И ние го правехме, ставаше весело!

Ааа, имаше телефони, които създаваха конферентна връзка и всички си говорехме и си обменяхме номера

водните каскади пред НДК

 

 

още снимки тук

http://www.socbg.com/2014/08/80-10.html

...вие каква униформичка си имахте

 

 

http://www.socbg.com/2014/06/70-80.html

Нашите бяха в синьо-бяло каре, май на него казват "пепит"...

облъчваха ли ви с тъз лампа

мен да, имаше някаква специфична миризма помня

 

Да, но не си спомням дали е имало миризма. По-скоро проблемите бяха с намирането на правилните потници след сеанса 

Даваха ни и някакви таблетки за укрепване на зъбите, които трябваше всеки ден да смучем преди закуската - даскалицата минаваше с един голям зелен буркан (още го помня), раздаваше на всекиго по две и внимаваше да не ги изплюваме.

Да, но не си спомням дали е имало миризма. 

Смърдеше си 

http://90te.bg/index.php?r=ugc/site/index

Даваха ни и някакви таблетки за укрепване на зъбите, които трябваше всеки ден да смучем преди закуската - даскалицата минаваше с един голям зелен буркан (още го помня), раздаваше на всекиго по две и внимаваше да не ги изплюваме.

флуорни таблетки мда, на нас в плик за писмо ни ги слагаха месечната дажба и вкъщи си ги носехме

под родителски контрол ги гълтахме

Ето , и тогава е имало разделение  на нас по селата не помня да ни са тавани такива благини  А знаете ли зъболекарския стол на какво приличаше  едно рамо , което се сгъва да 2/3 части , със външни ремъци и като падне ремъка по време на работа , държиш ръкохватката докато зъболекаря постави обратно ремъка 

Ето , и тогава е имало разделение  на нас по селата не помня да ни са тавани такива благини  А знаете ли зъболекарския стол на какво приличаше  едно рамо , което се сгъва да 2/3 части , със външни ремъци и като падне ремъка по време на работа , държиш ръкохватката докато зъболекаря постави обратно ремъка 

стола не го помня ама ни викаха по списък които трябваше да ходим на това мъчилище

и като влезе зъболекарката по време на час и залепвахме по чиновете кого ще привика

Смърдеше си 

Възможно е, но вероятно сме смятали, че миризмата идва от чорапите на другарчето ни Тодор, който недолюбваше водта и сапуна.

...на нас в плик за писмо ...

Къде ти из провинцията толкова пликове... 

... А знаете ли зъболекарския стол на какво приличаше  едно рамо , което се сгъва да 2/3 части , със външни ремъци...

И нашият беше такъв - вероятно бе модел от 20-те години на миналия век. Издаваше и същия звук като на бормашините в часа по трудово...

...и като влезе зъболекарката по време на час и залепвахме по чиновете кого ще привика

Това май всички сме го правили, ама при нас номерът не минаваше - нашата д-р Петрова беше около 2 метра на ръст и все едно ни гледаше от навигационен сателит  .

Пасти "Витоша" - вкусът на детството ни

 

 

малиии тва голяма играчка било

http://hitrinibg.com/%D0%BF%D0%B0%D1%81%D1%82%D0%B8-%D0%B2%D0%B8%D1%82%D0%BE%D1%88%D0%B0-%D0%B2%D0%BA%D1%83%D1%81%D1%8A%D1%82-%D0%BD%D0%B0-%D0%B4%D0%B5%D1%82%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE%D1%82%D0%BE/

И всеки квартал си имаше "баба Семка", която продаваше слънчоглед във фунийки от по 10 стотинки... Голям кеф беше да се цъка слънчоглед и да се играе на филми или развален телефон...

А можеше и със чашката направо в джоба 

И слънчогледа беше хубав , не като тоя днес където го продават , мирише на нафта и на какво ли не 

 

И слънчогледа беше хубав , не като тоя днес където го продават , мирише на нафта и на какво ли не 

готовия опечен да, верно удря на нещо такова нафтено, и аз не купувам такъв

па и солта спестили

аз си ходя долу на пазара Ситняково, от павилиончето за ядки си купувам суров и си го пека

и се връщам в едно време, еле като замирише фурната

Помните ли тази песничка?

 

А можеше и със чашката направо в джоба 

С чашката беше най-удобно, кой да ти мъкне и пакетчетата...

