Премини към съдържанието
  • Добре дошли!

    Добре дошли в нашите форуми, пълни с полезна информация. Имате проблем с компютъра или телефона си? Публикувайте нова тема и ще намерите решение на всичките си проблеми. Общувайте свободно и открийте безброй нови приятели.

    Моля, регистрирайте се за да публикувате тема и да получите пълен достъп до всички функции.

     

Посвещава се на децата от 60-те, 70-те и 80-те години на 20


Препоръчан отговор


образцов дом разбирам,но какво ще рече това

Публикувано изображение

като че ли не е майтап?

сигурно има насадени китки около него

:P

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
  • Отговори 1,8k
  • Създадено
  • Последен отговор

Потребители с най-много отговори

Потребители с най-много отговори

Популярни публикации

Помните ли това..? -Да отидеш до телевизора и да го включиш от копчето на стабилизатора. -Да поставиш игличката на грамофона точно там, където започва новото парче. -Да върнеш бурканчетата от кис

Така е ,аз се раздвам за детството ,което имах,и искренно съжалявам сегашните лапета ,рястящи във века на хейтърите,всъщност те нямат детство. Ходех на кръжок по фото-дело   А това ми беше ...БА

По 10 ст месечно. Ние пък все борчета засаждахме на един баир, голяма гора стана после, ама я изсякоха гадовете... Тоя момък надали е виждал легендарния транзистор VEF 206   Отначало го пусна

Публикувани изображения

Наскоро се бях сетила за една песен на Кирил Семов, която харесвах в ранните си детски години, рових къде ли не, но не я открих.

"сладо-ладо-лед има го навред, ледено студен, но не е за мен..." :singer:

:)

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Още от времето на "Златни струни":

 

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Аз пък ще сложа песента на детството ми. Явно много модерна тогава!

 

Много любима на татко и от най-ранно детство това беше мелодията, на която правехме един танц /в повечето случаи аз, стъпила върху краката му/ и после мама ме изпращаше до стаята ми да спя...

 

Редактирано от Merryl (преглед на промените)
Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Да не забравяме и Анита Хегерланд и нейния прочут "Албертино"!

 


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Помните ли играта на "ръбче"(май) - от единия тротоар с топка целехме отсрещния бордюр,точките се брояха в зависимост от това как хващаш топката след отскока от бордюра - във въздуха,след като е тупнала един път или след търкаляне.Имаше доста поражения по прозорците на мазетата и на първите етажи,особено от баскетболна топка.

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Помните ли играта на "ръбче"(май) - от единия тротоар с топка целехме отсрещния бордюр...

И днес я играят дечурлигата. Ама и ластикът си е актуален:

 

http://www.youtube.com/watch?v=06yuccBAlno

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Времето, когато плондерите бяха само детски играчки
 

