Свежа глътчица въздух в янг адълт литературата...

 

 

 

 

 

Страст. Съдба. Преданост.

Бихте ли рискували всичко, за да промените съдбата си?

 

Последното, което Келси Хейс си е представяла, че ще прави това лято, е да се впусне да разваля тристагодишно индийско проклятие. Заедно със загадъчен бял тигър на име Рен. Из половината свят. Точно това се случва обаче. Изправена лице в лице с тъмни сили, мощна магия и мистични светове, където нищо не е каквото изглежда, Келси рискува всичко, за да изпълни древно пророчество, което ще развали проклятието завинаги.

 

  

Отзиви:

 

„Проклятието на тигъра” е вълнуващият първи том в епична смесица от фентъзи и романс, която ще ви остави без дъх и копнеещи за още.

 

   „Бях погълната от сладката романтика и вълнуващите приключения. Само в рамките на няколко страници се улових да ликувам, да пищя и да си гриза ноктите. Накратко - беше магическо!” – Бека Фицпатрик

 

“С екзотичните си пейзажи, древно индийско проклятие, преобразяващ се тигър и едно смело момиче, тази поредица омагьоса всички ни.” – Бенджамин Руби

 

“По завлядяващ начин Колийн преплита индийската култура, мистицизъм и приказни нюанси в наситена с екшън любовна история. А освен екшъна, тук има история, поезия, романтика, магия – всички елементи на първокласното четиво. Великолепна сага!” – RT Book Revew

 

“Спиращи дъха приключения, на които дори Стивън Спилбърг би завидял. Наситени с опасности, свръхестествени сили, непознати и неочаквани създания...и любов под палмата.” – Kirkus 

 

 

 

И началото: 

 

