Ревюта, рецензии и препоръки

[jane.doe]

Нека тук постваме ревюта, рецензии и препоръки за различни книги / може да не е само художествена литература/.

Парфюмът. Историята на един убиец.

автор: Патрик Зюскинд

"Парфюмът" е историята на ужасяващото същество Жан-Батист Грьонуй, родено "на дъното", във Франция през ХVІІІ в. Мечтата му е да сътвори аромата на извечната жена, създадена от Бог за любов и изкушение. Убийствата са само средство, за да извлече бленуваното ухание.

Никой не може да устои на ужасяващо-красивата история на едно чудовище с невероятно фин нюх.

Силно и увлекателно. Въздействието на тази книга ще продължи дълго.

Time Magazine

Закуска в "Тифани"

автор: Труман Капоти

"Тифани" е изключително изискан, скъп и прочут бижутериен магазин В Ню Йорк, разположен на Пето Авеню № 727, който се превръща в истинска легенда, и то В сВетоВен мащаб, след романа на Труман Капоти "Закуска в "Тифани" (публикуван през 1958 г.). Романът се превръща в знаковото произведение на големия писател и го прави жив класик.

Критиците твърдят, че дори да не беше написал нищо друго, Капоти би се наредил сред най-големите имена в световната литература само със своята "Закуска в "Тифани". Романът получава такава известност, че сега

бижутерийният магазин се рекламира чрез него и чрез едноименния филм по сценарий на Капоти. Изпълнението на Одри Хепбърн в "Закуска в "Тифани" се смята за най-доброто в цялата й кариера, филмът пожънва невероятен успех, отнася голям брой номинации и "Оскари" и се превръща в една от класиките на века.

Главната героиня Холи Гоулайтли (името означава "стъпваща леко") обича да ходи в Тифани, защото там всичко е тъй красиво. Холи, ефирна като името си, преминава през живота с лекотата на безименната котка, намерена от нея, но въпреки всички усилия да живее само в днешния ден тя носи неизбежния отпечатък на своето минало като всички хора на този свят.

Мърсна хаванска трилогия

автор: Педро Хуан Гутиерес

Педро Хуан Гутиерес е най–известният кубински автор, забранен за четене в Куба, който обаче продължава да живее там. „Свикнах с доста неща в моя живот”, пише той, „свикнах с бедността, тренирах се да не бъда амбициозен, защото ако бях, нямаше да оцелея”.

Понякога реалността е толкова сурова, че хората не ти вярват. Четат разказа и ми казват: "А не, Педро Хуан, нещата не стоят така. Май ти се е развинтила фамтазията". Но не, няма нищо измислено. Силите ми стигнаха само дотолкова, че да хвана цялата помия на реалността и да я стоваря с един удар върху белия лист хартия. Такава ми е работата - да разбърквам ла**ата Затова и никой не ми се усмихва, а поглеждат в другата посока когато ме видят. Аз съм един бъркач на ла**а И не че търся нещо в ла**ата Обикновено не намирам нищо. Бих могъл да кажа: "О, вижте, намерих диамант между ла**ата" или "намерих една добра идея сред ла**ата", или "намерих нещо красиво". Не е така. Нищо не търся и нищо не намирам. Затова не мога да докажа, че съм прагматичен и социално полезен човек. Правя същото като децата - серат и после си играят със собствените говна, миришат ги, ядат ги и се забавляват докато дойде мама да ги извади от ла**ата да ги изкъпе, да ги напарфюмира и да ги предупреди, че така не бива да се прави.

Истанбул

автор: Орхан Памук

"Няма да стана художник - казах аз. - Ще стана писател".

Така завършва "Истанбул", книгата на писателя, който умее да рисува с думи. Едно обяснение в любов към града, наричан "зеницата на света", история в която естествено съжителстват красотата и тъгата, нежността, надеждата и силата на духа, разказ за израстването и преплитането на една изключителна личност с един изключителен град.

Редактирано 15 декември 2008 от stanley56 (преглед на промените)

[Trichocephalus]

"Спечели облог за Сатаната" на Робърт Хайнлайн

Александър Хергеншаймър, протестантски проповедник, пътешества из екзотични страни. След Огнената яма в Полинезия целият свят около него внезапно се променя.

Наричат го Алек Греъм - съмнителен бизнесмен в любовна афера с камериерката Маргрете, която се оказва единственото хубаво нещо в нелепата бъркотия.

Един невъзможен айсберг в тропиците разбива кораба. Алек и Маргрете са отведени на сушата от Мексиканската Кралска флота, където ги очаква съвсем друг свят и поредица неприятни изненади...

Следва смяната на свят след свят и става от лошо по-лошо.

Приближава ли Армагедон или това са лошите шегички на Локи?

