Колкото и да се говори за безболезнено раждане, самата ни поява във физическия свят е свързана с болка и страдание. Често краят на престоя ни тук е тъжен и болезнен...

Мисля, че в плътната материя душата се чувства доста ограничена, подтисната и ...нещастна. Страданието едва ли е задължително, просто е навсякъде и е трудно да се намали. Илюзорно е , но само ако се свържеш с по-финни светове и успееш да погледнеш "отгоре" цялата картинка.А инак, потънали здраво в материята си страдаме жестоко.Допада ми това, което е писал Вало за воалите и огледалото. Толкова добре отговаря на моите представи и мироглед.

Според мен, минавайки през тежки страдания и изпитания, човек интуитивно се стреми да си повиши вибрациите, да се "отблъсне" от тежката материя, защото така се облекчава болката. Излиза, че страданието е много ефективен начин за духовно извисяване. Не споделям издигането му в култ, обаче. Всички ние сме свързани с невидими нишки в единно цяло и от нас зависи да има по-малко мъка по Земята и повече усмивки.

За мен:

Страданията са нещо естествено и може би необходимост!

Брех, мноо мазохисти, мноо нещо...

мразя да страдам и избягвам...почти

А защо трябва да възприемаме затрудненията, като негативни сили ?

Не е ли по-добре, да ги възприемаме - като възможности ?!

Може би, точно те, ще увеличат вътрешните и външните ни способности !

И лозата, и соковете са в нас; когато един ден нашето лозе даде грозде, соковете на гроздето ще почнат да ферментират. То е неумолим закон в света и онзи, който мисли да живее, без да ферментира, не разбира живота. Христос на друго място казва: „Който иска да Ме последва, да вземе кръста си“; новото вино – то е кръстът. Кръстът е сила за оня, който разбира. В света има разни кръстове, и хората се оплакват от тях; но Павел ето що казва за кръста: „Аз ще се похваля с кръста Христов“. Оплаквате се от вашите страдания и казвате, че са необикновени, непоносими; но вие приличате на онзи, който се оплаквал от тежината на своя кръст, и ето какво станало с него. Господ рекъл: „Вземете му го“, и го въвел в една голяма зала и му рекъл: „В тази зала има големи и малки, златни, сребърни, железни и каменни кръстове, избери си един“; човекът, като избирал, намерил един малък кръст и рекъл: „Туй кръстче искам“ – „Ами че това е кръстът, който ти носеше досега; този кръст бях ти дал“; рекъл Господ. Често ние преувеличаваме нашите страдания и искаме да изменим своята съдба; не можем да я изменим, да изхвърлим товара, който трябва да носим.

http://triangle.bg/books/1914-11-02--1.199...5-07-12--1.html

Уроци

Господ няма никога да ти даде кръст,който не можеш да носиш

Това че не искаш да си носиш кръста си е твой избор

Как възприемате страданията, като духовно израстване или мъчение? Необходими ли са те според вас и защо?

и т.н...Който се сети за нещо да пише . Поздрави!

Поздрав, за всички пишещи!

http://www.kaldata.com/forums/index.php?sh...mp;#entry888419

Сетих се за още един въпрос Защо идват страданията в живота ни???

В началото когато си в проблема е страдание, след това се превръща в израстване...Защо ли, ами просто защото сме хора и искаме нещата да се случват по нашия начин, макар да виждаме че в случая грешим пак си искаме нашето!Обаче след време като погледнем назад в нещата през които сме минали виждаме как нещата са се развили по начина който е най-добър за нас!Поне при мен е така!

Не знам защо идват сраданията може би, за да се научим да не ги повтаряме...И да имаме опит.

Не знам защо идват сраданията може би, за да се научим да не ги повтаряме...И да имаме опит.

Ти-можеш ли да се изправиш

Можеш ли да станеш и да простиш

Можеш ли

Можеш ли спасиш Душата си

???

Ти-можеш ли да се изправиш

Можеш ли да станеш и да простиш

Можеш ли

Можеш ли спасиш Душата си

???

