... Те си бяха тримцата като братчета.

Липсва и 4-тият "поцелуйковец" от карето - Ерих Хонекер... А след тия срещи обикновено настъпваха промени, основно - персонални. 

Продуктите и марките, които оцеляха и в прехода
 

Това е рекламна снимка на супермаркет от 70-те години на миналия век.

Реалността обаче беше доста по-различна - в повечето магазини липсваха много основни стоки.

Днес хлапетата вече не се забавляват, като ближат батерии “Никопол”! Изобщо не подозират, че те са с леко кисел вкус, от който ти изтръпва езикът. Игровите конзоли убиха и играта на стъклени топчета (известни с куп имена в различните краища на България - скамбалови, гуди, биренки и т. н.). Лагерните колички бяха заменени от скейтове и ролери. Вместо газираните напитки “Лозина”, “Етър” и “Ябълка” сега се търсят “Кока-кола” и “Спрайт”. Байкалчетата днес са “Сникерс” и “Баунти”. Течният шоколад не е в тубичка. Колелото “Балкан” стана БМХ с шест скорости. А затварачки за буркани и метални щипки за ваденето на току-що сварена зимнина от казана вече не могат да се намерят никъде.

Могат да се извадят още десетки подобни примери. Като цяло животът по времето на социализма и днес изглежда много по-различен. Скучните опаковки с надписи само на вида на стоката - ориз, захар, олио, марципан и т. н., отстъпиха място на лъскави етикети с многобройни търговски марки, търсещи място в джоба на бедния и към ден днешен нашенец.

Въпреки шегите, които историята обича да си прави с живота на хората обаче, и сега по магазините има продукти и наименования, които са пример за истински сървайвър на прехода. Те не останаха в праха на спомените от детството и успяха да прескочат от централноплановата в пазарната икономика. И то в оригиналния или почти в оригиналния си вид, със същия вкус или характеристики.

“Труд” направи подбор на някои от типично българските продукти и марки с феноменално дълъг жизнен цикъл, които би трябвало да са източник на вдъхновение за всеки маркетингов специалист. Списъкът не претендира за изчерпателност, но е показателен - основно става дума за хранителни и козметични стоки, които са купувани от няколко поколения българи. Те определено залагат на живия спомен.

“Има продукти, чиято сила е неподвластна на времето. Този локум е познат на поколения българи и се произвежда от нас повече от 40 години. Доставете си отново незабравимо удоволствие с традиционния незабравим вкус”, са написали на гърба на кутията с обикновен локум производителите му от Горна Оряховица. А красивата розоберачка върху опаковката се усмихва по същия начин, както и през 70-те години на миналия век.

Чушкопекът е 100% Made in BG

Точно на това изобретение трябва с гордост да бъде лепнат етикетът Made in BG. Неособено популярен факт е, че уредът, който изпича равномерно от всички страни пиперките, е изобретен не от кого да е, а от доскорошния софийски зам.-кмет по транспорта Велизар Стоилов.

По времето на соца чудото на приложните технологии се продаваше в два варианта - за една или за три чушки. Първият бе по-популярен и струваше 16 лева. Днес цената му не е много по-висока - 25 лева.

И в момента наесен продаваме много активно чушкопеци, обяснява търговец от хипермаркет в София. Според него част от клиентите дори идвали от провинцията специално за да си купят “домашната доменна пещ”, тъй като не се предлагала в по-малките градове. Това пък показва, че домашно приготвената лютеница все още е ценност за нашенеца.

Крем “Каро” е жив

Със сигурност няма мъж в България, започнал да се бръсне преди 10 ноември 1989 г., който да не е опитал крем “Каро”. Тогава нашенецът не бе и чувал за популярните днес пяна и гел за бръснене. Днес продуктът на “Ален мак” вече не е така популярен като едно време, но все още го има и тук-там може да се намери на съвсем приемлива цена.

От соцкозметиката са оцелели и две емблематични пасти за зъби - масовата “Поморин” и детската “Мечо”. Да ги намерите по магазините обаче не е никак лесна задача.

“Майката на един съученик му мажеше за закуска филии с паста “Мечо”, спомня си Георги който е бил ученик през 80-те години. Днес подобна идея едва ли ще хрумне на някой родител.

Иначе 23 години след промените детската козметика “Па-па” продължава да е все така популярна, както и едно време.

