Кога се чувстваме истински? Когато обичаме или когато ни обичат?

Или когато ни боли и сме отворена жива рана?

Кога се страхуваме, че няма да повярват на нашата истинност?

Когато сме себе си въпреки всички, въпреки всичко.

Сигнал Между ад и рай LYRICS

Не е лесно да се срещнем с днес

знам годините летят.

Наближават дните есенни и се променя този свят

Отива си нещо,

ще можем ли да задържим

шепа пясък чист.

Отива си нещо

сами по своя път вървим

Не е лесно да се срещнем днес,

но нали в един живот

трябва ни поне една любов

затова пак вървим.

По пътя отново шепа пясък или дим

опитваме за миг да задържим

понякога губим, но няма да се променим.

Припев: Между ад или рай

влакът просто продължава

и всяка спирка е една любов.

Ще вървим ли докрай още колкото остава

единствен ли e ...

Когато сме себе си въпреки всички, въпреки всичко.

Алморот

Ние винаги сме себе си, няма кой друг да сме дори когато се правим на някой/имитираме/позираме

само,ч е натоварени с бреме ...

Във vbox не намерих песента, моля който я открие някъде нека да я пусне, невероятна е

Естествено, че е така но едно е да го знаеш съвсем друго да го осъзнаеш

Това, че се осъзнаваме ни прави истински ли?

ох бръмммммммм хих нали го каза все сме си истински и осъзнати и неосъзнати, все тая. Карай да върви

Във vbox не намерих песента, моля който я открие някъде нека да я пусне, невероятна е

само това - http://tranz.it/load.php?id=JnVVhLilQvpIXhFG73984

Алморт и аз съм объркана и нещо ми убягва ...

Редактирано 22 март 200818 г. от еси (преглед на промените)

Едно е да знаеш, друго е да можеш, трето и четвърто - да го направиш.

Охххххх голяма каша забърках пак

Кога се страхуваме, че няма да повярват на нашата истинност?

Знаеш ли, от личен опит ти казвам, че там откъдето съм очаквала слънце да ме огрее, все водица са ми подливали и обратно. Точно когато и откъдето не съм си и помисляла да очаквам ме е огрявало. За всичко е така и с вярването и невярването. Не мога да кажа кога.

Редактирано 22 март 200818 г. от Алморот (преглед на промените)

Да обобща

Дори и когато позираме сме ние, но истински ли сме?

Страхуваме ли се да се "покажем" ама наистина защото ще ни се присмеят, няма да повярват, че сме истински...???? (аз съм тук, в тази група)

Да обобща

Дори и когато позираме сме ние, но истински ли сме?

Страхуваме ли се да се "покажем" ама наистина защото ще ни се присмеят, няма да повярват, че сме истински...???? (аз съм тук, в тази група)

Знаеш ли има една червена лампичка в мен която винаги светва когато нещо при мен е фалшиво. Когато душата ми изгуби крилата си, когато потъмнее нещо, когато изгубя мира, спокойствието, хармонията, радостта си. Тогава се изправям срещу себе си и безпощадно си давам сметка за всичко. Опитвам се да си простя и да намеря сили въпреки всичко да призная грешката си, да си кажа истината и да поправя нещата. Страшничко е наистина но аз знам, че колкото повече човек отлага талкова повече нещата се объркват и става мнооого сложно с много тежки последици. Винаги по-трудния и привидно страшен път се оказва най- прекия, най-лесния и винаги е най-славния. Нищо, нищо не си струва цената да изгубиш свободата на душата си. Винаги когато се изправиш очи в очи със себе си, със истината в себе си и когато потърсиш метод + помощ+ сила. Ще ТИ СЕ ДАДЕ! Няма случай в който не се е давало, просто няма. В нас се крият неподозирани способности стига да направим връзката с душата си и помощта винаги идва. Може и външно да има помагачи, но вътрешната сила е невероятна. От опит знам, че е по-добре да преживееш една виелица отколкото след време да ти постигне ураган, цунами или да те затрупа лавина или както там дойде+да потънеш в блатото и т.н...

А Истината винаги излиза наяве, това е абсолютен закон.

п.п. Зарежи страха и си бъди такава каквато си

Виж и аз съм си такава, нещо ми омръзна постоянно да се редактирам. С грешки ми е по-добре. По нефалшиво ми изглежда кво като могат и да ме гилотинират заради това.

Когато сме болка

Когато плачем наранени

Само тогава сме сами с Душата си и само тогава сме най-истински

Животът е сцена и във всички останали случаи сме длъжни да играем някаква роля

Аз се научих да не оголвам докрай себе си

Защото ми писна да ме връщат в ада пак и пак

Аз се научих да не оголвам докрай себе си

...да не се "показваш" докрай? ... правилно ли съм разбрала?