Публикувано изображение

Едно време през зимата навън беше студено, а вътре – топло.
Сега все по-често става обратното.
Нямаше парно, нямаше климатици, печката „Лъч” я нямаше даже.
Избите бяха пълни с въглища, на които още викахме кюмюр, и със старателно подредени дърва.
Трябваше да се намери само малко борина и спокойно да се зачакат студовете.
Декември беше месецът на голямото чакане за децата.
Чакахме снега – заради пързалките, чакаме зимната ваканция и най-вече чакахме Новата година заради подаръците.
Тогава Коледата си беше още през януари и почти не й обръщахме внимание.  До Бъдни вечер подаръците бяха вече раздадени, сурвачките се бяха проскубали, а баклавата и мръвките – изядени.
Някакви циганчета се опитваха на 6-ти януари вечерта да тропат по вратите, да пеят песни, възхваляващи свети Василий, и да ни сурвакат, но ние ги прогонвахме – като че ли бяха зли демони, опитващи да ни върнат към един отречен вече свят.
И днес не мога да си обясня с каква лекота тогава се бяхме простили с Коледата, а след това как бързо си я върнахме.
Днес замяната на дядо Коледа с дядо Мраз ни изглежда комична, но тогава това си беше нещо съвсем естествено и мина без никакви драми.
Дядо Коледа ни изглеждаше като някакво изкопаемо, като египетска мумия. Докато Дядо Мраз беше старецът „най-добър и благ”, който носеше подаръците.
И днес си го знам със съветското име и не мога да му кажа дядо Коледа.
Най-важният през месец декември магазин също носеше съветско име – ДЕТМАГ.
Още в началото на месеца родители и профсъюзни активисти нападаха щандовете и за броени часове изпразваха рафтовете. След това идваше периодът „чакаме стока”, а когато стоката пристигаше, следваше ново нападение.
Споменавам профсъюзните активисти, защото във всички предприятия се уреждаха новогодишни тържества с подаръци. Някъде родителите предварително носеха подаръците – опаковани и надписани, на други профорганизацията намираше пари и купуваше на всички каквото намери.
По-богатите организации наемаха артисти за дядо Мраз, по-бедните разчитаха на собствени кадри. Вече съм забравил имената на повечето колеги на баща ми, но на тези, които изпълняваха ролята на щедрия старец – Гого и доктор Станков, още ги помня.
Родителите предпочитаха да инвестират в нови дрешки и обувки, но колкото и да съзнавахме, че такъв подарък е полезен, вече се бяхме разглезили и предпочитахме играчките.
Тогава нямаше и една стотна от днешните играчки, но радостта ни пък беше сто пъти по-голяма от радостта на днешните преситени деца.
Най- скъпите подаръци бяха колело и детско влакче.
На витрината на един от детските магазини в Пловдив имаше такова влакче, което струваше космическите 42 лева. Дали изобщо не се продаваше или просто нямаше кой да го купи, но то стоя като че ли с години. Мисля, че беше производство на ГДР.
След години пуснаха и съветски пластмасови влакчета, много по-евтини, купих на дъщеря ми и като всеки родител с нереализирана детска мечта седнах да си играя. Уви, нито влакчето беше влакче, нито меракът ми беше същият.
За децата на тогавашната „средна класа” върхът беше да получиш подарък истинска футболна топка. Цената беше 6,60.
Чичо ми и стринка ми направиха една година този мечтан подарък. Трябваше да си намеря и губерка, защото тогава топките бяха с връзки, и помпа.
Вътре се слагаше плондер, надуваше се, после с губерката се промушваше кожена връзка, следваше яко пристягане - докато процепът се затвори.
Топката първо беше жълта и миришеше на кожа, после я лъскахме с вакса и замириса  естествено на вакса.
От тогава остана тази прекрасна дума „плондер” – нещо, което се надува, после се пука, трябва да се лепи…
Лепенето на плондер също беше тънка работа. Също като това днешен политик да почне да се надува, да изпусне някоя глупост и да се гръмне, след което пиари и съпартийци да започнат да търкат с шкурката, да мажат лепилото и да натискат лепенката, докато спре да издиша.
Масовите подаръци не бяха по-скъпи от 2-3 лева. А детските книжки бяха направо стотинки.
Най-хубави бяха приказките с илюстрации на Вадим Лазаркевич. Той рисуваше така животните, че човек не можеше да не заобича Заю Баю, Кума Лиса, Кумчо Вълчо и не на последно място любимата ми „работна Мецана”.
Човекът вършеше повече работа за възпитанието ни, отколкото днес целият канал „Анимал планет”.
Имаше обаче един друг художник, мисля, че беше Зидаров, който рисуваше едни грозни хора и направо разваляше книжките.
Бързо се развиваше куклопроизводството.
На мястото на домашно направените кукли се появиха фабричните с твърди глави.
Отначало бяха от някаква твърда тънка материя, нещо като „целулит”, лесно че чупеха, но момичета продължаваха да се правят, че не забелязват грозните дупки в главите и още дълго време не се разделяха с любимия подарък.
След това дойдоха куклите, които като се накланят, и примигват. Наричаха ги „спящи кукли”.
Смятахме, че оттук нататък вече няма какво да се направи повече, но след като появиха куклите,които казват „мама”, разбрахме, че пред прогреса няма граници.
Първите говорещи кукли ги носеха работниците, които се връщаха от Съветския съюз. От Запад обаче отвърнаха на удара и пуснаха „Барби”…
По-нататък не помня как са се модернизирали куклите, тъй като навлязох в периода,  когато мечтите ни вече бяха завладени от игри от типа на „Чичо Доктор” на живо.
Иначе класическият „Чичо Доктор” си беше кутия с някакви лекарски принадлежности.
Игрите в кутия си бяха класически новогодишен подарък. А най-голямата класика си беше „Не се сърди човече”. Толкова беше популярна тази игра, че се наложи да се конструира „Не се сърди човече за шестима.
По едно време много модерна стана играта „Лудият пумпал”. Става дума за картонената игра, защото имаше и ламаринени пумпали, които се „помпеха” със страшен шум, но след това издаваха прекрасно свистене.
Имаше и някакво „лото”, на което играеха и възрастните.
Малки и големи се захласваха на някаква игра – смисълът беше кой първи ще покрие картонче с изписани цифри. Дървени пулове с цифри се слагаха в една торбичка, после се вадеха и който си чуеше номерчето се обаждаше и го слагаше върху картончето.
Играта беше толкова популярна, че ако влизаше в семейството като новогодишен подарък, някъде към Атанасовден торбичката вече ставаше толкова мръсна от употреба, че придобиваше цвета на чувал с картофи.
Друга семейна игра бе „Черен Петър”. Загубилият трябваше да пее, рецитира или да реве като магаре. Така се развиваше и нещо като художествена самодейност.
Несбъднатата игра от картонената фамилия бе „Монополи”. В целия град сигурно нямаше повече от три такива игри – и то донесени не от Съветския съюз.
„Монополи” развиваше капиталистическо мислене и играещите рискуваха да попаднат под вредно влияние.
В края на 50-те години се появиха количките, които се навиваха с ключ или се задвижваха с роторни двигателчета. Голяма радост. Лесно се разваляха – бащи и деца после с часове ровичкаха с отверките, но рядко възстановяваха машинката.
В края на 80-те години един директор на предприятие за детски играчки започна да купува и лицензи за електронни игри, за пръв път на екран можехме да се „надбягваме”, но се оказа, че българските батерии са твърде слабички и след една-две игри трябваше да се купуват нови.
Анимационно кино също започна да създава любими детски герои.
В сливенската фабрика „Сините камъни” започнаха да правят розови пантери, които вървяха като топъл хляб.
Започналото разоръжаване се отрази на съветската военна промишленост, която вместо ракети и радари започна да прави първите електронни игри с набиране на точки – някакви патки снасяха яйца, вълкът си играеше на „ну погоди” и не помня какво още.
Игрите идваха в големи дървени сандъци – опаковани като противотанкови ракети. Само дето не бяха покрити със смазка.
През 1990 –а обаче се появиха първите китайски играчки, те ставаха все повече и повече и започнаха да изпреварват детските мечти.
Което обезсмисля празниците...

