https://www.facebook.com/events/128545474290611/

Страницата на невероятната Ивелина Никова - Алтъна разказва

– Смири очи, чедо и тъй прекрачи тоз праг! Мълчи
и слушай! Приказката ти да се не чува! Тревата се пре-
кланя пред мури и смърчове. Трева ще си и ти от днес!
– Мамо, тревата с колкото и коси да я косиш, все
избива. Макар по-крехка на вид, тя надживява мури-
те високи.
– Все твойто магаре мъжко, Алтъно!! Бре, бре...ка-
къв е тоя аршин, що мериш с него? Какво ще постиг-
неш като се бунтуваш, а? Много вода е изтекла, много
нещо се забравя, ти поне си вземи поука: прокопсията
само край силните се умилква като стара котка! И на
софрата им сяда ката ден. И суха пара в сандъци тру-
па. Ти що искаш? На просяшка тояга да се подпираш и
грош с триста възела да връзваш на старини? В сиро-
машлъка прегаря радостта.
– Не бой се, мамо! Моите ръце ще подкрепят твои-
те ръце и ще почитам чорбаджиите, ала не ще се под-
чиня никому! Аз с ласкателство и угодничество не ще
си подслаждам комата! Човек почне ли да лази в нечии
нозе, все едно предава сам себе си. По-добре на тръни
да седя. Хайде да влизаме!
– Алтъно, окото бърже слепее! Ама полека провижда,
време минава. Кога има човек да пати, пати!
Из " Алтъна", Ивелина Никова

https://www.facebook.com/Алтъна-разказва-350837408645946/

http://hermesbooks.com/novini/book-day-книжен-ден-в-книжарници-хермес-н/

-Трябва да замина, лельо. – рече Сълзина.
- Как тъй ще заминаваш, щерко? За татко си ли се затъжи? – издума Достена.
- При него, в Охрид, ще съм по-добре. Да спася себе си съм решила, лельо. Не ме спирай! На малка смърт се равни мълчанието му.
- Още малко почакай, Сълзице! Още малко, сам ще те потърси, ще видиш. Та може ли мъж да зърне зелените ти очи и равнодушен да остане, а?
- Докога? Уморих се да чакам да дойде, да говори с мене, да ме заобича, да ме не забравя... Никой не може да живее с едното чакане и с едната надежда. Щото надеждата не е птиче, в кафез да го туриш и да чакаш да пее. Не става тъй.
- Те, мъжете, понякогаж са леко инатливи. На силни се правят, че гордост им пречи да поискат топлина. Ама сърцата им ги предават.
- Някога спях непробудно цяла нощ, лельо. Сега час по час се будя, че по гърбината ми пъпли самотата – черна буболечка. Промени се животът ми откак дойдох при тебе и откак видях Дойчина. Вече зная, че обич се не проси, дар се взима, ако ти я даде другото сърце. Дойчиновото е при Алтъна. Тя му е стопанката.

Из „ Обич“ (продължение на „ Алтъна“), Ивелина Никова
Снимка: Асен Великов

https://www.facebook.com/Алтъна-разказва-350837408645946/

За съжаление, на родния книжен пазар излезе поредната чалга история: http://www.bookpoint.bg/книги/Тотално-опиянение-Наркотиците-в-Третия-райх-100429.htm

Вместо да публикува това напълно ненужно аматьорско изследване на един журналист (а не на проф. историк!), издателство Екслибрис можеше да издаде ето тази качествена монография по темата: https://www.amazon.com/Was-Hitler-ILL-Final-Diagnosis/dp/0745652220

Ето и мненията на някои от водещите специалисти в областта. Първо това на проф. Еванс: http://conspiracyanddemocracy.org/blog/hitler-and-the-nazis-were-high-on-drugs-a-theory-for-the-age-of-alternative-facts/

Критиката на проф. Ваксман: https://www.ft.com/content/3989c0b2-9132-11e6-a72e-b428cb934b78

И за финал рецензията на проф. д-р Анна Гнауш: http://www.hsozkult.de/publicationreview/id/rezbuecher-25096

Та така - докато се публикуват подобни фентъзита, българският ерудиран читател ще бъде лишен от възможността да се сблъска с действително качествените изследвания.

 

Казват, че есента блести като стара пендара. Аз ще добавя: Нека тази бъде топла като прегръдка!

И както в приказките всяко нещо си има точно време и място, за да се случи, така и моята повест " Обич" е трябвало да се роди точно в края на септември. Орисвам я да бъде огънчето, на което ще се греят много сърца!
Благодаря на тези, които застанаха зад мен: редакторката Соня Първанова, художничката Йовка Мечкарова и издателска къща " Светлана Янчева - Изида"! Те първи се докоснаха до рожбата ми и й пожелаха попътен вятър. Случайно или не, тази книга е седма. Не съм си и мислела, че от 2013г. досега ще станат толкова много, не съм и планирала. Но нали хубавите неща в тоя свят стават неочаквано и с много любов?... Да, зная, че седем не е обикновено число За мен е специално, надявам се и за вас.
Ще помоля всеки от вас, приятели, който иска да вдиша мастилото на "Обич" и да се потопи отново в магията на Родопа, да ми пише в лично съобщение данни за изпращане с Еконт, Спиди или бълг. пощи! Ще отговоря на всеки.
С обич: Ив

https://www.facebook.com/profile.php?id=100003193441877

Тези приказки омотаваха и без туй обърканата Цветина глава, та кога си влезеше вкъщи, се караше постоянно с Яни. Свое дете не си природиха, нямаше що да им скрепи семейството. Кръстинчето растеше, Сия водеше своите щерки и времето тичаше с детските крачета. Старите ставаха, колкото да седнат на трапезата, но на апетита им, пак според Цветана, можеше да завиди и вълк.
Тя се мъчеше злобата си да приспи, ала същата тази злоба се опъваше, криеше се във варосаната къща и скърцаше със зъби. Нищо не убягваше от очите ѝ и яд я беше, че Яни все своето чедо и внучките гледа. Накрай коварството ѝ и лошото в душата ѝ взеха връх. Един ден си нарочи, че има женска работа в града, отиде и купи отрова. Скри я на тайно място, под стълбите. После уж премисля всичко, но накрая реши отведнъж да се отърве от тия, що ѝ пречат. Такава сгода щеше да ѝ е удаде още на следващата вечер, че тръстиковчани щяха да идват да помогнат за прибирането на царевицата. На сутринта дълго умува в каква гозба да я сложи и по пладне се хвана да готви. Фасул щеше да е. С него щеше да нахрани омразните. Разбъркваше яденето в гърнето, а ненавистта я гризеше отвътре. Мислеше си:„Те тия са плъхове, не са люде. Вдън душа са ми черни! Бая мерудии ще туря. Да не се усеща отровата. Тертиплийската ще го сготвя, да им замирише на вкусно, да им се напълнят устите със слюнки. Да се мъчат! Хак да им е! Къщата, лозето, овощната градина…всичкото на мойто да остане. Нямам нищо за харизване. Само зарад дюлите в градината си струва да ги убия.“ Преди да дойдат нежеланите, повика щерка си и ѝ рече:
– Не яж, мама, от фасуля! Сланинка ще спържа за баща ти, че и той не може го яде. Че нали болен стомах има…Сланинка и коматче хапни и ти таз вечер! Утре кокошка ще заколя. Целичка ще я сваря. Само за нас си.
