Изводът значи е да слагам чалмата :

Ще ми прилича, нали ?

Архитектурата на Рая при исляма ми харесва."Тадж махал" е направен по описанието на Рая.За жените и наложници-добре ще е.Момченцата не ги искам.

А-я ми кажете от гледна точка на доброто и злото-толкова жени и наложници-добро ли е или не ?

Не знам дали ще ти прилича,ама със сигурност ще ти тежи.А И формата и е категорично фалическа,на много смешно място ще ти се окаже лицето....

Е стига сме танцували -стана ракиено време....

Редактирано 23 юни 200817 г. от N e o (преглед на промените)

Да... В този танц няма "стига"... Само си мислим, че ние го танцуваме, но всъщност той нас ни танцува ...

Редактирано 23 юни 200817 г. от Багира (преглед на промените)

Да... В този танц няма "стига"... Само си мислим, че ние го танцуваме, но всъщност той нас ни танцува ...

А има ли "добро" и "зло"? Има една хубава мисъл-"Онова дето не ни убива ни прави по-силни..."

От преодолените препятствия се учим на сила, а може би и на мъдрост... Шамарите в живота ни обръщат главата към Истината... Е ако сме решили да проглеждаме... Иначе може да си трупаме злоба, завист и обида вътре в нас, но едва ли това е целта и смисъла на доброто и злото...

А има ли "добро" и "зло"? Има една хубава мисъл-"Онова дето не ни убива ни прави по-силни..."

От преодолените препятствия се учим на сила, а може би и на мъдрост... Шамарите в живота ни обръщат главата към Истината... Е ако сме решили да проглеждаме... Иначе може да си трупаме злоба, завист и обида вътре в нас, но едва ли това е целта и смисъла на доброто и злото...

Много,много правилен въпрос!Няма просто такъв танц,понеже танцуващите също ги няма....... А романтично -бонбонените картинки са хубав бизнес за шарлатаните....

А че гледай с това око, де!

Обаче може и да има проблем в гледането само с едно око. Ни танц се вижда, ни танцуващи.

Замислих се доброто, което правиме еднозначно ли е с доброто на Този когото не познаваме. Стигнах до извода, че същността Му е добро (разбира се не само то), но най-същественото, че Той не познава що е зло. С една дума Той не знае какво е зло, никога не го е правил и Му е чуждо, като знание и действие. Следователно нещата в Трансцеденталното са еднозначни, няма полюси – от едната страна добро от другата зло - както тук. От това следва извода, че действията етикирани като добро в двуполюсен свят не са такива, защото в такава структура е невъзможно да се породи онова добро присъщо на Непознаващия зло. И друго – възможно ли е човек в такъв вид (познаващ добро и зло) да оцелее в свят непознаващ дуалноста? Там никой никога не е правил зло, понеже е чуждо като явление и чувство. И най-същесвеното – възможно ли е Непознаващия зло да създаде свят в който злото да е понятиен феномен, или пък: в Трансцеденталното вероятно липсва страдание, как така Той ще създаде свят където съществата да страдат? Възможно ли е Този когото не познаваме да ни е създал в този дефектирал вид?

Този размисъл го пуснах в друг форум, но веднага го затриха. Реших, да го споделя тук.

Замислих се доброто, което правиме еднозначно ли е с доброто на Този когото не познаваме. Стигнах до извода, че същността Му е добро (разбира се не само то), но най-същественото, че Той не познава що е зло. С една дума Той не знае какво е зло, никога не го е правил и Му е чуждо, като знание и действие. Следователно нещата в Трансцеденталното са еднозначни, няма полюси – от едната страна добро от другата зло - както тук. От това следва извода, че действията етикирани като добро в двуполюсен свят не са такива, защото в такава структура е невъзможно да се породи онова добро присъщо на Непознаващия зло. И друго – възможно ли е човек в такъв вид (познаващ добро и зло) да оцелее в свят непознаващ дуалноста? Там никой никога не е правил зло, понеже е чуждо като явление и чувство. И най-същесвеното – възможно ли е Непознаващия зло да създаде свят в който злото да е понятиен феномен, или пък: в Трансцеденталното вероятно липсва страдание, как така Той ще създаде свят където съществата да страдат? Възможно ли е Този когото не познаваме да ни е създал в този дефектирал вид?