Би трябвало да има разумно обяснение за цялата тази бъркотия …

Алек Греъм разбира, че конците се дърпат отвисоко и той е просто жертва на един облог …

Интерсна книжка е

Редактирано 28 август 2007 от AciDBurn (преглед на промените)

[jane.doe]

Малко литература от сферата на киното...

Образи

автор: Ингмар Бергман

Големият шведски кинорежисьор Ингмар Бергман е роден през 1918 г. и продължава да твори активно, обогатявайки световното киноизкуство с произведения, които не само станаха жалони по пътя на неговото развитие през втората половина на XX век, но и промениха представата за възможностите му на художествена медия посредством нова и визуално неповторима образност, посредством психологизъм, метафизика и емоционална интензивност, придали му неподозирана дотогава мощ и въздейственост. "Седмият печат", "Поляната с диви ягоди", "Персона", "Фани и Александър" наред с още много други филми, театрални и телевизионни постановки, литературни текстове отразяват душевността, изтънчената чувствителност и експлозивното въображение на Бергман. В тази книга, станала вече легендарна, той ни въвежда в самата "светая светих" на творчеството си и ни помага да го разберем по-дълбоко

посредством откровения и размисли, да го оценим по достойнство като едно от най-интересните явления в историята на културата изобщо.

Да уловиш голяма риба

автор: Дейвид Линч

Критиците с основание отбелязват, че като кинематографист Дейвид Линч изглежда се грижи повече за това как да се озове в съзнанието на своите зрители, отколкото да изрази конкретно послание към тях след като веднъж е проникнал там. С тази книга Линч предлага рядък поглед към своето собствено съзнание. Отдавна занимаващ се с трансцендентна медитация, Линч се интересува предимно от възможността да сподели с читателите могъщата креативна енергия, до която е достигнал чрез медитация. В 85 кратки, изящни откъси – напомнящи коани и някои дълги само едно-две изречения, - Линч разказва за техниките, чрез които развива съзнанието си, улавя идеите и придава форма на абстрактното. Споделяйки всичко това, Линч разкрива немалко биографична информация, размисли за киното и подробности от снимачните площадки, за да поддържа вниманието на всички, които са по-заинтригувани от неговите филми, отколкото от неговото съзнание.

[Geronimo]

Денят на Чакала

автор: Фредерик Форсайт

През пролетта на 1963 г. ОАС - антиголистка френска организация, установява контакти с Чакала - наемен убиец, нееднократно засичан, но неидентфициран от шпионските централи. Тази строго секретна информация означава - атентат срещу президента на Франция и непредвидими последици за Европа и света.

Убийци, легионери, франски националисти, висши политици, аристократични и не толкова благородни красавици, гейове, много екшън, хладнокръвни криминални, политически и полицейски убийства са завъртени и смесени много увлекателно в "Денят на Чакала".

Фредерик Форсайт - самият той завършен професионалист във военните изкуства - ни разказва в типичния англо-саксонски хладнокръвен и леко дистанциран начин как френски националисти се опитват да убият Шарл Дьо Гол.

Наемният убиец - Чакала - безкрайно професионално се доближава все по-плътно до жертвата си - президента на Франция. Срещу него работят едни от най-мощните разузнавания и полицейски машини на западния свят. Но те не са толкова ефикасни, колкото убиеца. Той е високо интелигентен, хладнокръвен и професионален. Всеки отделен и дори най-малък детайл е отработен внимателно - предварително разузнаване; психологически профил на жертвата; седмици работа в Британската библиотека; траектории на изстрела; фалшиви и истински паспорти, конструиране на специална снайперска пушка, патрони, маршрути, полети, преминавания на граници, предварителни убийства... Хилядната разузнавателна и полицейска машина е почти безпомощна пред професионализма на този невероятен хищник.

"Чакала не бе нито глупав, нито бавно схващащ. Четеше жадно и педантично наблюдаваше бъдещите си действия. Притежаваше способността да запази в паметта си огромно количество информация, просто в случай, че му потрябва някой ден.

Но макар написаното от самия Дьо Гол и близките му да рисуваше все по-пълния портрет на един горд и надменен френски президент, то все още не даваше отговор на главния въпрос, който го мъчеше, откак на 15 юни прие задачата да осъществи атентата. Към края на първата седмица от юли Чакала все още не знаеше къде, кога и как да проведе "удара". Като последна стъпка отиде в чакалнята на Британския музей и след като попълни заемната бележка с поредното фалшиво име, потъна в четене на стари течения на френския всекидневник "Льо Фигаро"."

Редактирано 28 август 2007 от Geronimo (преглед на промените)

[Erlkönig]

"Да пропуснеш Коледа" разказва историята на разумно пестеливия, Лутър Кранк, който убеждава своята съпруга тази година да се откажат от традиционната /да се разбира - разоряваща/ семейна Коледа и точно на 25 декември да тръгнат на пътешествие до Карибите. За голямо разочарование на семейство Кранк, идеята да пропуснат Коледа, с цялото пазаруване, служебни партита и украса, се оказва далеч не толкова лесна.