Силата “Меча кръв”

“Кльостеркелер”, “Кльостергефлюстер” и “Беренблут”!

Ако тези кълчещи езика думички на вас не ви говорят нищо, то за източногерманския арбайтер те бяха синоним на високо българско качество.

Става дума за родните марки вина “Манастирска изба”, “Манастирско шушукане” и “Меча кръв”. Днес подсладените вина не отговарят на съвременните вкусове, а източногерманците явно са чули популярната творба на славея на ГЕРБ Веселин Маринов, в която се пее “от старите винари още знам, че истинското вино е горчиво, за подсладено няма да те дам”.

Въпреки това и днес по магазините може да се намери вино “Меча кръв”. Все още го изнасят, но в малки обеми за някои от бившите съветски републики. Но истината е, че там с този етикет се бълват и вина, в които няма нищо българско и на които добавената захар е най-малкият проблем. Така че до голяма степен марката не е това, което беше.

Лукчето е супербранд

Kой български продукт наистина е символ в днешно време? Киселото мляко? Категорично не - в него може изобщо да няма мляко. За гарантирано натурално с лактобациликус булгарикум вероятно трябва да отскочите до Япония или Южна Корея.

А може би розовото масло? И това ще е силно преувеличено, част от опитите ни да създадем красив национален мит.

Непреходният, истински и натурален български продукт е лютивото лукче. Както и да го погледнеш, то си е феномен. И преди, и сега няма смучащ бонбон, който да се продава толкова много от Калотина до Варна и от Дунав до крайните родопски склонове. Скромното лукче отвява конкуренцията на всевъзможни чуждоземни хапове, които активно се рекламират в телевизионния прайм тайм. Влязло е дори и в куп бабини рецепти като лек срещу болки в гърлото и кашлица.

Според последната инстанция на родното здравеопазване - форумът “bg-mamma”, перфектното лекарство срещу упорита кашлица са 3 лукчета, 3 локумчета и 3 орехчета, сварени в половин литър вода. Днес по магазините могат да се намерят всевъзможни лукчета - с вкус на мента, на евкалипт, на лимон и т. н. Продават се и насипно в магазините за печени ядки. А българите ги купуват по същия начин, както и преди 30, 40 или 50 години.

На родния бонбон са посветени и цели групи в социалните мрежи като “Лукчето + Facebook = световна доминация”. В нея се казва, че лукчето е като самия българин - хем сладко, хем лютиво.
И днес сме на хорце

Доматено пюре, печена капия, растително масло, захар, сол и натурални подправки, без консерванти. Това е рецептата за масовата по времето на социализма лютеница с хорцето, която и до ден днешен е сред лидерите по продажби с наименованието “Първомайска лютеница”.

Много българи вероятно биха възроптали, че тази рецепта се различава от бабината вкуснотия, която задължително включва едросмлян печен патладжан и варени моркови, но рецептите за точно това ястие сигурно са хиляди и всяка една претендира да е най-добрата.

Със сигурност днес много българи вече не варят лютеница, както в спомените от детството и предпочитат да си я купят от магазина. Там мястото на лютеницата с хорцето е запазено, а мнозина са тези, които търсят точно нея.

Шокоспомени

“Попитах приятели в САЩ какво да ви донеса, като дойда, и те веднага ми отговориха - бонбони “Амфора”, разказва нашенец, устремен към родната диаспора отвъд Атлантика.

Да, дори и точно вие да не сте ги купували скоро, то страшно много други нашенци посягат към червената кутия със златната амфора от Панагюрското златно съкровище.

На голям пазарен успех се радват в момента и бонбоните “Черноморец”. В случай че вкусите правоъгълните блокчета, веднага ще разберете, че социзкушението не е мръднало ни на йота. И държи трето място по продажби в България.

Всъщност това не е единствената победа на “Победа” - Бургас. Фирмата прави и най-популярните бисквити сред българите - “Закуска”, също позната от времето преди промените, както и бисквитите “Еверест”.t
Синоним за лукс в соца

Бутилка коняк “Слънчев бряг”, “Плиска” или “Преслав” навремето си бе цяло състояние, особено в братския СССР.

