Ами май всички сме тук... А няма ли да е по-лесно да се намерим в Skype(дано всички да имат де) и да направим една конферентна връска, а тук да постваме неща относно Stargate?

Ох не и скайп - като смъквам немога да си говоря.

Аз нямам, но имам ICQ, обаче ви оставям, така че ако останалите имате skype всичко е наред Иначе идеята ти е добра според мен, няма защо да правим чат от форума. :bye:

Не не идеята беше малко по -сложна.Обявавеме си тема и след като размислим по нея няколко дни всеки казва какво мисли.А сега може само да обсъдим кога да се съберем.И най-вечче хубава тема.Така или иначе не всичко ни идва наум веднага.Затова мисля че няма да е като в чат. Послепис: Каквото и да изберем - даже да не е във форума,първият въпрос е кога сте свободни.Иначе за скайп имам някой резерви - просто не винаги е удобно.

Редактирано 27 февруари 200620 г. от Melmak ® (преглед на промените)

Еми то нищо не ни пречи да си обсъйдаме тук и да си водим конферента връзка по ICQ или Skype

Това искам и аз, но Alt_CX беше права: да не обръщаме форума в чат За съобщения относно Stargate - тук, а за друго... каквото и да е - който където може

Както казах не съм против да използваме други медии и да не пълним форума.Дори и на скайп съм готов да се съглася.Първия въпрос ми е кога сте свободни ?Петък следобед, сряда следобед?

Аз принципно съм свободна всеки ден след 7:30h вечерта, но тия дни ще съм тук и през деня То на мен си ми проличава когато съм на линия

В петък съм съгласен... А за Skype нямах предвид аудио връска защото и моя нет е бавен, исках да кажа чат връска... програмата позволява това( а и микрофонът ми не е тук в момента ) така че казвате колко часа и къде и се надявам всички да са на линия

Добре значи Петък 19:30 със Скайп.Само тема не измислихме но може и без такава като за първи път .Ще ви разпратя скайп ID то си на ЛС.

Редактирано 27 февруари 200620 г. от Melmak ® (преглед на промените)

Добре... моето и на Hathor ги пише... ще се видим тогава live... така да се каже М/у другото Hathor много благодаря за онези линкове, сега ще тегля като луд

Става, ще си изтегля и ще си сложа Skype и аз и... до петък

Готово. Сложих го и в профила де, но все пак ето го: altie_cx

Редактирано 27 февруари 200620 г. от Alt_CX (преглед на промените)

Субтитри за 18 епизод на Stargate SG-1: http://subs.unacs.bg/search.php?page=11&ta...stargate%20sg-1

Alt_CX, мерси много за ъпдатването на информацията

btw, надявам се коефициента на account-а ни да ви хареса

И между другото вече определено знам, че ще е най-добре на този account само да ъплоадваме докато стане супер потребител... и после ще имаме възможност да качваме неща, които по бг сървърите ги няма

"През последните двадесет години най-странното бижу на света принадлежи на дама, която го държи бърху кадифена покривка на полица в къщата си. Това е един страховит череп, който тежи 5,19 кг. издялан от чист кварцов кристал, и собственицата му вярва, че е дело на древна цивилизация. Очите му представляват призми и казват, че в тях човек може да види бъдещето си. Наричат го "черепът на съдбата". "

Този пасаж от телвизионните серии на Артър К. Кларк "Загадъчният свят" може да послужи като въведение към една от най-интересните загадки на двадесети век. Черепът принадлежал на изследователя-авантюрист Албърт ("Майк")Мичъл-Хеджис, роден през 1882. При смъртта му през 1959 той преминал в ръцете на Анна Мичъл-Хеджис, родена през 1910, която твърдяла, че го е намерила в един от "изгубените градове" в Южна Америка - градът на маите Лубаантун в Британски Хондурас. Според нейния разказ: "Аз видях черепа първа - видях нещо да блести и повиках баща ми - експедицията беше негова; и всички помагахме внимателно да отместим камъните.(Лубаантун означава "мястото на падналите камъни".) ПОзволиха ми да го повдигна, защото първа го бях видяла." Очевидно бил открит под олтара в развалините на храм на маите. Датата, която тя съобщава - 1924 - противоречи н апо-ранния и разказ, в който казала, че е открила на 17-ия си рожден ден, който трябва да е бил три години по-рано. Онова, което открила, била горната част на черепа; според нея челюстта била открита три месеца по-късно под руините на около осем метра по-надалеч.