Американският издател на Джон Гришам коментира: "Страхотен момент за издаването на нещо такова - весела и съдържателна история, която действа освежаващо."

Агентът на Гришам споделя, че историята е с оригинален произход. "Предисторията започна преди няколко години" - казва той. "Джон и аз водехме разговор по телефона късната есен, когато обикновено е свършил с ръкописа и предстоят предколедни седмици, изпълнени с много напрежение и работа. Той обикновено казваше: "Защо просто не пропуснем Коледа?!" Имам четири деца и се е случвало да споделям с него какъв кошмар са за мен и съпругата ми тези предколедни месеци. Всеки път той повдигаше темата и тази наша закачка си стана традиция, докато един ден не ме изненада с извънреден ръкопис. Когато го зачетох, щях да падна от стола - Джон беше превърнал всичко в една страхотна свежа коледна приказка."

"Да пропуснеш Коледа" /първоначален тираж за Америка - 1,5 милиона/ е второто "отклонение" на именития писател от адвокатските трилъри, непосредствено след тазгодишния му роман "Бялата къща". Това е по-скоро съвпадение отколкото закономерност, според самия автор, който е подготвил за своите почитатели поредния съдебен трилър за догодина.

Който не я е чел да навакса и Весели Празници!

Опс...замалко да забравя линкчето

Редактирано 20 декември 2007 от Erlkönig (преглед на промените)

[neo2311]

Който не я е чел да навакса и Весели Празници!

Опс...замалко да забравя линкчето

Весели празници!Благодаря за линка!

"Спечели облог за Сатаната" на Робърт Хайнлайн

Александър Хергеншаймър, протестантски проповедник, пътешества из екзотични страни. След Огнената яма в Полинезия целият свят около него внезапно се променя.

Наричат го Алек Греъм - съмнителен бизнесмен в любовна афера с камериерката Маргрете, която се оказва единственото хубаво нещо в нелепата бъркотия.

Един невъзможен айсберг в тропиците разбива кораба. Алек и Маргрете са отведени на сушата от Мексиканската Кралска флота, където ги очаква съвсем друг свят и поредица неприятни изненади...

Следва смяната на свят след свят и става от лошо по-лошо.

Приближава ли Армагедон или това са лошите шегички на Локи?

Би трябвало да има разумно обяснение за цялата тази бъркотия …

Алек Греъм разбира, че конците се дърпат отвисоко и той е просто жертва на един облог …

Интересна книжка е

А линк? Сега се сещам и за още две произведения от същия автор,които заслужават внимание."Уолдо" и "Корпорация Магия" ,надявам се не бъркам много заглавията.

[Out Of Paper]

Наскоро излеле този чудесен сборник от фантастични разкази и няколко поеми.

Можете да прочетете една поема и единия от разказите(награден от читателите на Локус) на български - тук. Както и част от първия разказ (комбинация от Лъвкрафт и А.К. Дойл) тук.

Редактирано 26 февруари 2008 от Out Of Paper (преглед на промените)

[Madonna]

Този дяволски умен роман слива в едно факти и художествена измислица и ни разказва задъхана история за един нов свят, където нищо не е такова, каквото изглежда!

ГОВОРЕЩА МАЙМУНА В ЯВА

Група туристи в Индонезия се кълнат, че са били ругани от говореща маймуна

в джунглата на Борнео…

УЧЕНИ ИЗОЛИРАТ „ГОСПОДАРСКИ“ ГЕН

Господството върху себеподобните ни е генетично обусловено?

НОВИ ТРАНСГЕНЕТИЧНИ ЛЮБИМЦИ НА ХОРИЗОНТА?

Гигантски хлебарки, кученца, които не порастват. Индустрията не спи.

Добре дошли в нашия генетичен свят.

Скоростен, яростен и извън контрол.

Това не е светът на бъдещето — това е нашият свят сега.

Дали на любим ваш човек не му липсват ТЕЛЕСНИ ЧАСТИ? На измиране ли са БЛОНДИНКИТЕ? Огледайте се — човешки същества ли са всички гости на трапезата ви? Разликата между хората и шимпанзетата е само в 4000 гени; затова ли ЕМБРИОНИТЕ НА ШИМПАНЗЕТАТА толкова приличат на човешки същества? И следва ли това да ни тревожи? Има НОВО ГЕНЕТИЧНО ЛЕЧЕНИЕ ЗА НАРКОТИЧНАТА ЗАВИСИМОСТ — дали пък то не е по-лошо и от нея?

