е то и туй ич не е лесно да си зубър

Ааа, не знам. Аз си бях умно. Не съм била зубър...

Ааа, не знам. Аз си бях умно. Не съм била зубър...

 

ааа аз умните не ги визирам

само тия дето наизустяваха уроците пък ако го питаш нещо нищо не разбира

 

А мен в началното училище ме бяха сложили на един чин с момченце, на което не само трябваше да помагам, но и да го следя как се държи в час и междучасията и да го превъзпитавам.

Вместо да си играя със съучениците, ходех след дете, което както се разбра по-късно не беше за обикновено училище, а за помощно, където и го преместиха.

Лош спомен.

http://www.cicicee.com/images/userfiles/image/mini-kit-10-2-7.jpg Забравените хвърчила.Правехме си ги от клечки за метла и оризова хартия.Как се мъчихме да ги вдигаме при слаб вятър.Как ставаха плячка,когато се оплитаха в някое дърво или при силен вятър се късаше конеца.Тогава бягахме по него за да си го приберем...

Редактирано 9 април 201412 г. от Димитър 59 (преглед на промените)

... Аз си бях умно. Не съм била зубър...

Бях и си останах!  А и друго може да се назубри, но не и математиката, та и днес не се давам, ако и след толкова години, особено по геометрия . 

 

П.П. В първото изречение имах предвид началното изречение от цитата, а не че съм бил зубър - то си беше срамно, а и тъпо - имахме един образ в класа с феноменална зрителна памет: покажеш му снимка с няколко човека, да речем, която няма как да е виждал друг път, той я погледне за броени секунди, а после можеше почти детайлно да изброи колко са хората на снимката, с какво са облечени и т.н. Така си учеше и уроците, запомняше ги в все запетайки, дето се вика, но и можеше да продължи при прекъсване, което всъщност го отличава от механичното зубрене тип "стихотворение".

Редактирано 9 април 201412 г. от hlevoust (преглед на промените)

Как се мъчихме да ги вдигаме при слаб вятър...

Уф, не беше лесно, ама всеки гледаше да направи колкото се може по-красиво хвърчило, че да му завиждат останалите - нормални чувства човешки. За баш-майстор в градски условия се смяташе този, който успее да изравни тавана на хвърчилото с кръста на Съборната църква или го надмине.

 

 

Признавам си, че и днес не знам колко точно е тази височина, но и условията не са от най-благоприятните поради ограниченото място за тичане. Навремето там имаше паркинг и много натоварено кръгово движение около него.

Една от най-разпространената техника на онова време-радиоточката.Бяха ги монтирали почти във всяка къща...

Е, тоя модел е съвсем архаичен. Ние имахме "модерна":

 

 

А после и "последен модел", макар че не помня да е струвала толкова скъпо:

 

Всеки ден от 3 часа след пладне вървяха местните новини.

Помните ли, как в училище ни задължаваха да помагаме на изостаналите си с учебния материал другарчета?

Така де ... размяна на опит. Едните да ти помогнат с домашните а другите да те научат да пропушиш. Добре че бях посредата че ни едното ни другото.

...Едните да ти помогнат с домашните...

Всъщност тази помощ обикновено се състоеше най-вече в преписване на домашното, само дето се правеше в следобедите, а не в междучасието преди часа.

А после и "последен модел", макар че не помня да е струвала толкова скъпо:

 

Всеки ден от 3 часа след пладне вървяха местните новини.

тоз последен модел и аз го имах само че така си и остана неизползвано тва чудо -

просто защото няма прекарани антени ли какво ли в блока -

иначе дупки има де на стената

Така де ... размяна на опит. Едните да ти помогнат с домашните а другите да те научат да пропушиш. Добре че бях посредата че ни едното ни другото.

а тва с пушенето сами си се научихме с една приятелка

ми като ни се подиграваха че сме изостанали ...

на Стюардеса при това се научихме

още се сещам как кашлях и ми се въртеше тиквата от нея

...иначе дупки има де на стената...

