Прекрасни разсъждения, който изпускат един деликатен момент... Силата, която религийте наричат "Бог" се разкрива непрекъснато пред нас посредством всичко, което правим, виждаме, чувстваме, говорим... Всичко е пред очите ви през цялото време, защо не искате да го видите?!

Във всичките ви разсъждения няма живот. Само логика - суха, мъртва и безплодна. Ако има някаква "пустота" - това е точно пространството между ушите ви...

В сравнение с вас, умиращите от рак са щастливци - те имат нещо конкретно, за което да се хванат... нещо, което да ги ритне по задника и да ги извади от мъртвите им мисли...

Отидете по-добре в някой старчески дом. Поогледайте добре, хубавичко се вижте! Тези съсухрени фигури, тези празни погледи, безумният блясък в очите, склерозиралите съдове, миризмата на смърт... Хубавичко се вижте! Това сте ви самите - просто времето все още е милостиво към вас и не поставило огледалото, за да се видите какви сте отвътре... И си мислите, че ТОВА ще ви подмине?!

Всеки път, когато отварям форума и сядам да чета това, което пишете, мислите ми се връщат към първият път, когато прескочих оградата и погледнах Истината в очите... Онзи ден, целият обикалях по пловдивските улици, плачех и се смеех, смеех се и плачех... абсолютно безсилие...

Редактирано 7 март 200818 г. от Стефан Чолаков (преглед на промените)

Приятелю, защо ме съдиш?!? Познаваш ли ме ?!? Познаваш ли душата ми?!? Откъде знаеш, че не виждам и усещам Божественото по начина за който ти говориш?!? Ами ако подходиш по малко по-различен начин към душите не биха ли ти се разкрили по Божествения начин за който ти говориш ??? Поздрави

Прекрасни разсъждения, който изпускат един деликатен момент... Силата, която религийте наричат "Бог" се разкрива непрекъснато пред нас посредством всичко, което правим, виждаме, чувстваме, говорим... Всичко е пред очите ви през цялото време, защо не искате да го видите?!

И тогава... това, което пишем, може би също е тази сила, наречена "Бог" - уж е пред очите ни, а ти защо не го виждаш в казаното и написаното от нас, щом той е "всичко, което правим, виждаме, чувстваме, говорим"...

Какво ти пречи да не го видиш? От къде знаеш, че ние не плачем, когато изливаме постовете си, от къде си сигурен, че не се смеем понякога с глас? Мислиш, че само с теб ли се случват тези неща... А защо си мислиш така?!?

Какво ти пречи да не го видиш? От къде знаеш, че ние не плачем, когато изливаме постовете си, от къде си сигурен, че не се смеем понякога с глас? Мислиш, че само с теб ли се случват тези неща... А защо си мислиш така?!?

Лесно ще си отговориш на въпроса, ако направиш малък експеримент. Експерименталната постановка е следната:

Влизаме в някоя зала пълна и викаме с все сила: "Говедо!" без обаче да гледаме някого конкретно. Наблюдаваме реакциите. Ако след експеримента не успееш да откриеш сама отговора на въпросите, които ми задаваш - сорри, и аз няма как да ти го обясня :-)

Ще разкъсаме веригите на материята, ще се издигнем в облаците, и там - пречистени и обновили душите си, ще се срещнем с Духът - това съчетание се нарича АЛХИМИЧНАТА СВАТБА и ВИНАГИ е била целта на Търсещите. Другите продължават да се лутат в Лабиринта...

Когато видиш мъртъв човек, душата я няма в него.

Останало е само тялото.

Душата не я виждаш, но нея я има отделно от тялото.

Така е и с материята и Духа.

Те съществуват като същности и са заедно и са отделно, но Бог е "възможен" само чрез двете.

Ако Духът напусне материята, тя ще стане като мъртвото тяло.

Когато видиш мъртъв човек, душата я няма в него.

Виждала съм и живи хора без душа.

Бездушен - твърде силна дума, но показателна ... сякаш "виждаш" човека.

Съжалявам, ако повтарям мнение, но не ги прочетох всичките - Духа оживява човека и няма значение на колко си години, дори може и да си в старчески дом.

Имала съм късмета да срещна и общувам с хора с невероятен дух! "Страното" е, че те живеят твърде бедно и нямат претенции.

Не поучават, а само споделят себе си.

Имала съм късмета да срещна и общувам с хора с невероятен дух! "Страното" е, че те живеят твърде бедно и нямат претенции.