ПРОКЛЯТИЕТО

ПЛЕННИКЪТ СТОЕШЕ с вързани отпред ръце, уморен, пребит и мръсен, но с гордо изправен гръб, както подобава на наследник на индийска владетелска династия. Похитителят му, Локеш, го наблюдаваше надменно от украсен с пищна резба, позлатен трон. Високи бели колони се възправяха като стражи из стаята. Дори най-лек полъх от ветреца на джунглата не проникваше през прозрачните драперии. Единственото, което пленникът чуваше, бе равномерното звънтене на обсипаните със скъпоценни камъни пръстени на Локеш по облегалката на златния стол. Локеш гледаше надолу, с очи, толкова презрително и тържествуващо присвити, че бяха като цепки.
Пленникът бе принцът на индийско кралство, наречено Муджулааин. Технически, настоящата му титла бе Принц и Върховен закрилник на Империята Муджулааин, но той все още предпочиташе да мисли за себе си просто като за син на баща си.
Това, че Локеш, раджата на малко съседно кралство, наречено Бхреенам, бе успял да отвлече принца, не бе толкова шокиращо, колкото фактът кой седеше до Локеш: Йесубай, дъщеря на раджата и годеница на принца, и по-младият брат на принца, Кишан. Пленникът огледа изучаващо и тримата, но единствено Локеш отвърна на решителния му поглед. Под ризата си принцът усещаше хладния допир на каменния си амулет, а в тялото му бушуваше гняв.
Пленникът проговори пръв, като се помъчи в гласа му да не проличи колко предаден се чувства.
– Защо ти – моят бъдещ баща – се отнесе към мен така... негостоприемно?
Небрежно, почти с безразличие, Локеш залепи на лицето си нагла усмивка:
– Скъпи ми принце, ти имаш нещо, което желая.
– Нищо, което би могъл да искаш, не може да оправдае това. Та нима нашите кралства няма да бъдат съединени? Всичко, което имам, бе на твое разположение. Трябваше само да попиташ. Защо стори това?
Локеш разтри челюстта си, а очите му заблестяха.
– Плановете се променят. Изглежда, брат ти би искал да вземе дъщеря ми за своя невеста. Обеща ми известна отплата,
ако му помогна да постигне тази цел.
Принцът насочи вниманието си към Йесубай, която с пламнали бузи сведе глава в смирена поза. Уговорената му женитба
с Йесубай трябваше да сложи началото на ера на мир между двете владения. През последните четири месеца той бе отсъствал, надзиравайки военни операции в далечния край на империята, и бе оставил брат си да наглежда кралството.Предполагам, че Кишан е наглеждал не само кралството.
Пленникът закрачи безстрашно напред, погледна Локеш в лицето и извика:
– Ти заблуди всички ни. Ти си като свита на кълбо кобра, която се крие в кошницата си, в очакване на подходящия мо-
мент, за да нападне.
Той плъзна поглед по-нашироко, за да обхване с него брат си и годеницата си.
– Нима не виждате? Вашите постъпки освободиха змията и сме ухапани. Сега неговата отрова тече в кръвта ни, разрушавайки всичко.
Локеш се изсмя презрително и заговори:
– Ако се съгласиш да предадеш своята част от Амулета на Дамон, може и да ме убедиш да те оставя да живееш.
– Да живея? Мислех, че се опитваме да се разберем за годеницата ми.
– Боя се, че правата ти на годеник бяха узурпирани. Може би не съм бил ясен. Брат ти ще получи Йесубай.
Пленникът стисна челюст и каза простичко:
– Армиите на баща ми ще те унищожат, ако ме убиеш.
Локеш се засмя:
– Той със сигурност не би унищожил новото семейство на Кишан. Просто ще спечелим на наша страна скъпия ти баща и ще му кажем, че си станал жертва на нещастен случай.
Той поглади късата си, боядисана в краищата брада, после поясни:
– Естествено, разбираш, че дори да те оставя жив, ще управлявам и двете кралства. – Локеш се усмихна. – Опълчиш ли
ми се, ще сваля насила твоята част от амулета.
Кишан се наведе към Локеш и възрази:
– Мислех, че имаме споразумение. Доведох брат си при теб, само защото ти се закле, че няма да го убиеш! Само да вземеш амулета. Това е всичко.
Локеш изстреля ръка напред бързо като змия и сграбчи китката на Кишан:
– Досега трябваше да си научил, че вземам, каквото поискам. Ако предпочиташ гледката от мястото, където стои брат ти, ще съм щастлив да удовлетворя желанието ти.
Кишан се раздвижи в стола си, но не проговори.
Локеш продължи:
– Не? Много добре, вече поправих предишната ни уговорка. Брат ти ще бъде убит, ако не се съгласи с моите желания, а ти никога няма да се ожениш за дъщеря ми, освен ако също не ми предадеш своята част от амулета. Тази тайно сключена уговорка между нас може лесно да бъде анулирана и аз мога да уредя Йесубай да се омъжи за друг мъж – мъж по мой избор. Може би някой стар султан ще поохлади кръвта й. Ако искаш да останеш близо до Йесубай, ще се научиш да бъдеш покорен.
Локеш стисна китката на Кишан, докато тя изпука силно. Кишан не реагира.
Като сгъна и разгъна пръсти и бавно завъртя китката си, той се облегна назад в стола, вдигна ръка да докосне гравираното парче от амулета, скрито под ризата му, и погледна брат си в очите. Неизречено послание премина между тях.

БРАТЯТА ЩЯХА ДА СЕ ОПРАВЯТ един с друг по-късно, но действията на Локеш означаваха война, а делата и нуждите на кралството бяха най-важни и за двамата.
Вълна от гняв заля Локеш, запулсира в слепоочието му и се настани зад черните му, змийски очи. Същите тези очи огледаха подробно лицето на пленника, проучваха го, опитваха се да открият слабост. Разгневен дотолкова, че бе готов да действа, Локеш скочи на крака:
– Така да бъде!
Измъкна от робата си лъскав нож с украсена със скъпоценни камъни ръкохватка и грубо дръпна нагоре ръкава на вече
мръсната, някога бяла бродирана горна дреха на пленника. Въжетата се усукаха около китките му и той изпъшка от болка, когато Локеш прокара ножа през ръката му. Разрезът беше достатъчно дълбок, че от него да бликне капка кръв, да потече по ръба и да капне на мозаечния под.
Локеш откъсна дървения талисман, който висеше на врата му, и го постави под ръката на пленника. От ножа по талисмана закапа кръв и гравираният символ засия в огненочервено, преди да запулсира с неестествена бяла светлина.
Светлината се стрелна към принца и сякаш търсещи опипом пръсти пронизаха гърдите му и с нокти си проправиха път
из тялото му. Макар и силен, пленникът не бе подготвен за болката. Извика, когато тялото му внезапно пламна от остра горещина, и падна на пода.
Посегна с ръце да се закрепи, но успя само да подраска немощно по студената, бяла мозайка на пода. Принцът гледаше
безпомощно как Йесубай и брат му нападнаха Локеш, който свирепо отблъсна назад и двамата. Йесубай падна на земята и удари силно главата си в подиума. Принцът долавяше, че брат му е наблизо, сломен от скръб, докато животът изтичаше от отпуснатото тяло на Йесубай. После не усещаше нищо освен болката...

