за умствени паразити си остава егото, а умствения човек не може да срещне реалността.
Толтеките избрали пътя на бунта, защото другия път означава да стенеш човек на света...за воините това е битка за по-висша енергия, за по-голяма будност.
Чистото място в нас е мястото на висши идеи, ако губим равновесието си, вярата си, започваме да строим повърхностни планове за живота.
Силата която ни предизвиква и призовава, тя ни призовава нарочно, тази сила излиза от Орела .

Мира Георгиева

[Търсещ истини]

преди 14 часа, mecholari написа:

Войн означава да започнеш стратегическа постепенна и постоянна война.

Светът не е само от вОйни. Как да живеят другите- земеделци, занаятчии, даскали? Какво е вашето мнение?

[Мих. Люз.]

Думата "воин" не се пише с и-кратко, "й".

Съответно, @Търсещ истини, така не се налага и специално да посочваш нужното ударение в думата, за да избягваш друго значение.

Не го приемай за поука, но... така си е.

[Търсещ истини]

преди 15 минути, Мих. Люз. написа:

Думата "воин" не се пише с и-кратко, "й".

Съответно, @Търсещ истини, така не се налага и специално да посочваш нужното ударение в думата, за да избягваш друго значение.

Не го приемай за поука, но... така си е.

Наистина тези думи ме затрудняват. Воин, св. Троица. Ударението не е на И, пък и то не е дълго. Благодаря.

Все пак темата не е за това и едва ли невежеството ми заслужаваше толкова внимание.  . В замяна на едно познание, загубих да намеря отговори, които също ме интересуват. Жалко за поуката. (По някой път в разговор можем да пренебрегнем нещо, за да запазим нишката, която следим)  

[Just a Stranger]

преди 44 минути, Търсещ истини написа:

Светът не е само от вОйни. Как да живеят другите- земеделци, занаятчии, даскали? Какво е вашето мнение?

Когато няма войни, като земеделци, занаятчии и т.н. Но и тогава животът е борба. Не само при хората и това няма да се промени никога. Така че нужните за воина качества са нужни и в мирно време, но са насочени в по-различна посока.

[Гости mecholari]

преди 39 минути, Мих. Люз. написа:

Думата "воин" не се пише с и-кратко, "й".

Съответно, @Търсещ истини, така не се налага и специално да посочваш нужното ударение в думата, за да избягваш друго значение.

Не го приемай за поука, но... така си е.

Как се пише: воин или войн?

Двете форми са дублетни и могат да се употребяват в книжовната реч – воин/войн, мн.ч. воини/войни. Те имат едно и също значение – ’въоръжено лице в състава на армия; боец, войник’. Препоръчителна е употребата на воин.

Според легендата Мавруд бил най-смелият и най-съобразителният воин/войн на хан Крум.
Едно момче помага на смелите воини/войни да триумфират над злото.
Хиляди българи изкачиха връх Шипка, за да се поклонят пред подвига на българските опълченци и на руските воини/войни, загинали за свободата на България.

Източници

• Официален правописен речник на българския език. С., БАН, Просвета, 2012, с. 197.
• Речник на българския език. Т. 2. С., БАН, 1979, с. 347, 350.
• https://kaksepishe.com/voin-voyn/

Аз чета на четири чужди езика. Не мога да кажа, че съм добре с граматиката, още по-малко с пунктуацията. Това съм го копирал, но вие сте много учени. Перфекционисти. Гледайте да не изхвърлите бебето с мръсната вода, в която сте го къпали.

Забележки, забележки, има още 160 поста, които да коментирате. 

[Търсещ истини]

преди 7 минути, Shiniasu написа:

Когато няма войни, като земеделци, занаятчии и т.н. Но и тогава животът е борба. Не само при хората и това няма да се промени никога. Така че нужните за воина качества са нужни и в мирно време, но са насочени в по-различна посока.

Ще подходя от друг ъгъл. 

преди 14 часа, mecholari написа:

Силата която ни предизвиква и призовава, тя ни призовава нарочно, тази сила излиза от Орела .

А ако "силата на шивача е от Пчелата"? Вместо решителност, от него да се изисква внимателен подход; вместо да завладява и сече- да съшива; вместо битки да търси пазари?

Ако един занаятчия е и воин, може да стане глава на еснафа, но не и прилежен занаятчия.

[Гости mecholari]

В Името на Орела, призовавам форумните тролове да превърнат темата в "празни приказки и забава". Може да се включат и някои отявлени паразити, като ramus, attj, или новото попълнение Alletheya. Да си осъществи изродската мечта да завива трупове в свински кожи.

[Аlex&Vanko]

Очков ко протестираш?

[Just a Stranger]

преди 1 час, Търсещ истини написа:

Ще подходя от друг ъгъл. 

А ако "силата на шивача е от Пчелата"? Вместо решителност, от него да се изисква внимателен подход; вместо да завладява и сече- да съшива; вместо битки да търси пазари?

Ако един занаятчия е и воин, може да стане глава на еснафа, но не и прилежен занаятчия.

