Алтруизъм или егоизъм? Подтикът да помагаме на другите се случва вътре в нас и отговаря на някаква наша потребност. Значи на кой помагам, когато помагам на другият? Помагам на себе си.

Егото е разтворено. Помагането на другите се случва спонтанно, без мисъл или намерение "Аз правя нещо за теб". Аз-а си е отишъл. Това на думи е лесно, но на практика не толкова. Но е възможно.

Буда безстрашно работи за другите, той обича безусловно всички и всяка негова мисъл, дума и действие са в полза на останалите. Не защото планира или има намерение. Такава е същността му. Както същността на Слънцето е да свети. Всеки в същността си е Буда. Не всеки преживява света така. Основната причина за това е непознаването на това как стоят нещата.

Разбира се възможно е да помагаме на другите с мотивацията да получим нещо. Това си е егоизъм.

---

Просветлението е активно защото, когато си заминат "смущаващите" чувства и закостенелите ни идеи и навици, това което остава е безстрашие, спонтанна радост, мъдрост и активно съчувствие. Свързани сме с всичко и всички. Няма разделение между субект, обект и действие. Такава е същността ни. Тези качества не зависят от причини. Те са това което сме.

Това разбира се са само думи. Опит за описание на нещо, което е извън обичайния ни начин на преживяване. Всички имаме общ опит за топло и студено, за високо и ниско, за бяло, червено и зелено... За просветление нямаме общ опит. Въпреки че е същността ни. Трудно е да се опише. Особено от някой като мен, който има интелектуално разбиране и твърде малко преживяване.

Единствената причина поради която човек може да бъде просветлен е това, че просветлението е същността ни.

В същността си сме като сияен диамант. Покрит с няколко слоя его и няколко пласта закостенели идеи и навици.

Има методи с които да "почистим" диаманта на своя ум. За да заблести с всички възможни качества.

Ако същността ни беше въглен, колкото и да я чистим - резултата ще е само повече прах.

Човешкото общество е мрежа от взаимодействия. Учителката влиза в час, а цяла сутрин се е карал с мъжа си. Държи се грубо с учениците, написва 2-3 двойки и им дава да разберат колко са тъпи. Те се прибират разстроени у дома, и няколко от тях се скарват с родителите си. Които на другият ден все още са разстроени и по време на работа мислят за проблемите с децата си, а не за работата, което вбесява шефа...

Това се случва. Защото се приемаме сериозно. Смятаме себе си за център на света. И позволяваме на емоции, като гняв, гордост, завист, ревност, алчност ... - емоции които се появяват от причини, променят се през цялото време и изчезват, емоции които не са реални, защото нищо реално не можем да намерим в тях, позволяваме да управляват мислите, думите и действията ни. Следвайки егото си създаваме само страдания - за другите и за себе си.

Не сме длъжни да го правим. Въпрос на избор е.

Много, много избягахме от темата. А иначе статиите в този пост на Sprite са интересни. До известна степен се доближават до Будисткия възглед за това какво се случва след смъртта. Само интерпретацията е различна.

Вало, виж какво казва Св. Григорий Палама за описаното от теб просветление"

"Онзи, който е явил действие на ума и се е просветлил със светлината на разбирането или умното озарение, ако поради това сметне, че се е очистил, прелъстява себе си, като изпада в лъжа, и чрез самомнението си широко разтваря вратата пред тоя, който винаги се опитва да ни прелъстява" (8, т. 5, стр. 326).

Тоест образно казано, човека който търси просветлението прилича на човек, който в стемежа си да светне бърка в контакта и наистина светва ама за малко ;(

радвам се, че ти още не си бръкнал в този контакт , никога не е късно да спреш.

със Здраве

Това,че някой си Григорий бил казал нещо,значи ли,че това е абсолютна истина и всички трябва да му вярваме?

Той и търновският владика се казва Григорий,ама не му вярвам особено

Вало, виж какво казва Св. Григорий Палама за описаното от теб просветление"

"Онзи, който е явил действие на ума и се е просветлил със светлината на разбирането или умното озарение, ако поради това сметне, че се е очистил, прелъстява себе си, като изпада в лъжа, и чрез самомнението си широко разтваря вратата пред тоя, който винаги се опитва да ни прелъстява" (8, т. 5, стр. 326).

Тоест образно казано, човека който търси просветлението прилича на човек, който в стемежа си да светне бърка в контакта и наистина светва ама за малко ;(

радвам се, че ти още не си бръкнал в този контакт , никога не е късно да спреш.

със Здраве

Говорим за различни неща. Думите са разтегливи и можем да ползваме едни и същи думи за различни неща и различни думи за едни и същи неща. Каквото и да описва Св. Григорий Палама, това не е Просветлението на Буда. Просветленият човек няма его, което е извор на самомнението. Не преживява гняв, гордост, завист, ревност, алчност, страх или невежество. Това е възможно. Защото изброените "смущаващи" чувства са преходни. Те не са част от природата на човека. Можем и без тях.

Просветленият безстрашно и радостно работи за другите, това е спонтанна активност, както дъждът е причината да растат посевите. Просветлението е и мъдрост и липса на разделение между субект, обект и действие. Всичко е една взаимосвързана и взаимозависима цялост. Да си полезен е естествено, по начина по който е естествено за Слънцето да е причина за живота. Разликата е че Слънцето не осъзнава, а човекът осъзнава.

Просветлението е преживяване. Мисля че християнските светци са преживявали нещо близко до това.

С думи може да се посочи само пътя, не да се опише. Сериозна работа е необходима за "почистването" нa диаманта.

Както и да е. Будизма има възгледа, методите и живото преживяване на просветлението.

Всеки може да го преживее. Защото това е същността ни.

Знам, за много хора е много смущаващ фактът, че в Будизма няма Бог.

Но пък Будизмът не е за всеки. За будистите фактът че в християнството има Бог не е смущаващ.

Смущаващо е само когато хората са нетолерантни и създават страдания на други хора в името на Бога си.

Редактирано 20 септември 200718 г. от Вало (преглед на промените)

Хайде и вие някаде по-нагоре в форума човека го е казал "кой се е върнал за да каже" така че ВСИЧКО са само мнения,но не и реалност!Но не се притеснявайте няма някой който се е родил и не е разбрал какво става след смърта (или ще разбере) всички ще разберем,но няма да можем да кажем.... (прозвуча малко като черен хумор )

Аз се върнах-от Дома,Нашият Дом

Останах-сигурно затова-да казвам че няма смърт,че има Бог

http://www.kaldata.com/forums/index.php?showtopic=12997

Църквата е решила да тръгне по-най лесният път. Да обяви кръщенето за въпростното "второ раждане", ...

Църквата е постъпила така както и казано от Христос:

"Мат.28:18 И като се приближи Иисус, заговори и им рече: даде Ми се всяка власт на небето и на земята.

Мат.28:19 И тъй, идете, научете всички народи, като ги кръщавате в името на Отца и Сина и Светаго Духа,

Мат.28:20 и като ги учите да пазят всичко, що съм ви заповядал, и ето, Аз съм с вас през всички дни до свършека на света. Амин."

тук може да прочетеш повече за Светото тайнство Кръщение

дали този път е лесен свидетелства кръвта на милионите мъченици избити само заради вярата си в Разпнатия Христос.

Само до трети век Църквата е преживяла десет жестоки гонения от римските императори. Имало е дни в които числото на избитите християни е достигало двадесет хиляди дневно. Вината на тези мъченицеци била, че не пожелали да се поклонят на езическите богове и изповядвали вярата си в Христа. Дали този път е лесен сам прецени.

... Не преживява гняв, гордост, завист, ревност, алчност, страх или невежество. Това е възможно.

Наистина е възможно и сам Христос ни призовава към святост :

"Мат.5:48 И тъй, бъдете съвършени, както е съвършен и Небесният ваш Отец."

но не е възможно без помоща на Бога. "Иоан.15:5 Аз съм лозата, вие пръчките; който пребъдва в Мене, и Аз в него, той дава много плод; защото без Мене не можете да вършите нищо."

Затова Св. Григорий Палама казва, че такъв човек "прелъстява себе си, като изпада в лъжа, и чрез самомнението си широко разтваря вратата пред тоя, който винаги се опитва да ни прелъстява."

със Здраве

Да. Това е лесният начин. Да се самоубиеш, за да можеш да изглеждаш праведник в собствените си очи и светец в очите на околните.

Да умираш всеки ден по малко е трудният начин. Това е пътят, които води до "раждане свише". Не самоубийството, пък било то и с ръцете на друг човек.

Не мисля, че изобщо разбираш какво пишеш. Тук става въпрос за масови инквизиции на хора("за които светът не беше достоен") заради вярата им в Божия Син. Тези хора са обикнали Бога повече от себе си. Ти би ли се отказал от хората които обичаш за да спасиш живота си? И как би живял след това?

Както и да е. Будизма има възгледа, методите и живото преживяване на просветлението.

Всеки може да го преживее. Защото това е същността ни.

Знам, за много хора е много смущаващ фактът, че в Будизма няма Бог.

Но пък Будизмът не е за всеки. За будистите фактът че в християнството има Бог не е смущаващ.

Смущаващо е само когато хората са нетолерантни и създават страдания на други хора в името на Бога си.

