Сбогом Боли,че си тръгваш от мен Боли,че повече няма да те гушкам Боли,че повече няма да си играем... ...Нали ти казах-там те чака Господ,на една полянка слънчева с безброй цветя и птици Ти само ме чакай-пак ще сме заедно,пак ще те гушкам... Защото се обичаме Р.S.Те,домашните ни любимци,наистина ще ни посрещнат у Дома Не плачете,знам колко боли

Много тъжно...

Хайдучке, защо така ми накъса сърцето... а бях толкова весел днес...

Не мога и не искам да си представя, че един ден ще се прибера и мойта мацанка няма да ме посрещне на вратата

Не мога и не искам да си представя, че един ден ще се прибера и мойта мацанка няма да ме посрещне на вратата

И аз. Направо като си го помисля, ми се къса сърцето... :speak: :sobbing: :sobbing: :sobbing:

Наистина е адски кофти да се разделиш с домашния си любимец. Ние си имахме две кученца (по различно време), ама много сладки, много си ги обичках. Но и двете загинаха, премазани от спазващите скоростта за движение в населено място съграждани. Оттогава си нямам домашен любимец. Може би някой ден ще имам пак, но засега не

Аз със сигурност знам колко боли да загубиш домашния си любимец.Имах около 10 животинки (не на веднъж разбира се)и всичките ги няма.Като бях малка имах 2 големи кучета,който гледахме при баба и вуйчо.В Приморско бати Гошо имаше коте,което много обичкам и на половина беше мое,но изчезна.Няколко дни по-късно го видях при едно момче което го измъчваше .Също съм имала много малки котенца,който бяха брутално обити от едни по-големи от мен момчета.А последната ми загуба е Тигарчо

Изчезна преди 6 месеца и много ми липсва.Последно го видях преди 4 месеца.Всички ми казват,че е умрал,но аз не искам да им повярвам.Както се казва "Надеждата умира последна."А моята надежда е да се върне.

....а тъкмо си мислех, че ще свикна да я няма.. И как да не плача като си я обичах сташно много (най-хубавата ротвайлерка..)

Редактирано 8 октомври 200718 г. от TaRantuJ|kA (преглед на промените)

С тази болка не се свиква

Това е болка,която винаги ще я има,там от ляво

Това е болка,с която ще си отидем-отново при тях

Близо 15 години живяхме с Джеки-първата ми писанка,и още ме боли

Боли ме и за Хайдучето ми,което отиде при нея

Но аз просто не мога без коте-предпочитам го пред "хората"

Сега имам Хари Мата Хари,която обожавам

Но спомня ли си за тях и се разплаквам веднага

Джеки и Хайдук Пикасо знам че ме чакат и знам че са добре

Заедно с вашите палавници-повярвайте ми

А моето коте даже не знам дали е живо или не.Не се е прибирало от седмица и нещо...Дано не е страдало много ...Може и да се върне...

Не мога и не искам да си представя, че един ден ще се прибера и мойта мацанка няма да ме посрещне на вратата

Повярвай ми, това е най-ужасния период от живота ми досега. Отварям вратата с надеждата, че кучка все пак ще е там и ще ме посрещне, но нея я няма...

И се сещам, че сега лежи там в гората, в студа, уж наблизо, ала нея вече я няма и е толкова далеч... и боли, адски много ме боли...

Повярвай ми, това е най-ужасния период от живота ми досега. Отварям вратата с надеждата, че кучка все пак ще е там и ще ме посрещне, но нея я няма...

И се сещам, че сега лежи там в гората, в студа, уж наблизо, ала нея вече я няма и е толкова далеч... и боли, адски много ме боли...

Нора е добре,не е там в студа,не е в земята-повярвай ми

Далеч е-у Дома,и ще те посрещне,когато се прибереш и ти

На мен ми остана Хари Мата Хари,но ме боли за Хайдук Пикасо

Няколко дена след като го погребах го сънувах-дойде в съня ми и беше същият-какъвто го помнех-нямаше рани от падането

Искаше да ми каже че е добре,и аз знаех че е така-но ми липсва...

Да, тъжно е, но загубата на близък човек е несравнимо по-страшна.

"Когато човек погребва кучето си, е все едно погребва приятел. Когато момче погребва кучето с което е израстнал, все едно погребва детето си" Цитат от филма Brooklyn Rules

"Когато човек погребва кучето си, е все едно погребва приятел. Когато момче погребва кучето с което е израстнал, все едно погребва детето си"

Цитат от филма Brooklyn Rules

Филмите са направени от хора, не трябва безрезервно да се доверяваш на внушенията, които ти пробутват.

Не дай боже, ако погребеш приятел/ка, ще почувстваш разликата.

Жалко, че все някога ще се случи и ще разбереш за какво говоря.