“През 80-те години кацам в Москва и започвам да се чудя как да стигна до центъра. Имаше само държавни таксита, които не качваха кого да е. Добре че имах бутилка български коняк”, спомня си пенсионираният подполковник Пламен Цоков. Тарифата излязла бутилка “Слънчев бряг” срещу превоз с “Лада” на 70-80 километра разстояние. После се разбрахме с руснака да осигури превоз срещу същата тарифа на един приятел, смее се Цоков.

Днес паролата не върви. Имиджът на родния алкохолен мит на необятния руски пазар е загубен безвъзвратно, но пък в магазините ни продължават да се предлагат и трите вида българско бренди. Бутилките са си едновремешните, цената - по-ниска от вносните аналози.

 

trud.bg

Помните ли как на сватбите колата на булката се украсяваше с голяма кукла, седнала на предния капак...

А, намерих и картинка някаква. Едно време, когато имаше само Лади и Москвичи, чуждестранните марки бяха само на хора, работили в чужбина примерно и все ги изпросваха по сватби, за по-така...

баси кича нали

аз имам такава кукла, руска, голяма, и помня че ми я искаха за сватба

нееее, тропнах с крак и не я дадох

Ама и картинката, дето намерих, как е в рамка и е "барната"...

аз имам такава кукла, руска, голяма, и помня че ми я искаха за сватба

Аз имах една огромна. Татко ми я донесе от Франция. С прическа и кринолинена рокля, като мадам Помпадур. Като казвам огромна, имам предвид, че като бях на 5 годинки, тя беше около една глава по-висока от мен...

Имах и руска - Зоя Шагающая се казваше... Като я хванех за ръка, ходеше с мен.

Ама и картинката, дето намерих, как е в рамка и е "барната"...

бе ко приказваш

пейзаж намбър уан

дръж една кърпичка дар да те даря

 

 

Аз имах една огромна. Татко ми я донесе от Франция. С прическа и кринолинена рокля, като мадам Помпадур. Като казвам огромна, имам предвид, че като бях на 5 годинки, тя беше около една глава по-висока от мен...

Имах и руска - Зоя Шагающая се казваше... Като я хванех за ръка, ходеше с мен.

фукла

...Едно време, когато имаше само Лади и Москвичи...

Е, някои сме се женили на далеч по-луксозни коли, като тази, например:

 

 

Дори и на цвят е същата, само дето не беше тунингована с фарове за мъгла, а трябваше...

Това беше първата кола, която съм карал през живота си... Желязна

Мдаа, хубава беше. Веднъж ходих с такава (т.е. със сватбената) до Габрово. В Дряново от време оно си има ограничение по главната улица, което на места е 30 км/ч и днес, ама на фиата не му работеше скоростомерът, та ме спряха за превишена скорост (на отбивката за Трявна). Оказа се, че съм се движел с около 55 км/ч на отсечка с ограничение от 40, ама аз карах "по слух". Не знам как точно, ама не ме глобиха, размина ми се някак.

Моя беше резеда и се казваше Джони.

Голем дзвер, руските коли не могат да се мерят с него.

Мдаа, хубава беше. Веднъж ходих с такава (т.е. със сватбената) до Габрово. В Дряново от време оно си има ограничение по главната улица, което на места е 30 км/ч и днес, ама на фиата не му работеше скоростомерът, та ме спряха за превишена скорост (на отбивката за Трявна). Оказа се, че съм се движел с около 55 км/ч на отсечка с ограничение от 40, ама аз карах "по слух". Не знам как точно, ама не ме глобиха, размина ми се някак.

Спомням си като карах шофьорските курсове - едната група бяхме разпределени на Лада, а другата на един стар Москвич. И ние, дето бяхме на Лада-та, бяхме щастливците, но пък инструкторът на Москвич-а уверяваше групата си, че като се научат на тази кола, със сигурност ще станат по-добри шофьори от нас...

Спомням си като карах шофьорските курсове - едната група бяхме разпределени на Лада, а другата на един стар Москвич...

Е, аз съм се учил на камион, от гимназията даваха категория "С", та шофирахме на ГАЗ 53.

