...С изключително умиление си спомням сиропчийниците. Помните ли ги?

 

 

Само как ухаеше на истински сироп и колко вкусен беше "букета", който задължително се наливаше в голяма чаша.

Малеее, що сироп съм изпил...Ама и дяволи бяха сиропчиите, обикновено все възрастни турци. Много близо до нас бе сиропчийницата на бай Реджеп. Имаше поне по 5-6 вида сироп, правеше и комбинации. Ама като гребнеше с металното канче-мярка, така го ливваше в чашата, че на дъното все оставаше поне 1/3 от концентрата, който се връщаше обратно в буркана. Всички го виждахме, но малцина го упрекваха за измамата. А ако някой (от възрастните, разбира се, къде ти младеж да се обади в ония времена) му направеше забележка, бай Речко (тъй му викахме на галено) мигом се извиняваше, че е станало случайно в бързината да обслужи по-бързо опашката и се "поправяше" докато не дойдеха нови купувачи и не останат свидетели на случката. Голям гявол беше, все ревеше, че продава на загуба, а се оказа, че има къща на 3 етажа в турската махала, цяла прогимназия с накачени в последствие от първите сателитни чинии в града.

Тук ми припомни,че онова време пишехме с писалки,които топихме в мастилници!Пишеш една дума,топнеш си мастило.Топнеш малко повечко,капне ти една капка на листа и се размаже.Късаш листа и почваш от начало.Друг въпрос беше,че всеки ден бяхме изцапани в синьо!Някои ученици имаха автоматични писалки.Те бяха с  резервоарче,пълно с мастило и не топеха,като нас.Но бяха много скъпи,на всичко отгоре се намираха трудно.Когато излязоха за първи път химикалките,същата година ни забраняваха да пишем с тях,за да се научим на писане с мастило.Но на следващата видяха,че е с тях по добре и премахнаха завинаги мастилените писалки.

 

На всеки няколко начертани полета се налагаше да се почиства със спирт линийката, защото от остатъчното мастило при приплъзване оставаха грозни мастилени петна по бялата страница.

Редактирано 14 март 201412 г. от Димитър 59 (преглед на промените)

И беше задължително полето да е с червен химикал начертано. Учебниците и тетрадките трябваше да са подвързани с бяла хартия и с найлони. Обикновено два дни преди първия учебен ден падаше голямото подвързване. Режехме едни трапецовидни части за сгъвката на тетрадката и след това завивахме кориците.

А чантите ни - многофункционални... дори се превръщаха в зимни шейни при сняг и какъв лукс беше появата на дипломатическите куфарчета.

Спомням си и колко си обичах тричетвъртите бели чорапи и колко мразех тържествата с официалните чорапогащи.

...Друг въпрос беше,че всеки ден бяхме изцапани в синьо!Някои ученици имаха автоматични писалки...

Че как може да се пише по тоя начин и човек да не омаже до раменете и ... коленете - имаше едни черни джобни мастилници, бяха доста удобни. Ама често се саморазвиваха, мастилото протичаше и панталоните ставаха на петна с размерите на Африка...

А автоматичните писалки действително бяха лукс. Имах руска, беше ми подарена от някого и много се гордеех с нея, докато един прекрасен ден падна и се счупи писецът й. Помня, че ми стана много криво тогава, но пък 1-2 дни след тая "трагедия" позволиха на отличниците да пишат с химикалка, а аз вече имах две от прочутата навремето марка PEVDI PAX (с тях изкарах и висшето си образование, бяха много сполучлива имитация на Parker).

Че как може да се пише по тоя начин и човек да не омаже до раменете и ... коленете - имаше едни черни джобни мастилници, бяха доста удобни.

Аз момента с преносимите мастилници не съм го заварила. Бях в периода на автоматичните писалки. Но и те често се чупеха. Особено, когато забрави човек и си метне чантата нанякъде, а после открие, че половината му тетрадки са за кошчето... Спомням си, че имах мастилница в къщи и писалката се зареждаше на принципа на спринцовката - дърпаше се и се изсмукваше мастило от шишето. Разбира се омазването беше тотално и винаги си ходехме със сините пръстчета...

След това вече започнаха да продават по-хубави писалки, с готови еднократни заредени пълнители за смяна.

...А чантите ни - многофункционални... дори се превръщаха в зимни шейни при сняг и какъв лукс беше появата на дипломатическите куфарчета. ...

Чантата задължително бе изписана с имената на всички популярни рок групи и с всевъзможни рисунки, предимно от обложки на плочи. А куфарчетата станаха хит буквално за дни. Лошото бе, че моделите бяха твърде ограничени и често се свеждаха до един, та ставаха и много грешки, особено след сутрешната гимнастика в двора на гимназията. След една поредна грешка (добре, че поне се оправяха много бързо) реших да завържа някакъв конец на дръжката и така да си познавам моето. Хубаво, ама на сутринта, докато го оставях на стелажа при другите, за да се подредя за физзарядката, установих, че поне половината от останалите също са с конец на дръжката... И тогава ме осени идеята да го маркирам с лак за нокти, който ми предложи една съученичка. Стана супер и повече грешки нямаше.