– Що, мамо? И аз искам бобена чорбица да си сръбна.
– Друг ден ще ти сваря за тебе. Тоз фасул е стар, трудно увира. Гъгрици го бяха нападнали. Пък и люта чушка ще му стрия вътре – излъга падинчанката – Другите да го ядат.
– Харно, мамо.
– Блага пита ще замеся ей сегичка. С нея да се наядеш, Тинке! – и за да не пита повече Кръстинка, добави – Донеси няколко глави лук да опечем в жарта!
Момичето само кимна и изтича вън. Туй чакаше Цветана и кога остана сама, тури отровата. Ръката ѝ потрепери. Ала за съжалението и колебанието място тук нямаше. Подир два-три часа дойдоха тръстиковчани. Яньовица ги посрещна лицемерно, все едно са най-драги гости.
– Влизайте, влизайте! Такъв фасул съм сварила, пръстите ще си оближете! Е, вярно, то постно туй ядене, ама то не може всеки ден да блажим – покани ги с тънка присмехулна усмивка.
Чак отвънка се носеше дъх на чубрица и джоджен. А Филчо, Сииният мъж, нали си беше чревоугодник, още от стълбите почна да преглъща.
– Добре сте ни дошли! – охотно рече и стопанинът на къщата.
– Добре заварили, тате! – каза Сия и сетне се обърна към дъщерите си –Зорке, Пенке, ха умийте си ръцете, че от път идем! На трапеза ще седнем, грехота е пред хляба.
– Зетко, как я караш? – позасмя се Яни, гледайки зетя си, който влезе последен – Загладил си се. Добре те гледа щерката!
– Добре съм, дядо. Не се оплаквам. Да е жива и здрава Сия, тъй вкусно готви, че от софрата не мога да стана! Заседявам се повечко – отвърна на закачката Филчо Пък на сутляша ѝ и царица ще завиди!
Наобиколиха софрата, чак тясна стана за многото люде. Филчо, прегладнял и развеселен, бърже видя дъното на паницата си. Изсърба си чорбата с три комата и все посягаше към сланинката. Цветана залците му броеше мълком и си думаше: „ Зинал за самун, като невидял. Яж, тъпчи се! За последно ти е!“ Сетне погледна малката Зорница. И тя, като баща си, загребваше с дървената лъжица бобени зърна. И на нея рече без думи: „Следващата си ти, Зорке. Подир баща си вървиш. Лакомии таквиз!“ Старците пък тъй им се услади, че по две паници изядоха. Доволно мляскаха с беззъбите си усти. След туй в съня си умряха.
– Ох, че вкусен тоз фасулец! – похвали зетят гозбата.
– Филчо, ако искаш повторно ще ти сипя. Джодженът прави цялата работа – угодливо издума Цветана.
– То като ги гледам как събрат и на мен ми се прияде – рече Яни.
– Яне, ти болен стомах имаш. Малко хляб с мерудии сложи в уста! Е, и сланина има – да ти е блажно – предупреди го жена му.
Само Сия не бързаше да яде. Отчупи си залче от питата и дълго го предъвква. Цветана се начумери и премести поглед към Пенка, по-малкото момиче. Тя лапна една лъжица и се отказа.
– Пенке, сръбни си де! Не ти ли харесва бобеца? Или се срамиш? Не си на чуждо място – притеснено подкани мащехата.
– Мамо, боли– почти проплака детето, държейки се за стомахчето и легна на одъра. Сия се надвеси над него грижовно. Хвана детската ръчица и почна да я милва.

