Ти нормален военен къде си виждал ?

...

 

Години наред съм живял, работил и служил с прекрасни, интелигентни, начетени, културни и образовани хора...

А спомняте ли си тази ,,игра,, Те да я има и тук,че да четат (гледат) идните поколения и да видят на какво сме си играли

А спомняте ли си тази ,,игра,, Те да я има и тук,че да четат (гледат) идните поколения и да видят на какво сме си играли

 

И с какво!

Какво ти окопи, буквално бяхме на почивка. Научиха ни да разглобяваме и сглобяваме АК-47 и това си беше, а последния ден ходихме на стрелбището да гърмим с него. Имаше 1 нощна тревога, ама някой се усети, че е уникална глупост да стоят 400 човека подредени в редица по протежението на оградата, при това обляни в силна светлина от прожекторите и да зяпаме тъмнината на метри отвън. Вероятно сме се виждали и от Луната, а при бойна ситуация врагът би ни пожънал за секунди.

И при нас си беше като на почивка, но само за нас момичетата. Момчетата ни бая ги гонкаха. А за нас бягането беше само докато стигнем до рекичката и се скрием от поглед...

 

Спомням си и аз това нощно вдигане по тревога. Строиха ни на плаца. Казаха ни, че съседна държава ни е нападнала и че и ние трябва да се включим във войната и една от учителките ни тупна на земята припаднала. Такава паника настана, че човек не знаеше да плаче ли или да се смее...

И при нас си беше като на почивка, но само за нас момичетата. Момчетата ни бая ги гонкаха. А за нас бягането беше само докато стигнем до рекичката и се скрием от поглед...

 

Спомням си и аз това нощно вдигане по тревога. Строиха ни на плаца. Казаха ни, че съседна държава ни е нападнала и че и ние трябва да се включим във войната и една от учителките ни тупна на земята припаднала. Такава паника настана, че човек не знаеше да плаче ли или да се смее...

 

Ти кажи, как стреля с пушката!

Ти кажи, как стреля с пушката!

Ами да ти кажа честно, все със затворени очи, ама пък все имах десет попадения от десет...

Добре, че ги броеше нашия взводен. /Така ли беше думата/.

Знаех си аз, че е имало некаква завера в целата работа

Още едно много любимо...

 

Ем Зе Перикс, братче мило, обади се!

Ах, защо не се омъжих за Пища Хуфнагел?!

 

 

Още едно много любимо...

 

Ем Зе Перикс, братче мило, обади се!

Ах, защо не се омъжих за Пища Хуфнагел?!

 

 

Ааа, Семейство Мейзга, култово филмче

Редактирано 9 декември 201312 г. от capnemo (преглед на промените)

Ааа, Семейство Мейзга, култово филмче

Не помня коя година беше, но си спомням, че пуснаха по кината филм на Ну, погоди! със събрани доста серии или всички за онова време - вече не помня. Бяхме се събрали хлапетата от цялата махала. А в онези години начина на носене на стотинките беше да се пускат в тричетвъртите бели чорапи. Докато отидем до киното, стотинките естествено стигаха до под петите. Така, че в един момент всички се оказахме седнали на бордюра на тротоара, събути и отлепящи стотинките от под краката ни, за да си платим билетчетата.

В онези години бяха пуснали новата напитка "Манго" и се заливахме от смях като отивахме в сладкарницата /след като сме си купили вече билетчетата и преди прожекцията/ специално, за да си поръчаме от новата напитка, с думите "Искам един Манго с бутилка"...

Аз това със стотинките съм го споменавала и по други поводи, ама като съм си в темата, не се коркам, че ще ни се смее младежта...

...Ем Зе Перикс, братче мило, обади се!

Ах, защо не се омъжих за Пища Хуфнагел?! ...

А мен най-много ме кефеше съседът Мариш, "връх на любезността", особено в онзи епизод, в който всички му отидоха на гости, защото им бяха повредени телевизорите. Той ги напъха как да е вкъщи, но за него нямаше място, та остана отвън...