Чантата задължително бе изписана с имената на всички популярни рок групи и с всевъзможни рисунки, предимно от обложки на плочи. А куфарчетата станаха хит буквално за дни. 

А спомняш ли си как падаха куфарчетата - рязко и с апломб!

Ние, не знам защо така правехме, но не си слагахме чантите и куфарите под чина, където всъщност беше мястото за това, а ги слагахме небрежно на земята пред краката си. И когато се появиха куфарите си спомням как когато ги подритвахме без да искаме, падаха на земята с гръм и трясък... Е, после вече се правеше не съвсем без да искаме, а тенденциозно...

 

Хубаво е било. Вчера обиколих два МОЛ-а, за да си търся маратонки и обувки и точно това си говорихме с мъжа ми, че децата прекарват времето си по МОЛ-овете, вместо да са на чист въздух.

.След това вече започнаха да продават по-хубави писалки, с готови еднократни заредени пълнители за смяна.

Имаше едни малки пълнители (метални) за многоцветните химикалки. Какви "пушкала" ставаше от тях в комбинация с барут от няколко клечки кибрит.

Последната се слагаше като тапа и с друга нагряваш пълнителя за да направиш изстрела. Първите изстрели понякога баха и цветни.

Редактирано 17 март 201412 г. от izabel1 (преглед на промените)

Чантата задължително бе изписана с имената на всички популярни рок групи и с всевъзможни рисунки, предимно от обложки на плочи.

Kaто стана въпрос за чантите,не знам от каква естествена кожа ги правеха,но нямаха късане.Изкарваха по над 5 години.Когато се разшиеше някой шев,на следващата година ги давахме на шивач.После една боя за обувки,за освежаване и продължаваха за следващата година.Сегашните и една година не издържат.

...не знам от каква естествена кожа ги правеха,но нямаха късане.Изкарваха по над 5 години...

Не вярвам да е била естествена, но действително издържаше много време. А и да се разшие - с голямата губерка на баба ми и с обущарски конец се "подмладяваше" за нула време.

 

Имаше едни малки пълнители (метални) за многоцветните химикалки...

Тия ли имаш предвид?

 

 

Четири цвята за 6 лв, made in DDR. Бяха много неудобни за писане, защото гладката метална повърхност (тая слабост я има и при най-скъпите маркови химикалки и днес) е хлъзгава и се плъзга, особено при бързо писане. Но пък (в случая) 6 лв навремето бяха страшно много пари и подобна химикалка предизвикваше основателна завист.

...Ние, не знам защо така правехме, но не си слагахме чантите и куфарите под чина, където всъщност беше мястото за това, а ги слагахме небрежно на земята пред краката си...

Май навсякъде се слагаха точно там - под чина (масата) е тясно и няма как да се отвори куфарчето, та да се извади нещо.

 

 

 

Четири цвята за 6 лв, made in DDR. Бяха много неудобни за писане, защото гладката метална повърхност (тая слабост я има и при най-скъпите маркови химикалки и днес) е хлъзгава и се плъзга, особено при бързо писане. Но пък (в случая) 6 лв навремето бяха страшно много пари и подобна химикалка предизвикваше основателна завист.

4 лева или 4,80 бяха май, нямам спомен да са били 6 лева. Иначе точно този модел ползваше споменатите пълнители.

Редактирано 17 март 201412 г. от izabel1 (преглед на промените)

Може и 4 лв да са били, вече не помня. А малки метални пълнителчета имаше до преди няколко години, може и сега да ги има, не съм проверявал. 

6 лева бяха тия химикали, с метални пълнителчета.

Бащата имаше такава и чак в гимназията ми я даде тая ценност щото вече съм станала голяма разбираш ли и мога да нося отговорност за чужди вещи, демек да я пазя кат зеницата на окото си

Имаше и едни дебели, пластмасови химикали, с още повече цветове.

Имаше и едни дебели, пластмасови химикали, с още повече цветове.

а да, с шест цвята бяха, ама бяха неудобни за писане щото дебели

тоя пък по-горе като ти се запоти лапата и се плъзгаше

а да, с шест цвята бяха, ама бяха неудобни за писане щото дебели...

Тия трябваше с две ръце да се държат

а да, с шест цвята бяха, ама бяха неудобни за писане щото дебели

тоя пък по-горе като ти се запоти лапата и се плъзгаше

 

 

А на мен ми донесоха от Венеция луксозен комплект химикалки, сред които имаше и една с много повече от 6 цвята (не помня колко) и много ме беше яд, че не успявах да пиша красиво с нея, защото беше много дебела.

 

Много го обичах това мляко!

Много го обичах това мляко!

Имаше и банан и ванилия..

Бяха чудесни плодови млека. От истинско мляко.

.. От истинско мляко.

Мляко от крава, което се вкисваше за нула време, за разлика от днешното, което "трае" месеци и нищо му няма.

Имаше и такива зверски машини: