Тези касети влачеха най-много от всички други модели.Вечно затягаха.А записът на тях падаше нивото си.Ставаха по тихи но качеството горе долу се ядваше.

Какви им бяха лентите че вече ги забравих. Имаше май разни модели. Някои по черни други кафяви. Баща ми не разрешаваше чужду касети да се пускат на техникара. Като ме видеше с моя касета и ми казваше ... тия шкурки да не съм те видял да ги пускаш на семейния касетофон.

Какви им бяха лентите че вече ги забравих. Имаше май разни модели. Някои по черни други кафяви. Баща ми не разрешаваше чужду касети да се пускат на техникара. Като ме видеше с моя касета и ми казваше ... тия шкурки да не съм те видял да ги пускаш на семейния касетофон.

Правеха го в с.Драгор,на 2-3 км от Пазарджик.Лентите по едно време бяха BSF,но слагаха и други непознати марки.Имаше нормал,както и хромдиоксид.Механиката им куцаше много,както и кутиите бяха все криви...

Драгорките си бяха цвете , но каква мъка беше с

 

Драгорките си бяха цвете , но каква мъка беше с

 

Не се вижда в момента коя е касетата, но предполагам, че е сръбската Star или Orwo от ГДР.

Ползвах предимно това:

 

 

Вече съм забравил, но тия TDK май бяха по 3,50$ в Кореком или 10-12 лв. И до днес имам няколко броя, само дето няма на какво да ги въртя - още в началото на 90-те продадох дековете си в комплект с около 900 касети - два големи сака с връх. А колко раздадох на тоя или оня...

...

 

 

 

Вече съм забравил, но тия TDK май бяха по 3,50$ в Кореком или 10-12 лв. И до днес имам няколко броя, само дето няма на какво да ги въртя - още в началото на 90-те продадох дековете си в комплект с около 900 касети - два големи сака с връх. А колко раздадох на тоя или оня...

Тези, които си ги показал са TDK Super Avilyn, със специално покритие и вадеха много добър звук

Тези, които си ги показал са TDK Super Avilyn, със специално покритие и вадеха много добър звук

За кратко помня че в началото на 90-те излезе някаква технология която вадеше цифров сигнал от касетите с качество като на cd. Моя дек на техникс я имаше заложена ама никога и не се стигна до ползването и.

За кратко помня че в началото на 90-те излезе някаква технология която вадеше цифров сигнал от касетите с качество като на cd. Моя дек на техникс я имаше заложена ама никога и не се стигна до ползването и.

Тези по спомени бяха с твърдо хромово покритие и даваха по-голям динамичен диапазон. Но и искаха специални глави за да не се изтъркват

А тези за които говориш не са ли Сони MiniDisk> http://en.wikipedia.org/wiki/MiniDisc

тия събираха повече песнички

 

 

А тези за които говориш не са ли Сони MiniDisk> http://en.wikipedia.org/wiki/MiniDisc

Е та това си е баш CD  аз ти говоря за касетка с лента. Тоест дека чете нормални касети и такива които са цифрови.

тия събираха повече песнички

 

Това с повечето песнички май зависеше от дека и важеше за всяка касета. Нещо бързи и бавни скорости но за сметка на качеството.

Тези, които си ги показал са TDK Super Avilyn, със специално покритие и вадеха много добър звук

Точно така! Дълго време бяха в челото на класациите за най-качествени аудио носители, но обикновено все стигаха до второто място. Лидер бе черният хромдиоксид супер II на BASF.

 

...Това с повечето песнички май зависеше от дека и важеше за всяка касета. Нещо бързи и бавни скорости но за сметка на качеството.

Не точно - обикновено качествените декове нямаха проблем със записването и възпроизвеждането на 132 м ленти, но масовите радиокасетофони обикновено провлачваха с тях заради евтина калпава механика (един капстан, т.е. комплект вал+ролка) или хлабави ремъци.

За това трябва да се слага и задължителното моливче за пренавиване...

 

Това беше за да не се хабят батериите на уокмена на халос, щото и те си бяха кът...

Не се вижда в момента коя е касетата, но предполагам, че е сръбската Star или Orwo от ГДР.

Ползвах предимно това:

 

Касетката е руска - нямаше по голем боклук

 

М - музикалная

К - касета

60 - минути

Редактирано 12 март 201412 г. от jonov (преглед на промените)

Сещам се през лятото,като бяхме деца, сутрин ловехме  мухи.Гледахме обаче да са живи.Късахме едното или двете крила,за да не хвърчат и ги прибирахме в кибритена кутийка.След обяд ги използвахме за стръв,за ловене на риба.Ходихме на река Марица.Беше пълно с едни малки риби,които наричахме мухари.Имаше толкова много.че като хвърлиш въдицата до няколко секунди забиваше и вадиш рибка.Въдиците ни бяха обикновени,до 2 метра.Плувката беше от перо на кокошка,малко олово и от най малките кукички. Хем ловихме,хем се къпехме.А водата в реката тогава беше много чиста.След 1980-година реката стана мръсна,рибата почти изчезна.Но онези години остават завинаги в спомените.

Това беше за да не се хабят батериите на уокмена на халос, щото и те си бяха кът...

И не само. Като захапеше лентата и станеше на хармоника, така я прибирахме.

И не само. Като захапеше лентата и станеше на хармоника, така я прибирахме.

To за такива дребни работи,нямаше време да търсиш молив.Бях станал Спец...с малкия пръст!

To за такива дребни работи,нямаше време да търсиш молив.Бях станал Спец...с малкия пръст!

В полеви условия (т.е. извън дома) пръстът си е универсален уред, но с шестоъгълния молив е несравнимо по-удобно.