А "Ну, погоди" прожектираха от 10 ч в събота и неделя, т.нар. "детско кино", в което възрастните май бяха повече от децата.

Неделно Детско Утро му викаха на това. Първо излизаха едни лелки и какички да занимават децата от подиума, но без особен успех. Всички чакахме Ну, Погоди. След кинцето следваха кифла и бозица.

Още едно много любимо...

 

 

1969 -не съм толкоз дрът  Иначе го изгледах и ме накефи....А от ,,моето,,време това ми беше едно от любимите...

http://www.youtube.com/watch?v=Uh2aSiz6jR8

Даваха го и по предаването Всяка неделя 

Редактирано 9 декември 201312 г. от skalata_73 (преглед на промените)

...Даваха го и по предаването Всяка неделя 

... заедно и с прословутия "Инспектор Дюдю", "Пиф и Еркюл" и "Мъпет шоу". Последното си остана уникално зрелище, направено с невероятно чувство за хумор

 

Предновогодишно се сетих и за идването на Дядо Мраз в местоработата на родителите ни. Сега като си помисля, май винаги те са били по-ентусиазирани от нас децата - да ни направят с панделките и с красивите рокли и костюмчета. Те тръпнеха повече от нас, да не си забравим стихотворенията и песничките и ни суфлираха много елегантно...

А аз все питах защо Дядо Мраз идва три пъти - при мама, при татко и в къщи. Не, че имах съмнения в съществуването му, а от гледна точка на това, не може ли да идва и някъде другаде и повече от три пъти...

И подаръците бяха все страхотни - кухня, сервизи, кантарчета и прекрасни кукли.

И много шоколад...

бащата беше Дядо Мраз и в работата, и у нас

айде в работата му костюм си имаше - ами у нас като няма -

беше разконспириран веднага по червената плюшена покривка на спалнята

 

 

 

 

Редактирано 12 декември 201312 г. от acnekt (преглед на промените)

Ас пък се стих за незабравимите филми:Знакът на ОрелаОтмъстители, Спастели и Рапири (що ски отидоха, за да се прави арбалет, дето стреля с мраморни топчета, наместо стрели)Поредицата за инспектор Молдован/Миклован (който имаше капсов пищак - револвер - беше на далавера)Седморката на Блейк (и съответно докато преиграваме серията на живо излизат култови фрази от сорта на: - Джена, телепортираме се - среща при чешмичката!)

Предновогодишно се сетих и за идването на Дядо Мраз в местоработата на родителите ни. Сега като си помисля, май винаги те са били по-ентусиазирани от нас децата - да ни направят с панделките и с красивите рокли и костюмчета. Те тръпнеха повече от нас, да не си забравим стихотворенията и песничките и ни суфлираха много елегантно...

... та дори и не много елегантно - то си беше форма на изява, която в някаква степен цели да изтъкне "чедото" пред останалите.

Все се сещам за епизод от онзи прекрасен български филм - "Изпити по никое време", в което свръхамбициозната Ани Бакалова наперено каза на Грета Ганчева (респект пред двете големи актриси!) по време на годишното училищно представление "Сега ще видите къде е гъдулка, къде е цигулка" без дори и за подозира, че всъщност синът й не знае как точно се държи инструментът, а струните му са от канап...  После дойде ревът, големият...

И моят дойде, макар и без цигулка, защото на път към Дядо Мраз се подхлъзнах, паднах и така се разревах, че околните ревнаха от смях. Спомням си го като на филм, защото ми стана толкова обидно, че другите ми се смеят, та удвоих рева - бях на 6 г. А най-лошото бе, че "Снежанка" бе по-голямата сестра на мой връстник от махалата, която после ме скъса от подигравки, срам и чудо беше.