Не поучават, а само споделят себе си.

Именно...Ако някой иска да ме поучава и води,бягам надалеч...Точно чрез споделянето може да прехвръкне искрата...

Именно...Ако някой иска да ме поучава и води,бягам надалеч...

Ама виж ся, личността и егото искат точно това спрямо живота ти и божественото в теб.

Не мисля, че някой се е самозаявявал като такъв. Просто сблъсъци на егоизяви и егопредстави и усещания за експанзивност на фона на нечия категоричност. Всички тези неща могат да са белези и на друго... И трето... Само големите егота са си констатация, но не и ако ги виждаме единствено навън.

Абе, мога да изкривя по темата, ама да не спекулирам - просто току що попаднах случайно на това:

Азис и бялото братство - представят Бг в чужда продукция, или нещо подобно

Редактирано 11 март 200818 г. от венци (преглед на промените)

Така е, но не стига това ами и водачи се въдят... ))

Внимателно изслушвайки съветите на другите търсещи, никога не хабете енергията си, за да ги изпълните.

Ра Хари

Това не е ли кокошка?

Абе, форми, форми - атрибут на материята. А духът е отвъд формата, тогаз и на материята. Как ще са едно, като едното може да опложда другото за да снесат творение. Обаче работата е там, че от материя до материя има разлика. То и от дух до дух...

Петел е,ама не му се вижда гребена от шапката

Ето едно интересно цитатче,мисля,че е по темата...

от сума ти векове насам човешките същества искат да узнаят естеството на това „съм" (the nature of isness). Що е материя, субстанция и т. н. Явно трябва да има някаква обща база за всички тези форми, които виждаме (или поне така ни се струва). В крайна сметка, основа на съдовете е глината. Основа на сечивата е желязото. Основа на мебелите е дървото. Коя обаче е субстанцията, която се съдържа във всичко? Колко хора са си блъскали главите над това... Но ако се замислите над този въпрос, би трябвало също да се запитате какъв по-точно отговор търсите. Да кажем, че наистина сте открили що е материя. Но на какъв език ще съумеете да опишете откритието си? Ако се поразмислите за света, скоро ще си дадете сметка, че вие изобщо не можете да го опишете, тъй като единственото, което езикът може да опише - независимо дали се състои от думи или от цифри, - това е образът или формата, формата можем да я измерим, можем да я очертаем, както и обясним. Но най-вероятно не ще успеем да обясним какво представлява онова там простичко нещо, което е нейната основа. Няма как да го изразим. Затова и въпросът за „идентичността" на материята е глупав въпрос, защото настояваме да му се отговори чрез понятия, които не могат да дадат отговора на такъв тип въпрос.

Следователно можем да говорим само за формата или образа. Бих могъл да си послужа с каламбур, ако толкова искам да говоря за тази идея и да кажа, че единствено формата има значение, независимо от материята. Когато виждаш света като форма, тя ш се питаш от какво е направен, т.е. от какво е образуван образът, защото той не е направен. У уей ще рече „не-правене" или „без-действие", а „правенето" е нещо много по-различно от растежа. Когато расте, растението не се „монтира". Всичките му т. нар. части израстват от него. Когато обаче „правиш" машина, монтираш отделните й части една по една. Но не това е начинът, по който функционира растението, нито пък този, по който функционираме вие и аз. Нелепо е да си мислим, че храната, която поглъщаме, всъщност се състои от телесни части, които ще бъдат монтирани на нашите тела на мястото на износените. Много глупава идея, защото тези неща растат, а не се правят. Тоест няма да питате от какво са направени. И второ, няма да питате как пък са успели да израснат.

Така стигаме до един преудивителен факт, за който досега не сме си давали сметка, а именно, че т. нар. отделни неща всъщност не са отделени - те са обединени от пространството. Винаги си мислим за пространството като за нещо, което разделя, но запомнете: това, което разделя, също така и събира. В английския език има една много интересна дума - cleave. Означава едновременно и „раз-делям", и „с-лепвам". Тоест ние сме сделени от пространството. Когато наблюдавате някоя далечна галактика, тя ви изглежда едно цяло, защото я виждате от огромно разстояние. Но ако се приближите до нея, привидното вече не се вижда, вместо него виждате отделни звезди. Ние самите живеем сред такава галактика. Ако сме някъде далече в открития космос, може да ни се стори, че нейните звезди се сливат в едно цяло. Но от мястото, където сме сега, няма да съзрем такъв обект.