Този размисъл го пуснах в друг форум, но веднага го затриха. Реших, да го споделя тук.

И аз съм си мислил за същото и стигнах до извода, че ако Той не познава злото - не може да разбере, че другите могат и да приемат нещо за зло и да страдат от това.

Един от отговорите на този въпрос се крие в християнството и в самия Иисус - една от целите му е да разбере как всъщност усещат света хората.

Ако ти приемаш Иисус за Син Божий, единосъщен с Отца - значи на въпроса ти е отговорено - след неговия живот на Земята, Бог знае какво е зло, какво разбират хората под "зло" и какво е нужно да се изкорени то.

Ако ли не.....

Какво добро,какво зло...Такива неща няма

И аз съм си мислил за същото и стигнах до извода, че ако Той не познава злото - не може да разбере, че другите могат и да приемат нещо за зло и да страдат от това.

Един от отговорите на този въпрос се крие в християнството и в самия Иисус - една от целите му е да разбере как всъщност усещат света хората.

Ако ти приемаш Иисус за Син Божий, единосъщен с Отца - значи на въпроса ти е отговорено - след неговия живот на Земята, Бог знае какво е зло, какво разбират хората под "зло" и какво е нужно да се изкорени то.

Ако ли не.....

Всъщност, това обяснява причината да съществува страданието. Той не може да прави зло, тоест да унищожи, свят познаващ злото - света на гнева. Не ми беше хрумвало, че Този когото не познаваме, не знае какво е зло.

И друго – възможно ли е човек в такъв вид (познаващ добро и зло) да оцелее в свят непознаващ дуалноста?

Не... едва ли е възможно... не е, няма да оцелее...

Онова, което после е мутирало в гъвкавите и взаимозаместващи се, взаимоизпълващи се добро и зло... би го погубило.

Не... едва ли е възможно... не е, няма да оцелее...

Онова, което после е мутирало в гъвкавите и взаимозаместващи се, взаимоизпълващи се добро и зло... би го погубило.

Да ти кажа тази констатация, че няма да оцелея в свят не познаваш злото, възникна в мен преди години и много ме срази - това е много разтърсваща истина. Хората бягат от нея. Следователно - който иска да живее в свят без зло трябва да се промени, но възможно ли е човек да го направи сам? Не! Това е абсурдно.

Да ти кажа тази констатация, че няма да оцелея в свят не познаваш злото, възникна в мен преди години и много ме срази - това е много разтърсваща истина. Хората бягат от нея. Следователно - който иска да живее в свят без зло трябва да се промени, но възможно ли е човек да го направи сам? Не! Това е абсурдно.

"... толкова съм ниско... смесвам се с прахта..."

И в свят без добро, също...

Защо ми се струва,че обсъждате абстракции...

Светът е такъв,какъвто е.

Защо ми се струва,че обсъждате абстракции...

Светът е такъв,какъвто е.

Да, и е такъв, какъвто всеки един го вижда...

Да, и е такъв, какъвто всеки един го вижда...

Факт.

Бог е една река, която си тече. Дали ще плува по или срещу течението, всеки си решава сам. Реката е еднаква към всички, води ги в една и съща посока. В едната посока е вечно новото, непознатото; срещу течението човек се връща към своето минало. Не е ли прекрасно, че един ден плуващите срещу течението ще се изморят и ще се оставят на Бог да ги понесе. Злото ли? – Злото е илюзия. Хората са плували срещу течението, вместо да се възползват от него.

Ако ти приемаш Иисус за Син Божий, единосъщен с Отца - значи на въпроса ти е отговорено - след неговия живот на Земята, Бог знае какво е зло, какво разбират хората под "зло" и какво е нужно да се изкорени то.

В това изречение има нещо ключово. Много хора мислят, че е достатъчен ритуал или интелектуално знание за приемането на Исус за Син Божий и спасението е факт. Истината за това приемане е доста различна, защото желанието да приемеш Исус Христос за Господ е свързано със смяна на смъртната личност (разрушаване на храма) и замяната с нова. Това е вид духовно-душевна смърт.