 

 

И чак в последните по-малко от 2 месеца преди завършването, училището купи едно бракувано такси Жигули за 90 лв от тогавашния ДАП, пребоядисаха го и ни го дадоха да се учим на него. Беше през пролетната ваканция, а по някаква случайност се паднах аз пръв да карам колата, при това навръх рождения си ден. Седя сутринта пред училище и чакам инструктура с камиона, без да подозирам промяната. Спира пред мен едно кафяво-червено-ръждиво раздрънкано Жигули, ама не му обръщам внимание и се оглеждам за камиона. По едно време гледам, че вътре в колата седи инструкторът и удря по предното стъкло, защото се оказа, че клаксонът не работи...

Съвзех се аз от шока, седнах, запалих и ... едва не се натресох с един минаващ Краз - оказа се, че педалът на газта на таралясника не се връща (скъсана пружина) и колата ускорява, а педалът трябва да се "придърпва" някак я с крак, я с ръка. Как да е, оправих се, но никога няма да забравя с каква лекота се караше това праисторическо Жигули в сравнение с безумно тромавия камион без усилвател на кормилото.

Съвзех се аз от шока, седнах, запалих и ... едва не се натресох с един минаващ Краз - оказа се, че педалът на газта на таралясника не се връща (скъсана пружина) и колата ускорява, а педалът трябва да се "придърпва" някак я с крак, я с ръка. Как да е, оправих се, но никога няма да забравя с каква лекота се караше това праисторическо Жигули в сравнение с безумно тромавия камион без усилвател на кормилото.

Като каза "педалът да се придърпва на ръка", си го представих. Имах една съкурсничка, която все си навираше главата под таблото, за да си гледа краката...

Това беше първата кола, която съм карал през живота си... Желязна

Това в никакъв случай не може да се нарече желязна кола в смисъла който влагате. Няма нищо общо с оригиналния си модел (който е железен) освен че е на ресори и задни дискове. Страдаха много от двигатели (три основни лагера) и крехки скоростни кутии. С две думи да не ти е в гаража. За соц визило ставаше но чак пък железен.

... За соц визило ставаше но чак пък железен.

Е, в това е и смисълът - 125р возеше доста по-добре от равните му по възраст лади. А и беше по-просторен. Доколкото си спомням, бе с по-слаб двигател от руските, но вървеше добре. Тук-там все още ги има, един бивш колега не го спира ни зиме, ни лете, гледа го по-добре от жена си - винаги измит, с блестяща тъмносиня боя и лак.

 А и беше по-просторен.

 

Тук-там все още ги има, един бивш колега не го спира ни зиме, ни лете, гледа го по-добре от жена си - винаги измит, с блестяща тъмносиня боя и лак.

Няма как да е по просторен в действителност. Може да е зрителна измама че е по просторен но на практика е същия като едно жигули или лада 2107. Щом вратите са взаимно заменяеми на купето (ако изключим линията им). С малко повече играчка всичко пасваше по купето и можеше да стане същинско жигули на външен вид за разлика от полонеза.

 

Вярно ли ги има още !!! Че то части не трябва да има много отдавна за тях !

Бе чупеше се, мамата си трака... Баща ми повече време лежеше под него, отколкото в леглото си...   Не моа си изкривя душата и да кажа, че е бил супер кола, ама такива имаше тогава...  Иначе аз си карах курса на Москвич Алеко, не беше зле колицата...

Бе чупеше се, мамата си трака... Баща ми повече време лежеше под него, отколкото в леглото си...   Не моа си изкривя душата и да кажа, че е бил супер кола, ама такива имаше тогава...  Иначе аз си карах курса на Москвич Алеко, не беше зле колицата...

Те колите по тошково време се издигаха в култ. Тогава 12-15 годишна лада беше като семейна гордост и знак че е заможно семейството. Всеки събота или неделя отворил предния капак пред болка и се прави че разбира. Гледа свещи, рови в карбуратора, прави центровки. Аз бях дежурен с прахусмукачката и кофата с вода от мазата да си заслужа джобните за закуска в училище ...

В последствие и по отговорни работи ми се даваха когато трябваше да ми се купува велосипед. Добре че постоянно се чупеха нещо тия коли че имаше работа

Бе чупеше се, мамата си трака... Баща ми повече време лежеше под него, отколкото в леглото си...   Не моа си изкривя душата и да кажа, че е бил супер кола, ама такива имаше тогава...  Иначе аз си карах курса на Москвич Алеко, не беше зле колицата...

е аз не съм лежала де - в Полмо лежаха

 

помня накладки че все сменях

...Вярно ли ги има още !!! Че то части не трябва да има много отдавна за тях !