 

Евгений Тодоров

 

svobodata.com

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

...По-нататък не помня как са се модернизирали куклите...

Евгений Тодоров

 

svobodata.com

Едно момиче от махалата имаше донесена от Москва кукла "Нина", която, уловена за лявата ръка, "вървеше". Често ходехме да я гледаме (не се изнасяше навън, разбира се), защото дори ние, момчета, бяхме силно впечатлени, какво оставаше за момичетата...

 

Публикувано изображение

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Пораснали деца, а помните ли с какво се хигиенизирахме?

 

Паста за зъби "Мечо"

 

Публикувано изображение

 

и "Поморин", която си беше доста серт

 

Публикувано изображение

 

Главите с "луксозния" шампоан "Коприва"

 

Публикувано изображение

 

и богат набор от тоалетни сапуни за тяло

 

Публикувано изображение

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

този сапун Май беше страхотен, няколко аромата имаше

и русначетата много го харесваха, все него искаха да им пращам в колетите

:)

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

този сапун Май беше страхотен, няколко аромата имаше...

... и много трудно се намираше...

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Аз много харесвах сапун "Флора" и той беше с различни аромати.

Най-интересното е, че преди около 10 години намерих един син сапун "Флора", забутан и забравен в един шкаф и бях изумена от това, че беше запазил напълно аромата и другите си качества.

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

...Най-интересното е, че преди около 10 години намерих един син сапун "Флора", забутан и забравен в един шкаф...