Дупките се правеха още по време на строителството, тогава се полагаха и кабелите. Блокът ни е от 1978 г и беше оборудван в всички екстри - радиоточки, вътрешни розетки за тв антени, та дори и бомбоубежище. Последното се пръкна малко неочаквано, защото при земетръса от 4 март 1977 г, когато 103 души от града загинаха, на блока, който е разположен в част от бившия ни двор на къщата, в която живеехме, редяха тухлите на последния етаж. Спряха строежа, разкопаха основите и ги пребетонираха от край до край. По всички етажи сложиха и противоземетръсни шайби, та много от стените ни са двойни. А след като е толкова подсилен спрямо останалите, защо пък да не направят и бомбоубежище с тежки метални врати и капаци по мазите, не че не минаваха котки през тях...

...на Стюардеса при това се научихме...

"Стюардеса" си бяха калпави цигари, марка "Качак", ама пък голямата бе 55 ст, а малката ... не помня, май 40 ст или 35, забравил съм. БТ-то беше 60 ст (5 ст разлика, но с нея можеше да се купи цяла вафла, която макар и "гола", със сигурност беше по-вкусна от днешните измишльотини, при това 10 пъти по-скъпи, ако и парите да не са съпоставими, освен по номинал), само "ученическото" бе 45 ст, но то се прояви по-късно. Ама се учехме да пушим на каквото попадне, важното бе да сме "в час". 

 Първото ми фотоапаратче.Струваше 15 лева.Доста години,нямаше друг модел по магазините.Освен някой Зенит или Киев,обаче с връзки...а си бяха 10 пъти по скъпи.

Така де ... размяна на опит. Едните да ти помогнат с домашните а другите да те научат да пропушиш. Добре че бях посредата че ни едното ни другото.

 

 

Подиграваха ми се, че не пуша и в гимназията сама се научих да и то с голям зор, защото ми ставаше лошо.

Палех цигара след цигара пред огледалото и така отработих позата, че заприличах на Марлене Дитрих

 

...Струваше 15 лева.Доста години,нямаше друг модел по магазините.Освен някой Зенит или Киев,обаче с връзки...

Такава Смяна 8М имах и аз, но не съм я купувал, а ми беше награда от една ученическа бригада. Никога не съм правил снимки с нея. Веднъж я дадох на мой приятел, който заминаваше нейде по Балкана на поход, та да снима. Дали той бе калпав фотограф или апарачето толкова си можеше, но снимките бяха много повече от ужасни дори и за непретенциозните ни изисквания по ония времена. 

Фотоапарат "Киев" имаше един важен другар от нашия блок, който беше шофьор на председателя на ГНС, беше го купил от Полтава. Правеше действително много по-добри снимки от Смяна 8, на снимките с него не се чудехме кой кой е...

А на сватбата ми снимаха с тогавашния лидер соц. лидер (Made in DDR).

 

 

Нищо, че ефектът "червени очи" го има на почти всяка снимка, а роклята на жена ми яко жълтее, но лицата са (и днес) доста "по-четливи", отколкото на конкурентните тогавашни модели.

Подиграваха ми се, че не пуша и в гимназията сама се научих да и то с голям зор, защото ми ставаше лошо.

Палех цигара след цигара пред огледалото и така отработих позата, че заприличах на Марлене Дитрих

 

 

Аз пък що нямам такива спомени да ми са се подигравали  че не пуша ! Помня единствено че искаха да ме правят човек като ме научат да пия. Фразата беше нещо от сорта пий да те направим човек. Та тоя де ме подкокуросваше да пия,  ... идва леля му след една седмица отново на свиждане в болницата ( при постъпването си беше труден за разпознаване) и като го видя се усмихна и му каза Светлозаре ама ти вече си заприличал на човек.

Така става като имаше неблагоразумието да прави човек водача на ETZ 150 да пие а и да се вози и без каска. Та лапешка му работа даже и не ми отчете нищо на кръвната проба. Та горе долу това си спомням от единственото ми пиене в живота и подигравките че не съм пиел (не съм бил модерен).

Аз пък що нямам такива спомени да ми са се подигравали  че не пуша ! ...

Ами вероятно си бил сред малкото изключения, знам ли... Въздържанието се смяташе за сигурен признак, че става дума за задръстеняк, който бива всякак изолиран от останалите. Знам, че сега звучи тъпо, но беше си факт в ония години. Та пушехме наред, а тия, дето все пак се въздържаха, си седяха по къщите привечер, а ние, "отворените" (колко е наивно това днес, нали?) бяхме по "стъргалото". Никой не искаше да се отличава от тълпата, инакомисленето не се толерираше по никакъв начин.