Но кое е нещото, което обединява всички тези звезди? Ще кажем: „Гравитацията." Но гравитация е само един от многото начини да кажеш „Не знам". Гравитацията е като етера, за който навремето смятаха, че е онзи всепроникващ флуид, преносител на светлината, но по-късно се оказа, че такова нещо изобщо не съществува, защото светлината преспокойно може да се справи и без него. Та тя може да минава и през нищото, т. е. привидно празното пространство. Да се чудиш и да се маеш! Та тук в нашата галактика има какви ли не нещица, които изобщо не се връзват помежду си и въпреки това изграждат заедно онова, което наричаме „обект". И по същия начин, ако слезем на ниво клетъчна структура, ще видим, че ние самите сме своего рода галактики - атомите, от които са изградени телата ни, отстоят на огромни разстояния един от друг, досущ като звездите. Само не питайте кое ни скрепява в едно цяло, това не е уместен въпрос. В тази „материя" от значение е само нашата форма.

Да кажем, че сме се видели някъде и на другия ден се виждаме отново. Как разбирам, че сте вие? Много просто. Помня как изглеждате. Но ако не сме се виждали от години, много малко ще са нещата във вас, които ще съм знаел отпреди. Почти цялата ви т. нар. субстанция ще се е променила. Ако отида да разгледам някой водопад, само след няколко секунди той няма да е същият. Ще си пада по същия начин, в същия стил, но водата ще бъде съвършено нова. Също така, ако се срещнем утре, вие ще имате същата форма, макар и всичките ви атоми да са чисто нови. Затова казвам, че от значение е само формата, образецът.

А.Уотс - "Дао-пътят отвъд стремлението"

Абе, човекът си приказва и много не казва помоему. С едно голямо НО.

Не знам чий е преводът, но сякаш под употребената "форма" би трябвало да се има предвид по-скоро "матрица", "архетип", "идеен зародиш", или подобно. Така, поне за мен, ще се увеличи и съдържателността, а интересното е, че точно тук се сближават и дух с материя.

И разбира се, като споменем, че от материя до материя има разлика, то само индикираме, че разбиранията ни биха могли много да се отличават.

Примерно аз да мисля за осезаемата грубост, а в същото време Петльо да си представя протоплазмата, или първичния водороден архатом (брей, че коронясано звучи).

Светлината също представлява известна материйност, а истинската светлина е обвързана с чистия астрал (какъвто човек не познава сега, имащ връзка със спомената протоплазма), кодиран на места като "вода". После езотеризмът е използвал водата и за обозначаване на материята въобще...

Физическата ни обвивка е крайна форма на уплътняване на космическата материя, от която са изградени и останалите ни „тела”, които духът използва за проявление. В този ред на мисли вече е време да погледнем на него по нов начин. То притежава собствено съзнание. В езотериката се нарича физически елементал. И ако ние имаме някакви проблеми, свързани с неговото нормално функциониране, можем, вместо да го смятаме за враг, да се обърнем към него за помощ, приемайки го за свой приятел и съюзник.

Може да Ви се види много тъпо това мое изказване, но все пак то си е мое! Дух и Материя, едното без другото не може и обратно !Звучи ми още като: Отдай Кесаровото на Кесаря и Божието на Бога, но едното без другото не може, но имам право да се съмнявам във всяка теория! И все пак нека да си обясним какво първо Дух и какво е Материя,но нека да не бъде философско, а доста смислено, Моля ви?!!!

Петел е,ама не му се вижда гребена от шапката

Ето едно интересно цитатче,мисля,че е по темата...

от сума ти векове насам човешките същества искат да узнаят естеството на това „съм" (the nature of isness). Що е материя, субстанция и т. н. Явно трябва да има някаква обща база за всички тези форми, които виждаме (или поне така ни се струва). В крайна сметка, основа на съдовете е глината. Основа на сечивата е желязото. Основа на мебелите е дървото. Коя обаче е субстанцията, която се съдържа във всичко? Колко хора са си блъскали главите над това... Но ако се замислите над този въпрос, би трябвало също да се запитате какъв по-точно отговор търсите. Да кажем, че наистина сте открили що е материя. Но на какъв език ще съумеете да опишете откритието си? Ако се поразмислите за света, скоро ще си дадете сметка, че вие изобщо не можете да го опишете, тъй като единственото, което езикът може да опише - независимо дали се състои от думи или от цифри, - това е образът или формата, формата можем да я измерим, можем да я очертаем, както и обясним. Но най-вероятно не ще успеем да обясним какво представлява онова там простичко нещо, което е нейната основа. Няма как да го изразим. Затова и въпросът за „идентичността" на материята е глупав въпрос, защото настояваме да му се отговори чрез понятия, които не могат да дадат отговора на такъв тип въпрос.