"Миша отрова"
Из предстоящата " Йова разказва"
Ивелина Радионова

На издателство "Прозорец" трябва със закон да му се забрани да издава научна/качествена литература. Онзи ден разбрах, че въпросното издателство е превело и публикувало на български една от най-новите биографии на Фройд - тази от проф. Елизабет Рудинеско (водещата съвременна френска психоаналитичка; на български има издаден отдавна нейният "Речник на психоанализата") и вчера отидох до близкия клон на "Хеликон" да ѝ хвърля едно око и евентуално да си я купя. И тук започна гневът да набира сили - изданието няма цитирана литература, научен редактор, дори страница със съдържание... Абсолютна трагедия. Едва се сдържах да не псувам на глас и да поздравя всички роднини на работещите в издателството до девето коляно. Даже дебилите от "Сиела" се научиха вече да поставят поне бележките под линия с цитираната литература. Само "Прозорец" след толкова години (имам в личната си библиотека биографията на Чърчил от проф. Норман Роуз, която е същата трагедия, а е издадена преди 19 години, през 1999 г.) са застинали на същото ниво. Та тия "мозъци" не са мръднали на йота за близо две десетилетия. Отказах се да я купя, естествено, и ще я вземам живот и здраве от близката библиотека.

Извянявам се ако съм избрала грешна тема, но все пак да попитам...Едни приятели си чистят библиотеката и ми казаха да си избера книжки ако искам. Аз искам всички, знам ли коя е добра, ама ще е малко нагло...Та моля за помощ с избора. Пратиха ми тез снимчици:

преди 1 час, Hermanita написа:

Извянявам се ако съм избрала грешна тема, но все пак да попитам...Едни приятели си чистят библиотеката и ми казаха да си избера книжки ако искам. Аз искам всички, знам ли коя е добра, ама ще е малко нагло...Та моля за помощ с избора. Пратиха ми тез снимчици:

Въпросът е много неопределен !

Тук , на снимките има всякакви книги , по-голямата част от тях по мое мнение много хубави , включително класика.....

Добре ще е да внесете уточнение - възраст , интереси , цел на четенето - образователна , забавление , ....за заспиване даже ! 

Не се шегувам със заспиването ! Такава една чудесна книга примерно , която не виждам тук е "Стрихнин в супата" - лека , приятна , пълна с изискан хумор.......А самата тя може да се чете и много задълбочено , да се изучава сериозно от психологична гледна точка....

Т.е. ако изборът е ограничен до 5-6 книги , необходима е още информация.....за вас , за избор на съдържание !

Сега ! За избор по форма ! Така , съвсем профански , на пръв поглед без много-много да гледам за автор и заглавие , бих избрал книга с "корава и спретната , от плат " подвързия с вид на класика . Пък и да е по-дебеличка на страници . Предполага се , че писатела е имал нещо важно и задълбочено да каже , а издатела е очаквал тази книга да се чете много и дълго време , и дълго време да се съхранява....за разлика от булевардно списание или вестници примерно....! 

Има разбира се и такива книги (по форма) с луксозни корици и здраво подшити , с които да си украсите библиотеката и които никога няма да прочетете (а дори и да започнете , до края няма да стигнете - главата си давам ! ) - да кажем 24 тома на Т.Живков от Профиздат......А бе даже и от тях има какво да се научи , но е ужасна , убийствена досада и чиста загуба на време .....!

преди 1 час, by_chechi написа:

Въпросът е много неопределен !

Тук , на снимките има всякакви книги , по-голямата част от тях по мое мнение много хубави , включително класика.....

Добре ще е да внесете уточнение - възраст , интереси , цел на четенето - образователна , забавление , ....за заспиване даже ! 

Не се шегувам със заспиването ! Такава една чудесна книга примерно , която не виждам тук е "Стрихнин в супата" - лека , приятна , пълна с изискан хумор.......А самата тя може да се чете и много задълбочено , да се изучава сериозно от психологична гледна точка....

Т.е. ако изборът е ограничен до 5-6 книги , необходима е още информация.....за вас , за избор на съдържание !

Сега ! За избор по форма ! Така , съвсем профански , на пръв поглед без много-много да гледам за автор и заглавие , бих избрал книга с "корава и спретната , от плат " подвързия с вид на класика . Пък и да е по-дебеличка на страници . Предполага се , че писатела е имал нещо важно и задълбочено да каже , а издатела е очаквал тази книга да се чете много и дълго време , и дълго време да се съхранява....за разлика от булевардно списание или вестници примерно....! 

Има разбира се и такива книги (по форма) с луксозни корици и здраво подшити , с които да си украсите библиотеката и които никога няма да прочетете (а дори и да започнете , до края няма да стигнете - главата си давам ! ) - да кажем 24 тома на Т.Живков от Профиздат......А бе даже и от тях има какво да се научи , но е ужасна , убийствена досада и чиста загуба на време .....!

На 25 съм. Като интереси - главно фентъзи, (научна) фантастика, хорър и приложна психология, но съм отворена и към други жанрове, стига четивото да си заслужава. 

преди 2 часа, Hermanita написа:

На 25 съм. Като интереси - главно фентъзи, (научна) фантастика, хорър и приложна психология, но съм отворена и към други жанрове, стига четивото да си заслужава. 

....тогава "Прогресорът и странниците" задължително - може да се чете като роман , а и напълно сериозно , изследователски ..... 

Нещо подобно се случва в нашия свят (може би) , в днешната ни реалност .