 

П.П. Хм, сега като се замисля, повечето от едновремешните пушачи всъщност не гълтаха дима, а после (и днес) се превърнаха в закоравели пушачи, а баш тинейджърските пушачи от години не пушат, нямам предвид само себе си.

A този диапроектор помните ли.Беше голяма радост,когато баща ми,ни пускаше да гледаме диaпозитиви вечер.Прожектирани върху опънат чаршаф.http://blog.arhivatora.com/wp-content/uploads/2011/03/diaproektor4.jpg

Редактирано 10 април 201412 г. от Димитър 59 (преглед на промените)

Никой не искаше да се отличава от тълпата, инакомисленето не се толерираше по никакъв начин.

Сега като ви чета и като се сещам какво беше... да, верно, подиграваха се, но пък явно е било приятелски, щом съм удържала фронта и въпреки всичко съм се чувствала част от тях. Това по никакъв начин не ми е повлияло да се сурна да правя нещо, което не харесвам. Казвам го в смисъл, че дори и в това, което наричаме подигравки, сме били умерени и приятелски настроени.

 

Във връзка с това си спомних, че докато те ходеха по кафетата, аз ходех по библиотеките, поръчвах си произведения, които се слушаха на място...

Това го помните, нали?!

Стоях с часове, за да чуя единствено там неща, които нямаше другаде къде да се намерят. В библиотеката чух за първи път Реквиема на Моцарт. Спомням си как дадох заявката и чаках за това десетина дни. И за мен беше сякаш кой знае какво постижение... При сегашните Вибокси, Ютюби и торенти, това сигурно звучи смешно.

Редактирано 10 април 201412 г. от Merryl (преглед на промените)

A този диапроектор помните ли.Беше голяма радост,когато баща ми,ни пускаше да гледаме диспозитиви вечер.Прожектирани върху опънат чаршаф.http://blog.arhivatora.com/wp-content/uploads/2011/03/diaproektor4.jpg

О, да! Имах такъв, но много бързо загряваше, та гледах филмчетата на почивки. А и самите летни бяха кът в провинцията, но в ЦУМ ги имаше в изобилие на щанда за детски играчки.

...Казвам го в смисъл, че дори и в това, което наричаме подигравки, сме били умерени и приятелски настроени...

Злобата бе несравнимо по-малко от днешната, вероятно това е причината.

..Във връзка с това си спомних, че докато те ходеха по кафетата, аз ходех по библиотеките, поръчвах си произведения, които се слушаха на място...

Това го помните, нали?!

О, да, градската фонотека! Та тя работи и до днес, при това въпреки интернет. Има огромен каталог с всякаква музика, а преди 2-3 години спечелиха сериозен проект за европейски пари, с който накупиха и съвременна техника. От поне 20 години я държи мой приятел, дори му помогнах с едно-друго при писането на проектите. Но от някое време човекът се поболя нещо и обектът стои предимно заключен.

Спомняте ли си маршовите песни когато ходихме на военно???

Че защо само на военно? Имаше си ежегоден преглед на маршовата песен на градско и окръжно ниво. Провеждаше се около 24 май, когато обикновено все вали. И често сме шляпали из дъжда, комично беше. 

Бях в 11 клас на гимназията, когато нашето ЕСПУ спечели окръжното състезание, бяхме страшно горди, пък макар и яко мокри.

Спомняте ли си маршовите песни когато ходихме на военно???

Примерно тази

Че защо само на военно? Имаше си ежегоден преглед на маршовата песен на градско и окръжно ниво. Провеждаше се около 24 май, когато обикновено все вали. И често сме шляпали из дъжда, комично беше. 

Бях в 11 клас на гимназията, когато нашето ЕСПУ спечели окръжното състезание, бяхме страшно горди, пък макар и яко мокри.

о да, всяка година през пролетта беше тоя преглед

за тая цел след учебните часове яко набивахме краци на двора и пеехме руски маршови песновки

По долинам и по взгорьям раз два раз два

 

 

http://vbox7.com/play:1df1f98d

...за тая цел след учебните часове яко набивахме краци на двора ...

То за коя ли цел не сме набивали краци на двора...