Т.е. според теб или си силен и смел или си усърден и ... А ако животът те постави в ситуация в която са ти необходими качества, които си решил, че не трябва да притежаваш?

Всъщност засягаш една не маловажна тема - тази за специализацията и доколко тясната специализация е най-удачния вариант пред хората - икономически, социално и еволюционно. За съжаление не мисля, че тук може да се получи особено ползотворен разговор в тази посока. Ще кажа само, че съм привърженик на това човек да се опита да развива не само тези (положителни) качества, които му се отдават по природа, но и тези, които изискват сериозни усилия и му изглеждат непостижими. Сега някой може да каже, че това е невъзможно, и отново имаме още една тема свързана с границите на човешките възможности и развитието на последните във времето.

[Гости mecholari]

Четирите споразумения

Руис, Дон Мигел

Свалена

Овладяване на любовта

Руис, Дон Мигел

Езотеричното знание на толтеките е било събирано и предавано през поколенията от различни линии ...

Отвъд страха

Руис, Дон Мигел

Тази книга ще ви поведе към едно пътешествие в света на съновиденията чрез безкрайния простор ...

Пророчествата на толтеките

Руис, Дон Мигел

 

Толтекското изкуство на живота и смъртта

Руис, дон Мигел и Барбара Емрис

Свалена

Гласът на знанието

Руис, дон Мигел и Джанет Милс

Книгата е свалена. Тази книга ни обяснява какво става с главите ни.

Молитви

Руис, дон Мигел и Джанет Милс

Свалена.. .. Единение със Създателя. Вдъхновение и насочени медитации за щастлив и изпълнени ...

Петото споразумение

Руис, Мигел и Хосе

Свалена.

 

Учението на толтеките можете да намерите в тези книги, в spiralata.net. За съжаление повечето книги вече са свалени, но има някои от тях. Може да се търси по автор "Руис". Аз се възползвах и съм ги изчел преди да ги свалят. Също преди 13 години бях пуснал "Четирите споразумения" или "Толтекска книга на мъдростта" тук във форума като тема, но сега не я намирам, изтрита е.

[Търсещ истини]

преди 2 часа, Shiniasu написа:

Т.е. според теб или си силен и смел или си усърден и ... А ако животът те постави в ситуация в която са ти необходими качества, които си решил, че не трябва да притежаваш?

Всъщност засягаш една не маловажна тема - тази за специализацията и доколко тясната специализация е най-удачния вариант пред хората - икономически, социално и еволюционно. За съжаление не мисля, че тук може да се получи особено ползотворен разговор в тази посока. Ще кажа само, че съм привърженик на това човек да се опита да развива не само тези (положителни) качества, които му се отдават по природа, но и тези, които изискват сериозни усилия и му изглеждат непостижими. Сега някой може да каже, че това е невъзможно, и отново имаме още една тема свързана с границите на човешките възможности и развитието на последните във времето.

1. Не твърдя, че човек е или/или, но може. Може и И/И. Може да е 0,2 от едно и 0,8 от друго, може и 0,5/0,5.

2. При попадане в ситуация, изискваща друг профил на личността има компенсаторни механизми, а и други начини за справяне. Прим. в зимния студ дивакът открил огъня. 

3. Специализацията не е "най- удачния вариант", но е доста удачен. Дори пчелите, снесени от една пчела майка се специализират като вътрешни работнички или външни събирачки (да ме прощават пчеларите за метафората). При динамични времена е по- добре универсалност, при стабилна обстановка- по- добре специализация.

4. човек наистина трябва да опитва да пробие в повече области, но да се стреми да е реалистичен и при 150 кг да не се опитва да скача 150 см.

5. темата не е за това, което обсъждаме и няма защо да се задълбочаваме. Доколкото не съм от воините  не бих защитавал възгледите си чак с оръжие. Ще прегледам предложените от mecholari книги, но едва ли това съответства на моето световъзприемане. Може би в друга тема ....

[Гости mecholari]

 

[Гости mecholari]

Път със Сърце. 

Учението на древните толтеки, представено от Теун Марес. Линковете са от spiralata. net. Ще пускам книгите една по една, в отделни коментари за да могат да се теглят директно от тук с кликане върку книжката.

Толтекските учения - том 1

Марес, Теун

Толтекските учения - том 2

Марес, Теун

[Гости mecholari]

5-ти том може да се намери на руски в koob.ru.  Но там в търсачката трябва да пишете само "Теун", защото фамилията не е Марес , а Марез.