Живеем във време на НЕВЪОБРАЗИМ НАУЧЕН НАПРЕДЪК, време, когато е възможно да ПРОДАВАМЕ ЯЙЦЕКЛЕТКИТЕ И СПЕРМАТА СИ онлайн за хиляди долари и да изследваме съпрузите си за генетични заболявания.

Живеем във време, когато една пета от НАШИТЕ ГЕНИ СА ЧУЖДА СОБСТВЕНОСТ и когато нищо неподозиращи хора могат да бъдат преследвани из цялата страна само защото в хромозомите им се намира и един БЕЗЦЕНЕН ген…

На мен ми хареса

линк

[Velichka Plyakova]

Чест и удоволствие е за мен да ви запозная с :

Дзен, Дзеня и всички останали Додовци

Ще ви я представя с думите на един от четиримата автори, а именно Avatara:

За уникалността на Дзеня

(със съкращения)

Основната грешка, допускана при тълкуванието на това велико учение е, че то се бърка с известна, италианска модна къща. Истинския последовател на Дзеня е надраснал тези дребни подробности и с пълно пренебрежение към критика, хули, ругатни и др. се отдава на насладата на удобното и практично облекло (да се чете: пижама и домашни чехли).

С какво е уникално това издание?

Макар и да не успява да събере в себе си всички премъдри мисли и анализи на живота и учението на Първоучителите, то може да се приеме като кратко, но изключително полезно ръководство за начинаещи. Още в деня на издаването си книгата се радва на широка популярност в кварталните кръчми. Редица текстове биват четени до, върху и под масата. Редица млади, но амбицирани последователи на Дзеня преразказват пасажи от книгата или дори ги изпращат под формата на SMS, e-mail и др. неразбираеми маноскрипти. Някои достигат и по далеч, като подкрепят думите с консумация на бира.

Представете си мрачната (но толкова мила за сърцата ни обстановка на кръчмата). Представете си как младеж в следпуберитетна възраст, разпалено обяснява на група млади и обладани от бушуващи хормони девойки каква е истинската същност на Учението. Представете си как те пърхат с мигли и въздишат тежко. Ако Леонардо се бе родил сега, навярно той би пресъздал тази незабравима сцена. Уверявам ви, че картината би била по велика и от Мона Лиза.

Но нека се върнем към изданието.

Вместо да следва книжния канон още от самото начало книгата ни посреща с чертички и търкалца с неясно съдържание. Според редица познавачи на корицата е изписана вулгарна псувня, замаскирана като неясни символи, незнайно защо наричани "канджи". Все пак авторите са били достатъчно хитри и напълно в духа на Дзеня вместо квадрат, символ на ръбестия характер на Великите Учители, са нарисували кръг.

За какво ни напомня кръгът, питам?

За закръглените форми на някоя девойка, ще каже някой. Друг, с различни наклонности би казал, че пак е нещо закръглено, но не непременно на девойка.

Истината е друга. Кръгът е чаша погледната отгоре. Това е.

Но питам ви аз, нима един истински последовател на Дзеня би оставил една чаша празна?

Никога.

Той би изпразнил чашата, но не би допуснал тя да се лиши от съдържание.

Какво идва да ни каже това?

Авторите намекват, че чашата трябва да бъде напълнена.

Но кой би следвало да им я напълни?

Ето този въпрос остава без отговор.

Именно това недвусмислено послание, което в дословен превод би трябвало да се чете като:

"Сипи, де. Сипи."

е онази отправна точка, която в крайна сметка довежда читателя до логичното възклицание:

"Е б... му ма.... та. К'во е тва, бе?"

Ето как от един на пръв погле нищо не означаващ символ, напълно в духа на Дзеня, стигнахме до изрази, разрушаващи литературните норми.

Според някой недобросъвестни тълкуватели на творчеството на Първоучителите, тази фраза, често е придружавана от въпроса:

"Е... точно аз ли ще трябва да почерпя?"

Който неминуемо е бил последван от типичния за Дзеня отговор: Да.

Все пак макар книгата да е изпъстрена с батални сцени, то тук не липсват и лирически отклонения. Цял един цикъл е отделен на въпросите ла Любовта и нейните проявления. И тук, както и навсякъде другаде в това произведение въпросите са повече от отговорите. Според едни образите на Кап Риз и Ле Вент са послужили като основа за създаването на Барби и Кен. Според други, те са дали повод на Шекспир да напише "Ромео и Жулиета" и "Укротяване на опърничавата". Според истинските познавачи на творчеството на Първоучителите и достойни последователи на Дзеня, именно историята на тези млади хора е залегнала в основите на поп-фолк баладите, силикона и кислородния прекис.