Остава по-малко от месец до появата на нещо, което досега не е писано в България. Става дума за официалната интернет премиера на МОНЕТАРИУМ.

Кой или какво е Монетариум?

Монетариум е банка, но да се каже само това за него, е все едно да се каже, че Енциклопедия Британика е просто справочник.

Повече за обстановката, в която ще се развива действието, може да видите тук - https://www.facebook.com/antonorush?sk=info&ref=page_internal

Харесвайте и споделяйте страницата, защото 17-и януари идва със страшна сила.

 

,,Заради мене избухна банковата криза. Те си нямаха автор на комедии" 

 

Прикачено - корицата.

Редактирано 29 декември 201411 г. от Deltichko (преглед на промените)

 

„Великият ум“ е сборник разкази на Добри Божилов. Те са от различна тематика, като най-много са научно-фантастичните. В различни периоди, разказите са публикувани във вестници или в Интернет. За пръв път се събират в едно издание. Реакциите на ограничената аудитория, до която са стигнали в момента, са по-скоро позитивни. Това дава основание на автора да вярва, че читателите ще бъдат доволни от изданието. В този сборник можете да видите възвишени философски разсъждения за Бог, Вселената, Човека, а също и доста прозаични тези, свързани с човешката алчност и с глупостта на държавната политика. Има сериозни тези, има и шеги. Има дълги разкази, има и миниатюри с размера на вицове. Самото заглавие на сборника – „Великият ум“ е една шега. Великият ум е индианско име, псевдоним, ползван къде на шега, къде сериозно от Добри Божилов във Фейсбук. Там е създаден като провокация, която продължава и с публикуването на сборника. Приятно четене…“

 

В е-Книги:

http://e-knigi.net/%D0%92%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D0%BA%D0%B8%D1%8F%D1%82-%D1%83%D0%BC

 

В Lulu.com:

http://www.lulu.com/shop/dobri-bozhilov/velikiat-um/ebook/product-21990420.html 

 

 

Приятели, голямото чакане свърши! Безплатният комедиен роман МОНЕТАРИУМ е вече тук! Остава само да го свалите и прочетете! Благодаря Ви!

 

 

http://antonorush.com/%D0%BC%D0%BE%D0%BD%D0%B5%D1%82%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%83%D0%BC/%D0%BC%D0%BE%D0%BD%D0%B5%D1%82%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%83%D0%BC-i/

 

Фейсбук страница - https://www.facebook.com/antonorush?fref=ts

Преди около два месеца излезе ей това на български: http://www.book.store.bg/p137972/v-tyrsene-na-konstantinopol-sergej-ivanov.html. Самият аз очаквах с голямо въодушевление излизането на книгата. Все пак проф. Иванов е водещият съвременен руски византолог. Но реших все пак да прегледам и руското издание на книгата, преди да си я закупя. И така започна голямото ми разочарование. Дали от небрежност (най-вероятно това е основната причина), от незнание  или поради някаква друга причина книгата съдържа няколко груби грешки и пропуска споемаването на редица важни факти. Например проф. Иванов не споменава нищо за открития в началото на 90-те надпис за строителството на Теодосиевите стени, който праща началната дата на изграждането им при имп. Аркадий. Сергей Аркадиевич пропуска и доста факти при изясняването на строителството на отделните обекти и сякаш гледа да мине "отгоре-отгоре". А за 4-те древноегип. надписа в/у Теодосиевия обелиск, стоял някога на Хиподрума, съм просто безмълвен... Благодарение на проф. Иванов научих за съществуването на неизвестен на мен досега фараон - Тутанхамун Трети! Явно го е сбъркал с Тутмос Трети, но това е доста груба грешка, както и да го погледнеш. Притежавам изданието на Хабачи за древноегип. обелиски и след като направих сверка се оказа, че нито един от надписите не е преведен правилно. Очевидно е ползвал нечия монография за превода (тъй като е все пак византолог, а не египтолог), но коя ще да е тя, си остава загадка за мен. Естествено, тези неща няма да бъдат забелязани от масовия читател, но дразнят доста този, който е изкушен от материята. Та, накратко казано, доста се разочаровах и се отказах да си я купя.