Според Анна,Мичъл-Хеджис решил, че черепът принадлежи на местните индианци, наследници на древните маи, и им го дал. Но когато се приготвил да се върне в Англия през дъждовния сезон на 1927, благодарните индианци му го върнали като подарък за доброто му отношение към тях.

Самите древни маи са донякъде загадка. най-ранната им история датира от около 1500г. пр.н.е. по време на този период те създали високоразвита цивилизация, с писменност, сложна математика, календар, внушителни скулпури. После с учудваща внезапност цивилизацията на маите рухнала - никой не знае защо. Предполага се, че това е станало заради болести и заметресения, но няма доказателствоа за което и да е от тях, нито за насилие. Изглежда, маите просто напуснали градовете си и изчезнали по отдалечени места. Великата им цивилизация се върнала на много по-примитивно ниво. от части дешифрираната

им писменност не дава ключ към мистерията.

Мичъл-Хеджис е смятал, че има връзка между маите и легендарния континент Атлантида, за който се смята, че изчезнал под вълните на Атлантическия океан в праистоеически времена. Друг изследовател, полковник Пърси Форест, смятал, че притежава доказателство, че оцелелите от Атлантида са достигнали бреговете на Южна Америка, и то се намира в Бразилия. Форест изчезнал безследно по време на експедиция в Бразилия през 1924. Мичъл-Хеджис вярвал, че оцелелите са акостирали по на север, на полуостров Юкатан в Централна Америка, и една от целите на експедицията му до Хондурас била да потърси доказателства за тази теория. Не ги открил, но намерил следи към изгубените съкровища на сър Хенри Морган, пирата, завладял Панама (с изключителна жестокост) през XVII век.

Какво знаем за "черепът на съдбата"? Забележително малко. Направен е от един-единствен къс планински кристал или чист кварц. Мичъл-Хеджис обявил, че сигурно е поне на 3 600 години, но това е с повече от хиляда години преди най-ранната дат, от която е известно съществуването на маите. Освен това той предполага, че за изработкатаму посредством шлифоване и полиране на камъка с пясък са били необходими поне 150 години. В книгата си "Колесниците на боговете?" Ерих фон Деникен прави (както може да се очаква) още по-дръзко предположение, обяснявайки (погрешно), че "нищо по черепа не показва, че за изработката му е бил използван някой от познатите ни инструменти" и твърди, че той е бил създаден от "древните астонавти", които (според фон Деникен) с апостроили Хеопсовата пирамида. Съвременният експерт Франк Доналд казва, че може да изработи подобен череп за три години, но с помощта на съвременни технологии.

Естествено експертите за на различно мнение по въпроса за произхода на черепа. Повечето приемат, че вероятно е бил издялан в Мексико от планинкси кристал, който се среща в Мексико или в областта Калаверас, Калифорния, и че може да е бил изработен през последните 500 години. Но ако тази датировка е вярна, тя е в противоречие с твърдението на Мичъл-Хеджис, че е бил открит в храм на маите, изоставен от хиляди години. Ацтеките - най-веротните създатели на черепа - основали столицата си Теночтитлан около 1325г. пр.н.е.

За съжаление това е в действителност мнението на всички, които са се занимавали с въпроса. ...

Следва продължение...

Надявам се да ви хареса... Довечера ще напиша още лист и половина, а когато приключа с тази тема си мисля да напиша и това, което прочетох за Атлантида и Проклятието на Фараоните...

Редактирано 28 февруари 200620 г. от Hathor (преглед на промените)