Лично аз считам, че въпросите, имащи отношение с промяна на цвета на една или друга част от тялото може да бъдат отнесени към житията на Жив Зян и Виж Ся, но към момента все още не успявам да събера онзи набор от аргументи, който би ми позволил да защитя тази си теза. Причината е, че редица учени (аз бих употребил друго име) твърдят, че живота на двете принцеси е дал началото на сериали като "Сексът и града", "Грозната Бети", "Али Макбийл" и др.. Сами разбирате, че това твърдение е нагло посегателство върху чистите идеи на Дзеня. Нагластта на тези псевдоизследователи стига до там, че да сравняват д-р Хаус с Дърт Пън, което е повече от недопустимо.

През последните дни аз лично съм се заел да изследвам един изключително важен въпрос, а именно: колко точно са изпили Първоучителите?

Както сами разбирате това е важно за науката. Не просто какво (очевидно е, че те пият каквото им попадне), а колко. Сами знаете, че количествените натрупвания прерастват в качествени изменения (за справка корекциите на бюста). Мисля, че отговора на този въпрос би спасил много неосъзнати последователи на Дзеня от цироза.

В заключение. Още в самото начало на книгата се разказва история, в която На Хал Че изплющява шумна плесница по врата на Дърт Пън. Всички усърдни последователи на учението знаят, че Великият Ученик категорично е отричал да е удрял когото и да било. Не стига това, но му иска пари за да посети Киото за да види как се подрежда икебана. Да, но е известно, че в киото На Хал Че се е отдало на скверни развлечения. Това е само една от малките неточности, които пораждат дълбоки и не дотам благочестиви размисли относно достоверността в думите на На Хал Че.

Дискусията е открита и се надявам да продължи.

д-р д.н. академик Аватаров

P.S. Съкращението "д.н." не означава "другите науки", а "Дзеня науките".

********************************************************************************

****************

Книгата е прекрасна бих казала, така както го формулирахме в подписа ми:

За ежедневието с филосовска усмивка.

Усмивката е важно нещо, не бива да отсъства от ежедневието ни, в новата току що излязла от печат красива наша книга тя присъства в изобилие.

Тиража е твърде ограничен, защото издадохме книга не е с цел финансови изгоди, а за забавление. :

Все пак, ако пожелаете и има все още останали количества на адрес:

[email protected]

- можете да поръчате екземпляр от нея, от това малко и уникално бижу. :

********************************************************************************

*****************

Ето един от коментарите и на другия автор Су (прекрасна, но и твърде опасна млада дама, разказващи приказки за Малки вещици ) :

Забавление? По-скоро удоволствие беше и писането и направата. И се смяхме и плакахме, но най-важното е, че книгата е факт.

Наистина трудът на всички автори, редактори, правячи, кроячи беше напълно доброволен.

Цялата печалба от продажбата на книгата събираме за благотворителна цел. За дом за деца сираци.

Книгите са малко, но достатъчно, за да зарадваме дечицата с вещи, които са им необходими. Дрешки, памперси и т.н.

Така че, ако се сещате за някой, който има слабост към източната философия и незлобливия смях, попитайте го, дали не би поискал да прочете

"Дзен, Дзеня и всички останали Додовци".

Су

Редактирано 8 април 2008 от Вили* (преглед на промените)

[Алморот]

Джоузеф Хелър

Параграф 22

http://www.chitanka.info:82/lib/text/472

"Понятието „Параграф 22" е създадено от Джоузеф Хелър в този роман — един от големите литературни шедьоври на XX век. Най-общо означава парадокс в закона, правилата или действителността, който прави човека жертва на собствените му действия, независимо какви са те. В произведението става дума за обикновен наглед абсурд. Ако един летец е луд, той може да престане да лети. Трябва само да откаже. Но ако откаже, значи е нормален и трябва да продължи да лети. Това префинено и ужасно определение е употребявано много след излизането на романа. С него е и злоупотребявано много. То се е превърнало в символ на противоречията в „развитото общество".

И далеч не е единственото в творбата, което се цитира във всеки момент някъде на планетата по някакъв повод. Интересно, всички книги на Джоузеф Хелър след „Параграф 22" неизбежно са съпоставяни с него. Ала когато му казват, че после не е написал нищо по-добро, той отговаря просто:

- Защо, кой друг го е направил? "

http://www.bgbook.dir.bg/book.php?ID=9922

[WhiteHart]

Най-уважаваният белетрист на Япония се нарежда в първите редици на световните писатели с този роман, белязан с изключително въображение и обединяващ криминалната фабула с разказа за един разпадащ се брак и с търсенето на скритите тайни на Втората световна война.