Ох, за каква прошка става дума!?Нищо не разбирам всеки си тълкува нещата по своя си начин!

След като съм тръгнал да възприемам страданието, значи просто се оплаквам и недоволствам от живота. Аз така или иначе обичам да го правя, но пък си имам и очички и виждам, че това е по-скоро продукт на глупостта ми, отколкото липса на сила.

Силата, която като личности ни кара да устояваме си има и друго име - закостенелост. Липса на пластичност. Страданията идват, за да разрушат нещо излишно в нас, мо когато ние сме така силни, то отказваме да се променим, да се изчистим и облагородим.

Истинската сила за преодоляване на страданието е смирението. Белосърдечко е дал добър примерен инструмент за самопочукване по чутурката, но и той е атрибут на личността, а споменатото настройване трябва да е цялостно жизнено поведение, като една малка част от отдаването на живота ни в полза на Светлината. Това с цел и земна воля не се постига, а именно по силата на отдаването.

Господ няма никога да ти даде кръст,който не можеш да носиш

Точно така

Това че не искаш да си носиш кръста си е твой избор

Искаш не искаш това е положението, мърдане няма

Тук сме за да си научим уроците. Така мисля аз.

Господ няма никога да ти даде кръст,който не можеш да носиш

Това че не искаш да си носиш кръста си е твой избор

ей я слезте на земята, нима вие искате някой да ви определя какъв ще ви е живота или какъв ще сте като индивидуалност, глупаците като вас наистина може би искат да насят нечий кръст знам ли.

Само гледайте Господ какъв кръст е сложил на цялата ни планета. В предния ми пост ви написах, че всеки ден се избиват хиляди животни за да се хранят хората с тях. Тука си говорите за едни възвишени страдания, обаче вижте Господ изобщо не го е и еня какво страдат животните когато ги убиват, или той господ така иска за тях животните им е определил тази съдба, хората да ги колят и ядат, Господ така нарежда. Ами за нас хората каква ли орисия ни е определил, ами горе долу същата.

ей я слезте на земята, нима вие искате някой да ви определя какъв ще ви е живота или какъв ще сте като индивидуалност, глупаците като вас наистина може би искат да насят нечий кръст знам ли.

Само гледайте Господ какъв кръст е сложил на цялата ни планета. В предния ми пост ви написах, че всеки ден се избиват хиляди животни за да се хранят хората с тях. Тука си говорите за едни възвишени страдания, обаче вижте Господ изобщо не го е и еня какво страдат животните когато ги убиват, или той господ така иска за тях животните им е определил тази съдба, хората да ги колят и ядат, Господ така нарежда. Ами за нас хората каква ли орисия ни е определил, ами горе долу същата.

Стана дума за това, че светът е единен и не бива да се причинява болка или мъка на никое същество, притежаващо душа. Това наистина означава отказ от месна храна, макар че не всички са вегетарианци. Растенията, с които се храним, имат вегетативна жизнена енергия, а нервите и телата на животните носят в себе си животинска енергия. Жизнените трептения при животните имат друга честота в сравнение с тази на хората, нещо, с което трябва да се съобразяваме. Не случайно знанието за енергиите винаги се е прилагало от Посветените последователно, с уважение и страхопочитание. Това обаче е друга тема за размисъл.

ей я слезте на земята, нима вие искате някой да ви определя какъв ще ви е живота или какъв ще сте като индивидуалност, глупаците като вас наистина може би искат да насят нечий кръст знам ли.

Само гледайте Господ какъв кръст е сложил на цялата ни планета. В предния ми пост ви написах, че всеки ден се избиват хиляди животни за да се хранят хората с тях. Тука си говорите за едни възвишени страдания, обаче вижте Господ изобщо не го е и еня какво страдат животните когато ги убиват, или той господ така иска за тях животните им е определил тази съдба, хората да ги колят и ядат, Господ така нарежда. Ами за нас хората каква ли орисия ни е определил, ами горе долу същата.

http://www.beinsadouno.com/board/index.php...opic=73&hl=

сега ще го напиша от ясно по-ясно доно разберете.

