Когато някой не може повече да живее със себе си, той яко е загазил. Екхарт Тол сме го чели. Себе си можем ли да прочетем?

Много ми хареса мнението на shefkata, затова ще го повторя, но малко перифразирано по мой вкус:

Ако не можеш да се справиш с предизвикателството да бъдеш себе си, то кой, по дяволите, ще може?!

Но аз мисля, че не точно в това се състои голямото предизвикателство. Да бъдеш себе си е най-лесното, според мен. Не изисква никакви усилия. Това само по себе си е предизвикателство, само че спрямо останалите - тези, които не могат да бъдат такива, защото не могат да живеят със себе си... Винаги ще има някой, който да си помисли или да изрече: Кой, по дяволите, си ти, че да си позволяваш да бъдеш себе си, щом аз не мога да си го позволя?!

И ето тук е същинското предизвикателство - "Аз бе, по дяволите, аз съм това!"

Редактирано 4 април 200818 г. от Maat (преглед на промените)

Да бъдеш себе си е най-лесното, според мен. Не изисква никакви усилия. Това само по себе си е предизвикателство, само че спрямо останалите - тези, които не могат да бъдат себе си, защото не могат да живеят със себе си... Винаги ще има някой, който да си помисли или да изрече: Кой, по дяволите, си ти, че да си позволяваш да бъдеш себе си, щом аз не мога да си го позволя?!

И ето тук е същинското предизвикателство - "Аз бе, по дяволите, аз съм това!"

И в тези моменти винаги започва веселото . Да, по дяволите така си е и е много готино

И в тези моменти винаги започва веселото . Да, по дяволите така си е и е много готино

Най-веселото започва тогава.

Редактирано 4 април 200818 г. от Maat (преглед на промените)

Това е любимата ми песен която пазех за специален случай в ръкава . Нека е поздрав, за всички истински същества. Бъдете си такива каквито сте. Поздрави и до нови срещи може би

http://www.vbox7.com/play:a98a1b10

Най-веселото започва тогава.

но да не забравяме: ...по дяволите.

Някои хора са истински само по дяволите.

Някои са истински за себе си, разбира се - само когато са себе си.

Други пък отдават по-голямо значение именно на "истински"...

венци

Някои хора отдават по-голямо значение именно на "истински"...

но да не забравяме: ...по дяволите.

Е, как да не е весело...

Най-истински сме,като пишем в раздел религии в 7 сутринта баси...

Трудно е да се каже.....

Ще отговоря с думите на велик поет

Дамян Дамянов

Когато си на дъното на пъкъла.

Когато си най-тъжен и злочест.

От парещите въглени на мъката,

си направи сам стълба и излез.

Светът когато мръкне пред очите ти.

И притъмнява в тези две очи.

Сам слънце си създай и от лъчите,

създай си стълба и по нея се качи.

Когато от безпътица премазан си.

И си зазидан в четири стени.

От всички свои пътища прерязани,

нов път си направи и сам тръгни.

Трънлив и зъл е на живота ребуса,

на кръст разпъва нашите души.

Загубил всичко,не загубвай себе си

Единствено така ще го решиш.

Както казваше един приятел-думите лъжат,преживяванията не,ако не са само твои.Най -точно може да се каже:

Всичко е относително!

Както казваше един приятел-думите лъжат,преживяванията не,ако не са само твои.Най -точно може да се каже:

Всичко е относително!

Така е Всичко е относително и колкото гледни точки толкова и мнения!

Така е Всичко е относително и колкото гледни точки толкова и мнения!

Е, щом всичко е относително, и ние сме истински релативно /т.е. никога /

Когато съм приятел на себе си. Да се правя на някоя друга е все едно да съм си най-големия враг и да вървя против себе си.

Да съм истинска за мен е да се приемам такава каквато съм - без да се срамувам от недостатъците си и без да омаломажавам силните си страни и то най-вече за чужда изгода.

Когато си признавам че съм грешна. Без да се величая колко съм добра и перфектна, каквато не съм. Когато съм "гола и без грим", разголвайки душата си.

Смятам ,че човек е напълно истински само преди смъртта.Тогава осъзнаваш каква суета е живота и колко много си робувал на някакви си ....идеи Затова тези които са били близо до смъртта и са го осъзнали ,някак са по-различни.

Е, щом всичко е относително, и ние сме истински релативно /т.е. никога /

И това е относително...но е най-близо до истината.При положение че постоянно се променяме,макар и да не ни се иска,или да не го признаваме ,във всеки отделен момент сме различни и истините са различни...

Пуснете хляба си по водите и той ще се върне при вас някой ден.

Хляб по водата...

Колко красиво!

Редактирано 12 юли 200818 г. от Maat (преглед на промените)

Пуснете хляба си по водите и той ще се върне при вас някой ден.

Хляб по водата...

Колко красиво!

Наистина е много красиво.

Човек става истински, когато успее да свали станиола и черупките от себе си. А това става когато срещнеш истински човек, който вече е успял да направи това. Аз май получих тази възможност, стискайте ми палци да успея да не я пропилея!

Човек може да се отъждестви с всичко - дори с кучето от улицата. Може да се вживява като певец на сцената и такъв човек ще си бъде истински. Важното е как сам възприема себе си. Това как другите го възприемат не е определящо. Това, как въпросният човек иска да се представи пред другите, също не е определящо. От значение е как се възприема самият той. И ако човек се опитва да промени начина по който се представя пред другите - това е лъжа. Това е театър. Първо трябва да се започне от начина по който човек сам възприема себе си. Не да си казва: мога да бъда различен; а да отъждестви себе си тук и сега с желания образ. Да възприеме образа като част от себе си, а не като роля. Можем да бъдем всичко и всеки. И да сме истински във всеки един образ. А може образът да е един, но да го поддържаме заради публиката, но това ще е роля, а не ние.