Когато сме болка

Когато плачем наранени

Само тогава сме сами с Душата си и само тогава сме най-истински

И тогава, случвало ли ти се е да видиш красотата на тази болка и да я превърнеш в радост и вдъхновение ? Мисля си за феникса...

Животът е сцена и във всички останали случаи сме длъжни да играем някаква роля

Хммм дааа и аз така го мислех, но мислех и друго което се потвърди от един стих: "Не съм това, което виждаш. Не започвам днес и не свършвам утре...Коя съм? В колко измерения съм? Не зная..." Космос от любов" Елена Мури

Нека във всички останали случаи да бъдем съкровено действащи според както ни налага случая.

Аз се научих да не оголвам докрай себе си

Защото ми писна да ме връщат в ада пак и пак

Да! Да! Да! Една приятелка наскоро ми каза: "Колко пъти трябва да ти повтарям да си сложиш броня???" и "Не позволявай да ровят в душата ти с мръсните си пръсти все едно ровят в задния си джоб." Ама хайде де, като не отбирам . Е, като не отбирам ще тренирам.

Май трябва да променя темата в Силата да бъдем истински

който знае как да се изкаже

(аз още тренирам)

Редактирано 22 март 200818 г. от еси (преглед на промените)

Виж, наскоро прочетох: "Четирите споразумения" - Дон Мигел Руис, препоръчвам ти я горещо. Мислех си в онзи момент колко много неща нямаше да са такива каквито са ако ми беше попаднала по-рано, но така е трябвало да стане, за да си науча уроците.Това което казва той: "Да не приемаме нищо лично" мисля, че е най-правилния метод обаче книжката трябва да се прочете, има я в спиралата

Исфирясвам щото и другите трябва да се изкажат и някой ще ме погне с някоя метла. Еси в случая

Кога се чувстваме истински? Когато обичаме или когато ни обичат?

Кога се чувствам истинска? Когато съм аз- никога. Когато не съм аз и в степента, в която не съм аз....може да съм истинска.

Кога сме истински?Когато сме самите себе си ,не за пред хората,когато сме непредубедени,когато искаме

приятепство без фалш,без да търсим нечия вина.Да си себе си е да откриеш душата си.

Истински сме само в кенефа. През останалото време винаги се правим и се преструваме на това, което ни се ще да сме.

Питаш кога..сме истински..?

Ами незнам за принципа, но аз винаги се стремя да бъда такава, за мен искреността и откритостта са едни от най - ценните качества...

Понякога си патя от това, че съм прекалено открит и откровен човек. И дори с тези си качества засягам (без умисъл разбира се) доста хора може би...

Колкото по-голям е ужаса, пред който сме изправени, толкова по-истински сме в този момент.

Аз съм истинска когато съм в планината (за повече о един ден) .

тогава съм в хармония със себе си и ми е много трудно да имам тази хармония тук в града сред колежките, в автобуса ...

Истински сме само в кенефа. През останалото време винаги се правим и се преструваме на това, което ни се ще да сме.

Въпрос на разбиране...

Аз съм истинска когато съм в планината (за повече о един ден) .

тогава съм в хармония със себе си и ми е много трудно да имам тази хармония тук в града сред колежките, в автобуса ...

Добре, но това себе, с което си в хармония, истинско ли е?

Това, че на този етап разполагаме само с него, не би трябвало да го оистинява.

А кога не сме истински?

Истински сме във всеки един момент.Всяко нещо,което правим,изразява нашата същност. Дори и да действаме,водени от заблуди,гняв,глупост - тези неща пак са част от нас. Не одобрявам това разделяне на нещата - истински и неистински. Може би първо трябва да се даде дефиниция на "неистински"...Както и на "естествено" и "неестествено".Защото колкото е естествен един пчелен кошер,толкова е естествен и един жилищен блок примерно...

По - важно е сегашното себе да носи удовлетворение.

Знам, знам какво ще кажеш. И все пак е така.

Покоя и хармонията са необходимата двигателна сила за постигането на другото...

Ти за кой покой говориш? За нейния? За моя?

Така си е - необходимата двигателна сила за постигането на следващото - по-голямо и по-обхватно... заблуждение.

По-важно от какво е - себето ти да носи удовлетвоспиране?

Знам, знам какво ще кажеш. И все пак е така.

След като знаеш какво ще кажа (можеш да напишеш целия диалог, бе, какво ме тормозиш и аз да отговарям) и все пак е така - тогава защо противоречиш?