В едно предградие на Токио младеж на име Тору Окада търси котарака на жена си, който се е изгубил. Не след дълго се оказва, че трябва да издирва и жена си в един свят, скрит под привидно спокойната повърхност на Токио. По време на търсенето Окада се натъква на странни съюзници и противници: проститутка със свръхестествени способности, покварен политик, който въпреки това се радва на вниманието на медиите, весело шестнайсетгодишно момиче с отвратителен характер и възрастен ветеран от войната, променен непоправимо от ужасите, на които е станал свидетел по време на забравената кампания на Япония в Манджурия.

Увлекателен, пророчески, съчетал комичното със страшното, романът "Хроника на птицата с пружината" е великолепна творба, която не отстъпва на никой световен шедьовър.

Рядко съм попадал на толкова четивна и увлекателна книга в последно време...Блестящото въображение на автора нито за миг не оставя читателя да скучае - книгата грабва буквално още от първата страница и държи буквално до последната. Като обем е сравнително голяма - близо 700 страници,но в книгата няма нищо излишно - всичко е изпипано с невероятна лекота...Мураками по удивителен начин смесва усещанията - в творбата му се долавят мрачни нюанси,оптимистични и "карай да върви" нотки,лек и ненатрапчив хумор,философски отклонения,исторически забежки и какво ли още не...И всичко това обединено в един от най-добрите романи,които съм чел в последните няколко години - поднесен с много майсторство и лекота на изказа. Книгата определено си заслужава...А аз започвам да се снабдявам и с другите издадени на български език книги от този автор.

[selia]

Джоузеф Хелър

Параграф 22

http://www.chitanka.info:82/lib/text/472

"Понятието „Параграф 22" е създадено от Джоузеф Хелър в този роман — един от големите литературни шедьоври на XX век. Най-общо означава парадокс в закона, правилата или действителността, който прави човека жертва на собствените му действия, независимо какви са те. В произведението става дума за обикновен наглед абсурд. Ако един летец е луд, той може да престане да лети. Трябва само да откаже. Но ако откаже, значи е нормален и трябва да продължи да лети. Това префинено и ужасно определение е употребявано много след излизането на романа. С него е и злоупотребявано много. То се е превърнало в символ на противоречията в „развитото общество".

И далеч не е единственото в творбата, което се цитира във всеки момент някъде на планетата по някакъв повод. Интересно, всички книги на Джоузеф Хелър след „Параграф 22" неизбежно са съпоставяни с него. Ала когато му казват, че после не е написал нищо по-добро, той отговаря просто:

- Защо, кой друг го е направил? "

http://www.bgbook.dir.bg/book.php?ID=9922

Прекрасна книга... за нея всички други думи са излишни...

[коя съм?]

Homo ludens предлага една от най-оригиналните концепции в съвременната философия на историята и философия на културата. Тя търси единния източник на такива различни и разнообразни човешки дейности като език, закон, война, познание, поезия, философия, изкуство и изобщо цивилизация в нагона (или подтика) към игра и в играта и игроподобното иска да открие първичния източник на много от феномените на духовната и материалната култура.

Издателство „Захарий Стоянов" поднася на българския читател блестящото изследване на Йохан Хьойзинха на играещия човек - „Хомо луденс".

Играта е „първична човешка функция", играта е „един от фундаменталните духовни елементи на живота". Но играта е и главен културообразуващ фактор, тя е елемент на всяка култура и е толкова съществена, че прави всяка култура да протича като игра. „Културата в по-ранните й фази се играе. Тя не се ражда от играта като жив плод, който се отделя от тялото на майката, а се развива в играта и като игра."

[Алморот]

Дали ще се отклоня прекалено от темата ако кажа, че като малка жадно поглъщах всичко което ми попаднеше на Агата Кристи !?! Мечтая си да потъна в някой продънен Фотьойл с всичките и книги и да не подавам глава навън с "векове" . Поздрави!

[bookworm]

Излезе книгата "Последният подарък":

Мин. година излезе и филм по нея, може би някои от вас са го гледали, казва се The Ultimate Gift.

Ето и анотацията към книгата:

Запознайте се с Джейсън Стивънс. Той е остроумен и интелигентен, арогантен и разглезен. Член на фамилия Стивънс, оглавявана от мултимилиардера Хауърд “Ред” Стивънс, който току-що е починал и оставил огромното си състояние за разпределяне между алчните и наострени един срещу друг наследници.

Джейсън се появява неохотно на прочитането на завещанието, напълно убеден, че няма да получи нищо съществено. Когато по сценарий, предварително замислен от мултимилиардера, той остава последен насаме в залата с адвоката на покойника, младият Джейсън гневно процежда през зъби: “Знаех си, че долният старец не ми е оставил нищо. Цял живот ме е мразил.” Той обаче не очаква отговора, който получава от възрастния адвокат: “Млади момко, наистина нищо… и същевременно всичко.” На Джейсън предстои да разбере какво по-точно означава това…

“Обичам тази книга. Сигурен съм, че филмът по нея ще се превърне в една от любимите киноленти на всички времена. Тя силно ме развълнува и докосна дълбините на сърцето ми. Така ще стане и с вас. Приятно четене!”

