Понякога, като се сравня с поколението, което сега расте и като си помисля как сме си нямали мобилни телефони, таблети, лаптопи и подобни играчки, ми става мъчно... Но пък си казвам - емоции сме имали, при това не такива, които Хайтов нарича "да топиш зехтин през стъкло", а истински, очи в очи.

Спомням си как всички дружно решавахме, че ни се яде циганска баница. Качвахме се по апартаментите си и слизахме с по две филии на улицата. То в това беше кефа, да ги хапваме, докато играем и да сме заедно. След това обаче ни мързеше да си се качим пак до горе, за да пием и вода и постоянно звъняхме на една баба от първия етаж да ни даде по една чаша вода. Тя пък жената ни даваше с удоволствие и с умиление, без да се сърди, че й пречим или че й звъним в тихите часове. След това си беше взела едно шише от боза, което пълнеше и ни го подаваше през терасата и така обслужваше по-бързо повече хора... Как сме пили един след друг, без дори да си помислим за микроби, зарази и разболявания, но пък всички бяхме здрави и прекрасни деца.

Спомням си и лафа "дай малко дъвка"... Ужас. Това никога не съм го правила, но имаше деца, които го правеха непрекъснато. Менкаха си дъвките. Боядисваха си ги с бомбони теменужка и се плезеха, за да преценим чии език е по-червен.

И при плодовете беше същото - дай един гриз беше лафа и някой ти нагризва ябълката...

или със стръкче магданоз за да са зелени  

еххх спомени ,спомени , доста се зачетох за колите така си беше - чакаш вноската да ти излезе за да имаш кола , същото беше и с апартаментите ( лихвоточки ) 

Аз път 3-4 годишен така играех на табла. Хвърлях заровете а дядо ми местеше пуловете.

 

Хахах, аз затова написах управлявал, а не карал. Докато ти си хвърлял, а не играл...

...същото беше и с апартаментите ( лихвоточки ) 

С тия лихвоточки бе най-големият майтап - правеха списъци кой в коя категория нуждаещ се е, но на практика в това нямаше грам смисъл, защото тия точки имаха стойност само при общинското строителство, но не и в частното. В коя българска община, изключая София, Пловдив и Варна, при това до някое време, общината ще се хване да строи блокове? А съответните жилищно-спестовни влогове се облагаха с пренебрежимо ниска лихва по съвсем разбираеми причини. 

По едно време се заговори, че ще бъдат изплащани по 1-3 стотинки на точка, ама при условия, при които някой лев взеха вероятно 1% от вложителите. Останалите - горещата супа...

обичахме тая паста а

 

 

оф и любимите ми цигари

 

 

малко меню

 

 

е и тая водка беше екстра

 

обичахме тая паста а

 

 

оф и любимите ми цигари

 

 

малко меню

 

 

е и тая водка беше екстра

 

Ти от рано си започнала значи студентските години !

Ти от рано си започнала значи студентските години !

 

1986-та

 

1986-та

Друга ми беше мисълта ...

Кака си ми значи с няколко години макар че аз студент не съм бил.

Друга ми беше мисълта ...

Кака си ми значи с няколко години макар че аз студент не съм бил.

ааааа разбрах та

ко ? нее

аз 11-ти клас пропуших чак, после и другите работи научих

И аз така - първо пропуших, после се научих, да си купувам цигари.....

И аз така - първо пропуших, после се научих, да си купувам цигари.....

ко уе аз и няколко други затуй пропушихме ми

вече спряха да ни дават на авантакис че само ги абим

И аз така - първо пропуших, после се научих, да си купувам цигари.....

Че кой не е минал по тоя път - от какъв зор да си купувам цигари, ако няма да ги ползвам? Хм, сега като се замисля, май момичетата почти винаги имаха цигари, а ние почти винаги нямахме, що ли така...

...аз 11-ти клас пропуших чак, после и другите работи научих

Ами то от цигара на цигара, много работи се научават . Позапалвал съм още от 7-8 клас, ама редовно запуших в 10-ти, ама беше модерно в ония времена.