Редактирано 25 януари 201511 г. от Тодор Танев (преглед на промените)

Ох, дано по-скоро да излезе ей това: http://iztok-zapad.eu/books/book/1514

Това, на практика, е разширената докторска дисертация на автора и е единственото на мен известно обемно изследване по темата от български автор. Изобщо - само за интелигенти и ценители.

Редактирано 8 април 201511 г. от Моро (преглед на промените)

Ох, дано по-скоро да излезе ей това: http://iztok-zapad.eu/books/book/1514

Това, на практика, е разширената докторска дисертация на автора и е единственото на мен известно обемно изследване по темата от български автор. Изобщо - само за интелигенти и ценители.

Слава богу, монографийката най-накрая излезе. Юруш, народе, към книжарниците!

Бях се засилил първоначално да си купя наскоро излязлата докторската дисертация на Донка Радева, но след като прочетох рецензиите, становищата на рецензентите (https://www.uni-sofia.bg/index.php/bul/universitet_t/proceduri_za_nauchni_stepeni_i_akademichni_dl_zhnosti/proceduri_po_pridobivane_na_nauchni_stepeni/pridobivane_na_obrazovatelna_i_nauchna_stepen_doktor/arhiv/donka_jozova_radeva_istoricheski_fakultet) и автореферата, се отказах. Г-жа Радева, от това, което прочетох, е лансирала и на бълг. истор. сцена тезата на проф. Нина Гарсоян (от 1967 г.) за павликянството, че има адопционистичен, а не дуалистичен характер. Теза, която отдавна е оборена на Запад. Ама явно тук, в БГ, сме доста назад в изучаването на павликянството (то това - на Донка Радева - е и първата обемна монография по темата). Така че ентусиазмът ми премина бързо в голямо разочарование. Иначе поздравления за "Парадигма" - за пореден път се доказват като сериозно издателство, но просто с тая дисертация не уцелиха в случая. Който иска да си купи монографията, ето едно място: http://www.paradigma.bg/book/997-pavlikyani-i-pavlikyanstvo-v-bulgars.

П.П. Иначе от становищата, това на проф. Тютюнджиев най ме "изкърти" - критикува, че не е ползвала чудесната дисертация на доц. С. Богданов за ересите в Зап. Европа, а после добавя и уникалната фентъзи дисертация на доц. Е. Лазарова за богомилството, която няма нищо общо с истор. факти. Единственото му извинение е, че все пак е спец по друг период. Въпреки че във втората част на дисертацията се разглежда и съдбата на павликянството през осм. период. Явно именно затова е и в рец. комисия. И те така...

Редактирано 8 юни 201511 г. от Димо Падалски (преглед на промените)

 Цитатът, които ми е интересен от горното мнение е: "за павликянството, че има адопционистичен, а не дуалистичен характер. Теза, която отдавна е оборена на Запад. Ама явно тук, в БГ, сме доста назад в изучаването на павликянството..."

Е, наистина в наше време се приема, че "светлината идва от  Запад" , но  кои са тези авторитетни изследователи на българското павликянство? Ще се радвам, да прочета нещо от и за тези западни автори - ако може да и ги посочите?

А книгата "Павликяни и павликянство" си я взех - посочената в нея литература е внушителна - включва и западни автори до 2014 г. (особено интересна е Сета Дедоян ). Аргументите  изглеждат сериозни.  

Дали сме "доста назад в изучаването на павликянството"? Западните автори се интересуват само от арменските павликяни и го правят повърхностно до ХІ в., докато в книгата периодът  стига до ХVІІ в  и значително надхвърля известното на Запад. Дали не сме го "изпреварили"?  

 Цитатът, които ми е интересен от горното мнение е: "за павликянството, че има адопционистичен, а не дуалистичен характер. Теза, която отдавна е оборена на Запад. Ама явно тук, в БГ, сме доста назад в изучаването на павликянството..."

Е, наистина в наше време се приема, че "светлината идва от  Запад" , но  кои са тези авторитетни изследователи на българското павликянство? Ще се радвам, да прочета нещо от и за тези западни автори - ако може да и ги посочите?

А книгата "Павликяни и павликянство" си я взех - посочената в нея литература е внушителна - включва и западни автори до 2014 г. (особено интересна е Сета Дедоян ). Аргументите  изглеждат сериозни.  

Дали сме "доста назад в изучаването на павликянството"? Западните автори се интересуват само от арменските павликяни и го правят повърхностно до ХІ в., докато в книгата периодът  стига до ХVІІ в  и значително надхвърля известното на Запад. Дали не сме го "изпреварили"?  