Имам една идея за дискусия, която ми се върти от много отдавна ... Как предпочитате - да я напиша в един пост утре и да има малко време до петък или направо в петък като се съберем всички и на кой каквото му дойде ..... Сещам се едно време когато пишехме в Дата.БГ по разни философски теми / става въпрос преди години когато съвсем други хора посещаваха форума / наистина нещата изглеждат по друг начин, когато има поне 3ма активно пишещи едновременно в темата стигали сме до 10 страници за по малко от час, защото всички пишехме бързо и по много / като постовете на Хатор / Естествено за целта темата трябва да е доста провокативна / тази която ми се върти в главата не е достатъчно парлива, но може би ще свърши работа / а тогава пишехме за неща относно / Еволюция - има или няма аджеба / и други подобни, които малко или много също биха могли да имат връзка със Старгейт На времето когато се бяхме запалили по Фарскейп си правехме срещи - запознах се с много интересни хора, с някой и до ден днешен подържам връзка / един даже ми се оказа съсед / така че също мисля че е добре по нататък да се видим и на живо които сме от СФ Специално за Джак О`Нийл - и сега като гледам 9тие сезон, все още очаквам да изскочи от някъде с някоя култова реплика, или движение с ръцете които само той ги може ... Благодарения на него смея да твърдя че Старгейт е най веселата фантастика която съм гледал и сред сериалите и игралните филми. Относно Бен Браудър - колкото и странно да ви звучи за мен Крайтън и Джак са сходни типажи - точно това си помислих когато започнах да гледам Старгейт, след като бях гледал Фарскейп и дотогава Фарскейп беше най доброто фентази което бях гледал - сега SG1 ми е фаворита, но може би донякъде си делят първото място със SG1 ....... Той по скоро си играе Крайтън от колкото да имитира Джак, просто не може да е толкова луд в Старгейт колкото беше във Фарскейп )))) Напълно съм съгласен че Старгейт не е, и няма да бъде същия без Джак !!! И аз приканвам ако някой се сети интересно фентази сериалче освен тези които до сега са изброени в темата да ни подсети, защото и аз не се сещам нищо интересно и се чудя какво да гледам Що се отнася до `Галактика` Понеже много го рекламират почнах да го гледам в началото / мини сериите и първите серии на 1ви сезон / ми се стори изключително скучен, но от средата на първи сезон почна да ми става интересно и след няколко серии от рода на последната която излезе 2x18 определено сериала почва да ме грабва, но може би трябва да се понатрупат още десетина серии ... Много преди да гледам Старгейт съм се интересувал от пирамиди и древни цивилизации и определено Старгейт дава много поводи за размисъл и то не от гледна точка на научната фантастика като прибавим и факта колко реално е направено всичко в сериала все едно наистина се случва в момента За съжаление много от нещата съм гледал по телевизията, но ще потърся един два сайта ако успея и аз да пусна нещо интересно като инфо Специално за пирамидите мисля че ще стане добра дискусия по нататък / КАК, КОГА, ОТ КОЙ, И НАЙ - ВЕЧЕ ЗАЩО ?!??! / по памет ще опитам да напиша това онова което съм гледал особено като добавим нещата които е открил Майкъл Кремо – образно казано имало е хора много преди времето което определя ``Официалната Наука`` - както той я нарича ))) И последно ще завърша с това – Дали пирамидите са били построени или пък може би са били сглобени ............. ))))))))))

Редактирано 28 февруари 200620 г. от Apophis (преглед на промените)

Браво на Apophis, сега ме хвана на тясно ... но все някак ще се измъкна

Като за начало идеята за дискусия относно пирамидите много ми допада, защото това означава, че ще се насиля да намеря свободно време да попрочета нещо повече като информация

Голяма част от материалите и книгите, които съм чела за тях, са отдавна отминал спомен ... (За мое огромно съжаление; Винаги съм се интересувала повече от Японската история, култура и литература) Е значи всичко е ясно - ще се наваксва...А аз нямам нищо против да наваксвам, щом това ми доставя удоволствие и ми дава много полезни знания.

Може би няма да се присъединя веднага към темата в петък, защото съм обещала да приключа с инфото, което съм се захванала да пусна Иначе въз основа на казаното от вас най-вероятно в събота и аз ще пусна някое и друго постче, а ако ми се отдаде възможност, не знам още, може дори и в петък късно вечерта... Важното в случея е, че ще имам удоволствието в петък да се начета на хубави постове от по повече от един ред , което според мен много ще раздвижи темата.

Що се отнася до малката ни вече неофициално създала се дискусия : Камерък Мичъл срещу Джак О'Нийл...

Мисля, че трябва до някъде да се съглася с Apophis, Бен Браудър не се опитва да имитира Ричард Дийн Андерсън или да създава образ наподобяващ този на Джак... В интерес на истината той дори не пренася съзнателно или несъзнателно героя си от Farscape в SG-1... Ако някой е гледал интервюта с него ще разбере, че това е някакъв негов естествен стереотип на поведение... Това, което виждаме на екрана не е нито Джон Крайтън, нито Камерън Мичъл... това е Бен Браудър с неговия непрекъснато бликащ оптимизъм и щуротия И именно тук Apophis пак е прав... Във Farscape той имаше повече свобода за изява, докато в SG-1 някак си ситуацията, сценария, идеята на шоуто не го позволяват .... Но забелязваме, че той не се е отказал, нали?