Следователно можем да говорим само за формата или образа. Бих могъл да си послужа с каламбур, ако толкова искам да говоря за тази идея и да кажа, че единствено формата има значение, независимо от материята. Когато виждаш света като форма, тя ш се питаш от какво е направен, т.е. от какво е образуван образът, защото той не е направен. У уей ще рече „не-правене" или „без-действие", а „правенето" е нещо много по-различно от растежа. Когато расте, растението не се „монтира". Всичките му т. нар. части израстват от него. Когато обаче „правиш" машина, монтираш отделните й части една по една. Но не това е начинът, по който функционира растението, нито пък този, по който функционираме вие и аз. Нелепо е да си мислим, че храната, която поглъщаме, всъщност се състои от телесни части, които ще бъдат монтирани на нашите тела на мястото на износените. Много глупава идея, защото тези неща растат, а не се правят. Тоест няма да питате от какво са направени. И второ, няма да питате как пък са успели да израснат.

Така стигаме до един преудивителен факт, за който досега не сме си давали сметка, а именно, че т. нар. отделни неща всъщност не са отделени - те са обединени от пространството. Винаги си мислим за пространството като за нещо, което разделя, но запомнете: това, което разделя, също така и събира. В английския език има една много интересна дума - cleave. Означава едновременно и „раз-делям", и „с-лепвам". Тоест ние сме сделени от пространството. Когато наблюдавате някоя далечна галактика, тя ви изглежда едно цяло, защото я виждате от огромно разстояние. Но ако се приближите до нея, привидното вече не се вижда, вместо него виждате отделни звезди. Ние самите живеем сред такава галактика. Ако сме някъде далече в открития космос, може да ни се стори, че нейните звезди се сливат в едно цяло. Но от мястото, където сме сега, няма да съзрем такъв обект.

Но кое е нещото, което обединява всички тези звезди? Ще кажем: „Гравитацията." Но гравитация е само един от многото начини да кажеш „Не знам". Гравитацията е като етера, за който навремето смятаха, че е онзи всепроникващ флуид, преносител на светлината, но по-късно се оказа, че такова нещо изобщо не съществува, защото светлината преспокойно може да се справи и без него. Та тя може да минава и през нищото, т. е. привидно празното пространство. Да се чудиш и да се маеш! Та тук в нашата галактика има какви ли не нещица, които изобщо не се връзват помежду си и въпреки това изграждат заедно онова, което наричаме „обект". И по същия начин, ако слезем на ниво клетъчна структура, ще видим, че ние самите сме своего рода галактики - атомите, от които са изградени телата ни, отстоят на огромни разстояния един от друг, досущ като звездите. Само не питайте кое ни скрепява в едно цяло, това не е уместен въпрос. В тази „материя" от значение е само нашата форма.

Да кажем, че сме се видели някъде и на другия ден се виждаме отново. Как разбирам, че сте вие? Много просто. Помня как изглеждате. Но ако не сме се виждали от години, много малко ще са нещата във вас, които ще съм знаел отпреди. Почти цялата ви т. нар. субстанция ще се е променила. Ако отида да разгледам някой водопад, само след няколко секунди той няма да е същият. Ще си пада по същия начин, в същия стил, но водата ще бъде съвършено нова. Също така, ако се срещнем утре, вие ще имате същата форма, макар и всичките ви атоми да са чисто нови. Затова казвам, че от значение е само формата, образецът.

А.Уотс - "Дао-пътят отвъд стремлението"

Ами не лошо написано,ама видя ли нещо меко казано невярно,почвам да се съмнявам в цялото.Да отречеш гравитацията ми се струва доста дилетантски похват.Ама така е ,всеки луд с номера си!

Светлината също представлява известна материйност, а истинската светлина е обвързана с чистия астрал (какъвто човек не познава сега, имащ връзка със спомената протоплазма), кодиран на места като "вода". После езотеризмът е използвал водата и за обозначаване на материята въобще...

Да, "Водата на Живота"

Багира обича по този повод да припомня приказката " Златка - златното момиче", за черната вода ... златната вода...