Всъщност Богът на християните, казва:"Аз рекох: богове сте". Значи всички са Богове, както будистите стават Буди след просветлението. Чудното при някои от християните е, че те не спират да се страхуват, а на Иисус Христос по всичко му личи, че е опериран от страх. И те имат да извървят своят път на просветление-да спрът да се страхуват по техния път на просветление, за да станат и те Богове. Всъщност християните са чувствителни на тема манипулиране, от фалшиви пророци, тях дяволът постоянно ги изкушава и иска да им открадне душата. Толкова много се страхуват, а страхът е крадеца на душата. Той е Дявола и големия манипулатор. За разлика от тях техният учител казва:

"Евангелие от Йоана, глава 10

27. Моите овци слушат гласа Ми, и Аз ги познавам, и те вървят подире Ми,

28. и Аз им давам живот вечен; и те няма да погинат вовеки; и никой не ще ги грабне от ръката Ми.

29. Моят Отец, Който Ми ги даде, е по-голям от всички; и никой не може ги грабна от ръката на Отца Ми."

Ами тука не го виждам изобщо да се притеснява. Всъщност отношението му към притеснението е много ясно :"Не се грижете какво ще ядете, какво ще облечете, защото ще има какво" и т.н., и всъщност иска да ги спаси от страховете им. Но тези християни не го чуват.

Христос е носителя на душевния мир:

27. Мир ви оставям; Моя мир ви давам; Аз ви давам не тъй, както светът дава. Да се не смущава сърцето ви, нито да се плаши.

Просветлените будисти също имат душевен мир. Но част от християните не им вярват, защото не знаят какво е това, защота са загубени в страховете си. Всъщност будистите се занимават със себе си и себепознаието си и по този начин ще разберът какво е Бог, защото и сам Иисус Христос изрича:

"Глава 10

34. Иисус им отговори: не е ли писано в Закона ви: "Аз рекох: богове сте"?".

"Евангелие от Йоан, Глава 3

12. Ако за земни работа ви говорих, и не вярвате, - как ще повярвате, ако бих ви говорил за небесни?". Христос не се впуска да говори ,много много, какво е баща му. Защото не може да се опише неописуемото, то трябва да се "види" и изживее. Та значи всеки християнин е хубаво да се позанимава със себе си и по този начин да познае Бога. Самият Христос ги обича и им прощава, те трябва да простят на другите и на себе си. И това е ключът от тайната врата. Така ще спрът да съдят, да винят, ще забравят миналото (защото то е емоционален боклук-некакви войни и убити и осакатени хора, жертви.. ), и ако се научат да не се притесняват и за бъдещето, ще заживеят в настоящия момент, също като просветените Буди. И освен вярата им (която е похвална) ще започнат и да обичат (защото вяра без обич е нищо), и толерантно ще приемат другите в различията им.

Ако се замислим, че за Будите никой не е направил жертвите на Иисус Христос, може би някои християни всъщност са едни големи неблагодарници,заради това че не се вслушват в думите му. Всъщност той иска да ги направи свободни и щастливи, защото ги обича... Не да се прави на велик за да му се кланят . Но всъщност си го заслужава...

със Здраве!

Sprite,Наистина е възможно и сам Христос ни призовава към святост :

"Мат.5:48 И тъй, бъдете съвършени, както е съвършен и Небесният ваш Отец."

но не е възможно без помоща на Бога. "Иоан.15:5 Аз съм лозата, вие пръчките; който пребъдва в Мене, и Аз в него, той дава много плод; защото без Мене не можете да вършите нищо."

Затова Св. Григорий Палама казва, че такъв човек "прелъстява себе си, като изпада в лъжа, и чрез самомнението си широко разтваря вратата пред тоя, който винаги се опитва да ни прелъстява."

със Здраве

Е аз това с лозата и пръчките,след прочита и на различна литература от Библията за мен стои така :

Ние като пръчки сме били лишени от разум,тоест сме били на животинско ниво и преминалите вече от там същества Богове,както искаш така ги наричай,преминали еволюцията,която ние преминаваме са ни заредили с божествената искра с разум,всъшност без тяхна помощ ние бихме си останали на животинско ниво без възможност да се развиваме/ защото без Мене не можете да вършите нищо/.

И така мили ми Sprite,след милиони или милиарди наши земни години и ние ще бъдем ЛОЗАТА а други същества ще бъдат пръчките.Има един закон,че Висшето винаги е в служба на нисшето.Дано ме разбереш правилно.

Е ти изглежда имаш други възгледи и свързваш цитата с Дявола ?

И аз ти благодаря ,drashta. По въпроса за прераждането съм напълно съгласен с теб.

ОТ ИОАНА СВЕТО ЕВАНГЕЛИЕ

ГЛАВА 1.

14. И Словото стана плът, и живя между нас, пълно с благодат и истина; и ние видяхме славата Му, слава като на Единороден от Отца.

15. Иоан свидетелствуваше за Него и викаше, думайки: Тоя беше, за Когото казах: Идещият след мене ме изпревари, защото съществуваше по-напред от мене.

29. На другия ден Иоан вижда Иисуса, че отива към него, и казва: ето Агнецът Божии, Който взима върху Си греха на света.

30. Този е, за Когото аз казах: след мене иде Мъж, Който ме изпревари, защото съществуваше по-напред от мене.

Глава 8

56. Авраам, вашият баща, би се зарадвал да види Моя ден, и видя, и се възрадва.

57. На това иудеите Му рекоха: нямаш още петдесет години - и си видял Авраама?

58. Иисус им рече: истина, истина ви казвам: преди Авраам да е бил, Аз съм.

59. Тогава взеха камъни, за да хвърлят върху Му; но Иисус се скри и излезе от храма, като мина презсред тях, и така си отиде.

Глава 6

43. Иисус им отговори и рече: не роптайте помежду си.

44. Никой не може да дойде при Мене, ако не го привлече Отец, Който Ме е пратил; и Аз ще го възкреся в последния ден.

45. У пророците е писано: "и ще бъдат всички от Бога научени". Всякой, който е чул от Отца и се е научил, дохожда при Мене.

Силата учи по различни начини, затова неслучайно нарекох Буда слуга на Бога в друга тема. А и има и други като него.

За това как можеш да обичаш Бог повече от себе си, всъщност правя асоциации с думите на Иисус: "Как можеш да любиш Бога, който не виждаш, като не любиш брата си, който е пред тебе?" (Цитирам по памет).Та пътя е ясен-за да обичаш Бога първо трябва да обикнеш братята си, а за да го направиш първо трябва да обичаш себе си. Та значи имаш много работа да свършиш в прощаване. А любовта си идва автоматично.

44. А Иисус издигна глас и рече: който вярва в Мене, не в Мене вярва, а в Оногова, Който Ме е пратил;

45. и който вижда Мене, вижда Оногова, Който Ме е пратил.

46. Аз светлина дойдох в света, щото всякой вярващ в Мене да не остане в тъмнината.

47. И ако някой чуе думите Ми, и не повярва, Аз няма да го съдя, защото не дойдох да съдя света, а да спася света.

48. Който отхвърля Мене и не приема думите Ми, има кой да го съди: словото, що казах, то ще го съди в последния ден.

49. Защото Аз от Себе Си не говорих; но Отец, Който Ме прати, Той Ми даде заповед, що да кажа и що да говоря.

50. И зная, че Неговата заповед е живот вечен. И тъй, което Аз говоря, говоря го тъй, както Ми е казал Отец.

Глава 16

33. Това ви казах, за да имате в Мене мир. В света скърби ще имате; но дерзайте: Аз победих света.

Всъщност Богът на християните, казва:"Аз рекох: богове сте".

Абсолютно. Посланието на Иисус означава точно това, не само в тези Му думи. Навсякъде.

Неудобно за организираната религия.

Абсолютно. Посланието на Иисус означава точно това, не само в тези Му думи. Навсякъде.

Неудобно за организираната религия.

И така е донякъде, но и не само. Най-силното местенце в новия завет:

"1 В началото бе Словото; и Словото беше у Бога; и Словото бе Бог.

2 То в начало беше у Бога.

3 Всичко това чрез Него стана; и без Него не е ставало нищо от това, което е станало.

4 В Него бе животът и животът бе светлина на човеците.

5 И светлината свети в тъмнината; а тъмнината я не схвана.

6 Яви се човек изпратен от Бога, на име Иоан.

7 Той дойде за свидетелство, да свидетелствува за светлината, за да повярват всички чрез него.

8 Не беше той светлината, но дойде да свидетелствува за светлината.

9 Истинската светлина, която осветлява всеки човек, идеше на света.

10 Той бе в света; и светът чрез Него стана; но светът Го не позна.

11 У Своите Си дойде, но Своите Му Го не приеха.

12 А на ония, които Го приеха, даде право да станат Божии чада, сиреч, на тия, които вярват в Неговото име;

13 които се родиха не от кръв, нито от плътска похот, нито от мъжка похот, но от Бога.

14 И словото стана плът и пребиваваше между нас; и видяхме славата Му, слава като на Единородния от Отца, пълно с благодат и истина.

15 Иоан свидетелствува за Него, и викаше казвайки: Ето Онзи за Когото рекох, Който иде подир мене, достигна да бъде пред мене понеже спрямо мене беше пръв.