Е за момента нямам какво повече да напиша, защото трябва да довърша "Черепът на Съдбата"...

P.S. Какво стана с virgo? Tой нещо се загуби след като аз последно писах относно поста му... Надявам се да не съм го обидила или да не се е почувствал засегнат по някакъв начин... Също така ще се радвам, в случей, че чете постовете до момента, ако се присъедини към дискусията ни в петък, дори и само като читател. И все още, искам да заявя, чакам по-подробно описание на неговата идея за дискусия относно Stargate: Atlantis, ако все още или изобщо има такава...

Боя се, че за момента не мога много много да се включа в дискусии (даже не съм прочела това което Hathor написа за черепа на съдбата... все още де, ще го прочета, но не знам кога ), защото много се запалих по Фарскейп. Като имам свободно време само него гледам, свалила съм повечето и продължавам. И все повече си мисля колко важни са актьорите в един филм. Поне за мен де. Страхотни са и двамата - Бен Броудър и Клаудия Блек. С нетърпение очаквам завръщането й в Старгейт.

ПП. Гледам и МакГайвър и на мен РДА (Ричард Дийн Андерсън) повече ми харесва в Старгейт. Може би защото по съм свикнала да го гледам там. Значи ако някой го интересуваго дават по Евроком (ЕК) вторник и четвъртък от 21.30. Поне тази седмица. Ето адреса за програмата на телевизията: http://www.eurocom.bg/programa

Това е. Оставям ви, отивам да си оправям бебето и до петък

ПП. Честита Баба Марта

Честита Баба Марта

Майк Мичъл-Хеджис несъмнено е бил забележителна личност и изключителната преданост на Анна към него е обяснима. Когато се запознал с нея в Торонто през 1917, тя била седемгодиншно сираче, казвала се Анна льо Гийон и щяла да бъде дадена в приют. Мичъл-Хеджис бил трогнат от тежкото и положение ия осиновил, както казва тя по-късно, за което никой от тях не съжалил.

Но въпреки добротата и променливия си успех като изследовател, Мичъл-Хеджис не приличал на капитан Скот или полковник Фосет;характерът му, общо взето, бил по-сходен с този на дръзкия авантюрист сър Хенри Морган. Притежавал силно чъвство за хумор и обичал да разказва и дори да отпечатва какви ли не измислени истории. Животът му, изпълнен с приключения, бил вдъхновен от прочетените през детството му книги на Райдър Харгард и романа на Артър Конан Дойл "Изгубеният свят". Собствените му книги със заглавия като "Страна на чудеса и стах" и "Битки с гигантски риби" разкриват характера на човек, който в някои отношения приличал на преждевремнно израстнал ученик. Не бил толкова лъжец, колкото елизабетински авантюрст, роден в неподходящо време.

Предполага се, че Мичъл-Хеджис е донесъл кристалния череп от Лондон в Лубаантун и го "подхвърлил" под олтара, за да го намери осиновената му дъщеря на седемнадесетия ( или 14-ия) си рожден ден, нещо, на което би бил напълно способен.

Но автобографията му "Опасността е мой съюзник" (1954) показва, че не всичко е толкова ясно, колкото твърди в разказа си Анна. Бихме очаквали човек, който е намерил толкова важна находка, да я опише в подробности, но вместо това той и' отделя само няколко реда с обяснението: "Има причини да не разкривам как се сдобих с този череп". Но защо не, ако историята на Анна за откриването му е точна? В крайна сметка това би придало достоверност на разказа на осиновената му дъщеря. Освен това той описва подробно далеч по-маловажни артефакти, които открил в Лубаантун. Още по-странное, че е премахнал всички бележки за черепа от американското издание на книгата. За това може да има само една причина - не е искал да бъде хванат в къжа, но не е искал да каже и истината.