Мога да кажа на всички, които са загубили домашен любимец, че съжалявам за загубата им. Аз също се разделих на 08.11.2007 с моето любимо куче Топси беше много тежко, след 14 години игра, веселба и грижи (тъй като имаше припадъци, нещо като епилепсия, а и два пъти го бута кола, да не говорим, че не можеше или не искаше да се бие и два - три пъти ни шиха) си отиде от рак на панкреаса и черния дроб. Не разбирам защо невинно същество като него ( а и като всяко живо същество което не може да говори и да те обиди или наскърби като човека) беше заслужило да се разболее от такава гадна болест. За съжаление ние разбрахме много късно - две седмици преди да си отиде. Незнам дали да се радвам или не, но не ми се наложи да го евтаназирам - отиде си в ръцете ми в 04:30 сутринта. Още ми липсва, още го чакам като се прибера да ми донесе някой чехъл, играчка или обувка; да се гушне в краката ми вечер, за да ми покаже че му е студено или просто че иска още малко нежност. Страхотно същество е ... беше. Сега ми се иска да изчакам поне 40 дена и да си взема друго. Със сигурност няма да е същото, няма да прави онези смешни извъртания на главата, когато е учуден какво става, но поне празнината се надявам да е по-малка. NavNav като чета какво си написал, мога да ти кажа съжалявам, че си загубил скъп човек ... мисля, че всички тук ще те разберат, не е нужно да се нахвърляш ... всеки губи любим човек (родител, роднина, съпруг/а/, не дай-боже дете). Това, което мога да кажа за сега ... иска ми се да не се беше случило така, но ... ;( смъртта и данъците са неизбежни ...

Благодаря HaidukPicaso, трудно но минава... животът продължава

Благодаря HaidukPicaso, трудно но минава... животът продължава

Няма да мине-никога

Поне при мен

Все едно изгледах едно дете и го погребах,след 15 години

Джеки...

"Има незаменими хора-всеки човек" - това го е казал Ленин

И при домашните ни любимци е така

Топси вече не го боли нищо,знам че е добре

Сигурно гони моя Хайдук Пикасо някъде-по полянките на Рая

Права си! Липсва ми ... много!

Сигурно е много гадно да ти умре любимеца.

Лично аз имам котка и се представям какво ще ми е ако и се случи нещо

От всяка загуба боли...

И аз имах седем години сиямски котарак и немска овчарка. Двамата си спяха заедно и много си играеха. Но един ден котарака получи отравяне на кръвтта и умря в ръцете ми. Сложих го в една кутия от обувки и го погребах. От тогава нямам никакъв домашен любимец! След смъртта на котката, кучето искаше да си играе със уличните котки,но те не го разбираха.

Редактирано 16 декември 200718 г. от Roki77 (преглед на промените)

Ужас

и аз съм бл ткв4

Не мога да си представя папглчето като се върна да не ми каже и 1 звук...все изтънъниква нещо...

Редактирано 23 декември 200718 г. от V2007 (преглед на промените)

Преди по-малко от две седмици умря любимия ми котак Стефко, а беше на почти 3 години. Причината за неговата смърт е удар от превозно средсво на няколко крачки от дома ми! Баща ми го намери сам ... в снега ...вкочанен. Не исках да му видя трупа, нямах никакви сили за това. Нещо бе заседнало в гърлото ми! Това беше най-доброто и жизнено същество, на което съм се радвала и с което съм споделяла живота! Дори в момента не мога да сдържа сълзите си! Никога няма да забравя малкия Стефи! Дори и човек не може да заеме мястото му в сърцето ми! Хора, обичайте съществата до себе си, отдайте им обичта си - те го заслужават! Останаха само неговите малки наследници, едно от които е пълно копие на баща си... Споменът остава, тъгата също...

Редактирано 19 януари 200818 г. от petinka90 (преглед на промените)

Мостa на дъгата

Точно досами рая, от тази му страна, се намира мястото, наречено Моста на дъгата.

Когато умре някоя животинче, което е било привързано към някой измежду нас, то отива при Моста на дъгата. Там има поляни и хълмове за нашите приятели, за да могат те да тичат и играят заедно. Храната, водата и слънчевата светлина са изобилни и нашите приятели се чувстват добре и уютно.

Всички животинки, които са били болни или стари са с възвърнати здраве и жизненост. Тези, които са били наранени или осакатени, са възстановени напълно и са отново силни - точно такива, каквито си ги спомняме в нашите блянове за отминалите дни.

Животинките са щастливи и доволни, с изключение на едно малко нещо – на всички тях им липсва някой много специален човек, когото са оставили.

Те всичките тичат и играят заедно, но идва ден, когато някой внезапно спира и поглежда в далечината. Блестящите очи се втренчват. Страстното тяло потреперва. В един миг то се стрелва от групата, прелитайки през зелените треви, нозете му го носят по-бързо и по-бързо.

Вие сте забелязан и когато вие и вашия приятел се най-накрая се срещате, вкопчени в радостна прегръдка, никой вече не може да ви раздели. Целувки на щастие валят върху лицето ви, ръцете ви галят отново обичната глава и вие поглеждате отново в доверчивите очи на вашата животинка, отдавна напуснала вашия живот, но никога не липсвала във вашето сърце.

И тогава минавате под Моста на дъгата.

Заедно завинаги...