Не пуша от 1 юни 2005 г, вече почти 9 години.

Не пуша от 1 юни 2005 г, вече почти 9 години.

Ама как си помним датите и си броим годините.

Мисълта ми беше, че в началото си крадвах от майка, татко, сестрата или муфтих приятели.......но до едно време минаваше номера....После се научих да си купувам..... Имаше един лаф, като някой си проси цигара - "Кой те научи да пушиш ве?"  - "Ми..../еди кой си/"  -"Иди при него, да те научи, да си купуваш цигари"  

Досега, не съм ги отказвал, не ми и пречат......

Ама как си помним датите и си броим годините.

Така е - май не съм попадал на бивш пушач, който да не си помни датата, на която е "минал от другата страна". Но се държа, от посочената дата до ден днешен не съм лапал цигара, а и не съм минавал през период на никотинов глад. Всъщност спрях цигарите след 13 дни на системи поради вирусна пневмония, която направо ми разказа играта. След като "дойдох на мене си", пробвах по навик да запаля, ама захвърлих цигарата още на първото дръпване и сетне се чудих сума ти и време как точно съм пушил по 2 кутии на ден ХХ години.

Ама как си помним датите и си броим годините.

 

С тия ликьори и с тва непушене, виде до де та докара.....

...После се научих да си купувам...

Ами тъй е, авантата си е все до време, а и се обръща...

Хм, сега като се замисля, май момичетата почти винаги имаха цигари, а ние почти винаги нямахме, що ли така...

Аха... В гимназиалните години имах няколко по-открехнати съученички, които ходеха с батковци и носеха и в училище от червеното Малборо. Момчетата ни питаха от къде ги имат и аз спонтанно се изпуснах да кажа, че който ходи с мъже, миришещи на Кореком, има всичко... Да мирише на Кореком по моите критерии означаваше да мирише на черен Деним и на червено Малборо. На едно събиране след двайсетина години на класа ни обаче още се смяхме на лафа ми, който си е останал между съучениците ни като мирис на просперитета...

.. Да мирише на Кореком по моите критерии означаваше да мирише на черен Деним и на червено Малборо...

Пропускаш дънките Levi's или RIFLE, които вървяха около 20$ и се шиеха в Петрич . Но "Боро" (включително и сръбско) имаше и тук-там по магазините, както и в барчетата, доколкото ги имаше. Престижни бяха по-тежки марки, като JPS, да речем, или пакет със 100 мм кафяви цигари.

В провинцията рядко се намираха вносни цигари, но в София имаше доста павилиончета с богат асортимент. Спомням си за едно такова в началото на "Жданов" (за родените след 90-те - Пиротска) току до тогавашното ж.п. бюро. От него си купувах по няколко различни кутии при всяко ходене до София.

Аха... В гимназиалните години имах няколко по-открехнати съученички, които ходеха с батковци и носеха и в училище от червеното Малборо. Момчетата ни питаха от къде ги имат и аз спонтанно се изпуснах да кажа, че който ходи с мъже, миришещи на Кореком, има всичко... Да мирише на Кореком по моите критерии означаваше да мирише на черен Деним и на червено Малборо. На едно събиране след двайсетина години на класа ни обаче още се смяхме на лафа ми, който си е останал между съучениците ни като мирис на просперитета...

Не знаех че ти си автора на този лаф но е по стар от библията. Говоря за лафа не за разясненията му.Да мирише на кореком или да мирише на казарма двата лафа вървяха ръка за ръка.

Не знаех че ти си автора на този лаф но е по стар от библията. Говоря за лафа не за разясненията му.Да мирише на кореком или да мирише на казарма двата лафа вървяха ръка за ръка.

Ааа, лафа е за миризмата на Кореком... от мен е само уточнението на какво мирише това... Защото за други миризмата на Кореком не беше точно черен Деним и червено Малборо.

Тези касети влачеха най-много от всички други модели.Вечно затягаха.А записът на тях падаше нивото си.Ставаха по тихи но качеството горе долу се ядваше.

За това трябва да се слага и задължителното моливче за пренавиване...