Анна Мичъл-Хеджис твърдо държи на версията с Лубаантун. Журналистът от "Дейли Експрес" Доналд Сиймън е описал как я е чул по съвсем различен начин от собствените и' уста. През 1962 Сиймън, който пишел книга за шпионажа, попаднал на снимка на наскоро осъдения шпионин Гордън Лонсдейл, на която той позирал с две жени на средна възраст. Внимателното проучване разкрило, че едната от тях е Анна Мичъл-Хеджис. Любопитен да разбере какво е правила с шпионина, Саймън се свързал с нея в дома и' в Рийдинг и отишъл да я посети, придружен от фотографа Робърт Гърлинг.

Анна Мичъл-Хеджис се оказала огромна на вид жена на петдесетина години и когато пристигнали, все още била по халат. Историята със снимката се оказала достатъчно невинна; тя била направена в исторически замък, където тя и приятелката и' се заговорили с един мъж, който впоследствие се оказал в центъра на портогалския процес за шпоионаж; минаващ фотограф ги снимал, взел пари от Анна Мичъл-Хеджис за снимката и впоследствие и я изпратил. Оттогава тя не била виждала Лонсдейл.

Може би чувствайки се виновна, че ги е разкарала до Рийдинг напразно, тя ги попитала искат ли да видят "черепа на съдбата". И двамата не били чували за него, но учтиво се съгласили. Тя ги поканила да я последват и ги завела в голямата спалня, където започнала да рови под леглото. Сиймън, който очаквал да види предмет с големината на яйце, бил изненадан, когато тя извадила нещо, което можело да бъде голяма зелка, учито във вестници. Върнали се във всекидневната и там го развивала на масата.

И Саймън, и Гърлинг се втренчили невярващо във великолепния загадъчен предмет, който лежал пред тях. Човешкият череп в естествена големина сякаш бил изработен от шлигован диамант - в неясна светлина имал зеленикав оттенък, сякаш бил осветен от вътре или отдолу. Долната му челюст била подвижна като при хората и придавала мрачен нюанс на реализъм. По-късно те се съгласили, че никога не били виждали нещо толкова красиво и същевременно така странно обезпокояващо. Това, казала им Анна Мичъл-Хеджис, бил "черепът на съдбата", открит в храм на маите през 1927. Той получил името си от местните жители, които били убедени, че притежава магически сили и трябва да му бъде отдавана дължимата почит като на божество. Той се превърнал в център на множество легенди за хора, които притежавали нешастия, след като не се отнесли към него с достатъчно ъважение.

Тя продължила с разказа си как през 1927 баща и' търсел съкровището, заровено от пирата Хенри Морган през 1671. Те научили, че в района около града на маите Лубаантун в Британски Хондурас местните жители носели имена като Хокинс и Морган. Баща и' бил убеден и че останалите от изгубената цивилизация на Атлантида били в същия район. Но черепът бил единственият артефакт, който открил.

Сега, когато баща и' вече бил мъртъв(умрял през 1959), Анна искала да се върне в Хондурас и да търси съкровището и за да спечели пари, решила да продаде черепа, както и една чаша, подарена крал Чарлс II от Нел Гуин(която била призната от учените за автентична).

- Колко струва този череп? - попитал Сиймън.

- Вероятно четвърт милион.

- Мили боже! Не се ли боите да го държите вкъщи?

- Мисля, че мога да се справя с всеки крадец.

При тези думи Анна Мичъл-Хеджис разтворила халата си, под който била препасала 45-и калибър.

Поговорили за възможността "Дейли Експрес" да помогне за финансиране на експедицията до Лубаантум и да позволи на Сиймън да замине с нея и да отразява откритията и'. За негово голямо съжаление издателят не приел предложението. Но Доналд Сиймън никога не забравил зловещата красота на черепа, който сякаш светел със собствена светлина.

Както видяхме, историята за Лубаантун остава съмнителна. Норман Хамънд, археолог, който също правил разкопки в Лубаантун, не споменал за кристалния череп в книгата си за града и обяснил на Джо Никъл, изследовател-скептик (който фигурира в предговора на тази книга), че това било защото кристалният череп нямал нищо общо с мястото. "На територията на маите не се среща планинки кристал", пише той и изобразява най-близките места, където е бил откриван такъв - Оаксака в южно Мексико и в Мексиканската долина, където са били открити и други малки кристални черепи, изработени от ацтеките. Той добавя, че според писмените доказателства Анна Мичъл-Хеджис никога не е била в Лубаантун. Това, изглежда, се потвърждава от останалите членове на експедицията.(Хамънд също се включва с думите: "Винаги съм смятал, че той е нещо като memento mori [нещо, предназначено да ни напомня, че всички сме смъртни], изработено между XVI и XVIII век. Макар да не е изключено да е създаден през Ренесанса, големината на блока от планински кристал не изключва възможността да е произведен по време на династията Цин в Китай за европейски клиент.")