преди 2 часа, Shiniasu написа:

От значение е как се възприема самият той. 
... Можем да бъдем всичко и всеки. ...

Как се нарича това, осъзнатост, реализъм ... или осъзнат реализъм? 

преди 47 минути, Meri Meri написа:

Как се нарича това, осъзнатост, реализъм ... или осъзнат реализъм? 

Може би е някакво осъзнаване. Едно от многото възможни. 

Ако се замисли човек, защо хората са различни, то може би най-разумното допускане е, че това е така, защото пътят по който различните хора са преминали в живота е различен. Едни са развили едни свои качества и характеристики, средата им е помогнала да изградят определени възгледи и разбирания; докато при други хора условията са били различни. Като духовен потенциал всички сме еднакви. Всичко е заложено в нас и въпросът е да създадем подходящите условия да се проявят тези възможности, които желаем. Това че някой друг е постигнал нещо, означава, че и ние можем да го постигнем при спазване на съответните условия. Нещо повече - колкото повече хора са успели, толкова по-лесно е на следващите. Това действа за съжаление и в двете посоки - и в доброто, и в лошото. Когато нещо е общоприето, когато се прави масово, никой не се замисля дали е лесно или трудно. Просто е налична пълна увереност, че въпросното нещо е възможно, вместо съмнение.  Но виж, ако някой е постигнал нещо, което го откроява от останалите, вече започваме да се съмняваме, че изобщо някога можем да постигнем и ние същото. Но възможността да бъдем като него е в нас. "Бъдете като децата" - едно от значенията е свързано с вярата и с мечтите. Децата се идентифицират в играта си със своя герой; представят си, че са на неговото място... Но възрастните се съмняват, те виждат себе си в друг, различен образ и не дават възможност на мечтите си да се проявят. Но условията идват, когато има стремеж от наша страна - ние ги създаваме, ние ги привличаме с мислите си.

преди 28 минути, Shiniasu написа:

Нещо повече - колкото повече хора са успели, толкова по-лесно е на следващите. Това действа за съжаление и в двете посоки - и в доброто, и в лошото.

Мдаа, наистина така действа. 

преди 30 минути, Shiniasu написа:

"Бъдете като децата" - едно от значенията е свързано с вярата и с мечтите. Децата се идентифицират в играта си със своя герой; представят си, че са на неговото място... Но възрастните се съмняват, те виждат себе си в друг, различен образ и не дават възможност на мечтите си да се проявят.

Е нали затова е възрастен, за да е осъзнат, че тая мечта е далеч над възможностите му, примерно? 
Иначе самата аз приветсвам и искрено се радвам на хората, които не се отказват от мечтите си.

преди 36 минути, Shiniasu написа:

ние ги създаваме, ние ги привличаме с мислите си.

Абсолютно вярно! Недоказано е мисля все още, кои точно създадени мисли се материализират!

преди 34 минути, Meri Meri написа:

Е нали затова е възрастен, за да е осъзнат, че тая мечта е далеч над възможностите му, примерно? 
Иначе самата аз приветсвам и искрено се радвам на хората, които не се отказват от мечтите си.

Моментите възможности. Разбира се трябва и да сме реалисти. 

Героизмът обхваща множество качества. Ние трябва може би да ги степенуваме, да преценим дали вече не притежаваме някое. И да си набележим едно, две или три, които смятаме, че можем да започнем да проявяваме веднага. Просто трябва да действаме по съответния начин. Ако се чудим можем ли, не можем ли - няма да се получи. Понякога може да е необходимо постоянно да налагаме желания образ - без прекалени очаквания, без прибързаност. Нещата се получават при последователност, постоянство и отдаденост. Дори и да няма видим резултат, трябва да не забравяме, че в началото растението се развива под повърхността, преди да се покаже над нея. 

преди 16 минути, Shiniasu написа:

Нещата се получават при последователност, постоянство и отдаденост. Дори и да няма видим резултат, трябва да не забравяме, че в началото растението се развива под повърхността, преди да се покаже над нея

Дааа, така нареченото - търпение. Харесва ми, а толкова рядко се среща вече! 

При тези маски за пред другите и за пред себе си, носени така дълго и старателно... Може би първо трябва да си отговорим на въпроса: Защо се крием? Какво в нас не искаме другите да видят? И може би, след като го крием, след като не искаме то да е част от нас, ще видим в това мотив за промяна. ...

Разбира се, най-лесно е човек да отрече, че крие нещо, че не намира сили да го промени, че се страхува то да не излезе на светло, че се срамува от голотата си... Това е един от лесните начини, да се избегне вглеждането в себе си. Другият е вниманието да се насочи към някой друг, който да бъде "разсъблечен". Така се избягва неудобството. Нищо, че маската на лицето си стои и погледът, и анализите минават през нея. Това отдолу не е нужно на маската. Всъщност осъзнаването, че то не е тя, ще я убие. 

Няма нищо срамно в това човек да се заблуждава, улавял съм се толкова пъти и кой знае колко не съм. Стига човек  да има стремеж да е истински и искрен, стига да пожелае и да "потропа" на вратите чистосърдечно, вярвам, че неизбежно ще познае себе си такъв, какъвто е в своята най-съкровенна същност - в своето сърце.