Доста сте на "Вие" с материала.

Поздрави!

Темата за павликяните "ми е на сърце" отдавна. Там въпросите са много повече от отговорите, но е добре да се задават, а не да се премълчават. А въпросът за "дуализма" е най-незначителният сред многото други, оставени без разглеждане. В монографията има какво да се научи...

А книгата, която сега чета с наслаждение, е  "История на италианците"на Джулиано Прокачи  - брилянтен, есеистичен стил. Фактите и анализът са вплетени в интелигентни сентенции. Струва си. Отпечатана е отдавна като №7 на поредицата "Време" на изд. Кама, но тя е от "вечните" истории на добрите историци!

Темата за павликяните "ми е на сърце" отдавна. Там въпросите са много повече от отговорите, но е добре да се задават, а не да се премълчават. А въпросът за "дуализма" е най-незначителният сред многото други, оставени без разглеждане. В монографията има какво да се научи...

А книгата, която сега чета с наслаждение, е  "История на италианците"на Джулиано Прокачи  - брилянтен, есеистичен стил. Фактите и анализът са вплетени в интелигентни сентенции. Струва си. Отпечатана е отдавна като №7 на поредицата "Време" на изд. Кама, но тя е от "вечните" истории на добрите историци!

Книжката на Прокачи е добра за пропедевтично запознаване с итал. история. Относно павликяните - както споменах вече, нивото Ви е на типичния лаик в дадена област (познавате материята отгоре-отгоре).

Поздрави!

Редактирано 6 юли 201511 г. от Димо Падалски (преглед на промените)

 Karl Jaspers. Notizen zu Martin Heidegger

 

В този текст Ясперс доказа, че още преди "Битие и време" не е разбрал нищо от мисълта и критиките на Хайдегер в 'Anmerkungen zu Karl Jaspers Psychologie der Weltanschaungen". За съжаление проектът за екзистенциална философия на Ясперс се взривява още в своите най-ранни начала. Въпреки всичко мисълта на Хайдегер запазва някои от първоначалните интенции на Ясперс за 'гранична ситуация', разширявайки и променяйки ги в "Битие и време". 
Ясперсовата мисъл обаче съдържа патос, който понякога не съобщава нищо ново и именно в тази книга това е повече от видно! 
Хайдегер, за разлика от много други мислители преди него, НЕ предлага философска система, не предлага уютно гнездо, в което философствуващите да се свиват. 
Най-голямата глупост на Ясперс е, че не разбира именно това. Ще си позволя да цитирам само Нотицен 210: "Ich habe auf Heideggers Schriften innerlich nicht reagiert. Schon seine Kritik meiner "Psychologie der Weltanschauungen" habe ich niemals zu Ende gelesen Sie interessierte mich nicht. Sie war langweilig für mich". Ето ви го Ясперс в цялата му НИЩЕТА в опита си да бъде нещо повече от медик, в жалкия си опит да се реализира като философ. Логично е защо след като му позволяват да запише и защити дисертация, въпреки че не е следвал преди това във философски факултет, в университетите тази практика се преустановява. Дай на млекаря да ти направи стъкло и виж какво ще се получи.

Martin Heidegger - Parmenides

 

"Парменид" от Хайдегер е Текстът, философският Текст на XXI век!
Започвайки от запазения фрагмент на Парменид относно битието и това по кой от двата пътя на богинята Дике трябва да поеме мислителят, Хайдегер ни отправя на дълго пътешествие в света на ἀλήθεια, която след това римската култура ще преведе като veritas, а нейната противоположност - като falsum. С този римски превод, на който му липсва изначалния опит с битието, се случва и развитието на европейската метафизика. За съжаление нито Ницше, нито Хусерл успяват да се справят (да я изкоренят!) както това прави Хайдегер в този свой текст. Нито една дума срещу учителя Хусерл, но множество нападки срещу Ницше и Шпенглер, например. 