Когато научим, че самият Мичъл-Хеджис е бил залавян в лъжа - твърдението му, че се е бил под командването на мексиканския революционер Панчо Виля и е участвал в битката при Ларедо - и че е загубил съдебно дело срещу "Дейли Експрес", който твърдял, че е инсценирал кражба с рекламна цел, започва да ни се струва, че цялата история на кристалния череп трябва да бъде отхжърлена като пълна измислица. Всъщност за пръв път черепът се споменава в журнала "Човекът - месечни антропологически съобщения" през 1936, в който двама експерти го сравняват с друг, който се намира в Британския музей, и го нарича "черепа на Бърни".

Става дума за Сидни Бърни, търговец на предмети на изкуството и от архивите на "Сотбис" се вижда, че той като никой не предложил повече от 340 лири за него, решил да го запази. Очевидно през 1944 бил продаден на Мичъл-Хеджис за 400 лири.

Когато Никъл попитал Анна Мичъл-Хеджис за тази история, тя му обяснила, че Мичъл-Хеджис оставил черепа на Бънди като гаранция срещу заем, с който да финанцира експедиция и че Бърни не е имал право да го предлага за продажба. но няма никакво доказателство, което да докаже, че Мичъл-Хеджис е притежавал черепа преди 1944. Нещо повече, писмо от Сидни Бърни от 21 март 1933, адресирано до някого на американския Музей по естествена история, обявява, че преди той(Бърни) да му стане собственик, черепът е бил притежание на колекционер, от когото Бърни го купил, а преди това е бил притежание на някакъв англичанин.

Така че изглежда почти сигурно, че Мичъл-Хеджис е изминслил цялата история за откриването на черепа в храма на маите и че дъщеря му продължила да поддържа тази измислена версия от разбираемо чувство на благодарност и лоялност към осиновителя си. Вероятно това се отнася и до твърдението на Мичъл-Хеджис, че черепът е бил използван, "за да се омагцоса някой да умре"(Анна мичъл-Хеджис обяснила, че това би трябвало да се приеме като израз на чувство за хумор), и на някой други изявления за свръхестествените сили на черепа - като съобщението във вестника за оператор, който с ужас избягал от тъмната стаичка, когато крушката на апарата му гръмнала, докато се опитвал да увеличи снимката на черепа.

Всичко звучи доста разочароващо - особено когато разберем, че върху зъбите са били открити следи от "механично шлифоване". По общо мнение "загдката", заобикаляща "черепа на съдбата", е измама.

Но това убеждение може да е прибързано. Да започнем с това, че другият и далеч не толкова "съвършен" череп, който е притежание на Британския музей(и се намира най-горе на стълбите в Музея на човека, близо до Пикадили Съркъс в Лондон), се приема от всички за истинси и също има следи от механично шлифоване. ...

Следва продължение ...

Честит Национален Празник

Мексиканските индианци използвали колело, завъртано от нишка, опъната през лък. Изглежда почти сигурно, че двата черепа са зъздадни в Мексико. Черепът от Музея на човека бил купен от нюйорксия бижутер Тифани през 1898 и струвал 120 лири.

През 1963 Анна Мичъл-Хеджис позволила на гореспоменатия учен и експерт по кристалите Франк Дорванд да вземе черепа и да го занесе в Калифорния за изследвания; той го изучавал в продължение на седем години. Едно от най-важните му заключения било, че черепът може да е на 12 хиляди години, макар че несъмнено върху него е било работено и по-скоро. Дорланд изпратил черепа в лабораторията на компанията за електроника „Хюлит-Пакард”, която произвежда кристални осцилатори. Те предположили, че черепът е бил изработван ужасно дълго време – може би триста години (два пъти повече, отколкото мичъл-Хеджис). Ако това е чярно, тогава изглежда вероятно – почти сигурно, - че е бил религиозен атрибут, създаден по нареждане на жреци и държан в храм. В такъв случай може би е бил използван за предказания. Сигурно са го държали на олтара – вероятно покрит (подобно кристалните топки на ясновидците) – и са го откривали само за определени церемонии, като вероятно са го осветявали отдолу.

