Примерно тази

Kaпитане,този марш е на Испански!Кой щеше да разреши на нашето военно,да се пее или пусне чужд марш?

Kaпитане,този марш е на Испански!Кой щеше да разреши на нашето военно,да се пее или пусне чужд марш?

Не, на италиански е. И се заслушай в текста, твърдо комунистически А и май го имаше с български текст

Kaпитане,този марш е на Испански!Кой щеше да разреши на нашето военно,да се пее или пусне чужд марш?

 

и ние не сме я пяли

яко руско

 

...И се заслушай в текста, твърдо комунистически А и май го имаше с български текст

Не се сещам за български текст, но мисля, че беше част от саундтрака на някакъв пролетарски екшън.

Не, на италиански е. И се заслушай в текста, твърдо комунистически А и май го имаше с български текст

Да тази е на Италиански.Има я и на Испански...

да минем на българско

 

http://www.youtube.com/watch?v=T1JvCMFbGRM

да минем на българско

Уф, на тая що подметки съм изтъркал...

Любопитно ми е, че не си спомням текста, вероятно щото нямаме армия. Не че ни трябва чак толкова, де...

Айде нека бъдем оригинални поне 

 

Айде нека бъдем оригинални поне 

 

тази нямам спомени да сме я пяли в училище

пееше я майка ми и на мен ми беше много тъжно че са убили партизанина

Спомняте ли си маршовите песни когато ходихме на военно???

 

Много обичахме да пеем "Велик е нашият войник", а учителя по военно кой знае защо мразеше тази песен.

Нервен човек беше, като се ядосаше почервеняваше като рак и крещеше, ръкомахайки, а ние умирахме от смях.

 

http://www.youtube.com/watch?v=T1JvCMFbGRM

Много обичахме да пеем "Велик е нашият войник", а учителя по военно кой знае защо мразеше тази песен.

Нервен човек беше, като се ядосаше почервеняваше като рак и крещеше, ръкомахайки, а ние умирахме от смях.

 

 

Причината е че тази песен е от преди 1944 и военните по социалистическо време хич не я обичаха

Причината е че тази песен е от преди 1944 и военните по социалистическо време хич не я обичаха

 

Да, знаехме това, но реакцията на учителя ни беше толкова смешна, че все гледахме да го предизвикаме.

Иначе беше много добър човек.

Тъй като говорим за маршове...

 

Главите да се движат като отсечени!(Строева подготовка в казарма)

 

Редактирано 17 април 201412 г. от Мойра (преглед на промените)

То освен прегледи на маршовата песен имаше и цели постановки по манифестациите:

 

 

 

Голям цирк беше, получаваше се някакъв хаос, независимо от безбройните тренировки. Правихме подобни мероприятия и като студенти - на стадиона бяха наслагали n-броя капачки за буркани, с които да маркират местата кой къде да застане. Ама ги поиздухал вятъра през нощта преди представлението, че стана цирк неописуем, но тогава нямаше YouTube, инак сигурно и до днес щяхме да водим класациите 

Редактирано 17 април 201412 г. от hlevoust (преглед на промените)

Попаднах на това , хем сервиза ми напомня , хем и етажерката я изработвахме по трудово обучение 

 

По този повод да споменем и старите бели кухненски бюфети и холните бюфети, на които имаше по едно заключващо се шкафче, в което обикновено стояха вишновките и ликьорите.

А помните ли на баба яйцата на вестник 

 

...хем и етажерката я изработвахме по трудово обучение ...

 

То какво ли не сме правили в тия часове. Но на мен много ми харесваше пирографирането:

 

 

Де що дървения сме правили, все ги украсявахме с тоя малко странен уред.

 

То какво ли не сме правили в тия часове. Но на мен много ми харесваше пирографирането:

 

 

Де що дървения сме правили, все ги украсявахме с тоя малко странен уред.

 

 

Ооо с руския щепсел. В нормален контакт шуко не влиза. Само в някои разклонители ставаше.

Ооо с руския щепсел. В нормален контакт шуко не влиза. Само в някои разклонители ставаше.

Имам такъв като на картинката, подарък ми е. Да, наложи се да се смени щепсъла с "шуко", ама си работи, пробвах го преди няколко години и си беше ОК.

Ооо с руския щепсел. В нормален контакт шуко не влиза. Само в някои разклонители ставаше.

вярно че имаше такива

бащата ги модифицираше веднага

А помните ли на баба яйцата на вестник 

 

 

Помня и още как!

Много обичах яйца на вестник, но имах алергия и ми правеха рядко и то само жълтък.

Помня и още как!

Много обичах яйца на вестник, но имах алергия и ми правеха рядко и то само жълтък.

Аз пък тая технология изобщо не я бях виждал и чувал. Макар и двете ми баби да имаха точно такива печки.Иначе за палачинки бяха перфектни, махаш с дилафа кръглия капак и слагаш чугунения тиган. И много яки печени картофи ставаха във фурните им.

По този повод да споменем и старите бели кухненски бюфети и холните бюфети, на които имаше по едно заключващо се шкафче, в което обикновено стояха вишновките и ликьорите.

 

И от тези бюфети имам ярък спомен.

Бях в предучилищна възраст, когато реших да си взема книжка от бюфета и да я разгледам, вместо да се правя че спя след обяд, качих се на бюфета, но преди скока от него ластика на гащите ми се закачил за дръжката точно на заключенто чекмедже и аз тупнах на пода заедно с бюфета.

Такъв трясък се чу, че баба ми дотича обезумяла от ужас да не се е случило нещо с мен, а аз взех да и се извинявам, че без да искам съм счупила всички чаши и сервизи.

Аз пък тая технология изобщо не я бях виждал и чувал. Макар и двете ми баби да имаха точно такива печки.Иначе за палачинки бяха перфектни, махаш с дилафа кръглия капак и слагаш чугунения тиган. И много яки печени картофи ставаха във фурните им.

 

Не само картофите ставаха вкусни, а и млечната царевица, откъсната от двора.