Ученията на толтеките, том 3

Марес, Теун

 

 

 

Толтекските учения - том 4

Марес, Теун

[Гости mecholari]

В Шестия Принцип се вижда и директната връзка с кармата. Има три основни нива на натрупана карма: цветята, плевелите и калта. Защо и цветята? Цветята са хората с най-лека карма. При тях има относителна чистота, но те все още имат неща, които ги свързват със земното - затова и цветята са вкоренени в земята. Какво ги задържа? Контакта със Света и земните блага. Земните желания и амбиции. Ако те успеят да се отърват от желанията за материално превъзходство, от човешкия начин на мислене и от желанието за притежание във всичките му форми, цветята ще станат на мед. Цветята почти няма натрупана карма от предишни прераждания. Или ако имат, тя е относително лека.
Плевелите са хора с по-тежка карма - те не само са обременени с кармата на “цветята”, не само искат неправилните неща и посочват погрешни цели, но и пречат на другите хора (цветя) да се развиват. Това са хората-паразити. Те критикуват, обвиняват, заразяват другите с погрешното си мислене и го налагат като модел. Този тип хора имат карма от предишни животи, но вместо да я чистят, те трупат още карма. Те не са насочени към себе си навътре, а навън към  другите. Плевелите искат да се множат и да изсмукват енергията на другите. Плевелът не е като “цветята”, които имат цели, амбиции и желания (макар и погрешни). Плевелът се отличава с това, че няма нито цели, нито амбиции, а желанията му са много първосигнални и неорганизирани. Той няма собствен живот и затова живее живота на другите. При плевелът няма развитие, няма растеж. Всичко е едно и също. Плевелът има шанса да се превърне или в цвете или в кал, според зависи от Избора си. Затова трябва да сме много внимателни с плевелите. По този повод Учителя, Жълтия Паяк ни съветва:

Идеите са Цветята. Душата е благоприятната почва. Духът е Слънцето, а умът е плевела. Когато премахнеш плевела, Цветята ще разцъфнат. Но внимавай с плевела да не премахнеш Цветето, а ако то не може да бъде спасено, изкорени и двете, за да запазиш Безупречността.”

Книга на Жълтия Паяк - Градината на Паяка: 4

Цветята имат нужда от вода (жажда за Знанието) и тогава се появяват и Учителите и наставниците (пчелите) и така се извлича меда и цветята стават на мед - земният човек става духовен. При плевелите трансформацията е много по-трудоемка. Те имат нужда от нещо внезапно и генерално, което да преобърне живота им. Плевелите имат нужда да изгорят в огъня, за да бъдат трансформирани. Огънят се свързва с преминаване през изпитания и тежки страдания. За да премине през тях, “плевелът” трябва съзнателно да ги е избрал и съзнателно да е влязъл в “огъня”. Това са хора, които са натрупали много карма, осъзнали са грешката си и са пожелали да се избавят. Типичен пример в холивудските филма е мотива за осъденият на тежко престъпление, който в затвора се променя, става силно религиозен и променя начина си на мислене и виждане на света. Именно е от което има нужда плевела - да си промени начина на мислене и осъзнаване на реалността. Цветята имат нужда да се отърват от ума изцяло и да се свържат с Душата. Ако плевелът продължава да не си взема поука от действията си, той рано или късно ще се трансформира в кал.

Калта това са хора, който изплащат много тежка карма от минали животи - хора с тежки неизлечими или хронични заболявания, недъзи и други. Задачата за тях е да осъзнаят какво точно изплащат и защо го изплащат. По този начин те могат “да излязат от калта”. Тази категория хора има нужда от някой, който да им даде цел, да им даде форма (От калта изпечи тухли). Тези хора имат нужда да бъдат впрегнати в дейност и просто да следват, за да може умът им да работи на минимални обороти и да не ги обърква. Проблема на калта е, че няма форма - не вижда смисъл в собствения си живот. Много важно е да успеем да накараме “калта” да осъзнае собственото си значение и да види положителните си качества. Да осъзнае своето предназначение в живота. Когато разкрием Пламъка на такъв човек, “огънят” го изпича и от кал той става тухла. След това трябва да намери своето място в строежа. Има и такива случаи, в които човека-кал е толкова дълбок слой на калта, че няма излизане в рамките на един човешки живот - калта само иска някой да затъне в нея и да го дърпа надолу и надолу. Ако плевелите са хора, които искат да изсмукват енергията на цветята и да заразяват умовете им, то хората-кал са по-тежък случай, ако не получат помощ навреме. Това са хора, които съзнателно се отдават на престъпления, живеят чрез лъжата и употребяват всякакви форми на насилие. По този начин те затъват още повече в калта и излизане няма. В зависимост от конкретната ситуация, правото им на Избор като човеци може да бъде частично ограничено или временно отнето от Древният и в следващ живот да получат друга форма (не-човешка), за да бъдат заставени да изплатят натрупаното.

Кармата се изчиства когато отправим поглед към Пламъка, когато Пламъкът се появи в нашия живот. Започваме с Осъзнаване - тогава вече е много трудно да трупаме нова тежка карма, защото дори и да допуснем грешка от невнимание, ние веднага я поправяме. След Осъзнаването, ние развиваме Будност и така помагаме и на другите да преработват кармата си. С Осъзнатостта и Будността ние развиваме Безупречност и с тази Безупречност ние изчистваме и преработваме старата натрупана карма. 

Из книга доизясняваща и допълваща "Свещената книга на Черното Братство".

Изкуството на Безупречността

Мориел Яману