Ето и конкретен цитат относно свръхчовека: "sondern Über-mensch ist ein wesentlich metaphysischgeschichtliher Begriff und bedeutet den in den Wesensbereich des Willens zur Macht als der Wirklichkeit alles Wirklichen übergegangenen bisheringen Menschen, der immer schon als animal rationale bestimmet worden ist" (S. 101).
Защо сме забравили изначалната връзка с езика и сега ни е необходим такъв хибрид като "философия на езика"? Защо римската култура изгражда биологична представа за човека като animal rationale (нелепа теза, оставаща в сила дори за Übermensch на Ницше)? Успял ли е Ницше да разбере гръцката култура в нейната автентика или я мисли по римски?
Текст, който дава редица отговори, но и поставя много въпроси. Не с чук в ръка, а с античната философия в нейната автентичност трябва да се философства днес. Продължавам да твърдя, че философстващ човек БЕЗ познания по гръцки и латински, винаги ще се движи в руслото на едно мислене, което Хайдегер успява да преболедува! В "Парменид" Хайдегер не само продължава започнатата деструкция на историята на метафизиката, която развива още през 1927 г., но и успява да предложи решение на проблема за истината чрез интерпретацията на ἀλήθεια която предлага. 

 

https://www.kaldata.com/forums/gallery/image/14615-9783465025450/

Редактирано 6 август 201511 г. от sisone22 (преглед на промените)

 

заглавие: Мостът на смъртта

автор: Владимир Борисов

жанр: исторически роман

 

ISBN: 978-619-154-158-4

издателство: Буквите

дата на издаване: 14.08.2015

подвързия: e-book

формат: ePub

 

книжарници:

http://www.helikon.bg/ebooks/618/-Мостът-на-смъртта_10000002641751.html

http://www.books.bg/bg/тип-продукт/продукт-Е-книги-19/раздел-Романи_и_повести__Български_Българска_проза_Съвременна_българска_литература_Българска_художествена_литература_Художествена_литература_Е-книги-618,542,614,611,501,424/автор-Владимир_Борисов-116681/заглавие-Мостът_на_смъртта-61738083/меню-500065.html

http://knigite.bg/ebooks/ebook.php?pid=259

http://e-knigi.eu/ebook.php?pid=259

 

      Динамичен исторически роман, в който действието се развива в северната част на средновековна Англия и по-конкретно в графство Нортумбрия през есента на 1066-та година. Благородна девойка пътува към дома си в Йорк в компанията на брат си и двама слуги. По време на пътуването са изложени на опасност, но благодарение на местни ловци, успяват да стигнат до дома си невредими.

      С пристигането си в града, героите попадат в низ от неочаквани събития, които днес историята познава като едни от причините за норманското нашествие на острова. Норвежкият крал, подкрепян от прокуден английски граф, също като норманите има претенции към трона на страната. Озовали се между чука и наковалнята, героите трябва да вземат в свои ръце не само собствената си съдба, но и тази на цяла Англия.

ОЛГА ТОКАРЧУК. БЕГУНИ, изд. Весела Люцканова, София 2009

Силвия Борисова превод

 

https://www.kaldata.com/forums/gallery/image/14622-imp-beguni-20890-1/

 

Писането от което имам нужда - на пръв поглед хаотично, разказва множество истории, в които можеш да се изгубиш, истории, в които привидно няма единна фабула, няма стиковка, но писане, което преживяваш. Може би преди време не бях дозрял за тази книга, затова и я оставих. 
Искало ли ви се е да пътувате, да не седите на едно място, да не сте потънали в делника - с една дума да бъдете БЕГУН? Копнея да бягам без посока, да изследвам света в неизследваните му кътчета; да се губя из летищата, да се сблъсквам с множество хора, които никога повече няма да видя. В известен смисъл да живея като номад, защото животът е движение, той не харесва уседналостта. Спреш ли, значи вече си мъртъв - това е посланието на "Бегуни". 
Затова на читателя не е предоставена единна история, той пробягва през множество животи, съдби, разкази за други разкази - пробягва и може да се удави във всеки един момент. 
Не мога да го оприлича с етикета "женско" или "постмодерно" - това е писане, което импонира на моята същност; то описва моя живот във възможност, такъв, какъвто би могъл да бъде ако нещо в мен се скъса и реша да бягам, да се губя, да тичам, да бъда бегун. Но за сега съм в неизгодна позиция да знам какво искам, да си го фантазирам, но да стоя на едно място. Така наблюдавам собствената си смърт - уютно я наблюдавам как пристига и ме придърпва всеки ден по малко чрез навиците и ежедневието. 
Искам да бъда бегун. Не бягам от себе си. Просто съм вътрешно неспокоен. Рядко говоря за книга през себе си. "Бегуни" обаче е Библията на един живот, който ми убягва.
Освен действителност има и възможност, която се осъществява според формата (дървото не може да излезе от формата си и да израсне в животно или в храст); човекът притежава още една възможност - да пробва да бъде всичко, което има смелостта да поиска. 
След "Музеят на безусловната капитулация" това е най-добрият роман за тази година (по-назад вече остава "Подчинение" на Уелбек). Не се захващайте с "Бегуни" ако дълбоко в себе си не сте номад, ако поне веднъж не сте искали да скъсате с ежедневието и да бягате, да препускате както препуска животът. 
Не може да я преразказваш, не може да я опишеш по някакъв друг начин, но трябва да препускаш с нея, с историите й, за да осъзнаеш, че посланието, което животът винаги ти е давал, е изразено с думите на авторката: "Мърдай, върви, не спирай. Благословени вървящите"!
Амин

