Извинявай, че питам. Може ли да ми разкажеш какво ти се е случило, ако искаш, разбира се.

Защо закрилниците ни да са с нас до време? Какво ги кара да ни напускат?

Точно там е въпросът, че незнам дали са с нас до време. Може би пък да не ни напускат, може просто да не могат да ни закрилят в определени ситуации. Може да губят силите си, причинено от нас или не. Неизвестните са много, за съжаление.

Аз пък смятам, че не ни напускат. Това, че понякога губим битки, не означева, че ще дадем войната...Може би просто ни закрилят в определени ситуации...

Извинявай, че питам. Може ли да ми разкажеш какво ти се е случило, ако искаш, разбира се.

Защо закрилниците ни да са с нас до време? Какво ги кара да ни напускат?

Ами защото не винаги успяваме да ги повикаме навреме,или просто и те грешат понякога.... Не само хората са несъвършени/незавършени...

Земята е пренаселена - на нея има над 6,5 милиарда души. Ако всеки от тях има по един или няколко закрилници, "горе" щеше да е още по-тясно. На планетата освен хората има и трудно определим, но колосален брой "божии" създания, които също трябва да бъдат "закриляни" от някого. Това енергийно стълпотворение причинява изкривяване на времето и пространството.

Именно заради този хаос "закрилниците" не винаги успяват да стигнат навреме. Иначе щяха да попречат в началото на ХХІ век да се използват компютри за споделянето на разсъждения, достойни най-много за късното Средновековие...

Аз пък смятам, че не ни напускат. Това, че понякога губим битки, не означева, че ще дадем войната...Може би просто ни закрилят в определени ситуации...

или може би ни разкрилят през цялото време, но ние не си даваме сметка за това. Понякога не разбираме защо нещо трябва да се случи точно по този начин, но вярвам че има причина за всичко, просто ние не сме достатъчно развити, за да я разберем. Наистина ми се иска да вярвам, че те са непрекъснато с нас и не ни оставят...

СЛЕДИТЕ В ПЯСЪКА

Една нощ един човек сънувал сън. Сънувал, че се разхожда по морския бряг заедно с Бога. По небето проблясвали сцени от неговия живот. При всяка сцена той забелязвал двойни следи от стъпки по пясъка-едната била неговата, а другата на Господ. Когато проблясва последната сцена от живота му, той погледнал назад към следите от стъпки в пясъка. Забелязъл, обаче, че много пъти по жизнения му път имало само една следа от стъпки и че това ставало през най-тъжните и унизителни периоди в живота му.Това го разтревожило и запитал Господ: "О, боже,Ти някога ми каза, че след като съм решил да Те следвам, Ти ще вървиш винаги с мен. Но аз забелязах, че по време на най-трудните моменти от живота ми по пясъка имаше само една следа от стъпки. Не разбирам защо когато най-много се нуждаех от Теб, Ти си ме изоставил сам. Господ му отговорил: "Мило мое дете, аз те обичам и никога не бих те изоставил. По време на твоите изпитания и страдания, виждаш само едни стъпки, защото тогава те носех на ръце!"

изворче

Вярвате ли в небесните покровители? Не знам дали са ангели, светци или сила, която не познаваме. Вярвате ли в нея? Ако знаете, ще ми разкажете ли истории, които са се случвали на вас или сте чули от някъде?

"Ангелът помага на хората незабелязано...като чели човек сам си прави всичко."

"Когато ангелът ти говори в тебе настава дълбок мир."

"Всички хубави настроения са под ангелско влияние."

"Защо лицето на любящия човек свети и е красиво? Защото ангелът е в него."

"Светлата мисъл която ви посещава е небесна гостенка."

"Ангелите са постоянно до нас, само ги призовете."

"Всяка красива мисъл е пошепната от един ангел."

"Цветята са връзка между ангелите и хората."

"Ангелът върви тихо след човека и го съветва какво да прави."

"При любовта ангелите са винаги с вас."

"Изобщо имайте любов към ангелите и те ще ви се изявят."

Из* Животът на Ангелите* Беинса Дуно

Това е което съм изпитала и изпитвам в живота си. Поздрави!

Сърдечно благодаря

"Когато се роди човек на земята, той е ангел. Всички деца са едни ангели, дошли от небето, слезли при нас да ни кажат нещо хубаво. Всеки човек като дете носи в себе си по един ангел. После - виждащ - минава време, изгубва той ангела в себе си, онова красивото състояние и започва бавно да умира. Някой път този ангел остава за цял живот."

Петър Дънов

"Само светли мисли да живеят във вас...т.е. само ангели да живеят във вас." - Петър Дънов

Предварително се извинявам за отклонението,но ми се иска да разкажа една история.Не Знам дали е истинска но звучи убедително.Макар ,че леко ще променя няколко думи :

"Един Учител говорел доста дълго и пламенно пред Учениците си.Изведнъж спрял и ги огледал много внимателно и казал:"-За съжаление никой от вас в момента не разбира какво ви говоря!Всъщност само Петър ме разбира,обаче погрешно."