Дорланд съобщил също, че приятелите на Мичъл-Хеджис му казали, че е бил донесен от Светите земи от рицарите тамплиери по време на кръстоносните походи и че се пазел в Светилището за посветени в Лондон, докато накрая не се появил на пазара за антики.

Това е много по-вероятно от историята за храма на маите, Орденът на тамплиерите, основан през 1118 от Хюго дцо Пайен от Шампан, бил религиозен орден, чиито членове се заклевали да отдадат живота си на защитат на Божи гроб и поклонниците хриситяни. Успехът им бил изключителен и богатсвото им станало легендарно. Това довело до техния упадък, защото Филип IV хубави, крал на Франция, се полакомил за парите им и организирал масови арести на тамплиерите на 13 Октомври 1307. Били обвинени в черна магия, светотатство, отричане о т Христос и сексуални извращения. Едно от главните обвинения било, че обожавали демона Бафомет под формата на препарирана глава на човешки череп и че шнуровете, с които привързвали расата си, били освещавани, като ги увивали около черепа.

Някои от по-дребните обвинения срещу тамплиерите се смятата за верни от учените; между тях е практикуването на ритуала магия. Стотици тамплири били екзекутирани, но кралят не успял да сложи ръка на баснословните им „съкровища”. Едва ли можем да приемем, че „черепът”, обожаван от тамплиерите, е бил обикновен човешки череп, но този на Мичъл-Хеджис със сигурност е идеалният кандидат за такъв мистериозен талисман.

Ами неговите „магически” сили? Анна Мичъл-Хеджис съобщила, че Ейдриън Конан Дойл, син на Артър, се отвращавал от черепа и дори не понасял да бъде в една стая с него. Тя казала, че усещал, когато е наблизо, дори ако не го виждал. Подобни твърдения обикновено се смятата за типични опити за създавана на легенда. Но след седем години на контакт с черепа самият Франк Дорланд заключил, че той има загадъчни свойства. Той разказва, че чувал звуци като от „пронизително биещи сребърни звънчета, много тихи, но доста натрапчиви” и звуци като от „църковен хор”. А докато гледал черепа, виждал изображения на „други черепи, високи планини, пръсти и лица”. Заявил, че първата нощ, вкоято държал черепа в къщата си, чул шумове от дебнещи ягуари.

Разбира се, това може да бъде чисто самовнушение. Но онова, което станало след посещението на „станиста” Антон Ла Вей, не може да бъде отхвърлено по този начин. Ла Вей посетил Дорланд с издателя а един оукландски вестник и заявил, че черепът бил създаден от Сатаната и затова е собственост на неговата църква.(Ла Вей има страхотно чувство за хумор, както и за реклама.) Най-накрая Ла Вей свирил известно време на органа на Дорланд и когато си тръгнал, вече било твърде късно да приберат черепа в сейфа, където го съхранявали. Тази нощ отново се чували множество странни шумове, които държали Дорланд и съпругата му будни. Но когато станали да проверят какво става, не открили нищо. На другата сутрин установили, че много от вещите им са разместени, а кристалната пръчица, с която избирали телефинни номера, била отскочила на десет метра по посока на входната врата.

Теорията на Дорланд е, че самият череп не притежава „дух” (или полтъргайст), но че е абсорбирал нещо от присъствието на Ла Вей, че може би „вибрациите” на Ла Вей и тези на черепа са се сблъскали и са предизвикали физически ефект. Тази теория не е толкова невероятна, колкото изглежда на пръв поглед. Ясновидците използват кристали, защото твърдят, че те могат да абсорбират жизнена енергия, и ги държат покрити с черно кадифе, защото тази енергия изтича, когато е изложена на дневна светлина. От времето на най-старите познати магически ритуали кристалите са били високо ценени заради силата си.