16 Защото ние всички приехме от Неговата пълнота, и благодат върху благодат;

17 понеже законът бе даден чрез Моисея, а благодатта и истината дойдоха чрез Исуса Христа.

18 Никой, кога да е, не е видял Бога; Единородният Син, който е в лоното на Отца, Той Го изяви. "

Ако някой разбере напълно тези слова, то той вече не е от този свят.

Нишката я има и вкратце -

"Аз съм Пътя, и Истината, и Живота"...

A за мен, най-силният момент в новия завет е Възкресението. То е най-силното послание. Но пътя до него не е страдалческа смърт, а смъртта на страданието.

ОТ ИОАНА СВЕТО ЕВАНГЕЛИЕ

Глава 16

33. Това ви казах, за да имате в Мене мир. В света скърби ще имате; но дерзайте: Аз победих света.

Редактирано 21 септември 200718 г. от mecholari (преглед на промените)

Три пътя към Бога

В “Откровени разкази на странника” се казва, че към Бога водят три пътя: на роба, на наемника и на сина. Когато човек се стреми да не върши грехове от “страх пред мъките”, това е безуспешно и безплодно. Такъв е пътят на роба, чиито действия са движени от страха пред наказанието. Пътят на наемника е свързан с желанието да се спечели награда. “Даже когато някой върши подвизи от желание за царството небесно – възкликва странникът – и това светите отци наричат наемническо дело. Бог иска да вървим към Него по синовния път, тоест от любов и усърдие към Него да се държим честно и да се наслаждаваме на спасителното съединяване с Него в душите и сърцата си.” В миналото към Бога може и да са водели три пътя. Но сега, в края на ХХ век стана ясно, че първият и вторият път са без изход. Поелият по тях може да стигне единствено до нервен срив; да се погуби и да погуби много хора около себе си.

В същото време не бива да се живее без страх от Бога. Този израз се среща в Библията много пъти и разбира се това не е случайно. Трябва обаче да се разбере какъв е този страх, който учи на мъдрост (Притч. 15:33), отклонява от злото (пак там, 16:6) и води към живот (пак там, 19:23), той е чист (Пс. 18:10) и освен всичко – изразява се в ненавистта към злото (Притчи 8:13). Това не е ужас пред Бога и не е страх пред наказанието. Бог не ни следи и не ни “дебне”, но ние лесно можем да Му причиним болка.

Най-пълен отговор на въпроса какво представлява страхът от Бога дава Библията на латински език – Вулгата. За хилядолетната история в езика на Хораций, Тибула, Овидий и другите велики поети на човечеството, се е натрупал огромен речников запас. Латинските думи предават най-тънките отенъци на смисъла, там където почти всеки друг език се оказва безсилен. Гръцката дума “фобос” (страх) на латински се превежда и като “pavor” и като “metus” и като “terror”, но има още и дума “timor” и именно с нея се превежда думата “фобос”, когато става дума за страха Божи. “Timor”, а оттук и френското “timide” “timident”, това е радостна, тиха плахост или страх да не причиниш болка, да не обидиш; страх да не загубиш. Много е важно да се разбере това, за да стане нашият духовен живот и животът изобщо, нормален.

Аз се страхувам от вълка или от носорога, страхувам се и когато видя птица в градината, но се страхувам да не я изплаша със силен глас или резки движения. Едно дете се бои от майка си, защото може да го набие, а друго – да не би да я обиди или разстрои. Ето къде се очертава разликата между чисто човешкия страх пред нещо страшно и страхът Божи, който за нас е по-ценен от най-скъпите съкровища.

“И ние познахме любовта, която Бог има към нас, и повярвахме в това... В любовта страх няма, но съвършената любов пропъжда страха...” (1 Ин. 4:16-18)

Обяснение на някои понятия

БОГ ОТЕЦ е първоизточникът на Светата Троица. Светото Писание разкрива Бога като три Личности (ипостаси) – Отец, Син и Свети Дух – споделящи една божествена природа във вечността. Отец ражда Сина преди всички времена. От Отца предвечно изхожда и Светият Дух (Иоан. 15:26). Ние познаваме Отца чрез Иисус Христос и Светия Дух. Бог Отец е сътворил всичко чрез Сина в Светия Дух (Бит. 1 и 2; Иоан. 1:3; Иов 33:4) и всички са призовани да Му се поклонят (Иоан. 4:23). Бог Отец ни обича и ни е изпратил Сина Си, за да ни даде вечен живот (Иоан. 3:16).

ИИСУС ХРИСТОС е второто Лице на Светата Троица, предвечно родено от Отца. Той стана човек и във въплъщението Си е бил изцяло Бог и изцяло човек. Идването Му на земята е предсказано от пророците в Стария Завет. Христос е сърцето на християнството и православната Църква отделя най-голямо внимание на общуването с Него и предаването на Неговото учение.

Произнасяйки Символа на вярата, православните християни непрестанно потвърждават историческата вяра по отношение на Христа като Божи Син: „Вярвам... в единия Господ Иисус Христос, Божия Син, единородния, Който е роден от Отца преди всички векове: Светлина от Светлина, Бог Истинен от Бог Истинен, роден, несътворен, единосъщен на Отца, чрез Когото всичко е станало; Който заради нас човеците и заради нашето спасение слезе от небесата и се въплъти от Духа Свети и Дева Мария, и стана човек; и бе разпнат за нас при Пилат Понтийски, и страда, и бе погребан; и възкръсна в третия ден според Писанията; и възлезе на небесата, и седи отдясно на Отца; и пак ще дойде със слава да съди живите и мъртвите, и Царството Му не ще има край”.

СВЕТИЯТ ДУХ е третото Лице на Светата Троица, единосъщно на Отца и на Сина. Православната Църква непрестанно изповядва: „Вярвам... в Духа Свети, Господа, Животворящия, Който от Отца изхожда, Комуто се покланяме и Го славим наравно с Отца и Сина, Който е говорил чрез пророците”. Той е даден от Сина като дар на Църквата, за да може тя да служи на Бога (Деян. 1:8), за да постави Бога в сърцата ни и да ни предаде духовни дарове и добродетели, неоходими за християнския ни живот и свидетелство. Православните християни вярват, че Светият Дух ни се предава в тайнството Миропомазание по време на светото Кръщение. Ние развиваме този първоначален дар на Светия Дух в продължение на целия си живот.

ВЪПЛЪЩЕНИЕТО се отнася към идването на Христа на земята „в плът”. Предвечният Божи Син възприел изцяло човешката природа от Дева Мария. Той бил (и винаги е) една Божествена Личност, притежаваща в пълнота от Бог Отец Божествената природа и в пълнота човешката природа от Мария с идването Си в плът. Така Синът вечно съчетава двете природи в единната Си Божествена ипостас. Божият Син, безкраен в Божествената Си природа, доброволно приел ограниченията на своето човечество, в което изпитвал глад, жажда, умора и накрая смърт. Въплъщението е в основата на християнската вяра; без него тя не би могла да съществува. Библията казва: „А всякой дух, който не изповядва, че в плът е дошъл Иисус Христос, не е от Бога” (1 Иоан. 4:3). Чрез Боговъплъщението Синът Божи е изкупил човешката природа и това изкупление е отворена врата за всички, които отиват при Него в прославеното Му човечество.

ГРЯХ буквално означава „да пропуснеш целта”. Както пише св. ап. Петър, „Всички съгрешиха и са лишени от славата Божия” (Рим. 3:23). Ние грешим, когато изкривяваме онова, което Бог ни е дал като благо, като по този начин не изпълняваме собственото си предназначение като човеци. Грехът ни отделя от Бога, убива ни духовно. За да ни спаси, Божият Син приел нашата човешка природа и, бидейки Сам без грях, „осъди греха в плътта” (Рим. 8:3). В милостта Си Бог ни прощава греховете, когато ги изповядаме и се отречем от тях, давайки ни сила да преодоляваме греха в живота си. „Ако изповядаме греховете си, Той е верен и праведен, за да ни прости греховете и ни очисти от всяка неправда” (1 Иоан. 1:9).

СПАСЕНИЕТО е онзи божествен дар, чрез който хората са освободени от греха и смъртта, съединени с Христа и доведени във вечното Му Царство. Хората, които слушали проповедта на св. ап. Петър в деня Петдесетница, го попитали какво да сторят, за да се спасят. Той отговорил: „Покайте се, и всеки от вас да се кръсти в името на Иисуса Христа, за прошка на греховете; и ще приемете дара на Светаго Духа” (Деян. 2:38). Спасението започва с тези три стъпки: покаяние, кръщение и приемане даровете на Светия Дух. Да се покаем означава да се отвърнем от греха си и да се предадем на Христа. Кръщението включва ново раждане и съединяване с Христа. Получаването на дара на Светия Дух означава да приемем Самия Свети Дух, Който ни дава сили да започнем нов живот в Христа; да бъдем постепенно изграждани в Църквата и да възстановим Божия образ в себе си.

Спасението изисква вяра в Иисус Христос. Хората не могат сами да се спасят чрез добрите си дела. Спасението е възможно единствено в любовта. То е продължителен процес, протичащ през целия живот на християнина. За него може да се говори както в минало, така и в сегашно и в бъдеще време. В минало – защото в смъртта и възкресението на Христа всички сме спасени. В сегашно – защото се спасяваме с активното си участие чрез вяра в съединението си с Христа и със силата на Светия Дух. В бъдеще – защото спасението предстои при славното Второ Пришествие на Господа.