Не става въпрос за Дънов,а за един друг Петър,но ми хареса съвпадението.И на мен ми се струва,че Братята и Сестрите така са разбрали Учителя....

"Когато Любовта царува - Смут не става!

Когато Мъдростта управлява - Реда не се нарушава!

Когато Истината грее - Плода цъфти и зрее! "

Б.Дуно

Според ... кой както го разбира

Редактирано 12 юли 200817 г. от Shinefrend (преглед на промените)

САМОТНОТО МОМИЧЕНЦЕ

Босо и мръсно, малкото момиченце стоеше в парка и наблюдаваше хората да минават. Тя никога не се опита да ги заговори, тя никога не каза дума. Много хора преминаха, но нито един не погледна към нея, никой не спря, включително и аз.

На следващия ден аз реших да се върна в парка, любопитен дали малката девойка ще бъде още там. И точно на същото място, на което беше вчера, тя седеше с най-печалния поглед в очите и. Но днес аз не можех да я отмина просто така, заинтересован само от моите неща. Така се озовах вървящ към малката девойка. Защото както всички ние знаем, парк пълен със странни хора, не е място малки деца да играят сами. Като се отправих към нея, аз успях да видя, че гърбът на момичето беше деформиран. Разбрах каква беше причината хората просто да отминават и да не правят никакво усилие да покажат, че ги е грижа. Като се приближих, малката девойка леко сниши погледа си, за да избегне моя вторачен поглед.. Аз можех да видя формата на нейния гръб по-добре. Той беше гротесково оформен в гърбава форма. Усмихнах се, за да и покажа, че всичко е наред, че бях там, за да помогна, за да разговаряме. Седнах до нея и започнах с едно простосърдечно "здравей". Малката девойка беше потресена и заекващо каза тихо "здравейте" след дълго взиране в очите ми. Аз се усмихнах и тя срамежливо отвърна с усмивка. Ние говорихме докато стана тъмно и паркът беше напълно празен. Всеки си беше отишъл и ние бяхме сами. Попитах девойчето защо е толкова тъжно. Малкото момиченце погледна към мен и каза: "Защото съм различна". Аз веднага и казах: "Това си ти!" и се усмихнах. Тя стана дори по-тъжна и каза: "Знам".

"Малко девойче"-казах аз, "ти ми напомняш на ангелче, сладко и невинно". Тя погледна към мен и се усмихна бавно, изправи се и каза: "Наистина ли?"

"Да, миличка, ти си като малък ангел хранител, изпратен да наблюдава всички тези преминаващи хора."

Тя кимна - "да" и се усмихна с блясък в очите и, след което разпери крилата си и каза"Аз наистина съм. Аз съм твоят ангел-закрилник". Изведнъж онемях, сигурно ми се привиждаха разни неща. Тя каза: "И когато ти започна да мислиш за някой друг, освен за себе си, моята работа тук беше свършена."

Аз се изправих веднага и казах: "Чакай, защо тогава никой не спря да помогне на един ангел?" Тя погледна към мен и се усмихна: "Ти си единствения човек, който може да ме види", и така тя изчезна.

Когато си мислите, че вие сте сами, помнете, вашият ангел-закрилник винаги ви наблюдава.

Из*Списание Нова Надежда

Редактирано 18 февруари 200818 г. от Алморот (преглед на промените)

Небесния покровител или ангел хранител, подобно на очовечаването на божествената същност и оковаването й в човешки черти, като Небесен Баща, Вселюбящ Създател и тн. идва да покаже единствено отказа на човека да поеме отговорност за делата си.Ако има ангели то тяхната работа е съвсем друга и къде по важна от заниманието с човешкото себелюбие.

Моментите на яснота и предчувствие, сякаш някой ти шепне са моменти в общение с несъзнаваното, силен интуитивен вик от най-дълбоката ни същност.

Най-дълбокото е най-високото!

САМОТНОТО МОМИЧЕНЦЕ

Босо и мръсно, малкото момиченце стоеше в парка и наблюдаваше хората да минават. Тя никога не се опита да ги заговори, тя никога не каза дума. Много хора преминаха, но нито един не погледна към нея, никой не спря, включително и аз.