Факт.

Не, не е "факт" - защото никой не може да измери, изчисли и предвиди това, което ще си помисли другия , когато говорим за добро и зло.

Лек пример - аз искам да причиня болка на някого.Просто така - кеф ми е, вървя си по улицата, срещам някакъв случаен човек и просто го хващам и започвам да го бия.Не за друго, ами защото искам да си направя кефа и да го видя как страда.

Да ама може и да съм попаднал на мазохист, който ще изпита удоволствие от това, което му причинявам.

предвижданията ми за това което ще изпита другия не се сбъдват - това, което трябва да бъде възприето като "зло" се възприема като "добро".

Оставам с пръст в г.. и следователно светът не е " такъв, какъвто всеки един го вижда" - тоест съждението на Infinity не е факт.

Q.I.D.

В това изречение има нещо ключово. Много хора мислят, че е достатъчен ритуал или интелектуално знание за приемането на Исус за Син Божий и спасението е факт. Истината за това приемане е доста различна, защото желанието да приемеш Исус Христос за Господ е свързано със смяна на смъртната личност (разрушаване на храма) и замяната с нова. Това е вид духовно-душевна смърт.

Да. Радвам се, че си ме разбрал

Не, не е "факт" - защото никой не може да измери, изчисли и предвиди това, което ще си помисли другия , когато говорим за добро и зло.

Лек пример - аз искам да причиня болка на някого.Просто така - кеф ми е, вървя си по улицата, срещам някакъв случаен човек и просто го хващам и започвам да го бия.Не за друго, ами защото искам да си направя кефа и да го видя как страда.

Да ама може и да съм попаднал на мазохист, който ще изпита удоволствие от това, което му причинявам.

предвижданията ми за това което ще изпита другия не се сбъдват - това, което трябва да бъде възприето като "зло" се възприема като "добро".

Оставам с пръст в г.. и следователно светът не е " такъв, какъвто всеки един го вижда" - тоест съждението на Infinity не е факт.

Q.I.D.

Голям си дървен философ

Светът е един и същ за всеки. Просто всеки го възприема по различен начин. Да,няма как да знаеш дали ще сториш "добро" или "зло",поради простичкия факт,че добро и зло няма. Има просто резултати от действията ти. Всеки ги определя като "добри" или "лоши" в зависимост от личната си преценка.

Не, не е "факт" - защото никой не може да измери, изчисли и предвиди това, което ще си помисли другия , когато говорим за добро и зло.

Лек пример - аз искам да причиня болка на някого.Просто така - кеф ми е, вървя си по улицата, срещам някакъв случаен човек и просто го хващам и започвам да го бия.Не за друго, ами защото искам да си направя кефа и да го видя как страда.

Да ама може и да съм попаднал на мазохист, който ще изпита удоволствие от това, което му причинявам.

предвижданията ми за това което ще изпита другия не се сбъдват - това, което трябва да бъде възприето като "зло" се възприема като "добро".

От будистка гледна точка всичко е причина и следствие. Резултатът от така описаната ситуация ще бъде, че в следваща ситуация това което ти си направил ще се случи и на теб. Само че този път местата ще бъдат разменени, ти ще си битият мазохист и ще се кефиш, а този който си бил ще те бие за да си прави кефа.

Голям купон. Това се случва през цялото време от безначални времена.

Оставам с пръст в г.. и следователно светът не е " такъв, какъвто всеки един го вижда" - тоест съждението на Infinity не е факт.

Q.I.D.

Светът е такъв какъвто е. Това обаче което виждаме са собствените си проекции. Светът изглежда, че съществува, но всъщност нищо реално не може да бъде намерено. Всяко нещо се появява, като резултат от причини и условия, променя се през цялото време и в крайна сметка изчезва. Всичко се проявява на относително ниво, но ако го потърсим - намираме временна съвкупност от причини и условия, които сме нарекли по определен начин. Затова се казва, че природата на всичко е пустота. Това обаче не е нихилизъм, будизма не твърди, че нищо не съществува.