КРЪЩЕНИЕТО е пътят, по който се съединяваме с Христа. Опитът от спасението започва още в кръщелната вода. Апостол Павел пише в посланието си към римляните, че в Кръщението ние преживяваме Христовата смърт и Христовото възкресение. В него наистина ни се прощават греховете и ни се дава възможност да водим свят живот, съединени с Христа.

Мнозина днес считат Кръщението само за външен знак на вярата ни в Христа, но това мнение няма никакви исторически и библейски основания. Други го свеждат единствено до функционално изпълнение на Христовата заповед. Трети пък, изцяло пренебрегвайки Библията, направо отхвърлят Кръщението като фактор за спасението. Православието счита, че тези мнения (и съпътстващите ги практики) лишават хората от истинско съединение с Христа и Неговата Църква.

НОВОТО РАЖДАНЕ е получаване на нов живот; чрез него влизаме в Божието Царство и Христовата Църква. Иисус казва: „Ако някой се не роди от вода и Дух, не може да влезе в Царството Божие” (Иоан. 3:5). От самото начало Църквата учи, че „вода” тук означава кръщелна вода, а „Духът” е Светият Дух. Новото раждане става по време на Кръщението, където умираме с Христа, погребваме се с Него и възкръсваме с Него в новия живот, съединявайки се с Неговото прославено човечество. Библията и историята на Църквата не потвърждават съвременната идея, присъща на някои религиозни учения, че новото раждане е религиозен опит, откъснат от тайнството Кръщение.

ОПРАВДАНИЕ е дума, използвана в Светото Писание, за да означи, че в Христа сме простени и действително сме станали праведни. Оправданието не е еднократно, веднъж завинаги извършено Божие действие, гарантиращо ни вечно спасение, без значение колко покварен живот би водил човек след него, нито пък е юридическа декларация, с която грешникът се обявява за праведник. То е жива, динамична, ежедневна реалност за този, който следва Христа. Християнинът активно се стреми към праведен живот в благодатта и силата на Бога, дадена на всички, които вярват в Него.

ОСВЕЩАВАНЕ означава да бъдеш отделен. То придава особен статус на ония, които са Божии. Това е процес на очистване и постигане на святост чрез Христа в Светия Дух. Призвани сме да бъдем светци и да растем в Бога. Веднъж получили Светия Дух, ние активно участваме в освещаването; сътрудничим на Бога и сме Негови съработници, за да Го познаем, ставайки по благодат това, което Той е по природа.

БИБЛИЯТА е боговдъхновеното Слово Божие и е решаваща част от Божието Самооткровение на човечеството. Старият Завет разказва за историята на това откровение от сътворението до епохата на пророците. Новият Завет ни предава разказа за раждането и живота на Иисус Христос, както и писанията на Неговите апостоли. Той също включва част от историята на ранната Църква и полага основите на църковното апостолско учение. Тези писания са били четени в църквите още по времето, когато са били написани, а най-ранния списък на всички новозаветни текстове може да бъде намерен в тридесет и третото правило на поместен църковен събор, проведен в Картаген и в откъс от едно писмо на св. Атанасий Александрийски от 367 г. И двата източника изброяват всички познати ни днес книги на Новия Завет без изключение. Поместен събор, проведен навярно в Рим през 382, съставя окончателния списък на каноничните книги на Стария и Новия Завет. Светото Писание е в самото сърце на православното богослужение и благочестие.

БОГОСЛУЖЕНИЕТО е предназначено да прославя, да възхвалява и да благодари на Бога – на Отца, Сина и Светия Дух. Цялото човечество е призвано да служи на Бога. Богослужението не се свежда само до приятни преживявания в храма, до слушане или пеене на песнопения. Бог може да бъде познаван и в творението Си, но това не е богослужение. Частните молитви, колкото и да са важни, не могат да заменят богослужението. В Православната Църква особено значение се отдава на прославата и благодарението на Бога, отправяно Му от самата Църква. Това богослужение кулминира в причастяването със Самия Бог.

В светата Литургия пеем: „На Тебе подобава всяка слава, чест и поклонение, на Отца, и на Сина, и на Светия Дух, сега и винаги и во веки веков. Амин.” В това богослужение се докосваме и изпитваме Неговото вечно Царство, „бъдещия век” и се присъединяваме към прославата, която отправят към Бога небесните ангелски чинове; така изпитваме и истинската и всеобща слава на изпълнението на всичко в Христа.

ЕВХАРИСТИЯ означава „благодарение” и отрано е станала синоним на св. Причастие. Тя е кулминацията на православното богослужение. Понеже на Тайната вечеря Христос казал за хляба и виното „Това е моето тяло”, „Това е моята кръв” и „Правете това за мой спомен” (Лук. 22:19, 20), („И когато ядяха, Иисус взе хляба и, като благослови, преломи го и, раздавайки на учениците си, каза: вземете, яжте: това е Моето тяло. И като взе чашата и благодари, даде им и рече: пийте от нея всички, защото това е Моята кръв на новия завет, която за мнозина се пролива за опрощаване на грехове”, Мат. 26:26-28 – Бел. прев.), Неговите ученици вярват и извървшат именно това и нищо по-малко. В Евхаристията по тайнствен начин ставаме съпричастници на Христовото тяло и кръв, които ни предават Неговия живот и сила. Извършването на Евхаристията е било основен момент от живота на Църквата от самото начало. Ранните християни наричали Евхаристията „лекарство на безсмъртието”, защото знаели за голямата благодат, която получавали чрез нея.

ЛИТУРГИЯ е понятие, което описва формата на общоцърковното богослужение. Думата означава „общо дело”. Всички библейски споменавания на богослужението включват литургията.

В Стария Завет Бог Сам определя литургията, или особения начин на богослужението. Намираме я описана в подробности в книгите Изход и Левит. В Новия Завет Църквата продължава богослужението, започнато от старозаветния Израил в синагогата и храма, като го изменя, за да отрази своето собствено изпълнение в Христа. Православната литургия, развила се в продължения на столетия, още пази древната форма на ранното християнско богослужение. Основните елементи на литургията включват песнопения, четене на Евангелието, молитви и самата Евхаристия. За православните християни понятието „литургия” или „света Литургия” се отнася към евхаристийното последование, основано от Самия Христос на Тайната вечеря.

ОБЩЕНИЕ СЪС СВЕТЦИТЕ. Когато християните умрат, те все пак остават неразделна част от Църквата, от Тялото Христово. Те са живи в Бога и „написани на небесата” (Евр. 12:23). Те служат на Бога и обитават небесните Му селения. В Евхаристията пристъпваме към „града на живия Бог” и се присъединяваме към светците в богослужението си (Евр. 12:22). Те са онзи „голям облак свидетели”, който ни заобикаля и ние се стараем да им подражаваме в „предстоящото ни поприще”. Отхвърлянето или пренебрегването на общението със светците е отричане, че ония, които са умрели в Христа, са винаги част от светата Му Църква.

ИЗПОВЕДТА е открито признаване на известните ни грехове пред Бога и пред свещеника. Буквално терминът означава „съгласие”с Бога по отношение на греховете. Св. Иаков ни съветва да изповядваме греховете си пред старейшините, или свещениците, както се наричат днес. Длъжни сме също така да изповядваме греховете си и непосредствено пред Бога. Православната Църква винаги е следвала практиката на изповед пред свещеник, заедно с личната изповед пред Бога. Изповедта е едно най-важните средства за покаяние и за получаване на увереност, че греховете ни са простени. В същото време тя е и най-доброто средство за преодоляване на тези грехове.

ДИСЦИПЛИНАТА в Църквата е необходима, за да се поддържа чистотата и светостта на Църквата, както и за да се насърчи покаянието у тези, които не са се покорили на съветите на братята и сестрите си в Христа. Църковната дисциплина често е свързана с лишаване от причастие. Новият Завет разказва за решението на св. ап. Павел да лиши от причастие неразкаял се мъж, който поддържал сексуални отношения със съпругата на баща си (1 Кор. 5:1-5). Св. ап. Иоан предупреждава да не приемаме в дома си онези, които своеволно са отхвърлили Христовата истина (2 Иоан. 9, 10). През цялата си история Православната Църква е упражнявала дисциплината със състрадание и никога като наказание, стремейки се да предизвика промяна в сърцата на Божия народ, за да живеят хората чист и свят живот.

БОГОРОДИЦА е името, с което се нарича Дева Мария в Православната Църква, защото е носила в утробата си Божия Син и от нея Той е получил Своето човешко естество. Елисавета, майката на Йоан Кръстител, по Божие вдъхновение узнала тази истина и нарекла Мария „Майката на моя Господ” (Лук. 1:43). Самата Мария казва за себе си: „Ето, отсега ще ме облажават всички родове” (Лук. 1: 48). Така нашият „род” я нарича „благословена”. Животът на Мария бил праведен и свят и ние й отдаваме почит като пример за лична святост, първата от изкупените, майката на новото човечество в Сина й. За православните е смущаващо и неприемливо как много „християни”, които претендират да вярват според Библията, никога не „облажават” Мария – тази, която роди и отгледа Бог Син в Неговата човешка плът.