На следващия ден аз реших да се върна в парка, любопитен дали малката девойка ще бъде още там. И точно на същото място, на което беше вчера, тя седеше с най-печалния поглед в очите и. Но днес аз не можех да я отмина просто така, заинтересован само от моите неща. Така се озовах вървящ към малката девойка. Защото както всички ние знаем, парк пълен със странни хора, не е място малки деца да играят сами. Като се отправих към нея, аз успях да видя, че гърбът на момичето беше деформиран. Разбрах каква беше причината хората просто да отминават и да не правят никакво усилие да покажат, че ги е грижа. Като се приближих, малката девойка леко сниши погледа си, за да избегне моя вторачен поглед.. Аз можех да видя формата на нейния гръб по-добре. Той беше гротесково оформен в гърбава форма. Усмихнах се, за да и покажа, че всичко е наред, че бях там, за да помогна, за да разговаряме. Седнах до нея и започнах с едно простосърдечно "здравей". Малката девойка беше потресена и заекващо каза тихо "здравейте" след дълго взиране в очите ми. Аз се усмихнах и тя срамежливо отвърна с усмивка. Ние говорихме докато стана тъмно и паркът беше напълно празен. Всеки си беше отишъл и ние бяхме сами. Попитах девойчето защо е толкова тъжно. Малкото момиченце погледна към мен и каза: "Защото съм различна". Аз веднага и казах: "Това си ти!" и се усмихнах. Тя стана дори по-тъжна и каза: "Знам".

"Малко девойче"-казах аз, "ти ми напомняш на ангелче, сладко и невинно". Тя погледна към мен и се усмихна бавно, изправи се и каза: "Наистина ли?"

"Да, миличка, ти си като малък ангел хранител, изпратен да наблюдава всички тези преминаващи хора."

Тя кимна - "да" и се усмихна с блясък в очите и, след което разпери крилата си и каза"Аз наистина съм. Аз съм твоят ангел-закрилник". Изведнъж онемях, сигурно ми се привиждаха разни неща. Тя каза: "И когато ти започна да мислиш за някой друг, освен за себе си, моята работа тук беше свършена."

Аз се изправих веднага и казах: "Чакай, защо тогава никой не спря да помогне на един ангел?" Тя погледна към мен и се усмихна: "Ти си единствения човек, който може да ме види", и така тя изчезна.

Когато си мислите, че вие сте сами, помнете, вашият ангел-закрилник винаги ви наблюдава.

Из*Списание Нова Надежда

Забравих да спомена, че този материал е посветен от екипа на сп. Нова Надежда на мъничката АНИ с голямото сърце която на 1-ви януари тази година "заспа"...

За кого бие камбаната

Човекът не е Остров,

вътре в себе си затворен;

Човекът има връзка с Континента,

той е част от всичко друго;

Отмъкне ли Морето буца Пръст,

по-малка става територията на Европа,

както ако откъсне Полуостров цял

или събори Замъка на твой приятел

или твоя собствен Замък;

всяка човешка смърт ме намалява,

аз съм част от цялото Човечество;

Джон Дън

Моментите на яснота и предчувствие, сякаш някой ти шепне са моменти в общение с несъзнаваното, силен интуитивен вик от най-дълбоката ни същност.

Разбирам твърдението ти, но защо да не може това да са две отделни неща. Приемам този силен интуитивен вик от най - дълбоката ни същност, но защо да не съществува и друга, външна намеса, която понякога да ни помага или просто да ни покровителства, за да не сме сами...

Казва се в Писанието: „Ще бъдеш венец на слава в ръката Господня.” Под венец се разбират най-възвишените Ангелски същества. Да имаш венец Господен, това е да

си във връзка с Възвишените духове на Любовта, които са и извор на Божествената Любов. Всеки, който пие от този извор, жаждата му ще се утоли. Има две категории: венец и слава. Славата, това са Архангелите, които са носители на Божествената Воля на физическото поле. Когато искаш да усилиш волята си, ще извикаш един Архангел, а той е мощен, силен. Това е един закон, който работи чрез внушение.

Съхранение на душевната енергия

Съхранение на душевната енергия

Стига сте го рекламирали този "портал" където ви падне.Има си тема за Дънов... Гледайте БТВ ,интересен филм има в момента...

Сега осъзнавам, че всъщност Бог ме е носил на ръце през целия ми живот.

Сега осъзнавам, че всъщност Бог ме е носил на ръце през целия ми живот.

Радвам се за теб,Мечо....Ти си му явно любимец.....

Радвам се за теб,Мечо....Ти си му явно любимец.....

Чудно. Сякаш ми се иска да има фалшиви нотки в "гласа" ти. За да "оправдая" това, че спрях да ти се радвам.

mecholari

Сега осъзнавам, че всъщност Бог ме е носил на ръце през целия ми живот.

Разбира се, че е така. И теб носи, N e o. Всички нас. И чака и ние да го понесем. Защото той трудно се понася от човек.

mecholari

Сега осъзнавам, че всъщност Бог ме е носил на ръце през целия ми живот.

Нека си спомним притчата за стъпките но Бог.Дали ще можем ние да го понесем?