Люпиш семки, докато езикът ти стане като асфалтиран и загубиш всякакви вкусови рецептори, та за няколко часа ти е все едно какво ще ядеш след това.

И всеки квартал си имаше "баба Семка", която продаваше слънчоглед във фунийки от по 10 стотинки... Голям кеф беше да се цъка слънчоглед и да се играе на филми или развален телефон...

А ако е циганин или циганка от такива не купувахме защото се носеха слухове че ги препикават.

А можеше и със чашката направо в джоба 

И слънчогледа беше хубав , не като тоя днес където го продават , мирише на нафта и на какво ли не 

Във фунийка беше убиец слънчогледа  

А ако е циганин или циганка от такива не купувахме защото се носеха слухове че ги препикават.

аха така се говореше

да не дават пари за сол

Най-точния хороскоп за всички времена!

 

http://www.youtube.com/watch?v=fJZ8o_P3k5c

 

 

ай стига сте чоплили семки, да запалим по едно Ротмансче плочка

 

ай стига сте чоплили семки, да запалим по едно Ротмансче плочка

 

Ха,с тези се научих да пуша.Любими ми бяха

Много обичам тази приказка!

 

http://www.youtube.com/watch?v=Rsf9j9aYuiw

ай стига сте чоплили семки, да запалим по едно Ротмансче плочка

 

Е, къде ти... Добавяш и една запалка Ronson от Кореком (3-5 $) в зависимост от модела

 

та седнеш на кафе и кола и светът изглеждаше в краката ти...

Като оставим настрана,че всичко написано по темата е носталгия и копнеж по отдавна отминалото ни детство/младост,наистина всичко  беше така.Били сме малки,безстрашни изследователи на един невероятно "красив" свят пълен с чудеса(бонбони"Амфора","фин млечен","Кума лиса",Пинко в неделя вечер,"Студио Х" събота вечер,Светая-светих "Кореком" за Богопомозаните и всички други крайни на брой чудесии.)

Помня добре и предизвикателствата да вляза в училище покрай проверяващата другарка за дължината на косата и ноктите.Физарядките преди часовете на неизменната "Раз два три четьри" на Висотски.Макар да бях тих и малко свит,поведението ми постоянно се колебаеше между задоволително и незадоволително.Така и не ме приеха "Комсомолец",голяма загуба за "Партиятта" ха,ха.Милиционерите бяха разкошни(това сериозно),днешните полицайчета(с някои изключения) са направо жалки карикатури.Сигорно е "нормално",предвид "управляващите" ни.Направо се отклоних от темата(нещо ме смущава в това изречение).

Както казват някои даскали:да обобщим изводите

1-во аз съм дете на 70-те и средата на 80-те години-игрите бяха разкош,училището беше очен кофти.Нямах почти никакъв "социален"(много модерна дума)живот:от училище на тренировки(волейбол),а от там на занималня.В къщи още учене и ,ако имах късмет час-два  игра на вън. 

2-ро от 87-ма нататък става много интересно......

3-то абсолютно сигурен съм,че повечето неща,които съм преживял сте ги преживели и вие.И хубавите и лошите. 

Иска ми се хубавите да са повече,вярвам че е така!

Като оставим настрана,че всичко написано по темата е носталгия и копнеж по отдавна отминалото ни детство/младост,наистина всичко  беше така...

Как да я оставим, след като тя е основното... Имаше си и хубави моменти битието ни, имаше и откровени тъпотии, но тогава не знаехме, че има и друг начин на живот, а което чувахме от разкази на тоя или оня, си оставаше дори не мечта, а маловажна информация, която захвърляхме като ненужен стар пантоф в някой съвсем отдалечен край на съзнанието, защото яко ни държеше идеологията.

Тъгата е по необратимо отминалата младост, а спомените за семки, бонбонки, прашки, кукли и какво ли още не, са незаличима част от време, което няма как да се върне. 

 

И ще си позволя да провокирам мненията ви с един такъв въпрос - ако пред вас застане фея/дявол/златна рибка или каквото там си изберете, все едно, и ви предложи да си изберете дали да останете в настоящето или да ви върне в миналото, в детските и юношеските години, какъв би бил изборът ви?

И понеже е редно питащият другите пръв да отговори на въпроса, без замисляне бих отказал предложението. А вие?

аз искам да се върна