Ооуу !!! "Соларис" - нямам думи !!!  Но е малко трудна за четене .......Руска и американска версия на филм правени има . И двата филма са "пипнати"..... но филм по книга правен - ясно е !

Добре би било първо филма да се гледа и после книгата , а не обратно....Формата (зяпанките , сополивките и пукалките ) за въображение , който си няма от филма на готово да си вземе , а съдържанието (мисленето) е в книгата .....комуто се отдава и му е потребно ! 

Гледам има книжки (нищо , че са с меки корици) на библиотека "Галактика" - удоволствието е гарантирано .

Книжката на Рей Бредбъри (заглавието не се чете ясно) , но неговите са "по-тежки" за четене - поетично-психологическа научна фантастика......

......между другото има доста чудесни приключенски - на първо място "Наследникът от Калкута" , пак бих си я прочел за удоволствие - абсолютна класика в жанра....

......разкошно написани исторически - "Нерон" от това което се вижда ясно на снимките.....

Въобще труден е изборът , ако трябва до 5-6 книги да се ограничаваме ! 

- Ъъъъх ! Искам всичко ! .......- А , бе ? То да не ти е банка ДСК ? 

П.П. Накрая не мога да се въздържа да не отбележа за успокоение на тези , на които им е трудно четенето , т.е. на филми им е по-лесно и достатъчно - нямали нужда от четене . На маймуните четенето им е още по-трудно...... ! 

преди 8 минути, by_chechi написа:

....тогава "Прогресорът и странниците" задължително - може да се чете като роман , а и напълно сериозно , изследователски ..... 

Нещо подобно се случва в нашия свят (може би) , в днешната ни реалност .

Ооуу !!! "Соларис" - нямам думи !!!  Но е малко трудна за четене .......Руска и американска версия на филм правени има . И двата филма са "пипнати"..... но филм по книга правен - ясно е !

Гледам има книжки (нищо , че са с меки корици) на библиотека "Галактика" - удоволствието е гарантирано .

Книжката на Рей Бредбъри (заглавието не се чете ясно) , но неговите са "по-тежки" за четене .

......между другото има доста чудесни приключенски - на първо място "Наследникът от Калкута" , пак бих си я прочел за удоволствие - абсолютна класика в жанра....

......разкошно написани исторически - "Нерон" от това което се вижда ясно.....

Въобще труден е изборът , ако трябва до 5-6 книги да се ограничаваме ! 

- Ъъъъх ! Искам всичко ! .......- А , бе ? То да не ти е банка ДСК ? 

Аз защото искам всичко затова питам. Благодаря ти много! 