МОЛИТВАТА КЪМ СВЕТЦИТЕ се насърчава от Православната Църква. Това е така, защото за християните физическата смърт не е окончателна. Тя е славно влизане в рая и след нея християнинът не престава да бъде част от Църквата, нито пък изпада в някакво неопределено полусънно състояние до деня на Страшния съд.

Истинската Църква се състои от всички, които са в Христа – на земята и на небето. Нейният състав не се ограничава само до живите в момента. Умрелите и отишли в рая с Христа са живи и в общение с Бога, покланяйки Му се. Те активно се молят на Бога за всички в Църквата и всъщност – за цялото човечество. Затова се молим на светците, напуснали този живот. Ние търсим техните молитви така, както искаме от живите си приятели-християни да се молят на Бога за нас.

АПОСТОЛСКОТО ПРИЕМСТВО е било ключов въпрос за Църквата още от втори век – не само като догмат, но и като решаващо средство за запазване на вярата. Появили се лъжливи учения, които настоявали, че говорят от името на християнската Църква, претендирали за божествен авторитет, позовавайки се на видения и дори „проследявали” родствените си връзки с апостолите и Самия Христос. В отговор ранната Църква укрепила авторитета на апостолската власт, която се предавала от поколение на поколение. И днес може да се проследи фактическата последователност на ръкоположенията на свещенството, започвайки от избраните от Христа апостоли.

Апостолското приемство е незаменим фактор за запазване единството на Църквата. Тези, които го получават, са отговорни за него пред Христа и трябва да следят учението и практиката на Църквата да не се отклоняват от апостолските си основи. Лични предпочитания по отношение на учението не се считат за валидни за Църквата. Днес критици на апостолското приемство са онези, които стоят извън историческата му реалност и търсят самоидентичност с ранната Църква на базата на собствените си идеи и теории. Огромният брой деноминации на християнска основа, които съществуват днес, също се дължи в голяма степен на отхвърлянето на апостолското приемство.

ВСЕЛЕНСКИ СЪБОРИ. В ранната Църква възникнал остър спор (записан в Деян. 15) по повод на законничеството, тоест спазването на еврейските закони от християните като средство за спасение. „Апостолите и презвитерите се събраха, за да разгледат тоя въпрос” (Деян. 15:6). Съборът, проведен в Йерусалим, определил реда за разглеждане на такива въпроси в Църквата. Провеждани са стотици такива събори – поместни и регионални – през вековната история на Църквата и седем събора, определени като „вселенски”, тоест, отнасящи се до цялата Христова Църква. Православната Църква счита тези Вселенски събори за особен авторитет по отношение на вярата и практиката на Църквата, вярвайки, че чрез тях е говорил Сам Бог.

СИМВОЛ НА ВЯРАТА. „Кредо” идва от латинското „вярвам”. От най-ранните дни на Църквата символите на вярата са били живи изповеди на християнската вяра, а не просто академични формулировки. Такива изповедания на вярата се появяват още в Новия Завет, където например св. ап. Павел рецитира символ, за да напомни на Тимотей, че „Бог се яви в слава...” (1 Тим. 3:16). Символите на вярата са били одобрени от църковните събори, обикновено за да служат за кратка формулировка на вярата срещу ересите.

Най-важният символ на вярата в християнството е Никейския символ, създаден на Вселенски събор в Никея през 325 г. и допълнен в Константинопол през 381 г. Изкован по време на решителен спор с еретици, той съдържа същината на новозаветното учение за Св. Троица, опазвайки тази животворна истина от ония, които се опитвали да променят разбирането за същността на Бога и да наложат възприемането на Иисус Христос като обикновено тварно създание, а не като въплътилия се Бог. Символите на вярата ни дават сигурно обяснение на Светото Писание срещу „свободните” интерпретации, изкривяващи неговото значение според предпочитанията на авторите си. Символът на вярата се използва широко в богослужението на Църквата, за да напомня постоянно на православните християни съдържанието на личната им вяра.

ИКОНИТЕ са изображения на Христа, на Неговите ангели, Неговите светци и на евангелски събития, като например Рождеството Христово, Неговото Преображение, Смъртта Му на Кръста и Възкресението Му. Иконите разкриват реалността, която изобразяват. В образа виждаме и се съотнасяме с Първообраза. Така например една Христова икона ни разкрива някакъв аспект на Самия Христос. Иконите са прозорци към небесата, не само отразяващи славата Божия, но и служещи за православния християнин като предверие към Царството Божие. Историята на иконите датира от най-ранните дни на Църквата и дори съществува предание, че сам св. ап. Лука е рисувал образа на св. Богородица. Православните християни не се покланят на иконите и не им служат, а ги почитат поради отношението им към небесната реалност.

ДУХОВНИ ДАРОВЕ. Когато младата Църква се раждала, Бог излял Своя Свети Дух над апостолите и техните следовници, давайки им духовните дарове, необходими, за да се изгради Църквата и за да служат един другиму. Сред конкретните духовни дарове, споменати в Новия Завет, са апостолството, пророчестването, благовестителството, пастирството, учителството, изцелителството, мъдростта, дарбата на езиците и т. н. Всички тези и други дарове са признати от Православната Църква, като нуждата от тях се променя според епохата и условията, в които живее Църквата. Даровете на Св. Дух са най-ясно изявени в богослужебния и тайнствен живот на Църквата.

ВТОРОТО ПРИШЕСТВИЕ. Днес, когато в разни християнски групи се множат спекулациите относно Второто пришествие на Христос, е добре да се знае вярата на Православната Църква по този въпрос. Православните християни изповядват убедено, че Иисус Христос ще дойде отново, за да съди живи и мъртви и че Царството Му не ще има край. Православната проповед обаче не се опитва да предвиди Божия Промисъл, а насърчава християните да наредят живота си по начин, угоден Богу, за да имат надежда и упование в Съдния Ден.

РАЯТ (НЕБЕТО) е мястото на Божия трон отвъд времето и пространството. Той е обиталище на Божиите ангели, както и на душите на напусналите този живот. В Господнята молитва казваме: „Отче наш, Който си на небесата...” Макар и да живеят в този свят, християните принадлежат на небесното Царство и е истинският им дом. Но раят не се отнася само към бъдещето, нито е някакво безкрайно отдалечено място, отстоящо на милиони светлинни години от нас. За православните той е съдържанието на техния християнски живот и богослужение. Самата архитектура на православния храм е замислена така, че да предава небесните реалности. Евхаристията е небесно богослужение, раят на земята. Св. ап. Павел учи, че ние сме възкресени с Христа и поставени в небесата с Него (Ефес. 2:6) като „съграждани на светиите и свои на Бога” (Ефес. 2:19). В края на времената ще бъдат откровени ново небе и нова земя.

АДЪТ, макар и не особено приемлив за разбиранията на съвременния човек, съществува. Православната Църква разбира ада като място на вечни мъки за ония, които своеволно са отхвърлили милостта Божия. Господ казва: „И ако те съблазнява ръката ти, отсечи я: по-добре е за тебе без ръка да влезеш в живота, отколкото да имаш две ръце, и да отидеш в геената, в неугасимия огън, дето червеят им не умира и огънят не угасва” (Марк. 9:43, 44). Той провокира лицемерите с въпроса: „Как ще избегнете осъждането за в геената?” (Мат. 23:33) и Сам им отговаря, че Бог не е изпратил Сина Си в света, за да осъди света, а светът чрез Него трябва да бъде спасен. Идва Ден Съден и за ония, които са вкаменили сърцата си срещу Бога, има отредено място. Има огромно значение как ще изживеем живота си тук, на земята и тези, които по собствената си свободна воля отхвърлят благодатта и милостта Божия, вечно ще понасят последствията от избора си.

ТВОРЕНИЕТО. Православните християни изповядват Бога като Творец на земята и небето (Бит. 1:1). Светът не съществува по силата на случайност; Бог го е сътворил изцяло. „Чрез вяра проумяваме, че вековете са устроени по Божия дума” (Евр. 11:3). Православните християни не гледат на Библията като на учебник по естествена история, както погрешно смятат някои, а като на Божие Откровение за Самия Него и за Неговото спасително дело. По същия начин не гледаме и на научните учебници като на Божие Откровение, колкото и полезни да бъдат те, защото могат да съдържат както факти, така и спекулативно мислене, но никога не могат да бъдат непогрешими. Православието отказва да построи ненужна и изкуствена стена между науката и християнската вяра. Вместо това ние разглеждаме честното научно изследване като потенциално насърчение във вярата, тъй като всяка истина е от Бога.

АБОРТЪТ е прекъсване на бременността, в което се убива детето, преди да се е родило. Библията казва: „Преди да те образувам в утробата, Аз те познах, и преди да излезеш от утробата, осветих те” (Иер. 1:5). При аборта се убива човешко същество. Съществуват поне две алтернативи на аборта: 1) предотвратяване на забременяването чрез въздържание или контрацептиви и 2) даване на детето за осиновяване. За християнина всички деца, включително и неродените, са ценни пред Бога и дар от Него. Дори в редките случаи, когато трябва да се избира между живота на майката и този на детето, решението трябва да се съобразява с факта, че се касае за живота на две отделни личности.