Редактирано 17 април 200818 г. от valentinus (преглед на промените)

Да, "Водата на Живота"

Багира обича по този повод да припомня приказката " Златка - златното момиче", за черната вода ... златната вода...

Жаден си братко, жаден...

Жаден си братко, жаден...

...и гладен, мноо гладен - на диета съм, свалих килограмите до 81, но трябва още 3 да сваля по план - за лятото трябва да съм един чаровен и елегантен чичка...

Да, гладен съм за Хляба на живота и съм жаден за Виното на кръщенето

за нафората и за комката

за кръщенето с вода и кръщенето с огън

за трансмутацията и за трансфигурацията

за раждането на новата душа и за алхимичната и сватба с Духът...

Международен ден на Земята

Денят на Земята първоначално е обявен през 1970 г. в САЩ и Канада, като международен се чества от 1990 г., празникът в България се отбелязва от 1993 г. Целта е да се обединят хората на планетата в защита на околната среда.

На 22 април 1970 г. за първи път е отбелязан Международният ден на Земята. Тогава милиони американци участват в демонстрация и настояват политици, държавници, бизнессреди да включат в своите приоритети опазването на околната среда. Първото честване на Деня на Земята се организира от Гейлорд Нелсън – бивш губернатор и сенатор от Уискънсин, който издига каузата за опазване на природата и Денис Хейес – изявен студентски лидер. В проявите на Първия Ден на Земята се включват повече от 20 милиона американци от всички краища на страната. Като резултат от това събитие се оформя мощно движение в защита на околната среда и са приети законите за чист въздух и чиста вода на САЩ.

Денят на Земята - 22 април, е най-големия нерелигиозен празник в света отбелязван от над половин милиард хора. Всяка година Международната мрежа за Деня на Земята координира действията на повече от 12 000 партньори в 174 държави насочени към опазване на планетата Земя и съхраняване на живота върху нея. Мрежата се стреми да създаде широка гражданска подкрепа за устойчиви и ефективни екологични политики за развитие по целия свят.

България е една от първите страни, присъединили се към международното отбелязване на Деня на Земята, което започва от 1990 г. В Международния организационен комитет за честването на Деня на Земята България е представена от Благовест Сендов. Той сформира Национален комитет за Деня на Земята. На призива за отбелязването на Деня на Земята се отзовават хиляди българи и денят се чества с разнообразни прояви, посветени на опазването на околната среда. На 22 април 1992 г. президентът на Република България Желю Желев подписва клетвата в името на Земята. Над 30 хиляди български деца се подписват под Декларацията за пълномощие за живот на Земята. Декларацията е връчена на Конференцията на ООН за околната среда и развитието, проведена в Рио де Жанейро през юни 1992 г. Оттогава всяка година България участва в отбелязването на Деня на Земята и дава своя принос за по-чиста и здравословна околна среда, за съхраняване на живота на планетата.

из "Пимандър", "Corpus hemreticum"

Тогава Човекът, който притежаваше власт над света на смъртните същества и животните без разум, се наведе надолу през обвързващата го сила на сферите, чиято обвивка той беше разкъсал, и се показа на природата долу в красивия образ на Бог.

Когато природата го съзря, него, който притежаваше в себе си неизчерпаемата красота и всички енергии на седемте Ректори, обединени в образа на Бог, тя се усмихна, изпълнена с любов, защото беше видяла чертите на тази чудно красива форма на човека да се отразяват във водите и и беше забелязала неговата сянка върху земята.

А що се отнася до самия него, когато в отражението във водите на природата забеляза тази форма, която толкова много му наподобяваше, той се влюби в нея и пожела да заживее там. Това, което пожела, той осъществи на мига и така започна да обитава в лишената от разум форма. И когато Природата прие в себе си своя любим, тя го обгърна напълно; и те се сляха в едно, защото пожарът на страстното им желание беше голям.

из "Пимандър", "Corpus hemreticum"

Добре е да публикуваме и източници на информацията

http://www.pe-bg.com/?cid=3&pid=19966

Духът и плътта. Приливи и отливи в живота

Дух и Материя...

ето една божествена двойка.

И е казано Това, което Господ е събрал, човек не може да раздели.

И всичките напъни в тази посока остават... безплодни.

Дух и Материя - двама влюбени в неразделима прегръдка.

Редактирано 30 май 200818 г. от Maat (преглед на промените)