Не само картофите ставаха вкусни, а и млечната царевица, откъсната от двора.

Нея най вече варена макар че и печена не беше зле. Ама помня че май от двора (специално нашия двор) не ставаше. Дядо ми я вземаше от някъде другаде. Нашата май беше фуражна или така ми е останало. За пуканките помня че и нея от другаде я намираше.

Нея най вече варена макар че и печена не беше зле. Ама помня че май от двора (специално нашия двор) не ставаше. Дядо ми я вземаше от някъде другаде. Нашата май беше фуражна или така ми е останало. За пуканките помня че и нея от другаде я намираше.

 

Дядо ми гледаше три вида царевица в двора - млечна, за пуканки и малко фуражна.

Когато ме пратеше да набера царевица за печене или варене, аз като градско чедо все бърках и късах или фуражна или за пуканки, а той много се ядосваше.

Баба правеше мармалад на двора, в голяма тава. Бъркаше постоянно да не загори с едно дървено като лопатка. С нетърпение съм обикалял огъня да чакам да стане мармалада. Много мармалад. Цяла голяма тава. 

Това с мармалада отнема много време, ама всякак си струва!

 

А не беше и само той - вареше се лютеница, подготовката за която отнема маса време да се белят доматите, да се пекат и белят чушките, а после всичко това да смели с машинката за месо и да ври с часове на огъня. Ама пък си струва всяка хапка, защото няма Е-та.

 

 

Варили сме и сапун за пране - оставаш без ръце от бъркане часове наред, после се чака да изстине, обръща се казана и почти напълно втвърдената маса се реже с обущарски конец.

 

Редактирано 9 май 201412 г. от hlevoust (преглед на промените)

точно днес се сетих за парада на Червеният площад послучай "День Победы" 

 

Помните ли как бабите ни посрещаха гостите... Сладко или десерти в малки, стъклени чинии, поднесени със сребърни лъжички с дълги дръжки и чаша вода. И турско кафе с бяло сладко...

 

 

 

 

 

 

 

че и връщахме шишетата стъклени

за мен литър моля

 

Имаше и бреза  , но не намерих етикет .

 

това горчеше 

 

ПП. И чаши режехме с конец 

 

 

Те ви една каса да се разхладите 

 

Редактирано 28 май 201412 г. от jonov (преглед на промените)

Имаше и бреза  , но не намерих етикет .

 

това горчеше 

 

 

 

 

 

Те ви една каса да се разхладите 

 

Брезата много се пиеше

Алтайчето с коняк не горчи ич

 

а тъй, - направо касата носи

мерси

Едно лято бяхме на бригада в Сливенския консервен комбинат и добре си хапнахме и пийнахме от вкуснотиите на снимката в предишния пост.

Хигиената в комбината не беше на ниво, работехме рамо до рамо със затворничките от Сливенския затвор, но пък беше весело.

Едно лято бяхме на бригада в Сливенския консервен комбинат и добре си хапнахме и пийнахме от вкуснотиите на снимката в предишния пост.

Хигиената в комбината не беше на ниво...

Не знам колко пъти съм бил на бригада в местния консервен комбинат, който от доста години вече не е такъв. За хигиена е несериозно да се говори, но не бих изпадал в детайлни обяснения, защото ако се впечатлява от начина на приготвяне на повечето храни, вероятно 98% от населението ще измре от глад...

По тия бригади вода газехме (това буквално), но жадни (т.е. гладни) ходехме - храната в стола бе много повече от ужасна, но пък си наваксвахме в складовете, където палетите с компоти, зеленчукови и месни консерви нямаха преброяване.

Най-примамливи бяха компотите от сини сливи. Плодовете караха с големи палети от градините, вадеха им костилките и ги затваряха - максимум по 3 в буркан, толкова едри бяха, страхотни - без "гости" и много вкусни. Правеха и от праскови - трепач бяха...