СЕКТИ. Думата „секта” има няколко значения. В случая разглеждаме онова, което означава група хора, обединени околко религиозно учение, което се отклонява от преданието на историческата Църква, откровена от Иисус Христос, основана от апостолите и защитена от седемте Вселенски събора. Сектите обикновено възникват около конкретна личност, която обявява някоя ерес за истина. Самата грешка вече отделя групата от историческото християнство. Много секти представят Библията като своя основа, но отхвърлят историческото й обяснение, за да утвърдят собствените си идеи. Сектите могат понякога да вършат положителни неща в социално отношение (грижа за бедните, укрепване на семейството) и така да се представят за част от истинското християнство пред външните наблюдатели. Съветът на св. ап. Павел по отношение на тях е: „Бягай от такива” (1 Тим. 6:5). Сектите отклоняват своите членове от живот в Христа и Неговата Църква, където се пазят и предават благодатта и духовните дарове на Бога. Всички секти рано или късно умират; Църквата пребъдва до свършека на света.

Защо цитирате сляпо и непълно?Да, Исус цитира от Псалми: Аз рекох Богове сте вие, всичко сте синове на Всевишния.И така е, такъв ние произхода, да сме синове на Бога.Но какво пише нататък, що не напишете?Или знаете.Пише: А при все това, ще умрете като човеци и ще паднете като един от князете.Е?Нашата слава е нетрайна и непълна и не ни ползва, ние умираме и край с всичко наше.Е, това ли вие обяснението за това, че сме Богове?Гледайте да не паднете отвисоко, че много боли.

Но Исус е казал също: "Ако някой иска да върви по моят път...", "Бъдете съвршенни, както е съвършен небесният Отец" - ако Исус и хората са от различно ествество, как би могъл някой да върви по неговият път? Ако човек не носи изначално съвършенството на небесният Отец в зародиш, какъв е смисълът да се опитваме да бъдем съвършенни като Него? В Библията пише, че Бог е Любов. Исус призовава хората към безусловна Любов, тоест призовава ги да бъдат... частица от Бог.

Мисля, Антоний Велики беше казал за Исус Христос: Той станал като нас, за да бъдем ние като него. Не съм чул някой да е порицал Антоний Велики като еретик. Напротив, смятат го за един от Отците на Православието.

Исус приканва хората да опитат от плода на Дървото на Живота, за да: "...бъдат като един от нас". Страхът на хората от Бог, склонноста им да си го представят като враждебна, заплашителна и произволна сила е породила псалма, който цитираш. Той не описва отношението на Бог към хората, описва страховете на хората по отношение на Бог. Веднъж изречен на глас страхът вече не е толкова страшен и е на половина преодолян. Затова е този заплашителен, гневен и наказваш Йехова - за да покаже на хората ТЕХНИТЕ представи за Бог.

Но Бог не е Този, който си мислим, че е. Той е Този, Който Е, независимо от нашите фантазии за него.

Страхът е лукавият съветник, който ни отделя от Любовта. Защо подаваш ухо и слушаш какво ти шепне?

Няма по-голямо и по-тежко наказание от отделянето от Любовта. Няма друг Ад, освен този, които сме създали със своят страх и изживяваме в момента. Бог е Любов, а не чудовище.

Редактирано 22 септември 200718 г. от drahshta (преглед на промените)

...

Мисля, Антоний Велики беше казал за Исус Христос: Той станал като нас, за да бъдем ние като него. Не съм чул някой да е порицал Антоний Велики като еретик. Напротив, смятат го за един от Отците на Православието.

...

Точно така,drashta, Православното учение е, че Бог е станал човек за да може човек да стане Бог с Божията помощ.

Ето едно разяснение по въпроса :

Въчеловечаването на Бога: причината за обожението на човека

Отците на Църквата казват, че Бог стана човек, за да стане човекът бог. Човек не би достигнал обожение, ако Бог не Се бе въплътил.

Във времето преди Христос са живели не малко мъдри и добродетелни хора. Древните гърци, например, са изказали прекрасни философски възгледи за уважение към добродетелта и Бога. Действително, тяхната философия съдържала елементи на истина, т.нар. "сперматикос логос". Те били особено религиозни хора, а не атеисти, както някои зле информирани наши съвременници ги изкарват. Те не познавали истинския Бог. Но макар и езичници, те били набожни и богобоязливи. Поради това, всички онези педагози, учители или политически и граждански водачи, които опитаха да изкоренят вярата в Бога от душата на нашия набожен народ, дори без негово съгласие, извършиха "hybris" - безчинство, престъпление (в древното значение на думата). Фактически те се осмелиха да лишат народа от неговия гръцки характер, тъй като традицията на гърците, в нашата древна, по-късна и модерна история, е традиция на преклонение и почит към Бога, на която е бил основан и се основава универсалния културен принос на елинизма.

Носталгията по незнайния Бог, по познаването на Бога може да бъде открита във философията на древните гърци. Те били вярващи, набожни, но без правилно и пълно познание на Бога. Общението с Него липсвало. Обожението не било възможно.

В Стария Завет също откриваме праведни и добродетелни хора. Но пълното единение с Бога, обожението, става възможно, достижимо с въплъщението на Бог-Слово.

Това е целта на Боговъплащението. Ако целта на човешкия живот бе просто да ставаме нравствено по-добри, то нямаше да е необходимо идването на Христос в света. Нямаше да е необходимо да се повдига въпроса за Божието домостроителство, за Боговъплъщението, за кръста, смъртта и Възкресението на Господа - всичко, което ние християните вярваме, че е станало чрез Христос - тъй като човешката раса можеше да бъде научена да се усъвършенства нравствено от пророците, философите, праведниците и учителите.

Знаем, че Адам и Ева бяха прелъстени от дявола и пожелаха да станат богове, не в съдействие с Бога, т.е. не със смирение, послушание и любов, но разчитайки на собствените си сили, на собствената си воля, егоистично и автономно (самостоятелно). Затова казваме, че същността на грехопадението е егоизмът. Така осиновявайки егоизма и себеутвърждаването, те отделиха себе си от Бога и вместо достигане на обожение, постигнаха точно обратното: духовна смърт.

Отците на Църквата казват, че Бог е живот. Който се отвърне от Бога, всъщност се отвръща от живота, затова, смъртта и духовното умиране, т. е. физическата и духовната смърт бяха резултат от непослушанието на нашите прародители Адам и Ева.

Всички ние осъзнаваме последиците от грехопадението. Отделянето от Бога подтикна човека към плътски, животински и демоничен живот. Прекрасното Божие творение падна тежко болно, почти мъртво. "Неговият образ" бе помрачен. След грехопадението човек няма предпоставки да се движи към обожение, които имаше преди да съгреши. В това състояние на сериозно боледуване, близко до смъртта, човек не може повече да се пренасочи към Бога. Човечеството се нуждае от нов корен. Необходим е нов здрав човек, който е в състояние да насочи човешката свобода към Бога.

Този нов корен, новият човек, е Богочовекът (Theantropos), Иисус Христос, Синът и Словото (Logos) Божие, Който се въплъти, за да постави новия корен, новото начало, новия квас на човечеството.

Св. Григорий Богослов, този велик богослов на нашата Църква, учи, че с въплъщението на Словото е осъществено едно повторно общение между Бога и човека. Първото общение, това в рая, бе прекъснато и човекът се отдели от Бога. Нашият Всеблаг Бог устрои сега друго, второ общение, което наричаме съюз между Бог и човек, който не може повече да бъде прекъснат, защото е осъществен в личността на Христос.

Христос Богочовекът, Синът и Словото на Бог Отец, има две съвършени природи: божествената и човешката. Тези две съвършени природи са съединени "неслитно, неизменно, неразделно и неразлъчно" в едната личност на Бог Слово, на Христос, според известното определение на Св. ІV Вселенски събор в Халкедон, който в кратце, под благодатта на Св. Дух, определя богословското всеоръжие на нашата православна Църква срещу всички видове христологически ереси от всички времена. Така, ние имаме един Христос с две природи: божествената и човешката.

И така, сега човешката природа, чрез ипостасното единство на двете природи в личността на Христос, е безвъзвратно съединена с божествената, защото Христос е вечно Богочовек. Като Богочовек, Той се възнесе на небето, като Богочовек Той седи отдясно на Отца. Като Богочовек Той ще дойде да съди света при Второто пришествие. Затова човешката природа сега е поставена на престола в лоното на Света Троица. Нищо не може да раздели човешката природа от Бога. Ето защо сега, след въплъщението на Господа, (без значение колко грешни и колко далече сме от Бога) ако в покаяние искаме да се съединим с Него отново, то ние можем да го направим. Ние можем да се съединим с Него и да станем богове по благодат.

...

цялата статия в pravoslavieto.com

Бих искал да акцентирам върху следния пасаж, от който се въжда дълбоката разлика м/у Православното и източните учения, както и разликата в крайния резултат:

"Знаем, че Адам и Ева бяха прелъстени от дявола и пожелаха да станат богове, не в съдействие с Бога, т.е. не със смирение, послушание и любов, но разчитайки на собствените си сили, на собствената си воля, егоистично и автономно (самостоятелно). Затова казваме, че същността на грехопадението е егоизмът. Така осиновявайки егоизма и себеутвърждаването, те отделиха себе си от Бога и вместо достигане на обожение, постигнаха точно обратното: духовна смърт. "

Тоест източните, езотерични и окултни учения са пътят избран от Ева и всички знаем къде е свършил този път.