....А водата в реката тогава беше много чиста.След 1980-година реката стана мръсна,рибата почти изчезна...

Дунав си беше мръсен и навремето, но все пак доста по-чист от днешния, а и водата бе много повече. Имаше обширен плаж с изградена стена и стъпала за влизане във водата - почти като в басейн. По плажа не можеше да се разминеш от народ, а днес е един пущинак. Последно ходих някъде малко преди да падне коледния сняг. Не съм сигурен дали на градското сметище има толкова боклуци, колкото по брега - коренища, цели дънери, празни пластмасови бидони, тенекии, всевъзможни мръсотии... А и навремето заливащата стената вода днес е на повече от 50 метра по-навътре и само мидените черупки между трайните вече сериозни храсталаци напомнят какво е било...

А от старите хора съм чувал много пъти, че са ходили да си перат чергите и одеялата на реката, толкова чиста е била водата до към 30-те и 40-те години на миналия век.

Полетата чертаехме с максимална прилежност, защото дори една крива линия означаваше немарливост и правеше лошо впечатление. На всеки няколко начертани полета се налагаше да се почиства със спирт линийката, защото от остатъчното мастило при приплъзване оставаха грозни мастилени петна по бялата страница - пукаше ни от това...

 

Люляк имаше в изобилие, водеха ни из горите на спортни полудни, беряхме цветя за учителките си, а специално с люляка се надпреварвахме кой по-голям букет ще набере, та се стигаше до куриози...

 

Че как без шнур?! Та нали иначе ръкавичките биха се изгубили. А с връвчицата - мяташ ги през врата и яката на палтото ги държи да не падат, а и не се налага да ги търсиш къде са...

 

Не само от одеяла, ами и от всякакви кашони. Та дори и "замъци" майсторяхме с прекопирани (днешните май не знаят що е то оризова хартия!) от някой приключенски роман образци...

 

Дали се усмихвам докато пиша това? А вие как мислите...

Тия полета защо изобщо трябваха ?

То освен дата друго не се сещам да сме писали в полето.

 

Оризовата хартия беше много ценна, ами като нямаше ксерокс, скенер...

Що принцеси и приказни герои прекопирвах от книжките с нея ...

Ние си правехме землянка по едно време... Голямо копаене падна, после ни омръзна и я отсвирихме...   Баси кефа беше... Използвах всеки един почивен ден, за да ида на село, при баба и дядо, и тайфата с колелетата. В града нямах почти никакви приятели, там само ходех на училище. Дойдеше ли петък, хващах автобуса с билетчето за 6 стотинки, и на село. По цял ден с колелетата обикаляхме селото и околностите, на една близка рекичка имаше нещо като плаж - един по-дълбок участък, с една голяма и плоска скала до него, на която лягахме да се препичаме. Ловяхме раци, срещахме змии, падахме и си ожулвахме колената и лактите. Но бяхме щастливи. Много щастливи. Никога през живота си не съм бил толкова щастлив, както през онова слънчево и безгрижно детство...

... По цял ден с колелетата обикаляхме...

На мен не ми потръгна с тия колелета... Мисля, че бях в пети клас когато "го отказах", след като за няколко дни направих две жестоки падания. Тогава живеехме в къща. Помня, че през деня бе валял дъжд, та циментът бе мокър. Не знам как точно се подхлъзнах и паднах с все колело по стъпалата към мазето. За щастие нямаше нищо счупено, но направо се пребих и ме болеше на всеки сантиметър. 

Дни по-късно си карах колелото по улицата близо до нас, по протежението на цялата улица имаше насадени лехи с рози на тротоара. Някаква котка изскочи от изневиделица и в опита си да не я прегазя се ударих в бордюра на тротоара така, че се приземих в розите. Пиша това и още си спомням как един доктор в Бърза помощ ми вадеше бодлите с едни пинсети, а и как само щипеше от дезинфектанта...

От тогава до ден днешен не съм се качвал на колело.

Мда, кофти експириънс си имал... Аз боготворях колелото си, не можех да си представя живота без него. Дали ще ме пратят до магазина, или трябва да ида до някой приятел, или на игрището да играем мач, то беше незаменимо. Не че не съм падал де... Веднъж реших да покажа на едно приятелче колко добре карам без ръце. Лошото е, че го показах на един калдъръм, и от тръскането не можах да запазя равновесие, паднах и си ударих главата в един камък. После, докато ме шиеше, докторът каза, че няколко сантиметра по-близо до слепоочието ако е било, е можело да си остана на място... Беше голямо шоу, приятелчето ме завлачи до вкъщи, с обляна в кръв глава, всички се сащисаха като ме видяха...

Е, ти с разбитата глава си излязъл по-устойчив от мен с розите... Не знам защо така се изплаших тогава и зарязах колелото. Може би тогава се увлякох и започнах с футбола, та не ми оставаше кой знае колко време за друго.

 

Дали се усмихвам докато пиша това? А вие как мислите...

 

При това с най-милата усмивка, която идва директно от сърцето.

Още повече, че наближава сезона на пълните джобчета с кисели джанки, на нажилените от коприва крачета, обути в бели, къси чорапки и най-обикновени сини гуменки(кецовете бяха екстра ). Точно пролетта и ранната есен бяха сезоните на градските тайфи. През лятото се разбягвахме по села, почивки и лагери, а през зимата се събирахме само когато имаше пързалка...

 

С изключително умиление си спомням сиропчийниците. Помните ли ги?

 

 

Само как ухаеше на истински сироп и колко вкусен беше "букета", който задължително се наливаше в голяма чаша.