тука си пишете за страданията, за това как трябвало да сме човечни (някои уточниха какво разбират под това), дори да имаме култ към доброто, дори се спомена да не се наранява друго живо същество ами хубаво идеално, да добавим още някой дума примерно хуманизъм. И сега какво правим влизаме в един магазин и там виждаме какво, месо, кости с месо, крайници, части от убити животни изложени всеки да си ги купи и да си ги яде. Така не ви ли се струва странно това противоречие и дори ако попитаме един средстатистически човек, той ще каже че не намира нищо нередно в това да се яде месо, но същият човек е възпитаван да вярва и да се стреми към онези неща като човечност и доброта. Така к ъде ли е гъдела в цялата тази ситуация. (гъдела е в другата тема за диктовките, там съм обяснил защо е така положението с месото и защо го ядем, защото така им трябва на астралните разуми да ядем месо, тези усещания които изпитваме по време на ядене на месо за тях са много добра мисловна храна)

Редактирано 16 април 200818 г. от some_spirit (преглед на промените)

След като съм тръгнал да възприемам страданието, значи просто се оплаквам и недоволствам от живота. Аз така или иначе обичам да го правя, но пък си имам и очички и виждам, че това е по-скоро продукт на глупостта ми, отколкото липса на сила.

Силата, която като личности ни кара да устояваме си има и друго име - закостенелост. Липса на пластичност. Страданията идват, за да разрушат нещо излишно в нас, мо когато ние сме така силни, то отказваме да се променим, да се изчистим и облагородим.

Истинската сила за преодоляване на страданието е смирението. Белосърдечко е дал добър примерен инструмент за самопочукване по чутурката, но и той е атрибут на личността, а споменатото настройване трябва да е цялостно жизнено поведение, като една малка част от отдаването на живота ни в полза на Светлината. Това с цел и земна воля не се постига, а именно по силата на отдаването.

Много ми харесва тази мисъл:

Страданията идват, за да разрушат нещо излишно в нас,

може и така да е!

Съгласен със споменатата мисъл. И заблуден ,че има хора, които страданието им ги кара да се гордеят със себе си. Да се почустват "специални".

Също се сещам едни думи на Ванга:"Хората страдат толкова много, защото не могат да прощават...".

А на мен ето тази мисъл ми хареса:

"Хората страдат толкова много, защото не могат да прощават...".

Ще добавя само: и да си прощават... че са хора...

Редактирано 16 април 200818 г. от Maat (преглед на промените)

Съгласен със споменатата мисъл. И заблуден ,че има хора, които страданието им ги кара да се гордеят със себе си. Да се почустват "специални".

Също се сещам едни думи на Ванга:"Хората страдат толкова много, защото не могат да прощават...".

Какво да прощават?!Какво общо има страданието с прошката?

Страданието призимява човека, а не го кара да се чувства специален!

Ей, как ме накефи само! Браво, маце!

Бих добавила към това още нещо - не само никога няма да преклоня глава, ами повече се изправя гръбнака ми - като струна е опънат. Кръстът се носи с гордо вдигната глава. Кръстът учи човека как да гледа страданието право в очите, докато не започне то да страда.

А това мога да го "изтълкувам" примерно като: "Ако някой ме накара да страдам, ще го накарам той да страда". Но това са си предположения...

Какво да прощават?!Какво общо има страданието с прошката?

Страданието призимява човека, а не го кара да се чувства специален!

Питай Ванга, това са нейни думи. Само се сетих за тях.

А това мога да го "изтълкувам" примерно като: "Ако някой ме накара да страдам, ще го накарам той да страда". Но това са си предположения...

Да - предположения са и са твои.

Друго казах, но нищо...