със Здраве

Редактирано 22 септември 200718 г. от sprite (преглед на промените)

Няма да седна да споря. Исус има няколко съвсем определени изказвания: "С твърдност човек ще придобие душата си", "Ако не се обърнете и не станете като тия малките никак не ще влезнете в Божието Царство", "Каква е ползата за човек, ако всичко спечели, а душата си погуби?" - и в 3-те изказвания акцентът е върху самият човек, върху неговата отговорност за собствената съдба. С Него спориш, не с мен.

"Ще ви се даде според вярата ви" - смисълът на тези думи е, че до нас винаги има Някой, които е готов да ни даде. Нашето недоверие е това, което ни спира да получим. Защото - насила можеш да вземеш, на сила не можеш да дадеш.

Изворът на Живота е несравнимо по-щедър дори от най-смелите очаквания към хората. Но на никого не може да се даде НАСИЛА и никой не може да бъде спасен НАСИЛА.

Бог ВИНАГИ е готов да даде. Хората са тези, които не са готови да получат. Затова спасението на хората зависи от тях самите.

Редактирано 22 септември 200718 г. от drahshta (преглед на промените)

Няма да седна да споря. Исус има няколко съвсем определени изказвания: "С твърдност човек ще придобие душата си", "Ако не се обърнете и не станете като тия малките никак не ще влезнете в Божието Царство", "Каква е ползата за човек, ако всичко спечели, а душата си погуби?" - и в 3-те изказвания акцентът е върху самият човек, върху неговата отговорност за собствената съдба. С Него спориш, не с мен.

"Ще ви се даде според вярата ви" - смисълът на тези думи е, че до нас винаги има Някой, които е готов да ни даде. Нашето недоверие е това, което ни спира да получим. Защото - насила можеш да вземеш, на сила не можеш да дадеш.

Изворът на Живота е несравнимо по-щедър дори от най-смелите очаквания към хората. Но на никого не може да се даде НАСИЛА и никой не може да бъде спасен НАСИЛА.

Бог ВИНАГИ е готов да даде. Хората са тези, които не са готови да получат. Затова спасението на хората зависи от тях самите.

drahshta, правилно си схванал, че спасението е Богoчовешко дело , тоест има взаимодействие м/у човека и Бога:

"Мат.7:7 Искайте, и ще ви се даде; търсете, и ще намерите; хлопайте, и ще ви се отвори;"

"Марк.8:34 И като повика народа с учениците Си, рече им: който иска да върви след Мене, нека се отрече от себе си, да вземе кръста си и Ме последва."

"Иоан.17:20 И не само за тях се моля, но и за ония, които по тяхното слово повярват в Мене,

Иоан.17:21 да бъдат всички едно: както Ти, Отче, си в Мене, и Аз в Тебе, тъй и те да бъдат в Нас едно, - та да повярва светът, че Ти си Ме пратил."

със Здраве

Точно така,drashta, Православното учение е, че Бог е станал човек за да може човек да стане Бог с Божията помощ.

Ето едно разяснение по въпроса :

Бих искал да акцентирам върху следния пасаж, от който се въжда дълбоката разлика м/у Православното и източните учения, както и разликата в крайния резултат:

"Знаем, че Адам и Ева бяха прелъстени от дявола и пожелаха да станат богове, не в съдействие с Бога, т.е. не със смирение, послушание и любов, но разчитайки на собствените си сили, на собствената си воля, егоистично и автономно (самостоятелно). Затова казваме, че същността на грехопадението е егоизмът. Така осиновявайки егоизма и себеутвърждаването, те отделиха себе си от Бога и вместо достигане на обожение, постигнаха точно обратното: духовна смърт. "

Тоест източните, езотерични и окултни учения са пътят избран от Ева и всички знаем къде е свършил този път.

със Здраве

Скъпи sprite,

егоизмът се вижда като централен проблем и в Будизма. Разбира се не сме толкова драматични за да смятаме че сме грешни априори.

Егоизмът и себеутвърждването са път точно обратен на пътя на Будизма.

Извода, че егоизма и себеутвърждваването са равносилни на всички източни, езотерични и окултни учения е неправилен. Поне що се отнася за будизма, тъй като не познавам други учения добре.

-----------------------

Но Исус е казал също: "Ако някой иска да върви по моят път...", "Бъдете съвршенни, както е съвършен небесният Отец" - ако Исус и хората са от различно ествество, как би могъл някой да върви по неговият път? Ако човек не носи изначално съвършенството на небесният Отец в зародиш, какъв е смисълът да се опитваме да бъдем съвършенни като Него? В Библията пише, че Бог е Любов. Исус призовава хората към безусловна Любов, тоест призовава ги да бъдат... частица от Бог.

Мисля, Антоний Велики беше казал за Исус Христос: Той станал като нас, за да бъдем ние като него. Не съм чул някой да е порицал Антоний Велики като еретик. Напротив, смятат го за един от Отците на Православието.

Исус приканва хората да опитат от плода на Дървото на Живота, за да: "...бъдат като един от нас". Страхът на хората от Бог, склонноста им да си го представят като враждебна, заплашителна и произволна сила е породила псалма, който цитираш. Той не описва отношението на Бог към хората, описва страховете на хората по отношение на Бог. Веднъж изречен на глас страхът вече не е толкова страшен и е на половина преодолян. Затова е този заплашителен, гневен и наказваш Йехова - за да покаже на хората ТЕХНИТЕ представи за Бог.

Но Бог не е Този, който си мислим, че е. Той е Този, Който Е, независимо от нашите фантазии за него.

Страхът е лукавият съветник, който ни отделя от Любовта. Защо подаваш ухо и слушаш какво ти шепне?

Няма по-голямо и по-тежко наказание от отделянето от Любовта. Няма друг Ад, освен този, които сме създали със своят страх и изживяваме в момента. Бог е Любов, а не чудовище.

Не знам за вас, но на мен тази гледна точка към Християнсвото ми допада. А финала е чудесен. Затова ще го повторя.

Няма по-голямо и по-тежко наказание от отделянето от Любовта. Няма друг Ад, освен този, които сме създали със своят страх и изживяваме в момента. Бог е Любов, а не чудовище.

Редактирано 22 септември 200718 г. от Вало (преглед на промените)

Скъпи sprite,

егоизмът се вижда като централен проблем и в Будизма. Разбира се не сме толкова драматични за да смятаме че сме грешни априори.

Егоизмът и себеутвърждването са път точно обратен на пътя на Будизма.

Вало, нима не разбираш, че всеки духовен път в който човек не търси Бога е форма на егоцентризъм.

“И ние познахме любовта, която Бог има към нас, и повярвахме в това... В любовта страх няма, но съвършената любов пропъжда страха...” (1 Ин. 4:16-18)

Но Исус е казал също: "Ако някой иска да върви по моят път...", "Бъдете съвршенни, както е съвършен небесният Отец" - ако Исус и хората са от различно ествество, как би могъл някой да върви по неговият път? Ако човек не носи изначално съвършенството на небесният Отец в зародиш, какъв е смисълът да се опитваме да бъдем съвършенни като Него? В Библията пише, че Бог е Любов. Исус призовава хората към безусловна Любов, тоест призовава ги да бъдат... частица от Бог.

Мисля, Антоний Велики беше казал за Исус Христос: Той станал като нас, за да бъдем ние като него. Не съм чул някой да е порицал Антоний Велики като еретик. Напротив, смятат го за един от Отците на Православието.

Исус приканва хората да опитат от плода на Дървото на Живота, за да: "...бъдат като един от нас". Страхът на хората от Бог, склонноста им да си го представят като враждебна, заплашителна и произволна сила е породила псалма, който цитираш. Той не описва отношението на Бог към хората, описва страховете на хората по отношение на Бог. Веднъж изречен на глас страхът вече не е толкова страшен и е на половина преодолян. Затова е този заплашителен, гневен и наказваш Йехова - за да покаже на хората ТЕХНИТЕ представи за Бог.

Но Бог не е Този, който си мислим, че е. Той е Този, Който Е, независимо от нашите фантазии за него.

Страхът е лукавият съветник, който ни отделя от Любовта. Защо подаваш ухо и слушаш какво ти шепне?

Няма по-голямо и по-тежко наказание от отделянето от Любовта. Няма друг Ад, освен този, които сме създали със своят страх и изживяваме в момента. Бог е Любов, а не чудовище.

