И любимите ми шоколадови бонбони

 

и моите

 

вече няма такива нали

или поне аз не знам

а имало - на Победа Бургас

колко ли са като старите някой дето ги е опитвал да каже моля

 

Спомняте ли си гризините колко бяха хубави... Имаше и едни бонбонки като шарени оризчета. Дори не съм сигурна дали бяха бонбони. Ризон май.

Е, че това си беше "народният хайвер" тип "1000 очички"!

Е, че това си беше "народният хайвер" тип "1000 очички"!

Спомняте ли си рибарите на кея на Несебър. Продаваха попчетата на място. Пълно беше. Около тях с по цяла тумба кибици. Имаше продавачи и на разклона за Каблешково преди Бургас, продаващи попчета и миди и за да не ги кацат мухите, ги пъдеха с едни клонки от храсти...

Носехме си миди от морето, защото в нашите магазини нямаше или пускаха веднъж в годината.

Имаше ги навсякъде тия тълпи. Бил съм много пъти на варненския вълнолом - не можеш се размина от народ. А миди вадеха по-опитните плувци - събирахме по цели кофи и ги печахме на ламарина директно по плажовете.

И за корабът Осетия се сетих на несебърскиото пристанище. Продаваха се билетчета за почасови разходки в морето.

 

 

 

 

 

И

 

 

Редактирано 4 август 201411 г. от jonov (преглед на промените)

Днес тия комични и абсурдни табели са заменени от огромни постери и билдове на чалгаджии.

Ох. Имаше и една регионална марка *Пиринско Пиво*. Продаваше се предимно, ако не и единствено в Югозападна България. За него купувачите разправяха, че било "Струмска Вода" - демек, от всички белези на бирата, само на цвят го докарвало

А тая баба която държи чашата със загорка - още ги имам тия чаши в къщи 

Редактирано 4 август 201411 г. от jonov (преглед на промените)

Що да е баба?! Тая дама е била секс символ за времето си.

Що да е баба?! Тая дама е била секс символ за времето си.

ми вече е станала бабка

Е, в един момент всички стават бабки, ама навремето нямаше много рекламни лица и вероятно са ги подбирали по-старателно. Пък и рекламите не бяха насочени към определени продукти, както е днес, а обикновено даваха някоя тъкачка-многомашинничка, работеща по плана за 2 петилетки напред.

 

Редактирано 5 август 201411 г. от hlevoust (преглед на промените)

един по един моля

 

 

вие каква униформичка си имахте

 

 

http://www.socbg.com/2014/06/70-80.html

облъчваха ли ви с тъз лампа

мен да, имаше някаква специфична миризма помня

 

Обичахте ли да си правите майтапи с непознати от уличен телефон?

Разговорът струваше 2ст, независимо от продължителността.

 

Обичахте ли да си правите майтапи с непознати от уличен телефон?

Разговорът струваше 2ст, независимо от продължителността.

 

Имаше и начини за разговори без пари.

Обичайния майтап беше нещо от сорта.

Ало от асфалтова база се обаждаме, казали сте да ви асфалтираме банята ама не знаем банята ли да свалим долу или валяка да качим горе.

 

Ало корекома ли е (актуалния номер на кореком).

Имате ли шоколадови яйца

-да имаме

А дървени

Изобщо пожарни и мвр-та карахме ги наред.

Редактирано 13 август 201411 г. от BMW Маниак (преглед на промените)

Няма да забравя един случай, в който потърпевша беше баба ми.

Прибирам се от училище, а баба сърдита, сърдита, и от вратата ме подхваща:

- Тези твоите съученици срам нямат! Обажда ми се един и пита колко е дълъг кабела на телефона, измерих го и казах че е 2м и 5 см, а той ми каза, че ми стига да се обеся!

Едвам сдържах смеха си!

Опитах се да и обясня, че това не са мои съученици, тъй като всички бяхме на училище, а тя не вярва и е вярва.

 

И аз съм си правила майтапи по телефона.

Веднъж посред нощ се обадих на произволен номер, представих се за другарката Пеева от водоснабдяване, казах, че ще спират водата и всеки трябва да си налее колкото се може повече, защото не се знае кога ще я пуснат.

Другарката отсреща сърдечно ми благодари, а като и се обадих след час, за да проверя какво е свършила ми докладва, че е напълнила ваната, легените и две туби и е уведомила всички съседи във входа.

 

Такива ми ти работи

Имаше и начини за разговори без пари.

А след това имаше един период, в който се правеше и следния трик... на номерата за приказки или песни се получаваха малки паузи, в които всеки изкрещяваше телефона си и после се набирахме един друг да се запознаем и да си говорим... Нещо като форум е било... Ооо, бях забравила тия детинщини!  

А след това имаше един период, в който се правеше и следния трик... на номерата за приказки или песни се получаваха малки паузи, в които всеки изкрещяваше телефона си и после се набирахме един друг да се запознаем и да си говорим... Нещо като форум е било... Ооо, бях забравила тия детинщини! 

 

И ние го правехме, ставаше весело!

Хайде на пуканките

 

Баща ми водеше радиопредаване(радио точката) в Металургичния комбинат(тогава)Кремиковци и пускаше тази мелодия в началото и края.