Странно е, но вече има известни научни доказателства за тази идея. Повече от десетилетие биологът Рупърт Шелдрейк твърди, че обучението между хората и животните се „осъществява” посредством процес, който той нарича морфичен резонанс. Най-известаната случка, илюстрираща този процес, е за маймуните на остров Коджима, близо до японското крайбрежие, които се научили да топят картофите си в морето, защото солта подобрява вкуса им; впоследствие, твърди зоологът Лайъл Уотсън (в „Лайфтайд”), маймуните на други острови, които нямат връзка с първата група, започнали да правят същото. Така че морфичният разонанс може да бъде сметнат за вид телепатия и Шелдрейк смята, че той играе активна роля в еволюцията.

Най-странното е, че този феномен се отнася не само за живите същества, а и за кристалите. Някои нови химикали изключително трудно кристализират при лабораторни условия. Но щом веднъж са кристализирали някъде по света, процесът внезапно се ускорява във всички лаборатории. Отначало се мятало, че това е така, защото учените донасят частици от кристалите по косата и дрехите си, когато посещават други лаборатории, но тази теория трябвало да бъде отхвърлена. Изглежда кристалите, подобно на живите същества, могат да „се учат” посредством морфичен резонанс. Затова идеята, че могат да абсорбират жизнена еднергия и да я излъчват, не е толкова необичайна, колкото изглежда.

Възможно е никога да не узнаем истината за „черепа на съдбата”, но рпиликата му с този от Британския музей подсказва, че вероятно е бил създаден от ацтеките. Онова, което знем за ацтеките и тяхната религия, която включва човешки жертвоприношения, предполага, че е бил създаден като религиозен атрибут, може би използван за ясновидство – за предсказания, както съвременните ясновидци използват кристални топки. Но по каквито и причини да е бил създаден, повечето от онези, които са го виждали, са съгласни, че той е един от най-красивите предмети, създадени от човека.

Ако някъде откривате грешки, много се извинявам, но текста не беше малък, а желанието да Ви го предоставя за прочит - ОГРОМНО.

Много съжалявам, че тази вечер не можах да участвам в конферентаната връзка, но когато се уговаряхме стваше дума за всеки петък и то във форума , и напълно изключих, че този петък се пада националния празник... А аз имах уговорен ангажимент в центъра по случей празника ... Пак извинявайте

Много се радвам да видя, че сте коментирали post-а ми относно "черепа на съдбата" и искам да потвърдя, че двата черепа, за които съм писала са точно същите тези, за които се говори във филма Защото аз пропуснах да поместя снимките от моята книга

Еми това за сега от мен и се надявам утре като събота - почивен ден, да имаме повече свободно време да си поговорим по темите, които бяха запланувани като пирамидите.. това би било много увлекателна тема си мисля

Е хайде късно и аз ще се упътвам към друга директория на компютъра ми като примерно някоя папка със филми

Излезе новия 19-ти епизод на Stargate SG-1 :

Stargate.SG-1.S09E19.DSR.XviD-ORENJi

Желая Ви бързо теглене и приятно гледане

Аз все още не съм се отказал от дискусия във форума,особено на тема пирамиди.Ще потърся снимки на черепа да ги постна.

Редактирано 4 март 200620 г. от Melmak ® (преглед на промените)

Супер Единственото, което съм виждала беше във филма (в Старгейт де), така че бих се радвала да го видя пак на... (пфу щях да кажа на живо) свястна снимка.

Hathor, мерси за линка, сега чакам субтитри и дано тръгне сайта, че... Хвърлих едно око на серията и е тази с Вала (както някой беше казал по горе)

Ех... темата тази седмица малко замлъкна, гледам ... казах ме си това-онова и сега ...

Както ми каза Sun Ce днес - "Не може винаги да е на 200%" - Е аз я искам само на 75% примерно. Много ли искам?

Няма значение. Не това исках да кажа обаче. Мислех си дали ще ни остане нещо, което да обсъждаме в месеците до, нека погледна пак, а да - Юли, когато ще ислезе 1ви епизод на Stargate SG-1 Season 10. Защото знаете ли какво предстои ... Нека ви кажа. Предстои ни на 10ти Март да излезе последния за сезон 9ти епизод 20ти. При нас той ще бъде по сървърите съответно на 11ти Та така... А после ние на къде. Спомням си колко посърнала ни беше темата, когато нямаше епизоди. А точно това ни предстои - да няма епизоди. Ето защо започвам да пиша отново биографии, постове със полезна информация за актцорите, предстоящи епизоди ... И КАКВОТО ВИЕ ПОИСКАТЕ... Хайде дайте някакъв начален тласък ... МОЛЯ ВИ!!!