Този псалм който цитирах е думи на Бога към хората.Грешният човек има пълното право да се страхува от святия Бог.Не е ли така.Бог не иска да ни е враг, напротив ние се държим към Него като с враг.Защото Той ни държи сметка.И затова Бог казва, може само да ви е страх от това, да съм ви противник.Трябва да се примирим с Бога.Докато сме във война, какво очакваме?Пише, че Бог в Исус, примирява света със Себе Си.Не някъде другаде или по друг начин.В Исус, само и единствено.А сам Исус каза, който не се роди отгоре, не може да наследи Божието царство.Следването на Исус започва с ново раждане, не по плът, но по Дух.А на тези, които го приеха....които се родиха, не от мъжка похот, нито от плъткса похот, а от Бога.За да следваш Бога, трябва Бог да оживотвори духът ти, да въстанови прекъснатата връзка, да извърши трансформация.Това става, когато повярваш в това, което Бог е направил.Много е просто.Ето тук се провалят много хора, те не са родени, а тръгват да следват Бога.Със собствените си сили, с добрите си дела, с добрите си намерения ....Пътят към ада е постлан с добри намерения.И се раждат религиите.Ние не можем да служим и да угодим на Бога с нашият си ум и нашите си представи за нещата.Пише, обновявайте ума си.Но след като сте се родили.Библията говори за "стария човек" и за "новото създание".Старият човек е нашият досегашен живот.Неговото място е на кръстта.Павел казва, аз всеки ден умирам.За да може да оживее Христос във мен.Новото създание е живота от Бога и Неговата праведност.Но без раждане, няма живот.Така и без новорождение, няма ново създание.Може ли да се налива ново вино в стари мехове, каза Исус?Новото създание, новата идентичност в Христос, е способно да върши Божията воля, да живее в святост и да угоди на Бога.Това е толкова далече от паленето на свещи литургии и разни медитации, колкото земята от небето.Новият Завет в голямата си част е написан за целевата аудитория, а именно, християните, учениците на Христос.За тези, които се ползват от този Завет.Знаете ли какво е завет?Не можете да цитирате стихове, които не се отнасят за вас, а за някой други хора.Всики послания на Павел например, са писани за вярващи хора, не за невярващи.На края на Библията има ново небе и нова земя, но има и огнено езеро.Не е завет за тези, които не следват Христос, а за тези, които Го следват.Всеки, който Го отхвърля неизбежно попада под осъждението от Бога.Не пише ли: Който повярва ще бъде спасен, а който не повярва е вече осъден?Вече!Това не е ли за страх?Забравяте, че Библията е Божие Слово, а не човешко, макар и писана от хора.Защо?Защото: Всички съгрешиха и не заслужават славата на Бога.Греха ражда смърт.Правдата от Бога, живот.Сами разсъдете.Ако човек върши грехове, слуга е на греха и неизбежно стига до смърт.Ако човек повярва в Христос и Неговото дело, Бог му прощава всичко досега, освобождава го от вината за греха, обновява духът му, дава му сила и способност да живее нов живот, облича го със собствената си праведност и му дава наследство в Христос.Когато грехът е простен, тогава има място за праведност.Но без това, има само лицемерие.Един психолог веднъж казал:Ако хората в лудниците можеха да знаят, че греховете им, са простени, тези заведения биха останали празни.Да, греховете ни са простени, но колцина го знаят и изпитват нужда да се възпозлват от тази прошка.Не разбирате си, че Исус умря и възкръсна, предлага даром живота Си, но докато не отидете при Него, при кръстта му с осъзната нужда, дотогава сте далечни и странни на Бога.Блудния син, дойде на себе си.Нещо му прещрака.Ами ако не беше?Бог не приема никого извън Исус, защото Той му е Син.Но истината е, че не можете да видите, че прическата ви е накриво, без огледало.Библията е огледалото за нашият живот.Честно се огледайте в Галатяни 5 глава, където пише, а делата на плътта са явни ......... и после кажете, че никога и по никакъв начин, не сте вършили нищо от написаното там.И даже сте си помисляли до го вършите.И ако е така, да знаете имате нужда и тя е задоволена.Но ако кажете, че не сте виновни за нищо от написаното там, а ще падна и ще ви се поклоня.Очевидно сте богове наистина.А за страха от Бога.Дори новозаветните вярващи имаха нужда от него.Деяния на апостолите, а църквата като ходеше в страх от Господа и утехата на на Святия Дух.....Нещата са балансирани, страх и утеха.Съвършенната любов изпъжда страха, но оставя страха от Господа.Аз не говоря за друг страх, макар че има.Вижте, Господ е и няма подобен на Него.Никога, никой няма да е като Него, Всемогъщ, Всесилен, Всеприсъстващ и т.н.Затова, човек може да има респект от Него.Пророк Исая например.Готин човек, Бог го е призовал, пророкува, изобличава наред, слушат го, всичко точно, но един ден.Един ден има среща с Бога, истинска и реална и първото нещо, което му идва като разбиране е:Горко ми, понеже съм човек с нечисти устни.Пророк.Бог го изправя пред нещо, пред което той никога не се е замислял.Нечистите му устни.Божият пророк.Какво да кажем за нашите устни?Исус каза, че Бог ще ни държи сметка за всяка празна дума.Мислите ли, че Бог е занижил стандарта?Но Исая нямаше представа за своя проблем, докато не се изправи лице в лице с Бога.Така сме всички и в частност вие и аз.Вие не разбирате това за което ви говоря, защото все още не сте имали среща с Бога.Тогава ще ви стане ясно.Защото само Бог е стандарт за святост и праведност.Знаете ли какво е Неговата слава?Неговата слава, е Неговата святост, Неговата природа.Тя излъчва непристъпната светлина, която никой човек не може да понесе.Това, което никъде другаде не може да го намерите.Тази светлина може да ви убие, ако не сте праведни пред Бога.Когато се изправите пред Неговата святост, тогава ще видите собствената си греховност.Това може да го направи Святият Дух за вас, ако искате.Вижте само името му.Само Святия Дух дава истинската святост, без Негова помощ, никой не би се справил и не би могъл да живее свят живот.Исус затова го изпрати.Но ако не го познавате, нито живете с Него, как мислите, докъде се стига.Стига се до религията.Човешките добри дела в служба на Бога и на хората.Нито Бог има нужда от тях, нито хората.Всичката ни праведност, е като мръсна дрипа, казва Бог.Това е Неговата преценка.Има я, но не става за нищо, освен за боклука.Искате ли да се явите с една дрипа пред Бога?И да кажете, аз живях свят живот, живот за другите, тъй както аз го разбирам, чувствам, вярвам.А Бог да каже, всичко, което имаш е една мръсна дрипа.И какво правим?Според това, с което сме облечени, според него и Божията преценка за нас.Когато се родим, ние сме голи.Тогава Бог ни облича със Своята праведност.Истината е, че със собствени сили не става, трябва Бог да го направи във нас и чрез нас, но ние трябва да Му позволим.А това автоматично значи, че ние умираме, умираме за себе си и старият си живот.Йоан каза, покайте се и повярвайте.Първо е покаянието, после идва вярата.Ако искам Христос да живее в мен, аз трябва да умра.Иска се сила от Бога и сериозно посвещение, за да живее човек според Божията воля.Има много радост, много въудошевление, чудни неща, но има и скръб понякога, има пустини за преминаване, но наградата е голяма.

Вало, нима не разбираш, че всеки духовен път в който човек не търси Бога е форма на егоцентризъм.

Това е твое мнение. Не е задължително да е така. Защото има хора без его, които не търсят Бог. И има хора с огромно его, които търсят Бог.

Има хора които не вървят по никакъв духовен път и са с по малко его от много хора по духовните пътеки.

Интересно е какво ще кажеш за Хиндуизма, който е по стар и от Будизма и където вървят към много Богове. Те също добре се справят с Егото.

Или пък за Исляма, където също вървят към Бог.

Бог-а на Исляма същия ли е като Бог-а на Християнството? А Бог-а на евреите?

А Бог-а на стария завет същия ли е като Бога на Исус?

Или пък за индианския шаманизъм описан от Кастанеда, който е на повече от 10 000 години. Това е система която ефективно се справя с егото. Там има сила- наречена Орела, която е източника на всичко и ние сме "излъчвания" на Орела. Те са обаче доста непочтителни към Орела. Казват че освен яйца, снася и л**на.

Ще е интересно да дефинираш егото.

В любовта страх няма, но съвършената любов пропъжда страха..., независимо дали сме я познали с Бог или не.

Редактирано 23 септември 200718 г. от Вало (преглед на промените)

Това е твое мнение. Не е задължително да е така.

Вало, това не е мое мнение, ще ти припомня още веднъж думите на Христос:

"Иоан.14:6 Каза му Иисус: Аз съм пътят и истината и животът; никой не дохожда при Отца, освен чрез Мене."

Забележи,че Христос не казва моето учение е пътят или Аз съм един от пътищата, Тоест пътят е само един и той е в Христос.

"Иоан.15:5 Аз съм лозата, вие пръчките; който пребъдва в Мене, и Аз в него, той дава много плод; защото без Мене не можете да вършите нищо."

Тук примера е много красноречив, какво става с лозовата пръчка която се откърши от лозата, тя исъхва и умира, така и човек който се отдели от Бога умира духовно и няма битие. По нататък Христос обяснява, че всички духовни дарове са дар от Бога, тоест човек не може да придобие или създаде сам духовен плод без Божията помощ.

И накрая да ти припомня думите на Св. Григорий Палама:

"Онзи, който е явил действие на ума и се е просветлил със светлината на разбирането или умното озарение, ако поради това сметне, че се е очистил, прелъстява себе си, като изпада в лъжа, и чрез самомнението си широко разтваря вратата пред тоя, който винаги се опитва да ни прелъстява" (8, т. 5, стр. 326).

Въпроса за това кой е истинския Бог е етап на следваща дискусия, нека да не избързваме и да стъпим здраво на първото стъпало за да продължим по нататък.

със Здраве