- Марк Виктор Хансен, съавтор на бестселър № 1 на “Ню Йорк Таймс” Пилешка супа за душата

“Невероятна книга! Двамата с Марджи направо се влюбихме в нея. Предчувствам, че в компанията ни ще има сериозни промени заради Последния подарък.”

- Кен Бланчард, съавтор на Едноминутния мениджър

“Красива история, изпълнена с мъдрост за млади и стари, написана от един от най-необикновените мъже на нашето време.”

- Стив Форбс, главен редактор на сп. Forbes

Откъс можете да прочетете на сайта издателството, www.menora-press.com , от там може и да се поръча, ако не я намерите онлайн (още май не са я заредили).

Предстои да излезе и продължението, "Перфектият живот".

Приятно четене! Гледайте и филма, няма да съжалявате.

[SVELMO]

тук пишем на кирилица

Редактирано 29 май 2009 от WhiteHart (преглед на промените)

[KenwooD]

"Посланието на извънземните" Клод Ворилон - Раел

Някой,който е чел тази книга или има някакви наблюдения,нека сподели мнение?

Доколкото четох в интернет,авторът (Клод Ворилон) се представял за пророк пратен от господ,имал е пряк контакт с извънземните и е основател на секта...

Това ме накара да погледна доста скептично на тази книга,затова се допитвам до вас.

[knatchev]

Здравейте , моля ви за помощ, търся една немска книга / страхотно ми трябва/, но за съжаленение не си спомням нито заглавието и, нито автора / четох я доста отдавна 1985г./

Разказва се за 1 немски войник през Втората Световна Война , който мрази войната, изпращат го да работи в тила / в кухнята/, за съжителството му с другите немски войници / 5 човека в едно помещение - барака/ , написана е с черен хумор ако мога така да се изразя в стил Реймънд Чандлър, много интригуваща. Моля ви за помощ и ще съм безкрайно благодарен за името и или автора / немски писател - мисля че беше нещо Ханс или Ханце или нещо такова/

Благодаря ви предварително

Калин

Редактирано 15 декември 2008 от knatchev (преглед на промените)

[Бел]

Някой ако има материали за българската писателка Сибила Левичароф-нека постне тук.Става въпрос за новата и книга в която описва българите и България,като: "...- При последното ми пътуване действително бях дълбоко стресната от разрухата и отблъскващата действителност. Не говоря за очевидната бедност на хората. Виждала съм и много по-бедни страни, дълги години съм живяла в Латинска Америка и въпреки това такова нещо не съм срещала другаде. България е страна, която почти не е пострадала от разрушенията на войната. Но след 1945 г. най-напред при определено сталинистката диктатура та и до днес, при вече първично капиталистическите условия, продължава един упадък, който е унищожил почти всичко от красотата, която някога е имала България..."

[xaxass]

На 27 май от 18:30 часа в книжарница Хеликон (срещу руската църква) ще се проведе представянето на книгата "Пътят на тибетския будизъм" с участието на автора, Лама Джампа Тайе.

Всички, които проявяват интерес, са добре дошли.

Карта и повече информация може да видите тук.

[Outclass]