Имаше и доста голямо разнообразие от месни консерви - най-вече пилешки гърди (бяло месо) с ориз и подобни, но "Славянска трапеза" беше върхът - две огромни варени (!) кюфтета със зеленчуци, лапахме като за последно. 

Всички ядяхме от тия консерви, ръководството на завода не само знаеше, и не само не ни пречеше, но и дори ни посочваше къде какво има за "дохранване".

 

Не знам колко пъти съм бил на бригада в местния консервен комбинат, който от доста години вече не е такъв.

 

Само веднъж и никога повече не съм била в Сливен.

Всъщност, ние бяхме на бригада в с.Гавраилово и беряхме праскови, но кой знае защо ни пратиха за две седмици в консервния комбинат.

Но определено нямам лоши спомени.

...Но определено нямам лоши спомени.

О, аз също няма такива - лошата храна в стола и мизерните битови условия - къпане в тоалетните с маркуча за поливане на градинките и спането в дървени бараки от по 16 легла, в които навярно и просяци не живеят в нормалните страни - всичко това оставаше на заден план. Работехме като луди, но и се веселяхме подобаващо.

Изменя се човек с възрастта - в описаните бараки никой не обръщаше внимание на комарите (мрежи или изобщо нямаше или бяха изпокъсани) и гущерите по пода, на окъсаното спално бельо и изпокъсания балатум на пода, прибирахме се само за спане там. Днес не отсядам в хотел с по-малко от 3 звезди и то само ако е с оценка, близка до 9-ката от Booking...

Ако я сложа в другите раздели , 80% няма да разберат за какво става на въпрос , затова си я слагам тук , във нашия раздел 

 

 

 

Редактирано 9 юни 201412 г. от jonov (преглед на промените)

нашия раздел 

Их, колко хубаво звучи...

Е, и ние едно време надувахме бирите. В седми клас като се научих да надувам по много бири и станах комсомолец.

Е, имаше и алкохол, но не сме се оливали, не и като днешните подрастващи. Не беше ценен героизъм да си натаралянкан вечер по чаршията. По-друго беше с цигарите, бая ни гонеха за тях, но не помня да са намалявали поведението на някого заради пушене. Криехме се навремето зад физкултурния салон, не че даскалите не знаеха, че сме там.

Днес е различно - всеки ден минавам покрай 2 училища на път за работа, а и почти всеки ден излизам по някаква работа и пак минавам покрай тях - учениците пушат съвместно с учителите, но на другия тротоар, т.е. не са в двора и прилежащата му ограда. Не съм бил светец като ученик, не съм и днес, та затова и не ги упреквам, но тая демонстрация всъщност е неосъзнат от изброените кръст на зачеркване на училището в чисто възрожденския му статут.

Днес училището е еднаква неприятно място както за учениците, така и за учителите - общият интерес в масовия случай се свежда до последния звънец за деня.

Пушкома беше в горичката до гимназията. Пушек се вдигаше от гората през междучасията. Сега поне няма опасност от горски пожари. Не им се налага да се крият.

Чели ли сте вестници като деца?

В пети клас имахме класна, която всеки ден ни повтаряше едно и също: "Най-лошо е човек да е аполитичен, четете вестници!".

Тъй като исках да върша добри дела, опитах да чета "Работническо дело", но за мой най-голям ужас установих, че не мога да изчета и една статия, камо ли целия вестник, толкова беше отегчително.

Години след това изпитвах угризения.

Редактирано 16 юни 201411 г. от Мойра (преглед на промените)

Чели ли сте вестници като деца?...

Редовно! Най-вече 

 

 

 

 

 

Имах цели годишнини от списание "Космос", чел съм ги от кора до кора.

А от "Старт" всяка сряда си изрязвах футболни отбори:

 

Да не забравяме списание "Паралели"

Космос и Паралели не ги броя за вестници

За мен беше празник, когато имах възможността да се добера до тях.