Преди малко тъкмо завърших "Хоплити и пелтасти - проекции в историята" на д-р Ж. Жеков. Монографията е първото известно  на мен по-подробно изследване на български език по темата. Набързо ще споделя впчеталенията си от книгата в няколко леки наброски. Първо плюсовете на това изследване:

1.Добре структурирано, с ясна аргументация, и цитиране на необходимите съвременни изследвания (Нефедкин, Лейзънби, Снодграс...);

2.Придържане към гореспоменатите изследвания и избягване на излишни спекулативни твърдения, където това е възможно;

3.Ясно структурирана критика към някои спорни моменти при античните автори (Тукидид, Херодот, Ксенофонт...).

Минусите:

1.Липса на доста места в изследването на необходимите пунктуационни знаци (най-често - запетайки);

2.Изключително невежо предаване на имената на някои от водещите специалисти в областта: "Джон Лазенби", вместо правилното "Джон Лейзънби", "Робърт Лугинбил", вместо "Робърт Лагинбил" и т.н.;

3.Наличие на някои доста досадни фактологически грешки. Например на стр. 22 четем: "... оказва том първи от седемтомното изследване на Ханс Делбрюк "История на военното изкуство в рамките на полит. история". Всеки, поне малко изкушен от военното дело, знае името на великия Ханс Делбрюк. Както и това, че въпросното негово изследване е 4-томно, а не 7-томно;

4. На някои места има доста дискусионни твърдения, като това (на стр. 129, за Битката при Маратон - 490г. пр.Хр.), че "... дават основание да се приеме, че те (персите) разполагат в началото на похода с най-много 18000 пехотинци...". Всъщност съвременните изследвания сочат, че персийските пехотинци са наброявали поне 25 хиляди;

5.Отдаване на прекалено предпочитание на доста дискусионната и до ден-днешен "Ификратова реформа", за сметка на Епаминондовото дело. Тук няма да се впускам в подробности, тъй като темата е доста обширна (д-р Жеков я разглежда в самото изследване), само ще изразя някои несъгласия с част от неговите аргументи. Например този (на стр. 366), че Ксенофонт изпитвал лична омраза към Ификрат и затова не споменал за неговата реформа. Това, разбира се, не е вярно и всеки, който е чел внимателно Ксенофонт, може да го потвърди.

Монографията като цяло е чудесна (особено с оглед на острата липса на подобни изследвания в родната истор. наука) и горещо я препоръчвам на всички, които желаят да придобият базисни познания относно античното военно дело.

Редактирано 26 ноември 201510 г. от Бате Милко (преглед на промените)

Искам да изкажа разочарованието си от изд. "Прозорец" и тяхната неинформираност. В момента привършвам втория том от мемоарите на Хрушчов "Хора, години, власт". Българският превод на спомените е правен по руското издание от 1999 г. на издателство "Московские новости". Дотук добре. Обаче след като направих сверка с  американското издание на мемоарите, публикувано от издателството на Пенсилванския университет, се оказа, че руското издание (респективно и българският превод)  е доста съкратено и липсват цели части! Като обем - около 400-450 страници (а може би и повече), след груба сметка. Звъннах на "Прозорец", за да ги попитам дали са наясно с този факт, а те ми отговориха, че научават това от мен. Как пък нито един читател (особено проф. историци!) не са забелязали (или пък ги е мързяло да се оплачат?) тази крещяща аномалия? Жалко, жалко... Човек аха да се зарадва, че чете нещо качествено и хоп! - я кофти превод (на това вече сме свикнали), я книгата не е цялата (както в конкретния случай)...