Същият случай с "Флора - Липа" в един полуразпаднал си скрин на село!

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Навремето работеха с качествени растителни масла, а сега ми се е случвало да купя скъп сапун, миришещ на гранясало.

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

от тези облите сапуни се правеха и кошнички с топлийки

имам и аз такава и сапуна още мирише, на люляк, май е Флора

:)

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
  • 2 седмици по-късно...

Трудно се караше по тоя начин, особено пък след дъжд...

А какъв лукс бе сгъваемото колело "Балкан"...

 

Публикувано изображение

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Как се забавлявахме през социализма

 

Блазе им на тези които можеха да влизат и пазаруват 

 

Публикувано изображение

Редактирано от jonov (преглед на промените)
Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Блазе им на тези които можеха да влизат и пазаруват 

 

Публикувано изображение

Намираха се и долари, не беше особен проблем, а и обикновено продавачите не бяха взискателни и много рядко искаха документи, разрешаващи пазаруването. Намериш 20 зелени по 2,50-3 лв и ето ти ги 5 аудио касетки х 2 долара, та остават и половината зелени, с които взимаш цигари, шоколад и кока кола или бира в кенче. Щастлив си за цял месец, че и за повече...

Ама повече ходехме да зяпаме техниката - декове, големите касетофони, та дори и тук-там имаше телевизори от екзотично звучащите тогава марки Филипс, Тошиба и ДжейВиСи.

Случвало се да попаднем на някой баровец, пазаруващ по няколко чифта дънки, джинси и/или якенца (обикновено "брандирани" в Петрич), парфюми (нищо не ни говореха), някой и друг стек Кент, Марлборо (обикновено със сръбски произход) или дългите Ким, а накрая бутилка-две уиски. Всичко това се опакова в готините чанти с реклами на цигари или питиета и баровецът си тръгва, отнасяйки покупките и въздишките за зяпачите...

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Пораснали деца, а помните ли с какво се хигиенизирахме?

 

Паста за зъби "Мечо"

 

Публикувано изображение

 

 

 

 

 

Обжавах я... да ям. Пу, докато ме оттучат. Но пък голям стимул за миене на зъби. Аз си я хапвах и така де. "Плюй, бе!" - "Ма що?". Тъй и не разбирах какво лошо има да ядеш "Мечо" и да гълташ дъвките... Щели да ми запушат д-то - голяма работа. Една досада по-малко...

 

А "копривата" днес сигурно ще се води "био"- шампоан и ще струва майка си и баща си... Сапунът "Лайка" също. Всъщност се съмнявам да има подобен. Има някакви алхимии, които твърдят, че са с лайка, ма ... айде няма нужда. Знаем ги от'дека са.

Редактирано от Методи Дамянов (преглед на промените)
Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

А "копривата" днес сигурно ще се води "био"- шампоан и ще струва майка си и баща си...

позна, 6.65 струва

 

Публикувано изображение

 

http://www.green-master.eu/shop/%D0%B1%D0%B8%D0%BB%D0%BA%D0%BE%D0%B2-%D1%88%D0%B0%D0%BC%D0%BF%D0%BE%D0%B0%D0%BD-%D1%81-%D0%BA%D0%BE%D0%BF%D1%80%D0%B8%D0%B2%D0%B0-%D0%B7%D0%B0-%D0%BD%D0%BE%D1%80%D0%BC%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B0-%D0%BA%D0%BE%D1%81%D0%B0/

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Добавете отговор

Можете да публикувате отговор сега и да се регистрирате по-късно. Ако имате регистрация, влезте в профила си за да публикувате от него.

Гост
Напишете отговор в тази тема...

×   Вмъкнахте текст, който съдържа форматиране.   Премахни форматирането на текста

  Разрешени са само 75 емотикони.

×   Съдържанието от линка беше вградено автоматично.   Премахни съдържанието и покажи само линк

×   Съдържанието, което сте написали преди беше възстановено..   Изтрий всичко

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

×
×
  • Добави ново...

Информация

Поставихме бисквитки на устройството ви за най-добро потребителско изживяване. Можете да промените настройките си за бисквитки, или в противен случай приемаме, че сте съгласни с нашите Условия за ползване