Страданието не идва случайно... то ни кара да се замислим - не да бягаме от него, измисляйки начини да не го видим... попадайки така в илюзията. То ни кара да видим по-добре себе си. И този поглед е само с вперени право напред очи - тоест в себе си - по -точно в това от нас, което ни е накарало да страдаме...

Този поглед е много труден - то си е направо вид мазохизъм. Но друг по-пречистващ аз поне не зная.

И по-спасяващ от страданието.

Да - предположения са и са твои.

Друго казах, но нищо...

Страданието не идва случайно... то ни кара да се замислим - не да бягаме от него, измисляйки начини да не го видим... попадайки така в илюзията. То ни кара да видим по-добре себе си. И този поглед е само с вперени право напред очи - тоест в себе си - по -точно в това от нас, което ни е накарало да страдаме...

Този поглед е много труден - то си е направо вид мазохизъм. Но друг по-пречистващ аз поне не зная.

И по-спасяващ от страданието.

Ако свържа думите ти с тези, които цитирах в предишния ми пост, ще ти кажа какво мое предположение ми идва наум: "Има нещо в мен, което ме кара да страдам и впервам поглед в него, и го карам да страда...И понеже е в мен това нещо и то продължава да страда... Така е, мазохист съм... ГОРДЕЯ СЕ СЪС СЕБЕ СИ. Страданието ме спасява. Това е нещо спасително... Следователно, ще продължавам да страдам..."

Е, предположения...

За да внесеш яснота в заблудата ми, би ми било интересно да ми отговориш, накрая дали се освобождаваш от страданието.

Ако свържа думите ти с тези, които цитирах в предишния ми пост, ще ти кажа какво мое предположение ми идва наум: "Има нещо в мен, което ме кара да страдам и впервам поглед в него, и го карам да страда...И понеже е в мен това нещо и то продължава да страда... Така е, мазохист съм... ГОРДЕЯ СЕ СЪС СЕБЕ СИ. Страданието ме спасява. Това е нещо спасително... Следователно, ще продължавам да страдам..."

Е, предположения...

За да внесеш яснота в заблудата ми, би ми било интересно да ми отговориш, накрая дали се освобождаваш от страданието.

Не аз бих могла да ти внеса яснотата. Само ти сам...

А какво е да определяш своето мнение като заблуда. Не е ли вид страдание. Ти как се чувстваш - горд ли си от това................

Всъщност... знаеш много добре отговора - той е въпросът ти обърнат обратно - от страданието се освобождаваме... накрая.

Редактирано 16 април 200818 г. от Maat (преглед на промените)

Не аз бих могла да ти внеса яснотата. А какво е да определяш своето мнение като заблуда. Не е ли вид страдание. Ти как се чувстваш - горд ли си от това................

Всъщност... знаеш много добре отговора - той е въпросът ти обърнат обратно - от страданието се освобождаваме... накрая.

Да определяш своето мнение като заблуда за мен е да разбираш, че е само мнение. Ако му слагаш примерно "?!" за мен означава "Ма как може да си мислиш такива неща? Та това изобщо не е така... Аз сега ще те науча...".

Възможно е да страдаш, ако държиш мнението ти да бъде прието за "истината".

От кое да съм горд? Че като не страдам ми е добре?

Да определяш своето мнение като заблуда за мен е да разбираш, че е само мнение. Ако му слагаш примерно "?!" за мен означава "Ма как може да си мислиш такива неща? Та това изобщо не е така... Аз сега ще те науча...".

Възможно е да страдаш, ако държиш мнението ти да бъде прието за "истината".

От кое да съм горд? Че като не страдам ми е добре?

...

Да питаме ли още що е то страдание и как го възприемаме...

Май ни харесва, а, и май, май се гордеем, че яко страдаме.

Ма знаеш ли колко било хубаво, ооооо, чакай да направим и на още някой да му е хубаво.

Да, Ама не.

Всеки сам си изживява страданията - за всекиго са различни защото - ти не можеш да ме накараш мен аз да страдам за твоите си неща, само ти си страдаш, брато от тях.