Напротив, мисля, че частите за тях са най-малкият проблем - има и нови, а и по моргите можеш да си намериш почти всичко. Да не говорим за части за ладите - евтиния, щото все по-малко се търсят.

...Не моа си изкривя душата и да кажа, че е бил супер кола, ама такива имаше тогава... 

И такива нямаше - правиш вноската и чакаш 15 г (минимум) като глупак, а държавата си върти твоите 1500 лв без да ти даде 1 ст лихва.

Те колите по тошково време се издигаха в култ. Тогава 12-15 годишна лада беше като семейна гордост и знак че е заможно семейството...

Е как да не бъдат издигнати в култ, след като ги нямаше! Правиш вноска и чакаш да ти излезе номера след 15-20 години. И когато един прекрасен ден излезе, тогава колко хора можеха да си позволят да платят колата... Правеше се и доста сериозна търговия с излизащи номера.

А показното измиване на колата в почивните дни действително си беше парад на възможностите на отделни семейства. Останалите... ползвахме обществения транспорт. Ами една обикновено Жигули струваше 6100 лв. При 150 лв заплата, смятайте как се купува кола. Е, имаше и хора с 300 лв, че и горница, за тях бе много по-лесно, но пак не чак толкова, колкото е днес. Причината е банална - предлагането.

Напротив, мисля, че частите за тях са най-малкият проблем - има и нови, а и по моргите можеш да си намериш почти всичко. Да не говорим за части за ладите - евтиния, щото все по-малко се търсят.

И такива нямаше - правиш вноската и чакаш 15 г (минимум) като глупак, а държавата си върти твоите 1500 лв без да ти даде 1 ст лихва.

Е как да не бъдат издигнати в култ, след като ги нямаше! Правиш вноска и чакаш да ти излезе номера след 15-20 години. И когато един прекрасен ден излезе, тогава колко хора можеха да си позволят да платят колата... Правеше се и доста сериозна търговия с излизащи номера.

А показното измиване на колата в почивните дни действително си беше парад на възможностите на отделни семейства. Останалите... ползвахме обществения транспорт. Ами една обикновено Жигули струваше 6100 лв. При 150 лв заплата, смятайте как се купува кола. Е, имаше и хора с 300 лв, че и горница, за тях бе много по-лесно, но пак не чак толкова, колкото е днес. Причината е банална - предлагането.

 

Ние първо си купихме един Москвич - без да чакаме, просто колега на баща ми заминаваше да работи в чужбина, в някоя братска страна, и ни продаде московеца. После пък Фиата го взехме от роднини, понеже мъжът беше починал и нямаха какво да я правят колата. Всъщност бате моско беше първата кола, която съм управлявал - като съвсем малък, понеже не стигах педалите, сядах в скута на баща ми и само управлявах с кормилото, а той оперираше с педалите...   После, като се поиздължих, вече ми даваше по селските черни пътища. По-късно и една жигула имахме, тя пък беше баси трагедията, истинска школа за шофьори. Трябваше да си с три крака и четири ръце, за да я караш...

Ние първо си купихме един Москвич - без да чакаме, просто колега на баща ми заминаваше да работи в чужбина, в някоя братска страна, и ни продаде московеца...

Това бе едно от най-добрите решения за избягване десетилетното чакане на ред, но пък малцина от заминаващите имаха коли, та нали в крайна сметка точно покупката на кола бе една от причините за гурбета. Доста хора познавам от квартала, които ходеха най-вече в Либия, а после тичаха през глава до Кореком, за да си купят Лада 2105 с пясъчен цвят. А 2107 бе върхът на мечтите...

Имаше и мнозина, дето ходеха в Коми по строежите и дърводобива, но на тях им се плащаше с преводни рубли, при това с огромни закъснения, но пък уреждането бе по-лесно отколкото за Либия или друга африканска страна. Подаваха се документи, чакаше се с години и пак нищо не гарантираше гурбета, освен ако някой виден не те побутне в посоката...

. Всъщност бате моско беше първата кола, която съм управлявал - като съвсем малък, понеже не стигах педалите, сядах в скута на баща ми и само управлявах с кормилото, а той оперираше с педалите...

Аз път 3-4 годишен така играех на табла. Хвърлях заровете а дядо ми местеше пуловете.