Това, което е отвъд постоянно променящите се картинки, отвъд причини и условия е това което възприема феноменалния свят, това което гледа през очите и слуша през ушите ни точно сега, което мисли мислите и е зад и между тях, това което наричаме ум.

Безначална, неограничена, пуста и сияйна светлина. Безстрашие, радост, мъдрост и активност полезна за другите. Това сме.

Всъщност това е само концептуално обяснение. Това са само думи. Истинската природа на нещата не може да се опише с думи, но може да се преживее. Има методи, водещи до такъв начин на преживяване.

Мда.

Разконспирирахте ме вие двамата.

Пустата му и концепция за Майя - много трудно се оборва.

Сидхартха е бил мъдър човек.

Аз споделям мнението, че и след разпъването на кръста на Исус Христос, Отец Му не е познал човешкото зло и добро. Тези две полярности са зараза. И след Христос, Той си е извън полето на злото и доброто. В Тайната дактрина мадам Блавтска пише за седемте Природи (Архангели Дхиан Когали, Сили), които ведно образуват Йехова. Най-вероятно Той да е изживял човешката нищета, но от друга страна, нашият свят е илюзия за тези седем аспекти, или по-точно казано -това е една несъзнателност не само за себе си, но и за това което е вложил в тях като потенциал по-висшия разум Този когото не познаваме - Непознаващия, Нетворящия човешкото зло и добро.

От будистка гледна точка всичко е причина и следствие. Резултатът от така описаната ситуация ще бъде, че в следваща ситуация това което ти си направил ще се случи и на теб. Само че този път местата ще бъдат разменени, ти ще си битият мазохист и ще се кефиш, а този който си бил ще те бие за да си прави кефа.

Голям купон. Това се случва през цялото време от безначални времена.

Светът е такъв какъвто е. Това обаче което виждаме са собствените си проекции. Светът изглежда, че съществува, но всъщност нищо реално не може да бъде намерено. Всяко нещо се появява, като резултат от причини и условия, променя се през цялото време и в крайна сметка изчезва. Всичко се проявява на относително ниво, но ако го потърсим - намираме временна съвкупност от причини и условия, които сме нарекли по определен начин. Затова се казва, че природата на всичко е пустота. Това обаче не е нихилизъм, будизма не твърди, че нищо не съществува.

Това, което е отвъд постоянно променящите се картинки, отвъд причини и условия е това което възприема феноменалния свят, това което гледа през очите и слуша през ушите ни точно сега, което мисли мислите и е зад и между тях, това което наричаме ум.

Безначална, неограничена, пуста и сияйна светлина. Безстрашие, радост, мъдрост и активност полезна за другите. Това сме.

Всъщност това е само концептуално обяснение. Това са само думи. Истинската природа на нещата не може да се опише с думи, но може да се преживее. Има методи, водещи до такъв начин на преживяване.

Вало,много често повтаряш това обяснение.Въпросът ми е ,как ще си сигурен ,че преживяването е истинско?Методите са ясни,те действат.Но не създават ли илюзията за преживяване.Има ли метод нещата винаги ми звучат съмнително.Скоро гледах един клип с една жена която преживяла инсулт и по време на същия преживяла нирвана.На всичкото отгоре била учен и научно обясни какво станало.Само че цялата история е фалшива,та дрънка.

Аз споделям мнението, че и след разпъването на кръста на Исус Христос, Отец Му не е познал човешкото зло и добро. ...

Знаеш ли защо към Парабрахман често се използва местоимението "То"? Просто защото той няма как да бъде самосъзнателен. Съзнателен Бог като Абсолют, включващ всичко в себе си не може да съществува. Природните закони са абсолютни, неизменни и няма, нямало е и няма да има нещо, което да ги промени. Ако те бяха създадени би съществувала възможността да се променят, но те не са. В този ред на мисли можем да говорим за самосъзнателни Богове от по-низш порядък, но те няма да са абсолютни; те ще са развиващи се, усъвършенстващи се по същия начин, както и човекът се самоусъвършенствува, само дето са много по-напред в пътя си от него. Така, че тези същества познават злото, така както ние хората го разбираме, минали са през него и са го преодоляли

Редактирано 15 декември 200817 г. от Shiniasu (преглед на промените)