" Напоследък ми се чини, че много хора биват нападани за вкуса си към книги. От скали през Венети към козли, катерещи се към Господа, викам си аз, че всеки е минал през Книгата. Онази книга, която никой не иска да признае, че я е чел, камо ли, че я е харесал.
Това е история за моята книжна черна овца.
Бях само на 14, когато попаднах на нея. Най-добрата ми приятелка тогава, също на толкова, бе открила малка поприкрита поличка в хола на родителите си. Явно майка ѝ е била жена с дълбоко стаени страсти, защото лавичката бе бая голяма и затрупана с книжки от този сорт. Любовния.
Книгата изчезна от лавицата в пазвата ми, поприкрита от дебел пуловер и замъкната в моя дом, където имах отделна стая и с моето другарче (ще го кръстя Вили) можехме да четем и дискутираме.
Младата, красива Девън Чатам, с която се идентифицирах веднага, защото беше девствена и тя като нас, отвлечена от пират! Една нежна, вълнуваща история. Сърцето ми, тъкмо влизащо в пубертета, започна да бумти в гърдите ми и да праща талази кръв в тъмните ми недра, там, където се пробужда женският любовен порив...
От тази книга разбрах какво е красиво, добро и нормално в истинската страст между възрастните хора. Например:
- Човек, който е бил осъден за престъпления - грабежи, пиратлък - и чака да бъде обесен е добра партия за всяка жена;
- Да бъдеш отвлечена от пират или друг терорист е прекрасна възможност да се... поопознаете с въпросния пират.
- Всички красиви и истински жени са девствени и се пазят до сватбата си. Освен ако не ги отвлече пират. Тогава му се отдават, независимо дали имат годеник, дали са дали дума на въпросния годеник, че той ще им бъде първият.
- Когато си облян от бушуваща страст към някого, на който не му знаеш дори истинското име, можеш преспокойно да плюеш към всичките си обещания към друг мъж. Това не е изневяра и к§рвалък, а Истинска любов (с главно И).
- Истинският мъж няма нищо против да бъде нападнат, обиждан, унижаван и ранен (прострелян) от жената, която желае. Това си е част от любовната игра и процеса на ухажване. Когато лейди Чатам пожелава на пирата Диабло да си пререже гърлото, той се усмихва снизходително и си казва "Палавница". Не, не си го измислям.
- Членът на пирата е огромен, топъл, пулсиращ. Един господ знае как сме си представяли тоя член нашите 14-годишни въображения. Въпреки, че никога не е бил с тази девствена жена и не знае какво би ѝ харесало в леглото (защото жените, знаете, са различни), този въпросният член и придатъкът - пират към него знаят във всеки един момент как да я докоснат, за да я побъркат от възбуда. Неудобство, страх от първия път, болка - това са несъществуващи проблеми, изпарени във въздуха от магичния жезъл на пиратския гаргантюански член.
- Ясната, чиста комуникация между двама души във връзка е вредна и табу. Дори за брака си Девън разбира едва когато е почти буквално на олтара. Ако си говорите нормално, без драми, нон-стоп кавги и недоверие един към друг, не се обичате. Скука.
- Ако някой мъж те ухажва нормално и не те доминира нон-стоп, пренебрегвайки желанията ти - значи е гей и тее иска само за парите и титлата ти. Едно към едно от сюжета на книгата е това изречение.
Тази книга беше толкова дъвкана, четена, мечтана, изсънувана от моята пробуждаща се женска душа, че когато си харесах момче в гимназията (без майтап) показах чувствата си точно като девствената лейди Чатам - забих острия връх на пергела си в гърба на либето си в междучасие след час по математика. Тъй де, след като лейди Девън Чатам може да стреяла мъжете и така да ги сваля, аз защо да не ги набучвам на пергела си тияв мъже, като пищов си нямам? Горкият К. изобщо не разбра тая лудата какво иска от него. А аз продължавах да го буча с острия пергел в отчаяно искане да бъда желана с бушуваща страст, обичана, възбуждаща, любена като героиня от любовен роман. Накрая момчето ме хвана, изтръгна пергела от ръцете ми, понесе ме със силните си ръце, сгушена в гърдите му, и ме наведе над прозореца на четвъртия етаж на гимназията. "А си ме боднала още веднъж, а съм те хвърлил!".
Не го слушах. Кръвта ми кипеше. Разбирате ли, романът проработи! Бях в ръцете на М-Ъ-Ж. Е, малко пъпчив и кльощав, с рапърски сурнати дънки с дъно половин метър под задника му стил Мишо Шамара, но все пак МЪЖ! И аз бях там! В силните му прегръдки! Сърцето ми направо спря да бие и получих онези сладостни тръпки, които впоследствие щях да идентифицирам, четейки Космополитан.
Така и никога не събрах сили да призная на горкия К. защо го надупчих с пергела. И до ден-днешен, когато си харесам мъж, ми иде първо да го сритам/набуча с пергел/причиня болка по някакъв начин, за да ме грабне като истински алфа-мъжкар и да се правим на герои от роман. Как оцелях без счупена глава, че и се омъжих успешно (с разкошен, силно задоволителен сексуално брак) не мога да ви кажа. Съжалявам, К. Наистина.

Надя Йорданова

 

Алеята на книгата във Варна е недостъпна за малки издателства

https://www.gnezdoto.bg/promocionalni-knigi?fbclid=IwAR0MG_LYc6BubEnAuUyd-KGN_AIjhb_Qh0NzlZkRF8RM1LAz89FbqFrf1vc

Браво на "Изток-Запад"! За първи път на български език излезе ей това бижу: http://www.bookpoint.bg/книги/Червената-книга-Liber-Novus-113407.htm

Аз се снабдих с една бройка, щото не ми се чака да я заемам от близката библиотека. Препоръчвам на всекиго, притежаващ над 90 пункта айкю и по-задълбочен интерес в областта на психоанализата.