Здравейте рок фенове, С голямо удоволствие, в навечерието на концерта на AC/DC, издателство Addix иска да ви съобщи за най-новото си заглавие, а именно „Highway to Hell” - животът и смъртта на легендата на AC/DC - Бон Скот, което ще излезе на книжния пазар на 25 май 2009 г. ИК Addix винаги досега иска да даде най-доброто на рок феновете в България. И този път корицата и художественото оформление на ИК Addix е коренно различно от това на чуждото издание. Правата на снимката, използвана за корицата, бяха закупени от световно известния фотограф Фин Костело, който през 1979 г беше направил голяма фотосесия на AC/DC в Камден, Англия. Също така, той е и авторът, направил снимките за кориците на албумите на KISS “KISS Alive” и Deep Purple “Burn”. За да направим книгата наистина още по-ценна за феновете на DC, книгата съдържа автентичния подпис на Бон Скот, който беше сканиран директно от автограф, даден от самия него на един фен от Австралия! Благодаря Ви за вниманието! С поздрав, Милен Велков Издател www.addix.org „Питат ме: „Ти AC ли си или си DC?“, а аз отговарям: „Нито едното, аз съм гръмотевицата по средата!“ „Бон Скот е вероятно един от най-симпатичните разбойници на земята и Клинтън Уолкър рисува живописна картина не само на него, но и на машинациите, съпътстващи всяка една рок група“ – хвалят го от „Who Weekly“, когато „Highway to Hell“ е публикувана за първи път в Австралия. Оттогава до сега, книгата на Уолкър се е утвърдила като класика в рок литературата. Предлага достоверен разказ за изкачването на AC/DC към славата, покривайки годините, през които пикантните текстове и обаятелното сценично присъствие на певеца Бон Скот, в комплект с тежките насечени рифове на китаристите Ангъс и Малкълм Йънг, полагат основите на една нова и много влиятелна марка рокендрол. Позовавайки се на много лични интервюта и включвайки галерия от редки снимки, Клинтън Уолкър проследява кариерата на AC/DC през годините им с оригиналния им фронтмен, от шотландските корени, които споделя с братята Йънг, през малките концерти, студийните записи и международния им успех – чак до шокиращата смърт на Скот през 1980 г., точно когато групата започва да получава международните признания, за които е работила толкова неуморно. В това издание Клинтън Уолкър преразглежда обстоятелствата около смъртта на Скот и разкрива някои нови детайли, станали известни през последните няколко години. В резултат на това, „Highway to Hell“ се радва на статуса на най-достоверна версия на живота – и преждевременната смърт – на един от най-големите образи в рока. „Задължително четиво... Страхотни истории за дръзкия дух на Бон, за братята Йънг, за това какво наистина е да си на турне.“ – „Metal Hammer“ „Добре написана и обстойно проучена биография... чувствителна, но не сантиментална.“ – „Q“ „Това, което прави книгата на Уолкър нещо много повече от поредната добре написана сага за някое лошо момче на рокендрола, се крие във факта, че той осъзнава, че музиката не съществува във вакуум – тя оформя и отразява популярната култура... Освен историческия преглед, смените на перспектива и великолепните анекдоти, в нея има и страхотни снимки. Цена: 19.99 лв Страници: 348 Корица:Мека ISBN: 978-954-92327-3-8

[yvsot]

ВЕСТНИК THE NEW YORK TIMES ПОСОЧИ КОЙ ЩЕ Е „ПРИЕМНИК” НА ДЖОАН РОУЛИНГ

Американското издателство Scholastic, което публикува в САЩ серията романи за Хари Потър започва нов проект на детски бестселъри, обединени под общото заглавие "39 Clues" („39 ключа”).

Книгите ще се пишат от различни автори , поредицата ще се състои от десет книги. Според The New York Times, проектът на издателство Scholastic ще има голямо бъдеще.

Основната сюжетна линия на „39 ключа” е създадена от Рик Риордан (Rick Riordan), автор на популярни детски приключенски повести за Перси Джексън и боговете-олимпийци ("Percy Jackson & The Olympians").

Главните герои на новата серия ще са 14- годишната Еми Кехил и нейното 11 годишно братче Дан, наследници на „най-могъщия род на света”. На тези две деца им предстои да открият 39 ключа, които откриват пътя към абсолютната власт.

Първата от десетте книги вече е написал сам Риордан ( озаглавена "The Maze of Bones" - Лабиринт от кости"). Втората книга ще напише Гордън Кормън, третата Питер Лерангис, четвъртата – Джад Уотсън (който участваше и в серията „Междузвездни войни”).

Томовете от серията ще бъдат публикувани всеки два-три месеца.

Паралелно с публикуването на книгите издателството разкрива и игра в интернет по мотиви от серията, в която играещите ще трябва да откриват 39-те ключа.

В помощ на играчите ще бъдат продавани по книжарниците специални картички с решения на загадките, които първо ще се вклаждат в книгите от серията.

По такъв начин, надяват се издателите, ще се опитат да превърнат играещите деца в читатели. А точно това е постижението на Джоан Роулинг, което се приписва на тази писателка – че многократно е увеличила броя на ченящите книги ученици.

Източник: КНИГИ NEWS

[dindi]

Мерси, ще я пробваме...Аз лично, нищо, че съм дърта прочетох с голямо удоволствие всички части на Хари Потър и стоически изтърпях всички подигравки по този повод Редактирано 29 май 2009 от dindi (преглед на промените)

[yvsot]

The Last Olympian is the fifth and final book in the Percy Jackson series. It was released on May 5, 2009.

Аз винаги се радвам когато излезе подобна поредица на книжния пазар. Честно казано не чета много, но ми е приятно когато видя такива нови заглавия в детската литература. Сега остава някой БГиздател да се заеме. Кога ли, дано скоро. Разбирам за последната, но първите четири вече трябва да се превеждат. Че и филм се прави, киното пак ще ни изпревари. Редактирано 29 май 2009 от yvsot (преглед на промените)

[Trichocephalus]

Мерси, ще я пробваме...Аз лично, нищо, че съм дърта прочетох с голямо удоволствие всички части на Хари Потър и стоически изтърпях всички подигравки по този повод

Не си сама По същия начин съм и аз - и с удоволствието, и с подигравките