Порастнах сетне, самият аз по стечение на обстоятелствата съм се занимавал (и) с подготовката на тия тържества, в които Снежанка ставаше все по-гримирана, изтипосана, дори и разгологъзена на моменти.

Ас пък се стих за незабравимите филми:..

Е, а що бат Серги и Митко Бомбата сме изиграли... Никой не щеше да е Велински, Каназирев или Каишков. Нямаше и километрични камъни из квартала, ама все си намирахме прикрития и стреляхме като луди по стражарите (все пак имаше и такива инак играта пропадаше) с кой каквото има, дори и с ония големите ученически триъгълници, важното бе да има пукотевица и гюрултия.

Оппаа. А извинителните бележки? Отсъствията се извиняваха само с извинителни бележки от доктор или от родител. И тъй като родителя трябваше да остане в неведение относно отсъствието на отрочето му от школските занимания, то в работа влизаха докторските бележки. Носехме ги в час на класният рководител (ЧКР), и ако не се представеха на време - се трупаха отсъствия до 5 отсъствия мъмрене, за 5 и нагоре неизвинени се сваляше поведението с една единица. Та в тези условия, докторските бележки си идваха дюшеш. Стига обаче да са подпечатани. Имаше какви ли не трикове за подпечатване на празни бланки. Най-евтиния трик беше да се нацапоти с флумастер капачката на шишенце от хапчета флуорид и да прасне "печат" с него. Тези ерзац печат обаче, често биваха разкривани - особено ако класната не ще да си затвори очите за някой. Друг номер беше, от прясно подпечатана истинска бележка (все пак имаше и такива) с дупето на твърдо сварено, все още топло яйце, се сваляше тампонното мастило от оргиналният печат и се озоваваше, под формата на няколко по-бледи и умишлено поразмазани печати върху приготвените празни бланки. Другият номер беше, със силно сгъстен желатин със малко спирт, в картонена кутия. Слага се оригинала с лице към желатина и след това с циклостилна скорост се подпечатваха още около десетина бележки. За триене на забележки, оценки и отсъствия пък, се ползваше адска смес от кислородна вода, амоняк и мъъъъъъъничко спирт. Вълшебство, стига в усърдието си да не изтриеш, защитния щрих на документа (ученическа книжка или дневник), или да не обършеш съседните писаници, или което е още по грубо да протриеш мократа хартия

ей затова издивяват сегашните ученици и предимно се дърмонят,  щото няма почва вече за такива увлекателни занимания.

Оппаа. А извинителните бележки? ...............

Браво колега - Вие сте имали сигурно 6ца по химия - това не го знаех бележки с връзки взимахме а оценки си пишехме в часа по физическо или вечер - все пак знаех къде държат ключа за учителската стая зад една картина . Оценките които не ни харесват се изтриваха с бръснарско ножче

В нашия клас имахме цял кочан с извинителни бележки, тъй като имаше родители лекари.

Тези бележки ги пишеше един съученик, който имаше невероятен докторски почерк (разбирай грозен и нечетлив ).

Класната ни знаеше, но винаги извиняваше отсъствията, тъй като не дръзвахме да злоупотребим.

Почти всички бяхме добри ученици (както подобава на учещите в математическа паралелка по онова време) и не помня да е имало поправяне на оценки.

Еее, вие много сте се старали с тия бележки бре... Моите съученици си ги купуваха готови по за 2 лв и никога не съм предполагала какъв труд е кипял преди това, да се докарат кат за пред хората...

Браво колега - Вие сте имали сигурно 6ца по химия - това не го знаех ...

 По химия верно бех многодобрикс! 

Еее, вие много сте се старали с тия бележки бре... Моите съученици си ги купуваха готови по за 2 лв и никога не съм предполагала какъв труд е кипял преди това, да се докарат кат за пред хората...

Те белешките винаги се купуваха, печатите си бяха проблем. Продаваха се и подпечатани, но за 5 лева можеше човек да си купи много други неща...