 

Стивън Строгац е професор по приложна математика в университета Корнел.  Строгац има широки изследователски интереси. В началото на кариерата си той е работил върху различни проблеми в математическата биология, включително геометрията на ДНК, динамиката на цикъла при съня-събуждане на човека, топологията на триизмерните химични вълни и други. През 90-те години работата му се фокусира върху нелинейната динамика и хаоса, прилагани във физиката, инженерството и биологията.

Автор е на няколко книги, като най-популярни са:

Тенденцията към синхронизиране може да е най-загадъчното и всеобхватно задвижване в цялата природа.

Блестящо и безкрайно привлекателно обяснение на смятането - как работи и защо прави живота ни неизмеримо по-добър.

Откакто се появи първото издание на тази книга, идеите и техниките на нелинейната динамика и хаос намериха приложение в нови вълнуващи области като системната биология, теорията на еволюционните игри и социофизиката.

 

За съжаление ги няма в България.

 

 

А може би - за радост. Българските издателства редовно опошляват оригиналните издания. Един банален пример - класическата биография на Хитлер от Кършоу. От "Изток-Запад", очевидно за да спестят кинти, издадоха съкратената еднотомна версия в цели два тома(!), вместо двутомната класика с целия научен апарат (бележки под линия и библиография). Представям си, ако бяха решили да я издадат, сигурно щяха да я разтеглят поне в 4 тома. Инак конкретно за астрофизиката - на български доста често започнаха да публикуват подобни научно-популярни изследвания като тези на Строгац - примерно книжките на Каку, Хокинг, Грийн и т.н.

Яша е, тигре! Съвсем скоро излизат мемоарите на Шпеер! Кофтито е, че преводът е по англоезичното, а не оригиналното немско издание, ама карай - то също е стабилно.

Здравейте, можете ли да ми препоръчате книги- исторически романи, действието на, които се развива в Африка, Австралия, Южна Америка? Нещо свързано с племена, колонизация и т. н. Предпочитам класически произведения, не от съвременни автори. Като например "Тарзан", "Моби Дик" "Робинзон Крузо", въобще обхващащи периода 17-19 век. Благодаря! ☺️

Излезе поредното чалга историческо изследване, този път от брит. журналист Оуен Матюс: "Безупречен шпионин". "Изток-Запад" отдавна се люшка между качествените издания(например напоследък мемоарите на Шпеер, "Битие и време" на Хайдегер и т.н.) и откровените фентъзита като горецитираното. Авторът е журналист, което вече трябва да алармира доста сериозно ерудирания читател, а не проф. историк. Но само поглеждайки самото заглавие, всичко се изяснява - Зорге никога не е бил(и не би могъл да бъде) безупречен шпионин. Ако си позволя да перифразирам един от най-големите съвременни руски познавачи на Втората св. война - Алексей Валериевич Исаев, лаиците често посочват/се позовават на прочутото предупреждение относно германската атака на 22 юни 1941 г. от Зорге към Сталин, но забравят(или по-скоро не знаят) за множеството други фалшиви донесения на Рамзай. По-простичко казано, Сталин не е имал причина да се довери на донесенията му. Отделно авторът на тая чалга(Матюс) се опира на меко казано откровените мистификации на Бунич за мнимата операция "Гръм". Така че спестете си парите и отминете този жълт парцал.

Редактирано 28 август 20206 г. от Христо Сираков (преглед на промените)

Вълнуващият трилър Ваканцията излиза на български

https://www.slava.bg/news/128244.html

Подари си нова книга със „Седмица на скандинавската литература”! Пазарувай с 20% онлайн отстъпка за всички книги на топ скандинавски автори тук bit.ly/Orange-Skandinavska-Literatura

*Предложението важи само за онлайн поръчки на наличните книги от посочената категория в периода 6.11.-13.11.2020 г.