Редактирано 30 март 201610 г. от Аз съм Веска (преглед на промените)

заглавие: Мостът на смъртта
автор: Владимир Борисов
жанр: исторически роман
ISBN: 978-619-90145-5-4
Facebook: https://www.facebook.com/thebridgeofdeath

Динамичен исторически роман, в който действието се развива в северната част на средновековна Англия и по-конкретно в графство Нортумбрия през есента на 1066-та година. Благородна девойка пътува към дома си в Йорк в компанията на брат си и двама слуги. По време на пътуването са изложени на опасност, но благодарение на местни ловци, успяват да стигнат до дома си невредими. С пристигането си в града, героите попадат в низ от неочаквани събития, които днес историята познава като едни от причините за норманското нашествие на острова. Норвежкият крал, подкрепян от прокуден английски граф, също като норманите има претенции към трона на страната. Озовали се между чука и наковалнята, героите трябва да вземат в свои ръце не само собствената си съдба, но и тази на цяла Англия.

Редактирано 4 април 201610 г. от dark templar
грешка в кода (преглед на промените)

Днес, следобяд, минах през "Хеликон"-чето, за да прегледам новата монография на д-р Галина Евстатиева "Ислямът и забулването на жените в арабския свят":http://iztok-zapad.eu/books/book/1722/%D0%B8%D1%81%D0%BB%D1%8F%D0%BC%D1%8A%D1%82-%D0%B8-%D0%B7%D0%B0%D0%B1%D1%83%D0%BB%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B5%D1%82%D0%BE-%D0%BD%D0%B0-%D0%B6%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%B2-%D0%B0%D1%80%D0%B0%D0%B1%D1%81%D0%BA%D0%B8%D1%8F-%D1%81%D0%B2%D1%8F%D1%82-%D0%B3%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D0%BD%D0%B0-%D0%B5%D0%B2%D1%81%D1%82%D0%B0%D1%82%D0%B8%D0%B5%D0%B2%D0%B0 . Акцентувах най-вече на това доколко авторката е запозната с последните изследвания относно хиджаба. Е, по цитираната от нея литература в бележките под линия и накрая, в библиографията, си пролича, че е на "ти" с материята като цяло. Живот и здраве, ще се купува по-нататък, че сега имам доста книги в списъка ми. Препоръчвам.

Ето го и новия "Официален правописен речник на бълг. език. Глаголи": http://bnt.bg/part-of-show/ezik-moj-ofitsialen-pravopisen-rechnik-na-ba-lgarskiya-ezik-glagoli

Редактирано 10 юни 201610 г. от Разгонен пръч (преглед на промените)

Георги Бърдаров и "Аз още броя дните" : ) http://kazanlak.live/the-self/az-oshte-broya-dnite-na-georgi-byrdarov.341

Вече можете да свалите електронното издание на романа "Мостът на смъртта" в PDФ формат напълно безплатно от неговата FB страница:
https://www.facebook.com/thebridgeofdeath/
Пожелаваме Ви приятно четене!

Повестта на Ивелина Никова "Алтъна" вече на книжния пазар

https://www.facebook.com/profile.php?id=100003193441877

Задължително четиво за всеки Българин.

http://www.omda.bg/public/biblioteka/andri_podsi/Vojnata sa zavrachta.pdf

http://www.makedonskatribuna.com/Voinata se vrushta_files/the_war.htm

http://promacedonia.org/hp/index.html

Съкратено издание.
Хората са казали - учете си историята, за да си видите бъдещето. Тука на Балканите това важи с най-голяма сила. За сега конфликтите са стихнали, но до кога?

Мда, една от малкото книги които трябва да влязат в задължителното обучение, ОСНОВНО образование. Време да почнем да произвеждаме граждани, а не селяндури андрешковци, прекланящи се пред бесепарски ботуш.

Ама верно, защо тази книга няма малко по-голяма гласност и аз сега за първи път разбирам, че съществува. Влиза в списъкът с книги.

Защо пък наивна и "романтизирана"? Защото се надява политиците във Франция и западна Европа да видят, разберат и признаят истнината ли? Или описаните издевателства в Македония и мръсните номера към държавата България да са измишльотина. Радвам, се че книгата излезе отново на българския пазар. Преди няколко седмици препоръчах английския й превод на един немски колега. Заедно с доклада на Карнегиевата комисия.

Дори не знаех че такава книга съществува.  Смел разказ за истината. Чудно е защо тази книга не получава държавна подкрепа в България.

Потресаващ документален разказ на очевидец за събитията в Югославия през 30-те години на 20-ти век. Не е за хора със слаби нерви. Особено главата за Вардарска Македония.Б-р-р-р. Ужас!